Site icon Big Box Gamers

Тъмната страна на миниатюрите – с Денис

Днес искам да си поговорим за игрите с миниатюри и за миниатюрите в игрите като цяло. Някои от вас може да си кажат „Няма да чета тази статия. Имам толкова много игри с миниатюри, че надали ще науча нещо ново“, и  тук ще сгрешат. Това, което ще напиша е точно за тях, за Вас и за мен самия.

Какво представляват миниатюрите и какво е тяхното предназначение? Не знам до колко си задавате тези въпроси, но ще ви дам лека яснота по тях. Миниатюрите, това са малки скулптурки и не по малки произведения на изкуството. Всяка една миниатюра носи в себе си заряда на художника, който я е направил в оригинал (да същия заряд го има и във всяко следващо метално или пластмасово копие). Не се сещам за друг пример, но една от първите игри с фигурки (миниатюри) е шаха и е съчетала в себе си състезателния дух и стратегическото мислене. За това и най-скъпите и популярни игри с миниатюри до ден днешен са с военна и стратегическа насоченост.

Игрите с миниатюри са най-различни като стил, механика, геймплей и жанр. С напредване на технологиите и бордгейм индустрията днес можем да се насладим както на чисто военни игри като Warhammer 40k и Age of sigmar, Infinity, Dust tactics,  така и на екшън приключения като Zombies!!!, Last night on earth, Zombicide(модерната поредица), The others, Tannhauser, The Adventurers, а също и стратегически игри като Blood rage, Aetherium и This war of mine. Най-любимият ми тип игри с миниатюри са …да дънджънкроУ игрите.

Защо те? Защото от малък харесвам фентъзи книги, романи, а дори и кратки разкази. Израснах с книгите игри, част от които бяха превод на западни автори и там открих този невероятен свят на подземия и приключения. Все още не осъзнавах колко е велико това, но зрънцето вече беше посято. След години навлязоха компютрите за обществено ползване по залите и там се сблъсках с две от най-любимите ми фентъзи игри – Diablo 2 LoD и Heroes3. Велики времена бяха. А като отвориха батълнет за Diablo с приятели ходихме да си мачкаме заедно… ех спомени. С времето тези мераци отшумяха, но идеята беше някъде вътре в съзнанието ми и растеше. След години, докато бях студент преоткрих пак настолните игри, които до тогава за мен бяха само игри с пионки, зарчета и интересно нарисувани терени. Помислих си, че нещата не са се променили особено, освен в качеството на компонентите и по-интересните механики и сюжети.

Докато един ден някой не ми изпрати група за търгуване с игри втора ръка от България. Присъединих се – най-голямата грешка в живота ми (шегувам се разбира се, но портмонето ми още не ми говори). Там видях комбинация от нещо, на което не можах да устоя – игра съчетаваща в себе си втората световна война, тайни общества, конспирация, секретни разработки и за първи път в моя живот – миниатюри. Казах си „Това е!“ и си я поръчах. Играта е Tannhauser от 2007 година на FFG и за съжаление, играта вече не се поддържа. 

От там малко по-малко нещата започнаха да си идват на мястото. Продължих да играя всякакви настолни игри, както и до ден днешен, но семенцето беше станало дърво и желанието за миниатюри нарастваше с всеки изминал ден. Години по-късно колекцията ни от игри вече надхвърля 100 заглавия и една не малка част от тях са с така обичаните от мен фигурки.

Целта на дадена миниатюра е не само да ни помогне да си представим по-лесно дадения персонаж, същество или предмет, а да ни вкара максимално дълбоко в сюжета на играта. До толкова, че да забравим за околния свят, да се оприличим с нашия герой или фракция и за няколко часа времето да спре, а ние да се пренесем в едно по-вълнуващо и необикновено място, далеч от грижите, ангажиментите, напрежението и бюрокращината на заобикалящия ни свят. Това е основната цел в живота на една миниатюра. Второстепенните й качества са, че можете да си я оцветите. Това е много хубаво качество и е тясно свързано с хобито, особено щом се касае до миниатюри. Но трябва да знаете, че става бавно, отнема време и изисква много търпение, лека ръка и практика – Гледайте в Youtube! А може просто да си ги колекционирате, но без да прекалявате.

Слабите качества на игрите с миниатюри обаче са доста. От една страна – голямата им пазарна цена. Да не споменавам факта, че не всеки има необходимия ресурс от бои и умението необходимо, за да си ги оцвети така както иска да изглеждат. Отделно, повечето от тези игри се играят дълго и продължително и е необходимо цялото ви внимание да се съсредоточите в геймплея, за да можете да разберете какво се случва и да се насладите оптимално от преживяването.

Също така ви трябват съмишленици – хора със същата любов към хобито, финанси и свободно време, за да играят с вас. За градове като София, Пловдив и Варна това не е проблем, защото имат клубове където феновете се събират да играят и да си обсъждат новостите по дадена игра. Но в по-малките градове се налага ентусиасти като Иво Драганов да създават малки общности от нови играчи и да разпространяват любовта към настолните игри. И в това си има очарование, защото доста често демонстрацията на някоя игра (никога с миниатюри или много компоненти – защо ли? Ами губят се) е в уютен бар или на гости на нови хора. Но да се върнем на игрите с миниатюри. Освен положителните и отрицателните страни на тази част на хобито има един много сериозен проблем, който трябва да се записва във всяко ръководство на игра с миниатюри с големи букви и удебелен шрифт като СТРАНИЧЕН ЕФЕКТ.

Има хора, които просто колекционират фигурки, но не играят с тях – това не е толкова лошо, стига да е в норма (2-3 игри годишно) Познавам хора, които си купуват игри само зареди миниатюрите (по едно време за малко да попадна в тази категория). А има и такива, които взимат игри, а дори не ги отварят, само и само да кажат, че имат дадена колекция от фигури и трупат количества – това вече е МАНИЯ и мисля, че тези хора се нуждаят от медицинска помощ.

Много е важно да не прекалявате във вманиачаването си по притежаването на количества от тези игри, защото тук границата между хоби и мания е много тънка, особено ако имате финансовата част. Съвета ми към тези от вас, които се оприличават с нещо от по-горе написаното е – Бъдете силни! Признайте си, че имате зависимост към пластмасовите фигурки, както направих аз.

Лесно е да излезеш от ситуацията на опияняване от невероятно детайлните образи от пластмаса само с няколко въпроса. Защо купувам тази игра? Имам ли с кого да я играя? Нямам ли друга подобна (не важи за дънджънкроУ! 🙂 )? Колко често бих я играл? Ако имам подобна игра, бих ли я продал след като си взема новата? Колко дълго ще се чувствам удовлетворен от покупката на тази игра?

След като си ги зададете, може да се почувствате тъжни, но това е самата истина. На мен ми помага винаги, когато изкочи як кикстартер или се появи нещо ново на пазара – запитвам се и сега покупките при мен са спаднали на минимум, т.е. 1-2 игри с миниатюри на година. 🙂 (бел. ред. Което за много от хората също е доста 🙂 )

В основата си игрите са измислени за забавление и развиване на ума, всичко останало е една добре поднесена украса. Без да омаловажавам труда на колегите художници и скулптори, но игрите са, за да се забавляваме с приятели. На никой не му пука дали имаш последния сезон на зомбисайт при положение, че не играеш нито един от предходните, а фигурките (тези всичките, неоцветените) ти прашясват по кутиите на шкафа, който също е прашен, защото от трупане на игри нямаш време дори да отвориш старите си и да ги разгледаш. Миниатюрите страдат, когато не се играе с тях и не им се обръща внимание.

Единственото оправдано, поне за мен, събиране на големи количества миниатюри е, ако хобито ви е само да ги оцветявате и да ги излагате във витрини, за да се виждат. Всичко останало е „вик за помощ“.

Исках това да е една весела тема, но имах нужда да ви покажа и тъмната страна на миниатюрите. Надявам се да сте ме разбрали правилно и дано всеки от вас е намерил нещо полезно в горе написаното.

Exit mobile version