Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
GaGa Games имат няколко известни заглавия, които са с англоезични издания или поне мултиезични, и са сравнително широко разпространени. Първоначално бях озадачен защо тяхна игра, която не само, че вече е с второ издание, ами дори и не e опитва да бъде преведена.
След това прочетох правилата (с допълнителната книжка на английски, която ми пратиха Гагините) и всичко ми стана ясно. Играта определено звучи като нещо, което само един дълбоко афектиран от водка и вероятно всякакви други случайни опиати руснак може да измисли. И тук не говорим за толкова странна игра. Съвсем не. Даже се изненадах колко добра, балансирана и изискваща стабилно количество мислене е Бисквитката. Въпросът е именно в темата на Печенката.
В играта се сблъскват най-нетипичните персонажи, които бихте очаквали не просто да се сблъскат, но дори и да се използват в… каквото и да е!
Играчите влизат в ролята на Персийци, които всъщност са котки… но не са персийски котки, химическия елемент Стронций, Бисквитката (която е най-нормалното нещо в тази игра), числото 37, цвета синьо и… косинус. Точно така, можете да играете с Косинус.
В основата си Печенката е абстрактна игра с карти, която се върти около идеята на Камък-ножица-хартия, но в много по-раздут вариант и в раздута тема.
Така. Не ме разбирайте погрешно. Докато играете играта няма да откриете нищо тематично, но от GaGa Games толкова са се отнесли с това да измислят някаква тема колкото да има, че нещата очевидно са излезли извън контрол.
Първо – всеки играч има собствено тесте с напълно идентични карти, но докато функцията на картите е една и съща, то илюстрациите са напълно различни и детайлни! Тук е моментът да похваля илюстраторите, защото картите изглеждат просто великолепно. Сладкият и абсурден арт на моменти дори пародира известни неща от попкултурата.
Кхъ…кхъ…
Второ – с всеки един от тези персонажи пристига и малка история за това защо той се страхува от определен персонаж и защо има надмощие над друг. Дори само да прочетете тази част от книжката няма как играта да не ви хареса. Признавам си, аз си падам по такива откачени напушении, така че мнението за геймплея вероятно ще бъде под влиянието на това, което и дизайнерът е вземал, докато е мислил тази абсурднящина.
Няма да ви разказвам напълно всичко, но само ще спомена, че например Бисквитката се страхува от Косинуса, защото за да се изчисли косинус, тя трябва да влезе във формата на триъгълник, а тя не иска да бъде рязана. Синьото пък се страхува от Бисквитката, защото синьото е цвета на Бсквитеното чудовище, а бисквитеното чудовище не може да живее без бисквитки, следователно бисквитката има власт над него. Няма да навлизам дори при числото 37, защото там нещата избиват вече на психария.
Идеята на играта е колкото проста, толкова и тежка мозъчна болка. Всеки играч получава тесте със следните карти.
- По една карта от всяка роля в играта
- Една карта с Флаг
- Един меч
- Един щит
По специална камък-ножица-хартия схема всеки иска да убие някой, като друг иска да убие него.
В началото на играта от друго тесте се раздават на играчите роли и така всеки си избира от неговото тесте ролята, която му се е паднала и я отделя.
След това започва играта. Всеки си избира карта с лицето надолу и едновременно всички я откриват. От първият играч започват да се въртят действията.
Всъщност само две от картите имат действия, другите просто издават информация.
Ако дадете карта с роля, показвате на хората, че очевидно не сте тази роля. Ако дадете флаг, нищо не показвате, но ако сте си запазили флага, в края на рунда ще получите една точка.
Ако играете меч, вие си избирате един от останалите играчи и слагате меча пред него. Ако в края на рунда сте познали, че това е вашата цел, получавате 3 точки. Освен това, този играч няма право да играе щит срещу вас.
Ако играете щит е същото, само че се опитвате да познаете кой ви гони и ще получите две, вместо три точки. И да, този играч, пред който сложите щита няма право да ви играе меч.
Играят се толкова карти, колкото са играчите и толкова рундове, колкото са играчите. Както виждате, правилата не са сложни, но изискват не само внимателно преценяване на това кой какво и кога играе, но и правилен тайминг, защото искате да дадете рано меч или щит, за да не могат да се отбраняват после от вас, но от друга страна с малко информация рискувате да не уцелите. Да не говорим за това, че обикновено другите играчи вероятно ще се объркат от вашите напълно случайни действия и ще действат спрямо тях, което ще доведе до тотален хаос!
Печенката пристига обаче не само с една игра. Втората игра отново се играе със същите карти, но концепцията е съвсем друга и е нещо между лъженка и Визини ефект.
В тази игра се слага тайна цел в средата на масата и играчите, по подобен на Coup начин, могат да лъжат за своите роли, но в крайна сметка се опитват хем да убият целта в средата, хем да се убият един друг. Обаче всеки играе с всички карти и в края на рунда всички убийства се случват едновременно… както се досещате, в игра, която е на принципа камък-ножица-хартия е трудно някой да остане жив. Защото всеки си казва – Знам, че отдолу е Синьо, но ако аз играя Бисквитката, за да го убия, то вероятно Пешо ще играе Конуса, за да ме прецака. Затова е по-добре да играя Персийците, за да му прецакам косинуса и да съм последния жив, което ми дава бонус точки, а Пешо ще отпадне. От друга страна, ако и Пешо си мисли това… Нека ви успокоя, не си мъчете мозъците. Първо, защото ще влезете в безкрайна въртележка и второ, защото каквото и да дадете често ще се опира до случаен принцип, особено ако играете с 4 човека. Каквото и да дадете вероятно ще направите някакво убийство и вероятно ще умрете.
Всичко в кутията.
Заключение
Печеньката 2.0 се оказа абсолютна изненада. Странна игра със странна история на руски, никога непревеждана на английски. Очакваше се да е пиянска изцепка… и донякъде е такава, но в най-добрия смисъл. Изненадата не дойде само от това, че играта е всъщност доста добра, но и от това, че тези абсурдни картинки и историите всъщност са заблуда. Играта може и да е кратка, но изобщо не е лека. За да сте успешни, трябва дълбоко да поровите из мозъците си и да сметнете напълно объркващата на пръв поглед дедуктивна ситуация.
Ако не сте добри в дедукцията, вероятно ще ви размажат, а ако всички сте зле в този тип игри, хаосът и смеховете са неизбежни. С други думи, съберете си глупавата компания, извикайте ме да попълните бройката и можем да си поглупеем заедно в една омазана патаклама.
Вторият мод на играта също е интригуващ и изисква допълнителна доза блъф, но той по-често се опира до случайност, така че на нас лично не ни допадна особено. Но дори и само заради първия вариант, играта определено си заслужава. Ти да видиш!
ПЛЮСОВЕ:
- Идиотска история с идиотски арт
- Лесни правила
- Бърз геймплей
- Предизвикателна дедукция
МИНУСИ:
- Заради забавните илюстрации много хора биха се залъгали, че играта безумна. Не е.
- Вторият мод не е кой знае какво
- Играта е разпространена единствено в Русия
Както казах, играта се намира трудно, но ако случайно ви се намира път към Русия, първо поздравете държавната им поща, защото се оказа, че има по-зле и от нашата, и второ – посетете магазините на GaGa Games – Ще си откриете нещо интересно. Ако не ви се ходи до Русия, или просто сте нормален човек, на който не му минават такива странни мисли през главата, можете да кликнете на трезвия линк отдолу и да разгледате лудориите на братята руснаци.
Страхотно ревю, ако ходя до „съюза“ ще си взема една бройка 🙂