Архив за етитет: Rio Grande Games

New Frontiers – Race for the Galaxy: The Board Game?

Ако не сте запознати с историята, ето я и нея.

2002 година от Alea/Ravensburger излиза мега хита Puerto Rico, който запознава масово геймърите с механиката “Role Selection”.

2004 година се появява и San Juan, която е нещо като картовата версия на Puerto Rico. Играта е много по-лека от оригинала и по-достъпна масово.

2007 излиза Race for the Galaxy (този път от Rio Grande Games) която използва San Juan за своя основа, но сменя скучната й тема, хвърля ни в космоса и превръща семейната игра в геймърско изживяване, като ни предоставя огромни възможности, избори, хиляди експанжъни и още по-хиляди неразбираеми иконки… които вече толкова се наложиха, че все още се използват в поредицата.

2014 San Juan използва популярността на Race for the Galaxy и излиза с второ издание – малко по-дълбоко от първото, но все още така семейно. С това издание, Alea избиха рибата… но за съжаление тази риба вече е на изчезване, защото играта се намира трудно и рядко се преиздава. Ravensburger, какво да ви говоря.

В същата 2014-та година Rio Grande Games решават да бъдат малко по-смели и не просто репринтват играта с по-изчистени правила, а направо сменят основната концепция за Role Selection. Вместо да избирате роли, в тази игра мятате зарове тайно зад паравана си. Играх играта няколко пъти и не мога да кажа, че бях впечатлен. Roll подходи мързеливо и използваше същите досадни и напълно неясни иконки от Race, но поне добави текст под тях. Към базовата игра вече можете да си купите едно голямо разширение, но излизат и още.

Миналата година се появи някакво странно заглавие в магазина на Ravensburger – Purto Rico: The Card Game, но освен конспиративни теории в BGG не се знае нищо повече, освен, че играта е на немски и едва ли ще има репринт след като се продадат бройките.

С последното нещо от поредицата обаче, Rio Grande връщат идеята към корените – New Frontiers. Tук не се използват карти, нито зарове. Тук избирате роли. Разбира се, нямаше да са Rio Grande, ако не бяха постъпили мързеливо – артът по плочките и планетите е директно откраднат от Roll, токъните за победни точки са все още същите евтини и досадни чипчета, които се ползваха и в Race, и в Roll. Освен това няма никаква дори идея за нещо като инсърт. А New Frontier отчаяно има нужда от някакво сортиране, защото подреждането на играта може да отнеме време. Най-големият проблем всъщност е парадоксален за името на нашия сайт. Кутията на New Frontiers е с необичайно огромни размери. Тя е по-голяма дори от кутията на Monster Slaughter, без да има нужда. Тя е не просто голяма и висока, но квадратна, което я прави мушкането в каквато и да е система за складиране на игри почти невъзможна. Аз използвам Billy-тата на IKEA и в момента играта се налага да стои над секцията, защото иначе изпъква повече и от нетретирана една седмица акне пъпка.

Излъгах. Не това е най-големият проблем. Най-големият проблем е цената. Rio Grande по принцип се изсилват с ценообразуването, но New Frontier сериозно ще олекоти джоба ви. И преди да обвините българските магазини в безбожно надценяване, имайте предвид, че MSRP-то в щатите е 75 долара.

Но. Но! НО! НО!!

Исках да избия всички негативи, защото играта не просто ми хареса, но… New Frontier вече е в любимите 50 на всички времена, което може и да ви звучи, като нещо, което излиза от устата на 10 годишен келеш, но ако ме познавате, знаете, че аз всъщност съм 10 годишен келеш.

Като не обръщаме внимание на досадните проблеми с някои от компонентите, не мога да не отбележа тоталното прекаляване с излишната преизработка на кубчетата за ресурси, които крещят „overproduce“. Трябва да си оправдаят парите някак си.

Не само мое мнение е, че New Frontiers е най-подходящата игра за вкарване на хората в системата „For the Galaxy”. Това не означава, че играта е по-малко дълбока или е орязана откъм възможности. Напротив. Мисля, че това е една от най-разнообразните игри, които съм играл напоследък. New Frontiers е най-подходяща за начинаещи, защото е почерпила опит от всичката история на системата през годините и така е избрала, почистила от праха и лакирала механиките, че те са се превърнали в елегантно чудо, което можете да обясните за по-малко от 10 минути.

New Frontiers е изключително лесна игра за разбиране, но предлага поле за развитие, като опитните играчи определено ще имат предимство пред начинаещите. Не се притеснявайте. Ще ви отнеме ход-два, в които не сте сигурни какво правите, но е твърде вероятно мозъкът ви да схване как работи машината и да си изработите стратегия.

New Frontiers е игра с изграждане на двигател и една от най-чистите стратегии, които съм срещал последно време. Казвам „стратегия“, защото тук само след два-три хода вие ще сте поели по собствен път, който всеки ход ще става все по-тесен и по-тесен, което е символ на добра игра за планиране.

Ако сте разпилян и с нефокусирана игра, няма как да спечелите.

Проблемът в този тип игри се състои в това, че в повечето случаи те имат само няколко разклонения, по които да поемете и след това геймплеят доскучава.

Тук това не е така. В играта винаги се използват една и съща бройка технологии, но повечето от тях са двустранни. Плочките за End Game Scoring също са двустранни. Планетите, които ще откривате по време на игра са купища.

Отделно има няколко различни цвята планети и технологии. Освен тези цветове има и ключови думи, които са разпределени между различните цветове.

Понякога цветовете се свързват с определени думи, а понякога думите с други думи.

Да не говорим, че планетите дават различни ресурси, които се използват по многообразен начин спрямо уменията и технологиите ви.

Ако сте внимателни, можете да съставите собствена пътека, която да следвате и която да не е разгадаема от компютър.

В играта има странна механика, която се явява като мод, но аз предпочитам винаги да играя с него. Този мод вкарва мисии, които са вид точкувания. Самата механика леко „страннее“ и е излишно усложнена, но с моята гейминг група стигнахме до извод, че можем просто да изтеглим три мисии в началото на играта и да ги сложим до борда. Така имаме още три начина за отбелязване на точки.

Заключение

New Frontiers е една от най-забележителните игри, които съм играл последно време. От ревюто ми едва ли сте разбрали каквото е и да е за правилата, но и не е нужно. Трябва да знаете, че играта идва с елегантни и лесни правила за научаване, но ви предлага дълбочина, която да изследвате с десетки игри. Дори и да ви омръзне. Дори и да сте открили всички възможни стратегии, което се съмнявам да стане в близките 20 игри, това са Rio Grande. Очаквайте помпозно разширение, което да ви наблъска още толкова съдържание, че ще ви се завие свят на портфейла.

Да, в основата си това е игра, в която събирате ресурси и продавате ресурси, но е една от най-добрите игри от жанра. Жестока препоръка от мен!

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични компоненти (макар и повечето да са същите от предните игри от франчайза)
  • Елегантни правила
  • Дълбок геймплей
  • Огромно разнооразие
  • Възможности за хитро взаимодействие между играчите
  • Най-достъпната (и най-добрата, за мен) игра от поредицата
  • Продължава само около час

МИНУСИ:

  • Мързелив подход към компонентите, което е видно за феновете на поредицата
  • Сериозна нужда от органайзер
  • Сетъпа отнема 15 минути (защото няма органайзер)
  • Кутията е твърде голяма
  • Цената е спорно висока

Както винаги, можете да откриете това бижу в сайта на нашите партньори от Time2Play.

Моят настолен Рим Част II: Sylla (Сула)

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/my-rome-part-1-ave-roma/“ target=“blank“ ]Моят настолен Рим Част I: Ave Roma[/button]

 

Sylla (Сула)

 

  • Автор: Dominique Ehrhard
  • Издател: Rio Grande Games, Ystari Games

Описание

В тази игра играчът отново влиза в сандалите на амбициозен римски Сенатор , който се бори с другите си колеги за запълването на властовият вакум оставен от доброволното оттегляне на кървавият пожизнен диктатор Сула. Сенаторите ще се опитат да привлекат любовта и доверието на капризния римски народ чрез удовлетворяването на всекидневните им нужди и защитата му от дебнещите опасности от природен и социален характер. Както и в много други подобни игри, сенаторите ще се осланят на помощта на помошници с разни умения и специалности – военни, религиозни и търговски представители.

Трудно е да се говори за обучаващата съставна част на тази игра, най малкото поради факта , който вбеси историка в мен – при положение, че според заявлението на авторите играта се развива през 79 година ПРЕДИ Христа, в играта има личности отбелязани като християни. Като цяло играта представлява непрекъснат аукцион, в който се надцаквате с опонентите си , но има и кооперативен елемент, в който сенаторите могат да загърбят своите вражди, за да послужат заедно на възвеличаването на Рим , чрез общо построяване на един от великите проекти . Чудесата на Рим.

Въпреки очевидните за един интересуващ се от римска история анахронизми, играта предлага доста голямо поле за вживяване в един упростен модел на римското общество, дотолкова, че някои я наричат “олекотена версия” на The Republic of Rome. Аз лично намирам малко общи неща между двете, но ми харесва усещането, което дава играта, че оперираш с ограничени ресурси, за да дръпнеш напред себе си и избуташ назад конкурентите си. Добро атмосферно усещане дава и ролята на Първия Консул (Първи Играч), който има значителна власт в течение на годината-ход в която е избран.

Механика

Откъм правила играта не е особено дружелюбна, тъй като всеки от етапите на хода , а те са 7, има своя механика, която не прилича на тази от друг етап, но ползва същите ресурси. Общо бих я нарекъл нещо като хибрид между декбилдър и аукцион. Защото основната задача на играча е да състави две множества – едното (по-малкото) са сградите, които дават определен ефект, и второто множество е от разнообразни видове помощници, които по същество са основният ви ресурс. С тях се решават кризите, с тях се надава за получаване на сгради и титлата на Първи консул, и всеки път като използвате този помощник в рамките на хода той се “tap-ва” и е неизползваем докато не почне новият ход.

Съответно цялата игра се върти върху събиране на оптималната комбинация от помощници в ръка. Другата важна механика е механиката на слайдърите на четири основни потребности на Римският народ – гражданска гордост, зраве, хляб (в случая по-скоро глад) и зрелища. Действията на играчите местят токъните обозначаващи тези показатели вляво или вдясно, като по този начин приближават или отдалечават положението на Рим от кризата в съответната сфера. Интересното тук, е че едни играчи имат изгода от това даден показател да навлезе в кризисно положение, защото когато това стане играчът с най-много спечелени жетони от определен вид, се смята за главен борец с кризата и получава точки престиж, а този с най-малко – се смята за нейн причинител  и понася наказание като губи точки престиж.

При това гаднеещият трябва добре да си сметне силите, защото е възможно в края на играта да му е по-изгодно даден показател да е по-далеч от кризата, защото тогава всеки един жетон ще му носи повече точки в крайното скориране. Въпреки че първоначално се отнесох със скептицизъм към тази игра (+ тоя абсурд с християните преди Христа), трябва да призная, че при изучаването на правилата по-подробно открих множество възможности за прилагане на различни стратегии и подли номера. Но отново ще повторя – въпреки че играта има кооперативен елемент – справянето с кризите и построяването на велики сгради, играта е основана върху жестока и безпощадна конкуренция, което пък прави нивото на взаимодействие на играчите задоволително високо – опонентите вече не са просто хора случайно пречкащи се по пътя, а злонамерени врагове, които трябва да се потискат с всичката хитрост и умения. Според мен играта дава достатъчно инструменти за това.

ПЛЮСОВЕ:

  • висока степен на взаимодействие между играчите
  • множество инструменти предлагащи разни методи за постигане на победа и сдържане на опонентите

МИНУСИ:

  • историографически грешки
  • разнородна механика на рундовете, което я прави не особено лесна за усвояване

Субективни оценки

  • Атмосфера: 7
  • Простота/усвояемост на механиката: 5
  • Увлекателност: 6

Крайна обща оценка: 6/10

Очаквайте продължение…

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

От геймъри за геймъри: Ревю на Race for the Galaxy

ВНИМАНИЕ! ГЕЙМЪР НАСРЕЩА!

Това е първата статия от нова поредица, която започваме – От геймъри за геймъри. В тези статии, ние ще се отпускаме и ще използваме колкото се може повече геймърски жаргон, за да ни разбират повече геймърите. Препоръчваме на хората, които не са много навътре в нашето хоби да имат предвид това преди да четат, защото много от изразите и чуждиците се асоциират с неща, които само истински геймър би разбрал. Считайте за предупредени. 🙂

Перфектната игра с карти… Перфектната игра с карти?! Не, не, не! Не ме линчувайте! Не твърдя, че Race for the Galaxy (RFTG) е перфектна. Всъщност, дори не твърдя, че е игра с карти… Впрочем, какво е игра с карти? (Колко долно от моя страна, сега ще се опитам да ви пробутам очевидното) Предполагам, че игра, която се състои само от карти (и от двайсетина токена) и се събира с първите си три разширения в кутийка 15×20 санта се класира за такава

1:0 за мен

А сега какво е перфектна игра? От Dominion насам игрите с карти бележат такъв възход, че точно тук всеки мислено изкрещява името на неговата „перфектна игра с карти“. Защо в кавички?! Защото явно това е субективно понятие…

Този прекалява… Какво толкова е това RFTG?! Добре… нека първо разберем какво не е.

RFTG не е Deck builder!

Да, базовата игра е по-стара от великия дядо на декбилдърите – Dominion. Това не е игра, в която ще започнете с тесте глуповати карти, от които ще се чудите как да се отървете. Всяка карта тук е ценна! Колко ценна? Във всяка игра е различно…

RFTG не е нещо, което ще играете след семейната вечеря с леля си.

Не, че подценявам лелите ви, но RFTG си е геймърска игра. Не продължава три минути и половина и няма нищо общо с Coup, Love Letter и Lost Legacy… Впрочем, май картите са общото…

RFTG не е „Take that“ игра.

Да, RFTG не е от игрите, в които можеш да направиш: „С една карта ще прецакам еди кой си играч, така че да не може да спечели, само защото не ме кефи нещо“. Това не е от игрите, които си позволяват да съдържат счупено глупави сили, които някой от играчите може да коментира така:

„Е тя играта продължава 30 минути. Какво като не можеш да спечелиш… Следващата (може би) ще играя глупавата счупена карта на друг играч.“

Всяка карта (добре де… огромното мнозинство карти) имат някакъв смисъл в някоя от многото стратегии. От друга страна няма карта, която би навредила много на друг играч, без да има шанс да се защити. И това не пречи на играта да продължава 30 минути (с уговорката, че първата ви игра ще продължи повечко)

RFTG не е CCG, TCG, LCG, *CG

Явно не е… Въпреки, че авторите продължават да бълват експанжъни, тази игра все още не се води за такава. При положение, че всички играчи играят с общо тесте, това трудно би се променило в тая насока.

Та какво е Race for the Galaxy? Заглавието звучи епично (поне на мен)! Сигурно това е игра с интересна и добре вплетена в играта тема? Не точно…

Темата в RFTG е бъркоч от повечето Sci-Fi принципи и клишета, познати на популярната култура. Има битка между бунтовници и империя; изчезнали извънземни раси, зарязали технологията си насред нищото; мутанти; галактически търговски федерации; миньорски светове, които копат минерали в несвяст. Ако сте фенове на жанра ще намерите много референции. Картите са много разнообразни, със забавни картинки, които представят темата. Първите няколко игри е напълно очаквано да се пулите в ръката си и да зяпате илюстрациите:

Механиките?

Всички карти.

Всеки играч започва с начален свят, ръка от 7 заповеди и ръка от карти. В началото се заделят точки, равни на 12х(брой играчи). Играта се играе докато не бъдат взети последните точки, или някой не направи tableau от поне 12 карти. Накрая се броят точките + точките от построени карти. Тези end game conditions въвеждат и двата основни типа стратегии. Всяка една от тях обаче има десетки различни реализации.

В началото на всеки ход играчите тайно избират по една заповед. За всяка от избраните заповеди се играе съответната й фаза. От всички играчи. По такъв начин, ако правилно предвижда какво ще изберат опонентите му, даден играч може да си спечели сериозни дивиденти. При неправилно избиране на фази, можем да подарим на противниците ни много по-силни ходове, отколкото сме способни да извършим самите ние през избраната фаза. Всеки ход представлява различна последователност от фази и всеки играч дава приноса си за този избор, чрез избора на заповед.

Твърде просто обобщение на седемте заповеди: Някои ти дават още карти. Други позволяват на играчите да строят технологии или да заселват светове (по мирен или военен начин). Третите задвижват victory point енджините, който играчите са създали посредством вече построените карти.

Картите… Както споменах, всяка една от тях е ценна. Всяка от тях си има цена, която играчите трябва да платят, за да я „построят“. Цената се плаща в други карти. Т.е. всяка една карта, която не ни се вижда оптимална за енджина, който строим, веднага може да бъде използвана за построяването на някоя по-полезна. Празни бройки няма. Тук идва моментът за съставянето на стратегия. Всеки започва играта с твърде ограничено множество от карти и няма гаранция, че ще му влязат добри за избраната от него стратегия. В хода на играта обаче, през ръцете на играчите минават толкова много карти, че игрите, в които можеш да обвиниш късмета са истинска рядкост. Дори и да не изпълниш строго целенасочена стратегия (например само зелени светове и бонуси за тях), обикновено имаш варианти за тактически решения, които хибридизират началната стратегия, адаптирайки я към конкретната игра.

И как да знам какво да строя? Вероятно ако играете с някой, който знае какво прави ще паднете доста лошо през първите няколко игри (особено ако играете само двама играчи) Някъде бях чел, че статистически шансът на пълен новак, който знае отлично правилата срещу опитен играч е около 1:20. В никакъв случай не сдухвайте! След максимум 10 игри ще сте извън скалата на пълния новак!

Е, кой нормален човек иска да се събере с някакви хора да цъка игри и да падне 10 пъти?! Никой, предполагам. За щастие играта предоставя (поне) 2 прекрасни електронни алтернативи:

Keldon AI – много силен соло бот, който подържа всички разширения излели досега

www.boardgamearena.com

Разширенията

Самата базовата игра е доста добра, но разширенията определено я карат да блести. Първите три от тях са замислени така, че всяко следващо да изисква предишното. Всяко едно от тях добавя допълнителен слой сложност, така че не препоръчвам да ги хвърлите трите накуп в първата си игра. Това може да ви накара да намразите RFTG.

The Gathering Storm

За първото разширение на RftG съм чувал различни мнения по въпроса „Да си го взема ли веднага“?  Лично моят отговор е твърдо „ДА!“ TGS прави една от основните стратегии (военната) наистина конкурентоспособна. Освен това разширението включва и новата goals механика, която прави всяка игра различна, чрез добавяне на няколко цели, носещи допълнителни точки. Това от друга страна балансира случаите, в които някой играч изтегля добро комбо от 3-4 (обикновено „сини“) карти, което успява да „вдигне“ рано и да затвори играта. Често точките получени от цели биха се оказали повече от тези спечелени чрез евтини, бързи енджини.

Много играчи твърдят, че това е най-доброто разширение и единственото, което е наистина нужно. TGS балансира базовата игра и не плаши играчите с тежки нови стратегии или трудни за построяване нови карти.

Друга интересна добавка в TGS е официалния соло вариант, който дори е доста добър. Все пак, при наличие на компютър наоколо, бих предпочетол Keldon AI 🙂

Rebel vs Imperium

Това е „военното“ разширение. Въпреки, че „военната“ стратегия е напълно валиден избор преди RvI, това разширение добавя няколко много трудни за завладяване военни планети. Наличието на такива примамливи мишени добавя смисъл от развиване на силна военна мощ, за разлика от TGS + base, където 4-5 сила е напълно достатъчна. Предишните стратегии също получават нови интересни карти, които доразнообразяват играта. Освен това са добавени и още goals, които добавени към тези от TGS, правят възможните комбинации наистина много.

Новата механика в RvI е takeovers.  А именно, възможността да крадеш завладени от противника военни светове и да ги анексираш към своята империя. Тази хрумка на автора е обичана от половината фенове на играта и мразена от другата половина заради механизма на директно прецакване, неприсъщ за този род игри. Според официалните правиla, играта спокойно може да се играе и без takeovers и именно така аз играх играта мноооого дълго време. Доста по-късно осъзнах, че takeovers не са несправедлива механика, а просто още нещо, което трябва да вземаш под внимание. Все пак за нови играчи, определено бих препоръчал да пробват да изиграят няколко игри без тях.

The Brink of War

Това е кулминацията на първия цикъл експанжъни. Това разширение добавя много неща. Всяка една стратегия получава много нови карти, целейки сe в перфектния баланс между стратегиите. Освен това, всеки играч получава по една супер силна оne-shot заповед, която или може да се ползва като ъпгрейдван вариант на останалите 7, или като search action. Правилното изиграване на тази карта е ключово и може да ви извади и от най-закъсалата игра, изстрелвайки ви в борбата за челното място.

Без никакво съмнение най-голямата промяна в TBoW е prestige механиката. Най-просто обяснено, prestige точките са нов ресурс, който служи и за алтернатива на стандартните victory points. Ако в галактиката има ясно разграничен prestige лидер, той печели допълнителни облаги.

Първите ми игри с prestige бяха много фрустриращи. Обикновено губех с огромна разлика между мен и победителя или печелех с такава, ако спечелех prestige „състезанието“. Това за пръв път сериозно ме накара да се усъмня в баланса на RftG. След още двайсетина игри обаче нещата почнаха да си идват на мястото. Осъзнах, че prestige е просто още една стратегия, която става много силна и значима, ако всички играчи се концентрират само върху нея. Това превръща една толкова разнообразна игра в глупавото състезание „Кой ще изкопа най-много престиж?“ Ако щом някой играч стане сериозен prestige лидер, останалите играчи преминат към старите конвенционални стратегии, вместо да си играят на King of the hill, страхотният баланс на RftG отнова излиза наяве.

Горещо препоръчвам TBoW на играчите, които са натрупали опит с TSG и RvI. Опитът ми показва, че TBoW работи много по-добре ако играете с takeovers.

Alien Artefacts

Това разширение (най-новото публикувано) беше повод за сериозни дебати по две точки. Първата е, че то не се интегрира с никоe
от миналите разширения. По този въпрос съм напълно съгласен с автора. Том Леман твърди, че е целял да се върне към корените на играта и вместо да я прави все по-сложна, е искал да добави малко нови карти, които допълват базовата игра, без да добавят нищо особено различно. Лично аз много харесват картите от АА, въпреки че още не съм играл достатъчно игри с тях. Определено мисля, че АА е смислена покупка за първо разширение.

Втората точка е новата игра, която се съдържа в АА – Orb Game. OG съчетава основните концепции на RftG и добавя dudes-on-a-map елементи: модулна карта, местене на разни човечета по нея… Накратко – нищо, което някой е очаквал да се случи с RftG. Все още не съм пробвал този мод и честно казано не бързам (особено след обещанията за утроено време за игра и по-голям downtime между ходовете).

Въпреки това, АА е едно много добре структурирано разширение. Дори да изхвърлите компонентите за OG, ще ви останат над 40 нови карти, с които да играете класическия RftG формат. Определено си струва.

Иииииии… обратно към началната идея на това ревю. Каква трябва да е “перфектната игра с карти” (поне според моите вкусове)?

  • RftG е достъпна. С разширенията от първия цикъл може да се играе с до 6 човека, въпреки че според мен ,най-добре се получава с 2-4(5). Независимо от бройката, RftG се държи стабилно. Вярно, има голяма разлика между напрегнато състезание между двама, където всеки избор на заповед трябва да е прецизен и меле между 4-5 играча, с по-разнообразни, но и по-непредвидими тактически решения. Правилата не са сложни и цялата информация, която ти е нужна да играеш я пише на картите с текст или иконография.
  • RftG се играе бързо – максимум час при 4 играчи и двойно по-бързо с двама. Уговорката е, че говорим за играчи, които знаят правилата и играят стегнато.
  • RftG Успява да минимизира късмета. Картите са всичко, включително и ресурс. Безполезни карти няма. Особено след BoW, за всяка стратегия има много карти, така че е малко вероятно да не изтеглите никоя полезна.
  • RftG предоставя механизми за взаимодействие между играчите отвъд простоватото “прецакай другарчетата си”.
  • Играта е супер мобилна. Всичко нужно за игра (без соло варианта, Orb Game и книжките с правила) се събира в една малка кутийка от разширение.

Всички тези фактори изстрелват RFTG на челно място в класацията ми за подобен тип игри. Горещо ви препоръчвам да я пробвате, като можете да започнете с безплатните електронни варианти, за да проверите дали това е перфектната игра с карти и за вас.

[divider]

Можете да закупите играта от тук:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://boardgames-bg.com/race-for-the-galaxy-nastolna-igra-s-karti.html“ target=“blank“ ]Board Games Bg[/button]

[divider]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

 

Dominion – ревизирано ревю

Dominion е едно от най-големите и популярни заглавия в света на настолните игри. В момента базовата игра е на 26-то място в BGG, а Dominion: Intrigue (удължение, което работи и като самостоятелна игра) е на 19-то. Разбира се, както винаги, BGG не е абсолютния критерий, по който би трябвало да избирате игра. Без значение колко награди Dominion е спечелила, без значение дали е първия deckbuilder или не, аз гледам само от моята крива камбанария, а моята камбана е напукана стара винтидж камбана, която не обича да се глези с каквото и да е и внимателно проверява всичко. Но! Определено, този път с BGG сме на една вълна. Е, не бих сложил Dominion сред първите места в моята класация, но определено играта има качества, които много малко са успели да достигнат.

В Dominion, ти се бориш за властване в някакво средновековно царство, като събираш точки. Темата ви звучи скучно? Не се притеснявайте, не е толкова скучна, колкото изглежда. Защото просто я няма. Не обвинявам авторите на играта, защото все трябваше да сложат някаква тема отгоре, нали? А и очевидно не са искали да попречат на лъскавия геймплей, като карат хората да се задълбочават и влизат в някаква насилена история.

Правилата са невероятно прости. Всеки играч тегли пет карти от своето тесте. Всички 

стартови тестета са еднакви. 7 карти с медни монети и 3 с имения от 1 точка. Има три вида имения – такива от 1 точка, такива от 3 и такива от 6. (имения (1), графства (2) и още някакво неважно нещо (6) ). Това е единствения начин(с изключение на картите „градина”), по който се печелят точки.

На масата се подреждат 3 тестета, всяко едно съдържа определен брой карти със съответното имение. Поставят се три тестета с три вида валута – мед, сребро и злато. И накрая се поставят 10 тестета със сгради. Всяко тесте съдържа определен брой еднакви карти от съответната сграда. Dominion пристига с 25 различни карти (хора и сгради), а в игра влизат само 10, така че ако теглите на случаен принцип 10, всеки път ще имате уникална игра не само заради различните карти, но и заради начина, по който тези карти си взаимодействат. Играчът има право на две действия – играене на една карта (която е купил по-рано) и след това – купуване на друга карта (може да купи всеки вид карта от изброените по-горе). След това изхвърля всички останали неизползвани карти и тегли нови пет карти. Когато свърши тестето, просто разбърква изхвърлените карти и пак тегли. Това са целите правила. Хората и сградите дават елементарни умения – като право играчът да купи две карти, вместо една или да тегли допълнителна карта, или пък да има право на допълнително действие.

Играта използва една от най-простите механики, които съм виждал. Това обаче не означава, че екипа не е хвърлил огромно количество труд по измислянето. От опит в измислянето на скечове, реклами, сериали, разкази и всякакви други простотии, мога да разбера кога по едно произведение е работено дълго време. За да създадеш най-простата(но гениална) игра, първо трябва да създадеш най-сложната и натруфена (но тъпа) игра. После вадиш лозарските ножици и режеш всички тръни и бодили. Колкото и красиви да са, тръните си остават тръни.

Нека ни е ясно, че играта е чисто и просто една механика, без никаква тема. Ако търсите тема – търсете на друго място. Няма абсолютно нищо, което да ви грабне. Вече съм играл играта почти 100 пъти и не съм запомнил дори илюстрациите на картинките. Колкото и да се опитвам, няма как и да измисля някаква история около картите. Тема няма даже в уменията. Добре де, в някои има. Крадецът краде, шпионинът гледа чуждите тестета, вещицата дава минуси…хм…това може би не беше най-добрия пример.

Когато играя Доминиън се връщам назад, когато цъках непрестанно всякакви видове игри с обикновени карти. Защото да играеш Доминиън е като да играеш белот. Хвърляш едни карти с някакви цифри и цветове, прибираш други с други цифри и цветове, накрая смяташ точки. Всъщност, белотът не е най-добрия пример. Все пак в него, интеракцията между играчите е основната идея. В Dominion, тя е сведена до нулева. Да, можеш да хвърляш една-две гадости на противниците, но това съвсем не е определящо. Dominion е един много добър пасианс с няколко човека, в който само един печели. Когатонапример играя онлайн версията с ботове в интернет, играя на максимална скорост(в която не се вижда какво правят опонентите), защото не ме интересува какво правят другите. Може би само дали са взели вещица, за да се защитя или да видя кога започват да се изкупуват именията, за да се включа и аз в манджата.

Dominion прилича и на покер. Има добри комбинации, по-добри комбинации и винаги работещи комбинации. Ако си постепенен и дисциплиниран можеш да си изградиш една тактика и да я следваш всеки път. Имаш 5 пари – купуваш си Лаборатория, имаш 6 пари – купуваш си злато, имаш 3 пари – купуваш си сребро. Този начин на игра е типичен за професионалните покер играчи. По същия начин и вие можете да си отворите 8 маси на Dominion онлайн и да цъкате без много да мислите.

Така както сме почнали със сравненията, съвсем логично можеше белотът да се казва примерно „Поля и замъци”. Слагаш цифрите – поля, оньорите – замъци, спатията – рицари, карото – фермери, купата – духовници и пиката – да кажем лястовички. Ето ти игра, която може и FFG да продава. Тогава обаче няма да струва 50 стотинки, а 50 лева. Преигравам, но схващате идеята.

След като прочете това, моята компания сигурно ще се запита: „Тоя пък кога е играл 100 пъти Доминиън?“ Да, не съм играл чак толкова пъти на физическата игра,но…

Открих ето това!

Кликни ме!

Онлайн системата е изградена съвременно и адекватно. В мултиплейърът съществуват различни стълби, по които можеш да се изкачваш. Има “Adventure mode”, което си е на практика Single Player. Има и увлекателен Tutorial, който ще ви помогне да опознаете играта по-добре.В играта съществуват ботове. И то какви! Те също се изкачват в класациите и имат рейтинг. И съвсем не са от най-лесните. Представляват добро предизвикателство и често са по-добри опоненти от реалните играчи. Освен това можеш да играеш с реални играчи и ботове едновременно. За жалост не открих friend система, но нищо. Играта онлайн е напълно безплатна. Поне базовата. Ако искате, можете да си отключите експанжъните. Аз не смятам да го правя, защото базовата игра ми е напълно достатъчна, а и ако се присъединя в лоби, в което създателят на въпросното лоби е включил всички експанжъни, няма проблем и аз да се включа.

Онлайн играта е спонсорирана от самите RioGrandeGames, което е допълнителен плюс. Една игра на физическия Dominion продължава максимум 45 минути, а онлайн – максимум 10 минути. На това, дами и господа,  му се вика гениален пристрастяващ елемент. Туше, Rio Grande, туше.

 

 

 

[divider]

Заключение

Играта е лесна, бърза и пристрастяваща. Играе се бързо и колкото да е добра онлайн, физическата игра с хора винаги е най-добре. Да, няма да се скъсате от взаимодействие, но си мисля, че ще си изкарате добре. О, да, най-вжното. Споменах ли, че играта е на български? Точно така – Dominion, или както е вече „Доминион“ е изцяло преведен на български и се разпространява от Paladium Games и MBG Toys. Според мен, това вече е достатъчно да се каже, че играта си заслужава. Може би не за сериозните геймъри на тежки игри, но ао търсите лека семейна игра или нещо, с което да привлечете нови играчи – Доминион е перфектен избор!

ПЛЮСОВЕ:

  • Бърз и пристрастяващ геймплей
  • Добре организирана кутия
  • Само базовата игра е достатъчна за дълго време
  • Има мнооого разширения и продължават да излизат, а уж бяха спрели
  • Добра онлайн версия
  • Ниска цена за 500-те карти, които ще получите
  • ИЗЦЯЛО НА БЪЛГАРСКИ

МИНУСИ:

  • Няма никаква тема
  • Почти няма взаимодействие между играчите