Архив за етитет: restoration games

Fireball Island: Last Adventurer – „Защо трябваше да са змии!?“

Преди да започнете да четете може би не е лоша идея да погледнете и ревюто ми на базовата игра.

Името на разширението е такова, защото всъщност е последното от няколкото, които съществуват за играта. За жалост до мен, до този момент, е достигнало само то.

Last Adventurer добавя още един играч и вече можете да играете с пет човека. Цялата опаковка на това разширение е тематично обвързана с Индиана Джоунс, което си личи и от картинката на кутията.

Фигурката, която пристига за петия играч е червен цвят – един от най-предпочитаните цветове в игрите. Макар, че не са платени пари за IP, всички спокойно можем да каже, че това си е любимия ни Инди.

Другите две основни неща в играта са също знакови за франчайза – голяма търкаляща се канара и огромно количество змии.

Преди да стигнем до там обаче ще споделя и още нещо, което ще обогати играта ви. В кутията има тесте от специални умения, които ще си избирате в началото на играта. Вече ще бъдете малко по-различни от останалите.

Канарата изглежда назъбена и реалистична, но е всъщност от лека гума, така че не се притеснявайте. В нормалното тесте от карти се вкарват нови карти, които ви указват кога можете да бутате канарата от пещера. Всъщност тя рядко върви по улеите и често отскача, което я прави непредвидима и опасна. Лично аз я намирам за задължителна част във всяка една от моите игри.

Змиите от друга страна… са разочарование. На острова са принтирани места, където да се поставят голям брой малки зелени топчета (змии) и нови карти ви оказват кога можете да бутате една-две едновременно. В повечето случаи обаче змиите няма да се бутат с тези карти. Те са поставени на такива места, че най-леката вибрация или пък другите топчета да могат да предизвикат абсолютно всички змии да се пуснат по склона. Те са само от едната страна на острова и е почти сигурно, че няма как да се разминете без ухапване, ако сте наблизо. Ако в края на падането змия е докоснала човек, той получава отрова, което значи, че вместо със стандартния избор на карта, този играч ще играе с карта на случаен принцип от тестето.

Механиките на змиите са окей. Това, което е далеч от окей е изнервящото им поставяне по местата, което отнема поне две минути. А две минути са много, особено при положение, че почти всеки ход те ще се сгромолясват.

Играх веднъж с тези змии и мисля да не го повтарям.

В заключение мога да кажа, че това разширение не е абсолютно нужно, за да се изкефите на Fireball Island, но ако вече ви е една от любимите игри в колекцията, специалните умения и особено канарата са върхът. Вие трябва да прецените вече, дали само заради тези неща си заслужава да дадете пари.

Ако решите да се хвърлите във вулкана от кеф обаче, можете да поръчате разширението от сайта на нашите партньори от Time2Play.

Fireball Island – Ретро кеф за геймъри с детски дух

„The Curse of Vul-Kar“

Много хора останаха разочаровани от Fireball Island след като получиха копията си. Заради и това и се спря да се говори за нея. Аз нито се разочаровах, нито ще спра да говоря за нея.

На запад повечето геймъри са израснали с оригиналната версия на Fireball Island – стандартна детска игра, но с класическия за онова време 3Д елемент.

Разбира се, по това време у нас тънехме в Дама, Шашки и Не се сърди, човече.

С други думи, аз нямам носталгия към Fireball Island. Това, което имам обаче са три деца, за които с радост ще запазя бижуто, за което говоря сега. С още по-голяма радост и аз ще играя с тях.

Абсолютно хаотично подреждам мислите си, като избързвам със заключението, но често е така, когато играта съществува в съзнанието ми като една голяма разфасована пухена топка хаотичен кеф. Искам просто да разпльокам всичко пред вас и да разберете защо ако имате деца може и да си струват тия над 100 лева за базовата игра.

Първо – щом отворите кутията и за по-малко от 5 минути наредите (иначе евтината) пластмаса, пред вас ще се открие огромен, пъстър и красив остров пълен с 3Д елементи, като хъмове, дървета и зашеметителната фигура на вулкан, от чиято уста ще хвърчат огнени топки (топчета).

Всеки играч влиза в ролята на търсещ приключения турист, който не само, че събира съкровища, но и снима важни места от иначе опасния остров.

Целта ви е да съберете колкото се може повече комплекти съкровища, да вземете артефакта „Сърцето на Вул кар“ и да заснемете най-важните места от острова. След това трябва да се върнете обратно на хеликоптера и… да сте събрали най-много точки. Да не се залъгваме, казвам ви го от сега – крайните резултати ще бъдат далеч един от друг и 90 процента от заслугата за това ще се крепи на случайност, но лично аз не бих се притеснявал, защото идеята на Fireball Island не е в точки, а в заглавието – fireball.

В оригиналната игра, фигурките са се движили с класическата механика „roll and move” и в интерес на истината, бих ви препоръчал да ползвате някакви такива домашно изготвени правила, ако играете с по-малки деца.

В тази версия се ползват карти. Всеки ход имате избор от две.

Всяка карта има две части. Една част ви казва задължително с колко полета точно трябва да се движите, а втората ви дава право на някакво бонус действие.

Когато минете през конкретни места, вие събирате съкровища. Обикновено е ясно накъде искате да ходите, но понякога ще сте на кръстопът и ще се почудите дали да рискувате да вземете някакво ценно съкровище, но пък да се оставите на открито и уязвимо място, където огнените топки лесно биха ви помели.

Да ви удари огнена топка не е страшно (известни последни думи).

Ако в играта ви отнесе топче, вие ще губите (или ще ви бъде откраднато) съкровище и фигурката ви ще бъде избутана далеч от центъра (където са най-хубавите благинки).

А как се хвърлят огнени топки? Ами… както казах, всяка карта има специално умение. Повечето от картите, ви казват точно това – избирате си някое топче, което стои на място върху острова и го бутате с пръст. То си следва някакви улейчета и понеже е по-тежко и по-голямо от фигурките, може да ги повали дори само с вибрация.

Понякога ще се налага да хвърляте няколко топчета наведнъж във вулкана и те ще излизат през устата на фигурката, като устата е разделена на три части. Никога не сте сигурни накъде точно ще завие някое топче, така че е по-добре да сте на закрито място.

Ще се опитам да направя това ревю колкото се може по-кратко, затова ще закрия със заключение.

Spoiler: Тази канара е от разширението – The Last Adventurer

Закривам със заключение

Fireball Island е една от най-добрите семейни игри, които да играете с децата си. Тук дори можете да включите най-малките, защото те обожават да гледат как топчета падат и отнасят всичко наоколо.

НО! Това не означава, че играта не става за геймъри. Fireball Island може да бъде прекрасно безумие, вървящо с бира, ако искате просто да се забавлявате, да си приказвате и да минава времето в отпускарщина. Тук няма нищо дълбоко и не може да се каже, че дълбоките планове се отплащат. Огромна част от играта се опира на шанса. С други думи – да, става и за геймъри, но все пак Fireball Island не е филър. Понякога играта продължава 30 минути, но понякога може да стигне и до час.

Не мога да си кривя душата – ако имате деца, това е едно от най-добрите неща на пазара за вас. Ако искате нещо забавно за геймъри,не мисля, че парите, които трябва да дадете за нея ще се изплатят. По-скоро бих ви препоръчал да си я намерите от приятел, за да я разцъкате за един-два пъти. Лично аз я играя редовно с големия ми син и нямам нищо против да цъкам с геймъри, но никога не съм се хващал да я предлагам.

Това е – силно препоръчвам за игра с деца, слабо препоръчвам за парти игра с големи, не препоръчвам особено за игра със сериозни геймъри.

ПЛЮСОВЕ:

  • Събиращи погледи компоненти
  • Разбираем за децата геймплей
  • Вълнуващи УАУ моменти

МИНУСИ:

  • Компонентите може и да изглеждат готино, но всъщност са от доста евтин материал, което подлага на съмнение цената
  • Кутията е ужасяваща! Почти нищо не се побира като хората, особено огромната фигурка на вулкана. Никога не мога да я побера нормално.

Ако ви кефи как звучи и изглежда (а не виждам защо да не ви кефи), знаете откъде да си я набавите – магазина на нашите партньори от Time2Play.