Архив за етитет: ravensburger

Лирилично отклонение: Familienspiele – От тук започна всичко

Който ме познава знае, че зарибявката по настолните игри ми е дошла от Age of Empires 3: The Board game (Age of Discovery), която е все още в колекцията ми, между другото.

Само че… Това твърдение не е напълно вярно. От една страна – да, това е играта, която ме вкара в хобито на модерните настолни игри (Каркасон и Цитадели преди това не успяха да постигнат нищо с мен), но от друга – аз имам любов към всякакви настолни игри от дълги години.

Всички сме израснали с Монополи и производни, аз включително. Разликата е, че аз продължих да играя подобни игри и като по-голям. Продължавах да играя безумни игри с компания. Играхме дори Гледай си работата и Не се сърди, човече. Съдете колкото искате, но за мен преживяването с други инфантили като мен, които приемат детинщината си с размах е нещо, което не само че ми придава пълноценни моменти, но е и създало едни от най-незабравимите ми преживявания свързани с настолни игри въобще.

Когато бях в НАТФИЗ, по време на първи, втори и дори трети курс, ние се събирахме в дома на колега и играехме безумни игри до пръскане – от лъженка, през асоциации, че дори и безумни домашни кампании на D&D, Ендивал и една ролева игра, която бях измислил. Някъде в тези изключително разпускащи вечери (нещо, което не винаги се получава с някои по-сериозни съвременни игри) срещнахме Familienspiele. Това беше преди повече от 10 години, да отбележа. В тази игра имаше толкова много игри, компоненти, бордове и зарове, че на нас ни се видя като най-великото нещо след измислянето вафлените чашки за сладолед.

По това време цената на тази игра ми се виждаше като нещо твърде луксозно, но приятелите ми можеха да си го позволят и сякаш оценяваха хобито повече от мен. Ако това се случваше сега – тези 80-тина лева щяха да влязат през едното ухо и да излязат от другата ноздра в сравнение с безумията, които виждаме ежедневно в Кикстартър.

Разбира се, трябва да се има предвид, че Familienspiele е точно това, което пише в заглавието – семейни игри. Да поясня – класически семейни игри.

В това издание има игри, които са по възрастни от дървото, от което са направили хартията за кутията на играта.

И въпреки това – ние имаме деца. Три броя. Единият вече е на 5 и обича да играе игри за големи.

Странно е, но за мен тази кутия е истинско съкровище. Все път като я отворя ме залива някаква карибска мания от бляскави компоненти, които не са нито бляскави, нито са кой знае какви компоненти… не и обективно. За мен – Familienspiele е диамантен символ на носталгия от свят, който въпреки всички усилия на съвременните игри да унищожат, той все пак е оцелял дълбоко скрит в сърцето ми. Ето, че той отново се показа навън, като най-сладкото от всичко е, че проводникът на това чувство е моят син. Има някаква романтика в цялото това нещо. Някаква филмова символика и метафора на неща много по-дълбоки от глупостите, които обикновено бръщолевя тук.

Familienspiele е незаменима емоция, която всеки израснал дори самос  половината от игрите в комплекта ще може да вгради отново в ежедневието си.

Приветствам ви да си вземете тази колекция от игри, ако имате деца. Но дори и да нямате… да, това са елементарни игри, далеч от съвременното ни хоби, но… честно, не мога да кажа нищо против Familienspiele.

А децата… обективно погледнато ще се забавляват, защото на тази възраст те обичат абстрактните логически игри и биха могли да се впуснат в десетобой срещу родителите си.

Освен това, ще изненадате колко добри логически и тактически игри е имало едно време. Очевидно съм забравил този факт и Familienspiele беше чудесен шамар, който ме върна към реалността.

Това не беше ревю, а едно лириЛично отклонение към период, който може и да е задвижил двигателят, който ме кара все по-напред в хобито с главата напред. Чувствам се доволен и благодарен, че имах лукса да забавя малко темпото.

Logi Geister (Phantom Rallye) – игра с тракащи зъбни колела

Отдавна не бях писал за детски игри, но получихме нова доза Равенсбургерин и сме отново на линия.

Logi Geister (или Phantom Rallye) е логическа игра за деца на около 5 години, макар да има и вариант за напреднали, който за съжаление аз все още не съм играл.

Най-големият ми син е на точно на пет и откакто сме получили играта не сме се спрели да въртим часовникови механизми.

Идеята тук е да свързвате различни въртящи се зъбни колела, които се захапват един с друг.

В началото на рунда теглите карта, която ви казва къде да слолжите три специални зъбни колела, които пристигат с три духчета върху тях. Целта ви е с едно движение на специално стартово зъбно колело да завъртите и трите духчета.

В играта има различен цвят зъбни колела и различен цвят издадени пластмасови части, върху които се нанизват тези зъбни колела. По време на вашия ход хвърляте зар, който ви казва на кой цвят да сложите зъбно колело. Винаги имате избор от няколко места, което дава възможност детето ви да взема задоволяващи решения. След като сложите това колело, можете да продължавате да хвърляте зар, докато ви се падне „прилеп“ (свършва ви хода) или „завъртане“, което означава, че трябва да завъртите стартовото колело и да видите дали сте врътнали някое духче. За всяко врътнато духче печелите по точка. Ако в даден момент решите, че всички духчета са свързани със стартовия механизъм, можете да прекъснете хода си и просто да пробвате. Ако познаете – печелите 4 точки.

След това се махат всички зъбни колела и се тегли нова карта, която ви дава нов сетъп.

Така се играе, докато направите пълна обиколка около кутията. Слагате фигурки върху ръба на кутията, които се движат по трак, нарисуван там.

Заключение

Трябва да се направи някакво отделно място в Boardgamegeek за детски игри. Все повече детски игри потъват, защото оценките им са под 6, понякога и под 5. Не знам какво очакват повечето хора от детските игри, но те просто нямат шанс. Дизайните им често са отлични, а компонентите, както и в случая, са повече от добри. Не мога да виня хората в оценките им, просто защото ако си възрастен и слагаш оценки в BGG спрямо твоите предпочитания е естествено да не сложиш 8 или 9 на детска игра, защото просто не ти е любима… все пак е детска. Казвам само, че системата не върши добра работа за детските игри, дори и играта да е получила страхотни ревюта.

Както и да е. Logi Geister е прекрасна детска игра, която развива логическите умения на вашето дете и я препоръчвам за всички родители, които търсят нещо забавно и обучително за малките си 4-5-6 годишни.

ПЛЮСОВЕ:

  • Чудесни компоненти
  • Бърза игра
  • Развива логиката в децата

МИНУСИ:

  • Има голяма доза случайност, благодарение на зара

 

Labyrinth Junior – Отличната класика, достъпна и за деца

Приятели, не крия, че Labyrinth, за мен, е една от най-добрите семейни игри, които да играете с децата си. Това е игра, която е само с две години по-малка на възраст от мен и въпреки това предлага повече отколкото доста съвременни игри се натягат да направят. Заради това и имам две копия у нас – едно непокътнато и едно разпарчетосано.

Вляво – детският борд, вдясно – оригиналният.

Въпреки семейния си характер обаче, играта си е сравнително трудна за деца, дори и за големия ми изключително аналитичен и интелигентен син. Знам, че всички родители говорят така за децата си, но определено виждам умствена надареност, която аз само съм си мечтал да имам на неговите години.

Съществува обаче вариант на любимия ми Лабиринт, който е насочен точно към детската аудитория. Правилата на играта са същите като на оригинала – кликнете на бутона, за да ги видите.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://http://bigboxgamers.com/the-amazing-labyrint-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Лабиринт[/button]

В тази версия има няколко разлики. На първо място, това е липсата на карти. Тук те са заместени от токъни, което е чудесно, тъй като децата на 5-6 трудно се справят с белотаджийския маниер на държане на карти.

Втората голяма разлика е в борда. Той намален драстично, което спомага за планирането на движенията на фигурките.

Третата разлика е в самите плочки. Тук плочките с „Г“ образен завой са сравнително малко и шансът за заклещване на фигурката е значително по-малък. Тук почти всеки ход можете да намерите решение как да стигнете до целта си.

С голяма гордост следя как Вики пресмята кое как трябва да премести, за да се получи лабиринт, който той желае.

Е… разбира се, помага и много по-детския и сладък арт. Оригиналът, макар и също сравнително лек, беше мааалко по-мрачничък.

Заключение

Labyrinth Junior е поредната десятка за детска игра от Ravensburger. Хората знаят какво искат от децата и това си е. На кутията на играта пише, че е за деца от 5 до 8 и съм напълно съгласен. За пет годишните може и да трябва леко побутване, но ако имате няколко 7-8 годишни – хвърлете им кутията и да се оправят. Мисля, че за тях тази версия би била страхотен тренинг за преминаване към по-тежката категория – мама стандартен The Amazing Labyrinth.

ПЛЮСОВЕ:

  • Подходящ арт
  • Подходяща свалена трудност
  • Същият очарователен геймплей.

МИНУСИ:

  • За пет годишните може и да им трябва малко помощ

Можете да си купите играта от сайта на Комсед или от някой от техните магазини.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://https://comsed.net/%D0%BB%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD%D1%82-%D0%B4%D0%B6%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%BE%D1%80″ target=“blank“ ]Купи: Лабиринт (За деца)[/button]

Gravitrax – система за тотално забавление

От както това нещо стъпи в дома ми не е имало по-голямо желание за игра на него на всеки, който разбере какво е. А дори не е игра!

Gravitrax е нова система за изстрелване на топчета по писти, която е качила толкова нивото, че трудно може някой да я надмине откъм… ЯКОСТ!

Gravitrax е… средство за човъркане едновременно на мозъчните клетки и на инжектиране с допамин, след като успеете да завършите изтрещяло яката си писта.

Можете да наречете Gravitrax пъзел, защото книжката пристига с няколко завършени писти, които вие трябва да се досетите как да направите. Освен това пристига и с писти, които се строят стъпка по стъпка. За малките деца това е пълен кеф. Мога да гарантирам, защото моят голям син (5) обича да следва правила, схеми и указания от конструктори. А „играта с топчетата“ му е любима.

За съжаление, продуктът все още е твърде нов и въпреки сериозната поддръжка от страна на производителите, разпространението все още не е широко и не можете да откриете кой знае колко писти онлайн. Но и това ще се случи… споко.

Освен това, тук най-голямата страст е свързана с измислянето на своя сложна писта.

В кутията ще откриете няколко тежки метални топчета, купове пластмасови части с пътища и разклонения, доста базови пластмасови части, които вдигат нивото на пистата, безброй релси от три размера, най-различни специални части с механизми, които манипулират топчетата, четири картонени бази, които служат за вмушване на пластмасовите части и две плексигласови бази, които служат за допълнителни етажи. Те са прозрачни, за да можете да слагате части и под тях.

Тук са и допълнителните топчета от разширенията.

Gravitrax развива 3Д мисленето… и то не само на децата. Системата може да бъде предизвикателна и за големи. Да, винаги можете да направите елементарна писта с начало и край, но ако искате да използвате колкото се може повече части (а в кутията има тон!), ще ви се наложи да напрегнете това, което в най-добрите си представи наричате мозък.

Старт!

Обикновено се започва от финала на пистата, което е част с три входа. След това е добре да измислите откъде ще почва пистата. Винаги се започва от част с три изхода, на които се слагат три топчета. Те се пускат с механичен бутон върху тази част, който изстрелва топчетата.

Да, в Gravitrax вие ще правите писта за три топчета, като най-яко е, когато пътищата на топчетата се преплитат.

Любимата ми част в базовата кутия е разделителят, който действа като лост на влакови релси – щом едно топче мине, то бута пластмасова част и пътя се променя на другата страна за следващото топче по този път.

В кутията има и магнитен „пистолет“, който изстрелва като куршум топче. Действа по следния начин:

От едната страна се слагат три метални топчета, а от другата пристига реалното топче, което е тръгнало от старта. То стига до частта и с помощта на магнит изстрелва най-предното от трите топчета. Има игра с плюсове и минуси тук, но аз съм сценарист, не ме питайте за такива физични джиджи-биджита.

В кутията има още най-различни неща – като такива, които ви пращат до долните етажи или по-особени пътища, които ще ви спомогнат за пъзеловидната писта, но в общи линии е това.

Базите.
Етажите.

Вие строите пътища и пускате топчета.

Трябва да кажа само, че за малките деца измислянето може и да е по-сложно, тъй като трябва да се преценяват доста неща и трябва да се мисли във вертикалност. Но няма проблеми – с малко помощ от ваша страна, детето ви ще се справи.

Ако търсите помощ – Ravensburger са помислили и за това. Можете да си свалите безплатна апликация от Google play или Itunes, където можете да си правите виртуални писти и да си ги запаметявате. Предполагам скоро ще се появят достатъчно много споделяния за най-различни зашеметяващи писти. Бъдете едни от първите!

Заключение няма смисъл да правя. Очевидно е, че Gravitrax е едно от най-вълнуващите материални неща в моя дом и дори само мисълта за него ми се пиисква да го извадя. Само че… трябва да се има предвид, че всяка писта си отнема време за построяване, а и сортиране на различните части за по-лесно намиране.

Лично аз съм си сортирал цялата колекция Gravitrax в различните кутии от разширенията, за които ще говоря в други статии.

От мен има една ОГРОМНО – Да, да, да – О, ДА!

Вероятно ще ви е трудно да откриете все още Gravitrax на много места, затова ви препоръчвам да отидете директно в сайта на производителите или да поръчате през ексклузивните им представители у нас – Комсед.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.ravensburger.de/start/index.html“ target=“blank“ ]Ravensburger[/button]

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://comsed.net/“ target=“blank“ ]Поръчай чрез Комсед[/button]

 

Bluff – 25th Anniversary – Ако нещо работи, защо да го променяш?

Оригиналната игра Bluff е издадена преди 25 години и всъщност е копие на класиката Liar’s Dice. Не съм напълно убеден, че и Liar’s Dice е издадена по това време, но няма кой знае колко значение.

Liar’s Dice е игра, която се играе свободно, стига да имате достатъчно зарчета. Правилата са лесни и освен зарчетата, имате нужда единствено от нещо, с което да ги прикривате… което на практика може да се прави и с ръка.

И все пак! Тук сме да говорим за Bluff. Нищо, че е същото като другото.

Кутията на играта е със сигурност твърде голяма за това, което има вътре – куп шест стенни зарове (вместо шестица имат звезда) и шест чашки. Това автоматично значи, че играта е до шест човека.

В кутията има и дъска, която се ползва за следене на залаганията. По принцип бих казал, че можете и без нея, но има една специфика, която е по-добре да бъде видна през цялото време.

Целта в играта е да останете последния оцелял на масата, което се надявам, че ще стане с помощта на механиките, а не с цигански шамари. С други думи – целта ви е да освободите всички останали от техните зарове, които представляват техния „живот“ в играта.

В началото на хода се хвърлят всички зарове и всеки си ги поглежда тайно. Ако сте чели ревюто ми на Spoils of War знаете какво следва. Който е на ход си гледа заровете и се опитва да прецени колко общо от дадено число се намира в момента около масата. Разбира се, това е невъзможно, заради което се намесват блъфа и поемането на риск.

Примерно – казвате „4 петици“.Следващият играч има две опции – или да качи вашия залог, като каже нещо по-високо (примерно 4 шестици, или пък 8 единици), или да ви предизвика.

Ако ви предизвика, всички си отваряте чашките и се вижда колко петици наистина има около масата. Ако има повече от предположението, тогава този, който е предизвикал губи толкова зарове, колкото е разликата между реалните петици и предположението. Ако пък има по-малко от предположението, тогава този, който е предположил губи разликата. Ако е бил прав с точност, тогава всички останали, освен него, губят по един зар.

Както виждате, тук можете да излезете от игра още първия рунд… и се е случвало.

Ето и една от най-яките черти на играта. Вместо шестици, заровете имат звезди. Звездите могат да се ползват като всякакъв зар, което значи, че шансовете да има от някое число малко зарове са ниски. Освен това обаче, можете и да вдигате залози със звезди.

Когато го правитем, залогът се променя. Ако сте вдигнали залог с две звезди, най-ниският следващ залог е 4 единици. Ако вдигнете пет звезди – се качва до 10 и така нататък.

Единствената разлика от стандартния Bluff е в един от заровете на всеки играч, който е оранжев. За 25 години човек би си помислил, че ще могат да измислят и още, но ако нещо работи, защо да го променяме, нали?

Оранжевият зар просто се брои за два зара. Което ако е звезда ви дава усещане за сила в този рунд.

Заключение

Bluff е истински комар. Играта носи усещането на покер и въпреки че това са зарове и има късмет, за да сте добър, трябва да можете добре да блъфирате. Трябва да знаете кога да вдигате на зарове, които наистина имате и кога на такива, които нямате. Трябва да можете да четете противниците и да усещате, кога ви подвеждат. Първите ходове са доста случайни, но когато намалеят заровете започва истинското надлъгване.

И това е Bluff. Игра на чист блъф. Заради това името й е толкова просто. Защото е ясно и точно. Да, можете да си направите играта у дома с достатъчно зарове, но ако се докопате до това копие, ще можете да си спестите поне малко нерви.

А ако имате вече Spoils of War? Еми… гарантирам ви, че усещането е доста различно. Тази можете да я играете с всеки, докато специалните умения на Spoils of War са по-скоро за геймъри. Но! Не виждам защо да нямате и двете игри в колекцията си.

ПЛЮСОВЕ:

  • Класически интуитивни правила, които работят и до ден днешен
  • Носи покер усещане и дава възможности за постоенен блъф
  • Да, има игри, обогатили простите й механики, но тази все още отстоява позицията си като нещо уникално

МИНУСИ

  • Твърде голяма кутия за компонентите, които са вътре
  • Чашките са твърде малки и трудно се крият заровете с тях

My First Clock – У дома часовник трака…

Време ли е да учим за времето? Май стана време!

Със забавната игра „My first clock” на Ravensburger ученето на часовника става наистина лесно и приятно, като не занмава децата с излишни подробности и усложнения.

Компонентите са чудесни – играта идва с 27 карти с часове, часовник с подвижни стрелки и инструкции. Компонентите наистина са елементарни, но са интуитивно подготвени и без никакви излишни допълнителни „украси“. Често образователните игри се стараят да „украсят“ темата допълнително и по този начин да я направят по-забавна на децата. Това, забелязвам, че често всъщност разсейва децата или ги обърква. Децата обожават да учат заради самото учене, а не заради начините, по които се опитваме да им го направим забавно. Друг е въпроса колко обратен ефект има това с времето. Но – да не се отклоняваме – това е огромен плюс на “My first clock”- много изчистен и същевременно естетически и приятен дизайн. Цветовете са контрастни и весели, а различните часовничета на картите са с различна визия (отново незатормозяваща).

Единствената ми забележка към дизайна е в големия часовник. Той е много прекрасен – ясни, червени стрелки с категорична разлика коя е малката и коя – голямата. Стрелките даже са полупрозрачни, за да може детето да види на коя цифра е спряла голямата стрелка. Единствения проблем са минутите – може би те също трябваше да са написани с цифри на часовника. Това е моят опит – нашият малък ученик дълго броеше точките всеки път, за да е сигурен къде са 10 и къде – 20 минути. А може би самият дизайн е обмислен именно, за да може детето да учи къде са минутите, без да ги вижда. Тъй че не съм съвсем сигурна дали това е по-скоро недостатък или по-скоро преимущество на часовника. Едно е сигурно – след две игри четиригодишния ми син вече се ориентираше смело в часовника и предлагаше да обяснява на всеки, дошъл на гости вкъщи! 

Картите с часове имат две сериозни преимущества. От едната страна е показан часът с цифри, като на дигитален часовник, веднъж на дневна светлина и веднъж през нощта. От другата страна на картата е показан същия час на циферблата на часовник със стрелки. Така детето може само да провери часовника и дали е подредило стрелките правилно. Така играта може да се използва като самостоятелно упражнение.

Освен като учебен материал и самостоятелно упражнение, в инструкциите на играта са посочени 3 варианта на забавни игри, които да подобрят разбирането на детето и да го научат да свързва часовника с дневния режим, събитията през деня и понятието за отминало време.

„My first clock” е чудесен обучителен инструмент, чрез който на игра децата придобиват житейско умение, което иначе често е трудно за обяснение в ежедневието. Същевременно може да се използва и самостоятелно, и в групи до шест деца – в предучилищна група, в детски центрове и кооперативи. Играта подобрява комуникативността и разбирането на понятията, без да добавя нищо излишно. Както обичат да правят нашите приятели от Ravensburger!

 

Level 8 The Board Game – Когато нещо работи, защо да не го развалиш

Ако влезете в BGG ще откриете, че играта има разни картови вариации, като слагането на дъска в цялата картинка изглежда е иновацията в поредицата.

Не съм играл оригиналните версии, но както си личи от заглавието, това си е някаква форма на Румб. А с Румб… има мнооого опит в детството. Всъщност, ние сме се скъсвали да разцъкваме тази комбо игричка не само като деца. Помня един осми декември, когато бях студент и ни се провали хижа на Карандила. Тогава си останахме в дома на един приятел и цяла нощ разцъквахме Румб и Гледай си работата. Нърдс фор лайф!

Виждате, че Румб си има специално място в сърцето ми. За тези, които не са запознати с Румб – това е игра, в която теглите карти от тесте и се опитвате да правите покер комбинации от карти. След като направите комбинация, сваляте картите и другите играчи могат да допълват. Целта е пръв да се освободите от своите карти.

Level 8 се основава на класиката, но решава да усложни правилата, като добавя дъска. Всеки ход хвърляте зарове и движите две пулчета по полета със специални действия. След това избирате едно от действията и го изпълнявате. Тези действия се въртят около снабдяването с карти по най-различни начини – от тесте, от дискард, от други играчи, от тесте с жокери и още други подобни.

Всеки играч има 8 различни комбинации, които трябва да изпълни. Всеки рунд има обаче само по една или две конкретни. Когато успее си сваля картите пред него. В процеса на играта и други хора могат да добавят към тази комбинация.

Рундът свършва, когато някой си свали всичките карти. Този играч качва две нива, всички останали по едно. Целта е да стигнете до осмо ниво. След това, първият, който успее да си изпълни целта печели играта.

Това е най-големият минус на играта. Рундовете са прекалено дълги. Играта продължава близо час, което е повече от досадно. Първите ходове ще си кажете, че това е приятна детска/семейна игра, но след това простотата на иначе излишно усложнената игра дотежава с нахалното си гостоприемство.

Казах „излишно усложнена“. Всъщност това усложнение се крие в изкуствени добавки към правилата, които парадоксално не я правят по-дълбока. Даже напротив… всъщност обикновеният Румб е много по-дълбок, понеже в него вие трябва да поемате рискове и да пресмятате различните комбинации, като сами решавате какви точно ще бъдат тук. В Level 8 The Board Game, играта ви слага насила комбинации, които трябва да извършите.

Заключение

Level 8 The Board Game не е моята игра, а имаше потенциал да бъде. Имам богат и емоционално обвързан опит с класическата Румб и се надявах тази настолна версия да вдъхне носталгична нотка с модерен привкус към забравената ми любов. За жалост играта е точно обратното – стъпка назад с плитък геймплей, но усложнени правила.

Дъската за мен е излишна, а насилственото налагане на комбинации е ограничително. Не съм играл оригиналните Level 8, така че не мога да правя аналогия, макар че предполагам, че и там е същото. Все пак, франчайза се казва Level 8.

Не знам, всъщност знам. По-добре играйте Румб

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотен органайзер на кутията

МИНУСИ:

  • Стъпка назад от стандартния Румб
  • Излишно дълга
  • Излишно усложнена

Rivers, Roads & Rails – През рекички и пътечки

Хич не е лесно да се създаде добра детска игра. Да започнем от идеята – всички тематично базирани на персонажи и истории игри обикновено траят ден до пладне и се играят максимум два – три пъти. А останалите добри теми всъщност далеч не са толкова много, тъй като хем трябва да съобразим темата с конкретна детска възраст, хем, ако може, тази възраст да е колкото се може по-широка (не можем да очакваме 10-годишни деца да се забавляват с милички животни от фермата, или пък тригодишните да се ентусиазират покрай ракети и интергалактически пътувания).

Освен сложността откъм избора на тема, механиката и визията също са страшно трудни за избистряне неща при детските игри – каква концепция може да разбере дете на 3, без тя вече да е скучна на братчето му на 6?

Защо ви занимавам с такива сухоежбини, особено при положение, че ви представям детска игра на Ravensburger? Опитвам се да я оправдая? Напротив! Опитвам се да обясня отдалеч защо толкова много, много, много се вълнувам от откритието на това бижу, наречено Rivers, Roads & Rails! Темата е толкова проста – строим пътища – асфалтови, речни и железопътни. Правилата и механиката са елементарни – трябва връзките да са логични (път, започнат като асфалтов, не може да продължи като железопътен) и трябва всеки път да си има начало и край. Редуваме се да поставяме плочки с цел някой да свърши всичките си налични плочки пръв. Всичко звучи толкова леко, че чак започваме да си мислим „Ъ, ми как не съм се сетил аз да направя такава игра?!“. Но, да, правилото се потвърди още веднъж – истински гениални са простичките неща. И тази толкова проста откъм правила игра всъщност носи сериозно стратегическо мислене. Плочките са 140 и дори не мога да си представя колко тестване и мислене е падало, за да се измисли точно това разнообразие от плочки – играта може да бъде завършена напълно, без излишни плочки! Има разклонения, завои, начала и краища – всякакви варианти, които наистина да тренират вниманието към детайла и стратегическото мислене у малките играчи.

Освен това нашите любимци от Ravensburger отново отиват още крачка напред и са добавили инструкции за още 2 допълнителни игри, които да се играят със същите компоненти. Така можете да нагласите играта според възрастта и способностите на играчите. Внимание! На кутията посочената препоръчителна възраст е 5+, но не забравяйте – тя е просто препоръчителна. Вкъщи играем с играч на 4 (който е доста трениран в игрите, незнайно откъде) и по-малък играч на 3. Вярно, малкият ни играч се изморява на доста ранен етап, но за него е и много любопитно да подрежда плочките логично, дори и да не е в условията на играта. Играта е наистина подходяща за деца около 5 години и значително тренира концентрацията и вниманието им. Посоченото времетраене на кутията е 30 минути, но ако играете двама (а може до 8!), играта може да продължи по-дълго (особено ако малкият играч има нужда от малко повече обмисляне на хода). Въпреки това, играта е много забавна и приятна и за възрастни, на които ще им се наложи да се пораздвижат по неочаквани начини – играта заема много място и е най-удобно да се играе на пода, където често се налага да пролазвате над пътищата, за да поставите плочка.

В никакъв случай не искам да забравям визията – а тя е наистина страхотна! Плочките са пълни с малки, забавни детайли – човечета, коли, пейки, влакове, павилиони за продажба на сладолед – и същевременно изглеждат изчистени и опростени! Детайлите много помагат на чувството за разнообразие и обогатяват играта, без никак да я претрупват.

Rivers, Roads & Rails е наистина чудесна придобивка за всеки дом, детски клуб или класна стая – тя е изключително лесна за започване и научаване, като същевременно поддържа интереса докрай и носи сериозно забавления доста над минималната си възрастова граница. Ще успеете ли да наредите карта с всички плочки? Предизвикателството е отправено!

Star Wars: Riesen Bilder Ralye – Виждам-виждам… Чубака!

Ако сте фенове на Междузвездни войни, имате малки деца и разбирате немски – почти е сигурно, че трябва да имате тази игра. Ако с немския сте по-назад, пак бихте могли да се сдобиете с нея, тъй като с изключение на правилата, всичко е езиково независимо. Проблемът е, че много трудно можете да намерите из нета английска версия на правилата.

Дори и да не спазите точно правилата обаче, щом видите компонентите, ще ви е ясно, че в основата си, това е Виждам-виждам.

Най-силната черта на играта са нейните илюстрации. Нейните изумително детайлни и сладки илюстрации. В кутията ще намерите куп планети, като всяка планета е двустранна, а от всяка страна има изрисувани тематични картини с множество пейзажи и персонажи.

Целта ви тук е да откривате конкретни картинки, като летите до планетите с космическите си кораби. Ще теглите карти „холограма“, които ви казват какво трябва да намерите на картинките. След това използвате специални рингове, за да отбележите това, което търсите.

И това е кажи-речи играта. Моите деца малко трудно се справят с тази задача, защото картите с холограмите не показват точната картинка, която търсите. Нарисувани са по друг начин.

Заключение

По кратко ревю трудно ще откриете в сайта. Но наистина няма какво толкова да се каже. Вие виждате картинките – това е което получавате. Играта си струва за запалените маниаци на Междузвездни войни, а ако си падате по Виждам-виждам игричките с мааалко по-голяма трудност, бих ви я препоръчал за 6-7 годишните ви деца.

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотни илюстрации и компоненти
  • Подходяща за фенове на филмите

МИНУСИ:

  • Правила на различен от немски език е почти невъзможно да се открият

 

Start 11! – Райнър Книция – докато си почива

Доктор Книция е кралят на настолните игри. И под краля, имам предвид „Дъ Кинг“, и под „Дъ Кинг“, имам предвид „Кинг“, а под „Кинг“ имам предвид, че Книция е аналогията на Стивън Кинг в настолните игри.

Дизайнерът изкарва толкова много игри годишни, че вече големите му заглавия са потопени в множество малки и незапомнящи се игрички, част от които е и Start 11.

Когато играх за пръв път играта дори не погледнах името на дизайнера. Смятах, че това е поредната детска игра на Равенсбургер. Всъщност, дори и не погледнах възрастовата граница. След като я играх два пъти с големия ми, още нямащ 5, син, видях, че на кутията пише 8+.

Разбирам, че има някои тактически решения, които може би изискват малко по-сериозно планиране, но все пак тази минимална граница е абсурдна.

Тази игра е нещо между Румикуб и Домино. Всеки играч има комплект от плочки с числа, като се опитва да сложи числата си върху дъска в средата на масата, върху съответните им места. Който пръв успее да си сложи всички, печели. Разбира се, има разни врътки и условности, които трябва да се спазят, а и често ще се налага да си допълвате плочките, както и понякога дори и да ви дават такива вашите опоненти.

По време на вашия ход вие можете да сложите до две плочки на дъската, стига те да са съседни до вече сложени. Ако и двете ви сложени са съседни една до друга, давате една от своите плочки на противник. Ако нямате какво да сложите, теглите от торбата, докато намерите подходяща плочка… горе-долу.

Има и някои специални полета по дъската, но няма да навлизам в подробности.

Заключение

Start 11! не е най-гениалното творение на доктора. Не е и лошо. То просто е такова, което е измислил за петнайсе минути, докато чака на опашка на бутката за кафе, докато досадните пенсионери си трият билетчета от лотария. И си личи. Да, играта не е счупена, но не предлага кой знае колко тактически, да не говорим стратегически възможности, които обикновено можем да открием в игрите на Книция.

От друга страна, играта е подходяща за семейства с малки деца, тъй като провокира 5-6 годишните. Недостатък е, че продължава около половин час, което както знаем е малко дЛъжко за един дребосък.

Ако говорим за геймърска компания, или дори такава само с възрастни, не мисля, че има нещо апетитно тук. Разгледайте други игри от каталога на Книция и бихте открили по-силни бижута.

ПЛЮСОВЕ:

  • Подходяща за семейства с деца

МИНУСИ:

  • Правилата се обясняват трудно на малките деца
  • Възрастните не биха открили предизвикателство тук