Архив за етитет: queen games

Copenhagen – Една от най-добрите семейни игри за 2019

Тетрис пъзел – готово ревю – играта е отлична. Точка!

Добре де, ама да си знаете – това е мой стил игра и дори да има проблеми, аз съм дълбоко предубеден.

И все пак!!

Преди месец играх Roll and Write версията на играта и колкото и да е странно, тя се оказа доста по-геймърска от оригиналната Copenhagen.

Copenhagen е елементарна малка игричка, събрана в типичната за Queen Games голяма кутия. Най-точно Copenhagen се определя с изречението „Ако Ubongo и Ticket to Ride имаха отроче“ – Тук запълвате личното си табло с тетрис части, като за всяка част плащате с карти от съответния цвят на частта – ала Ticket to Ride.

Компонентите в играта са просто купища дебел и здрав картон. Артът по играта е функционален. Не е лош, но не е нещо зашеметяващо. Все пак говорим за Queen Games.

Copenhagen е една от най-добрите семейни игри, които съм срещал последно време, тъй като правилата се обясняват за 5 минути, геймплеят е плавен и разбираем, предлага хитри ходове без да ви заболи главата от мислене и завършва след около 20 минути. Да, въпреки голямата кутия, можем да наречем Copenhagen “филър игра“ – такава с която запълвате малко време.

Единствената пречка играта да се превърне в любимата ми „филър игра“ са тези 2-3 минути подготовка, което не е болка за умиране, но при такава светкавична игра се усещат.

В Copenhagen играчите подреждат фасади на сгради в типичен датски стил, като целта ви е да запълвате дупки и да слагате еднакви цветове един до друг. От една страна – за да изглежда добре и от друга – за да печелите точки.

Първият, който спечели 12 точки е победител. Другият вариант е да се появи картата с русалка, което очевидно е някакъв перверзен датски символ. Тогава се гледа кой има повече точки.

Геймплеят наподобява този на Ticket to Ride. Когато е ваш ход или вземате карти от табло с карти (ограничението е, че трябва да вземате съседни карти) или харчите карти с еднакъв цвят, за да слагате фигурка от този цвят с толкова квадратчета, колкото карти давате.

Фигурката си я поставяте върху таблото, като тя трябва да отговори на две-три малки изисквания. Ако така се случи, че образувате запълнен ред или колона, вземате точки. Ако в този ред или колона има само прозорци, тогава вземате двойно точки.

В играта има и няколко символа, които ако закриете (или построите ред до тях) имате право да направите едно от трите неща:

  • Да си вземете специално умение
  • Да обърнете обратно всички вече използвани специални умения
  • Да си вземете едно квадратче прозорец.

И трите са изключително полезни. В Copenhagen има пет специални умения, които чупят правилата и макар да не дават кой знае какво предимство не са лоши. Открихме, че някои са със сигурност по-добри от други и обикновено те свършват първи.

Тествал съм играта с всички бройки играчи и мога да кажа, че работи отлично всякак.

Заключение

Copenhagen е чаровна малка игра в лъжливо голяма кутия. Това е една от най-добрите семейни игри за 2019-та година и е подходяща както за напълно нови хора в хобито, така и за геймъри, които искат просто да разпуснат.

Геймплеят не досажда, защото продължава около 20 минути, а удоволствието от завършения пъзел пред вас е задоволително.

В никакъв случай не мога да твърдя, че в Copenhagen има дълбочина или че изисква кой знае какви сериозни тактически мисли. Въпреки това играта предлага досатъчно възможности за хитри и бързи ходове, които няма да ви отдалечат от разговорите на масата. Както казах – семейна игра. Можете да я играете дори с децата си.

ПЛЮСОВЕ:

  • Елемантарни правила
  • Елегантен геймплей
  • Бързи ходове и изиграване (20 минути)
  • Подходяща е както за геймъри като филър, така и за деца

МИНУСИ:

  • Липсва дълбочина, която хардкор играчите може и да изискват

Ако ви харесва как звучи това чудо, можете да разгледате повече за играта и да си я купите от сайта на нашите партньори Time2Play, като кликнете на картинката отдолу. 

Luxor – Снегът ни изненада

Всяка година сред номинираните за семейна игра на годината стои срамежливо онази игра, за която никой никога не е чувал, защото още не е излязла на пазара или поне няма широко разпространение извън Германия. Тази година, Queen Games внесоха своето предложение за неизвестната игра, за която никой не е изненадан, че е изненадан от номинацията.

Общо взето, положението е „снегът ни изненада“. Всяка година е едно и също и винаги се правим на шокирани.

В никакъв случай, това стереотипизиране на най-престижния конкурс за настолни игри в света не означава, че Luxor е глупава игра. Просто… не виждам как се вписва в категорията за най-достъпна семейна игра, където гордо стои Azul.

Щом отворите играта, така популярният модерен филмов винтидж дух на 80-те ще ви лъхне от компонентите. Визията на играта е колкото чудесно функционална, толкова абстрактна и леко грозновата.

В никакъв случай не е чак грозна, но винтиджа тук е по-скоро нафталинен, отколкото стилен. За „готиността“ на компонентите все пак помага тяхната големина и дебелина. В кутията получавате огромна дъска и купища дебели и големи плочки.

Тук целта ви е да събирате точки, като точките идват от много ограничени места. Опитвате се да събирате плочки с точки и комплекти от съответните плочки. Има и няколко други токъни, които дават точки, но най-вече ще печелите от позицията, на която в края на играта се намират вашите археолози.

В Luxor вие управлявате група археолози, които се опитват колкото се може по-бързо да стигнат центъра на пирамида, където се крият най-големите съкровища, но не искате и твърде много да бързате, защото ще подминете готините артефакти и скрити благинки, които се чопват пътьом.

Въпреки всичко, това е доста абстрактна игра и колкото повече се опитвате да й придадете тематичност, толкова повече кученца ще спрат да бъдат гушкани в другия край на света. Не бъдете гадняри.

В началото на играта започвате с двама изледователя, като колкото по-дълбоко влизате в храма… пирамидата… каквото и да е, толкова повече хора ще добавяте към екипа си.

Целта ви е да спирате на определени места из храма с определена бройка от вашите хора в конкретно време, за да можете да измъквате нещо под краката си. Трябва да внимавате какво правят другите обаче, защото това може и да е приятелска семейна игра, но има доста отмъкване под носа и прецакване на ходовете на другите. Хубавото е, че хейтът тук не е преднамерен, а скофтянето на настроението на другите го правите само, защото вас нещо ви устройва, а не защото искате просто да им е гадно на останалите.

Тук движението е основния ресурс, който трябва да управлявате с прецизна точност. Всеки играч има ръка от пет карти, като по време на хода си играе една от картите, а в края на хода си запълва ръката до пет.

Аз използвам стендовете за карти от Ticket to Ride: Asia

Само че! Картите в ръката ви никога не се разместват. Вместо това, вие играете най-крайната лява или най-крайната дясна. Като допълвате, допълвате в средата. С други думи, вие ясно можете да видите следващите си няколко хода и е добре да ги планирате оптимизирано.

Ето и още една врътка. Щом някой вземе плочка по картата, това място може да се окаже изведнъж дупка и да не се брои, когато смятате движението си. А вие винаги трябва да се придвижите точно толкова, колкото ви показва картата.

Има още доста малки правила, които ако ви ги обясня, може играта да ви звучи по-сложна, отколкото е, затова нека я оставя в категорията номинация за Spiel de Jahres и да не ви плаша толкова, колкото вероятно книжката с правила ще ви уплаши. А тя ще го направи – написана е по-отвратителен начин и е подредена безобразно. Определено няма да направи първото ви изиграване приятелско.

Комплекти

Заключение

Аз харесвам Luxor и смятам да си я запазя за известно време. Основната причина се крие в това, че играта ми влезе под кожата. Всяко следващо изиграване се откриват нови тактически възможности, а случайното разпределение на плочките дава разнообразие, с което дори и Azul не може да се похвали.

Не мисля, че Luxor е подходяща за номинация за семейна игра на годината, най-вече заради малко по-дълбокия и изненадващо математически начин на игра, но с повечко убеждаване и кротки и обрани похвали за тяхната интелигентност, може и да се пробвате да играете с негеймъри. .

Трябва само да имате предвид, че играта има склонност да ви поставя в ситуация, в която да режете вашите приятели на светофарите. Да, гадно е, но не е незаконно… горе-долу.

ПЛЮСОВЕ:

  • Задоволяващо големи и функционални компоненти
  • Лесни правила
  • Тактически и стратегически решения
  • Огромно разнообразие

МИНУСИ:

  • Артът е осемдесетарски, в лошия смисъл
  • Продължава маалко по-дълго, отколкото би трябвало
  • Книжката с правила не ме харесва

Ако ви кефи как звучи, кливайте на бутона отдолу и действайте.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Luxor[/button]

Glux – бруталия в кутия!

Понякога външния вид лъже. Често детайлните миниатюри и красив арт ни подвеждат, че играта ще е добра. Има случаи обаче, когато правило се обръща с главата надолу и играта пристига със скучен и, да не кажа, никакъв арт, никакви кой знае какви компоненти и на пръв поглед ти крещи с едно голямо „blah”. Да не говорим, че като видите на кутията да пише Queen Games това може да значе всичко. Това е една от най-непостоянните компании. Имат както отлични игри, така и бози с изтекъл срок на годност. Само че! Въпреки огромните безлични „meh” знаци и предразсъдъците към творенията на съмнителната компания, аз открих скъпоценен камък, който мина между капките на големите заглавия от миналата година и за който е крайно време да се говори повече.

Glux е абстрактна игра с почти никакви компоненти. Получавате огромен борд, който е разделен на квадратчета, като някои от квадартчетата са ограденис болднати граници. В кутията има още 4 комплекта в различни цветове кръгли токъни с разграфени точки от заровете. И пет торбички. Пет. За 4 комплекта. Хм.

Основната механика в играта е контрол на територии. Целта е в края на играта да имате колкото се може повече точки върху токъните си в оградените болднати места.

Правилата не биха могли да бъдат по-прости. Всеки играч разполага точно с 24 токъна. Токъните са двустранни и три вида. Те символизират зар, като едната страна на токъна показва едно число от зара, а другата – числото от срещуположната му страна. С други думи – 1/6, 2/5, ¾.

По време на хода си играч вади токън от торбичката и го слага на борда. За да го постави трябва да спази няколко малки правила.

  • Трябва да е на ортогонално разстояние от друг ваш токън.
  • Трябва да е на точно толкова разстояние, колкото показва другия токън
  • Не трябва да има друг токън между двата (без значение дали е ваш или е на опонент)
  • Мястото, където го поставяте трябва или да е празно, или да има точно един токън (от тук нататък, това поле е блокирано).
  • Вие избирате страната на токъна, която ще сложите на борда.

Играта приключва, когато свършат токъните в торбичките, което обикновено е след около 30-40 минути.

Както забелязвате, в играта има доста блокиране и покриване на токъни. Като добавим и всеизивестния факт, че по принцип игрите с контрол на територии са си брутални, това превръща Glux в една от най-напрегнатите и непростителни абстрактни игри, които съм срещал. В тази игра трябва да сте агресивни! Всъщност, вие няма начин да играете по друг начин. За да сте успешни, вие не просто трябва да блокирате останалите, вие трябва да предвиждате ходовете им и да пресмятате вашите по няколко хода напред. Трябва да умеете да четете намеренията на противниците и да дебнете. О, да! Благодарение на механиката за слагане на токън върху друг токън, в Glux има МНОГО дебнене! Често ще се поставяте в патови ситуации с други играчи, когато все някой трябва да направи първата крачка. Това особено важи за играта с двама играчи.

Бордът за двама.

И тъй като го споменах – играл съм Glux и с трите й варианта – двама, трима и четирима. Въпреки, че борда е двустранен, като една страна е разграфена специално за двама играчи, мисля че Glux светва с колкото се може повече хора. Битката е много по-ожесточена, а геймплеят ще ви позачегърта мозъка в по-големи количества. Не. Играта не е изтощителна. Мисленето не е паразлизиращо, но определено е предизвикателно и „пъзелово”. Играл съм и с хора, които са склонни към аналитична парализа, но забелязах, че те нямат проблем с Glux, и най-важното – ние нямахме проблем с тях. Ходовете са бързи, предизвикателни и дори на моменти вълнуващи. Да, знам, това е абстрактна игра. Странно нали?

Заключение

Glux е една от най-добрите абстрактни игри, които съм срещал. Правилата са лесни и интуитивни, а напрежението и взаимодействието между играчите е на най-високо ниво. Да, играта е брутална и агресивна, но това не трябва да плаши обидчивите играчи, защото никой няма полза да навреди на някого само заради едното „навреждане”. Тук трябва да мислите за напред и понякога просто трябва да прегазите опоненти, за да стигнете до целта си… която в повече случаи е да прегазите други опоненти.

Това е игра, която можете да играете с абсолютно всеки – от истински геймъри, през такива, които рядко се докосват до настолни игри, че чак до пълни мъгъли. Можете да играете с родителите си – гарантирам ви, че ще харесат играта, все пак шансът е да са се скъсвали от табла и шах, така че лесно ще навлезат в Glux.

В началото си мислих, че борда е преекспонирано голям, но всъщност с всеки изминал ход, той се пълни и пълни, и ширината му позволява да следите всичко с лекота през цялото време.

Не знам откъде се пръкна Glux, особено когато е толкова нетипично за Queen Games да правят абстрактни игри, но мисля да си я закова в колекцията! Sъветвам ви и вие да направите същото.

ПЛЮСОВЕ:

  • Лесни правила
  • Бързи ходове, бърз геймплей
  • Напрегнато и ангажиращо взаимодействие
  • Подходяща за абсолютно всеки… който си пада по конфликтни игри

МИНУСИ:

  • Може и да не харесате агресивния характер на играта
  • Въпросът, който замести „Как са построени пирамидите” – Защо ми е петата торбичка!?

 

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Lancaster – детайлно ревю

В много от евро игрите основно строите сгради, купувате и продавате стоки, което вероятно вече е доскучало на всички. В някои от тях има политика и война, но по-често те са силно абстрактизирани. В играта Lancaster това не е така, в нея сте лорд в средновеконна Англия и имате своя армия от рицари, които стават все по-силни и ги пращате на война, в провинциите или в собствения ви замък. В нея също така интересно е, че ще гласувате закони в парламента.

Ланкастър е една хем стандартна хем и много различна игра. Основната механика е worker placement, но още тук започваме с “но“-тата. Първо из провинциите (worker placement местата) поставяте рицарите си, които имат обаче не са обикновенни човечета а имат сила – от едно до четири. Някои провинции изискват рицар със сила поне 2, 3 или 4 – разбира се колкото по-силни рицари изискват, по-добри облаги дават. Ако провинцията е заета с чужд рицар можете да го изместите, но трябва да сложите или по-силен рицар, или да добавите оръженосци (които добавят едно към силата на рицаря). Изместеният рицар се връща на собственика си – ако е имало оръженосци с него се губят и той може да го постави пак когато му дойде хода.

Игровата дъска на Lancaster – провинции и битки

Рицарите ви обаче се използват и за битки с Франция, като там може да има рицари на до трима различни играчи. Играчът който има най-голяма сила на рицарите в битката печели повече точки, когато битката се спечели. Битките се печелят, ако общата сила на рицарите надвишава определено число според изтеглената в началото на хода битка. Тоест, има нещо като наддаване, като интересното е, че при равенство играчът, който се е включил по-късно печели повечето точки – краля казва – ето, този играч сега се включи и обърна войната в наша полза. При самото поставяне на рицар в битка играчът печели бонус, като колкото по-рано в хода го направиш толкова по-добри бонуси има.

Рицарите са един вид и ресурс, доста от местата в провинциите, бонусите от битки и сгради от замъка дават нов рицар със сила 1 (новобранец) или възможност да ъпгрейдвате рицар – сменяте го с рицар със сила с едно по-голяма. Колкото повече рицари имате, толкова повече или по-добри провинции ще използвате и повече битки ще спечелите. В началото започвате с 2 слаби рицаря, а в края може да имате армия от 7, като сред тях със сила 3 и 4 – което дава усещане за развитие и грандиозност.

Парламента с активните закони и проектозаконите

Идва и може би най-интересната част от играта – след фазата на поставяне на рицари следва парламента – всеки ход излизат 3 нови закона, за които играчите гласуват един след друг. Всеки избира закрита плочка „за“ или „против“ и в свит юмрук колко кубчета за глас да даде. Едновременно се разкриват и ако повечето са „за“ (или е равно – краля обича новите закони) новият закон се приема, като избутва най-стария приет закон (който вече не важи), или се отхвърля. Повтаря се същото и за другите два закона. Законите са най-различни – от това – който има най-много пари получава точки, до това – който има рицар със сила 3 го ъпгрейдва на сила 4. Или пък, ако имаш 2-ма рицаря в провинциите получаваш 3 оръженосеца. Законите последния рунд дават възможност за всяка монета да получиш точка, за всеки оръженосец точка, или 6 точки, ако имаш рицари със сила 1,2,3 и 4. Но тези възможности ги имаш само, ако законите се приемат. Играчите обсъждат законите и могат да опитат да преговарят с останалите да се приемат тези, които биха им свършили работа. Играчите, които имат повече кубчета за глас (получават се от благородници и от някои провинции) могат да влияят по-силно върху законите, но често законите които биха ви свършили работа са полезни и за други играчи и може да се приемат и без да влагате много кубчета. Тази част от играта е нещо, което не съм срещал в други игри, много е тематична и носи много вълнение.

В третата фаза от играта се получават облагите от провинциите, които играчите са си спечелили, като могат да платят 3 монети за да получат и облагата от провинцията, и благородника от нея, иначе само едно от двете. Благородниците освен, че дават един глас в парламента всеки рунд, дават и точки според това колко сте събрали – при 2-3-ма точките са малко, но ако съберете всички 9 благородника ще получите до 35 точки, които са много и може да ви спечелят играта, ако друг не е събрал толкова също. Не можете да имате два благородника от една и съща провинция, а във всяка провинция има с един по-малко благородници от броя играчи, тъй че някой може и да не се дореди.

Замъка ви – всеки ход получавате ресурси ако сте построили съответните сгради в него

След това се получават облаги от замъка ви, като в началото почвате с една сграда в замъка, но после с определени провинции може да построите повече, които ще ви дават пари, оръженосци, гласове или възможност като платите оръженосци да получите нов рицар или да ъпгрейдвате друг (тук трябва малко повече фантазия да се намери тематичността). Ако сте си поставили рицар в замъка може да получите облагата на непостроена сграда, но обикновено за рицарите има по-полезна работа, освен може би в игра с 5-ма, която не препоръчвам поради дължината.

Битките с Франция

Чак накрая се изпълняват битките, което означава че междувременно в 3-та и 4-та фаза може да се ъпгрейдват рицари които вече са в битка, което да промени изхода й… или това кой има най-голяма сила и ще вземе повече точки. Въобще, реда в който се изпълняват действията е важен и трябва да се има предвид, като наградите например от пращане на рицар в битка се получават веднага. А това е полезно, понеже може да се ползват в по-ранни фази. Ако някоя от битките Англия загуби (няма достатъчно обща сила рицари) се премества надолу, ако има участващи рицари печелят пак точки (но по-малко) и остават в битката и следващия рунд може пак да се участва в нея. Ако обаче и следващ рунд не я спечелите рицарите участващи в нея са пленени и ако искате да си ги върнете ще трябва да платите откуп.

Играта има две основни разширения, за които ще спомена на кратко. По-малкото – Новите Закони просто дава нови закони, които може да заменят някои или всички стари закони. Това вкарва разнообразие и дори още-повече преиграваемост.

Голямото разширение – Henry V, включващо 2 модула

По-големият експанжън “Henry V – The Power of the King“ вкарва 2 нови модула – кралския двор и възмущението на краля. Първият вкарва доста неща – имате лорд, който може да пледира в кралския двор (подрекепен евентуално от рицари или епископи, които можете да наемате) и ако някой друг не го измести получава силни облаги като стрелец (много силен в битките с Франция), тюдорски рицар (като обикновените, но е със сила 2 и се ползва само за един ход) или кралски щит (който се поставя в провинция и никой не може да измести рицаря ти от там). Получават се и кралски печати, които ако съберете много могат да ви дадат много точки. Ако не хванете кралските облаги, поне може да вземете ресурси от съкровищницата.

Другият модул е по-малък – с него получавате възмущение от краля, ако Англия загуби битка и вие не сте пратили рицар в нея. На края на играта който има най-много възмущение губи евентуално доста точки. Можете да се оттървете от възмущение, ако заточвате свои рицари (временно) в една крепост. Ако играете с двата модула, може да вкарате и нови закони, които са свързани с възмущението на краля, кралските печати и т.н.

Разширението Хенри V е много интересно и тематично и вкарва допълнителна дълбочина и интересни решения. Все пак с двата модула то удължава и без това дългата игра и бих го препоръчал само за опитни играчи (които са играли играта поне веднъж и не страдат от AP) при игра с 4-ма, или с трима ( които може и да не са я играли, но са опитни геймъри). Омразата на краля може спокойно да се вкара и при 4-ма, които не са я играли, ако искате разнообразие.

Всички рицари на червения играч

Ланкастър е една от любимите ми игри. Дълбока, стратегическа и тактическа. Темата е много силна като за евро игра, а интеракцията е много голяма – постоянно ще се избутвате от провинциите, „надцаквате“ за  битките и надлъгвате за законите. Но това обикновено не е по „гаден“ начин и за всеки ще остане нещо полезно. Играта е различна – няма да купувате и продавате стоки като в повечето еврота, а ще градите войска и ще правите политика, дори и битките макар и абстрактизирани са интересни. Не на последно място, компонентите са отлични – от арта до рицарите, които са дървени квадратчета със стикери и различна височина според силата им . Има и специален вид мийпъли за оръженосците. Макар играта да не е особено популярна, горещо я препоръчам за любителите на по-сложни и интерактивни евро (и не само) игри.

Източник на снимките – BoardGameGeek.com