Архив за етитет: purple games

Intrigue City – интригуваща игра, но не достатъчно

Ако четете редовно сайта ни, тогава знаете, че 27th passenger за мен е голям хит. След като разбраха, че харесваме новата им игра и преди да ни пратят Intrigue City, Purple Games ни предупредиха, че тази е съвсем различна и е доста конфронтационна и агресивна. С други думи – „Да знаете какво да очаквате“. Казах си – пращайте, нямам проблем с това. Получихме играта и я играхме. Е… такава ли е? И да и не.

Intrigue City е напълно абстрактна игра със сравнително интересна, но изцяло залепена тема. В нея играчите влизат в ролята на егоистични злодеи, които искат да контролират града си с помощта на сенките и интригантските си схеми. Целта е да въздействате ефективно над местните гилдии и общности, но не твърде ефективно, за да не разберат, че вие сте всъщност тези, които дърпат конците. С други думи, опитвате се да образувате перфектния баланс, или както е в играта – Еквилибриум.

Като казах това, вече можем да забравим за темата и да поговорим за играта, такава какво е. В основата си, Intrigue City се състои от пъзели, които всички играчи се опитват да нареди. От една страна се опитват да подредят всичко по своето лично табло и да нарядят кубчета по правилен начин и от друга – да попречат на останалите да завършат техния собствен пъзел.

Всеки играч има свое табло. Върху него са оказани шестте гилдии в този свят. Освен тях, в началото на играта, а и по време на самата игра, играчите ще се сдобиват с кубчета от три възможни цвята – бели, жълти и червени. Белите са на стойност от 1, жълтите на стойност от 2, а червените на стойност от 3. Целта на играчите е да имат възможно най-много сектори с обща стойност 6 (Еквилибриум).

По време на играта ще имате възможност да манипулирате тези сектори като слагате и местите кубчета по тях. Всеки път щом задействате някой сектор си вземате някаква карта с действие, което ще ви помогне за напред. Ако вземете да успеете пък да образувате еквилибриум в този сектор ще вземете подобна карта, но с по-добър ефект.

В средата на масата има основна дъска с действията, които ще извършвате през цялата игра. В началото на играта, тези действия се избират на почти случаен избор и така всеки път ще имате различна игра. Всъщност, доста различна. Особено ако използвате действията за „напреднали“, които се препоръчват за… ами напреднали играчи.

Всеки играч разполага с два работника. Един атакуващ и един защитаващ. И двамата извършват една и съща дейност, само че единият работи върху вашето табло, а другият върху някое от тези на опонентите. Вие ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябва да изиграете и двамата. След като всеки си ги е ползвал по стандартен начин за всяка игра с работници върху полетата с действия, рунда свършва и който има еквилибриум някъде по таблото си, си взема карта със съответната гилдия (сектора на таблото).

От време на време ще има рундове, в които всеки ще може да гласува коя от шестте гилдии ще даде най-много точки в края на играта.

Това продължава около час, след което се гледа кой е най-напред в трака с точките – той не ги получава, а взема само 3 точки. Всеки, който има кубчета на стойност точно 36 взема 5 точки, всеки, който има комплект карти от шестте различни гилдии,също получава 5 точки, останали карти с действие носят по една точка и всяка карта с гилдия носи толкова точки, колкото показват траковете, които играчите са нагласили по време на играта.

Динамиката

В началото на играта всичко тръгва много бавно. Вие имате малко кубчета на таблото си и, особено ако не играете с подобрените карти, много малко варианти за манипулация. С други думи, трудно ще можете да правите еквилибриум и да се сдобивате с така ценните карти с гилдии. Да не говорим, че и другите играчи ще ви пречат по всякакъв начин.

След средата обаче всичко започва да придобива известна динамика и играчите ще започнат да усещат различните избори, които им предлага играта. Върху всяко табло има известно количество кубчета и не е твърде ясно кой къде ще образува своя еквилибриум. Почти е сигурно, че всеки има шанс да балансира поне един сектор. Разбира се, ако всички скочат на един играч, той може да бъде поунищожен.

Което ме навежда на една мисъл. Играта е много различна в зависимост от бройката на играчите. С по-малко, броят на подобрените карти е по-малък, с което и действията ви са по-неефективни. Освен това, с по-малко хора е предвидимо кой кого ще нападне. Ако сте повече, да кажем пет, тогава някой може и да се размине между капките, като разчита на сладкодумие и общания. Което си е и част от темата, всъщност. РАЗТЪРСВАМ ГЛАВА. Тема ли казах? Извинете, разсеях се.

Агресията

В началото споменах, че бях предупреден за агресивния характер на играта. Ммм, не бих казал, че играта предизвиква брутални решения и обидени приятели. Това е по простата причина, че Intrigue City те задължава да атакуваш. Така че ти знаеш, че ще има толкова атаки, колкото играчи има на масата. Вероятността ти да бъдеш една от жертвите намалява с броя на играчите. Точно заради това и няма как да се обидя, когато знам, че господин Шойлермахн се налага да ме атакува. Той дори може и да не иска да го прави. Но трябва. А госпожица Бибилдорф вече беше атакувана от мен. Ще е разумно и справедливо да си върнем услугите.

По време на вашия ход имате само едно действие, което ви помага – защитния работник. Използвайте го внимателно и може би дори е по-разумно да го пазите за второ действие, тъй като е почти сигурно, че някой ще ви размести кубчетата преди това.

Механиката с нападателния работник щеше да ми хареса ако носеше някаква полза на собственика му. Така както е в момента, атакувате само, за да атакувате. Според мен, не играчите са агресивни един към друг, а играта е агресивна към тях. Защото насила ви кара да правите неща, които не искате и нищо не ви носят. Липсата на свобода определено е минус в съвременните игри.

Честно казано, не знам дали има решение за този проблем, тъй като играта раздава по един пъзел на всички играчи и ги кара да се състезават в това кой ще си го подреди по-бързо и по-ефективно. Ако се махне елемента с агресивния работник, тогава ще бъде една огромна соло скука.

С други думи, тази механика е вмъкната в рождението на играта и няма отърваване от нея. Освен това, геймплей механизмите са толкова малко и тясно свързани един с друг в играта, че едва ли можете да нагласите някое домашно правило. Ето ти предизвикателство, Иво!

Картите с гилдии

Това е най-счупената част от играта. По принцип харесвам счупени механики, които толкова смело огъват целостта на играта, че създават вълнение и ентусиазъм. Само че тук, картите с гилдии, които дърпате като награди могат да дадат толкова много точки, че правят всяко друго оценяване напълно безсмислено.Траковете могат да стигнат до 10 и ако повече от един играч има определен тип карта, то и двамата ще искат да вдигат този трак. Това ще доведе до изключително нарастване на точките за една карта. Ще го кажа така: В края на играта, това да имаш комплект карти ти дава 5 точки, а само една конкретна карта може да ти даде 10. Ами ако имаш две? А три? Това е отвъд баланса, което създава един ироничен парадокс. Най-централната тема в играта се оказва и най-големият й недостатък. С други думи – твърде много еквилибриум, чупи еквилибриума.

Заключение

Intrigue City определено е различна игра. Това, което е със сигурност е… любопитна. Не съм срещал подобна игра с такива механики и интересни идеи. Казвам идеи, защото на идея звучи интересно, но някои неща я оставят далеч зад първенците в настолните игри. Липсата на тема и баланс, принудителното атакуване и мудния старт оставят играта като една добра, но недостатъчно изпипана хитринка. Това обаче важи за мен.  Без спор Intrigue City e нишова игра и ако открие своите поддръжници тя ще бъде основна игра върху тяхната маса почти всяка вечер. Ако се чудите дали да си купите играта, дълбоко ви препоръчвам първо да я пробвате. За вас може да бъде голямо разочарование, но може да бъде и голям хит. Във всеки случай няма да ви остави хладни и без мнение… което е белег за една солидна игра.

ПЛЮСОВЕ:

  • Някои иновативни механики
  • Голяма преиграваемост

МИНУСИ:

  • Никаква тема
  • Небалансирано точкуване
  • Насилствени решения

 Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

Защо?

  • Не обичам агресивни игри
  • Носи ми усещане на незавършена игра
  • Това е нишова игра, която би се играла изключително рядко у нас
  • Просто не става

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

[divider]

Можете да закупите играта, като кликнете на бутона отдолу!

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/intrigue-city-nastolna-igra.html“ target=“blank“ ]BoardGames.Bg[/button]

27th Passenger – напрегната игра с дедукция

Нощта се спускаше като спускаща се нощ, а хумористичната ми ирония изчезваше с всяка изминала крачка. Исках да се кача на влака, трябваше да се кача, но исках ли? Защото трябваше… Но дали трябваше? Вече нищо не беше същото. Вече правилата не важеха. Дори въпросите нямаха тежката стойност, с която обричаха живота ми през последните двайсет години. Можех просто да си хвана шапката и вечното ми подредено с тайни куфарче и да се обърна. Да избягам далеч. Да избягам… Да се обърна… Все неща, които подлагаха живота ми в опасност. Остарявах и ставах невнимателен. И оглупявах. Или пък се вразумявах. Погледнах отново огромния влак към Стейтън Айлънд. Никога не бях виждал толкова дълъг и мрачен влак. Много мрачен. Твърде мрачен… Вътре се криеше нещо много повече от поредната мистериозна мокра поръчка. Вътре се криеше моята смърт. Поех дъх и сложих крак на високото стъпало. За момент си помислих, че влакът се накланя към мен. Това ме накара да се усмихна с носталгична гордост. Все още се мислех за твърде специален. Да, остарявах и оглупявах, но едно нещо не се беше променило. Продължавах да бъда онзи инат, който някой ден щеше си намери смъртта в нелогичната безизвестност. Може би ми беше дошъл мигът? Вероятно. Със сигурност…

Надявам се да съм попил малко от ноар темата на 27-мия пасажер във вас. В общи линии, вие сте наемни убийци, които се качват на влака в Ню Йорк до Стейтън Айлънд и докато стигнете до последната спирка, трябва да сте премахнали всички останали наемни убийци. Проблем номер едно: Защо? Не знаете – това е просто поредната поръчка, която получавате. Проблем номер две: Влакът е пълен с невинни пасажери и трябва да бъдете внимателни. Проблем номер три: Вие не знаете кои са другите наемни убийци. Проблем номер четири: Те също искат да ви премахнат.

27th Passenger е дедукционна игра от гръцката компания Purple Games за трима до шест играча. В нея, играчите ще бъдат едни от 26те пасажера и ще се опитват да се открият един друг. Който остане жив в края на играта, той е победител. Но тук важи известното правило на шотландския боец. Накрая трябва да остане само един. Във всеки един друг вариант, всички губят.

Какво представлява играта

В средата на масата поставяте дъската, върху която ще се движи влака. Встрани поставяте няколко тестета. Тесте с пасажерите, тесте с дигизировки, тесте с умения, тесте с характерни черти, тесте с инициатива, тесте със събития.

Всеки играч си тегли един от пасажерите и разбира кой ще бъде той през цялата игра.

Всеки пасажер има три черти – външен вид, глас и миризма. Всяка от тези черти може да бъде една от три различни.

Когато играчите разбират, че някой пасажер притежава някоя характерност, те си записват на специален лист с всички персонажи и черти. Ако разберат, че някой не притежава някоя характерност пък може да си я задраскат. Така с помощта на дедукция, списъкът с възможните черти ще намалява и ще се стигне до моментът да натиснете спусъка! Всъщност, не е задължително… но за това след малко.

Листът, на който отбелязвате всичко

 Всеки играч взема и две карти с умения, които са еднократни и чупят правилата на играта. Също така и тесте с действия и карта с инициатива.

Действията са идентични за всички играчи и всяко действие има инициатива. По време на хода, всички играчи избират тайно едно от своите действия и го слагат с лице надолу върху масата. После, като в Цитадели, някой изрежда номерата едно по едно и който притежава карта със съответната инициатива си я обръща. Ако има повече от един играч с такава карта се гледа инициативата, раздадена в началото. Който има по-голяма инициатива, той започва пръв.

Действията са няколко, с различни подробности и разновидности, но всичко се свежда до четири вида. С едното можете да разберете една от чертите на противник, с друга можете да се предпазите от тази карта, с трета можете да преглеждате пасажерите, които слизат от влака, като преглеждате тестето с карти и пасажерите, които са се запътили да слизат. Също така има и карта с убийство. ВАЖНО! Назовавате персонаж и ако някой играе с този персонаж той излиза от играта. Не е нужно да сте го посочили. Ако обаче няма играч с този персонаж, тогава вие излизате.

Дъската е двустранна. От едната страна е за 3-4 играчи, от другата е за 5-6.

 Достатъчно време отделих да ви обяснявам правила, нека ви кажа…

Какво е да играеш 27th passenger

Играта е чиста дедукция. Почти няма елемент на блъф (освен когато се чудите дали някой ще ви нападне), но и играта не претендира за такова нещо. Напротив, дизайнерите са искали да я опростят максимално. Да, на масата има много тестета и играта заема изненадващо огромно място заради тях, но в основата си, 27th passenger представлява – „Чакай да видя тези пасажери. Така… Никой не е бармана, кръстникът или секретарката. Задрасквам.“ „Чакай ще проверя Петрун. Ето ти тайно тези три черти, избери коя от тях имаш и ми я дай, след това тайно ще я разбъркам и никой освен мен няма да знае, че ти миришеш ужасно! О, не! Имаш дигизировка за миризма!“

Да, играчите често ще теглят карти с дигизировка и ще ги ползват, за да се предпазват от проучване на другите играчи или за контра проучване, но можете да имате максимум две, така че не можете да дигизирате и миризмата, и външния вид и гласа си.

Различните видове карти

 Събитията, които се обръщат всеки ход дават интересна преиграваемост, тъй като  променят правилата на играта по вълнуващ начин. Понякога направо си ви задават задължително действие – можете да погледнете повече пасажери, или да се предпазвате по-ефективно. Това пък води до редкия момент на блъф – дали ще изиграеш очевидното или ще се защитиш, защото някой ще реши да те нападне, докато ти се занимаваш с пасажерите.

Както казах, събитията са интересни, но… твърде малко, така че след няколко игри ще сте ги видели всички.

Убиването е нетематично, но вълнуващо.

Когато убиваш не посочваш никого, а само питаш дали някой е този, който искаш да убиеш. Това може да доведе до много забавна ситуация, когато стреляш по някого, но уцелваш друг. При нас се случи. Съвсем е възможно при по-продължителна игра с повече хора, понеже списъкът ви ще е много тесен.

Според мен това е решено да бъде така, защото ако трябваше да посочиш конкретен човек с конкретното обвинение и той не е този човек, тогава това ще усложни дедукцията. Защото ако го задраскате, може да се окаже, че някой друг е този. Ако не го задраскате, тогава това посочване няма да ви донесе никаква информация, което не е толкова интересно.

С различния брой играчи се изменя геймплея, поне малко. Това е логично за игра от такъв тип, но тук основната разлика е във времетраенето. Забелязах, че игра с трима продължава около 30 минути, но с шест – час и нагоре. Това по принцип не е проблем, но ако по някакъв злощастен късмет някой излезе от играта твърде рано, то той ще трябва да си отчака.

 В играта няма щитове за информацията

Ето това вече е проблем. Играта пристига с недостатъчно листове за повече от 5-6 игри, но да кажем това може и да си го принтираме. Липсата на щитове обаче ни поставя в неудобна ситуация. Ако имате игра с такъв тип щитове ви препоръчвам да ги ползвате. Ние примерно сме ползвали щитовете от Алхимиците, но ако ще сме повече от 4 човека, ще добавя и тези от Архипелага. Иначе… последния път всеки се криеше я с книжката, я с кутията, я с таблета си… Неудобно е.

Персонажите са различни и стереотипни

Заключение

Играта е добра. Да, не съм играл много модерни дедукционни игри, да не кажа почти никакви, но простотата на 27-мия пасажер ми позволява да я предпочитам за диапазона от 1 час или завършване на вечерта. Правилата се обясняват за 5 минути, а дедукцията е нещо, с което всеки, който е играл каквито и да е игри с обикновено тесте с карти ще разбере. Така че да, тази игра Е подходяща и за семейна обстановка или игра с не-геймъри.

Процеса на играта е вълнуващ и поражда интриги още от втория ход. Когато някой те нарочи, той ще продължава да те разследва и опитва да те убие, докато не успее. А ако са двама? Оооо, спукана ти е работата. В подобни случаи се налага от рано да стреляш напосоки и в тъмното. Дори да нямаш много информация. Да си примерно сигурен, че ще уцелиш някого само на 50 процента. Просто трябва!

Има и друг момент. Когато имаш пълната информация за някого и знаеш, че той не знае почти нищо за теб, то тогава няма нужда да бързаш. Ти го държиш в кошничката си. Защо пък да не го запазиш, докато той не свърши черната работа и поутрепе един-двама, преди да се заемеш с него.  Но побързай, защото следващият на мушката ще му бъдеш ти.

Твърде много приказки за една простичка игра. Време е за крайните ми оценки.

ПЛЮСОВЕ:

  • Вълнуваща дедукция
  • Много интеракция между играчите
  • Напрежение още от самото начало
  • Да убиеш някого по случайност е изключително забавно

 МИНУСИ:

  • С 6 човека отнема повече от час
  • Твърде много различни тестета, които заемат много място
  • Няма щитове, с които да си пазите ценната информация
  • Има елиминация на играчи

 Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

 Защо?

  • Това е иновативна дедукционна игра
  • Нямам друга такава игра
  • Обичам да убивам хора
  • Хората обичат да убиват мен

Играта можете да закупите от:

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/27th-passenger-a-hunt-on-rails.html“ target=“blank“ ]BoardGames.Bg[/button]

[divider]

Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра!

[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]