Архив за етитет: pleasant company games

Тhe Dead Eye – соло игра с „дълбочина“

Не съм най-големият фен на соло игрите, но последно време са тренд и ми минаха няколко през ръцете. Освен това, играта, за която ще говоря сега ни беше представена още 2019 във фестивала в Есен, като прототип. Най-после тя се появява на пазара и предполагам, че тепърва ще се говори доста за нея.

Това, на което залага на пръв поглед The Dead Eye е нейния „gimmick”. Кутията пристига с три чифта 3Д очила, един от които специален за слагане върху нормални очила. 3Д очилата са такива, с които сте свикнали от 3Д филмите, още от преди доста години. Идеята на очилата е да ви придадат по-дълбоко (буквално) усещане за играта. Всяка карта, специалния комикс, че и дори самата кутия са картини с дълбочина, която можете да видите с тези очила.

С радост мога да ви заявя, че 3Д-то работи идеално, а с по-голяма радост – нямате нужда от него. Признавам, не ме болеше главата, докато играех с очилата и наистина спомага за тематичността, но играта има достатъчно силен глас, че да заглуши цялата тази история с 3D-то.

The Dead Eye се развива в свят тип Mad Max, в която играчът влиза в ролята на пустинен термо-бандит, озовал се на враждебна планета. Мисията му е да си преправя път през това сурово място, докато открие начин да се измъкне от него.

Компонентите в играта не са много – малък борд и малка купчина от карти, които слагате върху и около него. Картите може да не са огромен брой, но всяка една може да се използва по различни начини. И въпреки малкото компоненти, има дори такива, които не влизат всяка игра. С други думи – The Dead Eye е една от най-оптимизираните игри откъм компоненти, които съм срещал напоследък.

Това са всички карти в играта.

С правилата имах голям проблем. Четох книжката поне пет пъти и гледах клипчета в интернет, за да разбера как се игре. И въпреки това ми трябваха поне две разигравания преди да схвана изобщо какво се случва. Чел съм над хиляди книжки с правила и въпреки това понякога срещам книжки, които не кликват с мен. Това явно е само мой проблем, защото не виждам никой да има проблеми с правилата на The Dead Eye. Възможно е да се дължи на нетипичния за мен соло геймплей или за твърде специфичните термини, обозначаващи стандартни неща.  Възможно е при вас това да не е проблем, но бях длъжен да го спомена.

И тук идва яката работа.

The Dead Eye е лека, но изпълнена с важни решения игра, която утилизира push your luck механизми плюс тих елемент на дек билдинг.

Всяка изиграване играчът ще разполага с едно малко тесте от 14 карти. По време на игра ще може да слага още карти в него, като картите които слага ще зависят от решенията и грешките по време на игра.

Целта на играча е да премине през тесте от карти Дистанция, докато стигне „сигурно убежище“. Ако реши, той може да спре до там и да прибере играта. Играта е разделена на пробези, като всеки пробег е игра с покачваща се трудност. След четири пробега играта свършва и играчът печели.

Основната механика се върти около предизвикателства (encounters), с които играчът трябва да се справи. Ако няма карта върху мястото отредено за предизвикателство, играчът има опция или да сложи най-горната карта с дистанция на това място, или да сложи най-горната си от тестето на сляпо или да сложи някоя от заделени преди това карти. Веднъж щом има карта предизвикателство, играчът може да я задели за по-късно, но това не може да го прави колкото си иска пъти, защото по някое време ще се появят карти, които ще задвижат „таймера“ на играта.

Целта в играта е да спечелите определени карти с дистанция, а ако отлагате твърде дълго ще се появят нещо, което да ви изхвърли карти от специални тестета, които ако са празни губите играта. Хубавото е, че въпросните изхвърлени карти от тези тестета ще се появят при вас.

А как се справяте с дадено предизвикателство? С Push your Luck. Всяка карта има различна трудност за преодоляване или проваляне на предизвикателството. Вие просто теглите карта от тестето си и се надявате тя да има символ за успех. След това слагате картата на съответното място (успех или провал). Ако съберете достатъчно успехи или провали се случват ефектите на предизвикателството. Интересно е, че доста от картите, които сте теглили за успех и провал остават на дъската и ще са активни за следващото предизвикателство. Тоест, вие може да сте събрали 3 успеха и 3 провала и когато се провалите на мисията (предизвикателството), тя ви казва да премахнете два провала. След това вие махате мисията от дъската, както и два провала. Сега оставате с 1 провал и 3 успеха. Тоест имате голям шанс автоматично да спечелите следващата мисия. Ще кажете, ама това си е чист късмет. Да, но… както казах, можете да се отказвате от предизвикателство, да го заделите и да теглите ново, но не се знае дали то няма да е по-кофти от първото. С други думи – да, има голяма доза късмет, но да знаете какво имате в тестето и кога трябва да спрете е от изключителна важност.

The Dead Eye е сравнително кратка, а сетъпа е бърз. Можете да изиграете един пробег за около 20 минути, а цялата игра за час. Ако съществуваше такъв термин, бих я нарекъл соло филър.

Заключение

The Dead Eye е предизвикателна соло игра. С малко компоненти създава дълбочина, която много от дебелите кикстартъри не могат да предложат. Вложено е такова старание и внимание към детайлите и баланса, че всъщност играта е се превръща във феноменална машина, която въпреки яката тема и атмосфера е просто купчина от механики. Да, оригинална купчина, но ми трябваше воля, за да вляза в темата. Всичко, което правите има тематично оправдание, но реално имах усещането, че просто движа карти наляво надясно и сравнявам икони. Може би заради това са добавили този допълнителен гимик слой от очила, които въпреки че работят прекрасно, никога не изпитвах нужда да ги ползвам. Някак си не се чувствах комфортно да мисля, по същия начин както когато си намалявам радиото в колата, докато паркирам.

И въпреки всичко, смятам, че това е една от най-добрите соло игри, които съм откривал и със сигурност една от най-оригиналните малки игри за последната година. Препоръчвам на всеки, който търси ново предизвикателство в игрите за един човек. Както вече споменах, очаквам играта да бъде истински хит по фестивалите.

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинален микс между push your luck и deck building
  • Бързо подреждане и бърз геймплей
  • Малко компоненти – висока преиграваемост
  • Страхотни 3D илюстрации

МИНУСИ:

  • Малко, но трудно смилаеми правила (поне за мен)
  • Механиките поглъщат темата и атмосферата

 

Snowblind: Race for the Pole – мръзнене на макс в безумна историческа надпревара

Ех, състезания! Онези моменти на разширение на зениците, приток на ненормални количества адреналин и трескава физическа и/или мисловна дейност.Всички харесват състезанията, но малко хора биха дръзнали да се впуснат в състезание като това, за което ще говорим днес. Нито е лесно да се опише, нито да си представи човек за какво става въпрос, толкова налудничаво звучи тази идея. В тази връзка… някой да носи снегоходки?

Замръзни!

Точно така! Днес ще говорим за Snowblind:Race for the Pole – невероятната надпревара на четири експедиции до Южния полюс! Разбира се, в реалната история е имало само две експедиции – норвежката и английската, но по някаква причина Франция и Япония са успели да си заслужат място в играта. Както и да е, предполагам дизайнерски приумици. Та… луда надпревара! Звучи забавно, но какво има в кутията на това чудо, питате вие? Всъщност, много интересни неща! Всеки играч получава едно корабче и едно знаме, по един капитан, няколко откривателя и няколко „прости“ моряци. Разбира се, какво е една експедиция без провизии – имате на разположение сандъци с храна и варели, които се смятат за по три сандъка. А, да, има и палатки. Че за къде без палатки в тоя сняг и тая снежна буря? Буря? Да, през цялото време на игра ще бъдете застрашавани от една от най-свирепите снежни бури. И то не застрашавани в смисъла на „Нещо може и да ми се случи“, а в смисъла на „Дано да ми умре само единия от двамата моряци на това поле“.

Основни елементи в играта

Идеята на Snowblind: Race for the Pole е същевременно много лесна и ужасно сложна. Лесната част е в целта – трябва да отидете и да забиете флага си на Южния полюс, след което просто трябва да се върнете в кораба си със всички хора, харчейки възможно най-малко ресурси, правейки възможно най-много открития и строейки възможно най- много палатки за експедицията си. Не звучи много сложно, нали? Почакайте малко… А, да… Всички действия, които правите се правят със зарове, които взимате от едно общ за всички борд. Малко по-сложно ли стана? А ако добавя, че има една снежна буря, която често ще ви оставя на ръба на оцеляването? Да, вече си дойдохме на думата.

Та, как се постига тази цел? Чрез много зор и хвърляне на зарове, бъдете сигурни. Всеки ход активният играч има две опции – да пасува или да изпълнява действие от борда, за да се придвижи или по някакъв начин да се “окопае” преди да го застигне бурята. Ако реши да пасува, играчът решава да изчака да премине текущата буря и да започне следващия ход, когато всички зарове се връщат обратно на общия борд. Реши ли да се движи, играчът взима зар от общият борд, прави действието, което зара дава и добавя зара в свое собствено местенце за зарове. Този своебразен успех обаче не трае дълго, защото веднага след изпълнението на действието, играчът е задължен да хвърли всичките зарове, които е събрал досега.

В зависимост от това дали на полето, на което е завършено действието има  сам човек или няколко, дали има палатка или не, дали има ресурси или не, има шанс да загубите от хората си или от ресурсите си. Така например, палатката спасява от буря със сила до 5(зар до 5), а наличието на още един играч до теб носи защита от зар до 4 (ако нямате палатка на същото поле). Ако бурята успее да ви удари, губите един ресурс на полето, а ако нямате ресурси, един човек пада и не може да продължи напред, очаквайки с нетърпение да бъде нахранен и напоен от друг човек. Проблемът тук е, че ако се забавите със взимането на зарове в началото на хода, може да се наложи да взимате 8-стенни зарове вместо 6-стенни. Това силно увеличава възможността да бъдете застигнати от зимните вихрушки, но от друга страна получавате и компенсация- умението на 8-стенните зарове винаги е по-силно от това на тези с 6 стени.

Произволност на степен безкрайност

Уменията са важни за вашето оцеляване! Без значение дали ще местите капитана и някой, който да му помага да не замръзне, дали ще строите палатки или ще отваряте сандъците, за да извадите храна, дали ще откривате нови неща с откривателите или ще тичате бързо срещу бурята, за да оставите знамето си първи, ще имате нужда от 8-стенните зарове. Разбира се, както в почти всяка игра, най-ценните неща са едновременно и най-рисковите и след взимането на няколко такива зара ще го усетите с пълна сила… или пък не. Това е един странен елемент в играта, защото можеш да бъдеш унищожен за по-малко от два рунда, ако правиш повече неща, но може и нищо да не ти се случи. Достатъчно е само да умре капитана и вече си извън играта, но ако извадиш голям късмет, може цяла игра да си в по-добро положение от другите без да правиш кой знае колко смислени ходове. Да, няма какво друго да се очаква  от игра със зарове, но на моменти е крайно нечестно.

Добрата страна

След като сръчках малко произволността на играта и нейната безпощадност, сега ще ви кажа и малко за добрите страни на Snowblind: Race for the Pole. Това е една от най-напрегнатите игри, които съм играл. Да, освен ако някой не вземе преди теб някой важен зар, няма как да бъдеш прецакан от друг играч. Не е и нужно, защото играта е направена да те предизвиква през цялото време, изграждайки една зловеща картина по много реалистичен начин. През цялото време се внася ново и ново напрежение – буря след буря, ресурсите стават все по-малко, хората започват да изпопадат в снежните преспи, ситуацията изглежда безнадеждна. Капитанът пада, знамето остава назад, моряци отиват да му помогнат, но загиват от премръзване и липса на ресурси заради поредната буря. Ужасна, напрягаща и тъмна история, която почти всяко едно изиграване може да ви предложи.

Другото много интересно нещо в играта е механиката със самите зарове. Има 6-стенен зар без числа по стените, има няколко други 6-стенни зара и много 8-стенни. Шест от заровете са свързани с определени роли (капитан, откривател, моряк), а другите дават действие което не зависи от ролята. Кое му е интересното на това? Много е ограничаващо и това прави избора на зар най-стратегическото нещо в играта. Дали да взема зара без числа по стените, за да не ме обрули бурята или да взема 8-стенен зар, за да преместя капитана и още един човек заедно с някакви провизии? Дали да използвам син зар, за да извадя малко храна от сандъците или да рискувам с жълт, за да взема точка? Няма прекалено много варианти, но има достатъчно ситуации, че да се чуди човек какво да прави и това променяне на притежателите на заровете всеки рунд подпомага постоянно цялостното напрежение в играта. Трудни избори колкото си искаш!

В заключение

Snowblind: Race for the Pole е една сравнително лека (но не и емоционално) игра, с доволно количество избори и страхотно изобразени тягостна атмосфера и безмилостна природа. Не мисля, че играта би се харесала на хората, които не харесват игри с късмет или игри със зарове, защото наказващите механики в играта зависят изцяло от произвола на зара. Но… ако харесвате или толерирате игри със зарове, това е игра за вас. Ще получите приятно преживяване с много драма и промени в ситуацията, много трудни избори и много моменти “на ръба”, а кой не би харесал нещо такова? Очаквам отговорите ви на този въпрос в коментарите под статията.

ПЛЮСОВЕ:

  • Силно присъствие на драма и тематичност
  • Интересни механики
  • Няма поводи за караници (освен при избора на зарове)

МИНУСИ:

  • Много произвол
  • Изключително наказваща игра

Няма какво повече да се чудите, почвайте да ровите в сайта на Pleasant Company Games:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.pleasantcompanygames.com/“ target=“blank“ ]Pleasant Company Games[/button]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Ancient Terrible Things – голяма малка игра със зарове

Хората сме ненаситни животни. Когато три дена поред ядем боб, започваме да се оплакваме я на жената, я на майка си, я на себе си, че ядем все едно и също. Когато на четвъртия ден в чинията ни вместо боб се появи азиатски фюжън, ние си казваме: „Какви са тия модерни глупости! Какво стана с добрия стар боб?“

Моят опит с Ancient Terrible Things е нещо подобно…

Ancient Terrible Things е лека игра със зарове в Ловкрафтовиден несериозен почти пародиен хорър стил. Особено очарователно намирам, че компанията изработила игра с такова име и тематика се нарича „Pleasant Company Games” (приятна компания).

Играчите влизат в ролята на изследователи сред дълбока и мрачна джунгла, които откриват древни артефакти сред гора от гадове и проклятия. Да… относно това.

Темата

Първо – изобщо не е хорър. И го казвам като нещо положително. Да, илюстрациите са сравнително мрачни, но някак почти хумористични и пародийни. Дори мога да кажа, че почти всички карти са подходящи и за по-млада аудитория. Артът даже е повече от чудесен. Професионалните художници си личат отдалеч. Бих казал, че повече от 50 процента от маркетинговия успех на играта се дължи точно на този арт. Сигурен съм, че много от хората не само биха си купили играта само заради илюстрациите, но и биха я задържали дори играта да се окаже нищо особено.

Второ – тема… няма. В играта не се случва абсолютно нищо тематично. Имам предвид нищо. Единственото, което може да се определени като тематичност е може би пътуването ви с лодка до някой забравен храм и после минаването ви през търговския пост… Търговски пост на такова място? Това какво е – туристическа атракция, пълна с древни злини? …да, забравете за тема.

Добре де, то всички подобни игри са абстрактни и нетаматични. King of Tokyo, Viva Java Dice Game, Dice Town, Roll Through the ages и т.н. Нали така?

Преди да формулирам точно какъв ми е проблема, нека набързо ви разкажа как се играе.

Играта!

Лот ъф стъф!

По време на своя ход, играч избира локация с предизвикателство (така ще ги наричам, въпреки, че буквално са „Схватки“) и се опитва да пребори това предизвикателство. Всяко предизвикателство носи точки. Ако успее да го премине, играчът взема картата с него и си я държи за края на играта. Ако не успее – взема „Terrible” токън, който може да му донесе от 0 до 3 точки минус в края на играта.

След това минава през един бърз пазар и се прибира. Следващият играч започва и така докато не свършат предизвикателствата или “Terrible” токъните.

Предизвикателствата  (Схватките/Encounter-ите)

(или къде изчезна бобът на геймърите)

Всяко предизвикателство показва минимума, което трябва да се постигне с хвърлянето на зарове. Това може да бъде всякаква комбинация. Примерно – 4 еднакви зара, но да са поне двойки и нагоре. Или пък 4 поредни… или 5 поредни! Всякакви комбинации.

Играчът хвърля петте базови зелени зара и проверява дали е успял. Ако не, той има право да хвърли още два пъти. Както Yahtzee тип игрите, нали? Запазваш и хвърляш пак? Грешка! Тук, ако искате да хвърлите отново, трябва да хвърлите ВСИЧКИ зарове. Не можете да запазвате. Но! Ако искате, можете да похарчите зелени „фокус“ токъни и колкото похарчите толкова зарове можете да хвърлите отново. Само че внимавайте, защото това хвърляне влиза в двете ви възможности (нещо, което бъркахме в първата ни игра).

Или както е в играта – Encounters

 

Тази механика може да обърка повечето хора, които са свиканли със стандартната механика на Yahtzee игрите.  Уверявам, че ако излезете от комфортната си зона и дадете шанс, ще разберете, че не е толкова зле. Да, не е най-интуитивното нещо на света, но е опит за нещо различно. А и ATB е игра, която се развива около различните токъни и карти, които подобряват хвърлянията ви, така че са открили още един метод за вияение с тези „фокус“ токъни.

Сините „героични“ карти

Друг начин да влияете на заровете са сините „Героични” карти. В края на всеки ход допълвате до три, така че винаги ще имате такива. Това, в общи линии, са умения за еднократно действие. Всяка една има различна цена, която се плаща със сините „героични“ токъни. Картите ще ви позволят да промените някой зар на определено число или пък да хвърляте наново, или… да получите нови зарове.

Заровете

В играта има няколко типа зарове. Всички зарове са с отлично качествено и леко прозрачни. Може би едни от най-добрите компоненти в играта.

Яко, а?
  • Зелени зарове – 5 на брой и се хвърлят всеки път, когато се справяте с предизвикателство

Всички други са бонус зарове, които се добавят ако играете определени сини карти или използвате предмет.

  • Сини зарове (героичните зарове) – 2 на брой. Те не могат да се хвърлят наново със зелени токъни, но можете да използвате сините токъни, за да вдигате цифрите, които се падат на тях.
  • Жълти зарове (късметлийските зарове) – 2 на брой. Когато хвърляте наново, за тях няма нужда да плащате зелени токъни. Всъщност никакви токъни. Тоест, ако имате само два зелени токъна – харчите ги и хвърляте двата зелени плюс жълтите (ако желаете, разбира се).
  • Червени зарове (паник заровете) – Тях не можете изобщо да ги пипате след като сте ги хвърлили, но пък хей – допълнителни зарове.

И това е играта – справяте се с предизвикателства или ги купувате с помощта на лилавите „куражлийски“ токъни, вземате си предмети и така докато не свършат картите. Междувременно има и разни допълнителни награди – ако имате комплект от еднакъв вид карти. Също така има допълнителни начини за печелене на точки дават и някои предмети.  Общо взето е това – лека игра със зарове в голяма кутия.

Заключение

Бях много развълнуван за тази игра. Наистина. Но се случи отново ситуацията с Run, Fight or Die. Явно заровете звучат по „яко“, отколкото в действителност са. Не ме разбирайте погрешно, харесвам мятането на зарове, но съм трудно задоволим в тази област. В моя дом има само една такава в момента – Viva Java: The Coffee Game: The Dice Game. Сякаш това е играта, която е уцелила точно мястото, подвизаващо се в претенциозния ми лигав геймърски вкус. Кратка, разнообразна, малка и с малко неща.

Ancient Terrible Things гърми на всичките тези 4 точки.

Кратка не е. Играта трае около час. Малко по-малко с двама и малко повече с 4. Това за мен е недопустимо за такъв тип игра. Ходовете на играчите могат да бъдат доста дълги. Няколко хвърляния на зарове, ползване на карти, на умения, на локации, събиране на токъни, харчене на токъни… и всичко това само за модифициране на няколко зара.

Разнообразна не е. Да, имате най-различни предизвикателства, да имате много сини карти и всякакви предмети, но… усещането ще си остава едно и също. Нищо не чупи правилата главоломно, нищо не къса атмосферата. Повечето игри със зарове имат същия проблем, но както вече споменах – ATB продължава дълго, за разлика от преиграваемостта й.

Малка съвсем не е. Не само кутията е сравнително голяма, но си е и баш бая тежичка. Когато ви предлагат тази игра, няма да очаквате лека игра, колкото и да ви обясняват, че това е обикновена игрица със зарове.

С малко неща? Пф… Всякакви тестета карти, купища токъни, огромна дъска. В повечето случаи не бих се оплаквал от това, но отново – за елементарна игра, сетъпа и прибирането е твърде досадно. Сякаш върху нещо просто са слагани и слагани слоеве… неща.

За финал мога да ви кажа, че играта не е за мен, но тя определено има своите фенове. Защото аз може и да не я намразих, но не беше и кой знае какво. Просто вълнуващото ми усещане се изпари още в средата на първата игра.

Наречете ме старомоден, но си искам добрия стар боб…

ПЛЮСОВЕ:

  • Свеж ктулувски арт… Да, знам как звучи!
  • Отлично качество компоненти
  • Различен поглед на стандартното Yahtzee тип хвърляне на зарове
  • Разнообразие в предметите и уменията….

 МИНУСИ:

  • … но не и на усещане
  • Твърде голяма за това, което е
  • Твърде дълга за това, което е
  • Това, което е

 Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

 Защо?

  • Мразя игри със зарове
  • Не е това, което очаквах
  • Не ми харесва темата
  • Нямам място на рафта

Играта можете да закупите от: [button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/ancient-terrible-things-nastolna-igra.html“ target=“blank“ ]BoardGames.Bg[/button] [divider] Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра! [button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]  

 Източник на снимките: Boardgamegeek.com