Архив за етитет: plan b games

Azul – изтънчена и непретенциозна

Splendor създаде някаква странна нова вълна от елегантни игри, които след тази игра започнаха да се наричат „Като Splendor, но…“. Не е много честно, защото и преди Splendor имаше интуитивни филър игри с плавни механики, които могат да се играят от всеки.

Освен това, никога не съм бил чак такъв фен на играта. Да, да – имаше кратък период, в който беше се врязла под кожата ми, но този период отмина бързо.

Иска ми се да спрем с това сплендъросване и да започнем да азулваме. От тук нататък, нека казвам – „Като Azul, но…“.

Да си го кажем от сега – Azul е… гениална игра. Играта е едновременно изтънчена и непретенциозна. Красива е, но не и натруфена. Всичко е изпълнила както трябва. И както е с всичко, към което се пристрастявате, ако прекалите с Азул е вероятно ефекта от него да се поизноси.

Това е всичко в кутията.

Добрите арт дизайнери знаят, че ако правиш абстрактна игра, тя трябва да изглежда фантастично. По идея Азул е минималистична. Играта пристига само с няколко табла и куп дебели плочки. Плочките са шарени и когато ги подредите в този вкусен летен пъзел, който сякаш пренася бриз, докато механиките сами се смилат в главата ви без да се натрапват, таблото ви ще изглежда великолепно.

Така, имам едно оплакване, което предполагам всички имат с тези компоненти. Два от цветовете на плочките пристигат изчистени и без картинки. Първоначално си мислих, че това е просто различен дизайн, но след това погледнах рекламната книжка в кутията на играта и си казах „Хм…“ На сайта на производителите се продават нови сетове плочки точно за тези цветове, като този път са с шарки по тях. Не искам да обвинявам никого в копиране на неприятни DLC стратегии на компаниите за видео игри, но нека си останем с едното „Хм…“

Азул е пъзел игра, в която всеки играч се опитва да нареди плочки върху собственото си табло по оптимален за неговата стратегия начин. След няколко рунда (най-често пет), играта завършва. По време на игра се печелят доста точки, но в края на играта се добавят бонуси за определени изпълнени неща. Играчите, които стъпват за първи път в играта обикновено не гледат тези бонуси, а се опитват просто да наредят плочките, но ако вече имате зад гърба си няколко главоблъсканици на Azul, ще можете да планирате.

Планирате е силно казано обаче, защото въпреки че ще имате крайна цел, често ситуацията на масата ще се променя от решенията на другите играчи. Това превръща Azul в по-скоро тактическа игра с пожелателна стратегия. И това е добре, защото е рядкост за игра тип „пъзел“ да има такова взаимодействие между играчите.

В средата на масата има няколко „фабрики“, върху които слагате по четири плочки на случаен принцип. Когато е ваш ход вие избирате една от фабриките и вземате всички плочки от избран от вас цвят. Останалите плочки от фабриката отиват в средата на масата, където също се образува нещо като фабрика.

В повечето случаи вие търсите определена бройка плочки от определен цвят и ако не уцелите бройката, вероятно ще ви излезе скъпо да вземате плочки, като дори можете да вземете негативни точки.

От другата страна на личните бордове има втори – малко по-сложен вариант за игра.

Нареждането на пъзела в началото е отворено и сякаш почти няма значение какви цветове вземате. Сякаш! Ако запълвате пъзела си безразборно, тогава няма да спечелите кой знае колко точки, но ако се придържате към някаква идея и блъскате всички плочки една до друга, то всеки ход ще печелите повече и повече точки. Тоест, ще изградите нещо като двигател.

Не ми се навлиза в механика, защото това е абстрактна игра, а и никой не ни чете за да научи правила.

Тук сте, за да разберете – „Абе в крайна сметка – това новия Сплендър ли е или не?!“

Не. Не е. По-добро е.

Заключение

Azul е велика игра. За мен тя съвсем заслужено спечели Игра на годината – Spiel de Jahres. Естетиката е разкошна, а мехниките са толкова елегантни, че дори хора, които никога не са играли съвременни настолни игри се влюбиха в нея. Аз пък, който вече съм обременен с около 1000 игри зад гърба си също я откривам за толкова добра, че да ми влезе в топ 50.

Азул се обяснява бързо, играе се бързо и се прибира бързо. На теория заема много място, но съм я играл с трима човека на малка кафе масичка, така че и това е субективно.

Чух коментар от тип „Толкова съм я играл, че вече ми е писнала“. Напълно съм съгласен, че с Азул не трябва да се прекалява. Самата й система предполага ограничителна заповед след десетото изиграване – поне за няколко дена. Ако вие сте като мен и имате богата колекция от игри – Azul e перфектна за вас. Можете да я изваждате веднъж-два пъти в седмицата. Ако пък по принцип не играете много игри и искате просто да имате нещо за гости – Azul е една от най-гостоприемните игри на пазара, които можете да откриете. Ако търсите нещо за жена си, защото не можете да я накарате да седне с вас на един малък Twilight Imperium (толкова ли много искате?!), Azul e добро време да прекарате с нея. Ако искате обаче нещо месно, с което да запълвате геймърския си живот денонощно, това не е вашата вечеря. Azul e по-скоро като следобедна тортичка на тересата. Френска селска с плодове, без много шоколад.

ПЛЮСОВЕ:

  • Гъзарски компоненти
  • Една от най-елегантните игри на пазара
  • Подходяща е за всеки (от геймъри до семейство и дори деца)
  • Два варианта за игра

МИНУСИ:

  • При прекаляване, може да доведе до омръзване

Ако ви харесва как звучи, знаете откъде можете да си я вземете – от магазина на нашите партньори от Time2Play.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Azul[/button]

 

 

Century: The Spice Road – Делукс в механики и компоненти!

Ако сте част от готината общност на нашето хоби няма начин да не сте чували за големия хит Century. И то най-вече с това, че го определят като убиец на Splendor, или както се изрази Ицо от Pikko Games – „Мъжкия“ Splendor.

И въпреки, че аз отдавна се износих на Splendor, защото играта не е лоша, но определено писва, подходих с голям ентусиазъм към ново нещо, което да ми почеше малко тази конкретна тръпка.

Самата игра премина през малко трансформации, тъй като е преходното чадо на дебютиращата компания Plan B. Това е компания, която се образува след отцепването на няколко човека от F2Z (старото Z-Man), точно преди F2Z да бъде погълната от Asmodee. От тогава насам Plan B се сдоби с Pretzel Games (Flick em Up, Junk Art, Dead of Winter Flick em Up), както и с добри професионалисти от бранша, сред които самия Мат Лийкок (дизайнер на Пандемия и други хитове).

Преди цялата тази дандания, проектът Century:The Spice Road се наричаше Caravan и въпреки промяната на заглавието концепцията на механиките се запази. Планира се Century да бъде трилогия, като всяка година ще излиза нова игра, а трите игри по някакъв начин ще могат да се смесват, въпреки че са на съвсем различна тематика.

Не знам дали цялата тази информация ви беше нужна, но бях длъжен да я спомена, защото в такава ситуация, тази млада компан ия Plan B трябва да дебютира със силна претенция на пазара. Така че нека видим дали е успяла. Да.

Century: The Spice Road взема онази досадна и клиширана концепция за купуване-продаване-разменяне на кубчета, или както е по-известна на английски “cube pushing” и решава да използва метода на рошавата гарга. Като ще бутаме кубчета, да ги бутаме на макс!

Дори темата на играта е банална – разменяне на ресурси в средиземноморието. С други думи – на теория Century звучи като най-тъпото и остаряло нещо. На практика обаче…

Прекрасен Инсърт… ако не си слагате протектори на картите.

На масата се нареждат два реда карти. Едните карти са за получаване и трансформиране на ресурси, а другите са карти са с точки, които се купуват с ресурси. По време на играта вие вземате от първия вид карти и ги ползвате, за да получите втория вид карти. След като някой вземе определен брой (зависи от броя на играчите) карти с точки, рунда се довършва, играта приключва и се броят точки. Точките идват от картите с точки, металните монети (О, да!) и тук-там някое останало кубче.

Въпреки че арта по картите не е кой знае какво, и даже доста от картите са с една и съща илюстрация, шарените цветове „изкачат“, като дори когато държите кутията си с лицето напред на вашата секция, играта определено се набива на очи.

Другото, което се „набива“ е усещането, че играете делукс версия. Доста хора, с които съм играл са ме питали дали това не е специално издание. Не. Нормалното си е.

Играта пристига с 4 пластмасови купички, в които си държите отделните ресурси, а самата кутия е с такъв органайзер, че ако си държите ресурсите в купичките, дори и да обърнете кутията, те пак няма да се разбутат. Другото нещо, което обикновено е ясния символ на колекционерско издание са металните монети, с които играта пристига. Тук се ползват за определени места над картите с точки, които дават бонус точки, ако се вземе картата под тях.

Е, ако желаете да се наподжиджате дори още, можете да си поръчате специален плеймат от сайта на производителите, който обаче струва горе-долу колкото самата игра.

Време е да поговоря за това защо хората сравняват непрекъснато Splendor и Century.

Това се дължи заради основния принцип, който споделят и двете игри, а именно „базово строене на двигател“. Под „базово“, имам предвид, че това е прост, почти еднопланов, но елегантен двигател, който ако задвижите добре, не могат да ви спрат. Съответно, ако не си го направите ефективен и оптимален, вероятно ще изостанете.

В Splendor, този двигател се крепи на карти, които ви правят други карти по-евтини. В Century е „купуване на действия, които да подхранват други действия“.

В началото на играта вероятно ще купувате много карти, които ви дават действия, преди изобщо да си помислите за точки.

Картите с действия са кажи-речи три вида:

  • Такива, които ви дават директно цвят кубче
  • Такива, които ви позволяват да сменяте силно кубче за повече от по-слабите кубчета или обратно
  • Такива, които ви дават определен брой подобрения на кубчетата, които в момента имате (има само една такава карта в тестето, освен вашата стартова)

ПО време на хода си имате едно от тези прости действия:

  • Вземате си карта с действие в ръката(най-близката е безплатна, а за всяка следваща трябва да оставяте по кубче под всеки „прескок“)
  • Вземате карта с точки (плащате нужните ресурси)
  • Играете карта с действие, като правите с нея всякакви врътки и маймунджилъци
  • Вземате си всички изиграни карти до този момент обратно в ръката

Ходовете са светкавично бързи, но трябва да внимавате кой какво прави. Въпреки че в играта няма никаква директна конфронтация, тук има доста борба за конкретни карти и трябва да бързате да изпреварите другите.

Всъщност, ако сте играли достатъчно ще разберете, че има разни чалъми в това кога е правилния момент да грабнете карта с точки. Ако сте събрали нужните ресурси и виждате, че никой друг ги няма, защото никой друг не е гонил същата карта, вие няма нужда да я вземате веднага. По-добре е да посъбирате за друга карта, която да можете да измъкнете под носа на някого. Обикновено е очевидно кой коя карта иска и ако следите останалите можете да играете малко по-агресивно… като за такава игра, де.

Личният ви караван.

Ако не ви се занимава, можете просто да си цъкате вашата си игра, но ви предупреждавам, че често тези играчи не печелят, защото винаги им вземат картите пред очите. Освен това е добре да се концентрирате в определен двигател, защото няма никакъв смисъл да имате три карти, които преобразуват зелени кубчета в червени, но да нямате нито една карта, която да ви дава червени кубчета. Да, да, ресурсите си имат имена, но не съм видял в нито една от игрите ни някой да ги нарича по този начин. Ако бяха с уникална форма щеше да е друго, но така или иначе…

Заключение

Century: The Spice Road е чисто механична игра. Но отлична механична игра! Системата е толкова проста и изчистена, че правилата се обясняват за минути.

И въпреки това, тактическа и стратегическа дълбочина има, като през половината част от играта ще изграждате двигател, а през втората половина ще го палите с пълна газ и ще крадете карти с точки. Това не означава, че в играта бавните мислители ще процъфтяват. Напротив – ходовете са толкова бързи, че докато сте свършили с единия вече пак сте вие.

Компонентите са като за делукс версия, въпреки сравнително стандартните илюстрации и напълно баналната тема.

Взаимодействие може и да не изглежда да има на пръв поглед, но ако сте опитни в играта ще знаете как да си пречите един на друг, което според мен е една от най-привлекателните части на Century. Това да знаеш кога и как да вземеш картите с точките е цялата врътка, която ако овладеете, можете да се залеете от кеф.

Нямам търпение да видя каква ще е следващата игра от поредицата!

А… да. За мен е по-добра от Splendor, но ще бъда конформист и ще кажа, че все пак са достатъчно различни, че да имате и двете. Все пак на Splendor излиза и разширение.

ПЛЮСОВЕ:

  • Делукс компоненти
  • Елегантни правила
  • Тактическо и стратегическо мислене
  • По-дълбока от Splendor

МИНУСИ:

  • Банална тема
  • Клиширан арт
  • Никаква тематичност
  • Ако сложите протектори, трябва да махнете вградения органайзер

Играта можете да закупите от нашите партньори Pikko Games, като кликнете на бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Century: The Spice Road[/button]

Препоръчвам ви и да посетите сайта на производителите, както и да го следите, защото се очакват все по-интересни неща от там.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.planbgames.com/en/“ target=“blank“ ]Plan B Games[/button]