Архив за етитет: ostia games

Riga – Имах големи надежди, но…

Ostia Games са малка немска компания, сравнително нова, която миналата година излезе с две, на пръв поглед невзрачни игри. Едната беше Tallinn, която имаше своите кусури, но в крайна сметка не беше лоша. Другата обаче ни удари от никъде.

Blindes Huhn, или „Слепите кокошки“ се превърна в тотален хит, който не само, че задмина почти всички големи хитове за годината, но даже се настани за постоянно в моя личен топ 20. Почти всички, с които съм играл играта са се влюбвали в нея. А съм надул главата на цял народ с тия кокошки.

Невзрачната кутия на Riga подходи по същия начин както миналогодишните издания на компанията към нас. На пръв поглед не изглежда като нещо особено, а правилата не са написани по най-добрия начин. Дори има едно доста важно правило, което колкото и да се ровим, не можахме да открием. Играхме го по предположение. Възможно е и това да е проблем само в английската версия.

Riga не е Blindes Huhn, нека това ви кажа от сега. Не можа да се надкачи тази висока топка. От друга страна, играта не е толкова незапомняща се и от Талин, въпреки че дизайнерът, иконографията и някои от идеите леко напомниха на Tallinn (Догодина предполагам чакаме и Вилнюс). Тук е моментът да споделя, че дизайнерът на играта е Щефан Рифтхаус, който нашумява с дизайна си на тежката игра Arkwright, както и на Gentes – съвсем нова игра, набираща умерен хайп.

С други думи, може никой да не е чувал и очаквал Riga, но аз имах заложени очаквания.

Вземането на сравнително неинтуитивната иконография от Tallinn, беше проблематично, но най-голямото разочарование в Riga всъщност идва от липсата на добри илюстрации.

Riga е игра, в която събираме ресурси и с тези ресурси купуваме сгради. Сградите ни дават специални умения и начини за точкуване в края на играта. 2017-та е годината на сплендороподобните игри, в които с гладки и почти никакви механики, играта става достъпна не само за кежуъл играчи, но и създава дълбочина и възможност за стратегия за геймърите.

Riga е смес между игра със създаване на двигател и събиране на комплекти. Правилата наистина са прости.

По време на хода си вие имате едно от две взможни действия:

  • Теглите карти с ресурси или карта със сграда.
  • Строите карта със сграда от ръката си, като плащате нужните ресурси

От всяка карта има по 4 копия, като всяко копие от картата се строи с различни ресурси, спрямо цвета. Основният фокус на Riga е оптимизирането на ресурсите в ръката ви. Има 4 вида ресурси, като всеки ресурс е различно ценен за различния цвят карти. Въпреки че в началото тази механика ми се стори като излишно усилие, което само утежнява, всъщност грешах. Цветовете лесно се запомнят, а мин-максването на ресурсите не е толкова сложно, колкото звучи.

Обичам игрите със създаване на двигател, както и тези за комплекти, така че Riga би трябвало да е за мен. Проблемът ми е, че играта не предоставя смели възможности за нито едно от двете неща.

Уменията са свързани основно с улесняване на купуване на нови сгради, но в повечето случаи тези умения са еднократни, което автоматично отхвърля „дигателния“ характер на играта. Относно събирането на комплекти…

В играта има два символа, около които се въртят картите – фермери и рицари (същите като в Талин). Помислих се, че е добре да се концентрирам в единия или другия вид, за да печеля точки, но всъщност…

Единственото предимство да имате повече от единия вид е ако имате карта, която ви дава пари за определени символи. Отново – картата е еднократна, но поне се среща 4 пъти, а парите в играта не са точки, а виртуална валута, която се харчи само за хода. Така че в един момент, тези символи биха ви били излишни.

Единственият начин символите да ви донесат точки е, ако имате сградата, която ви дава точки за комплект от двата символа – тоест да имате балансирано количество.

Навлязох в такава дълбочинна конкретика, защото исках да наблегна на това, че играта не е комбинативна и липсва задоволителна синергия. Тук не можете да се концентрирате в конкретна стратегия, защото просто трябва да се борите за сградите с много точки. Самите умения не са толкова вълнуващи.

Е… трябва да обърна внимание на една от сградите, единствената, която даваше наченка за задоволително събиране на комплекти.

Има сграда, от която колкото повече копия имате толкова повече точки ще получите. Само че… Вижте.

Това значи, че ако по някаква случайност успеете да съберете 3 от 4-те изобщо е играта ще получите ЦЯЛА ЕДНА ТОЧКА БОНУС! Йей. Тази сграда сама по себе си е добра, защото дава доволно количество точки, което значи че никой няма да я взема за излишното й умение, а за точки, което прави събирането на сета дори по-трудно… и безсмислено.

Добре! Ако се абстрахираме от нещата, които очаквах от Riga, не мога да нарека играта лоша. Просто тя е… твърде балансирана. И всъщност не носи лошо усещане, когато я играете, защото е доста бърза. Говорим за 30 минути. И дори бих си я запазил… ако имаше илюстрации на сгради. Оо, Рига толкова се нуждае от илюстрации! Говорих за сплендоровите игри – бързи и леки игри за половин час с пристрастяващи и динамични механики. Да, Рига е от този тип, но това, което не е взела от тях е обикновено отличната им козметика. Компаниите знаят, че щом не предлагат дълбочина на геймърите, те трябва да разчитат на визия. Тук, за съжаление, визия липсва.

Заключение

Бях твърде строг с Riga, но това е защото Ostia Games е произвела една от любимите ми игри. Riga е втората от поредицата скандинавски игри на компанията и определено е надграждане над Tallinn. Играта предлага някои оригинални механики и има заложена интуитивна концепция за динамично развиване на двигател.

За мен, този двигател е „твърде балансиран“ и уменията в играта не са достатъчно задоволителни. Не казвам, че баланса е лошо нещо, но когато той застъпва удоволствието, че си построил нещо свое и пречи на изборите ти да развиват играта в усещане за уникална стратегия, тогава играта започва да се усеща еднаква всеки път и няма да имаш желание за повтаряне.

И въпреки това, Riga е бърза и носи „умерено“ заводоление, което не мисля, че би се превърнало в „загуба на време“. Проблемът е, че не виждам с какво Riga би изместила други игри от този жанр като Splendor и Century: Spice Road, защото идеята е сходна, но визията е проблемна. Ех, ако имаше изпъкващ арт, сигурен съм че би спечелила повече геймърски сърца. Както е сега обаче, се съмнявам. Жалко…

ПЛЮСОВЕ:

  • Лесни правила
  • Интуитивен геймплей
  • Оригинални и актуални идеи

МИНУСИ:

  • Липсват качествени илюстрации
  • Липсват смели решения в уменията на сградите
  • Липсва основно правило в книжката

За повече информация – посетете сайта на производителите:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.ostia-spiele.de/“ target=“blank“ ]Ostia Games[/button]

 

Blindes Huhn – история за сляпата кокошка Стефан

Слепите кокошки, куците пилета и гладните мечки

От сега да си кажа – гладни мечки няма да има. Но куци пилета и – най-вече – слепи кокошки – гарантирано! Ще има също така кокошки с плетки, кокошки-готвачки, златни яйца… Въобще – пълна кокошкарска история!

Ако сега отидете в Board Game Geek (само хипотетично говоря, да не си мръднал от тука.), и напишете Blindes Huhn, ще ви излязат минимум три игри със същото заглавие – от 1997-ма, от 2007-ма и от 2015-та. Да, яко репринтове. Но мога да ви гарантирам, че най-новият определено е и най-добрия откъм визия.

А сега за самата игра. Играта е наддаване с блъф елемент с цел да си събереш възможно най-много кокошчици. Има, разбира се, слепи кокошки. Ако си вземеш такава, точките са -3. Но ако се комбинира с карта със златна царевичка, заедно носят 5! Може да няма кой знае каква логика или тематичност, но пък всички ще се бутате за златните царевички, гарантирано.

И така, какво представлява Blindes Huhn? Играта е за от 3 до 5 играча. Имаме дек, от който се тегли подред и се разкриват една или две карти от изтеглените, според предварителната уговорка и броя играчи. Следва наддаване за картите, като всеки плаща от своите карти, за да вземе другите. Самите карти са в няколко цвята и целта е да се събере повече от даден цвят. Съответно картите имат стойност, която се гледа при продажба и точкуване. Всеки си драпа (наддава, де) за неговия цвят или за малко царевичка. Забавното е, че играчът, наддал най-много, плаща с карти от неговите. След това те се завъртат между останалите играчи, които си избират последователно картите, които им трябват. Тоест играчът, който плаща, трябва доста да внимава с какво точно плаща, за да направи особено лоша услуга на себе си и особено добра на опонентите.

Междувременно веднъж при нас се случи нещо много забавно – след като един от играчите събра почти всички карти от лилавия цвят, той рязко се обезцени – никой не искаше да събира лилави, понеже той вече имаше твърде много. Изведнъж лилавите карти станаха средство за наддаване на едро и междувременно за сериозно прехвърляне между играчите. Така залозите станаха много високи, но нещата се компенсираха към края на играта, когато вече наистина беше важно в кой ще има най-много от даден цвят.

А играта е някъде 30-40 минути, но минават като 10. Blindes Huhn е много забавна и динамична, играчите участват и общуват постоянно и ангажирано. Няма твърде много мислене и бавене дори от онзи-тип-играчи-които-не-бива-да-се-назовават. Честно казано, играта много ми хареса. И макар темата да е безумна, безсмислена и  да няма нищо общо с нищо, поне има страшно забавни илюстрации и – внимание! – всяка кокошчица си има уникално име! Забавлението е голямо и със слепите пилета, които обикновено преживяват доста по поътя си в търсенето на златните царевични зрънца. Липсата на тема определено може да се оправдае с простичкото „репринт“ – игричката си има и тати, и дядо. От поколение на поколение явно се е позагубила… но е абсолютно компенсирана от огромното количество забавление, което носи.

Играта е много подходяща и за нови играчи, и за запалени геймъри в почивка между две игри, даже за начало или късен край на гейминг вечер. Определено си заслужава място в колекцията на видните орнитолози, геймъри, фермери от птицеферми и всякакви яйцепроизводители!

В допълнение мога само да кажа – Ко-ко-ко, не взимай сляпо пиле, ако още нямаш царевица!

Играта все още се намира трудно, но можете да я откриете в сайта на производителите:

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.ostia-spiele.de/“ target=“blank“ ]Ostia Games[/button]

 

Tallin – „недостатъчна“ игра

Талин е… Талин е… Талин е инте… Не знам какво е Талин. Развива се през 14-ти век и се опитвате да създадете най-влиятелните съюзи в града в лицето на тевтонските рицари, монасите и търговците в древния естонски град. Освен това строите и кули.

Талин е игра, за контрол на… иконки. Всеки играч получава по едно тесте с десет карти. Всяка карта има две страни. Всяка страна има различна комбинация от трите вида иконки – рицари, монаси и търговци.

Всеки започва с няколко стартови иконки. След това си тегли от тестето три карти, избира една карта и я поставя с лицето надолу по начин, който след като я обърне да си личи коя от двете страни е избрал. Всички играчи заедно обръщат картите си.

Така, малко по малко всеки се затрупва с различна комбинация от иконки.

По някое време, някой може да изиграе действие, с което да предизвика отбелязване на точки. Това действие позволява на играча да сравни конкретни иконки с иконките на другите играчи и колкото повече играчи имат по-малко от този тип иконка, толкова повече точки получава играчът инициирал това сравняване.  След това той има право да обърне една от картите на масата си с лицето надолу (строи кула) или да сложи една от картите в ръката си за такава кула. (ако сложи от ръката си, намалява опциите си за следващия ход).

В края на играта всички кули отново се обръщат и се гледат иконките под кулите. Сравняват се най-многобройните иконки от всеки играч и се вземат точки. Освен това останалите иконки се сравняват още веднъж за още повече точки.

И дотук нищо не разбрахте. Което е съвсем нормално, защото това е една от онези игри, които като ги сложиш на масата по-лесно… не се обясняват. Искам да кажа, че правилата са малко, но са толкова различни и неинтуитивни, че могат да се класират в категорията „странни”.

Геймплеят продължава десет-петнайсет минути дори и с максималния брой играчи. Трябва да отбележа, че има голяма разлика между игрите с двама, трима или четирима играчи. Колкото повече хора имате на масата, толкова по-голямо е взаимодействието и възможността да натрупате точки се увеличава, защото вземате точки за всеки играч, който има по-малко иконки от вас.

От друга страна с двама играчи битката е по-напрегната, защото вие се следите през цялото време и няма нужда да следите твърде много хора, за да знаете какви са им обърнатите кули.

Добре де… може би „напрегнатост” не беше най-правилния термин. Затова направо ще премина към краткото заключение.

Краткото заключение

Tallin e “мързелива” игра. Това не е защото дизайнерите са мързеливи хора, напротив. Играта е хитра и предлага някои интересни врътки. Просто тя е толкова хладка, че носи мързелива емоция. Това е такава емоция, която напъва да излезе, но така и не успява. С други думи, Tallin е игра, която предлага интересни идеи и дори ги осъществява, но те не са достатъчни, за да успеят да ангажират човек, който има опит със съвременни настолни игри.

За нови хора също не е подходяща, защото в играта има не толкова лесни концепции за схващане. От друга страна, играта би била подходяща за лежерна следобедна сутрин. Това е такава сутрин, която е толкова топла и успокояваща, че знаеш, че няма да мръднеш от дома си чак до вечерта. Достатъчно с метафорите.

Tallin пристига с две малки разширенийца, които според мен трябва да вкарвате винаги, за да мушнете поне малко захар в безличния си билков чай (знам, не мога да се спра). Едното разширение вкарва иконки жокери, а другото допълнителни начини за печелене на точки. Препоръчвам винаги да играете с тях.

Ostia Games са нови на пазара и едва ли ще се наложат точно с това заглавие, но другата тяхна игра е убиец! Тези дни очаквайте поредната лична изненада от малка картова игричка!

ПЛЮСОВЕ:

  • Бърз геймплей
  • Постоянно взаимодействие между играчите
  • Разнообразие и модове

МИНУСИ:

  • Недостатъчно ангажираща за игра с толкова правила
  • Недостатъчно проста за неангажираща игра

А сега, можете да поръчкате из сайта на тази немска компания, докато чакате ревюто ни на отличната им Blindes Huhn.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.ostia-spiele.de/“ target=“blank“ ]Ostia Games[/button]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com