Архив за етитет: mayfair games

Isle of Skye – Игра за ценители за 2016г.

Isle of Skye е игра на набралия висока скорост Alexander Pfister и Andreas Pelican, която излезе миналата година и почти всички ревюъри говореха възторжено за нея. След известно време поизчезна от голямата сцена… до този месец. Тя спечели престижната награда „Kennerspiel des Jahres“ – не претендирам, че немския ми е добър, но гугъл транслейт казва, че е „игра за ценители„. За разлика от Spiel Des Jahres, която е за масова, семейна и лека игра (спечелена тази година от Codenames), тази награда се дава на малко по-сложни игри, които се харесват от геймъри с известен опит в настолните игри. Играта далеч не е тежка и дълга (отнема около 1 час), но все пак е с малко повече правила от Катан и Каркасон. Близо по сложност е до 7 wonders (но е по-дълга все пак), която спечели същата награда през 2011 г.  Предвид конкуренцията от другата номинирана игра Pandemic Legacy (на първо място в boardgamegeek), за някои е изненада, че Isle of Skye спечели, но за други, имайки предвид все пак консервативното немско жури, това беше в реда на нещата.

Пейзаж от Isle of Skye

Isle of Skye навява асоциация и носталгия по класиката Каркасон. Освен, че използва механиката теглене и поставяне на плочки, също така и илюстрациите (дело на Клеменс Франц) имат известно сходство. Темата е развитие на шотландски клан – с природата, корабите, животновъдството и сградите. Skye (или Isle of Skye) е най-големият остров в северна Шотландия. Известен е с красивата си природа, уискито (но то е характерно за цялата страна) и с бурна история. Успешният сериал Outlander, между другото, се развива точно там. Тъй като играта си е от евро тип, темата не е водеща, но не е и липсваща. Илюстрациите, макар и по-модерни от тези на стария Каркасон, все пак имат леко ретро излъчване и не се харесват на всеки (не са, тъй да се каже, фенси), но на мен ми допадат.

Правила и геймплей

Стигаме до механиките. В началото на играта произволно се изтеглят 4 от 12 възможни плочки с правила за точкуване и се поставят в слотове с означение A, B, C и D. Играта се играе в рамките на 6 рунда. След първи рунд се прави точкуване на плочка A, след втори на B, трети вече на A и C, и така нататък – последните 3 рунда се правят по 3 точкувания – така че общо всяка плочка за точкуване е активирана по 3 пъти. Тези плочки са разнообразни – например, 5 точки за играча, който има най-много пари, или по 2 точки за всяка плочка, на която се разполага най-голямото завършено езеро. Друг пример – по 1 точка за всяко животно, което имате в територията си.

Начинът на определяна на цените – първата плочка ще излезе от игра, втората ще струва 6, третата 4.

В началото на всеки рунд всеки играч тегли по 3 плочки с терен и ги разполага пред паравана си. Терените могат да имат поляна, планина или езеро като те са разположени в различни конфигурации – някои от земните терени имат път, други – не. Може да има и животни, сгради, кораби, бъчви с уиски и „свитък“ за допълнителни точки в края на играта (например за всеки 2 кораба, които имаш). Играчите обаче не получават изтеглените от тях плочки, а трябва да поставят скрито (зад паравана) брадва на една от тях – която ще излезе от играта. Срещу останалите 2 плочки поставят избрана от тях сума пари, което ще е цената на плочката, която другите играчи трябва да им платят, ако я искат. Едновременно, когато са готови, всички вдигат параваните си.

Започвайки от първия играч всеки има право да купи една плочка от друг играч като му плати съответната цена (продавачът взема парите, които играча плаща и парите срещу плочката). Ако в края на рунда останат некупени плочки на някой играч той ги получава, но дава парите поставени срещу тях на банката. Така всеки играч може да получи между една и три плочки. Възможно е и нито една – ако не е купил, а другите играчи са му купили двете плочки. Това обаче е рядкост, както и случаят да получиш 3 плочки. Всеки играч разполага получените плочки  в своята територия – тук няма общ терен както в Каркасон, а всеки си строи собствен. Спазват се правила, че поляна трябва да се свърже с поляна, планина с планина и същото за езерата. За разлика от Каркасон път не е задължително да се свързва с друг път – може и да завършва между плочки.

С 5 играчи рундовете са 5 (вместо 6), което спомага играта да не продължи твърде дълго.

След като всички играчи разположат плочките си следва точкуването на рунда. В началото на всеки рунд играчите печелят доход – по 5 пари от стартовия си замък, и по още една за всяко буре уиски, което е свързано с път до замъка (общо взето пътищата влияят само на това). Играта продължава така – на края на играта играчите получават по 1 точка за всеки 5 останали монети и точки от специалните свитъци от плочките по терена си. Който е получил най-много точки печели (а който не играй, ни пичели).

Анализ

Играта има няколко интересни елемента. Първият е различното точкуване всяка игра, като и реда на точкуване има голямо значение. От някои „плочки за точки“ може да спечелите огромно количество точки,  ако се точкуват повече пъти на края на играта (слотове C и D) – например за най-голямото езеро или за всяко животно, до което има ферма, но ако са в точкуване A и B няма да донесат толкова много. В една игра животните може да не носят нищо, а в друга да ги има на 2-3 плочки за точкуване и плочките, на които ги има да са най-ценни. От тук идва преиграемостта и разнообразието на играта.

Вторият интересен момент е начина, по който се получават плочки – това, че всеки получава плочки, определя цената им а една от тях „посича“ с брадвата и изкарва от игра. Ако искаш да запазиш някоя от плочките за себе си е добре да й определиш висока цена, така че да не е толкова примамлива за другите, или поне ако я купят да си обезщетен с тлъста пачка. Но пък не можеш и да си дадеш всички пари за задаване на високи цени, защото тогава няма да ти останат за да купиш добра плочка от другите играчи. Разбира се текущото нареждане на плочките на всеки играч влияе – може да имате много добра плочка, която обаче не ви върши работа, тъй като няма как да я поставите в територията си. На теория възможностите са много и определянето на цената зависи от много неща и е възможно да се стигне до анализ-парализа. Опитът ми досега показва че играчите задават цената повече на усет отколкото да мин-максват и анализират напълно всички фактори, тъй че играта не се забавя.

Обясняването на правилата не отнема много време

Въпреки, че някои от BigBox колегите не харесаха играта и я сметнаха за скучна, аз определено съм й фен. Определянето на цените на плочките е интересна част, и е подобно на Master builder механиката, която много ми харесва в Castles of Mad King Ludwig. Разликатата е, че тук го правиш всеки рунд, а в Замъците само тогава, когато си първи играч. От друга страна имаш само 3 плочки, за разлика от 8-те в Замъците. Разбира се, решението какво и от кого да купиш е също интересно и тук не купуваш неща с фиксирани или определяни от играта цени, а такива определени от другите играчи. Понякога може да грабнете много изгодна сделка, друг път всички варианти да не са нещо особено и да трябва да обмислите доста фактори. Разнообразното и различното всеки път точкуване ми харесва, разбира се. Всеки път имам усещането, че играя друга (макар и подобна) игра. Най-хубавото е, че играта не отнема никак много време – около час. Обясняването на правилата също е сравнително лесно и кратко, което я прави подходяща за сравнително нови хора (но не е и пълни мъгъли), както и за геймъри в случай, че няма време за тежка игра. Разбира се, изграждането на територията от един замък до голям остров пълен с пътища, планини, поляни, кораби, фарове, животни и ферми дава чувство за развитие и за постижение. Не на последно място, играта работи добре с всякакъв брой играчи – както с 2-ма (не съм я пробвал, но предполагам, а и rahdo го потвърждава в ревюто си), така и дори с 5.

Финални мисли

Сега да поговорим за евентуалните отрицателни страни. Едното „оплакване“ от играта беше, че не получаваш кой знае колко плочки – завършваш играта със средно около 10-13 плочки и терена ти не става огромен, както в Каркасон например. Това прави и много важно всяка плочка да е възможно най-полезна. Така че 2-3 неизгодни покупки (или другите играчи да ти купят и двете плочки) могат да те изкарат от играта. Някои играчи не харесват това. Също така може да доведе до дисбаланс, ако някои от играчите са нови (и/или не толкова добри) и задават необмислени цени . Някой друг може да напредне за тяхна сметка и да има „лидер беглец“ (въпреки че това може да се случи и просто с добър късмет). Играта има и балансиращ механизъм, но не винаги е достатъчен. При равностойни играчи на едно ниво рядко се стига до него, а и играта не е толкова дълга, за да е драстичен проблем. Друг коментар който чух, е че играта е добра, но се нуждае от разширение – за някои геймъри може да е малко „постна“. Казват, че има нужда от още някои игрови елемент, както и още видове плочки за терен и точкувания. Това може да я направи по-ангажираща за разглезените геймъри ветерани. Това всъщност е доста вероятно да се случи (разширението), все пак спечели голяма награда!

Kennerspiel!

И накрая кратък абзац за слона в стаята – заслужава ли наградата Kennerspiel? Със сигурност ще си спомням много повече игрите ми на Pandemic Legacy, отколкото тези на Isle of Skye – историята, напрежението, обратите, емоциите са на съвсем друго ниво. От другата страна, повече никога няма да играя Legacy, a Isle of Skye може да изваждам от време на време и години напред. Консерватизмът на немското жури, за който споменах вероятно е наклонил везните към по-традиционната евро игра, въпреки че Pandemic Legacy завладя определено много повече геймъри. За това може да играе роля и фактът, че Legacy не се нуждае толкова от допълнителна популярност. Истерията околко нея беше повече от достатъчна. Ако аз можех да избирам бих се спрял на Mombasa, която беше сред препоръчаните, но не и номинирани за Kennerspiel. Но пък… сложността и продължителността на играта са над критериите дори за Kennerspiel. От друга страна оценявам качествата на Isle of Skye – отлична евро игра с много дълбочина и преиграваемост, с ниско времетраене и лесни правил с интересни и елегантни механики!

След една бутилка от това журито е нямало никакво съмнение кой е победителя!

Източник на снимките: boardgamegeek.com

Murano – Никога не се доверявайте на гондолиер

Пазарът е наситен със стандартни евро игри, в които слагате насам-натам кубчета, строите някоя друга сграда, купувате и продавате ресурси и печелите точки от немай-къде си. Трудно е да се появиш в толкова брутално населено място и не само да се отличиш, но и да останеш запомнен.

Мурано се опитва да бъде различна игра. И успява. Всъщност Мурано хваща основните стереотипи за една евро игра и ги обръща с главата надолу. Днес ще разгледаме това ревю през погледа на два от най-често срещаните принципи в евро игрите, които често заклеймяват статута на притежателите си.

Къде е салатата от точки?

В Мурано, играчите се борят за контрол над една малка част от островите във Венеция. Тази група от острови са под името Мурано. Регионът е популярен (не и за мен) с производство на стъкло. Това и ще правите често в играта – ще произвеждате стъкло и ще замърсявате околната среда. Ще продавате стъкло на туристи и градите замъци и сгради. Междувременно ще контролирате групички от гондлиери, които ще се опитват да ви свършат най-ефективно работата.

Както виждате, не е най-вълнуващата тема, нито е нещо нетипично за евро игра. Както ще откриете, и тук механиките поглъщат темата и правят атмосферата „все едно“. Въпреки неглижирането на силна тема, играчите биха могли да се вживеят ако дадат повече от себе си и проявят въображение. С други думи, не можете да очаквате дълбока тема от такъв тип игра.

Почти всяка самоуважваща се игра от европейски тип е фрашкана с начини за печелене на точки. В Мурано, играчите строят улици, палати, сгради, магазини и стъкларници (или както често ги наричахме – сладкарниците). Да, някои от тези неща носят малко точки, но тези точки се използват предимно за производството на стъкло.

По време на играта ще имате възможност да произведете стъкло, но всяко производство ви коства точки, защото тематично замърсявате въздуха.

Всъщност, почти всички действия в играта ще са свързани не с печелене на точки, а с печелене на пари. Парите как са вързани с точките? Ами… не са. Парите обаче са средство за горе-долу всички действия в играта.

Основната механика в играта е едно от най-уникалните неща в Мурано. По ръба на картата има гондоли. Всяко поле, по което се движат тези гондоли съдържа действие.

По време на вашия ход, вие предвижвате една от гондолите колкото искате полета стига да не се блъсне в гондолата пред нея. След това изпълнявате това действие. Ако искате, можете да преместите и допълнителни гондоли, но всяко допълнително местене ви коства все повече пари.

В началото на играта тези гондоли са сравнително разпръснати, но още към средата ще започнат да се образуват задръствания от гондоли, което ще ви струва цяло състояние да разместите за един ход.

Когато играхме първата игра, тази механика ми се стори малко излишна и пльосната нехомогенно с другите механики. Чудих се защо просто не са направили лист от действия, тъй като ми изглеждаше твърде лесно да се стига до  тези действия (да не говорим, че някои действия се намират по два и по три пъти на картата). След няколко хода обаче осъзнах, че парите са кът и дори да имате достатъчно да разместите една-две гондоли, няма да ви останат такива, за да си купите сгради. А строенето на сгради е целия център на играта.

В играта действията са купуване на сгради, строене на сгради, произвеждане на стъкло, печелене на пари, наемане/продаване на гондолиери, събиране на пари от магазини ако има подходящи туристи, поставяне на гондолиери по островите (за финалните точки).

Ще правите доста от тези действия на пръв път безцелно. Примерно палатите ви дават мигновено малко точки, но нищо друго. Също така магазините ви дават известен доход, но с трудна условност. Улиците често ще ги строите алогично… поне за другите така ще изглежда. Защо?

Защото всичко в играта се случва заради тайни мисии (или „персонажи), които ще теглите по време на игра.  Това обаче не са обикновените „Ако имате най-много от това, печелите толкова“. О, не! Доста от мисиите са много конкретни. Например – на определен остров да има специална сграда, магазин, стъкларница, двама червени туриста, един черен и да имате 8 пари, които да размените за точки. Или пък – на определен остров да има точно толкова гербове (те са върху палатите), колкото специални сгради са построени там.

Е, има и неща от тип – за всяка твоя сграда на този остров получавате еди колко си точки. Да, някои от картите с мисиите са по-добри от други, но винаги теглите три и си избирате една, когато сте върху това действие.

Така. Най-важното нещо, което трябва да осъзнаете и първият въпрос, който блъска всички в главата щом започнат да играят Мурано е следния. Чакай сега! Само с тези карти ли се печелят точки? О, да! И то само в края на играта. Разбира се, строенето на сгради също ви дава някоя друга точка, но тези точици са почти козметични. Не мисля, че можете да се концентрирате само в строенето на сгради и да решите, че няма нужда да теглите карти с мисии.

Ето тук играта чупи стандартната салата от точки, която се забърква в една средностатистическа евро игра. Вие едва ли ще имате повече от 4-5, може би 6 карти с мисии в ръка, защото всяка следваща, която вземате ви струва все повече. Освен това няма нужда да имате много повече от другите играчи, защото средно дават еднакви точки. Тоест, няма да печелите константно някакви точки от „двигател“, който сте си построили. Тук „двигателите“ действат единствено за печелене на пари. Точките идват едва в края и не са толкова много. Средна игра завършва с по около 50 на човек.

Всичко се свежда до прецизното застрояване на островите в такива комбинации, които биха ви свършили работа. Никой не очаква да е лесно. Особено когато са замесени няколко други играчи. Това ме отвежда до най-нетипичният момент за една евро игра.

Хей, нали бяхме приятели!

Мурано е непростителна игра с много прецакване. Нищо че не изглежда така със своите меки цветове и евро външност. Всяка грешка, която направите може така да ви осакати така, че да не можете да се върнете в играта. Ако не построите правилно някоя сграда, ако се забавите с някое решение, ако пропуснете някоя златна възможност…

Освен това, другите играчи ще ви прецакват изключително често. И това е така не защото са лоши хора (в някои случаи и ТОЧНО заради това), а защото те не знаят вашите мисии. „От къде да знам, че ако сложа тук палат ще разруша комбинацията от сгради, които си се опитвал да правиш? Ти откъде да знаеш, че се опитвам да направя остров само с мои сладкарници… ъ… стъкларници.

През цялото време ще стоите на тръни и ще си гризете ноктите с надежди някой да не построи някаква скапана глупост точно до вашия перфектен път с червен и син турист.

Хитър момент и честно казано, един от любимите ми в играта, това е поставянето на гондолиери.

За да изпълните някоя карта в края на играта и да вземете точките й, вие трябвате да имате гондолиер на съответния остров. За всяка карта по един гондолиер. Ето и неприятната част – Всеки остров има крайно ограничени места за гондолиери.

Тогава следва въпросът – дали първо да поставя гондолиера и да си осигуря начин за печелене на точки на този остров, или да си изпълня условието за острова, а после да му мисля за гондолиера.

Ако играете с опитни играчи, в момента, в който започнете да строите някакви странни неща по островите, които на пръв поглед изглеждат малоумни, това е знак за другите, че трябва да ви затапят местата за гондолиери. Поне знам, че аз така бих постъпил… може би защото съм гад.

Последното нещо, което отличават Мурано от голяма част от подобни евро игри, това са специалните умения. В момента, в който построите специална сграда, вие теглите три карти от тесте с умения и си избирате едно. Уменията са счупени… в по-голямата си част. Аз обичам счупените умения, но някои категорично са по-добри от други. Това да теглиш 5, вместо 3 карти с мисии, ит когато си избираш е много по-силно от това да поставяш гондолиер за 1 паричка по-малко, например.

Тези умения за вкусът на играта и я правят свежа всеки път като играете. Не е нужно да имате повече от две-три, но е задължително да имате поне едно. Особено ако другите играчи имат такива. Във всяка наша игра, първите две неща, към които се стремим са уменията и картите с мисиите. Въпреки това, последната игра я спечелих само с едно умение, а един от загубилите имаше четири или пет.

Повечето от тези умения са свързани с манипулирането на финансите ви. Все пак без парички, кака не може сама да се заведе да яде пасти в новата сладкарница в Овча Купел.

Уменията много бързо се извъртат, защото тестето е малко и има голяма вероятност да научите всички умения още след първата си игра.

Както виждате, нивото на взаимодействие е високо и това прави играта доста отличима от подобните си събратя на пазара. Заедно с уникалния начин на печелене на точки, мисля че се откроява достатъчно, че да бъде забелязана. Дали ще бъде запомнена… това е друг въпрос.

Заключение

Мурано е отлична игра, която солидно се справя с това, за което е дошла в магазините. Всяка механика работи чудесно и няма да се сблъскате със странни и неловки моменти, за които трябва да ровите по форумите. Темата не е нищо особено, артът също, но живите цветове правят играта красива щом я изложите на масата.

Механиката с въртенето на гондолите около картата е хитра и макар да не е нищо особено, мисля че създава някои напрегнати и прецакващи моменти. Да, почти никога тези моменти не са търсени, защото обикновено играчите гледат да успеят да се пласират на тяхното си място и нямат време да се оглеждат за прецакващи стратегии, свързани с гондолите. Строенето на сгради по островите обаче е друга бира. Там редовно ще бъдете прецаквани, газени и почти унищожавани. Понякога ще е случайно, понякога не толкова.

Мисиите, които ще държите в ръката понякога ще се интегрират с мисиите на другите играчи и може да се случи така че някой да работи за вас без да иска. Това добавя към високото взаимодействие между играчите.

Интеракцията не отнема от времетраенето на ходовете ви. Ще стигна по-далеч. Мурано е една от игрите с най-кратките ходове, които съм срещал. Всичко върви бързо, гладко и докато си разглеждате мисиите, в момента, в който си изберете, вашият ход отново ще е дошъл.

Мисиите са страхотен и нетипичен начин за печелене на точки. Ще ви трябва време да свикнете, че всичко е само за тези мисии и няма друг начин за печелене на играта. Ако сте играли Ticket to Ride или Takenoko, sлед средата на играта ще се откриете в познато положение – вече сте изпълнили добре мисиите си и когато теглите новите мисии разглеждате за мисия, която вероятно вече сте изпълнили без да искате. Редовно ще има такава, но за разлика от другите игри, ще се наложи да си сложите Гондолиер, за да можете да я отбележете.

Както се досещате, играта е най-добра с четири човека. Пробвах и с три, беше забавна, но определено не толкова, колкото с това трима други пергиши да ти насметат плановете.

Тестетата с мисиите и уменията са малки и картите бързо се запомнят. От това следва, че опитните играчи имат потенциала да размажат конкуренцията си.

Играта е добра, но аз имам една единствена критика, която може да се окаже фатална за оставането на Мурано в колекцията ми.

Това е преиграваемостта. На хартия всичко е чудесно – силно взаимодействие между играчите, различно строене на острови, счупени умения, различни мисии. Усещането, което ми носи играта обаче всеки път е идентично. Направи си двигател за пари, тегли си мисии и се надявай за добро стечение на обстоятелствата. Това не е лошо, случва се в много други игри. Просто имам по-добри евро игри, които бих предпочел да играя преди тази. Ако някой ме помоли да играем Мурано, бих приел, но все пак преди това бих попитал дали това е единственият вариант.

ПЛЮСОВЕ:

  • Голямо взаимодействие и много възможности за прецакване
  • Вълнуващи и счупени умения
  • Хитра механика за точкуване

МИНУСИ:

  • Неоригинална тема
  • Опитните играчи имат огромно преимущество
  • Усещане за повтаряемост

Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

Защо?

  • Имам по-добри евро игри
  • Трябват ми пари за игри от Есен
  • Трябва ми място за игри от Есен
  • Аз съм разглезен геймър, който започва да губи гъдела си

[divider]

Тази игра нямаше да стигне до масата ни, ако не бяха приятелите ни от Paladium Games. Ако проявате интерес към Murano, можете да си я поръчате онлайн, като кликнете на бутона.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.paladium-games.com/index.php/store/board-games-nastolni-igri/murano.html“ target=“blank“ ]Paladium Games[/button]