Архив за етитет: Level99 Games

Millennium Blades – Игра, която симулира игра

Едва ли е тайна за някого колко много харесвам CCG-та. За това и когато чух, че има игра, която симулира CCG бях заинтересован, но бях и малко объркан. Тъй като нямах веднага възможността да я пробвам, с времето играта се позагуби от радара ми и забравих за нея. Наскоро обаче, съвсем случайно, ми изникна възможността да я играя и веднага интереса ми беше разпален наново. Дали Milenium Blades попари първоначалното ми вълнение или напротив, разберете като продължите да четете.

В Milenium Blades вие сте група приятели, които събират карти и ходят по турнири, където с тестетата, които са си направили се състезават един срещу друг. Това са и двете фази на играта, които се редуват – Турнир и купуване на буустъри/правене на тесте. Но преди да се стреснете, тестетата тук са съвсем малки – от по 10-на карти, а буустърите са по една карта. Все пак искате да завършите играта днес, нали? На турнир освен тестето си от чудовища вие може да вземете и един deckbox и два аксесоара, като и трите имат най-различни ефекти и могат допълнително да допринесат за синергията на тестето ви. В началото на играта всеки си избира цвят и получава стартър дек от съответния цвят, също стартова сума пари и един двулицев борд. Едната страна е за турнира, а другата за драфта (то си е практически точно това).

По време на турнира, редувайки се, всички играят по една карта върху страната за турнир. Като картата винаги се играe най-отляво, освен ако тя не ви казва друго. В зависимост от това какво тесте играете, то ще взимате точки например когато карти влязат в игра, когато се обърнат с гърба или накрая на турнира, когато се събират точки. Въпреки, че играта е доста опростена, то картите имат доста ефекти, също така различните цветове и сетовете също могат да играят роля в механиките. Да, има и няколко сета разбира се, какво CCG би било иначе?! Както казах, всички играят заедно на турнира, но всъщност има доста начини да се бъркате на противниците си и да им разваляте стратегията, като им обръщате картите например. Можете да влизате и в дуели 1 в 1 и тогава се гледа силата на най-дясната ви карта, плюс ефекти, които влияят на сблъсъка, както и се тегли най-горната карта от буустър дека и нейната сила се прибавя към картата ви. Когато всички са изиграли по шест карти на таблата пред себе си турнира приключва и се смятат точки.

След края на турнира е време за харчене на пари и купуване на нови карти. Тук искам да кажа, че парите в Milenium Blades са цели пачки, а не единични банкноти. Тоест една пачка от банкноти по 1 ви се брои за 1. Мисля че това е страхотна шега с това колко са скъпи физическите CCG-та. Купуването на буустъри става едновременно, от общия пазар всеки купува и веднага слага нов на мястото на купения. Като на гърба на буустъра се вижда колко шанс има определен цвят или тип карта да ви се падне. Пазара продължава на две серии по 7 минути, като през това време можете да пускате и карти за продаване от вашите. Когато времето изтече трябва да сте готови с купуването и промените по тестето си и е време отново за турнир. След третия турнир се смята общия брой точки и се определя победителят.

Milenium Blades е една страхотна идея, която е реализирана много добре и аз бих казал, че всичко в нея е отлично! Играта е лека и бърза, за това което е, в същото време има добра доза стратегия и мислене. Картите и бордовете са високо качество. Илюстрациите са чудесни и с доза чувство за хумор. Също така ефектите на картите са достатъчно разнообразни, че да можете да играете всеки цвят поне по два начина.  Milenium Blades не просто симулира друга игра, тя симулира известна част от детството на някои от нас. Играта е това, което може да извадите, когато се съберете да играете с приятелите си, които не са чак толкова запалени по CCG игри, колкото вас. А след една-две игри туко-виж ви попитали как е най-добре да започнат и те любимото ви CCG.

Източник на изображенията: BoardGameGeek.com

[divider]

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/millennium-blades-nastolna-igra-ccg-simulator.html“ target=“blank“ ]Играта в Boardgames.bg[/button]

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://boardgamegeek.com/boardgame/151347/millennium-blades“ target=“blank“ ]Играта в BoardGameGeek[/button]

Argent: The Consortium – великата американска Евро игра

Малко въведение – аз НЕ съм фен на Евро игрите и съответно НЕ съм фен на игрите с поставяне на работници (worker placement). Представете си изненадата ми когато открих, че любимата ми игра за тази година се оказва точно такъв тип. Argent: The Consortium е игра на любимия ми издател – Level 99 Games – и носи гръмкото определение The Great American Eurogame. И не се шегуват – наистина е така. Това е игра, която хваща базовата механика на игрите с поставяне на работници, след което добавя всичко онова, което обикновено ми липсва в такива игри – атмосфера, пряко взаимодействие между играчите, голямо разнообразие и преиграваемост, и нещо различно за правене от просто поставянето на работници. Нека да разгледаме тези неща по отделно:

Атмосфера/тематичност 

играчите са декани на различни катедри в магическия университет Арджент, където ректорът точно се е оттеглил и след 5 дни консорциум от настоятелството на университета ще гласува кой да го замести. Съответно, целта на играта е да съберете най-много гласове за вашия кандидат в края на 5-те рунда. Тук е и една от гениалностите на играта – тя не е с точки, или поне не в традиционния смисъл на думата. Всяка игра има 12 члена на журито, които ще гласуват за играчът, който има най-много от нещо (техния критерий). Двама от тях винаги се знаят кои са и какво искат, но останалите 10 са тайни и се вадят на случаен принцип, така че всяка игра има различни тайни условия за победа. В течение на играта, играчите могат да придобиват знания за това какво търсят отделни гласоподаватели, така че да знаят как да фокусират играта си. Като се прибавят към това и различните студенти, които можете да пращате да ви вършат задачките (работниците в играта) и магиите, до които имате достъп, атмосферата на играта не ви позволява да забравите, че се борите с другите играчи за гласовете, които биха ви направили ректор на магическия университет.

Прякото взаимодействие 

Хората, които обичат да си кроят собствените планове и да са изолирани от действията на другите играчи няма да са доволни по този параграф. Свикнали сте, когато заемете едно място първи да ви е гарантиран бонусът от него? Еми сори, но ако не сте си сложили зеления маг на това поле (департамент природни магии), то всеки играч, който има червен маг (департамент заклинания) може да ви рани човечето, да го прати в лазарета и да ви заеме мястото. Дори да сте си сложили зеленото човече там, нищо не пречи на някой да ви удари с магия, която премества човечето ви на поле, което не ви върши работа и да ви заеме мястото. Само сините магове (департамент божествени магии) могат да устоят на чуждите заклинания. Взаимодействието го има и на още 1 ниво, което също е гениален избор в игровия дизайн.

В повечето игри с работници, рундът свършва когато последният играч сложи последния си работник. Това води до факта, че получаването на допълнителни работници е ОГРОМНО предимство. Е, в Argent рундът свършва, когато се вземе последната от т. нар. Bell Tower карти, които са равни на броя играчи. Това пък води до факта, че ако нямате как да ускорите поставянето на магове, някой просто ще ви прекрати рунда преди да сте си поставили последното работниче и то ще ви свърши точно 0 работа.

Ако не е станало ясно още да го кажа в прав текст – това не е worker placement играта на дядо ви, в която всеки се опитва да си оптимизира собствената стратегия и се борите само кой първи ще вземе дадено място – тук се борите ПРЯКО с другите играчи за най-различни неща. Предупредени сте!

Голямо разнообразие и преиграваемост 

Разбира се, че и други игри имат преиграваемост – в Agricola имате различни карти с професии и малки подобрения, които могат да насочат играта ви и полетата, върху които можете да поставяте работници излизат на ограничено случаен принцип. Играта е донякъде различна всеки път, но всеки знае кои са наистина ценните полета и се бори за тях. В Argent разнообразието идва под най-различни форми. Най елементарната форма е, че всеки път условията за победа са различни и трябва да разберете какви са те – стратегията от миналата ви игра може да ви носи точно 0 точки през тази. На второ място, подредбата на различните стаи в университета може да промени играта, тъй като те дават бонусите си в реда, по който са наредени. Това последното е доста жалък пример, но исках да го кажа преди да вдигна мизата много като споделя, че всъщност възможни стаи в играта има много и всеки път се теглят на случаен принцип кои ще са активни в дадената игра.

Освен това, ако не ви е достатъчно, че стаите и редът им имат значение, може да ви е интересно да знаете, че всяка стая има вариант А и вариант Б (на гърба си), които могат да се смесват както намерите за добре, така че нека просто се съгласим, че възможните университети, в които ще се борите за надмощие са повече отколкото има смисъл да броим. Разбира се, не само това е важно – има 12 различни кандидати, които идват със собствена начална магия и двамата мага от собствения си департамент. След това ще си изберете какви други 3 мага искате да вземете. Това ни отвежда и до 5-те различни вида работника, които имате, всеки с различни умения (има и един 6-ти вид, който просто няма умения, но него въобще и не го броя). И тук, ако ви писне да играете с тези „скучни“ работници бихте могли да решите, че играете с вариант Б на уменията им или да смесите вариант А и вариант Б на различните работници и така да играете с различни комбинации от работници всеки път.

Но чакайте, както казват в рекламите – това не е всичко! Всяка игра, на случаен принцип ще излизат различни магии, които можете да научите, различни поддръжници, които можете да привлечете за каузата си и различни артефакти, които можете да намерите. Тук въобще няма да адресирам какво вкарва разширението към играта, защото разнообразието става толкова необятно, че някои хора с по-слаба психика може и да не издържат.

Нещо различно за правене

Мда, в тази игра няма да слагате работници на всеки от ходовете си. На всеки ход ще трябва да направите действие, но то може да е или поставяне на работник, или правене на някое магия, или използване на предмет, или използване на поддръжник, или взимане на Bell Tower карта. Това значи, че на всеки ваш ход ще трябва да взимате много интересни решения, а не просто „къде да сложа работник?“ Решенията по-скоро са нещо от сорта на „Дали да сложа работник някъде сега и ако да, какъв? Ако ли не, дали не ми е по-изгодно да направя тази магия, която ще рани двама други работници в една стая на университета, или пък да използвам този поддръжник, който ще ми даде допълнителен работник. Ако направя това обаче губя темпо и Пешо и Мария може да ми вземат последните две Bell Tower карти и аз така да остана с 2 неизползвани магьосника, което ще е разхищение …“

Тук мисля да премина към плюсовете и минусите на играта за мен, въпреки че мисля, че няма нужда да ви държа във фалшиво напрежение – играта е страхотна и от всички, с които съм я играл до тук не съм чул нито едно различно мнение. Но да, плюсовете:

+ начинът на печелене е доста уникален и много добре работи, за да прави играта различна всеки път, да вкарва дедуктивен елемент (Пешо видя онзи гласоподавател какво иска и сега започна да трупа пари … сигурно онзи гледа кой има най-много пари) и да слага спирачки на която и да е „счупена“ стратегия. Ако откриете някакъв начин в играта да правите по 100 мана на ход, това е чудесно за вас и ще ви даде най-много 1 точка в края на играта (ако въобще някой от консорциума търси мана).

+ Условието за приключването на рунда е гениално. Допълнителните работници все още са много силни, но ако не внимавате, ще си останете с 1-2 неизползвани, защото другите играчи са събрали Bell Tower картите (които между другото дават различни бонуси, та има смисъл да се взимат).

+ Разнообразието в играта е безобразно … това е страхотно

+ Има яко взаимодействие между играчите … или не. Ако групата иска може да се прецаква брутално – раняване на магове, връщането им в офиса, пращането им в паралелно измерение, така че да не карат първи … има как да вгорчите живота на другарчетата. От друга страна, ако групата прецени може почти да не се месите в плановете си. Играта го позволява (насърчава даже), но не ви кара насила.

+ Богатството на решения за вземане е рай за хората, които обичат по задълбочени игри. Тук наистина, ама НАИСТИНА решенията ви са много интересни. Има полета, които ще искате да хванете със зелените си магове, за да не могат другите да ви ги ранят, но пък ако има някой, който може да ви прати в паралелно измерение, а пък червените магове вече са по таблото, по-добре е да сложите син маг на това поле …

+ Времетраенето на играта е доста културно за игра от такъв тип и калибър като в зависимост от броя играчи би трябвало да можете да я приключите за 2 – 2.5 часа.

+ Компоненти са много високо качество. Маната е едри кристали, парите са пластмасови (е не е най-яката пластмаса, но е по-яко от картон, пък и са големи и лесно се борави с тях), всеки цвят маг си има собствена фигурка, която изглежда различно, картите са от масивен картон, даже книжката с правилата е върху доста качествена хартия (на пипане е доста луксозна).

– Решенията са бая комплексни и когато седнете пред играта за първи път ще се чувствате малко като в небрано лозе. Още от първи ход имате огромен набор от възможни действия и това е леко стряскащо. Не дай си Боже да има играчи, които страдат от аналитична парализа (трябва да обмислят всеки ъгъл преди да действат) и играта е до там. Ще ви отнеме 5-6 часа.

– Играта заема място. Не, не – не ме разбирате, ИГРАТА ЗАЕМА МЯСТО. 3-ма души сме играли на маса, на която комфортно играят 6 човека Game of Thrones и към края лееееко ни отесня. Та да, играта е звяр за място.

– Арт стилът е същият като на BattleCON. Това за мен не е минус между другото – на мен много си ми харесва, но е леко аниме, което предизвиква алергични реакции у някои хора.

– Цялото това разнообразие няма да го използвате напълно – гарантирам. Запазената марка на Level 99 Games е кутиите им да се пръскат по шевовете от игра и разнообразие. Истината, която съм открил още от BattleCON е, че базовата игра е толкова яка и разнообразна сама по себе си, че всички онези неща, които човек може да добави, за да си я направи по-разнообразна остават в голямата си част неизползвани. Ако някой ви попита коя 1 игра бихте взели на пустинен остров, верният отговор е някоя от игрите на Level 99 Games – и 40 години да прекарате там, игрите имат достатъчно съдържание да са нови и интересни.

Това е от мен за Argent: The Consortium. Така се правят наистина тематични и разнообразни worker placement игри. Ако харесвате този тип игри по принцип, вижте дали по-агресивният стил на тази няма да ви допадне. Ако не сте (като мен), тази игра почти сигурно би ви била изключението от правилото. Това е поредният хит от този издател и със следващата Kickstarter кампания, която са пуснали за Millennium Blades, мисля че отново ще направят нещо интересно и уникално в полето на настолните игри. Прегледайте някое и друго видео ревю и ако сте смели (и имате голяма маса) пробвайте играта и ми кажете дали някъде съм преувеличил.

Интервю с Брад Талтън от Level 99 Games

Брад Талтън е човекът, който стои зад Level99 Games – компанията, която издава BattleCON, Pixel Tacitcs, както и игри, за които ще чуете от нас в бъдеще. Аз съм един от плейтестърите за тези игри и така се запознах с него във вируталното пространство. Той е много готин човек, който винаги търси мнението на играчите си за това как може да направи игрите си по-добри и винаги е отворен да си поговори тях. Когато го попитах дали би се съгласил да даде това интервю, той веднага каза, че с удоволствие ще го стори и се отзова за рекордно време на въпросите, които му зададохме.

Ето какво има да каже Брад за себе си, хобито, дизайна на игри и BattleCON. 🙂

Здрасти, можеш ли да ни кажеш няколко думи за себе си – Брад човекът, а не Брад дизайнерът на игри?

Игрите са доста централни за мен, но има най-различни страни това хоби – всъщност играя и доста видео игри, основно SRPG-та и биткаджийски игри, та мисля, че тези два жанра „оцветяват“ вкусовете ми когато стане дума за дизайн на игри. Отвъд игрането на видео игри готвя доста, пътувам и пиша. Любимият ми начин да прекарам една вечер след работа е да погледам телевизия или да сготвя вечеря със съпругата ми Линда.

Кой е любимият ти жанр настолни игри? Еврота, ролеви, сртатегически …?

Общо взето клоня към стилове игри, които в момента се опитват да създавам.

Коя е играта, която те спечели за хобито?

Dominion вероятно е най-влиятелната игра откъм дизайн, която съм играл. Много ми допада елегантността и разнообразието в нея.

Как се реши да се заемеш с дизайна на игри?

Преди няколко години ме съкратиха от работата ми като програмист на iOS приложения. Реших да започна да се занимавам със собствени приложения. След като няколко години успешно правех собствени приложения дойде Kickstarter бумът и си казах „Мога да се справя с това!“ Останалото е история.

Дизайнът на игри плаща ли сметките или е нужен и друг източник на средства?

Издаването на игри плаща сметките. Не мисля, че бих могъл да се справя само като дизайнер, но плащам заплати на 7 души освен себе си с Level99 Games, така че издаването е добър начин човек да се издържа.

Какво мислят семейството и приятелите ти за това, което правиш?

Семейството ми оценяват това, което правя, но предпочитат по-простите игри, които правя (като NOIR) пред по-сложните такива (като BattleCON). Сестра ми и годеникът й май играят най-много игри измежду другите членове на семейството ми.

Кое предпочиташ – да играеш или да съзадаваш игри?

Май да създавам игри. Играя игри основно с цел да видя какво бих искал да си взема от тях и да включа в собствените ми дизайни 😀

Та значи BattleCON – как се появи той?

Много години работих над бойна игра. BattleCON, който човек може да играе днес е всъщност 15-тото поколение на оригиналната бойна игра с карти, която съзадох. Играта взима доста идеи от Ace of Aces на Алфред Леонарди и серията Бойни Книги “Изгубени Светове“ – системата Скорост/Сила/Арка на поразяване/Предпазване от зашеметяване симулира матрицата за входящи елементи-резултати от тези книги като използва много по-прости правила.

Кой е любимият ти герой от BattleCON от гледна точка на история? А от гледна точка на механика?

Най-вероятно Rexan (от Devastation) от гледна точка на история – харесва ми идеята за персонаж, който е злодей за историята и най-вероятно останалия свят, но е предан герой за хората от собствената му страна. От гледна точка на механика доста ми допада Thessala Three (от Fate). Умението й да си адаптира стила и фактът, че тези ѝ избори имат дългосрочни последствия е доста интересен.

Имаш доста отворен поглед към плейтестването – хората могат просто да се запишат, за да помагат да правите игрите си по-добри. Каква е философията ти зад този избор, като се има предвид, че други компании искат пари за привилегията хора да тестват игрите им?

Виждам мъдростта в това. Хората, които плащат за привилегията да тестват са по-сериозни в това отношение. За нас обаче плейтестването е по-скоро за граденето на общност – да можем да оценим как ще се приемат игрите ни, да получим мнения и идеи от играчите и да дадем на хората малко предварителен поглед към това което предстои.

Има ли проект, който винаги си искал да реализираш, но до момента не си успял? Кой е твоят Моби Дик?

Голямоформатните игри са трудни за мен като дизайнер. Имам няколко наистина големи игри, които все още не са се появили на сцената, но за които мисля често. Основните такива са Millennium Blades (симулатор на CCG) и City States (цивилизационна игра, базирана на карти). Надявам се и двете да могат да видят бял свят догодина обаче.

Имаш ли послание, с което искаш да оставиш читателите ни?

Много оценявам помощта и подкрепата ви в това да правим тези игри реалност. Настолните игри са по презумция недовършени – играчът е последният компонент, който прави всичко останало смислено и съм голям късметлия, че имам толкова приятели, които искат да помагат да правим нашите игри завършени.

BattleCON: Devastation of Indines – 3… 2… 1….

 

Choose your destiny!

Привет, скъпи читатели! Преди малко повече от седмица ви препоръчах една игра много подходяща за двама играчи и днес мисля да ви разкажа малко повече за нея. BattleCON системата (BC накратко) поддържа биткаджийски игри в стила и духа на 2D класиките в жанра – Mortal Kombat, Street Fighter, Tekken и т.н. Тази статия има за цел да ви разкаже защо според мен това е най-великата игра на всички времена (заема безапелационното №1 в личната ми класация), но преди да стигнем до това – няколко думи за механиките на играта.

Round 1: Fight!

Преди да започне кютекът, всеки играч си избира един от 30-те боеца, включени с играта (общо в серията в момента има около 54, но само в Devastation of Indines са 30). За хората, които тепърва отварят кутията, човечетата са удобно разделени на 6 групи по трудност на механиките им.

Това е доста важно, тъй като ако се опитате да играете с някое от „по-трудните“ човечета преди да сте овладели базовите умения за играта, най-вероятно ще бъдете понатупани сериозно. Това не значи, че някои човечета са по-силни от други – играта е доста добре балансирана – но някои човечета изискват повече финес и познаване на играта, за да бъдат максимално ефективни (едно човече например изисква да можете да познавате какво ще изиграе опонента ви, преди той да го е направил!). Всяко от тези 30 човечета е доста различно от всички останали и най-добрият вариант е да си харесате едно от тях и да изиграете 5-6 игри с него, за да свикнете на механиките на играта по принцип и на конкретния стил и комбота на дадения боец.

Щом веднъж си изберете бойци с опонентът ви, те се слагат на бойното поле, животът им се наглася на 20 и започва първият от 15 рунда (хода) на мача. Мачът свършва когато единият играч свали живота на опонента си до 0 или в края на 15 рунд, като печели боецът с повече оставащ живот. Играта се играе върху дъска със 7 полета, наредени в редица, по които двете човечета се движат, като движението е много важна механика на играта, защото според него можете да уцелите или да пропуснете опонента си на всеки един рунд. Как се случва движението и въобще как се играе играта? Ами както заглавието глсаи – чрез BattleConnections, или бойни връзки!

Round 2: Fight!

Всеки играч получава 12 карти, с които да управлява боеца си. 7 от тези карти се наричат бази и 6 от тях са еднакви за всички, а 1 е уникална за боеца. Другите 5 карти, които получавате се наричат стилове и те са уникални за всеки боец. Освен тези 12 карти, получавате и картичката със специалното умение на човечето си, допълнителните неща, които то може да ползва в зависимост от специалното си умение (карти, тоукънчета и т.н.) и една картичка, която обобщава стиловете и уникалната база на човечето ви. Тази карта давате на опонента си.

Точно така, това е игра на перфектна информация, което означава, че опонентът ви във всеки един момент знае точно какво имате на разположение и какво можете да направите. Той трябва само да успее да ви надиграе… което никак не е лесно. На всеки ход всеки играч избира 2 карти от ръката си – един стил и една база – и ги слага с лицето надолу. Когато и двамата играчи са готови с избора си, атаките се откриват и рундът се изиграва.

Този комбинативен елемент значи, че 12-те ви карти (5 + 7) дават 35 различни опции на всяко човече. Вие никога няма да имате достъп до всички опции по едно и също време заради една от другите готини механики на играта – веднъж изиграна една двойка, тя ще премине през 2 купчинки пред вас преди да ви се върнат картите в ръката. Това означава, че изигравайки една атака, вие губите достъп до картите, от които тя е съставена за 2 хода напред. Реално по всяко едно време ще имате 8 карти в ръката си – 3 стила и 5 бази, което значи, че имате 15 опции за атака във всеки един момент.

Самите атаки имат 4 елемента – арка на поразяване (range), сила на удара (power), скорост (priority) и специален текст. Специалния текст пък може да включва защити, движение или някакви други ефекти. Всяка база им фиксирани стойности за елементите си, а стиловете модифицират тези стойност посредством „+“ или „–“ за тях. Когато се открият двете атаки, първо се сравнява скоростта им и по-бързата атака се активира първа. След това се извършват всички неща в специалния текст, за които пише, че се случват преди активация и се проверява дали опонентът е в арката на поразяване на атаката – ако е, атаката уцелва; ако не е – атаката пропуска.

Ако опонентът е в арката на поразяване, той понася толкова щети по живота си колкото е силата на удара на дадената атака. Това по принцип зашеметява опонента и той не може да изпълни собствената си атака освен ако неговата атака няма достатъчно високи защити. Много общо, има 3 вида човечета в играта – такива, които са бързи и удрят първи; такива, които са маневрени и могат да се измъкват от арката на поразяване на опонента си; и контраатакъри, които са бавни и с високи защити, поемат си чуждата атака, но отговарят с лихви.

Round 3: Fight!

Всеки рунд играчите изиграват една своя атака и се опитват да спечелят играта. Една от основните грешки, които нов играч може да направи е да се опитва винаги да си играе оптималните атаки. Няма непобедима комбинация и ако започнете да играете най-добрата си атака всеки ход, опонентът ви ще започне лесно да предугажда какво правите и да ви контрира безпроблемно. Истинското изкуство на ВС е да се научите да познавате какво би изиграл опонентът ви в дадена ситуация и да направите точно това с него – да го контрирате.

След като се извъртят рундовете и някой спечели мача, можете или да си стиснете ръцете с противника и да оставите играта (малко вероятно) или да направите втория мач, като победител е този, който вземе 2 от 3 мача (много по-вероятно).

Всичко това, което ви разказах, между другото, е само за базовият вариант на игра 1 срещу 1. BattleCON: Devastation of Indines предлага огромно количество други режими на игра в кутията си – от 2 на 2, 1 срещу  2 или 3, битки среущу босове, кооперативен вариант, tag-team вариант, арени, които променят правилата на терена и алтернативен набор от общите бази. Играта наистина идва с безумно количество неща и преиграваемост в кутията и дори аз, който я имам от вече година още не съм смогнал да играя повечето от тях.

Finish Him!

Сега, след като чухте за какво става дума в игрицата идва време и за моето мнение. Първо, аз много обичам разнообразието и винаги съм харесвал игри, в които има значение коя раса, човече или цвят избираш. Тук това го има в изобилие – с 30 коренно различни боеца всеки мач е тотално различен. Второ, аз много обичам да имам възможно повече контрол върху изхода от една игра – не че не играя игри със зарове или теглене на карти, но просто удовлетворението ми е най-пълно когато знам, че не късмет със зара ми е помогнал да спечеля, а само моето умение.

В това отношение играта също блести – нивото на контрол е съизмеримо с това в шах-а. Нищо не се случва случайно в тази игра – картите винаги са ви в ръката и само вие решавате кога и как ще ги изиграете. Количеството различни режими на игра също е нещо, което много ми харесва, въпреки че не съм стигнал до всички от тях – просто знанието, че мога да играя всяко едно от тези неща, изваждайки тази кутия е много яко. Ако сте фенове на японския стил на рисуване, играта може да ви допадне и на този фронт, със своя характерен фюжън на япоснки и западен стил.

Всички тези неща са причините да смятам, че ВС е най-добрата игра за 2-ма, която можете да намерите на пазара към днешна дата. Единственото  нещо, което трябва да имате предвид е, че зависимостта на играта от умението на играчите значи, че в началото сигурно ще се чувствате малко объркани защо най-добрите ви атаки не сработват. И аз бях така в началото. Мислех си, че аз реално нямам никакъв контрол в играта и всичко е на шанс. После започнах да се понаучавам да играя и видях, че аз контрол всъщност винаги съм имал, просто не съм го използвал както трябва.

BattleCON wins! Flawless victory!

Това е от мен за тази седмица – надявам се представянето на ВС да ви е заинтригувало и да поискате да пробвате играта. Аз винаги съм навит да я играя, както и BigBoxSolo. Винаги сме насреща да въведем нови хора в невероятния свят на Indines, където оцеляваш или падаш само със собствените си умения!