Архив за етитет: La Boite de jeu

It’s a Wonderful Game

Голяма кутия – малка игра. Малка игра – дълбок геймплей.

Когaто получих играта, знаех доста малко за нея, освен че беше успешен кикстартър. От друга страна – коя не е последно време. Като видях голямата кутия очаквах правила върху правила. Отворих я и ме заляха тонове ресурси и просто едно тесте карти. Голямо тесте – но само тесте.

В крайна сметка, тази игра се оказа… елементарна. В никакъв случай това не е лошо. Даже напротив – It’s a Wonderful World е може би най-елегантната игра за 2019.

It’s a Wonderful World е чиста „драфтинг“ игра. За запознатите с игри като 7 Wonders, Among the Stars, Sushi Go и подобни – очаквайте напълно същото. Играчите имат определен брой карти в ръката. Избират си една и подават на другите. Разбира се, тук има няколко малки добавки, които различават тази игра от останалите и след малко ще поговорим за тях.

На първо място, не мога да обърна внимание на чудесните илюстрации oт Антъни Вулф, който не е от скоро в индустрията и е рисувал за доста популярни игри, най-известната от които е King of Freaking Tokyo.

Да, не всяка карта е уникална, но артът се набива на очи по простата причина, че картите са с нестандартно големи размери. Ако си търсите протектори за нея (а за тази игра ви трябват), то търсете 60мм на 100мм.

Освен картите, в кутията има табло, върху което ще поставите няколко вида ресурси под формата на полупрозрачни разноцветни кубчета. Освен тях има два вида токъни от дебел картон, които отново са вид ресурси, но действат малко по-различно.

It’s a Wonderful World поема малка и очевидно гениална стъпка встрани от обикновения драфтинг. Тук играчите събират 7 карти пред себе си, но чак след като са ги събрали, всеки решава в какъв ред и как да ги използваt.

Всички карти са един вид и тук няма епохи, като в 7 Wonders. Всяка карта е сграда, която изисква ресурси за построяване, но може и да се използва за определен ресурс, ако бъде изхвърлена без да се строи.

Сградите не се строят веднага, а се поставят „в строеж“. В момента, в който се запълнят всички изисквания за определена карта, чак тогава тя бива построена.

It’s a Wonderful World е игра на тайминг. Трябва добре да си направите плановете кое точно в кой момент да построите и кое кога да изхвърлите за ресурс.

Причината е следната.

След като построите сграда, тя отива над таблото ви. Всяка построена сграда дава бонуси по време на игра и/или точки в края на играта за определени неща, които сте събирали.

Тези бонуси напомнят леко на строенето на двигателя в Splendor, макар че работят по мааалко по-различен начин.

След като играчите са си избрали и сложили картите за строеж, се минава през няколко фази на производство. По време на всяка фаза всеки играч произвежда от определен вид ресурс. Всяка карта, която е над вашето табло е фабриката, която ще ви произведе въпросните ресурси. Ако след производство, можете да използвате тези ресурси, за да построите друга сграда, значи добре сте си изчислили стратегията. Ако тези ресурси няма къде да идат, те се конвертират в друг специален ресурс, но в общия случай това не е оптимално.

С други думи – за да сте успешни в It’s a Wonderful World, трябва така да направите, че да построите сграда, която да произведе в началните фази ресурси, които ще са достатъчни да построят друга карта, която по-късно още същия рунд ще произведе ресурси и така нататък.

Отгоре на всичко това, играчите, които произвеждат най-много ресурси от определен вид получават бонуси, които далеч не са за подценяване.

Играта свършва след няколко такива рунда и накрая се броят точки. Всяка карта дава определени точки, но доста от картите имат условности за зелеони точке, ако сте събрали нужните стратегически изисквания.

Да, да. Тук има някаква sci-fi тема, но на никой не му пука. Гледайте си готините картинки и си следете иконите. Иконографията е интуитивна и разбираема, а играта е напълно езиково независима.

Правилата са разбираеми до там, че бихте обяснили It’s a Wonderful World с пъти по-лесно от 7 Wonders. От друга страна – дълбочината на тактическите и стратегическите ви избори е с километри по-сериозна и е съвсем възможно някой да изпадне в криза на средната аналитична парализа.

Един от най-големите проблеми на 7 Wonders беше липсата на кадърен вариант за двама играчи. Тук проблемът е решен елементарно. Нищо не се променя в стандартното теглене на карти. Вместо това се добавят още три карти на играч и така всеки има по-обширни възможности. Причината е, че при по-малко играчи влизат по-малко карти и случайността би повлияла повече. Сега… така и така заговорихме за случайност. За съжаление тук тя е фактор и е негатив, който трябва да се отбележи. Понеже вие ще играете просто с едно огромно тесте от карти, които не са балансирано разделени в епохи или рундове, има голям шанс понякога просто да няма какво да построите, или поне нищо, което да ви свърши адекватна работа.

Заключение

It’s a Wonderful World e прекрасна хитра елегантна игра, макар и с не толкова оигинални механики. Тя не крие това и даже сваля шапка с името си пред известния си дядо 7 Wonders. Компонентите на играта са малко, но изпипани, а илюстрациите са повече от отлични.

Геймплеят се учи за минути, а дълбочината на преживяването създава възможности за стотици чаосве преиграваемост. Бързо заобичах тази игра и съм я пробвал с почти всички бройки играчи. Да, случайността тук играе роля, но все пак вашите решения накланят везните към успеха. Препоръчвам.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични арт и компоненти
  • Малко правила – дълбок геймплей
  • Огромно разнообразие от възможности

МИНУСИ:

  • Случайността понякога може да е фрустрираща
  • Може да предизвика аналитична парализа

10 to kill – 10 минути дедукция, мемори и яко концентрация

Тази игра мина някак си между капките миналата година и въпреки, че има почти изцяло позитивни мнения, в момента не знам защо никой не говори за нея. Компанията зад играта е малка и френска, със сложно за нефранкоговорящите име,и като цяло, сравнително нова. Зад гърба си имат няколко заглавия, но 10 to kill е първата им игра на английски. Няма нужда да ви казвам, че това е кикстартър игра, защото… коя не е.

10 за убиване е хитро заглавие, което се заиграва с темата и времето на изиграване. В играта играчите са наемни убийци, а времетраенето се предполага, че е около 10 минути. Е… 10 точно ще ги нацелите трудно, но на теория, ако сте я играли достатъчно много пъти може и да посбръчкате някое друго разиграване в този диапазон.

Убийците обаче не са какви да е. Те са животни. Не, по-скоро хора. Абе нещо между двете. Костюмиран тигър, секси мишка и панда механик са само част от десетките странни, но някак си оригинални и, всъщност, доста добре нарисувани персонажи. В кутията няма фигурки, но прокситата сякаш работят по-добре тук.

В началото на играта се нареждат всички плочки в каквато формация желаете, като символите в средата са на случаен принцип. Препоръчвам ви първата игра да строите картата сравнително квадратна, за да схванете основните концепции.

След това слагате всички животни върху полетата.

После всеки играч си тегли по една малка плочка от купчината плочки, които олицетворяват всички проксита. Това е животното, което е играчът.

След като вече всеки знае кой е и къде е време да изтегли по още три плочки, за да разбере кого трябва да убие. И персонажите и целите са тайна.

Играта започва. По време на хода си, играчът има две действия. Той може да направи едно действие два пъти, ако иска. Действията са:

  • Да премести персонаж. Взема който си иска от някъде и го слага където си иска
  • Да залови престъпник. Избира плочка, на която има полицай. Избира един от персонажите на същата плочка и обвинява конкретен играч, че той е този персонаж. Ако познае, персонажът е заловен, а собственикът му излиза от игра до точкуването. Позналият получава точка. Ако не познае, нищо не се случва.
  • Да убие някого.

Убийствата са центърът на играта.

Когато убиете някого, не казвате как сте го убили или кой сте вие. Просто казвате – ето този е умрял и го махате от картата. Ако е ваша цел си показвате целта. В края на играта е една точка. Ако е невинен персонаж е минус една точка. Ако е друг играч е 3 точки.

Тук идва най-интересната и оригинална част от играта.

Има три начина на убийство:

  • С нож
  • С пистолет
  • Със снайпер
  1. За да убиете когото и да е било, трябва в полето и в съседното поле да няма полицай.
  2. За да убиете с нож, трябва вашият персонаж да е в същото поле с жертвата.
  3. За да убиете с пистолет, трябва вашият персонаж да е сам на плочка и да е на съседно поле от жертвата.
  4. За да убиете със снайпер, трябва вашият персонаж да е сам на плочка, да е на която и да е плочка в същия ред на жертвата (няма значение разстояние и персонажи между тях), както и да е на плочка със символа за снайперисти.

След като умре персонаж, всички останали персонажи от тази плочка се разбягват. Съседният играч ги мести където иска, а върху полето с трупа се слага ново прокси с полицай. Това е начинът да се множат полицаи. Когато движите персонаж, няма проблем да движите и полицай.

Както виждате, трябва много да внимавате кого убивате. Трябва да оставяте максимално много възможности за убиец, за да не се разкриете лесно. От друга страна, не е и добре да се бавите твърде много, защото ако някой вече ви е заподозрял много лесно може да ви изнесе, а това са цели три точки.

Когато местите персонажи ще се опитвате да не се издавате, като например да не местите вашият човек-животно, но от друга страна, всички знаят това, което значи, че можете да правите твърде очевидни неща, защото другите си мислят, че не са такива… О, да! Главата ще ви заболи!

Ако играете с 4 човека, следенето е много трудно, но ако играете с двама, всичко е прекалено лесно и изгубва смисъл. Все пак с трима и четири е най-добра, а ако се добави и разширението, защо не и с пет.

 

Е, па ето го и 10 to kill разширението

То пристига с няколко модулчета, които няма проблем да се „турят“ всички в играта без  това да усложнява геймплея кой знае колко.

  • Компоненти за пети играч
  • Три плочки със специални умения
  • Три специални персонажа, които са малко по-трудни за убиване. Гес уот! Единият от тях е Ктулу!

Мисля вече да направя отделна секция в сайта за Ктулу.

О, да. Освен тези неща, експанжънът пристига с бонус референси, което е странно… Защо няма достатъчно в базовата? Има и… няколко трака, по които да следите точките си… Точките, които вероятно ще бъдат само 5-6 и се виждат, тъй като държите убитите си персонажи пред вас.

Заключение

10 to kill е бърза и забавна игра с шарен и игрив арт. Но нека това не ви заблуждава. Играта се опира на чиста дедукция и мемори, така че ако си мислете, че ще разцъкате някое бързо десетминутно филърче се пригответе да се овъргаляте в стабилно количество мозъкосбръч и сивобол, защото 10 to kill изисква концентрация. Да, за съвсем кратко, но без нея всичко е шанс.

Това не значи, че играта е скучна и математическа. Напротив. Тя се вписва в категория, която не се среща често – супер кратка игра с много мислене. Да не говорим, че цялостната концепция е колкото проста, толкова и уникална.

Темата няма защо да ви притеснява, защото топлите илюстрации и светкавичният геймплей замазват „убийствата“. С други думи, спокойно можете да играете играта с деца.

Разбира се, има някои негативи. Поради сложното следене, често стават грешки. Понякога се оказва, че сте убили някого без да имате право и в момента, в който го разберете и си признаете, цялата игра се разваля. Не че е толкова дълга игра като цяло, но все пак е досадно.

Ако те заподозрят пък няма как да се измъкнете. Трябва да минат няколко хода и да правите сложни и странни маневри, но в момента, в който убиете някого, вие ще бъдете открити. Затова ви препоръчвам следното: Ако сте разбрали, че някой ви подозира, по-добре направете едно рисково, или направо очевидно, убийство, но поне си набавете точки, преди да си отидете.

Въпреки това, 10 to kill е толкова различна игра, че смятам да си я запазя.

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинални механики
  • Лесни правила
  • Бърз геймплей
  • Игриви и шарени илюстрации, които правят играта подходяща за деца, въпреки темата

МИНУСИ:

  • Изисква повече мисъл, отколкото бихте предположили
  • Ако направите грешка, цялата игра се чупи

[divider]

Играта тепърва набира разпространение, така че засега ви препоръчвам да започнете с изследването си от сайта на производителите:

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.laboitedejeu.fr/“ ]La Boite de jeu[/button]

Източник на снимките: boardgamegeek.com