Много ценя минимализма в игрите, ценя и случайността. Tatamokatsu комбинира тези два елемента в много интересен вариант.
Започвайки от външния вид на neo-tokyo цигарена кутия, виждаме че играта е изчистена максимално много като дизайн. Компонентите са три зара със специфична форма, което е и иновативното в случая.
Притесненията ми, що се касае игрите със зарове, винаги са били свързани с физическите параметри на заровете – тежест, плътност, отскок, етц. За момента, доколкото съм играл, заровете имат много приятни тежест и подскок, но според мен можеше да са една идея по-тежки, защото в текущия си вид могат и да избягат от масата, спрямо геймплея. Откъм визуална изработка са перфектни за целта на играта, в точен баланс между лесно четими и трудно четими, какъвто е и състезателния елемент.
При направата на стандартния тест във вода, заровете потъват правилно, и изглеждат балансирани; Така де, с изключение на специалния зар. Може и да е въпрос на плацебо, може и да е въпрос на изработка, но това, което излезе като резултат е че страната, отговаряща за специален action е от по-често падащите се неща. На въпроса „Is it a bug or a feature?“ можем да отговорим само с „да“.
Правилата са написани изчистено и ясно, въпреки че си трябват два прочита за да се схванат напълно. Ако въпреки всичко останат питанки – в youtube създателите са качили доста дълго и описателно видео как се играе, което е предостатъчно за целта.
Играта е с много линейна концепция – всеки брои “точките си живот” на броя на пръстите на едната си ръка, която също така е и ръката, с която хвърля заровете. При загуба на пръст съответно и хвърлянето на зарове става прогресивно по-трудно. При хвърлянето някои играчи губят пръсти, а някои си възстановяват, като състезателния елемент е кой ще успее да забележи и да реагира адекватно на специални стойности. Специалните стойности са съответно измежду трите резултата на заровете, като голямата страна на заровете може да има стойност както 1 така и 10, по избор на играча, от което идва и елемента на тактика и преценка.
На мен ми напомня леко на jungle speed откъм скорост и динамика, но е компактна и малко по-емоционално наситена. Откъм преиграваемост е да, защото не изисква излишно много време или пространство, но не е за всеки тип хора, тъй като динамичността може да омръзне бързо.
Играта е прост и динамичен филър, препоръчително за 2 до 5 човека, схваща се бързо, и е много подхояща за парти атмосфера или състезателно-настроени личности.
Ако сте чували израза Nintendo Hard, обикновено тoва се свързва със старите класически видео игри, в които трудността е тегава, насилена и не може да се мине с някакви хитри ходове. Вместо това от вас се изисква брутално търпение и „грайнд“, за да преминете някакво тъпо подводно ниво.
Bandida пристига също като старите „дискети“ за Нинтендо – в малка и невинна опаковка с леки и кежуъл правила. Дори началото на играта обещава приятно и лековато преживяване. И само 5 минути по-късно разбирате, че се хващате да мятате копия по контра бос в Meat boy.
Bandida е една от най-елементарните игри, които съм срещал. В средата на масата ще откриете Бандида – престъпничка, която явно е толкова свирепа, че я държат изолирана в затвор, дълбоко заровен под земята. Ето и проблемът. Бандида е избягала от клетката. Има пет изхода, през които е могла да избяга. Целта на играчите е да слагат карти с тунели по изходите, като се опитват да затворят всеки възможен изход.
Дето се вика, Фатката е да я Фанете таа.
Играта е напълно кооперативна и можете да си говорите през цялото време като обсъждате някакви неща „горе-долу“, но никога не можете да си показвате картите. Да, това е от онези кооперативни игри с полу ограничено комуникиране, в което не е много ясно кое е позволено да се каже и кое не. Въпреки това, играта е толкова безлична към надеждите ви, че дори и да играехте с открити карти, пак щяха да се покланяте на окултната воля на дизайнера.
Всеки играч държи три карти през цялото време. Когато е ваш ход, вие просто играете една картите си в ръката и се опитвате да запушите някой изход. Има една мъничка пречка обаче. Всеки път като затваряте един изход, вероятно ще отворите още поне три. Да, понякога имате правилната карта да затворите изход, но в повечето случаи ще имате само ужасии. За съжаление сте ДЛЪЖНИ да играете карта.
Има и едно малко допълнение. Доста от картите имат специални умения. И както се досещате, 90 процента от тях правят още гадории.
Играта продължава, докато затворите всички изходи (ако мамите!) или докато свърши тестето.
Ако смятате, че ви е твърде лесно (СТЕ МАШИНИ!), но и играта ви предлага опции да си сложите още тухли на главата, като например започнете с повече начални изходи. По този начин тематично към Бадида, добавяте и адаша БанДИДО. Има дори и още няколко мода, в които помагате на бандидковците, но играта ще се усеща горе-долу по същия начин, така че не разнообразяват толкова.
Заключение
Ако не сте разбрали вече, Bandida е трудна. Но е и… пристрастяваща. Нинтендо хард игрите имат сериозната склонност да ви откажат. Bandida обаче е различна, защото всеки нов ритник, който тя ви поднася някак си ви надъхва да пробвате отново и отново.
Играта е бърза за подготовка, бърза за игра и бърза за прибиране. Тя създава интересна крива на геймплея, в която в началото ви се струва твърде лесна, след средата всичко става отчаяйващо, а към края понякога има дори надежда. Разбира се, аз нито веднъж не съм я печелил, но е възможно! Вярвам, че е възможно, защото съм виждал да бъде спечелвана. Веднъж! Но е възможно. Надъхан съм! Пък и кутията е толкова компактна, че ако имах социален живот, дори бих я носил навсякъде с мен. Силно препоръчвам!
ПЛЮСОВЕ:
Компактна опаковка
Изненадващо прости правила
Пристрастяващ и унищожителен душавата ви геймплей
МИНУСИ:
Ако не сте мазохисти, може и да загубите желаение да падате отново и отново след няколко игри
Въпреки малката си опаковка, играта заема доста място на масата
Не. Не е Каруба. Не е толкова проста игра, като Каруба. По-проста е. И всъщност двете игри нямат нищо общо.
Кариба е малка игричка в джобен формат на дизайнера графоман Книция, като всичко, което ще получите е тесте с 8 вида карти, като всеки вид карта е с животно, нарисувамо по шеговит и стилизиран начин.
Форматът на картите е интересен и някак си… „сладък“. Картите са тънки и високи. Освен тестето, ще получите и малък ринг, около който ще редите въпросните карти.
И да… играта е тотално абстрактна. Тук все пак говорим за доктор Книция.
Целта е да събирате карти. Когато свърши тестето откъдето ще теглите всеки ход, играта свършва и който е „изгонил“ най-много карти печели.
По време на вашия ход можете да играете колкото искате еднакви карти до съответното място на ринга. Ако след като сте сложили карти има три или повече от този вид, тогава вие „гоните“ най-близката група животни по часовников ред. Тази група ще е с по-малко число. Ако забравим за момент, че има нарисувани животни по картите, нека разгледаме играта като просто игра с числа. Слагате три осмици и вземате най-близко сложената група, която може да е една седмица или пък шест тройки. Единственият начин да вземете осмицата е с три единици.
След като сте сложили картите, ходът ви завършва и вие теглите толкова карти, че да си запълните ръката до пет.
И… това е играта. Обяснява се за минута, играе се 15 минути.
Има „геймърски“ вариант, в който когато си запълвате ръката не теглите на сляпо, а имате избор от „пазар“ от карти.
Типично за Книция, играта изглежда като измислена за по-малко време, отколкото се играе, но от друга страна интригите (нека ги наречем интриги, а не дълбочина), които предлага са на ниво.
Кариба е игра на изчакване и броене на карти. Кога ще играете определена карта да чопнете мазните 5 жирафа или как да блъфирате опонента, че уж нямате слон и той да сложи два точно преди вашия ход. Понякога може да искате да „защитите“ определени животни, за да можете да попречите на опонента да вземе сериозно стадо.
Казвам „опонента“, защото съм играл играта единствено за двама. Не изгарям от желание да я пробвам с повече, защото тогава дебненето би се изпарило, или в най-добрия вариант би се превърнало в чиста доза случайност, защото няма как да имате контрол над ситуацията. Тя ще е тотално различна, когато дойде отново вашия ход.
Заключение
Кариба може и да не е най-запомнящата игра, нито да не най-гениалното творение на Книция, но тя има живот за терасна игра, когато искате да си цъкате нещо с кафето. Да, това е поредната игра с числа на Книция, но честно казано не мога да я сравня с никоя друга. А свежия арт и компактността помагат да я изкарат от стадото. Не много напред, но… напред.
С други думи, ако игричката ви падне от някъде, дайте й шанс, няма да съжалявате.
ПЛЮСОВЕ:
Сладък арт
Лесни правила
Интригуващи решения в играта за двама
МИНУСИ:
С повече от двама играчи, шансът ще е налице
Вариантът за напреднали убива динамиката на играта и я забавя значително
Приятели, от няколко месеца в моят дом имам пет огромни кибритени кутии, които всъщност са настолни игри. Получих ги за ревю, заедно с друга игра на компанията Helvetiq – Grand Tour Europe. Има три причини, поради които така и не бях ги тествал. Причина номер едно – никой не се навиваше да ги тества с мен. Наистина, игрите звучат съмнително. Няма ги дори в базата на BGG. Причина номер две – играта Grand Tour Europe беше далеч от добра, и причина номер три – игрите се намират само в сайта на производителя и то на безумна цена, като за количеството компоненти. Всичко това доведе до ритуалното поставяне на петте игри зад куп други игри. Говоря буквално. Сложих ги зад други игри и не се виждаха.
Въпреки всичко това обаче, през цялото време изпитвах вина, защото въпреки че не съм ги изисквал, аз поемам отговорност да проуча и тествам всички игри, които се качват на секцията – канени или неканени. И така, един ден, най-после, някои от кутиите видяха бял свят на геймърската ни маса (въпреки, че една от игрите я играя с големия ми син от време на време с домашни правила).
И… както винаги, цялата ми предубедена преценка беше тотално смазана от всъщност количеството забава, което открих… поне в двете, които пробвахме досега.
Wonderword е игра, в която се образуват думи. Да, играта е на английски и знанието на езика не е просто предимство, ами си е направо изискване. Освен… след малко.
Всеки играч получава по пет кибритени клечки и осем карти. Картите са с различни букви, като гърбовете на гласните и съгласните са с различен цвят.
Всеки играч се опитва да направи дума от колкото иска букви и я подрежда така, че да е удобна за другите играчи, с гърба надолу. След това всеки си обръща последната буква от думата. По време на хода си играчът може или да пробва да познае някоя от думите или да пасува. Има право на общо пет опита (само по веднъж на ход), за което са и петте клечки.
След като се завъртят по веднъж, играчите обръщат и следващата си буква отзад напред. Така докато на всички им свършат клечките или докато всички си познаят думите – което ще е в 90 процента от случаите.
Когато някой познае дума, печели толкова точки, колкото са неразкритите букви от съответната дума. Собственикът на тази дума пък печели толкова точки, колкото са разкритите.
Играе се до 27 точки. Ако никой не е стигнал до толкова, наново се раздават по осем карти.
Открихме, че има известна стратегия в това да се пробвате да образувате максимално прости думи, за да може думата ви да е твърде близка до други думи, което да подвежда другите играчи.
Както виждате, това е проста игра и нищо не пречи да я играете дори с обикновен Scrabble, като само измислите начин да отбелязвате гласните и съгласните.
Другият начин да ползвате Wonderword е да играете на шльокавица. Да, няма да имате цифри, но ако си изясните конкретната азбука на шльокавицата в началото (как се пише „ъ“ или „я“ примерно) ще си изкарате чудесно.
Заключение
Wonderword ме изненада. Това се оказа бърза и учудващо оригинална игра с прости, но хитри механики. Играта изисква английски, но можете да играете на шльокавица и пак да си прекарате супер. Ако играете с английски обаче, самите механики предразполагат до някакви хитрини и малки тарикатлъци. Дори и да не сте кой знае колко добър с английския речник, пак можете да играете играта. Всъщност, колкото по-прости думи използвате, толкова е по-малък шанса да ги познаят.
Мисля си, че Wonderword е великолепен инструмент за учене на английски и го препоръчвам за всички учители по езика.
С други думи, бре яка е играта, бе. Хич, ама хич не очаквах. Евала, Helvetiq, отсрамихте се от Grand Tour Europe.
ПЛЮСОВЕ:
Бърз и хитър геймплей
Перфектен инструмент за учене на английски
Можете да играете и на вариант „шльокавица“
МИНУСИ:
Изисква знание на английски
[divider]
Можете да се поохарчите като си купите играта от официалния сайт.
Скоро получих коментар, че последно време отделям голямо количество внимание на малките и семейни прости игри, които дори никой не е чувал. Взех си поука и затова казвам: Благодаря, старая се! Подготвил съм ви серия от 6 игри на Helvetiq, които за съжаление няма да мога да ви ги изпраскам една след друга, но ще имате честта да ги проследите, спокойно.
Grand Tour Europe е наистина игра, която е тотално неизвестна у нас. Моята мисия е да правя такива игри популярни, ако си струва. Ако си струва…
Играта ме спечели с детската си визия и куиз идеята си, която ми се струваше, че е крайно подходяща за игра на родители с деца. За съжаление, не се получи точно така.
Аз харесвам тривиа игри. Timeline и Terra са ми доста любими игри, защото ги играя с всякакви хора. Не само геймъри. Всъщност, с всякакви различни от геймъри. Тривиа игрите са доста популярен път към мъгълите в настолните игри. Какво по-прекрасно нещо от тривиа игра, която е насочена към деца? Нали?
Grand Tour Europe пристига в голяма и тежка кутия с чудесно илюстрирана карта на Европа. Пристига с големи дървени фигурки, изобразяващи символични места в континента, както и разни други дървени части с добро качество. O, и огромни тестета с карти. Откъм компоненти, всичко изглеждаше на високо ниво.
Откъм идея – също. На подобен принцип на Terra, тесте с карти се слага в малък джоб и се чете въпрос, на който всички се стараят да отговорят. Който познае си движи фигурката (дървена количка) из картата на Европа. Целта е количката да минава през различни държави и да обира предварително, и на случаен принцип, поставени фигурки (дават много точки), пулчета (със случаен брой точки на обратната страна), както и маркери, които ви позволяват да теглите от тесте със специални умения.
Въпросите са два вида. Нормален и за скорост. Всеки, който отговори на нормален въпрос може да се придвижи с едно поле. Wсеки, който отговори на въпрос за време, в зависимост кой по ред е отговорил може да се движи с различна брой полета. След като се вземат всички възможни пулчета и фигурки от картата свършва руна. После отново на случаен принцип се нареждат нови. Така общо три рунда.
Всичко звучи лесно и достъпно, но играта има два основни проблема, които правят играта почти безсмислена. Тъжното е, че и двата можеха да бъдат доизмислени и играта да бъде доста добър метод да научите децата си за разен европейски стъф.
Първо, самият факт, че колата ви се движи само с едно поле прави играта придвидима и адски скучна. Картата на Европа е голяма и рядко ще се състезавате за една и съща фигурка. Ако сте на разстояние 4 от дадена фигурка, а другите са на повече от десет, шансът другите да се докопат до нея е минимален. Затова в някои ситуации, играта може да се превърне в досадно чакане просто да свърши. Да, от време на време можете да се състезавате с някого за някое друго пулче, но самите пулчета са толкова много в началото, че вероятно всеки ще тръгне нанякъде и ще си обира на спокойствие и на самота. Можете да кажете – чакай, това е детска игра, по-добре е да няма конфликт. Така е, но щеше да е още по-добре да има вариант за избор, мислене, логика и най-вече – забава. Айде сега, отдавна минахме ерата на Не се сърди, човече.
Вторият, и основен проблем, са невероятно досадните карти, с които избирате отговорите си. Всеки играч има огромно тесте с карти – всяка карта е с различен флаг и име на държава. Когато ви се зададе въпрос, вие играете карта (или карти, зависи от въпроса) с лицето надолу. Ако е за бързина, може да ви се наложи да преминавате през всички възможни държави на Европа. Всеки ход, това предсатавлява досадно ровене, разхвърляне, бърникане… Можеше да се реши, като се използва някакъв борд и паравани или нещо подобно. Ефектът щеше да е същия, но методиката по-практична и използваема.
Има още едно нещо, което е доста хитро на идея, но е адски непрактично. Всички държави и столици по борда и картите са написани на съответния език. Това е доста яко, като хрумка, но всъщност когато търсите държава и не познавате езика й, то трябва със сигурност да познавате нейния флаг. Това е по-скоро фрустриращо, отколкото трудно.
Има още една малка досадка… Какво? Мислихте, че съм свършил? Играта е “Multilanguage” версия. Пристига с правила на 4 езика. Това е супер, но… Картите с въпросите са също на 4 езика. Интересно, нали? Само че и четирите езика са на всяка карта!! Картите са двустранни. От всяка страна има написан въпроса на два езика, с противоположна вертикалност. Няма да ви описвам колко е, пак ще използвам тази дума, „досадно“ да нагласям картите на английски, след като се разпилеят. А и много пъти виждах отговора преди да сложа картите в чашката…
Заключение
Какво да ви кажа? Зле е положението. Grand Tour Europe има чудесно намерение да бъде прекрасно учебно занимание на родители и деца. Има даже съвсем не лоши компоненти и илюстрации. Всъщност, и някои идеи са читави. Проблемите, за съжаление, са толкова сериозни, че превръщат играта в неиграемо начинание. Бих ви препоръчал да избягвате тази игра, но ако вече я притежавате не е толкова зле. Бихте могли да използвате борда за географско обучение на вашите деца. Можете дори и вие да се образовате, защото доста от въпросите са дори непредполагаеми. Не искам да ритам в бъбреците някой, който вече лежи на земята, така че ще свърша дотук. Не. Играта не е добра.
ПЛЮСОВЕ:
Добри компоненти
Страхотна карта на Европа
МИНУСИ:
Досадна механика за избиране на отговори
Скучно движение по картата
Немърлив дизайн
[divider]
Ако си мислите, че може и да съм твърде афектиран и играта всъщност може да се окаже доста добра ви препоръчвам да поогледате сайта на производителите. Може и да сте прави.
