Архив за етитет: hans im gluck

Helios – жреци манипулират движението на слънцето

Hans im Gluck са популярни с една от най-разпространените настолни игри по света – Каркасон. Вече сме правили ревю на нея, даже две. Това е класика сред игрите и въпреки, че не съм чак такъв фен, не мога да отрека отличните й качества. Това е компания, която следва класическата немска школа и доста от игрите им са от типа „евро игри“.

Току що загубих половината от вас.

И все пак, тези, които харесват класическите едночасови евро игри с малко компоненти, но с дълбоки избори, тези които си падат по средните по тежест евро игри, могат да открият, че Helios е точно за тях.

Тематиката не е нещо типично за този тип игри, повечето евро игри са куп механики пльоснати в кутия, с някаква обвивка, наречена тема. Това не е проблем за любителите на тези игри, защото са свикнали. В такъв случай ви пращам в познати води.

Темата

 

В Helios, играчите са жреци на свое племе във фентъзи космически свят. Целта им е да строят и манипулират земята си, за да може слънцето да огрява максимално полезните места от нея. Мда. Толкова мога да изкопча от темата.

Да видим добра ли е играта.

Върти, върти, върти!

Всеки от играчите получава две табла. Върху едното ще строи земя с геодезичните си умения, ще събира ресурси и ще насочва слънцето, а върху другото ще строи сгради.

Играта е абстрактна и можеше да се лепне всякаква тема, но има едно нещо, което може леко да се оприличи на тематично. Това е въртенето на слънцето.

По време на хода си, играчите избират между три действия. Да въртят слънцето, да строят нова земя или да строят храм или сграда.

Всяко от тези действия е олицетворено с ред плочки в средата на масата, от които трябва да се избира най-долната. С други думи – три реда плочки за всяко действие. Когато играчите си изберат действие си вземат от съответния ред. Интересното е, че плочките имат цветове. Всеки път като си вземете плочка си я поставяте на специално място до личното си табло с определения цвят. Когато вземете четвърта плочка с еднакъв цвят имате право на едно допълнително действие. Действията са крайно ограничени, така че цветовете са център в играта. За това след малко.

Всеки вид земя произвежда конкретен ресурс. Върху дадена земя може да има само един ресурс, или в някои изключения – два. Ако има ресурс обаче, не може да има храм.

Много готини кристалчета, които представляват мана в играта.

С действието „движение на слънцето“ играчите движат слънцето по часовникова стрелка плътно по плочките, които са построили на таблото. Където спре – осветява всичко наоколо – ако е празна земя – тя произвежда съответния ресурс, ако има храм – печелят се някакви точки.

Ако си изберете действието с правене на сграда – можете или да построите храм върху празна плочка (всеки следващ храм става по-скъп, но ви носи и повече мана) или да построите сграда.

Второто табло е табло със сгради. Всяка ви дава мана, движение на слънцето или някакво умение. Освен това, всички дават точки в края на играта.

Как се печелят точки?

Таблото със сградите.

Както се досещате, това е игра, която се печели с точки. След края на четвърти рунд се броят. Точките идват от осветените храмове, които са ви ги носили по време на игра, от специални бонус плочки, които сте слагали вместо земя (дават определени бонус – примерно 1 точка за всяка незастроена земя и т.н.), всяка построена сграда дава точки, всяка мана е една точка и всеки герой също дава точки.

Маната и героите

Героите.

Маната се събира основно от строене на храмове, но и от някои сгради. Тя се ползва за купуване на герои във втората фаза на хода. В играта има точно 8 героя и те винаги са едни и същи. Те са нещо като бонус плочките, които дават точки, но героите дават много повече. Те също имат условия за победни точки, които могат да се синхронизират с бонус точките и да си направите подходяща стратегия. Трябва да внимавате обаче, защото се строят и активират доста трудно.

Доста нетипично за мен се впуснах в обяснение на правила, но играта е твърде абстрактна и ревюто ми щеше да е още по-абстрактно ако просто ви бях изтряскал няколко абзаца, в които говоря празни приказки. Нека да развия няколко акцента, които правят Helios интригуваща, сравнително различна и на места съмнителна.

Огромно разнообразие от избори

На пръв поглед, играта разполага с малко – само няколко героя, няколко вида плочки и сравнително праволинейни сгради. Само че комбинацията от бонус плочките, тетрисовия характер на строене на картата, използването на сградите и храмовете и дори героите могат да се комбинират по невероятен начин.

Когато строите земята, искате слънцето да огрява оптимално земите ви – тоест, добре е да няма ресурс там, за да можете да си вземете нов. От друга страна, ако имате храм е добре да сте го построили между много земи, защото колкото повече земи има около него, толкоwа повече точки носи. Ако пък успеете да напъхате слънцето в някакви рамки (ала Tower Defence), това може да ви помогне да осветявате все по-добри комбинации. Трябва да внимавате обаче да не се налага сънцето твърде много да заобикаля, за да не ви забави. Тази механика предлага безброй вариации от редене на земи, а като включим и избора на действия с цветове (защото ще искате да събирате действия с еднакъв цвят), играта може да ви изпържи мозъка.

Да, Helios определено ще парализира аналитичните играчи, така че имайте предвид, че ще има някои дълги ходове.

Изборите са тежки и могат да ви наградят, но пропуска на оптимален ход може сериозно да ви накаже. Това се дължи основно на една противоречива черта на играта, която лично аз намирам за привлекателна.

Ходовете ви никога няма да стигнат

Всеки си има различна торбичка за точки.

В зависимост от броя на играчите, ходовете варират, но да кажем играем с 4 човека. Рундовете са 4, а играчите имат право на 4 хода по време на един рунд. С други думи всеки играч има точно 16 хода да приключи играта си. Това прави една от сградите, която дава екстра действие абсолютно задължителна. Освен това ще можете да имате още максимално 4 бонус действия ако успеете да събирате оптимално цветовете. Това прави 21 действия в най-добрия случай.

Понякога действията ви ще се състоят от това просто да си вземете някакъв ресурс, а понякога ще движете слънцето към пълен провал – да няма нищо полезно за осветяване. Това може и да заболи.

Ограничените действия, могат да ви оставят с впечатлението, че играта свършва много рязко, а вие тъкмо сте започнали да развивате космическата си езическа цивилизация. Това може да ви хрумне, ако сте смятали, че това е игра, в която си строите империя. Изглежда, че нямате много време да градите двигател, но ако знаете какво искате да направите още от началото ще можете да подкарате машината си още на 4-5 ход.

Казах ключовата дума – „Ако знаете какво искате да направите“. Helios награждава опитните играчи и повторните разигравания. По време на нашата първа игра ние се чувствахме объркани и не знаехме какво да правим. Още на втората обаче подхванахме различни стратегии и това се отрази в резултата – отбелязахме много повече точки, отколкото през първата. С други думи – случайни точки тук едва ли ще получите. Трябва да се борите за тях. Просто ви трябва търпение и ясен план.

Въпреки, че е игра с лични табла, взаимодействие между играчите има, но толкова, колкото можете да очаквате от евро игра. Най-големите битки ще бъдат за цветовете и за бонус плочките. Всъщност бонус плочките са хитра механика, защото реално те не ви вършат никаква работа по време на играта, задръстват ви планетата и си губите уж безцелно хода. От друга страна без тях е почти невъзможно да спечелите, защото дават много точки. Тоест, кога точно ще се прежалите да скочите в преразход за тях е от крайна важност. Случвало се е да искам конкретни бонус плочки, но да си мисля, че уж на никого не вършат работа… и докато ходът дойде отново при мен, да са свършили.

Сега е време да спомена и за очевидните съмнения, които поражда Helios.

Съмнителна преиграваемост

Поради естеството на играта, сетъпа винаги е един и същ, играчите започват с едни и същи стартови позиции, героите са само 8 и винаги са същите, бонус плочките са същите. Да, стратегиите са много и едва ли играта ще ви писне след 3-4 игри, но гарантирам, че след време ще започнете да усещате повтаряемост. Така или иначе тази игра е добра да се играе с едни и същи хора, защото неопитните играчи ще бъдат размазани. Ще започнете да усещате едно стареене на играта, което е типично за много от евро игрите. От друга страна, ако сте геймър и постоянно играете нови игри, можете да си признаете колко често повтаряте една и съща игра и колко от игрите ви смятате, че са изплатили цената си. Така че, ако трябва да си задам въпроса, който си зададох и в предното ревю – ако не бях получил играта безплатно, бих ли си я купил, тук бих отговорил „Да, бих си я купил“. Друг е въпросът дали бих си я запазил след достатъчно изигравания.

Маркерът за активния играч.

Заключение

Helios е стабилна игра от стабилна компания. Играта придоби добри впечатления от много колеги по целия свят и аз смятам да се присъединя към тях. Освен, че би била чудесна придобивка към колекцията на всеки евро геймър, смятам че играта представя някои нови и интересни механики на сцената на настолните игри, особено движението на слънцето… въпреки, че извън тази игра едва ли тази система би намерила приложение. Това е абстрактна игра с „каквато и да е“ тема, но с някои тематични действия. За разлика от много евро игри, тази има изненадващо малко механики, но изненадващо много стратегии. Играта е дълбока, но кратка – около час, което от една страна я прави привлекателна, но от друга – подвеждаща. Ако очаквате поредното леко към средно евро, Helios не е това. Helios е по-скоро средна към тежка тежест игра, в която оптимизирането на ограничените ви ходове може да бъде изключително наказателно.

Поради липса на разнообразие в сетъпа и ограничения брой герои в играта, Helios може да стигне до повтаряемост след 5-6 игри. Правилата са лесни, но играта се учи трудно, защото стратегиите не са очевидни на пръв поглед. Това прави играта нечестна за нови играчи срещу такива, които имат опит с нея.

Компонентите са отлични, в кутията дори има малки готини торбички за точките, а да не говорим, че в има и резервна сглобяема от два картона 3Д фигурка на дракон, която изрично е спомената в книжката, че служи за украса на рафта ви. Е, аз едва ли ще го направя, но само защото имам много по-красива драконка… но и за нея в момента няма място. Трябва ми нова секция за игри…

Голям плюс, който често забравям да спомена е липса на зависимост от какъвто и да е друг език. Ако има кой да ви научи на правилата, ще можете спокойно да си играете всеки път. Всъщност, с тази игра и аз влизам в категорията, която намирам това за голямо предимство. Играта ми е немско издание и съм чел правилата на английски в интернет, така че не мога да разчитам на книжката по време на игра.

Финално – препоръчвам силно Helios, но предимно на евро играчите и тези, които обичат игрите с изграждане на двигател. Тези от вас, които обичат да мятат зарове и да крият самоличности… всъщност нищо не ви пречи и вие да харесвате евро игри. Аз също съм един от тези хора. Но така де, знаете вече какво да очаквате – Класическа евро игра с ресурси, с някои иновативни механики, непростителни ходове и огромно разнообразие от комбинации и важни решения.

ПЛЮСОВЕ:

  • Иновативна механика с движение на слънцето
  • Разнообразие от комбинации
  • Различни начини за събиране на точки
  • Тежки решения (за някои може и да е минус)
  • Отлични компоненти
  • Езиково независима

МИНУСИ:

  • На практика няма тема, но това беше очаквано
  • Играта може да свърши твърде рязко
  • Съмнителна преиграваемост

Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

Защо?

  • Очаквам доста игри, които ще дойдат скоро и мястото на секцията ми свършва
  • Има хора от компанията, които я харесват и бих я играл отново с тях
  • Нямам подобна игра в моята колекция
  • Още съм на ръба да размисля

[divider]

За повече информация, можете да влезете в сайта на производителите!

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.hans-im-glueck.de/helios/“ target=“blank“ ]Hans im Gluck[/button]

Carcassonne – полянки, пътища и крепости …

В днешното ревю ще ви разкажа за една немска игра, кръстена на френска крепост, която е издадена през 2000 година от Hans im Glück и е дело на дизайнера Клаус-Юрген Вреде. За 14 години играта е събрала много награди и са издадени МНОГО (ама наистина много) разширения 🙂 . Да, днес ще ви разкажа за Каркасон. Ако искате да прочетете друго мнение за играта, то може да прочетете ревюто от BigBoxGamer.

Компоненти

В кутията ще намерите:

  • 72 плочки за игра
  • 40 дървени човечета (meeples) – по 8 човечета на играч (жълти, червени, сини, черни, зелени)
  • дъска за отброяване на точките
  • книжка с правила

Геймплей

Каркасон може да се играе от 2 до 5 играча, като една игра протича за около час. Играта е лесна за обяснение и достъпна за нови играчи, но също така предлага и достатъчно забавление за „напредналите“ геймъри.

1. Преди играта
Намерете стартовата плочка (тази с различния цвят на гърба) и я поставете на масата. След това останалите плочки ги размесете, разделете на купчинки и ги поставете така, че всеки играч да има достъп до тях. Накрая всеки играч поставя едно от неговите дървени човечета на 0-лата на дъската за отброяване на точки.

2. Цел (Как печелим)
По време на играта, ще се стремите да построите колкото се може повече крепости, пътища, манастири и да поставите тук-там някой селянин на полянките, така че той да ви носи точки . 🙂 След като всички плочки бъдат поставени на масата (изиграни), то играта приключва и следва финално преброяване на точките за всеки играч (преброяване на незавършените крепости, пътища, манастири и коя полянка колко точки носи на някой играч).

3. Правила (на кратко)
Първо се избира първият играч на произволен принцип и после реда на играчите следва по часовниковата стрелка. По време на своя ход, всеки играч трябва да:

  • Изтегли плочка от някоя купчинка и да я постави на масата, като се съобразява с определените правила за свързване на плочки
  • След като е поставил правилно плочката си, играча има право да постави човече върху поставената плочка, като спрямо това къде точно я сложи, човечето може да бъде рицар, селянин, монах или разбойник
  • Ако с поставянето на плочка, играчът завършва път, крепост или манастир, то той получава съответния брой точки и трябва да премести човечето, което е поставил на дъската с точките.

Точкуването, броя и вида на плочките може да намерите в правилата на български публикувани от Фантасмагория.

Лично мнение

Каркасон е забавна игра и ми харесва 🙂 . Винаги бих я извадил в случаите, когато ми се иска да хем да играя нещо интересно, хем пък да говоря и с играчите. Освен това е чудесно „интро“ за хората, които за пръв път се срещат с настолна игра. Лесни правила, обясняващи се за няколко минути и лесна концепция – просто красота. Това, което не ми допада много е, че след 7-8-9 игри примерно, играта се превръща просто в поставяне на плочки, затова тука се намесват разширенията. Лично аз си взех разширението с дракона и ми харесва колко драматично може да стане на някои моменти . Безценно е да вършееш из нечия крепост и полянки и да махаш чуждите човечета (devil).

Carcassonne – Надценена или не?

Има игри, които всеки самоуважаващ се борд геймър трябва да има в колекцията си.”… Има и „Каркасон”.

Казах това, защото тази игра се лансира твърде много като „задължителна”, но това съвсем не е така. Да, играта е добра, обрала е хиляди награди и сама по себе си се е превърнала в класика, но както всяка една друга игра си има  предимства, недостатъци и своя аудитория.

Сега, това съвсем не означава, че смятам играта за лоша, просто искам да укротя страстите на запалените фенове, критици и чисто и просто хора свикнали с общото мнение, които биха ме пребили съвсем безцеремонно на улицата с пяна на устата си ако им кажа и че смятам Вазов за не чак толкова добър писател.

 

BIG BOX РЕЙТИНГ – 8/10

 

ТЕМА – 7/10

Каркасон е немска игра с име на древна френска крепост недалеч от Париж.  Нямам представа защо са използвали точно име на френска крепост. Сякаш в Германия си нямат хубави. Ето – Шарлотенбург, Льовенбург, Хоентвил, Линдерхоф, Хоенцолерн…Всъщност „Каркасон” май не е чак толкова лошо.

Играчите се изявяват като строители на крепости, пътища, ферми и каквито още там неща вкарват разширенията и постепенно разтилат пред себе си всъщност красивата местност на Каркасон.

Епохата не е от най-оригиналните за европейска игра – средновековието. Ако имаше нещо истинско и историческо в цялата тази работа(като реални местности и обекти), Каркасон можеше да бъде и една съвсем не лоша образователна игра за децата. Засега е просто „Тури го в 13-ти век, сложи му някакво префърцунено име и да им събираме парите!”

 

КУТИЯ – 10/10

 Хм…Тук давам десятка, но само заради кутията, в която ние получихме нашия Каркасон.  “Carcassonne Big Box”. Мисля, че се водеше Big Box 2, понеже има различни издания, които пристигат с различни разширения.  Ще започна с нашата кутия. Огромна кутия. Ама огромна, бе.  Това не означава, че вътре има хиляди компоненти. Просто, че е огромна. За мен това не е минус, тъй като, ако не сте забелязали името на сайта, обичам кутиите.

Вътре има: основната игра, разделена на две места и по едно място за  всеки един от експанжъните. Освен това има специално място за ресурс токъните от „Строителите”, място за фигурките, за плочки с точки(ха!) и за началната плочка.

Най-интересното е капака на кутията. Щом го отвориш, от вътрешната страна има хубава илюстрация на това къде какво влиза. Освен това, капака е повече от достатъчен да се хвърлят там всички плочки и после да бъркаш спокойно, без да си заклещваш ръката в тясна торбичка. (Съжалявам, че нямам снимки, но всички игри в момента са в кашони и чакат да бъдат прехвърлени в новата квартира)

Сега, за кутиите, в които пристигат базовата игра и отделните разширения. Предупреждавам! Кутиите са малки, но компонентите са ОЩЕ по-малко. Има разширения, които се състоят само от двайсетина плочки. Така че когато давате 20 лева за тях, имайте предвид, че давате левче за плочка(почти докарах отново римата).

 

КОМПОНЕНТИ – 9/10

Ми…плочки. Това е основата. Нашата игра си я поръчахме от Германия, така че разликата с българската версия е, че на гърба на плочките има „C”, вместо “К”…И че трябваше да си намеря правилата на английски онлайн. Вече можете да ги намерите и на български(както и самите игри), за което – браво на Александър Геров и Фантасмагория за добрата работа.

Иначе самите плочки са дебели и здрави. Не са особено шарени, но предполагам това нямаше да се впише с целия…офф…мрачен средновековен стил.

Освен плочките обаче има и фигурки. Класически стандартни дървени фигурки(meeples), които се използват и в много други игри. Когато си купите разширенията обаче ще откриете, че останалите фигурки спазват много добре стила на оригинала и този стилизиран начин на поднасяне на дракон, фея, строител, колички и т.н. всъщност много ми допада.

Каркасон има десетки разширения и ако сте играли поне веднъж играта ще ви се доискат още плочки само за подреждането върху масата. Няма нужда дори да играете. Ще ви се искат колкото се може повече части от тази красива местност, за да можете да я разпрострете по пода си като гигантски пъзел!(защото най-вероятно масата ви няма да е достатъчно голяма).

 

ГЕЙМПЛЕЙ – 8/10

Каркасон е на теория една доста бърза игра.  В някаква купа(или в капака от кутията) се слагат всички плочки и всеки по ред избира една плочка и я слага на масата по легален начин(така че да може да се върже със започнат път, крепост или полянка). След това решава дали ще използва една от фигурките си върху същата плочка. В зависимост от това каква е плочката, тази фигурка може да се преобразува в рицар(ако я сложи в крепост), крадец(ако е на път) или фермер – а.к.а селянин(ако е на полянка).  Когато даден път или крепост се завърши, този който го владее печели някакви точки.

Но! След като плочката се върже с останалите плочки и се получи така,че ти продължаваш път или крепост, на който вече има друга фигурка ти нямаш право да сложиш в същия обект. Тази механика е единственото, което предизвиква някаква интеракция и що годе мини тактики. Дали ще започнеш две отделни крепости с две отделни фигурки и ще ги вържеш заедно с крепост, в която има вече противник(по този начин ти имаш повече рицари от него и печелиш точките от крепостта) или пък ще сложиш селянин още на първия ход и ще разширяваш колкото се може повече „полята” за повече точки или искаш да блокираш нечий друг селянин като го заоградиш с пътища или….май това са кажи-речи всички тактики.

Играта е елементарна и това не е лошо. Тя може да послужи както за игра с деца, така и за убиване на време.

И тук идва един проблем. В началото на тази секция отбелязах, че Каркасон, „на теория” е една доста бърза игра. Но в момента, в който сложите повече от две разширения в една игра, всичко започва да се влачи. Защото не би трябвало играта да продължи повече от 30-40 минути. Чисто и просто…писва. Което ме навежда на…

 

РАЗНООБРАЗИЕ – 9/10

Ако имате само базовата игра, играта бързо ще ви писне. Ако имате няколко разширения, играта по-бавно ще ви писне. Но ще ви писне, вярвайте ми.  За мен, липсата на разнообразни цветове малко отнема от Каркасон. Да, имаш различни разширения, различни фигурки(Мостовете са най-добрите!!!), но в крайна сметка плочките са едни и същи. Малко зеленичко, малко кафевичко и малко грозно нарисувано нещо, което може да е кръчма, птеродактил или петно от кафе.

Разбира се, това писване не е като онова писване. Някак си трудно ще се разделите с играта. Който е играл Heroes of Might and Magic III ще ме разбере. Играеш, играеш, дотяга ти до гуша, но три дена по-късно много, ама много ти се играе. За щастие, няма нужда да трием и инсталираме играта на всеки две седмици. Можем просто да я държим на удобно място на секцията.

[divider]

Финални думи

Когато ни дойдат гости, които никога не са играли борд игри, а пък и ние искаме не само да играем, а и да си говорим, Каркасон дотичва на помощ. Защото той не те кара да се чувстваш сериозно замесен в играта и да мислиш дълбоки стратегии. Просто слагаш плочката и фигурката и това е.

В световен мащаб има доста турнири по Каркасон. Аз лично не разбирам това, защото играта е далеч от балансирана и разчита на твърде много късмет, но щом хора от всякъде се събират на едно място с цел да цъкат борд игри – хей, аз ли да съм против?!