Архив за етитет: fowers games

Wok Star (3rd edition) – Диплома за готвач в китайски ресторант

Не съм играл първите две издания, така че няма какво да обсъждаме разликите. Да се концентрираме в това, което е тук – лудо и смахнато, но пресметливо преживяване, което ще ви изтощи за половин час.

Добре де, това може и да не е Escape: Curse of the temple и производни, но Wok Star ще ви измори с геймищината си, защото… ами това е по-скоро игра, отколкото хаотично мятане на зарове.

И да – тук има пясъчен часовник, но бих нарекъл Wok Star по-скоро – игра в псевдо реално време.

Wok Star е кооперативна игра, в която играчите управляват китайски ресторант пред затваряне. След четири дена от банката ще дойдат да ви го вземат и ако не съберете пари да изплатите дълговете си, фенерите ви ще угаснат.

Всеки играч/готвач ще отговаря за изпълнението на конкретна рецепта, която ще получи след дългообяснителен сетъп.

Всяка манджа изисква определени продукти. Ето и проблемът – повечето манджи се преплитат в изискванията си за конкретни продукти.

А продуктите са кът. Фокусът на играта е да сготвите колкото се може повече продукти.

Всеки играч отговаря за станция на определен продукт – дали е свинско, дали са някакви зеленчуци, или пък яйца – има сума ти продукти, които се отбелязват с пулчета на борд в средата на масата.

Всяка станция за продукт има четири начина за сдобиване на този продукт, които са градивно по-добри. В началото на играта два от тези начини са заключени.

Всички начини обаче имат нещо общо – използват се зарове.

Играчите започват с по два зара от техния цвят и в процес на играта могат да се сдобият с още. Станциите ви казват неща от типа – сборът на двата зара да е 7 и ще получите две гъбки. Или пък – двата зара да са само четни, или пък – два каквито и да е зара, но само за един продукт.

Вие имате само два зара, но ако изразходите „кубче с късметче“ (ресурс в играта) и го дадете на друг играч, можете да вземете зар от този играч.

Както виждате – сметки много. Ето и проблемът – всичко това се случва в реално време. Един играч обръща единия от двата пясъчни часовници и карта с клиент, който търси определена манджа. Ако успеете да измислите как да съберете продуктите за тази манджа, тогава играчът, който отговаря за манджата си прибира картата и обръща един от часовниците. След това отваря нова карта. Ако така се случи, че и пясъкът и в двата часовника свърши, вие пак можете да сготвите манджата на клиента, но той ще е недоволен и ще получите по-малко пари и никакви бонуси от него. Не искате това да се случи.

Когато изхабите заровете си, паузирате играта и „миете чиниите“. Вземате си обратното заровете, купувате някои малки бонуси, обръщате часовниците и пак хвърляте заровете. Имате право на още едно миене на чинии. След това продължавате, докато ви стигнат със заровете.

Като свършите – броите парите от клиентите и ако сте събрали нужните пари за деня – продължавате към фазата с купуване на подобрения, нови рецепти и бонуси. Ако не – губите играта.

В играта има още много нюанси, които й придават дълбочина и нужда от мозъчни напъни и така да беше, щеше да е напълно достатъчно, за да ви провокира сивия цвят.

По модел на Hardback обаче, Тим Фауърс е сложил няколко модула, които да ви освежат преживяването.

Сред рецептите можете да пъхнете „евенти“, които да променят ритъма на играта ви, а можете дори да си ползвате специални умения, които ви препоръчвам да си лепнете след една-две игри на базовата игра, тъй е като е по-вероятно да забравите кой какво умее, заради ангажиращия контролиран хаос през цялото време.

Заключение

Wok Star e може би една от най-геймърските игри в реално време, които съм играл. Тя ще почеше както провокативната ви реактивна натура, така и геймърският ви икономически копнеж за комбота и „ъпгрейди“.

Играта изисква вниманието и акъла ви и няма да ви изостави от първия до последния момент. Ако търсите лежерен фън с пясъчни часовници, Ъ-Ъ. Това е силно ангажираща и социална игра, в която единственият начин да спечелите е постоянно да сте комуникативни и постоянно да работите заедно… и вероятно пак ще загубите, защото Wok Star е трудна. Много трудна. Да, не мисля, че е най-добрата игра в реално време, но определено е уникална и ако това, което четете отговаря на сърбежа ви, съм убеден, че тя дълго ще ви чешка.

ПЛЮСОВЕ:

  • Ангажиращ и изненадващо дълбок геймплей
  • Постоянно взаимодействие между всички
  • Никаква форма на алфа синдром
  • Предизвикателно трудна за печелене

МИНУСИ:

  • Може да бъде доста енергийно изстискваща

Hardback – Отличен брейнбилдър!

Пропуснах първата от поредицата – Paperback и скочих директно на това. Ако не сте запознати, поредицата смесва строенето на думи (ала Скрабъл) и декбилдинг (ала Доминион и подобни). Уаа?

Ако сте срещали и други игри на Тим Фауърс, ще разпознаете стила на кутиите му – малки, правоъгълни, не се затварят напълно и са ФРАШКАНИ с компоненти.

Hardback идва с тонове карти, токъни, референции, книжка, че дори и борд за точките.

Освен това, тук има купища модове и вариации, като дори можете да играете кооперативно.

В основата си обаче това е класически декбилдър, в който всеки ход играете карти, за да печелите пари и точки. С парите си купувате още карти, а с точките – печелите.

Врътката тук е… как играете тези карти? Не можете просто да си изберете карта и да я свалите. Тук вие се опитвате да образувате дума с буквите от ръката си. Ако успеете – сваляте въпросните букви, а останалите изхвърляте.

Спасителният пояс тук е правилото, че можете да заместите която и да е буква от думата, която искате да направите с карта с лицето надолу. Така ще си направите думата, но няма да ползвате умението на тази карта.

Другата врътня в Hardback е използването на мастило. В играта има токъни с мастило,  които си ги купувате лесно с пари, а и доста карти ви ги дават допълнително.

По време на вашия ход, можете да харчите мастило, за да теглите още карти. Уловката е, че всяка карта изтеглена по този начин трябва да бъде ползвана в думата ви. Така че внимавайте като си купувате много „W”-та или “X-ове”.

В играта има и ресурс – „eraser“, с който можете да махате мастило, ако сте забили твърде много, но той се намира трудно и само от определен вид карти.

Всяка една от картите е различна. Самите карти са разделени на 4 жанра, като всеки жанр има спецификите, които очаквате от всеки добър декбилдър – контрол на дека, контрол на пазара, пари, точки.

Hardback използва механика, която вече изглежда като запазена марка на Star Realms и Hero Realms, в която колкото повече карти от един вид играете, толкова по-силни умения ще имате. С други думи, тук ще се концентрирате в един или два жанра, за да сте успешни.

Големият мозъчен туист обаче идва от това, че освен за умения и вид, вие трябва да гледате и за буква. Обикновено по-хубавите умения идват с по-трудна буква и сякаш никога няма точно на вас да ви се паднат подходящи букви на пазара.

С други думи, най-важното в Hardback е да имате лесни букви. Тук изграждането на думи може и да изглежда лесно, но когато има само съгласни мозъкът ви започва да се пече.

И понеже никой не обича да чака, докато опонентът му е в паралелната вселена на парализираните умове, правилата ви позволяват да играете думата си по време на ходовете на другите играчи. Това означава, че по това време можете дори да си харчите мастило, за да теглите карти. На теория, това означава, че ходовете би трябвало да са бързи – всеки е готов и само си взема карта от пазара. На практика обаче, щом всички мислят по време на хода на другия, това означава, че всички мислят постоянно! Това може да е дооста изморително… и понякога объркващо. Открихме, че ако всички играят едновременно, това създава определени ситуации на странен тайминг. Ако всичко се проследи правилно, има изход, но… в общия случай това си е пасианс, в който мозъкът ви е забил на „loading”.

Ако това не ви е достатъчно, можете да хвърлите няколко модула – специални умения (които не изглеждаха достатъчно балансирани), евенти, които да ви затрудняват дори още (садисти!), мисии, които ви дават допълнителни точки за дълги думи (това забързва играта, така че го препоръчвам), както и опция да купувате точки за пари (също препоръчвам).

Заключение

Hardback причинява мозъчни щети. Поне за нас – българите, чийто майчин език не е английски. Разбира се, стараем се да сме с високо самочувствие и да се правим, че го знаем тоз пуст език, но когато ножът опре до гърлото, или в по-точен термин – трябва да измислите дума с w, x, n, c, r и едно y, тогава се разбира кой е голям мъж и кой си е купил дипломата. Казвам, че е важно да знаете английски, защото за нас това беше по-важно от готините умения и врътките, които можете да получите като преживяване.

Има начин да заобиколите умственото си мъчение, и това е да купувате слаби карти, но с добри букви. По този начин си гарантирате хитри комбинации, но от друга страна сваляте гъзар левъла до такава степен, че няма да можете да се фукате, че сте написали “quixotic”. Не. Не я знам. Потърсих сложни думи в гугъл. Колкото и да съм използвал английския се оказа, че в Hardback мозъкът ми получава такъв запек, че мога да измислям само думи като “dog”, “cat” и “fart”. Защото съм тъпак. И простак.

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинален смес между механики
  • Декбилдингът е изпипан и работи отлично
  • Push your luck механика, която вдига адреналина
  • Изпитва знанията ви по английски

МИНУСИ:

  • Предизвиква една от най-сериозните аналитични парализи, които съм срещал
  • Продължава по-дълго, отколкото трябва

Източник на снимките: Boardgamegeek.com