Архив за етитет: Days of wonder

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Билет за път: Първото пътешествие – И децата да се кефят!

Вашият коментар

Ticket to Ride е една от първите съвременни настолни игри, които съм играл. Играта все още е в колекцията ми и дори в моя личен топ 10 на всички времена.

Да, взаимоотношенията ми с нея преминаха през хълмче-долче преживявания, но в крайна сметка, всеобщата ми любов към франчайза си остана. Основното нещо, което запали отново силната ми любов към „влакчетата“ беше откритието, че тази игра може да се игра агресивно и състезателно.

Обратно на тази концепция, наскоро Paladium Games преведоха детската версия на играта на български. С други думи, няма как да очаквам такава състезателност тук. От друга страна, тази версия може да бъде идеален инструмент да запаля големия си син по поредица игри, на които само след няколко игри ще можем да се хейтим… по най-здравословния семеен баща-син начин, разбира се.

Като изключим не особено интуитивния превод на заглавието (Много по-подходящо би било „Билет за влак/влака“), всичко останало е перфектно и мисля, че хората от Paladium са се справили чудесно в предаването на духа на играта на български.

Относно компонентите. Това са Days of Wonder и по дефолт си очакваме отлично качество. Тук обаче… са се справили повече от великолепно. Влаковете са значително по-големи от стандартните в базовата игра, артът по дъската е свеж, с топли цветове, а самите илюстрации са обемни. Моят син (5) не е имал никакви проблеми с намирането на който и да е град по картата, а шрифтът макар и леко ръкописен, тип Comic Sans, е лесно разчетим за децата, които скоро са се научили да четат.

Като говорим за карта, тук очевидно използвате много по-малко градове, отколкото в обичайната карта на Европа.

Правилата на играта следват оригинала, но са орязани по такъв начин, че от една страна да не се предлага голям избор, който да обърка малките, но от друга страна – те да могат да правят задоволителни ходове, които да им дават усещане за добре свършена работа.

За тези, които не са запознати с правилата на базовата игра, ще се опитам да ви дам няколко изречения.

Всеки играч получава по два билета, всеки от които указва два града от картата на Европа в средата на масата. Целта на играчите е да свържат тези два града посредством едри пластмасови вагончета от цвят, който предварително са си избрали. Щом играч изпълни билет си тегли нов. Когато играч изпълни шест билета, печели автоматично. Тук няма точкова система, както е в оригинала за по-големи. Тази версия си е чисто състезание. Когато играем с моя син, обикновено е до около 4 билета, но той е под възрастовата граница и въпреки това се справя, така че да не ми се сърди Алън Муун (дизайнерът на франчайза).

Когато играчът е на ход, той или тегли две карти от тесте с нарисувани вагони, или играе карти с еднакъв цвят вагони и слага своите си влакчета на „релси“ върху дъската със същия цвят, като картите, които е изиграл.

За целта, картите трябва да са точно толкова, колкото са дълги релси. Има и жокери в тестето.

За тези от вас, които имате малки деца на 5 или 6 годинки, нека ви кажа кое може да затрудни малките и как бихте могли да им помогнете. Първо – не всички деца имат ловкостта и опита да държат карти в ръцете по начина, по който ние сме свикнали, така че ако можете, осигурете им нещо, в което да сложите или подпрете самите карти. Аз използвам или дървените държачки на карти от разширението Азия за базовата игра Ticket to Ride или държачите за плочки от играта Start 11!.

Второто нещо, което може би би затруднило детето ви е изборът за маршрут. Всеки играч получава по два и се опитва да направи и двата. За първата игра бих ви препоръчал да теглите само по един билет и след като го изпълните да минете на следващия.

Като изключим тези две неща, които със сигурност се преодоляват след няколко игри, мисля че децата ви много бързо ще схванат концепцията на играта и вероятно ще ви размажат на нея… както се случва и вкъщи с мен.

Заключение

Day of Wonder са хванали една от любимите ми игри и са я превърнали в игра, която да стане любима и на малките деца. За мен няма по-голямо геймърско щастие от това да придам на моя малък Мини-ми гениалността на вече доказалата се класика, след което да можем да преминем към богатите дълбини на игрите за големи. Големият ми син е на 5 и усещам вече как класическите детски игри вече са му скучни и все повече иска да играем от „игрите на тати“. Билет за път: Първото пътешествие е идеален инструмент, с който можете да запълните прехода между малки и големи, като гарантирам, че няма да ви е скучно, докато цъкате с малките си. За мен тази игра е силна котва в моята колекция и се надявам до няколко годинки и по-малкия ми син (а и още по-малката ми дъщеря) да тръгнат по пътя на бате… и на тати.

ПЛЮСОВЕ:

  • Уникално добри компоненти
  • Подход с разбиране към това от какво имат нужда децата
  • Може да се играе дори от пет годишни
  • Чудесен преход между детска игра и игра за големи

МИНУСИ:

  • Името на играта можеше да се преведе и по-добре

Играта е преведена от яките човечета от Paladium Games, така че ви препоръчвам да ги нацъкате хубаво.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://paladium-games.com/“ target=“blank“ ]Paladium Games[/button]

А ако не сте се уморили, можете да продължите с цъкането и в магазина на нашите партньори, откъдето, разбираш ли, можете да си купите също Билет за път.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Билет за път[/button]

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Yamatai – Five Tribes 2.0 или не?

Вашият коментар

Преди няколко години, когато започнах да играя бордови игри, различни от табла и шах, във VarnaGames, единствения клуб за бордови игри във Варна по това време,  попаднах на една много красива и цветна игра – Five Tribes. Играта, толкова много ме завладя, че през следващите три години не спрях да мисля за нея. И преди няколко месеца, когато един брат в хобито, каза че я продава, не се замислих да я купя. И не съжалявам, че го направих.

Чеки малко, нали пиша за Yamatai? Защо тогава плямпам и разказвам за Five Tribes? Защото, почти всеки, който е играл и двете игри, ще види приликите между тях. И двете са “point salads” – т.е. има много начини за печелене на точки. И в двете има пионки от 5 цвята – в едната игра леко модифицирани мийпъли, а другата малки корабчета. В едната има Джинове, даващи допълнителни умения, в другата Специалисти, правещи същото. В едната се слагат камили, за да заемеш дадено поле, в другата строиш сгради. И при двете има наддаване за реда в следващият ход, макар и в Yamatai да не е толкова видно.

Но нека разгледаме всичко поотделно. Първо – ето ви едно ревю на Five Tribes в нашия сайт.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/five-tribes-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Five Tribes[/button]

Тема

Кралица Химико е дала задача на всеки строител в кралството – да построи столицата на Yamatai и да я направи бижуто на архипелага. Задачата ни е да надминем нашите конкуренти и да създадем най-престижният град от всички, използвайки ресурсите от флотилите, пътуващи из цялото кралство.В крайна сметка, само едно име ще бъде запомнено като най-великият архитект на Yamatai.

На теория изглежда, че ще използваме конструктори “Kapla” и ще строим истински замъци и църкви. На практика, сградите са 2 типа и не много приятно изглеждащи. На теория изглежда, че ще има много ресурси, с които да градим столицата на Yamatai. На практика – ресурсите са пари, кораби ( в 5 цвята) и едни картотени “чипове”.

Трудно е да се вживея в тази тема на велик архитект, който с нещо се различава от другите. Както каза Деян за Five Tribes “Темата е лепната върху иначе страхотни компоненти и хитри механики. Спокойно това можеше да е игра, в която роботи се опитват да си издействат право на социални осигуровки или кученца, които се състезават в математическа олимпиада.”

Но, както Five Tribes, тази игра не е създадена за хора, търсещи да се вживеят в тематика на играта. Това е игра за хора обичащи предимно механиките в една игра. Такива като мен, явно.

Какви са тогава механиките в тази игра?

Мога да разделя механиките на две – едната, с която се добиват кораби и втората, в която се поставят.

Първата е свързана с определянето на последователността, в която играчите ще играят. Има 10 различни плочки, номерирани от 1 до 10, като на ход са достъпни едва 5. Колкото по-голяма е цифрата, толкова повече и по-стойностни кораби ще получите този ход (зелените струват 1 монета, а жълтите най-ценни – цели 5). Освен това имат и специално умение, което може да бъда използвано или не. Но запомнете, че в следващият ход, играчите ще играят във възходящ ред на плочките, които са използвали в този ход. Важно е да се запомни и още нещо – в един ход може да се прави едно търговско действие, да се купи или продаде за определено стойност един кораб, като със златните не може да се търгува.

Другата механаника е свързана с използването на тези плавателни съдове на игралната дъска. В зависимост от това къде се поставят се определя дали даденият играч ще може да вземе тези “чипове”, наречени културни токъни, или ще има възможността да построи сграда, носеща му предимно точки и в определен случай пари. Всяка сграда си има цена и колко точки носи. За да се построи сграда, трябва около даден остров да има достатъчно на брой и цвят кораби, каквито са оказани на някоя от сградите. Как се поставят корабите?  Винаги в непрекъсната последователна редица, като първият поставен кораб трябва да съвпада по цвят с последният от редицата.

За какво се ползват чиповете? С тях в края на хода си, всеки който има три различни или два еднакви, може да купи Специалист.

Тук е добре да се каже, че не може да си запазиш повече от един кораб за следващият ход.

Казах в началото, че играта е “point salad”, защото от всичко, което прави играч, печели точки. Ето как се печелят точки в играта:

  • от Специалистите и техните умения
  • от сградите и местата, на които се строят – всяка сграда върху планина носи допълнителна точка; всяка сграда построена до замък или порта (това са червените сгради в играта) също носи допълнителна точка
  • от парите – в края на играта, 5 монети са една точка

И тук идва момента да кажа това, което обичам в играта и заради, което съм готов винаги да я играя и заради което други не я харесват – стратегията. Тук е толкова трудно да правиш произволни неща и да искаш да спечелиш. В Yamatai (както във Five Tribes) трябва да включа и да използвам цялото си сиво вещество. Важно е кой поред ще започна, какви кораби ми трябват, дали да купя или да продам, къде да ги сложа и в каква последователност, коя и къде сграда да построя, кога да използвам специалното имение на моя ход, кой специалист да взема и как да се възползвам от него по най-добрият начин. И в тази игра AP (analysis paralizis – “парализиращото анализиране”) би могло да е голям проблем. Хора като мен анализират всичко и искат все да са изцедили на максимум своя ход, да вземат най-доброто от него. Но колкото повече се играе играта, то толкова по-малък е шанса това анализиране да излезе извън нормите.

Играта не е за хора, които не са състезателни натури. В Yamatai не може да играеш соло и да не внимаваш какво оставяш на тези, които ще играят след теб.

В крайна сметка?

Играта е красива и чудесна. Лесно се превърна в една от най-любимите у нас. Както “Five Tribes” така и тя се настани лесно, но за постоянно в моето сърце. Препоръчвам я на всички, които искат да изпробват своите тактически и стратегически умения срещу другите. Темата може да липсва, но това никак не я прави по-малко стойностна игра. И ако се чудите между Yamatai и Five Tribes, бих ви казал, че и двете, макар и да си приличат много, предлагат различни стратегически решения, и нито една от двете игри не е по-лоша или по-добра от другата. Най-добре изпробвайте и двете и решете сами, която да добавите във вашата колекция.

Ще се радвам да прочета вашите коментари и силно се надявам това ревю да ви е допаднало. През това време можете да посетите сайта на нашите партньори и да решите дали искате да си купите Yamati. Можете да кликнете спокойно. Купуването не е автоматично. Или…?

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Yamatai[/button]

До нови срещи! 

 

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Mystery of the Abbey with The Pilgrims’ Chronicles – криминално проявени монаси в средновековно френско абатство

Вашият коментар

Здравейте отново! Не знам до каква степен познавате моите вкусове за настолни игри (то и аз май не ги познавам съвсем), но със сигурност, ако сте чели мои ревюта за дедуктивни игри, ще знаете колко голям фен съм на дедукцията. Тази тайнственост, обвързана с понякога непоносимо количество мисловна дейност винаги ми е докарвала интересни и запомнящи се преживявания, съпроводени с лека или по-тежка форма на главоболие и чувство на крайна отпадналост. Играл съм доста класики в жанра, някои от по-новите попълнения и преди няколко месеца играх играта, за която ще ви разкажа днес, небезизвестната

Mystery of the Abbey with The Pilgrims’ Chronicles

Mystery of the Abbey with The Pilgrims’ Chronicles e дедуктивна настолна игра на дизайнерите Bruno Faidutti и Serge Laget, в която се пренасяме в средновековно френско абатство и влизаме в ролята на монаси-детективи. Един от нашите братя, брат Аделмо е убит от неизвестен извършител и ние трябва на всяка цена да разберем кой е извършителят. Знаем единствено, че извършителят е монах и монасите в абатството са различими по няколко характеристики – телосложение, наличие на брада, наличие на качулка и църковна принадлежност.  Но не само характеристиките са повечко – заподозрените са цели 27! Звучи чудовищно сложно, нали? Нека да оставим това и да видим какво представлява с най-прости думи това чудо Mystery of the Abbey.

Идеята в играта е много проста – движим се из абатството и изпълняваме действия, за да получим информация.С колко се движим се решава от карти, на които е обозначено… ами, с колко ще се движим, както и кога ще се организира вътрешният църковен събор (месата) в абатството. При всяка такава меса, всички монаси се връщат в църквата и от там започва следващият рунд, като по време на месата давате своите карти на човека до вас и получавате други карти от другия такъв. В общият случай, ако не сме приключили рунда, след движенията разпитваме другите монаси (другите играчи), изпълняваме действия в различните полета по дъската (църква, изповедални, стаи с писалища, килии на монасите, стая за обсъждане, библиотека и крипта) или можем директно да се пробваме да познаем кой е виновника. За повече впечатления от действията обаче, след малко!

Действията

Горе ви описах горе-долу какви са действията, тук обаче ще ви кажа какво ги прави интересни. Това определено е тематичността – действията са по много оригинален начин тематични (поне оригинален за годината на издаване). Когато надзърташ в чуждите килии, може някой да те хване и ако това стане, отиваш да се разкайваш в църквата, че си му ровил из нещата. Може пък да искаш да разбереш какво е казал последния човек, който се е изповядвал в една от двете изповедални или да отидеш да преровиш писалищата за нещо ценно като информация. Може изведнъж да се окаже, че убиецът тръгва да бяга и имате два хода да го заловите. И не е само това. Всеки път, когато срещнете някой от другите играчи, можете да го поразпитате за това какво знае. Това допринася за доста социална активност в играта под една или друга форма – едни играчи обсъждат информацията, като понякога блъфират, други се разпитват едни други като се засичат на борда, трети тичат по килиите и директно виждат карти на другите играчи, за да отметнат още някой друг заподозрян. Пълна лудница, с две думи.


Тази социална активност, разбира се, в случая има и лоша страна. Многото социална дейност и разговори, многото интеракция между играчите до голяма степен забавя играта и в един момент ви се струва, че хем не сте отметнали и половината заподозрени, хем сте играли вече два часа. Аз се чувствах точно така и накрая дори се оказа, че не ми се е струвало – мъката продължи към 4 часа с петима играчи като в края всички изглеждахме като сервитьори току-що приключили поредният натоварен работен ден. Помислих, че играта не трябва да се играе с пет човека, затова проверих препоръките на BoardGameGeek. Оказа се, че дори най-често за толкова се препоръчва. Не казвам това, за да ви плаша, ни най-малко, но не вярвайте на надписа 60-90 минути на кутията. Да, може след 5-10 игри да успявате за 60 минути да приключите играта, но дори и това много ме съмнява!

Дедукцията

Тук съм откровено разочарован. Много игри използват същата механика като Mystery of the Abbey – куп заподозрени с различни характеристики, единият от които е “нашият” човек. Играл съм игри, доста по-стари от нея, в които има същите елементи и честно казано, освен повечето характеристики не виждам нещо вълнуващо и ново. Дедукция има, интересна е, но по никакъв начин не е вълнуваща. Била е добра за времето си, без съмнение, но по мое мнение модерните заглавия са с няколко нива над тази базова, изтъркана до болка вече, дедукция с характеристики. Има разбира се и такива компании, които отново залагат на нея, но впечатленията ми са, че тези игри нямат кой знае какъв успех. На мен лично ми се искаше да има някаква интересна врътка – нещо, което не съм виждал като идея или механика, пък дори и да е същата дедукция като много други игри. С искането си и останах, за съжаление.

Заключение

Заслужава ли си Mystery of the Abbey? За мен по-скоро не, освен ако не сте ценители на темата или класиките. Има доста по-добри като механики и по-бързи дедуктивни игри в момента. Това не значи, че Mystery of the Abbey е лоша игра, по-скоро вече не е актуална – най-малкото разчита на дедукция по характеристики, която много други игри са използвали по-рано. С две думи – играта е силно тематична, много мудна и много стандартна в дедукцията, която използва. Ако това ви звучи добре, определено ѝ дайте шанс. Ако ли пък не, не се страхувайте – гарантирам ви, че не сте сами!

ПЛЮСОВЕ:

  • Много тематична игра
  • Интересни механики за взаимодействие между играчите

МИНУСИ:

  • Изтъркани дедуктивни механики
  • Изключително бавна (предполага се, че след няколко игри ще се забърза)

 

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Ticket to Ride: Asia – копон на изток

1 коментар

Това може и да не е най-актуалното заглавие, но определено е нещо, към което се целих от много време! Ticket to Ride е една от любимите ми игри и е твърдо в личния ми е топ 10 на всички времена без изгледи скоро да излезе от там… особено с разширения като това.

Това е първото разширение на Ticket to Ride от поредицата Map Collection и типично за повечето от тези „колекции“, то пристига с две карти, всяка от които със собствени особености и правила. НО! Имайте предвид, че това е само разширение и все пак имате нужда от някоя от базовите игри – било то USA или Europe.

Подхождам към това ревю с много кеф и малко срам, или с други думи съм, както казва 3 годишния ми син „Много добър, малко лош“. Кефът идва от повече от страхотната Азия, а срамът от това, че така и не съм играл Легендарната Азия (една от двете карти). Новото в тази карта е малко, но достатъчно различно, че да открои картата. В Легендарната Азия влаковете, които преминават през опасните Хималаи могат да изхвърчат от пътя и… колкото и да звучи неприятно… по този начин ви носят точки. Нямам мнение по въпроса дали това прави разширението по-вълнуващо от другите карти, но спокойно, няма да ви оставя безревювни. Използвах помощ от приятел и се допитах до Камен (BigBoxYour). Ето и какво мисли той за Legendary Asia:

Legendary Asia е един много интересен вариант на Ticket to Ride, в който ще трябва да строите линиите по планинските склонове. Разбира се, това ще изисква жертви, а именно факта, че ще трябва да чупите част от локомотивите в ръката си. Може да не звучи особено забавно, но това е една от най-приятните карти за игра с начинаещи, а защо не и с опитни играчи. Има много избор, много чупене на вагони, с две думи – много купон.          – BigBoxYour

Сега е време за моите лиги.Ticket to Ride: Asia е отборна карта. Уаа? Да. До три отбора по двама играчи могат да се включат в надпреварата за точки. До три… значи вече могат да играят шест човека? Уааа? Да. Това е единствената карта, където можете да пласирате тъжния шести човек, който все се върти около масата ви с надеждата някой да отиде до тоалетната и да си заплюе място през това време.

Чудих се дали механиката ще работи добре, особено след като прочетох правилата. Имах съмнения, защото на пръв поглед сякаш всичкобеш е почти същото с изключение на това, че използвате един и същи цвят вагончета с партньора си и че можете да си изпълнявате един на друг билетите. Освен това съотборниците нямат право да си говорят… освен за общи неща, несвързани с играта. Да, това го пише в играта. Съотборници, които не обсъждат? То това изглежда като насилен вариант.

Всъщност всичките ми съмнения рухнаха след моят опит с Азия.

Картата е така построена, че много трудно бихте се справили сами в начинанията си. Определено ще ви трябва помощта на вашия партньор.

Между съотборниците се слагат две дървени поставки за карти. Върху едната ще поставяте общи билети, а върху другата – общи карти с вагони. Отделно, всеки един от съотборниците си има собствени билети и собствени карти с вагончи, които не може да споделя, нито да показва на неговия човек.

В играта вече има и четвърта опция за действията ви. Освен вземането на карти, вземането на билети и слагането на вагони по картата, вече имате опция и да свалите един от билетите си в общата поставка. Това е колкото ценно действие, така и тежко, защото хабите цял важен ход.

Има и една друга добавка. Когато теглите карта, винаги едната отива в общата поставка, а другата в ръката. Ако теглите само една (в случай на локомотив), тогава тя отива в общата поставка. Това изглежда като нещо малко, но поражда най-комичните, но и най-фрустриращите понякога ситуации. Мога смело да кажа, че точно тук се крепи здравата основа на оригиналността, свързана с отборната механика.

Защото вие винаги се надявате вашият партньор да вземе нужната за вас карта и да я сложи в общото пространство.

За да с случи това обаче, вие трябва да сте му дали някаква улика – или да сте свалили общ билет, или да сте построили така вашите вагони, че на другия да му е ясно къде искате да стигнете.

Играл съм играта единствено с 4 човека и въпреки, че беше напрегната и вълнуваща игра, бас държа, че с 6 човека (3 отбора), Азия би се превърнала в една от най-бруталните и агресивни карти от поредицата. Това автоматично значи, че отборният аспект ще се засили до такъв момент, че всяка една грешка на вашия съотборник може да се превърне в синка под окото му. Ох, нямам търпение да я пробвам така!

Заключение

Ticket to Ride: Asia ми е любимото разширение на тази гениална игра! Дори и евро вариантът UK не може да се опре на отборният вариант, който съществува тук. Смятам, че даже само заради него си заслужава да се сдобиете с това бижу. Защото нека честно си признаем – колко добри отборни игри съществуват на пазара? Колко игри са успели толкова добре да хванат отборния дух? Колко игри схващат, че това да се разбираш със съотборника ви не се крепи на манипулация и думи, а на четене на действия и перфектен синхрон. Играта с 4 човека е отлична, но ако искате кървав бой с релси, определено я пробвайте и с 6 човека.

А за Legendary Asia, чухте колегата. Купон!

ПЛЮСОВЕ:

  • Истински отборен дух  (Asia)
  • Играта достига вече до 6 човека (Asia)
  • Дървени поставки за карти, които можете да ползвате и за други игри (кхъ.. Hanabi… кхъ) (Asia)
  • Оригинални нови механики, които не усложняват познатото от базовата игра (Legendary Asia)
  • Подходяща както за начинаещи, така и за геймъри (и двете)

МИНУСИ:

  • Нищо кой знае колко ново и оригинално като механики (Legendary Asia)
  • Ако не харесвате Ticket to Ride по принцип, това рашзирение няма да ви промени мнението

 

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Ticket to Ride Map Collection: UK and Pennsylvania – Направо различна игра!

2 коментара

Ticket to Ride е една от любимите ми игри и въпреки, че не съм писал ревю на нея, можете да прочете впечатлението на голяма част от екипа ни.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/bigboxgamers-guarantees-ticket-to-ride/“ target=“blank“ ]BBG Гарантира: Ticket to Ride[/button]

Това e петият Map Collection на Ticket to Ride, като последните няколко пристигат с две карти – от двете страни на една дъска. В повечето случаи това не са просто карти, а карти с допълнителни механизми, които могат да сменят напълно усещането за стандартната игра на влакчетата.

Days of Wonder пускат по една игра годишно, а миналата година, не издадоха игра, а само това разширение. С други думи, това е компания, която сериозно разчита на тест и качество. Нека видим дали това разширение отговаря на очакването, като разгледаме двете карти по отделно.

United Kingdom

Това определено е най-различното разширение, което съм срещал. То променя толкова базовия начин на игра на Ticket to Ride, че почти имате чувството, че играете евро игра с различни начини на победа.

Първото, което ще забележите, когато погледнете картата на Великобритания са различните области, на които е разделена.

Второто са… тестетата с карти, които пристигат с това разширение. Това не са влакове, това не са и билети. Всъщност… разширението пристига със собствено тесте влакове, защото в него има повече жокери (локомотиви) от обичайното. А жокерите ви трябват именно за новите видове карти…

Технологиите

В началото на хода си, всеки играч може да купи една технология от „пазар“, като похарчи определен брой жокери (локомотиви), което го пише на самата карта с технология.

Повечето от тези карти не са  подобрения, а по-скоро… свобода да правите стандартни действия.

В началото на играта вие можете да поставяте само върху линия с две места, не можете върху място с ферибот, не можете да слагате дори извън Англия. За да можете да правите всички нормални неща, ви трябват конкретни технологии.

Разбира се, освен тези ограничения, някои от картите за купуване са наистина готини неща. Например, всеки път като поставяте нова линия, печелите +1 точка. Или пък, когато теглите от тестето на сляпо теглите 3 вместо 2. Или дори това, което ви позволява да играете една карта по-малко, когато строите линия. Разбира се, по-хубавите неща са по-скъпи, а някои от технологиите са ограничени само до една бройка, така че е по-добре да побързате с тях.

Естествено, не можете да купите всичко и трябва добре да оптимизирате истинските ви нужди. Например, в последната игра аз бързо изхабих всичките си локомотиви, за да купя технологията за по-евтино строене на маршрути, но в крайна сметка не я ползвах много, защото много от линиите, особено в Англия са дълги точно едно поле (дори с технологията, трябва да дадете поне една карта).

Играта има и няколко подобрения за напреднали, които напълно в стила на Days of Wonder са излишно сложени в друг мод. Според мен трябва да си играете винаги с тях. Не усложняват кой знае колко играта, но пък дават повече опции. Това са рискови карти, които ако ги купите, залагате, че ще извършите нещо. Ако го направите, печелите доста точки. Ако не успеете обаче, губите същия брой точки. Това са залози за неща като например „Най-дълга линия“.

В играта има един доста счупен маршрут. Според мен, а и според други познати, които са играли експанжъна много повече пъти от мен – който направи този маршрут печели играта. Да, за него трябват 10 карти, като трябва три от тях да са локомотиви, но само за този маршрут не се изискват никакви технологии. И ако го направите печелите цели 40 точки! Това са… адски много точки!

Самата карта е сравнително отворена и ако имате нужните технологии, едва ли могат лесно да ви попречат да стигнете където искате. Така че сама по себе си, без технологиите ,не би била толкова добра.

Въпреки това обаче мисля, че това е по-добрата карта от двете и нямам търпение да я играя отново, защото ми носи усещане за развитие и сякаш може да се печели по различни начини, независимо от билетите ви.

ПЛЮСОВЕ:

  • Усещане за евро игра
  • Различни пътища към победата
  • Арт дизайнът е гениален

МИНУСИ:

  • Малко се отдалечава от стандартния Ticket to Ride и не я препоръчвам за нови хора в играта
  • Маршрутът Саутхамптън–Ню Йорк е счупен

[divider]

Pennsylvania

Споменах, че UK е по-добрата карта, но това се дължи основно на новите механики. Ако говорим само за картите обаче Пенсилвания ми харесва много повече. Тя ми напомня на картата на щатите. Тясна и агресивна, пълна с много напрежение и прецакване.

Ticket to Ride е една от малкото семейни игри, които обичам да играя състезателно. Това е и една от малкото игри, които успехът от изпълненият ви план ви носи огроомно удовлетворение. Особено с карти като Пенсилвания, в които на пръв поглед изглежда почти невъзможно да си изпълните успешно билетите.

Тази карта вкарва нова механика – събиране на акции. Самата механика върви гладко, но има някои проблеми. Нека ви я разкажа преди това идеята.

Разширението пристига с няколко различни видове акции. В края на играта, който има най-много от всеки вид акция ще вземе точки, написани върху самите акции.

Над повечето маршрути има отбелязани няколко вида акции и когато вие направите този маршрут можете да си изберете да си вземете една от съответните акции.

Акциите си ги държите с лицето надолу, за да няма постоянно следене и броене. За да се избегне хаосът обаче, акциите са хитро номерирани и винаги знаете колко акции от определен куп са взети. Ако в края на играта имате равни с някого, тогава първи е този, който е взел пръв от съответния куп.

Това на теория звучи добре, но на практика има два проблема.

Първо. Открихме, че никой не се концентрира толкова върху акциите, а просто си следи билетите, защото те винаги ще си останат най-важни. Да, когато минете през маршрут с избор, вие имате някакво решение, но след средата на играта, когато повечето от акциите са взети, вие често ще вземете просто това, което е останало.

На пръв поглед можете да си кажете – “Ми квот такова. Малко допълнителни рандъм точки“. Ронг! Оказва се, че акциите ви носят горе-долу половината точки! С други думи – зависите от тях. От тук идва и сравнителната случайност от играта. Не виждам защо някой би се занимавал само с акциите. Не виждам как и ще измени маршрута си, за да задоволи тегленето на акциите.

Да не говорим, че акциите са крайно „отворени“: Вие можете да спечелите точки от почти всички акции. Почти винаги има точки за първо, второ, трето, четвърто, а понякога и дори за пето място.

Установихме, че най-добрият метод за печелене на точки от акции е не да си първи на една-две, а да имаш акции от колкото се може повече различни видове. И пак… само ако ви се получи, едва ли ще гоните този начин на геймплей.

О, открихме и още едно странно нещо. Нито в книжката, нито върху самата карта пише колко точки дава маршрутът от 7 влакчета. Трябваше да ровим във форуми, за да открием истината от мнение Алан Муун в BGG.

Въпреки всичко това, аз намирам Пенсилвания за очарователнo разширение, та било то и само заради самата карта. Да, може би не съм играл достатъчно тук, за да открия работеща стратегия с акциите, но ми се струва, че те са твърде силни и твърде случайни, за да могат да балансират останалата част. Може би следващият път ще играя картата без акциите. Да, това е напълно възможно и вероятно по-забавно.

ПЛЮСОВЕ:

  • Самата карта е тясна и агресивна. Страхотно!
  • Арт дизайнът, разбира се, отново е чудесен

МИНУСИ:

  • Получаването на акциите е сравнително случайно
  • Акциите дават Твърде много точки на твърде много играчи
  • Никъде не пише колко точки дава маршрутът от 7 влакчета
  • Някои няма да харесат напрегнатия геймплей на картата

[divider]

Заключение

UK and Pennsylvania Map Collection е повече от прекрасно допълнение към класиката с влакчетата. Акциите на Пенсилвания не са кой знае какво, но дори да играете без тях, самата карта е напрегната, вълнуваща и супер състезателна.

United Kingdom е всъщност основната причина, поради която бихте искали да се сдобиете с това бижу. Картата предлага разнообразие от стратегии и носи усещане, което никое друго разширение, което съм играл, не е носило досега. Все едно играете истинска евро игра с развиване на различни технологии.

Разбира се, това носи два потенциални минуса. Играта става малко по-тежка и едва ли ще искате да я играете така всеки път. И вторият минус… играта доста се отдалечава като концепция от стандартния Ticket to Ride. Ако не обичате евро игри или пък искате доброто старо слагане на влакчета и прецакване на маршрутите на другите, едва ли UK е за вас.

И… точно заради това разширението е толкова добро. Едната карта е напълно уникална и иновативна за системата, а другата – съвсем близка до познатия стил, нооо с малко допълнителни механики. Както и да го гледате – вин-вин!

[divider]

Това разширение, както и базовата игра, можете да откриете в магазина на приятелите ни от Paladium Games!

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.paladium-games.com/index.php/store/board-games-nastolni-igri/board-game-nastolna-igra-ticket-to-ride/ticket-to-ride-united-kingom.html“ target=“blank“ ]Paladium Games[/button]

BigBoxGamers препоръчва, Настолни игри

BigBoxGamers гарантира: Ticket to Ride

Вашият коментар

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/bigboxgamers-guarantees/“ target=“blank“ ]Какво представлява BBG Гарантира?[/button]

Брой гласували: 9

Обща оценка: 17

Ревю: [button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/ticket-to-ride-europe-1912expansion/“ target=“blank“ ]Ticket to Ride[/button]

Влакчетата са сред първите избори за игра с нови хора. Темата и правилата са достъпни, а геймплеят е сходен с модерните правила на съвременните дизайнерски игри. Ticket to Ride е перфектна игра за вкарване на нови хора в хобито, а освен това, видиш ли, е и отлична с геймъри. Това е игра, с която повечето настолни игри вече се сравняват.                                                                                                                                                                                                                                                                                        -BigBoxGamer

Ticket to Ride на пръв поглед може да изглежда детска, с всичките си вагончета и влакчета, които си редите, но само трябва да се решите да я пробвате и ще разберете, че е много увлекателна и интересна игра. Ако не съществуваше Каркасон това щеше да е избора ми за игра за зарибяване на нови хора. Само още нещо – колкото и да се ядосате, когато играете, не удрайте по масата!                                                                                                                                                                                                                              –BigBoxSharki

Ticket to Ride е една игра, на която всеки може да се научи да играе и да победи – малката ви сестра или брат, баща ви или майка ви, дори дядо ви и баба ви. Още повече, в голяма част от случаите точно хората, които не са играли никога играта ще ви натрият носа за идните дни и седмици!                                                                                                                                                                                                                                                                                                -BigBoxYour

Ticket to Ride е изключително увлекателна игра, която всеки трябва да изиграе поне веднъж. Който ме познава знае, че това е една от любимите ми игри, защото е наистина добре премислена. Ticket to Ride може да е лесна и семпла, но в нея има много повече стратегия, от колкото изглежда. Много ми харесва разнообразието от продължения с допълнителни игрални полета. Всяко от тях променя поне малко начина на игра, което означава, че и играчите трябва да адаптират личния си план за достигане до гарата на победата! *Тудуф-тудуф*

                                                                                               -BigBoxDicer

Ticket to ride е една от игрите, които ми дават неповторимо чувство на удовлетвореност от действията ми. Запълвайки голямата празна карта с влакчета, играчите имат чувството, че участват в един голям общ проект – макар и да е със състезателен характер. Да не говорим за чувството да ти се паднат точно влакчетата, които ти трябват за някой мнооого дълъг маршрут. Безценно! Въпреки, че правилата са прости и могат да се обяснят на всякакъв тип играчи за няколко минути, играта предоставя много тактически решения и тръпка. Липсата на агресивна конфронтация я прави много подходяща gateway игра.

                                                                                             -BigBoxWolfyy

Играта стана емблематична за въвеждаща в света на настолните игри. Компонентите са много добри, а в колекционерското издание са направо страхотни. Лесна откъм правила и увличаща откъм геймплей, Ticket to ride спокойно може да бъде единствената игра у дома и да не ни омръзне. Пък и на кой може да му омръзне да си играе с влакчета?!                                                                                                                                                                                                                                                                   -BigBoxTea

 

 

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Five Tribes – хитова настолна игра… или?

2 коментара

ПОДРОБНИ ПРАВИЛА ВЪВ ВИДЕОТО В КРАЯ НА СТАТИЯТА

Най-после и аз да се изкажа за една от най-нашумелите игри тази година. Петте племена е дело на машината за феноменални компоненти – Days of Wonder заедно с фабриката за хитове – дизайнера Бруно Катала. Всичко това би трябвало да доведе до една велика игра, нали така? Нека проверим. Ще се опитам да бъда максимално критичен, защото съм в настроение да разруша нещо красиво, а и да смъкна от трона на предразсъдъците някое светило на настолните игри!

Да започнем от най-важното за мен във всяка игра…

Темата

Инспириран от света на 1001 нощи, Катала е създал игра в султаната Нагала, където стария султан току що е умрял. Пророчества предвиждат появата на странници, които ще маневрират пътя си към властта. Странници, които ще използват хитрината си, хората от петте местни племена, но и силата на Джиновете и така един от тях ще стане най-могъщия султан, съществуващ някога…

Или нещо такова.

Няма много игри на тази тематика, да не говорим и за добри. Но връзва ли се темата с начина на игра? Отговорът е… категорично не. Темата е лепната върху иначе страхотни компоненти и хитри механики. Спокойно това можеше да е игра, в която роботи се опитват да си издействат право на социални осигуровки или кученца, които се състезават в математическа олимпиада. Играта е напълно абстрактна… НО! Трябва да се отбележи, че никъде Катала не твърди обратното. Той не се хвали с мощна тематична игра. Напротив, играта не претендира за атмосфера и пустинно приказно усещане. Въпреки това, в моят бележник това си остава минус.

Започнахме с лошо. До тук добре. Задоволих малко хейтърското си настроение. Да видим има ли още потенциал за негативен заряд.

Компонентите

Days of Wonder. Достатъчно казах. Колкото и да ми се иска, не мога да кажа нищо лошо по тази точка. Five Tribes се отличава с великолепни компоненти, с които смазва конкуренцията си с двата крака! Като изключим стандартните „каркасонени“ човечета, които срещаме в повечето игри, всичко останало е „през покрива“ (съществува ли такъв израз на български?). В играта има куп дървени камили и палати, плочките са огромни и детайлно изрисувани, а картите са с невероятни илюстрации. Символите са ясни и улеснителни, а в самата кутия има място да поберете всичко… стига да не я обръщате вертикално. Използвайте съвета на Теодор и не изхвърлйте „пънч бордовете“, след като избутате маркерите. Сложете си ги под поставката за компонентите (инсърта). Всъщност, правете го с повечето си игри. Помага!

Тук си затварям устата и слагам огромен плюс! Да преминем към основната част! Сърцето на играта! Да видим дали хищните ми намерения могат да канибализират едно претенциозно заглавие.

Механиките

Всички сме свикнали с израза „worker placement” или на български – поставяне на работници. Повечето европейски игри са такива. Е, Бруно Катала твърди, че е измислил нещо ново и нарича своята игра „worker displacement”. С други думи – махане на работници?

Всъщност правилата на Петте племена не са сложни и можете да ги видите в края на видеото. Аз ще се опитам да наблегна на основния принцип, за да разберете какво се опитвам да разнищя.

Играчите се опитват да съберат най-много пари, което в края на играта са точки. Това се случва по най-различни начини, но всички тези начини се въртят около човечетата върху дъската. В играта има пет различни по цвят и функция човечета (петте племена). Всеки цвят върши различна работа.

В началото на играта върху всяка плочка се слагат определен брой човечета. По време на хода си, играчът взема всички човечета от някоя плочка и започва да пуска по едно човече върху съседна плочка. Там, където пусне последното човече задължително трябва да има друго човече от този вид. Тогава играчът взема всички човечета от този вид от плочката и изпълнява ефекта.

Племената… човечетата са:

  • Бели – Старейшините (помагат ви да си купувате Джинове)
  • Сини – Търговци (помагат ви да събирате пари)
  • Зелени – Строители (помагат ви да събирате ресурси и …ъм… роби)
  • Червени – Убийци (помагат ви да… ами да убивате други фигурки)
  • Жълти – Везири (Колкото повече имате, толкова повече точки получавате накрая на играта)

Подробни правила можете да откриете във видеото в края на статията.

В играта има механика със събиране на колекция от различни ресурси, както и събиране на …ъм… роби. Робите заместват нуждата от хора и могат да се използват за поевтиняване на стока. В играта също.

Не мога да кажа, че успях да намразя механиките, но не мисля и че съм особено впечатлен. Виждал съм подобен тип система и въпреки, че Бруно Катала я нарича „worker displacement”, в Тrajan – Стефан Фелд не я наричаше по никакъв начин. Просто вземаш едни цилиндърчета и ги движиш, където попадне последното се изпълнява действието на мястото със съответни цветове. Фелд дори не се е опитал да сложи тема на тази механика. Даже и цилиндърчетата са обикновени цилиндърчета. Не са хора, не са племена. Според мен, той се е мъчил, мъчил да измисли тема и накрая просто се е предал с думите „Майната му, аз съм Фелд!“ . Не можеш да насилиш една абстрактна механика да се превърне в реална тема.

Събирането на стоки в различни комплекти също не е нещо ново. Още повече – отново може да се открие в Trajan. Но и в много други игри.

Използването на уменията на Джиновете обаче е нещо интересно. Всеки Джин прави различни неща. Някои имат по-добри умения от други, но за сметка на това дават по-малко точки в края на играта. Понякога си струва да си купиш Джин само заради точките. Няма да използвате повече от два-три средно на игра, а в кутията има цял куп от тях. Така че преиграваемостта е доста голяма. Всъщност Джиновете във Five Tribes дават специални умения и именно те разграничават стиловете на игра на играчите.

В такъв случай плюс ли давам или минус на механиките? Нека да е половин плюс. Вертикален минус. Пасувам на тази оценка. Трудно е да оцениш нещо, което е гениално, но вече е правено.

Нека сега да преведем един хубав израз буквално от английски по този начин…

НЕ БИЙ ОКОЛО ХРАСТА И КАЖИ КАКВО МИСЛИШ!

Веднага – Аз харесвам Five Tribes. Има отлични компоненти и работещи изчистени механики. Темата е лепната от никъде, но работи и не ми пречи. Преиграваемостта е вечна и играта няма нужда от разширения. Всъщност Five Tribes има всички предпоставки да бъде пълен хит и игра на годината. За много хора е!

За жалост, за мен не е. В играта нещо ми липсва. Какво е то? Тема? Да, определено темата липсва, но не е там проблема. Има много игри без теми, които харесвам. Дори Trajan – играта, с която сравнявах племената малко по-рано, няма тема… но винаги ще я предпочета пред Five Tribes. За Катала този по-тежък и абстрактен начин на разработка на игра е нещо сравнително ново, докато Фелд все пак е майстор на движещите се безцелно части. Тогава какво липсва?

Душа? Да, определено липсва душа. Когато играта стои на рафта, не изпитвам силен ентусиазъм при мисълта да я играя… но определено не смятам времето за изгубено. Тоест – Five Tribes не е най-вълнуващата игра на света, но все пак е добра игра, която ако й се отдаде нужното внимание, придобива интерес. Просто не ме удря силен блясък всеки път като се сетя за нея.

Какво тогава липсва? Живот? Да, и това е така. Имам усещането, че играта няма голямо бъдеще. Но това не е защото няма преиграваемост. На теория има безкрайна. Но… както казах, според мен искрата ще изчезне след няколко месеца при повечето хора, които я притежават. Дано не съм прав, защото играта е наистина добра.

Казах много негативни неща, но Five Tribes има излъчване на победител. Знам, че това няма никакъв смисъл след всичкия хейтърски бълвоч, но… изпитвам уважение към тази игра. Просто Five Tribes е един от редките случаи на гениални игри, които са перфектни, но просто не ми се играят. И не защото не обичам такъв тип игри, просто защото ми липсва нещо. Последно какво е то? Тема, душа, живот? И трите.

Можем да наречен Five Tribes – най-тежката игра на Days of Wonder до този момент и пожелавам на компанията да продължава да прави такива игри.

Въпреки, че играта не е за мен, аз ви препоръчвам да я пробвате. Преди да вземете решението си, трябва да я играете. Защото това може да е от онези игри, които винаги изглеждат добре на картинка, на теория, на видео и дори на книжката с правила, но на практика – нещо не им достига.

Според мен, Five Tribes има своята аудитория… всъщност всички от моята компания харесват играта. Харесват много играта. Затова преди да финализирам това ревю прочетете и другите мнения, а после изгледайте и видеото с правилата, подробно обяснени от Теодор. После си направете сами извод кой крив, кой прав и кой събира твърде много везири.

Обичам когато игрите, които играя ми предоставят интересни избори и разнообразни опции на всеки ход, без да преминават една граница на сложност и продължителност, която би направила играта да се чувства повече като работа, отколкото като забавление… Тази е от тях. – BigBoxGeek

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотни компоненти
  • Безкрайна преиграваемост
  • Предизвиква тактическо и стратегическо мислене
  • Хитра механика, която води до най-различни комбинации
  • Бруно Катала

МИНУСИ:

  • Темата е все едно
  • Хитра Механика, която вече сме виждали
  • Стефан Фелд

 КАК СЕ ИГРАЕ FIVE TRIBES – ТЕОДОР ЩЕ ВИ ОБЯСНИ

[divider]

Благодарим на нашите приятели от Paladium Games за предоставено копие от играта и ви уверяваме, че дори и да не си харесате тази игра, можете да откриете всякакви готини настолни игри!

Ако решите да купите играта и аз съм помогнал това да се случи бих се радвал, че Five Tribes има своята огромна аудитория. Можете да си я закупите като кликнете на бутона отдолу!

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.paladium-games.com/index.php/store/board-games-nastolni-igri/five-tribes-the-djinns-of-naqala.html“ target=“blank“ ]Paladium Games[/button]

[divider]

Източник на снимките: www.boardgamegeek.com

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Relic Runners – Археолози на стероиди!

3 коментара

Представете си един аквариум с рибки. Представете си, че в аквариума няма рибки. Представете си, че в аквариума няма и вода. Представете си, че сте Индиана Джоунс. Представете си, че вашите приятели също са Индиана Джоунс. Представете си, че цялата тази пасмина от Индиана Джоунсовци са в същия този аквариум. Сега си представете, че в аквариума има само едно-две ковчежета със съкровище от кристални черепи, зелени жаби и малко храна за рибки. 3…2…1…Тичайте!

Точно това Relic Runners! Надбягване в едно тясно място за реликви и разбира се, точки!

Relic Runners е семеен тип игра. Това е и основния таргет на производителите й – Days of Wonder. Компанията, която ни е зарадвала с едни от най-красивите и най-леките игри на пазара – Ticket to Ride, Small World и още много подобни. Relic скача с два крака в тази категория и ниша на усещане от играта.  Като се има предвид цените на игрите и средната работна заплата у нас, едва ли всеки би предпочел да има две подобни игри. Лично аз не бих. Затова от време на време в това ревю ще правя къде уместни, къде не, сравнения с основната конкуренция(според мен) на играта – Ticket to Ride.

Щом отворите кутията, първото нещо, което ще ви грабне окото, това са реликвите! О…Боже…мой! Уникално красиви и детайлни реликви. 4 вида реликви – жаба с кристал в устата, плезещ се тотем, синя птичка и кристален череп.(предполагам препратка към Индиана Джоунс). За съжаление, те не влизат в играта още в началото. Трябва да поровите из древните храмове, за да ги откриете.

Който е запознат с кутиите на Days of Wonder, тази не се различава от техния стандарт. Има отделения за всички части от играта, така че няма да се налагате да ходите до Джъмбо или местния ловно-рибарски магазин за кутийки. Компонентите са големи и разноцветни. Всичко е шарено и доста приятно за окото, особено в средата на играта, когато вече са наизлезли няколко реликви, обърнати са няколко храма, поставени са пътища, храна и инструменти из картата. Дъската сама по себе си не е нищо особено, но веднъж щом всичко си отиде на мястото, тя просто блйесва, блйесва!…както се казваше в една…Оф, както и да е. Сигурно само аз съм я гледал.

Пътищата в играта ужасно много приличат на влакчетата от Ticket to Ride. Цветовете са същите, само че не пристигат с едно леко счупено влакче, както повечето кутии на Тicket to Ride пристигат.

Единственото ми заяждане с компонентите е с някои от плочките, които имат изписан текст върху себе си. Според мен, добрите стари символи щяха да свършат по-добра работа. Тъй като играта определено е насочена към семейна и евентуално детска аудитория, символи и описание в книжката щеше да е по-добре. Така можеш да си принтираш и преведеш образец на български и няма да имаш никакви проблеми да представиш играта пред нови хора. Още повече, когато някои от тези плочки с текст са тайни, на хората може да се наложи да предполагат какво трябва да направят. Както и да е де, само заяждане, не дразни толкова.

 

Както винаги, типично за семеен тип игра, компонентите са десятка. И както винаги – геймплеят е максимално опростен. Мисля, че е крайно време да кажа нещо конкретно.

В Relic Runners, вие сте археолози, които се опитват максимално бързо да изкопаят, разкрадат и осквернят де що има нещо лъскаво из малка местност. Всички вие тръгвате от един общ лагер, но алчността очевидно ви обзема и от там насетне, всеки е сам за себе си.

Във вашия ход можете да правите две действия. Първо – да се движите и второ – да поразровите из някой древен храм. Можете да се движите само веднъж, но ако вече имате прокаран ваш път, можете да минете спокойно, без това да ви взема ход. Ако има обаче построен чужд път, не ви е разрешено да минавате по него. Тъп и горделив археолог. Само по неговите отъпкани пътища ще си ходи, нашия! Я, ма-ха!

Разглеждането на храм се осъществява като обърнете най-горната плочка от купчинката, върху която се намирате. В зависимост от вида храм (те са три) получавате различни бонуси.

Лилавите храмове ви дават специални умения, кристалните – някакви тайни бонуси за края на играта, а сините – чисто и просто точки. И то не малко. Насочете се към сините храмове. Те ще ви спечелят играта.

В играта има и руини. Ако ги разкопаете, те ви позволяват да си сложите влакче…извинете път… някъде около тях. Тук DOW са предпочели да се насочат към механика, не към тематика, тъй като няма никаква логика руините да ти позволяват да строиш път. Или може би има? Ако е така, тогава аз имам три обяснения, защо руините ви дават път.

–   Вие сте безкруполен археолог, който си е взел дипломата с купени изпити и изобщо не се интересува от археология, а от пари и разрушения, затова разбивате най-близките руини и от материалите си правите път…който да ви доведе до още разрушения.

–   Руините притежават специална магическа сила, която ви дава мъдрост, с която осъзнавате как се строят пътища…и мигновено след това забравяте отново как се правят.

–   пиянска вечер на дизайнерите?

И докато говорим за абсурд, идва ред и на въпросните набези за реликви – relic runs. След като някой играч разгледа целия храм (изтегли и последната плочка от храм на дъската), на негово място се поставя реликва от съответния цвят храм. Дотук логично – В дъното на храма е най-ценното.

След това обаче нещата стават малко особени. Единствения начин, по който може да се вземе реликва е да се отвори следващата реликва от този тип. Тогава ако започнеш хода си от едната реликва и успееш да дотичаш до другата реликва за един ход, вземаш втората. Колкото по-дълъг път изминеш между двете, толкова точки вземаш, че и по 2.  Дори няма да се опитвам да познавам защо е така. Може би е защото се засилваш и си шибваш главата в другата реликва и така я отскубваш…нямам идея. Очевидно в Харолд Пинтер има пръст в това решение.

Това, разбира се е само лек тематичен проблем. Като механика, всичко е изпипано много добре. Толкова добре, че успяхме да изучим правилата за по-малко от половин час.

 

О, да! Забравих да кажа, че играта пристига с 5 различни персонажа и съответно 5 различни лични табла. Илюстрациите по тях са много добри и нарисувани с хумор. Те са двустранни, като от едната страна е мъжко, а от другата женско архитект. Освен това, има места, където да си държите всичката храна, влакчета…тоест пътища и инструментите. На таблото можете да откриете и най-различни умения, които може да вдигате в процеса на игра, благодарение на инструментите, с които разполагате.

 

Като цяло Relic Run не те въвлича в някаква история или дори в дълбока тема. Вместо това  пък ти позволява да си прекараш приятно време в компания с реални хора. Тоест, можете да си говорите спокойно за всякакви други неща докато играете. Играта е изключително приятелски настроена, въпреки тематичната алчност на арехеолозите.

Това, което я прави приятелска е фактът, че реално играчите не си пречат много. Да, всеки бърза да разкрива храмове преди другите играчи, но има достатъчно на картата(дори и с 5 играча), че да има за всички. Сега, ако искате да бъдете груби, винаги можете да ходите да разкривате само кристалните храмове. Нямате право да държите пред себе си повече от две еднакви плочки от този тип храмове, но понеже те дават мисии за повече точки, можете да ходите просто да теглите и изхвърляте. Да, няма да спечелите, но поне ще сте на последно място. Което и заслужавате, досадници такива!

Спокойно мога да кажа, че няма особена разлика в играта когато играете двама или пет играча. Вие не можете да се блокирате, като да кажем в Ticket to Ride. Ходовете не отнемат и толкова време, така че и цялата игра няма да се бави. Всъщност играта не отнема повече от час, дори с 5 човека. Така или иначе има определен брой храмове и реликви, които трябва да се вземат.

 

По принцип аз обичам тежките игри с много компоненти, много правила и много от всичко.  Колкото по-объркан се чувствам, толкова по-добре. Това не означава обаче, че не харесвам малките парти игри, приятните семейни игри и изобщо неангажиращите преживявания с нетематични произведения. Старая се в моя дом да има от най-масивните до най-елементарните игри. Тежки игри с миниатюри, дълбоки стратегии, уникални парти игри, игри за разказване на истории, игри с влакчета, дори имам и игра с маймунки за 2-3 годишни деца! това, което искам да кажа е, че Relic Runners може никога да не стане такъв хит като Ticket to Ride, но задължително трябва да опитате това преживяване.  Според мен, това е игра, която трябва първо да се пробва преди да се купи. Защото може да се отиде на двата полюса. Или ще я заобичате или ще я намразите.

Благодаря на приятелите ни от Паладиум Геймс, които ни дадоха тази игра за проба. И въпреки, че лично аз играя рядко такъв тип игри, определено мога да я препоръчам за по-лежерните, по-приятелски настроени и по-семейно ориентирани геймъри. Дори не за геймъри, а за нови хора в хобито. Не мога да определя дали това ревю е позитивно или негативно, тъй като незаобичах с цялото си сърце играта, но пък ясно изпъкват доста добри качества и иновативни елементи.  В крайна сметка мисля, че Relic Runners определено заслужава да се присламчи до голям кръг от почитателски рафотве! 

[divider]

ПЛЮСОВЕ:

  •    Изумителни компоненти, особено реликвите
  •    Лека, непретенциозна семейна игра
  •    Бързи ходове, бърза игра
  •    Бързо подготвяне на играта върху масата
  •    Лесно точкуване

 

МИНУСИ:

  •    Странни тематично нелогични механики
  •    Текст по плочките
  •    Сините храмове сa OP (носят твърде много точки)

[divider]

Ако искате да си купите играта, можете да кликнете тук.

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Memoir’44 – номер едно за мен BigBoxGeek

14 коментара

Когато някой разбере, че имам над 70 настолни игри, следващият въпрос обикновено е коя е любимата ми игра. Имам заучен отговор – Memoir’44! Не, че толкова категорично може да се отговори на този толкова некоректно зададен въпрос…  Защото аз деля игрите на много видове, например взависимост от бройката на играчите, от вида на компанията, с която би следвало да се играе, от темата, от времетраенето на играта, от количеството мислене, което се изисква от играча и т.н. Във всяка категория мога да кажа, че имам една или няколко любими игри.

И все пак избирам да посочвам Memoir’44 за любимата ми игра, без да се обяснявам, че това е само условно. “Защо?” – ще попитате. Защото е една от малкото преминали два много тежки теста – теста на времето и теста за преиграваемост. Играя тази игра редовно от 5-6 години и все още изпитвам огромно удоволствие всеки път, когато я играя. Благодарение на факта, че играта е базирана на стотици сценарии, може да играеш като мен години наред, без да се налага да изиграеш един и същи сценарий два пъти. Всеки път си поставен пред нова игрова ситуация, което е особено ценното на тази игра.

Но нека да обясня малко повече за правилата, преди да продължа с анализа и превъзнасянето по играта!

Това е игра за двама, която е базирана на различни битки от Втората световна война. Всеки сценарий представлява разиграването на дадена битка. От едната страна са нацистите, а от другата – американците (експанжъните вкарват и други нации). Бордът, върху който се играе, е разделен на шестоъгълни полета, върху които преди началото на битката се разполага сценарий, т.е. добавят се различни терени като градове, реки, гори, хълмове и т.н., всеки от които с различни, но елементарни правила. След това се поставят и различните военни единици на стартовите им позиции според сценария. Основно има три вида такива военни единици – пехота, танкове и артилерия. Всяка с различни правила за движение, атака и брой военни (фигурки) в нея. Експанжъните добавят десетки нови военни единици, така че разнообразието в последствие е огромно.

След слагането на борда се раздават по определен брой карти, с които по време на играта се дават команди на единиците. Броят на картите за всеки играч зависи от конкретния сценарий.

Ходът протича по следния начин: избираш карта от ръка и я изиграваш. Най-често срещаният вид карта е за даване на команда на определен брой военни единици от дадена част на борда (сектор) да се движат и атакуват. Тук следва да се спомене, че бордът е разделен с пунктирна линия на три сектора – център, ляв и десен фланк. Та, съответната карта ти дава право да даваш команди само на единици от съответната част на картата. Първо, имаш право да преместиш всички единици, които решиш, до лимита, даден ти от картата. Различните единици имат различен начин на движение, като теренът също влияе на движението – на някои терени трябва да спреш, на други влизаш само от съседно поле и др. такива. След това атакуваш, като се използват специални зарове. Съответно всяка единица атакува с различен брой зарове, който се модифицира и от терена, на който се намира съответната единица и атакуваната единица, както и от разстоянието между тях. След хвърлянето на зара, успехът на атаката се определя от целта, която си атакувал. Така например, ако си атакувал пехота, всяка страна на хвърлените зарове, която сочи пехота е удар, както и гранатата, която пък уцелва всички единици. Интересното е, че пехота има на две от страните на всеки зар, така че като добавиш и гранатата, лесно можеш да сметнеш, че с всеки метнат зар имаш 50 % шанс успешно да удариш пехота. За сметка на това, за да свалиш танк ти трябва зар със страна танк, която е само една, плюс гранатата. Артилерията пък се удря само с граната! Другите страни на зара са звезда, която в общия случай е пропуск, но има множество допълнителни правила, които я използват като допълнителен удар, например самолетите удрят и на звезда, или пък други специализирани единици удрят и на звезда срещу определена цел – например антитанковата пехота срещу танкове. Последната страна на шестсенния зар е флаг, който задължава атакуваната единица да се измести с едно поле назад. Ако няма накъде да се премести, защото е блокирана от други единици или непроходим терен, всеки флаг, който не може да изпълни се брои за допълнителен удар по единицата.

За всеки удар, атакуваната единица маха една от фигурките си. Интересното е, че дори останала с по-малко фигурки, единицата продължава да има същата атакуваща сила като военна единица с максимален брой фигурки. Това е критикувано от някои като нереалистично, но за мен е доста гениално от гледна точка на подобряване на геймплея, защото ти дава допълнителни опции. Да приемем, че атакуваща сила на единицата се намаляваше – тогава след понасянето на 2-3 удара, единствената разумна опция би била единицата да се премести назад, за да не бъде унищожена напълно. Ниската й атакуваща сила би направила неблагоразумно да атакува. Докато при пълна атакуваща сила имаш избор  –  дали да атакуваш (макар и да съзнаваш, че ще бъдеш лесна жертва за противника на следващия ход), или да бягаш, което си остава опция.

Различните единици се различават и по броя на фигурките в тях – така например пехотата се състои от 4 фигурки, танковете са 3, а артилерията – 2. Когато и последната фигурка от военна единица бъде унищожена, атакуващият я играч печели един медал, което се отбелязва с последната фигурка от унищожената единица на специално място на борда, отброявящо медалите. Целта на играта е спечелването на определен брой медали, според сценария – обикновено 5-6. Медали могат да се печелят и чрез постигането на определени специфични цели по картата – например завладяването на град, излизане от определено място на картата с твоя единица и други.

Освен посочените горе карти, има и тактически такива, които ти позволяват да правиш специални неща, като например да атакуваш с повече зарове в близък бой, да лекуваш единици, да атакуваш с артилерията два пъти, да я местиш три пъти по-бързо от нормалното или други подобни.

Интересна е игровата механика, че можеш да даваш заповеди само на единици, за които имаш карта в съответния сектор – това понякога води до неприятни ситуации. Например при лош късмет може няма как да дадеш команди на единиците, които искаш, но пък това създава много важното усещане за „fog of war”, т.е. не знаеш къде със сигурност противникът ти ще играе на следващия си ход. Иначе би било много по-предвидимо и не толкова интересно Освен това би довело до прекалено анализиране (подобно на шаха). А и със специалните карти, които командват бази не в отделни сектори, а на по-свободен принцип (като например 4 пехоти), това до голяма степен се поставя в едни разумни граници. Следователно много редки са случаите, в които можеш да се чувстваш тотално прецакан от картите.

Във връзка с това мога да кажа, че играта има и добро количество „hand management” (управление на ръката с карти), защото определено не е най-добрата тактика да играеш винаги най-силната си карта всеки ход. Можеш да я запазиш за бъдещ ход, като подготвяш нещата така, че да има още по-голям ефект. Например, може да прехвърляш някои единици в центъра в единия ход, а в следващия да изиграеш картата „Мести и атакувай с всички единици в Центъра“; или пък ако твои единици са в съседство с две противникови единици, можеш вместо веднага да изиграеш картата, даваща ти право на 4 единици да атакуват в близък бой с допълнителен зар, да изчакаш и засега само да преместиш още 2 единици в съседство, за да използваш пълния потенциал на картата следващия ход.

Компонентите на играта са на отлично ниво – като почнем от картата, тайловете с терени, фигурките – всичко е направено, за да издържи дълго време. Аз съм изиграл стотици игри и всичко все още е в перфектно състояние, с едно изключение – заровете. Те са дървени (любимите ми) и логично, с времето боята почва да се поизносва. Засега обаче това не е проблем – след стотиците игри, все още е напълно разбираемо какво изобразява  всяка страна на зара, а поизносеният им външен вид ги прави дори по-автентични и по-привлекателни за игра, поне за мен. Така че все още играя с тях, макар да имам и допълнителни, чисто нови зарове от експанжъни. Много приятно допълнение към компонентите са т. нар. Cardholders – държачи на картите, така че да можеш спокойно да гледаш едновременно всичките си карти, а не да ги държиш и прехвърляш в ръката си. Ползвам ги и за много други игри, защото са голямо удобство (а за играта Hanabi са си направо задължителни). Артът по картите и терените също е страхотен.

Правилата са много ясно и добре написани, с много примери и илюстрации. Никакъв проблем тук. Освен това за всички видове единици, терени, нации и специални действия има карти, така че когато ти трябва да свериш някое правило, можеш бързо и лесно да намериш нужната ти информация, без да ровиш в различни книги с правила (а техният брой набъбва с всеки експанжън). Вместо това можеш да използваш само няколко тестета с карти, съдържащи всичко, което ти трябва (а картите са дори номерирани, като техният номер е посочен в сценария, който ползва съответната по-специализирана единица, например).

Базовата игра включва 16 сценария, които са напълно достатъчни за немалко време. Безплатно от сайта на издателя Days of Wonder можете да си изтеглите още множество официални и стотици неофициални сценарии, направени от фенове.

Играта може да се играе и онлайн срещу заплащане, като в зависимост от пакетите, изиграването на една игра ви излиза между 5 и 15 стотинки. Самото инсталиране на програмата ви дава около 40 безплатни игри.

Няколко думи и за поддръжката на играта от издателите Days of Wonder – тя е меко казано феноменална! От излизането си през 2004-та, всяка година излизат средно по 2 експанжъна, така че ако си фен на играта, едва ли ще те оставят да скучаеш дълго – тъкмо си изиграл последния експанжън и се появява нов (аз даже съм малко назад с материала). Експанжъните добавят много към играта, много! Вече има около 20 експанжъна, някои от които са уникално добри. Експанжъните пренасят битката и по другите фронтове на Втората световна война. Те представят и други нации, със свои специални правила, добавят самолети с физически фигурки в играта (а не само с абстрактна карта, както е в базовата игра), десетки нови терени, единици и стотици сценарии. Добавят се и нови игрови формати, като Breakthrough и Overlord – при тях се играе на по-голяма карта, като там има възможност и за игра с повече от двама играча. Особено ми харесват и вече излезлите две книги с кампании, които ти дават възможност да играеш поредица от сценарии в кампания, като изходът на битката предопределя коя ще е следващата.

Уникалното в тази игра е, че съчетава в себе си перфектното за мен съотношение на мислене, късмет и забавление. Всеки ход имаш определено количество опции за игра, които не са прекалено много, че да се бави ненужно играта, но и не са прекалено малко, че да играеш на автопилот. Оживлението и напрежението всеки път, когато метнеш заровете, играе голяма роля за наслаждаването ми от играта. Много често игрите завършват така, че ако единият не спечели този ход, то другият ще спечели на следващия – поне така би трябвало, но точно тогава заровете започват да показват фриволната си страна и се получава доста забавно и изпълнено с напрежение преживяване!

Базовата игра може да се намери в България за около 100 лв. За експанжъните ще ви трябва специална поръчка, защото не се намират по нашите ширини, но си струва, уверявам ви.

 

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Smallworld – военната игра за начинаещи

4 коментара

BBG рейтинг – 9/10

 

Вече BBG Ви срещна с Days of Wonder и разкри техния пъклен план да дълбаят в портфейлите ни с хубави игри и техните безброй неустоими експанжънчета. Tъй като вече имахте възможността да се запознаете с един от големите им удари Ticket to Ride(а ако не сте – скачайте тук), следва да представим и едно друго попадение, а именно Small World. 

 

Тема – 9/10

На пръв поглед нищо ново – играчите(между 2 и 5) имат за цел да си изберат раса и да заселят един нов свят, който няма друга работа освен да бъде заселван. Играчът печели точки от броя на заселените райони в края на хода му. Този с най-много точки след 8-9-10 ход(броя на ходовете зависи от броя на играчите) печели играта(каква изненада). Разликата идва от това, че тук не следва да получиш или да си избереш някоя раса, която да развиеш и да доведеш до нейния Златен век и с нея да стигнеш до победата. В Small World играча влиза в ролята на водач, целта на който е да поведе своето племе(раса), да го изтиска и да спечели колкото е възможно повече точки с него, след това да го изостави в упадък и да премине към следващият народец, който има нужда от нов вожд.

Кутия – 9/10

Перфектна. Е почти, но все пак перфектна. Здрава кутия с всичките необходими подразделенийца. Дори си има кутия в кутията. В голямата кутия ще намерите мястото на друга кутия, със свои собствени подразделенийца и капак, в която да поставите токените на отделните раси. Всичко стои прибрано с почти никакъв шанс да бъде разбъркано. Дотук добре. НО, щом трябва да се извадят токените на някоя раса от малката кутия започва мъчението, особенно ако сте с по кебапчести пръстчета. Но дори и да не сте и да сте си оставили нокътя на кутрето(да, уви, има още такива хора) пак няма да извадите последния токен. За случая използвам клечка за зъби(неизползвана по възможност). Ако нямате възможност когато играете да извадите всички токени и да ги наредите на масата, или пък не ви се занимава само заради една игра на Small World, изключително препоръчвам да държите подръка нещо подходящо за случая.(пояснение от BigBoxGamer: едно от удълженията на Smallworld идва в кутийка, в която има място за всички мини експанжънчета и тази кутия е с обло дъно, което значи, че проблема с кебабчестите пръсти ще отпадне…поне за тази кутия)

Дъска – 10/10

Големият плюс за мен на тази игра. Има два двулицеви борда, т.е. 4 карти, които използвате в зависимост дали сте 2,3,4 или 5 играча. Здрави, изключително добре нарисувани и измислени, пасват перфектно обратно в кутията. Кратко-точно-ясно=десетка.

Компоненти – 9/10

Компонентите идват на няколко големи листа, от които ще трябва най-просто казано да си ги отчупите и да ги поставите в отделенията им в кутията. Ще получите: 14 банера за раса; 20 банера за специално умение; 109 монети(точки на победата); 168 токена общо за всички раси; 1 зар; 1 маркер за хода; 18 маркера за изгубеното племе. Е, естествено има и книжка с правила и по един лист за всеки играч, на който са изписани всички раси и умения от едната страна, а от другата кратко описание на правилата. Сега. За игра, която съм купил от българския пазар не върви само един от листите с правилата да е на български език, можеше и малко по така да е.

Всичко е изключително пъстро и добре направено и изрисувано, функционално и изработено с мисъл. Компонентите са издръжливи и на пръв поглед не се виждат никакви следи от износване. Особено много ми допада начина, по който банерите за раса и умение се напасват един към друг. Има дори и празен банер за раса и един за специално умение – дали ще го използвате да замените някой от оригиналните който сте изгубили или повредили или пък за да добавите измислени от вас раса и умение – решението е ваше.(в интернет могат да се намерят много фен удължения) Както вече казах, като изключим трудния начин за вадене на токените от кутията всичко си е на шест, в нашия случай 9.

Геймплей – 8/10

Играта се сетъпва изключително бързо – броите колко играча сте, вадите съответния борд, разбърквате расите и поставяте 5 раси(под петия банер за раса остават всички останали без да се виждат), разбърквате специалните умения и поставяте по едно умение срещу всяка раса, играча(вожда) с най-острите уши започва играта пръв и си избира с коя раса ще започне да завладява(не се шегувам проверете си правилата). В зависимост от цифричките на расата и специалното умение, които сте си избрали, получавате определен брой токенчета от тази раса и с тези токенчета завладявате райони.

Основното правило на играта може да се синтезира така: За да завземеш празен район ти трябват два токена за раса, а ако не е празен, всеки токен вътре в района означава, че трябва да дадеш още един допълнителен токен от твоите. В края на хода всеки район ти дава една точка за победата. Всички умения на расите и специални умения реално могат да бъдат посочени като отклонения от това правило. Май стана малко объркано, но още след първата си игра всичко ще ви бъде ясно като бял ден!

Играта е походова и за добро или за лошо никой не може да се меси в твоя ход. За добро, защото така играта е изключително привлекателна за нови и по-неопитни играчи в света на борд игрите. За лошо, защото в някои случаи може да ви трябват около 30-60 секунди за да си изиграете хода и около 5-10 минути докато дойде следващият ви такъв, а през това време освен да гледате как другите играчи се самопарализират анализирайки, нищо друго кой знае колко забавно свързано с играта не може да правите. Но това естествено зависи от групата, с която играете. Една игра приключва за 30-60 минути в зависимост от това колко играча сте и по колко време цикли някой от групичката.

Според правилата на играта всеки от играчите крие точките/монетите, които получава така че освен ако не броите наум кой колко е получил всеки ход до края на играта, победителят не е ясен. Но ако започнеш да си утежняваш играта с излишна математика, къде отива удоволствието от играта и от изненадата на победителя.

Що се отнася до победителя, играта може да бъде едностранна, особено ако играят само двама, но това се случва доста рядко и е в следствие или на грешка при отиграването на даден играч или при изключително силна комбинация раса+специално умение, която не може да бъде спряна веднага. При повече от двама играча нещата стоят по друг начин. Тогава винаги има възможност другите играчи да се съюзят за ход-два. да дръпнат назад и приземят този който е започнал да доминира. Това и е чара на играта – в един малък свят няма място за няколко силни вожда, особено ако делят една граница.

Разнообразие – 9/10

Механиката на комбиниране на раса със специално умение гарантира голямо разнообразие и много рядко игрите, които изигравате ще си приличат една с друга, а дори мога да твърдя че изобщо няма да може да намерите нещо общо между тях. Както посочих, основната игра идва с 14 раси и 20 специални умения, което ви гарантира значителен брой уникални комбинации. И щом тези вземат, че започнат да омръзват, се намесват добрите хорица от Days of Wonder с техните експанжънчета. До момента има 7 експанжъна, добавящи раси и специални умения, а единият от тях позволява да използвате и да свържете Small World и Small World Underground(другия вариант на основна самостоятелна игра). Както се вижда са се погрижили да ни бъде предоставено още по-голямо разнообразие, естествено, на съответната цена.

Заключение

Small World е „друга” игра, която е перфектна за начинаещи играчи. Последователна и лесна за обяснение. За мен това си е една добра игра от където и да го погледна, а ако още имате съмнения дали би ви харесала или не може да изгледате как нашия приятел Родни Смит я играе с децата си и да се уверите сами, че това определено е игра, която няма да ви разочарова.

Съвети и стратегии:

1. Не се стремете винаги да максимизирате собствените си точки. Понякога е по-добре да спреш възхода на противника(особено ако набира скорост с любимите ми скелети).

2. Не се набивай на очи за да не ти скочат другите играчи вкупом.

3. ЕЕЕЕЕЕЕЕЕ. Хайде поиграйте и си изградете и малко свои стратегии.