Архив за етитет: CGE

Letter Jam – почти обективно ревю

CGE продължава със серията си леки асоциативни игри, но този път за екстремна изненада на всички… и позитивна бих казал, играта не е поредното копие на Codenames.  

Освен това тук Влада Хватил не се е хватил на работа, защото е бил зает с разширението на TTA, чакано с години! Тук дизайneрът e Ondra Skoupy, която за пръв път се захваща с такава работа. Мога само да я поздравя, защото дизайнът е изпипан и играта работи отлично… но не тук. Та-та-дааа!  

Letter Jam е игра, в която използвате въображението си, за да съставяте думи на английски, но за разлика от повечето подобни игри, тук ако не сте нейтив с английския, вероятността да се справите задоволително… не е задоволителна.  

Играта получи множество позитивни отзива в интернет и с право – мога много ясно да видя как ако бъде преведена на български език би била хит. За съжаление, дори и сред хора, които са отлично с английския, открих че има мъка в очите и тягост в мозъчните прешлени.  

За да добиете представа какво е Letter Jam – това е смесица между Scrabble и Hanabi. Всеки играч съставя пет буквена дума от случайни букви, след това дава тази дума на играча от дясно. Този играч разбърква буквите и ги слага с лицето надолу. Целта на всеки е да познае буквите пред него и да състави дума с тях, като не е задължително да е оригиналната дума. 

Това се случва посредством рундове, в които всеки играч ще вдигне една от буквите, които иска да познае пред себе си, но с лицето към останалите играчи – тоест, без той да я вижда. След това всички наблюдават буквите наоколо и който може да направи най-дълга дума използва чипове, с които да отбележи реда на буквите в измислена от него дума, която не казва на никого. По този начин всеки се опитва да налучка коя е неговата буква (ако е използвана в тази дума).  

С други думи – трябва да се сетите каква е думата, която някой играч е искал да напише, като гледате останалите букви. Ако си мислите, че сте познали си отбелязвате на специално листче и следващия рунд обръщате друга буква от вашите пет. Когато сте сигурни, че знаете и петте си букви, просто правите дума с тях и проверявате дали сте прав.  

Има и други правила и точкувания, но няма да навлизаме в тях.  

Заключение 

Letter Jam звучи объркващо и може би първата ви игра ще бъде наистина объркваща, но още на втората ще разберете, че не правилата са това, което ще ви спира да играете следващ път. Истината е, че не мога да бъде крайно обективен за правилата на играта, защото не можехме да бъдем много оригинални в измислянето на думите, а не смятам, че сме глупави (така де, за другите говоря, за мен е ясно).  

Виждам играта като отличен потенциал, ако бъде на български език. Засега е твърде нова и не се знае дали някой ще я подхване с превод, така че ако я откриете на английски, пробвайте. Не гарантирам, че ще бъде вашата игра. Ако обаче някой ден се появи на български, мисля, че би била подходяща за всеки. 

ПЛЮСОВЕ: 

  • Оригинални механики в пренаситения жанр 
  • Възможности за хитри думи и готина простотия 

МИНУСИ: 

  • Ако беше на български 

Codenames XXL – същото, но… XXL

Достатъчно ви е да видите заглавието и няма какво повече да говорим. Това е стандартен Codenames, но с ОГРОМНИ компоненти.

Няма никакви разлики между двете игри в съдържанието, освен в размера и готиния инсърт на новата кутия.

Ако не сте наясно с Codenames, ей ви на.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/codenames-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Codenames[/button]

Ако и вие сте се чудили, както и аз се чудих преди това – не, в тази кутия не се съдържат всички Codenames игри. Даже очаквайте скоро Codenames Pictures и сигурно Duet, отново в такава форма.

Няма какво повече да кажа, освен да ви покажа няколко снимки, за да видите разликата в размера.

Готината кутия.

Това е същото:)

Заключение

Ако се кефите на Codenames и вече го притежавате, всичко се опира до това колко голяма маса има. Това чудо заема много място.

Ако все пак отделите нужните квадратни километри ви гарантирам, че преживяването ще бъде по-добро, тъй като вече всичко ще е ясно и отдалеч. С други думи, препоръчвам Codenames XXL за клубове или за игра в голяма компания. Така няма нужда да се блъскате един през друг, за да гледате думите.

Ако играете в малка група обаче има една малка опасност. Понеже в тази игра трябва да криете какви думи искате да подсказвате, когато централния борд е толкова голям ще ви е трудно да прикриете накъде гледате.

Codenames XXL е лъскавиня, от която нямате абсолютна нужда, но ако партясвате с базовата игра често – не виждам защо да не си замените оригинала с тоя гигант.

 

Pictomania – Забравено бижу с нова версия

Влада Хватил се е доказал като майстор най-тежките игри като Mage Knight и Through the Ages. Въпреки това е създател и на една от най-леките игри на пазара, все още углавяваща парти игрите според BGG – Codenames. При него средно положение няма.

Pictomania, както се досещате от заглавието, е отново парти игра. Появи се на пазара преди няколко години, но мина между капките и скоро след това умря.

Сега се появява второ издание с малко поправка на правилата и основно на компонентите, което смъкна крайната цена на продукта. Това беше едно от основните оплаквания преди време – играта струваше твърде много за това, което е.

Няма да правя дълбоко сравнение между версиите, защото не мисля, че много от вас за запознати с първото издание (Аз също не съм), но само ще спомена едно нещо. Докато първото издание пристига със стандартните за такъв тип игра – изтриваеми бордове и маркери, то това пристига с моливи в различен цвят, готини хартийки, които се сгъват по гъзарски начин, за да съберете просто 4 числа, но и най-оригиналния елемент – острилка! Знам. Вълнувам се повече от нормалното за тази острилка.

Ако сте чели ревюто ми на Doodle Rush, ще сте запознати с доста от базовите правила на Pictomania. Двете игри съмнително много си приличат. Като се има предвид, че Doodle Rush се появява между двете версии на Pictomania, да го пишем равен и да не се занимаваме повече с това… до след малко.

В Pictomania играчите получават тайни задачи за рисуване от двайсетина думи, които всички виждат. Щом някой каже „Старт“ всеки започва да рисува.

Играчите трябва да бързат, защото след като са готови с рисунката вземат бонус за бързина и освен това имат първи възможност да познаят другите какво рисуват, като слагат тайни предположения с карти пред другите играчи.

Разбира се, искате да познаят и вашата картинка, защото за всеки непознал ще имате минус точки.

И общо взето така играете 4 рунда, като всеки рунд думите и изразите ще стават по-сложни, като последния – четвърти рунд имате концепции като да кажем… „Консенсус“. Ох, още помня случая, когато някой се опита да нарисува Консенсус – Голямо кръгче и малко кръгче. В средата – средно кръгче. До средното кръгче има удивителен.

Преди да стигна до заключението ще направя все пак едно бързо сравнение между Pictomania и Doodle Rush, тъй като двете игри имат твърде много сходни неща.

Doodle Rush е истинската парти игра. Или поне в смисъл на реално парти. Играта е шумна и предизвиква крясъци и вълнение. Това не е най-комфортната среда за доста хора и често изморява. Заради това играта бих я препоръчал за клубове, или най-много за мъгълски партите.

Pictomania постигна истински успех при мен. Играл съм я както с геймъри, така и с хора, които за пръв път се сблъскваха със съвременни настолни игри. Въпреки че на практика Doodle Rush има мааалко по-малко правила, Pictomania създава приятелска и уютна атмосфера за разлика от леко агресивната понякога такава при Doodle Rush.

Втората причина Pictomania да постига толкова добри резултати при нас е, че думите, които трябва да рисувате са открити през цялото време. Това значи, че ако някой не е добре с английския, вие можете просто да изясните неясните думи преди да започнете да рисувате.

Ако трябва да избера победител между двете, това определено е Pictomania, макар и Doodle Rush да заема гордо място в колекцията ми… засега.

Остроилкаа!

Заключение

Pictomania е феноменална игра. Влада Хватил е гений в настолните игри и не го казвам само oт страх, защото ме размазва онлайн на ТТА. Той доказва, че може да създава леки игри за мъгъли, като едновременно с това знае как да гъделичка истинската му любов – хардкор геймърите. Първата версия на Pictomania не получи много любов преди няколко години. Надявам се това ново издание да възроди славата на тази фантастична игра, изпълнена със смях и контролирано вълнение. Браво CGE! Време е за следващата ви парти игра – Trapwords. И до нея ще стигнем.

ПЛЮСОВЕ:

  • Малко правила – много смях
  • Не е нужно да рисувате добре, за да се справите добре
  • Огромно количество думи в базовата кутия
  • Достатъчно е само един от вас да знае английски, за да можете да играете пълноценно
  • Шарени моливчета
  • Острилкаа!

МИНУСИ:

  • Шарените моливчета не пиша шарено

Можете да си купите този страхотен инструмент за чисто забавление от магазина на нашите партньори от Time2Play.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://nastolniigri.com/collections/new-products/products/pictomania-second-edition?fbclid=IwAR11mtRS4_daSFIr7nwb7mZAHBOPYV8y5ZFJmKhUJ8b9Q5OBIt7ybR8CuL8″ target=“blank“ ]Купи: Pictomania[/button]

 

That’s a Question – Що така бе, душе!

Да си го признаем – последно време Влада Хватил не се занимава кой знае колко с тежки игри. Едно време ни засипа мозъците за годините напред с неща като Through the Ages и Mage Knight. Сега… всичко е Codenames. Всяка години изкарва нови и нови версии на играта… и честно казано, никой не се оплаква. Codenames наистина става все по-добра игра. Но That’s a Question не е Codenames, нека си го каже от сега.

Миналата година играта някак си мина между капките, като CGE основно помпаха Codenames Duet и тук-там Pulsar 2849. Защо That’s a Question не беше презентирана по-добре питам аз. That’s the question! A? Видяхте ли как извъртях. Чук.

Еми… цялата тази неисигурност в продукта има защо да съществува. Самата игра е леко несигурна. Да, има добра идея и като цяло концепцията на „Кое би предпочел“, или както е на английски „Would you rather” е нещо ежедневно, с което често убиваме скуката. Това е и една от любимите игри в колата за моите деца. Какво предпочиташ Кренвирши или Кюфтета. Кренвирши. Винаги е кренвирши. Защо винаги е кренвирши!

Влада взема тази концепция и наслагва отгоре няколко правила, за да се получи игра, която дори в книжката нарича „геймърска“. Тук е моментът да поздравя CGE за поредната гениална книжка. За мен – CGE са майсторите на книжки с правила и всички трябва да се учат от тях (Кхъ… Гад… кхъ). Написана е не просто функционално и подредено, но и с отлична доза хумор… но хумор така обран и на място, че в нито един момент не се чудиш кое е правило, кое е смешка.

Тук отново се използва системата „Dixit”, в която асоциацията не е обективна, а е свързана с логиката на определена личност. По време на хода си играч избира друг играч и му дава две карти. Всяка карта има три различни неща, които са свързани с конкретни въпроси, намиращи се на централно поле.

Въпросите са:

  • Кое би предпочел?
  • Какво би ти липсвало, ако изчезне?
  • Кое считаш за по-лошо?

Всеки отговор е свързан конкретно с някой от тези въпроси. С други думи, не можете да въртите както си искате картата на който си искате въпрос.

Пример за карта.

  • Син цвят отговор (Кое би предпочел) – Да бъдеш най-добрият готвач в света.
  • Зелен цвят отговор (Кое би ти липсвало, ако изчезне) Тъчскрийновете
  • Червен цвят отговор (Кое считаш за по-лошо? ) Да се подиграваш на пенсионерите, само за да ги дразниш.

Вие избирате две карти и ги поставят с един и същи цвят пред някого. Например. Кое смяташ за по-лошо? Да се подиграваш на пенсионерите, само за да ги дразниш. Или – Постоянно да използваш дълги и сложни думи, без да знаеш какво значат.

След това, играчът, който трябва да отговори го прави тайно със специални карти. Другите (без питащия и отговарящия) отговарят тайно и обръщат. Който е познал се движи по определен трак, който не – си остава. Отговарящият никога не печели точки – той просто трябва да е откровен.

В играта има и допълнителни правила – специални токъни, които да ползвате в някои случаи за бонус точки, както и жълъди, които се раздават по специфичен начин и гарантират, че няма постоянно един и същи човек да отговаря.

Играта се води за от 3 до 6 човека, като с колкото по-малко играете… толкова по-странна става. Правилата за трима са усложнени и тогава повече хора гласуват, но по особен начин.

А ако искате да играете само двама… ще цитирам книжката: „Да, можете да играете двама и да си задавате въпроси. Това се нарича „разговор““.

That’s a Question печели в големи групи. Това си е парти игра. На теория играта звучи супер. На практика, първата ви игра вероятно ще е окей, но гарантирам, че въпреки многото карти, ще започнете много бързо да се повтаряте. Играл съм TAQ няколко пъти вече и често не само отговорите се повтаряха, но и дилемите. Защо?

Ето и основният ми проблем. Много пъти отговорите са твърде очевидни: „Да бъдеш най-известният актьор или най-добрият играч по шах“. Ако познавате някого, лесно ще отговорите. Ако не го познавате изобщо пък… отговорът ви би бил чиста случайност. С други думи – може би се търси компания, в която хората съвсем бегло се познават.

Веднъж играхме играта със сгодена двойка и може би за тази аудитория That’s the Question би била идеална. Хората тепърва се опознават и отговорите са любопитни.

НО! Ето и другия въпрос. Повечето отговори са твърде тривиални и дори и да създават леко напрежение и чудене в отговарящият, не успяват да пресъздадат… фън. Дали ще ти липсват колелата или климатиците… на кой му пука. Не е особено вълнуващо. Признавам, има някои интересни дилеми – Какво би предпочел – Да можеш да живееш като глава в буркан за 100 години след смъртта си или пръцканото да ти ухае на хубаво. Това е готино. Но рядко се намират такива неща.

Играта е балансирана между реално опознавателни въпроси и хумористични догадки. Щеше ми се изцяло да беше минала в хумора. Тогава би била просто страхотна.

Заключение

Последно време имаме една игра с колега от работа. Измисляме си абсурдни супер сили от типа на: „Да можеш да копираш супер силите на другите, но никой друг да няма супер сили“, или „Да можеш да говориш с делфините, но делфините да не искат да говорят с теб“. Или – любимото ни – Винаги да имаш ясната увереност от коя врата на метрото искаш да излезеш, но след това забравяш кой си (защото иначе би била твърде голяма сила)“.

That’s the Question би била страхотна игра, ако се беше концентрирала в абсурдността на класическата дилема „Кое би предпочел“. Ако задам на някой въпрос – коя от тези супер сили би предпочел да има, това по никакъв начин не гарантира реална логика или опознаване на човека, но създава смях и ако щете забавен гийки дебат.

That’s a Question е фокусирана върху играта и най-вече върху баланса. Има и забавни неща, но има и клишета. Няма нищо нередно с играта като цяло… просто не мисля, че е най-вълнуващото нещо, което CGE са произвели. Да не говорим за Влада.

С други думи – пробвайте я, може и да я харесате. Особено, ако си падате по Dixit. Лично аз отдавна не съм от тези хора.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлично качество на компонентите… отново
  • Перфектна книжка с правила… отново
  • Тук-там оригинални моменти

МИНУСИ:

  • Тук-там не е достатъчно
  • Отговорите не са достатъчни
  • Вълнението не е достатъчно

Играта можете да си закупите от магазина на нашите партньори – Pikko Games. В момента е изчерпана, но не пречи да си я поръчате, за да ви я доставят.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Поръчай: That’s a Question[/button]

Codenames Duet – Повече от същото, но… по-различно?

Това е третата игра от поредицата минала през мен, въпреки че няма смисъл да споменаваме Codenames Pictures в това ревю, защото тя си е нещо съвсем различно. Все пак, ако настоявате, кликнете и на двата бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/codenames-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Codenames[/button]

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/codenames-pictures-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Codenames Pictures[/button]

Ако не знаете правилата на стандартните Кодови имена ви препоръчвам да цъкнете на ревюто.

Тук ще ви кажа основните разлики… които все още не мога да си обясня как правят играта много по-добра.

Всъщност разликите със стандартните Кодови имена са минимални. Отново имате думи в средата на масата и отново се опитвате да подскажете на вашият съотборник. Основната разлика е, че сега играта е напълно кооперативна и, както и заглавието подсказва, е най-добра с двама. Да, можете да се разделите на отбори, но аз това не съм го пробвал, а и не мисля, че ще го направя.

Целта тук е за определено време да успеете да се справите със задачата, която може да е различна, в зависимост от трудността, която си изберете или „града“, в който сте в момента. Понеже е модерно последно време да има кампанийност в игрите, и CGE скачат на вълната с някаква мини поредност.

Казвам мини, защото въпреки че обикаляте света върху карта, това е по-скоро фиктивно запълване между игри с различна трудност.

Между двамата играчи се слага карта, подобна на онази в стандартната игра, като от двете страни има различна конфигурация на агентите и убийците. Точно така. Тук има повече от един убиец. Всъщност убийците са шест. Три от едната страна и три от другата. Ако уцелите убиец, играта свършва.

Трудността зависи от две неща – колко подсказки имате за цялата игра и на колко грешни опита имате право да уцелите правилния агент (да цъфнете случаен минувач).

Освен това, правилото за това, че можеш да познаваш с една дума повече, отколкото е числото на подсказвача, вече е по-изчистено – можеш да познаваш колкото си щеш, до грешка. Бих ви препоръчал това правило да си използвате във всеки един Codenames.

Заключение

Аз играя играта с моята съпруга и открих, че това е най-добрата Codenames до този момент. С нетърпение чакам версията на български, която при първа възможност бих мушнал.

Всъщност, може би, е нечестно от мен да казвам, че е по-добра от оригиналния Codenames. Ако сте фен на играта, мисля че и двете имат място в колекцията ви. Codenames е добра за големи групи, докато Duet не работи толкова добре в такива ситуации.

Странно е, че с много малки промени, играта блйесва, блйесва (който хване препратка също е стар човек).

Ако не харесвате оригиналните Кодови имена, тези ще ви променят ли мнението – едва ли. Но от друга страна, за мен не е поредния рип оф на популярна игра, а нещо, което гордо може да се открие за себе си.

ПЛЮСОВЕ:

  • Трудна кооперативна игра
  • Бърз геймплей
  • Кампания за продължителна игра

МИНУСИ:

  • Кампанията е чисто козметична
  • Ако не се кефите на оригинала, тази няма да ви промени мнението

Можете да закупите играта от сайта на нашите партньори от Pikko Games или да посетите физическия им магазин в София, Неофит Рилски 31.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Codenames Duet[/button]

Pulsar 2849 – хитът на CGE за 2017!

Нека я наричаме Пулсар. Всички я наричат Пулсар. Не знам защо и създателите не са я нарекли Пулсар. Всъщност знам. Вече има някаква неизвестна игра с това име. Но все пак… Това 2849 само създава проблеми, когато се опитваш да я разкажеш на някого. Дори в Google ти я намира само с Пулсар. Добре. Разбрахме се. Караме го на Пулсар. Не магазина, играта. Но няма да откажа някой лев за продуктово.

Както и да е. Пулсар е голямата игра на CGE за 2017. Всяка година те изкарват по една такава, няколко разширенийца за старите си игри, тук-там апликации по техни игри и куп версии на Codenames.

Също както се случи и с Адреналин, за играта не се знаеше почти нищо преди да се принтне точно за фестивала в Есен. Все пак това не е Кикстартър игра и няма как да откриете превюта преди Есен. Е, да – намираше се понякога някой, който да представи играта в бебешка форма по други фестивали, но както и преди се е случвало с игрите на CGE, никога нищо не можем да разберем, преди реално играта да се появи на пазара.

Дизайнерът е, лоялният на CGE, Владимир Сучи, който е най-известен с поредицата си Last Will и Prodigals Club. Ако погледнeте и останалите му игри ще осъзнаете, че този дизайнер си е евро мастър, тоест можете да очаквате бутане на кубчета, поставяне на работници и подобни сухи неща… но в космоса.

Как работи евро игра в космоса? Не, не ми говорете за Eclipse. Дори не ми се навлиза в тая тема.

Ще го карам малко лицемерно и ще ви обясня защо всъщност заглавието Pulsar 2849 е подходящо (крайно незвучно, но подходящо). В играта, вие сте нещо като космически златотърсачи, точно хиляда години след златната треска.

Току що проверих в Уикито – пулсарът всъщност е неутронна звезда, която… копи-пейст – излъчва в направление на магнитната си ос мощно електромагнитно лъчение предимно в радиодиапазона. Точно това лъчение играчите се опитват да добият за собствената си корпорация. Щото нали енергия, там, пари, власт, такива неща. Не знам, не ги разбирам.

Всъщност, и вие не трябва кой знае колко да ги разбирате. През цялото си време ще сте – „слагам си рингчето около това и врътвам ей това другото за точки“.

Както казах – евро игра. Но това не трябва да ви притеснява, защото за мен е една от най-добрите евро игри тази година.

Както виждате от снимките, това чудо заема огромно място на масата ви. Добре че имам икейските трапезни маси, които се разпъват два пъти.

Пулсар е езиково независима и това означава, че освен, че това чудовище се е разляло на близо два квадратни метра, ще виждате огромно количество символи. Ефектът, който ще предизвика играта от пръв поглед е подобен на ефекта от Steam Time – много символи, никакъв текст. Затова по-добре заключете входната си врата отвътре преди гостите ви да са избягали.

Ако успеете да ги задържите ще успеете да ги убедите, че не само символите са интуитивни, но и правилата са сравнително лесни. Е, като за игра с тези размери.

Пулсар е евро игра със зарове, като използвате заровете за най-различни действия. Не се притеснявайте, имате толкова много опции с тези зарове, както и прилично количество начини за манипулиране, така че дори и да ви вземат зара, който най-много сте искали под носа, все ще намерите компромисно решение, с което да наклоните малко стратегията си на другата страна. Поне за този ход.

И като говорим за ходове – цялата игра отнема общо осем рунда, като всеки ход ще имате две, максимум три действия на ход. Това означава, че в най-добрия случай ще имате общо само 24 хода за игра с тези внушителни мащаби.

Мащабите обаче не идват само от физическия размер на играта. Те идват предимно от богатия набор от избори, които можете да вземате на ход.

Можете да се движите по карта с космическия си кораб. По картата се правят основно три неща, като и трите са кажи-речи начинът за правене на много точки.

  •  Заселвате планети (вземате бонус от самата планета, както и в края на играта печелите точки за всяко пулче по картата)
  • Строите Gyrodyne (съжалявам, не намерих превод на български). Той ви точи Пулсара, което практически значи, че ви носи точки всеки ход. И то не малко, особено с бонусите.
  • Правите Gate Run. Това е сериозно засегната механика, която в моите игри не използвахме чак толкова много.

Освен движението по картата обаче, можете да си купувате мофикатори, Gyrodyne-и, да си вземате транзмитери, както и да патентовате технологии.

Транзмитерите ви дават бонус ресурси всеки ход, или мигновени точки. Някои от тях ви дават и малки уменийца. Освен това можете да свързвате транзмитерите, като това би ви дало и бонус действие на ход.

Патентоването на технологиите е онова нещо на снимките, което изглежда като шапка на снежен човек. Това е нещо като технологично дърво, което е съставено от три части. От всяка част има по 4 различни в кутията, което значи, че играта ви ще е различна всеки път. Имам предвид наистина различна. Технологиите обикновено определят стила на игра на играчите, тъй като подпомагат определени действия, дават точки за други, както и дават специални умения, които ще ви помогнат в дадена условност.

И понеже изборите биха ви заразили с аналитична парализа, дори и да не сте имали този синдром във фамилията, дизайнерът е измислил начин, който се грижи за вашето здраве. Всеки рунд вие ще можете да патентовате технология само от реда, на който сте в момента или от долниte. Играта е осем рунда, редовете са осем. Колкото по-нагоре отивате, толкова по-яка става работата. Разбира се, добре е да се оглеждате и за горните технологии от рано, за да можете да си планирате играта.

И да. Като говорим за планиране. В кутията има няколко двустранни плочки с крайни цели за играчите, от които влизат само три в игра. В повечето случаи те не са чак толкова разнообразни, но и не трябва да бъдат. Имате си технологиите за тази работа.

Разбира се, не трябва да изключваме и личните табла на играчите със собствената им технологична пирамида. Да, има и технологична пирамида. Това е уж опция само за напреднали, но мисля, че трябва да си я мушнете още на първата игра. Сякаш пък тая игра ще я играят мъгъли. Тези технологии не са чак толкова силни като технологичното дърво, но все пак биха ви помогнали в някои ситуации. Освен това има осем от тях в играта, така че можете да си почовъркате къстъмизацията още по-надълбоко.

Играта има още един плюс, за който до преди Кикстартър рядко се говореше. Това е книжката с правила. За мен, тя отново е феноменално добра, както всеки път при игри на CGE. Винаги щом не ми е било ясно нещо, веднага съм намирал отговора му с едно бързо разлистване. Да не говорим, че дори първата игра не сме играли нищо грешно!

Заключение

Pulsar 2849 е една от най-добрите игри за 2017-та. За мен няма съмнение. Играта не е типичната космическа заромятачка, която някои биха очаквали от темата и визията. Пулсар си е отвсякъде евро игра с десетки и десетки избори. Странното е, че въпреки главозамайващата информация в началото на играта, всъщност усещането за тежест липсва. Играта върви гладко и… леко. Странно е да го кажа, но е така. Взаимодействието между играчите е такова, каквото бихте очаквали да видите в евро игра. Всичко се свежда до това някой да ви вземе пръв мястото, към което сте се запътили. Тук това съществува, и то в немалки количества, особено след средата на играта.

Не говорих за механиката за избирането на заровете, защото е толкова абстрактна и странна, че дори не мога да ви я опиша… но работи. И то перфектно. Само ще кажа, че тази механика създава баланс между високите числа на заровете и ниските. Обикновено по-високите зарове са по-добри, но ако ги вземате, това е на цена – или на ресурси, или на поредността на игра, или понякога на точки.

За повтаряемост тук не може да се говори изобщо. В играта има множество вариации за технологии, за лични табла, дори и самата дъска е двустранна. Планетите по дъската пък се подреждат отново на случаен принцип в началото на играта. А и това са CGE – кажете ми една тяхна успешна игра без разширение. Защото Пулсар е успешна. Поне в моите очи.

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотни компоненти, като за евро игра
  • Интуитивна иконография
  • Огромни възможности за тактическо и стратегическо плануване
  • Фантастична преиграваемост
  • Времетраенето е под 2 часа!

МИНУСИ:

  • Купете си по-голяма маса
  • Крайните цели са малко еднообразни

Можете да си вземете това бижу от магазина на нашите партньори от Time2Play.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Pulsar 2849[/button]

Дигитална версия: Through the Ages: A New Story of Civilization

Рядко правя ревюта на видео игри, свързани с настолни игри, разбира се. Досега съм правил такива на Neuroshima Hex и Dominion. И двете бяха безкрайно пристрастяващи… но нито една от тях не е като TTA апликацията.

Играта е в продукция близо две години и… странно, но това беше една от най-очакваните игри за 2017-та за мен, а дори не е нова игра.

Преди всичко, ако не сте запознати с TTA: A New Story of Civilization силно ви препоръчвам да прочетете ревюто ми на настолната игра, тъй като това е наистина гениална игра, която си заслужава второто място в класацията за най-добри игри по-принцип в Boardgamegeek.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/through-the-ages-a-new-story-of-civilization-review/“ target=“blank“ ]Ревю: TTA: A New Story of Civilization[/button]

Не мога да навлизам в технически специфики за играта, тъй като не съм специалист, въпреки че ще наблегна на нещата, които са ми направили впечатление от тази гледна точка.

TTA апликацията е с огромни възможности и любовта отдадена към нея си личи… особено от цената. Така, разбирам, че много хора се стряскат от 19 лв за апликация, но трябва да имате предвид, че вътре няма вътрешни пазарувания, реклами и опция за премахване на реклами, както и всякакви други залъгалки, които да ви точат портфейла. Плащате си парите и играта е ваша. Цялата игра.

TTA е една от най-тежките цивилизационни игри на майсторът на сложни игри Влада Хватил. Тя има толкова класически настолни компоненти и механики, че на теория изглежда почти невъзможно да се имплементира успешно в дигитален формат.

Е, някак си пичът е успял. От CGE не просто са наели програмисти, които да вземат успешна игра и да я направят за мобилни устройства. Самият Влада е инвестирал цялото си време последните години, за да може проекта да бъде изпипан.

Това горе вдясно означава, че ме чакат пет игри, в които е мой ход в момента.

От както получих моето ревю копие се скъсвам игра, така че ако не ви отговарям на месинджъра, имайте търпение! Всъщност… това не е точно така. Така де, скъсвам се да играя, но това не ме отделя толкова от света, колкото други игри. Странно е, но ще стигна и до там.

В играта има най-различни модове.

  • Класическа игра срещу AI с различни трудности
  • Всякакви тематични предизвикателства с по няколко нива
  • Самосвал с постижения, с които да се хвалите пред приятели
  • Стандартно Pass and Play, което никога не съм играл в никоя игра
  • Прекрасен онлайн мод, friend система, лобита и ин-гейм чатове.
Online мода.

Най-големият минус на настолната игра винаги е бил времетраенето на играта – час на играч. Това превръща Through the Ages в събитие, което се играе два пъти в годината. От както имам видео версията съм играл сигурно 5 пъти повече игри, отколкото съм играл изобщо настолната игра. Това се дължи на две неща – скъсеното време за игрова сесия (около 15 минути на играч), както и на системата за игра „от време на време“. Пак – за това след малко.

Основните ин-гейм принципи са два – дигитален начин на игра или настолен. Всъщност и двата са почти едни и същи, но особено при игра онлайн силно препоръчвам дигиталния – той забързва някои механики в играта и попроменя дребни нещица, като например принципа за наддаване на колонии. Вместо стандартно наддаване, дигиталната версия позволява само един рунд сляпо наддаване, което променя малко усещането, но забързва с тонове цялостното геймплей времетраене, тъй като няма нужда да се чака всеки играч.

Изкуственият интелект в играта е труден за опитни игри и направо невъзможен за хора, които никога не са пробвали Through the ages.

А Влада – още по-труден! Може ли още първата ми игра онлайн да ми се падне дизайнера на играта…

За всичките ми игри все още не съм успявал да победя нито веднъж HARD бота, а средните ми дават голям зор. Трябва да се има предвид, че считам себе си за по-скоро добър играч на TTA.

Вграденият туториъл е със самия Влада и е доста дългичък. Въпреки това го препоръчвам дори и на запознатите с настолната игра, за да можете да свикнете с дигитализацията.

Виждате от снимките, че артът е същия като от настолната игра. Имах притеснения, защото аз не разполагам с таблет и го цъкам на телефона. Страхувах се, че всичко ще бъде дребно и неясно. В играта има готина и бърза функция, в която лесно можете да кликнете на картите и да ги прочетете отблизо. От друга страна, това е игра с определен брой карти, които влизат в игра всеки път, така че вероятно ще ги запомните доста бързо.

Не разбирам много от технология и телефони, но предполагам, че въпреки всичко, на смартфоните с по-малък диспелей все пак играта би могла да бъде проблем. За сравнение – аз съм със Samsung Galaxy A5 (2017) и всичко се вижда перфектно.

Ето ей така изглежда на телефона ви.

Сега… Да минем към причината TTA апликацията да е феномен.

Онлайн играта

TTA е походова игра и това се пренася гладко в онлайн мода. Можете да играете с приятели, можете да играете с непознати, можете дори да добавяте ботове в играта си.

Има няколко различни начина на игра.

  • Блиц на живо
  • Стандартен блиц
  • Релакс игра на живо
  • Бърза асинхронизирана игра
  • Средно бърза асинхронизирана игра
  • Стандартна асинхронизирана игра
  • Дълга асинхронизирана игра
  • Безкрайна игра

Разликата между игрите на живо и асинхронизираните игри са в това колко време имате на ход, колко време имате за отговор на действие на друг играч по време на неговия ход и колко време имате в резерв, ако не сте на телефона.

Блиц игрите обикновено имат няколко минути за ход, секунди за отговор и до час време в резерв за всяка епоха. Асинхронизираните игри са измислени за хора, които от време на време цъкат и само, когато си освободят време. Стандартната игра, която играят повечето хора (аз също) е 24 часа за ход, 24 часа за отговор и 3 дена в резерв за всяка епоха.

Нека това не ви стряска, защото играта позволява да играете колкото искате игри едновременно. Можете дори да играете с едни и същи хора в различни лобита. По този начин аз постоянно играя около 10 игри едновременно. Понякога хората са дълго време на линия, понякога не са. Обикновено се появяват късно вечер.

Постижения.

Няма нужда да държите играта включена, защото ще получавате известия за това кога е вашия ход, кога трябва да отговорите на действие (дали на агресия, дали за наддаване за колония). Така няма нужда да висите постоянно на телефона, тъй като ходовете обикновено траят една-две минути. Просто си правите хода, когато решите и можете да отделите минутка и си продължавате с действията.

Wars, wars everywhere…

Все пак няма нужда да помните всяка от игрите си. Информацията бързо се вижда след като отворите екрана си. Разбира се, ако искате, можете да се концентрирате в една игра в блиц формат, но трябва да сте готови да отделите около час концентрирано време.

Това, което правя аз понякога е да си пусна някое предизвикателство офлайн и когато е мой ред онлайн, с едно цъкане отивам в играта.

Ако някоя игра ви писне, или виждате, че няма как да я спечелите има два варианта. В единия – вие просто се отказвате и излизате от игра (все още не съм виждал ефекта от това върху игра), а другият е да се оставите в ръцете на бот, който да довърши играта вместо вас. Това съм го виждал често и ми харесва (когато го правят другите), защото забързва доста играта. От друга страна, не прекалявайте с този начин, защото ако го правите вие често, играта ще предупреждава останалите играчи в лобито, че имате склонност към отказване.

Преди да мина към заключението, все пак открих две неща, за които може да се помрънка. На първо място – това е чата. Аз съм технически неизправен и инвалидността ми в тази област може да превръща това мрънкане в неадекватно, но понеже играта се играе само в хоризонтално положение на телефона, чатът закрива целия екран (знаете как е, когато пишете в хоризонтално положение на телефона ви) и това е доста досадно.

Второто нещо, което може и да се дължи на телефона ми (но се съмнявам, защото все пак е някакъв среден клас телефон) е дълбокомислието на ботовете. Когато играете срещу три бота, някои от тях имат склонността към аналитична парализа и ходовете им минават почти със скоростта на реален човек – особено в по-късните епохи, когато имат по твърде много действия. С други думи – играта може доста да забави.

Ей ме на.

 

Заключение

TTA апликацията е страхотна! Двете години, похарчени за работа по нея тотално са се изплатили. Усеща се подход към най-малките детайли, като играта дори те подсеща за неща, които често забравяме в настолната версия. Всеки път преди да свършите хода си ще ви каже, ако сте забравили да използвате някое готино умение на лидера или чудесата. Ще ви каже, ако има военна тактика, която би ви била по-изгодна. Ще ви каже дори, когато ако не внимавате ще настане революция или пък корупция.

Through the Ages е единствената настолна игра, която съм срещал с вписано правило, че можете да връщате действията си преди да ви е свършил хода. Тук това е имплементирано динамично с бутони тип ctrl+z – ctrl+y.

Всичко в играта е удобно, ясно и интуитивно. Предизвикателствата са… предизвикателни, но тематични и вълнуващи, а постиженията са готини и си струва да ги гоните.

Изкуственият интелект е вероятно по-умен от вас и ще ви размазва, но не е непобедим. Той ви позволява да научите по-добре играта и ви дава нещо, към което да се стремите.

Онлайн играта обаче е фокусът, заради който си струват парите ви. Вие няма нужда да отделяте ценно време и да се отцепвате от света. Можете просто да си настроите за лежерна асинхронизирана игра и да си поцъквате ход един-два пъти на ден в колкото си искате лобита. Освен това, за да играете онлайн не ви е нужен високоскоростен интернет. Аз съм с най-скапания мобилен интернет (нищо че пише 4G), който можете да си представите и пак играта върви чудесно. 

И тук, като във всяка самоуважаваща се онлайн игра се качват нива с опит, но всичко, което се променя е едно число пред профила ви, профилната картинка и изкачването в Leaderboards (да, има и такова). Все още не съм открил нищо друго, заради което да ви служи този опит.

Играта са в пъти по-бърза от настолната версия, но не е тематично по-лоша. Разбира се, винаги е по-добре да седнете на маса и да поразцъкате с приятели, но нищо не ви пречи да тренирате, докато пътувате в автобуса, колата (Надявам се не на шофьорското място), или просто чакате приятелите ви да дойдат да играете TTA, а те закъсняват, защото цъкат ТТА… с вас… в момента!

Чатът в играта все още има нужда от доизкусуряване според мен. Ботовете се позабавят с изминаването на епохите, но това не са болки за умиране. При всички случаи, това е едно от най-добрите неща за настолния свят тази година… макар и да не е съвсем настолно.

И между другото… добавете ме онлайн – Bigboxgamer

ПЛЮСОВЕ:

  • Усеща се духа на настолната игра
  • Адекватно имплентирана за дигитални устройства
  • Предизвикателни постижения
  • Отлично постигнати предизвикателства
  • Великолепен онлайн мод
  • Не е нужно да имате високоскоростен интернет
  • Веднъж платили – получавате цялата игра!

МИНУСИ:

  • Чатът онлайн е кофти, поне за смарт телефони
  • Ботовете започват да бавят ходовете си с изминаването на епохите
  • Цената все пак е доста висока като за апликация – 19 лв

Няма много нужда да ви казвам откъде бихте могли да си купите играта, но все пак ей ви на:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://play.google.com/store/apps/details?id=com.czechgames.tta“ target=“blank“ ]Google Play[/button]

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://itunes.apple.com/us/app/through-the-ages/id966245474?mt=8″ target=“blank“ ]iTunes[/button]

Adrenaline – FPS симулатор в настолна форма

CGE са едни от най-добрите създатели на настолни игри. Всяка година те пускат една, максимум две, игри на пазара, но всяка една се превръща в тотален световен хит. Игрите винаги са професионално изпипани, както откъм компоненти, така и откъм геймплей. Всъщност, така и от към цена. Техните игри притежават най-приемливото взаимоотношение цена-качество.

Всяка година CGE се хвърлят в най-различни стилове и жанрове. Един от най-големите им хитове – Through the Ages (и новото издание – Through the Ages: A New Story of Civilization) e с тонове тежка игра. (и игра номер 2 в класациите на Boardgamegeek), а Codenames (и всичките й вариации) е парти игра номер едно в Boardgamegeek. И още нещо – и двете игри са от един и същи дизайнер.

Така, установихме, че компанията няма как да пусне слаба игра.

Сега да се метнем и под влака на субективното ми точене на лиги – Adrenaline е симулатор на класическия жанр във видео игрите First Person Shooter. Тъй… който ме познава, и предимно който е израснал с мен, знае, че не само, че бях огромен фен на този вид игри, но и бях адски големия мастър! Съжалявам, така си е.

Още от Duke Nukem и Sin аз шоках хедшотове къде с мишка, къде само с клавиатура, но когато се появиха Half Life, Quake 2, Unreal… майко! Естествено, манията с Counter Strike не ме отмина и съм участвал в немалко турнири, някои от които печелил с моя отбор. През годините преминах и през сума ти други игри, като последната ми поглъщаща спирка преди тотално да се откажа от видео игрите бяха поредиците на Call of Duty (и специфично Modern Warfare поредицата).

Само с тази информация можете да се досетите, че заобичах Adrenaline. Всъщност, тази игра ме хвана в мрежите си с фактора Alien vs Predator. Или, както вече ще го наричам – AvP синдром. Това е, когато темата е толкова близко до сърцето ми, че оставам сляп за механиките. За разлика от AvP обаче, Adrenaline се оказа обективно страхотна игра, защото всеки, с когото съм я играл я хареса. Да, не всеки искаше да избяга тайно с нея извън граница и да си смени фамилията, но определено играта е толкова изпипана, че положителните й качества не могат да бъдат пренебрегнати.

Най-оригиналната точка в играта се открива в идеята, че това е симулатор на игра с пуцане без никакви зарове! Даже! Играта е толкова стратегическа и тактическа, че израза „америтраш” дори и няма да се появи в геймърския ви мозък, докато игаете. Adrenaline е евро игра до мозъка на костите си!

От една страна, книжката е написана по брилянтен и динамичен начин, който вдига тонуса ви, само докато я четете и подсъзнателно ви подтиква все по-бързо да обръщате страниците, заради тематичния поднос, върху който ви сервира простите и елегантни правила. От друга страна, мисълта по време на хода ви отнема достатъчно мозъчни клетки от ума ви, че да превърне изиграването изпълнено със смислени избори и борба за точки.

Тази странна смес е толкова шизофренична, че кара мозъка ми да крещи всеки път, когато я играя. Да се опитвате да схванете как всичко това работи добре е все едно да се опитате да си представите къде свършва космоса.

За първи път, компанията CGE произвежда игра с миниатюри, и ако съдим по перфектното им качество, се надявам това да не е последния. В играта всеки влиза в ролята на някакво същество, което ще пуца останалите. Ще тича из помощения, ще събира оръжия и амуниции, ще го убиват, ще бива убиван, ще се появява отново и така, докато в играта не биват извършени определен брой убийства, след което се броят точки. Правилно сте разбрали. Броят се точки.

Ако погледнете от механична гледна точка, Adrenaline е игра с контрол на територии, в която териториите се движат през цялото време и вие се опитвате да ги хванете, за да се наместите върху тях. С други думи – териториите са другите играчи.

Всеки път, когато стреляте по някого, вие поставяте ваш токън върху неговия борд. Когато този борд се напълни, се разпределят точки спрямо това кой има най-много токъни там (или нанесени щети). Освен това, играчът, който е направил първи удар (First Blood) получава бонус, а играчът, който е направил последния удар се отбелязва в „трак”, който следи убийствата. В края на играта, играчът с най-много убийства получава дори още точки.

По време на играта ще събирате кубчета, които са олицетворение на амуниции. Когато събирате оръжие от определените за целта места, вие ги вземате заредени и те влизат в ръката ви. Щом ги използвате, те се поставят пред вас и в края на хода, вие можете да ги заредите, като изхарчите определен брой кубчета/амуниции, за да си ги вземете обратно в ръката.

В Adrenaline няма тонове оръжия, но реално и не е нужно. Установихме, че веднъж щом играч стигне до максимума си от три оръжия, той рядко ще иска да ги сменя. В повечето случаи, тези оръжия ще ви оформят тактическите решения и стила, с който ще играете.  Понякога някое оръжие ще бъде използваемо, ако сте в същото помещение с друг играч, понякога трябва да сте на разстояние, а понякога (в повечето случаи) ще искате да хванете всички на едно място и да ги изпържите заедно (има оръжие „The Furnace”). Оръжията често имат алтернитивен мод за стреляне, както и подсилен вариант, ако платите допълнителни амуниции.

Много от оръжията добавят „маркиране”, което е всъщност важна част от играта. Когато маркирате играч, слагате ваш токън на борда на другия играч върху отредено за целта място. Следващия път, когато изпуцате човека, всички допълнителни ваши токъни от маркирането също ще влязат като щета.

Оръжията са класически тип, които можете да срещнете в подобен тип видео игра, но ако трябва да сравнява жанра и тематичността с някоя конкретна видео пуцалка, то това определено би било Unreal. Цялата игра е основана на космическа тематика и въпреки, че има чукове и триони (промо) в играта, доста от оръжията са във фантастичната гама. Разбира се, няма как да се разминете без „rocket launcher”. И да – естествено, че можете да го ползвате за отскок!

В играта има още най—различни детайли в геймплея и допълнителни карти и умения, но в основата си е това. Тичате, стреляте, умирате и отново – тичате, стреляте, умирате и отново… Просто е… и безкрайно забавно!

Освен това, картата се съставя от два двустранни борда, така че има 4 различни разположения на помещенията, които ви гарантирам, че променят играта.

О! Споменах ли, че освен класическия „Всеки за себе си” (FFA – free for all) има Turret mode и Domination mode, които пристигат със собствени табла и правила?!

Има и бот. Ботът работи. Ботът е чудесен. Всъщност това ме навежда до мисълта за качеството на играта с различна бройка играчи. С трима определено не е оптимално, защото повечето оръжия работят най-добре, когато фраснете повечко наведнъж. С пет човека пък чакането между ходовете е потресаващо тежко, защото колкото повече играчи има, толкова повече територии за контрол съществуват. В този случай освен, че повече хора решават дълго ходовете си, но и самите решения стават по-трудни.

Тогава очевидно най-добрият вариант е да играете с 4 човека. С бот. Играйте с бот. Или недейте. Лично аз смятам, че правилата на бота са освен интуитивнi, но и хитро използваеми. Даже може да се получи така, че ботът да спечели играта. Не се смейте. Засремете се!

Заключение

Adrenaline е гениална игра. Нека не си кривим душата. Гениалността обаче не идва от оригинални механики, нито от потресаващо добри компоненти. Тези неща ги има, така е, но не са това, което прави играта различна и вълнуваща.

Удоволствието, което донася Adrenaline е от чистото забавление, от усещането на отличната симулация на FPS. Кефът да направиш double kill (има и бонус за това), да откраднеш убийството на някого, да взривиш двама с гранатомет като пълен нууб, или пък да нашибаш всички с тежък строителен чук си го има.

От друга страна решенията кого и кога оптимално да контролираш с токъни предоставя възможности за мислене дори и на евро маниаците. Всъщност, първата ми игра беше с такъв човек. И той се изкефи, нека ви кажа.

С други думи, Adrenaline е невероятен обединител на нишови геймъри. Могат да я играят както хора, които обичат просто пуцане и забавление тип King of Tokyo/ Ultimate Warriorz, така и хора, които разчитат единствено на своя супер пауър – мозъка.

Казано всичко това, имайте предвид, че Adrenaline е лека игра. Правилата се обясняват бързо, защото са малко и са интуитивни. Ходовете са елементарни и въпреки, че вероятно ще действате ход за ход без представа за дългосрочна стратегия, тактическите решения съществуват и ще ви се отплатят с максимален кеф, в който сте се възползвали от някоя ситуация по най-опортюнистичния начин.

Всичко е чудесно, но ми се струва, че CGE много бързо трябва да изкарат разширение. Да, оръжията са достатъчни, но вероятно ще виждате всички във всяка ваша игра. Освен това в играта има бонус карти (за които не говорих), които дават допълнителни действия. Няма да е зле тези карти да са малко по-разнообразни. И най-вече! НАЙ-ВЕЧЕ! Не разбирам защо в играта няма специални умения. Това сякаш изглежда като най-очевидното нещо, което не присъства. Фигурките са уникално добри и персонофицирани. Определено изглеждат като персонажи, към които можете да се привържите. Защо тогава? Защо тогава… Защото пари, най-вероятно. Защото е ясно, че ще има разширение, което първото нещо, което ще включва ще бъдат тези умения. Помнете ми думите.

ПЛЮСОВЕ:

  • Нетипична смес на FPS с евро механики
  • Ултра комппоненти
  • Чиста форма на забавление
  • Множество модове и вариации
  • Проста и интуитивна бот система
  • Неспиращи възможности да крещите „Boom! Headshot!“

МИНУСИ:

  • Болезнена липса на специални умения
  • Колкото повече играчи, толкова по-добре… но и толкова повече чакане и мислене

Codenames Pictures – нова версия на най-популярната парти игра!

Обикновено ми трябва повече време, за да направя ревю на игра, но в този случай, само две сесии от по около час, час и половина ми бяха напълно достъчни. Първо, защото срещнахме почти всички карти и второ… защото това, на практика, си е същата игра като Codenames… но с картинки.

За тези от вас, които не са запознати с оригиналната Codenames, препоръчвам ви да цъкнете на бутона отдолу и да прочетете семейното ревю на мен и моята съпруга. Дори и да не сте наясно с правилата обаче, мисля отново да ги разясня, защото не са повече от абзац.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/codenames-review/“ target=“blank“ ]РЕВЮ: Codenames [/button]

Codenames Pictures е парти игра на асоциации от иначе големият гений на зверски тежки игри – Влада Хватил. В темата на играта няма да навлизам, защото на теория вие сте шпиони и се опитвате да предадете тайни съобщения един на друг, но на практика, темата е там, колкото да завърже кръпки. Така или иначе никой не търси тема в чиста игра на асоциации. Все едно да търсите история в Dixit.

Играчите се разделят на два отбора. В средата на масата се нареждат карти с картинки в 4х5 схема (за разлика от оригиналната 5х5).

Избира се по един човек от двата отбора. Това са хората, които ще се опитват да подсказват. Те теглят карта от специално тесте и картата показва кои думи всеки един трябва да подскаже. Подсказването е по ред. Първо единият подсказва и отборът му се опитва да познае картинките, после другият отбор работи по същия начин.

Подксазва се с една дума и число. Думата може да бъде каквато и да е, а числото определя към колко картинки тази дума се отнася. В повечето случаи ще целите да подскажете повече, за да изпреварите другия отбор.

Трябва да внимавате обаче, защото ако съотборниците предположат грешно, може или да уцелят дума на противника или в по-лошия случай – да уцелят едната картинка от схемата, която губи играта за целия отбор.

Като изключим разни детайли, това е основата на играта. ТАКА!

Нека поговорим за картинките, защото това е центърът на играта. Картинките са черно-бели, за да се избегне подсказването с цветове. Ние лично (по съвет на Том Васъл) забранихме и формите, защото това би улеснило твърде много, така или иначе, лесната играта.

Всяка картинка е детайлна и, в повечето случаи, хумористична. Картинките са толкова креативни, че можете да отделите часове дори само, за да ги разглеждате. Още повече, че половината от тях имат и някои социални или сатирични послания. Другата половина… са просто плод на гениален, но напушен ум. Не, не като художничката в Диксит. Тя е на доста по-твърди наркотици.

А по-добра ли е от Codenames?

Знаете, че обичам да съм ясен и категоричен. Заради това, очевидно според мен, бих казал – Да. Codenames Pictures е по-добра.  Тя е доста по-лесна за започване, върви много по-бързо и като цяло асоциациите се измислят с по-бързо темпо. Когато имате визуална стимулация, възприемането на картите става доста по-лесно в сравнение с абстракцията на думите. Да, въображението от оригинала леко се свива, тък като ви дават готови изображения, вместо вие да си съставяте вашите лични извращения в главата си, но като за парти игра, аз предпочитам нещо, което се движи по-динамично и по-леко. Разбира се, очевидният фактор е налице. Скоро може и да видим Codenames на български, но засега се открива основно на английски. За да играете Codenames ви трябва не просто познанение на английски, а дълбоко познание, за да можете да мислите на асоциативно на английски. Повече за това говорим в ревюто ми на оригинала. Codenames Pictures напълно премхава този проблем.

Заключение

Въпреки, че и това издание на Codenames не ме размаза на масата ми за игра от изумление, нито ме вкара на хайп влака, който е твърде фрашкан с хора, които не разбирам, смятам да си задържа този път копието.

Картинките са много по-привлекателен вариант за мен, защото освен, че се избягва езиковата бариера, Codenames Pictures е по-достъпна, по-бърза и сравнително по-лесна за игра. Да не говорим за това колко удивителни картинки има.

Наблягам на това, че аз предпочитам тази версия, защото бих разбрал хората, които ако трябва да избират биха си взели играта с думите. Картинките ограничават малко въображението и олесняват асоциациите. Думите са доста по-предизвикателни и понякога провокиращи. Точно заради това и новата версия не пристига с пясъчен часовник, както оригинала. Просто не се налага, защото обикновено темпото е съвсем друго. Така че ако предпочитате игра с малко повече мислене, наблюдателност и развиване на въображение, бих прибегнал към оригинала. Ако сте като мен и търсите чисто забавление и по-бърза парти игра, определено се хвърлете на Codenames Pictures!

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинални и професионални илюстрации с драматургия
  • Езиково независима
  • Подходяща както за парти обстановка, така и за филър
  • По-лесна и по-бърза от оригиналната Codenames

МИНУСИ:

  • По-ограничаваща откъм въображение, в сравнение с оригинала

[divider]

Играта официално излиза на фестивала в Есен, този Октомври, така че засега можете да посещавате сайта на CGE и да точите лиги там.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://czechgames.com/“ target=“blank“ ]Codenames Pictures[/button]

Tzolkin – Любимата ми игра! (BigBoxLan)

Дойде времето да напиша ревю и на любимата ми игра. Според мен винаги има субективен елемент в определянето на най-добрата игра от всички. Сред толкова много невероятни игри с отлични механики, теми и компоненти няма как изборът за най-добра игра да не е повлиян от емоциите свързани с преживяването на изиграванията и разборите. Често любимата игра на един е средна според друг, дори и вкуса им като цяло да е сходен. Все пак, Ако механиките те удивляват и откриваш нещо ново при всяко изиграване, темата те вкарва в омайващ свят, който би посетил и би играл играта всеки път, когато ти се отдаде възможност, значи това е най-добрата игра за теб.

В „Tzolkin – The Mayan Calendar“ играчите са вождове на индианци от племената Мая. Те ръководят хората си като ги пращат да се обучават и работят в някой от древните градове на маите. Областта Паленк осигурява храна и дърва, а Яксчилан останалите ресурси – камъни, злато и митичните кристални черепи. Град Тикал специализира в технологично и архитектурно развитие. Уксмал е разнообразен – религиозно развитие, увеличаване броя работници и обмяна на ресурси за храна. В Чичен Ица се поставят сините черепи в специални жертвени олтари което носи престиж и увеличава благоразположението на боговете към вас. В края на играта племето развило се най-добре печели играта.

Зъбните колела на майския календар

Правила и Механики

Това, което веднага забелязвате в играта са петте зъбни колела, всяко от което е свързано с огромното централно зъбно колело. Точно това голямо колело е „майския календар“ – всеки ден то се завърта с една стъпка, което показва края на деня. Играта е издадена през 2012-та година, когато се шумеше, че според календара на маите ще е края на света – за щастие се оказа че това не е вярно, но пък добавя към тематичност. Уникалната механика в играта е „динамично поставяне на работници“.  Всеки ход можете или да поставяте работници (започвате играта с 3) в първия свободен слот на някое от петте колела (петте града на маите) или да вземете някои от работниците, които вече са на колелата. Когато поставите работник не получавате нищо, а плащате храна според това колко работника поставяте на веднъж и колко напред по слотовете от колелата ги поставяте. Ако вземете работник от слот, получавате ресурсите или възможност за строене на сграда, развиване на технология, религиозно развитие, обмен на ресурси и други.

Паленк е винаги натоварен, тъй като царевицата е най-вървежния ресурс

В динамичното поставяне на работници е гениалността и уникалността на играта. След като поставите работниците си и хода на всичкии свърши, колелата се завъртат и вече работниците ви са на по-преден слот, който дава по-добри опции. Дали е време да вземете някой, или да поставите още? Когато всичките ви работници са по колелата задължително трябва да вземете поне един от тях. Ако пропуснете слота, от който искате да вземете бонуса може да се „върнете“ срещу една царевица за слот назад, но пък царевицата е ценна и ви трябва за какво ли не. Изключително удовлетворяващи са моментите, в които нагласяте работниците си точно така, че в „деня за хранене“  вземате работник от Паленк осигуряващ ви нужната храна, от Яксчилан получавате работник за злато и камъни и от Тикал – за да построите ценен монумент с току що получените ресурси. Може да не звучи толкова трудно, но другите играчи постоянно заемат местата, които ви трябват. Но пък ако някой заеме първия слот на някое колело, вие може да поставите работника на втория слот и така той по-бързо ще стигне до най-ценните слотове. Отново „но“ – трябва да платите допълнително царевица. Ако нямате достатъчно храна в деня за изхранване губите по 3 точки за всеки ненахранен работник. Точките не се печелят никак лесно – често спечелилият играта е с под 50 точки.

Четирите трака на технологиите

В играта има още доста „движещи се елементи“. Нелеките избори започват още с началото на играта, когато всеки получава по 4 стартови плочки с ресурси, храна или технологии, от които трябва да изберат две, с които да започнат. Играчите могат да се развиват по 4 различни технологии. Те предоставят различни бонуси и облекчения при получаване на храна и ресурси, при строене на сгради, както и в трака с Чичен Ица – олтарите с черепите. Колко ще инвестирате и в коя технология е много важно. Ако инвестирате твърде много, няма да има време технологиите ви да се изплатят. Ако инвестирате твърде малко, другите играчи ще ви издухат с полезните си умения.

Технологиите правят и вашето племе различно от останалите – едно може да е добро в добиване на храна, друго да е специализирано в строене, а трето в религия. Религиозните храмове (тракове) показват благоразположението на трите бога – Кетцалкоатл, Кукулкан и Чак, към племената на играчите. Благоразположението се покачва по различни начини – чрез Чичен Ица и други слотове от някои колела, както и чрез сградите. След ¼ и ¾ от играта играчите получават ресурси според позицията си по храмовете, а след половината и края на играта получават доста точки за престиж, пак според това докъде са стигнали.

Наличните за строене монументи – горе и сгради – долу

Архитектурата е представена чрез сгради и монументи – отриват се по 6 от двете при игра с 4 играча. Сградите дават най-различни облаги като ресурси, технологично или религиозно развитие, точки, автоматично изхранване на работник (или работници). Монументите са изключително скъпи – рядко ще успеете да построите повече от един, освен ако не се концентрирате основно върху тях. Те, за разлика от сградите, след като веднъж се построят не се откриват нови на тяхно място – това може да въведе елемент на състезание – кой ще построи определен монумент по-бързо от друг. Монументите ви предоставят голямо количество точки, но според различно правило – например по 4 точки за всяка зелена сграда, или пък толкова повече точки колкото сте се развили технологично или религиозно.

Има и интересен монумент, който носи много точки ако имате 6 (максимума) работници, за 4 и 5 също дава точки, но не чак толкова много. В играта, за разлика от доста worker placement игри, вземане на допълнителни работници не винаги е изгодно, тъй като изхранването им и използването им изисква много храна , а и самото им получаване от Уксмал не е никак евтино. Но с правилно планиране и, например, въпросния монумент може да се окаже печеливша стратегия. Въобще, в играта всевъзможни стратегии и пътища към реализирането им – с лопата да ги ринеш.

Трите храма показващи благоразположението на боговете

Интеракция

Интеракцията в играта не е никак малка, макар и в повечето случаи да е индиректна, което е типично за евро игра. Съществува в заемането на слотове за поставяне на работници и това кой ще построи по-бързо наличните сгради и монументи. Следва съревнование за допълнителни точки за първо и второ място по религиозните храмове. Харесва ми, че за тези места се печелят малко допълнителни точки, но ако сте инвестирали много в някой храм, но двама други играчи са ви изпреварили пак ще получите доста точки а няма да останете съвсем с пръст в уста (както в някой други игри… Тера Мистика, теб имам предвид). В играта даже има и малък „take that” елемент – веднъж в цялата игра, всеки играч има право да направи допълнително завъртане на колелото, ако е взел този ход слота за получване на „първи играч“. Това може да провали сериозно плановете на друг играч, особено ако това се случи преди ден за хранене или пък на края на играта. От друга страна се случва само веднъж на игра за играч и може до някъде да се предвиди. Не съм имал усещането, че съм спечелил или загубил игра само заради този агресивен елемент.

Финални мисли

Е, няма нужда да повтарям какво мисля за играта. Основните правила на играта са си направо прости и не са толкова много, но предоставят безгранична дълбочина. Не знам какво повече може да иска играч, за който планирането, оптимизирането и реализирането на стратегии са най-интересните неща в една игра. Ресурсите в играта се печелят трудно, сградите не са евтини а монументите са безумно скъпи. Работниците ви хрупат измъчено събраната царевица като нищо. Затова пък удовлетворението от постигнатото си заслужава. Компонентите и арта на играта са сред най-добрите, които се срещат в евро игри, а ако си боядисате добре зъбните колела се получава уникално.

Все пак играта далеч не е за всеки. Познавам геймъри, които я намират за средна работа и съм написал защо може да се получи това в секцията „Играта може да не ви хареса, ако“ малко по-надолу. Последно, което смятам е важно да се отбележи – това е игра, която има нужда от няколко изигравания за да блесне, за предпочитане със същите играчи.

Детайли от илюстрациите на борда

Защо това е любимата ми игра:

  • Иновативна и предоставяща огромна дълбочина механика за динамично поставяне на работници по зъбни колела
  • Много различни стратегии, които са добре балансирани – може да спечелите със сгради, с религия или пък като се концентрирате над сините черепи.
  • Трябва да планирате няколко хода напред, все пак без това да натоварва прекалено
  • Играта продължава изненадващо кратко за сложността си – под 2 часа.
  • Разнообразие от сгради, монументи и технологии, които правят игрите различни. Най-вече обаче дълбочината на механиката прави играта високо-преиграваема (ако това не ви е достатъчно – има и разширение – „Племена и Пророчества„)
  • Удовлетворение от успехите, които се постигат много трудно
  • След всяка игра ставате малко по-добър
  • Отлични компоненти и арт
  • Темата за мен силна за евро игра, поради свързването с майския календар, монументите и религията, както и заради отличните и тематични илюстрации
Колелото с кристалните черепи – Чичен Ица

Играта може да не ви хареса, ако:

  • Не харесвате евро игри или евро игри с над средна сложност
  • Brainburn-а не ви понася, не обичате да планирате и обмисляте много възможности
  • Не харесвате „трудни“ игри, в които получаването на ресурсите и прогреса са трудни и бавни, и трябва да изхранвате работниците си
  • Не харесвате “Sandbox” игри, в които сами трябва да си изберете стратегия. Играта не ви насочва силно към определена стратегия (въпреки че заради стартовите плочки и наличните монументи това не е напълно така).
  • С двама играчи играта за мен е добра, но не колкото с 3 или 4, тъй като слотовете заемани от неутралните работници са предвидими и има по-малко съревнование по храмовете и монумените.

[divider]

Ако ви е харесало това ревю, можете да си закупите играта от нашия партньор:

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Time2Play[/button]

Източник на снимките: boardgamegeek.com