Архив за етитет: catalyst game labs

Jarl: The Vikings Tile-Layng Game – викинска версия на The Duke

Ако сте прочели статията ми от тази сутрин, тази ще ви бъде като естествено продължение. Ако не сте, препоръчвам ви да го направите, защото механиките на Jarl и The Duke са едни и същи и не смятам да навлизам в подробности за системата.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/the-duke-review/“ target=“blank“ ]The Duke Ревю[/button]

В общи линии, това е игра, в която двама играчи използват торбичка с единици и теглят от там плочки, които слагат на дъската. Целта е да вземете противниковия Ярл, като стъпите с ваша плочка върху или го застреляте с умение от разстояние. Когато единиците ви се движат, се обръщат на другата страна и често движението, описано върху самата плочка е тотално различно от от двете страни.

Преди всичко искам да поговоря за темата. Последно време се забелязва засилено ползване на викингска тематика. Както каза един приятел – викингите са новите зомбита. Освен това, последните два месеца аз изгледах наведнъж всички сезони на Викинги, така че History channel ме беше пообразовал.

Jarl е лицензирана игра точно по сериала Викинги. Дори на кутията можете да видите Рагнар Лотброк. Всъщност, докато сме на тази тема…Кутията на играта е използвала един от най-странните методи за слагане на реклами на други игри от компанията. Обикновено рекламите са от външната страна на долната част на кутията – за да се видят, когато кутията е отворена. При Jarl, тези надписи са от външната част на горната част на кутията. Да, само късите краища, но размерите на кутията правят играта идеална за стоене в легнало положение на рафта. Ако сложите така играта обаче през цялото време ще гледате реклама на най-новата игра на Catalyst – Vikings. Това е леко объркващо, защото онази игра отново е за викинги и отново е по сериала. Звучи като заяждане, но кутията е адски непрактична за рафта. Сега стои права настрани, за да може да се вижда реалното име на играта, но кутията заема твърде много място за размера си.

Както и да е. Всичко това няма абсолютно никакво значение, защото играта е напълно абстрактна.

Не мога да говоря за геймплея, ако не я сравнявам с The Duke, която е истинският Нед Старк в семейството. Да, много хора се опитват да бъдат като него, дори много смятат, че Джон Сноу ще го задмине, но за мен Нед се измъкна точно навреме, когато всичко в света все още имаше логика.

Jarl изглежда по-изчистена, защото в играта няма специални умения, няма нито модове. Първоначално си помислих, че това е The Duke, но за начинаещи. Може би си помислих така, защото първо бях играл Jarl. О, дали не бърках.

Всяка плочка в Jarl им трилион начина, по които може да се движи, а като я обърнете, опциите се удвояват. За разлика от The Duke, тук през цялото време трябва да следите и да помните десетки и десетки възможности, които могат да се случат с всяко едно местене. Играта предизвиква сериозно мозъчно и трайно увреждане. Заради това и играта е двойно по-дълга от The Duke.

Всъщност, не само заради това. В Jarl много от единиците имат умението Щит, което се среща доста рядко в The Duke. Това умение предпазва удари и движения от определена посока. Когато на дъската има 6-7 такива единици, цялата ситуация може да зацикли i да не можете да се движите почти никъде.  Moже да влезете в дебнещ застой – някой трябва да направи жертвен ход, който да отприщи всичко.

Освен това, в Jarl по-често ще наблягате на вадене на нови единици, защото… ами от цялото това блокиране няма да има какво друго да правите.

Когато вадите нови единици пък, цялата дъска става все по-пренаселена и от това следва какво? Мда, още повече блокиране.

Сега, това не е негатив на играта. Смятам, че ако играете Jarl 5-6 пъти с един и същи противник, ще можете да позапомните повечето единици и да си мятате шамари по-тактически. Ако обаче разменяте тупаници с нов играч… включете компютъра и пригответе паралелна игра на Heroes 3 между вас двамата, защото ходовете ще отнемат горе-долу толкова дълго.

Това, което отличава най-много Jarl от The Duke и дори го задминава са компонентите. Да, плочките в The Duke са огромни и детайлни дървени плокчета, но в Jarl са някакъв особен тежък материал, който засега ще определя като керамика. И целта не е просто да се усещат яко, цялата страхотна изработка на плочките има тематична идея. Плочките са нацепени на места и с лек ефект на “счупеност“ с цел да наподобяват руни. А руните са неотменна част от викингския живот.

Заключение

Jarl използва напълно идентична механика като The Duke, но усещането на играта е толкова различно, че ако сте истински фен на системата не виждам защо да нямате и двете. The Duke е доста по-приятелска към нови играчи и има много различни модове, които да разнообразят геймплея, докато Jarl е по-дълбока и разчита на комплексни движения на единиците. Точно заради тази дълбочина няма нужда от модове. Трябват ви много повече игри, за да свикнете с плочките.

За хората, които искат да отделят много повече време и мисъл в разработване на стратегии, мисля че Jarl би бил чудесен избор. За хората, които искат просто да отворят играта и да я схванат за една-две игри – The Duke би била по-подходяща. Ако сте фен на сериала Викинги, не очаквайте нищо общо с темата, но на кутията е нарисуван Рагнар, така че ако сте колекционери, грабвайте телата.

Първите ви няколко игри на Jarl ще бъдат доста дългички и дори могат да стигнат до час, защото има много блокиращи умения, както и твърде отворен избор от движения. С други думи, аналитичната парализа е налице.

Аз със сигурност харесвам The Duke повече, но не е защото Jarl има проблеми, а просто защото предпочитам по кежуъл подхода, който се ползва в първата и по-изчистена версия. А вие, ако имат бюджет само за една от двете игри… по-добре изчетете и двете ми ревюта по още един път, за да бъдете напълно сигурни в избора си… а и за да ни натрупате трафик на сайта. Мерси. Чао.

ПЛЮСОВЕ:

  • Свръх добри компоненти
  • Дълбок геймплей

МИНУСИ:

  • По-бавна, отколкото би ми се искало
  • Предизвиква сериозна форма на аналитична парализа

[divider]

От време на време Jarl се мярка в Boardgames.bg, но точно в този момент я няма. Бих ви препоръчал да посетите сайта на производителите и да тракнете начина на откриване на играта от там.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.catalystgamelabs.com/“ target=“blank“ ]Catalyst Game Labs[/button]

Shadowrun Crossfire – един от най-добрите декбилдъри!

Повечето нормални нърдове кликнаха върху тази статия, защото са прочели така известното „Shadowrun”. Това е дълбок свят, развит на редица места – настолни игри, книги, ролева игра, както и различни видео игри.

Дори самата кутия на Shadowrun Crossfire пристига с три кила литература в седемстотин книжки. Някои са представяне на света на Shadowrun, други са откъси от новата книга на Shadowrun, дори има флайър с код за промо оръжия за една от видео игрите… мисля, че за шутъра.

Така… това ревю не е от запален фенбой на този свят, въпреки че приятели ми разказаха малко за него, а и се поинтересувах, за да не съм съвсем гол мъгъл.

Първото нещо, което трябва вие да знаете е, че това е футуристичен свят, в който научната фантастика се е смесила със стандартното оркоелфско фентъзи, добавена е малко доза хакерски стъф и се е образувало… ами отново фентъзи, ама може да стреляте с лазери и да човъркате в компютри и виртуални реалности.

Второто нещо, което трябва да знаете е, че първото нещо няма абсолютно никаква връзка с тази игра, защото Shadowrun Crossfire е стандартен механичен декбилдър, в който комбинирате умения и оръжия, за да се справите по-добре с лошите.

Това не значи, че играта е лоша. Все пак почти не съществуват декбилдъри със силна тема. Единственото изключение, за което се сещам е Legendary Encounters, но дори и там доста от нещата нямат тематично оправдание. И въпреки това Encounters е една от любимите ми игри.

Да, Shadowrun Crossfire е пълна с флейвър текстове и тематични илюстрации, но в крайна сметка това е по-скоро атмосфера, отколкото ангажираща тема, в която да можете да вникнете.

Подобно на любимия ми декбилдър, за който вече споменах, Shadowrun също е кооперативна. Тя се развива по сценарии, с които идва играта. Добре де, не точно сценарии. По-скоро са няколко различни мода, от които вероятно ще играете само един през повечето време – Crossfire.

Играта пристига с 10 персонажа, по два от всяка раса – момченце и момиченце, да няма обидени… а и заради още нещо, за което ще говоря по-нататък.

Тези персонажи определят стартовата ръка, стартовите пари и живота на играчите. Е, ако искате, можете да си прочетете историята на всеки един. Пише я на гърба на таблото.

Ще поговоря основно за най-използвания мод.

Crossfire

Всеки играч започва с роля. Ролите са 4 – бияч, магьосник, хакер и уличен хитрец. Те служат само за две неща. Да определят началното ви тесте, както и да дърпат към тях гадове, когато дойде времето. Е, някои от уменията, които може да вдигнете също може да имат някаква връзка с тях. Но пак, за това след малко.

Едно от най-впечатляващите, поне за мен, неща е бързият сетъп и бързото прибиране на играта. Всички знаем, че повечето декбилдъри имат дълъг и сложен сетъп. В Shadowrun Crossfire има точно 4 тестета. Едно тесте, от което се теглят Събития. Едно тесте, от което се теглят карти за пазара (и от което се вадят началните тестета на играчите) и две тестета с гадове – Едни трудни и едни още по-ужасни.

В началото на хода на първия играч се теглят гадове, колкото са броя на играчите (може да са лесни или трудни, спрямо малко допълнителни правила). Първият гад отива при цвета на ролята, с която е оцветен той самият. Останалите гадове – по часовников ред.

Всеки гад има някакви умения, както и няколко нива живот. По време на хода си, играчът може да трепе който си иска гад, не е задължително да е този пред него. Проблемът е, че в края на хода, гадът ще му хвърли един тупаник. А тупаникът в тази игра е в изобилие. О, да. Играта е трудничка. Трудността обаче не е прогресивна. Тоест, няма да усещате, че ви става все по-трудно и по-трудно. Често ще ви пребият изведнъж. Може да се появи гад с невъзможно за побеждаване умение или друг, който прави извънредно много щети. С други думи, не се отпускайте и не подценявайте шамарите, защото внезапно могат да се превърнат в ритници.

За да биете един гад, трябва да свалите всичките му нива живот, но в реда, в който са изписани. За целта трябва да давате определен цвят карти или определен брой точки сила. Има оръжия (като снайпер, например), които могат да свалят по цели нива едновременно, без да ви интересува конкретното изискване.

След като биете гад, получавате пари, които са написани върху гада, като ги разпределяте колкото се може повече по равно. Въпреки че за някои ще бъде по-равно.

В края на хода си, ако имате три или по-малко карти теглите само две. След това имате право да пазарувате от изложените на пазара карти. Готиното в този декбилдър е, че купените карти отиват директно в ръката ви. Не е някаква особено уникална механика, тъй като съм я  виждал и в други дек билдъри ю, но тук тя е чудесно вплетена в геймплея.

За мен, основната разлика от останалите декбилдъри е, че тук няма да въртите твърде много тестето си. Системата е така направена, че вие теглите малко, но вземате от пазара много. Ефективно така си пълните ръката от пазара и лека-полека си точите тестето.

Е, има умения, които ви позволяват да манипулирате тестето си. Всъщност уменията са вълнуващи, интуитивни и изключително комбинативни. Има само едно пазарно тесте с карти, но с него можете да направите десетки стратегии, около които да си строите собственото си тесте.

В играта дори се ползва механиката Assist (можете да ползвате някои карти по време на хода на другите), отново, също като някои карти в Legendary Encounters.

Всеки рунд се тегли карта „Crossfire”, която действа като стандартно кофти събитие. Всъщност, самите събития, в по-голямата си част не са нищо особено и често няма изобщо да ги имате предвид. Те обаче служат като часовников механизъм.

След всяко завъртане, в което не сте убили гадовете се тегли нова карта Събитие и се изхвърля старата. Изхвърлените карти отброяват ниво „Crossfire”. Освен стандартното си кофти умение, почти всяка карта Събитие има и още едно още по-кофти умение, което зависи от нивото “Crossfire”. Така че е по-добре да трепете гадовете бързо, защото ще вземат да извадят батите и веригите!

Ако успеете да издържите определен брой „вълни“ от гадове, вие печелите играта. Ако пребият някой от вас, вие все още имате шанс да се измъкнете невредими, въпреки че не сте минали мисията успешно. Какво?!

Повечето мисии имат три изхода. Победа, Пълна загуба или Полузагуба. Има разни механики за това, но няма да навлизам в подробности. Идеята за полузагубата е все пак да спечелите някакви точки Карма. Мда. Време е.

Кармата

Играта използва нещо, което няма да се хареса на всички. Когато вдигате точки „Карма“ (или както ние си му казваме на чист български – „експириънс“), вие можете да харчите тези точки за купуване на стикери. Тези стикери се лепят върху персонажите ви… завинаги!

Да, можете да си записвате някъде на листче, но айде сега! Имате десет персонажа. Това е възможност за десет напълно уникални герои с 4 напълно различни умения. Е, не е задължително. Доста от стикерите се повтарят.

Всъщност, самите умения не са кой знае колко силни.

Пример за 20 точково умение – добавя +1 щета, когато асистирате на друг играч. Не е много, но когато се добавят и останалите 3, вече всеки персонаж ще е малко по-различен от другите.

И преди да си помислите, че ако ги облепите всички ще станат твърде силни и ще счупят играта, нека ви припомня, че има различни сценарии. Някои от сценариите/мисиите са препоръчителни за малко по-развити персонажи. Освен това има система, в която можете да си вдигнете трудността… и съответно да получавате повече Карма, ако я биете!

Ето и странната, почти налудничава част. Победата ви дава 3 точки, полузагубата  1. Най-добрите умения струват 50 точки, а всеки следващ залепен стикер на персонаж струва +10 допълнителни точки. С други думи, ако искате 4 стикера, три от тях да са по 5 точки и един 50, това са… над игри, при това напълно успешни! Само за един персонаж. Само за едно дърво.

Мисля, че това е абсурдно за реалността на модерните настолни игри. Това би било приемливо, ако това ви е единствената игра в колекцията. В това няма нищо лошо, много хора имат само по една или две игри. Лошото е, че дори тези едва ли ще играят играта толкова пъти. Не заради друго, но преиграваемост, преиграваемост, колко да е преиграваемост! Не мисля, че това е игра, която все още ще стои свежа след 100 игри. Не ме разбирайте погрешно! Играта е крайно разнообразна и ще изкарате дълго време с нея. Но 100 игри? Да, бе.

Хубавото е, че нищо не ви пречи да си модифицирате системата със стикерите както искате. Всъщност, защо просто не си дадете по 50-60 точки и да не си облепите персонажите както искате?

Това, което направих аз е да дам по 20 точки на всеки персонаж, премахнах правилото за +10 точки след всеки стикер и промених точките по следния начин. Победа – 10, полузагуба – 5, загуба – 3. Да, знам, може да се експлоатира. Не го правя.

Странното нещо с тези стикери е, че изглеждат като цел, която да гоните, но всъщност не трябва да е така. Наслаждавайте се на играта и не ги мислете много. Защото едно слабо умение след 20 игри няма да е кой знае каква отплата за дълго очакване.

Заключение

Хит. Елегантен хит. Shadowrun Crossfire e елегантно изпипана и изчистена декбилдър игра с ясни и интуитивни механики. Геймплеят е ангажиращ, уменията са вълнуващи, а взаимодействието между играчите е на високо ниво. Да, това е предимно механична игра, в която темата е останала на заден план, но феновете на света Shadowrun могат да източат атмосферата от илюстрациите, богатия флейвър по картите, таблата на играчите и количеството литература в кутията.

Играта е предизвикателно трудна, но с достатъчно опит можете да понаучите някои от голямото количество комбинативни стратегии. Играчите трябва да се адаптират към ситуацията всяка една секунда и да не се отпускат, защото колкото и да им се струва, че е лесно, могат да загубят за един ход и да се чудят от къде им е дошло. Въпреки, че аз не харесвам този принцип на внезапна смърт, често осланящ се на шанс, всичко останало в играта ме грабна така, че не това не ми пречи.

Системата за вдигане на умения е абсурдно претенциозна откъм условия, защото според правилата те се вдигат със скоростта на заспал охлюв все още в чреслата на баща си, който все още не е роден по простата причина, че охлювите са двуполови и най-вече не раждат! Препоръчвам ви да си измислите домашна система за получаване на опит/карма или директно да си олепите персонажите със стикери.

Като изключим тези неща, мисля че играта е страхотна и няма фен на декбилдърите, който да не би я оценил. Тя хваща концепцията от познатия жанр и добавя малко, колкото да запази духа на обичания принцип, но и да го развие в нещо, което да изглежда модерно и преиграваемо.

ПЛЮСОВЕ:

  • Динамичен и ангажиращ геймплей
  • Отлична комбинативност между интересни умения на картите
  • Добро взаимодействие между играчите
  • Чудесни компоненти
  • Бърз сетъп и бързо прибиране в кутията
  • Предизвикателна трудност
  • Усещане за развитие с използване на стикери с умения на персонажите

МИНУСИ:

  • По правило, уменията се вдигат безумно бавно (препоръчвам да си измислите свое правило)
  • Загубата може да дойде рязко, без да можете да направите нищо по въпроса.
  • Темата, макар и дълбока, не се усеща

[divider]

Можете да посетите сайта на производителите и да разгледате и останалите готини игри на компанията!

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.catalystgamelabs.com/“ target=“blank“ ]Catalyst Game Labs[/button]