Често наричат Detective Club – „По-добрият Dixit “ и докато това не значи нищо за мен, понеже за мен почти всяка игра е по-добра Dixit, то бях длъжен да проверя каква е цялата тая врява.

Името на играта не е най-силната й черта, нека си го признаем. Това е една от онези игри, сякаш създадени от генератор, който смесва две банални думи в отчаян опит да създаде нещо запомнящо се. Detective Club звучи като 20 други игри, които без никога да съм ги чувал, имам чувството, че съм чувал.

И все пак, като прескочим очевидния недостатък, още щом отворите кутията ще откриете познатите огромни „Диксит тип“ карти с изумителени и шантави илюстрации. Артът не е чак толкова инспириран от инжектиране на течни гъби като в Dixit, което донякъде различава стилът и драматургията на картите и със своя мъъъничко го доближава до този на When I Dream. С други думи, илюстрациите са изпълнени отново с доста откачени идеи  детайли, но са доста по-конкретни от извратеното въображение на Dixit игрите. Това не е нито плюс, нито минус, но го има и е добре да го знаете.

И докато други игри с асоциации се опитват да приличат на Dixit, като Artbox например, Detective Club напълно зарязва тази идея и залита към блъфа в геймплея, които е почти на 100 процента взаимстван от Spyfall и A Fake Artist goes to New York.

Всеки играч има няколко карти със смахнати картини. Един от вас е „Разказвачът“. Той взема няколко тефтерчета, като на всяко тефтерче БЕЗ ЕДНО пише измислена от него дума. След това разбърква тефтерчетата и така всички ще видят думата БЕЗ ЕДИН. Този играч е конспираторът. Неговата цел е да заблуди останалите, че знае думата, а целта на останалите е да го открият.

Всичко това се случва не с въпроси и отговори, както е в Spyfall, нито с рисуване, както е в A Fake Artist goes to New York. Тук се изисква въображение и блъф.

Разказвачът взема една от картите си я поставя пред себе си. Това означава, че тази карта е обвързана с думата, която е измислил. След това следващият играч прави същото. Всичко се повтаря, докато всички играчи са поставили по две карти пред себе си. Сещате се, че конспираторът трябва да е доста изобретателен и най-вече наблюдателен, за да следва усещането на останалите карти. Другите играчи пък се опитват да не са твърде очевидни, за да не ги надуши конспираторът.

Най-интересната част в играта идва след това поставяне на картите. Разказвачът открито признава каква е думата и след това всеки играч, започвайки от ляво надясно трябва да защити картите си. Трябва да обясни защо е избрал точно тези две карти, като най-честото оправдание, което съм виждал е „Ми щото нямах други“. Понякога минава, почти винаги – Не.

Тук се изисква въображение „на място“ и ако не сте готови да импровизирате политически, след като очевидно са ви хванали в лъжа, може би тази игра не е за вас. Лично аз намирам Detective Club за предизвикателна, защото в почти всяка игра ще откриете, че всяка всички лъжат!  

След като всеки се е изредил в глупостите си е време за гласуване. Можете да играете с обсъждане и обвиняване преди гласуването, но играта ви позволява и да си го спестите, ако не се кефите на сочене на пръсти. Това е препоръчителен елемент в играта с непознати, защото може и да има обидени.

Гласуването се извършва отново по часовникова стрелка. Всеки гласува с токън, който поставя върху този играч, който смята, че е конспиратора. След като всеки е гласувал е моментът на разкритие, в който Конспираторът си признава. След като преминат шокът и изненадата, защото наистина твърде често ще се случва, се вижда дали и кой ще получи точки. Всеки, който е познал конспиратора получава по точки. Конспирaторът получава точки, ако никой или до двама са го посочили, а Разказвачът получава точки, ако Конспираторът е бил успешен. С други думи Разказвачът иска да помогне на незнайния от него Конспиратор, като му измисли не твърде сложна дума.

Заключение

Detective Club е вече първата игра, към която прибягвам, когато имам нужда от парти игра в заведението. Това е идеалната първа игра за нови хора или за кежуъл играчи. Това не значи, че не е за геймъри. Detective Club предлага достатъчно хитрини и малки вратички в правилата, за да завъртите интриги и да използвате правилата за вашите долни схеми. Да, това не е Avalon, Върколаци и подобни, в които ще се скъсвате от лъгане и обвинения, така че ако си падате по този по-агресивен подход на социалните игри, тази игра не е за вас. Detective Club е приятелска, добронамерена и макар също да изисква доза блъф и лъжа, то това няма да се отрази върху отношенията ви с хората около масата, тъй като игрите са бързи, а и всеки е за себе си.

ПЛЮСОВЕ:

• Зашеметителни илюстрации
• Достъпен геймплей, подходящ за всяка компания
• Изисква въображие и блъф

МИНУСИ:

• Тефтерчетата свършват светкавично и трябва да си намерите заместители.
• Като игра за въображение, името й е изненадващо скучно

Както винаги, играта може да се открие в магазина нашите партньори от Time2Play.  Препоръчват сега да купувате онлайн.

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Рядко игра с ЧАК толкова малко правила може да ме впечатли, но Planet го прави. Ще го направи и при вас, просто защото Gimmick-а, който използва е достатъчно внушаващ, че да си купите играта дори само, заради него.

Кутията е малко по-голяма от нормалното (ала Фотосинтеза голяма) и вътре няма да получите кой знае колко компоненти, но няма да се разочаровате, защото празното пространство се запълва от 4 огромни 12 стенни… планети „Земя“. Или по-скоро – празни планети „Земя“, които вие в ролята на Бог ще изпълвате с природа, подходяща за животинския свят… с който вие вече разполагате… донякъде. По-скоро животните са някъде в бъдещето… а вие виждате… напред в бъдещето, все пак сте Бог и вие самите… ще … ги създадете…

Окей, да не го увъртаме.

 

Вие ще създавате горички, пустини, снегове и прочие върху празната си планета и ще печелите карти с животни, които имат определени изисквания към вашата планета.

Играта е точно 12 рунда, като всеки рунд (независимо от броя на играчите) се обръщат пет плочки с различно разпределение на природни елементи. Един по един, като се започне от въртящия първи играч ще вземате по една плочка и ще си я лепкате с нейния магнитен гръб върху една от металните пластинки на планетата си.

Как да изберете каква точно природа ви трябва? Тук идва моментът, който вероятно ще ви гръмне мозъка първата игра.

По време на цялата игра, всички карти, за които ще се борите ще са пред вас през цялото време. И въпреки че информацията върху тях е малко, всяка една карта има уникален начин да бъде спечелена.

Общо взето три са начините.

• Да имате най-голяма конкретна зона до друга конкретна зона
• Да имате най-голяма конкретна зона, която не се допира до друга конкретна зона
• Да имате най-много конкретни зони

Мозъкът ви няма да може да побере цялата тази информация, особено когато повечето от тези условия си противоречат, затова препоръчвам да гледате цветовете на картите, защото те ще ви насочат поне донякъде. И мислете предимно в краткосрочен план… освен ако видите, че финала ви излязат много еднотипни карти. Абе… явно е различно всеки път.

Освен това, всеки от вас ще се опитва да събира собствен цвят зони, защото могат да ви спечелят доста точки на тайната ви мисия, която получавате в началото. От друга страна, ако събирате доста от този. КЪДЕ СЪМ!?

Най-добре е да бъдете пластични, еластични и бомбастични.

 

Да, в началото ще ви е трудно, но след средата на играта опциите ви ще намалеят, защото ще намалее и пространството на планетата ви.

Това автоматично означава, че понякога ще имате игри, в които всичко ще е определено още от средата. Някой от играчите може да си е направил така нещата, че да печели автоматично всички карти и трудно ще можете да го спрете.

Друга подробност, която може да подразни някои е, че понеже това е игра с контрол на територии, ще ви е нужно да следите другите какво правят… а това е почти невъзможно, заради спецификата на 12-стенните планети. Ако играете двама човека, ще е лесно, но с четири… ще трябва постоянно да подпитвате кой какво има.

В Planet има интересна комбинация между контрол и случайност, която прави играта сериозно преиграваема. От една страна, всички плочки влизат всяка игра, което позволява за доза предвидимост, ако сте от тези, които броят всичко. От друга страна, всяка игра влизат само половината карти, което значи, че конструкцията на планетите ви ще придобива различна динамика.

 

Заключение

Planet е добро начало на успешен експеримент с функционален 3Д елемент, който дори и да затруднява практическата игра леко, създава тематично усещане. Факторът „играчка“ е сериозен и работи, поне за човек като мен, който обича шаренкото.

Да, самите планети са от лека и куха пластмаса, а металните пластинки са тънки и се отлепват (случвало ми се е), но поне има резервни в кутията. Магнитите на плочките сработват отлично и няма нищо да ви падат от планетата. От друга страна, това създава проблем – ако не внимавате, при махането на плочките е лесно да се отлепи горния слой на плочката. Случвало се е при мен на няколко пъти, особено, когато съм давал играта на децата просто да си играят с магнитите.

Самият геймплей е елементарен и не е нещо нечувано, но комбиниран по този елегантен начин с едното нещо, което продава играта, фокусира преживяването по-скоро към семейно забавеление, което е стандарт за Blue Orange Games. И така трябва да приемете Planet. Лека игра, която граничи с филър категорията, защото трае около 30 минути, в която ефекта на лавината на водещия играч може да направи изиграването предвидимо още след няколко хода, но не съм чул никой да се оплаква. Независимо дали ще спечелите или загубите, ще си начешите пространствената краста и ще се изкефите. Просто не търсете нещо дълбоко тук.

ПЛЮСОВЕ:

• Оригинални, функционални и огромни компоненти
• Изчистен геймплей, елегантно вплетен в козметиката на играта
• Факторът „играчка“ е на едно от най-високите нива, които съм срещал в хобито

МИНУСИ:

• Ефект на лавината на водещия играч
• Дръжте лепило за хартия в кутията (отлепването на картона от плочките е неизбежно)