Архив за етитет: argentum verlag

Coney Island – когато игрите са направени добре

 Здравейте, мили мои любими хорица, вече свикнали ми (дали?) с мрънкането за какво ли не. Е, това е – ако искате и половинките да се включват в игрите ви и да замерят маникюра за сметка на скорването по трака, тогава просто трябва да се примирите, че ще промрънкваме от време на време – защо тоз трол гледа така лошо, защо трябва да се играе толкова лично и съревновавайки се, не може ли просто да играем заради историята? Или… защо са толкова мрачни тия дънджъни, не можеха ли малко свещи и факли, дизайнче малко… Разбрахте на къде ви водя. И имам право да ви водя натам, защото аз съм жена и понякога вадя тия словоизлияния съвсем от дебрите на душата си. И за какво ламти моята душа в този тъй препълнен вече от заглавия, суров борд-гейм свят? А тъй, знаете си. За темата.

Днес ви представям “Cony Island”- една игра на Argentum Verlag. И – познайте какво! В нея ИМА ТЕМА! И то не просто каква, ами мнооого приятното строене и развиване на лунапарк! От сега мога да кажа – за тая игра не мрънках. И то съвсем не защото съм фен на лунапарковете. Неее. Аз съм от тия жени, които виждат най-ужасяващи опасности и възможно най Стивън-кингови кървави сценарии, свързани със всеки атракцион. За мен лунапарковете са опасно, неприятно и особено крийпи безсмислено забавление (за мен в повечето случаи върховно забавление е плетка с горещ шоколад в събота вечер) и –ако зависи от мен – не бих се доближила до такова място хич.

Миризма на лунапарк.

Но вслучая играта е направена просто чудесно – няма неприятно озъбени кончета на въртележката или интересно скърцащ врат на опулена кукла. Не, в “Cony Island” нещата са много пипнати, елегантни, тематични, но съвсем не натрапчиви. Елементите са дребни по размер, но с фин и подробен арт в много приятен анимационен стил. Играчите получават добро преживяване, включващо усещане за развитие и разтеж, а междувременно дори пряко конфронтационните моменти са някак си не „болезнени“, а по-скоро провокиращи.

В “Cony Island” играчите контролират „семейства“, които държат определени позиции и се стремят към запълване на атракционите в един голяяям празен парк. Първоначално се започва с обикновени пърформъри, които впоследствие биват заменени и се ъпгрейтват в по-добри представления и атракциони, в четири ралични „размера“. Най-мъничките заменят само един работник, докато най-големите заемат цели четири (зона с блъскащи колички, например), като тези четирима може да са и от различни отбори. И така – всички се борим за точки, като междувременно получаваме одобрението на местната полиция, пишат ни по вестниците и взимаме пачки по стотачки:).

Един от дразнителите в играта (защо всяка игра има такива) са странните неопредлени ресурси, които са изобразени от… бяло и червено… кубче. Щото всички знаем, че лунапарковете се строят с бели и червени кубчета. Някъде имаше някакво обяснение к‘во е туй, ама така или иначе – дразнещо е. Знам любовта към кубчетата на всички, които са от нашата си страна на океана. Знам и че елементи с форма на дърво или друг ресурс отива на друг вид игри, но все пак… кубчета. Белички и червенички. Бля.

Мога и да помрънкам за някои мааалко странни подсещанки и надписи, поставени отстрани на оградата на лунапарка, но ще се въздържа, понеже имам смесени чувства там – хем е добра идея, хем някак си не е доизпипано. Ама нищо, ще ми мине.

Играта има няколко различни варианта за финализиране – според свършващи декове. Това прибавя някакво допълнително забързване. Цялата игра е ангажираща в най-добрия възможен смисъл – не чакаш опонента да си довърши наааай-сетне великия ход, няма твърде дълго обмисляне и бавене, а междувременно играта не е елементарна. Просто работи чудесно.

Като плюс мога да добавя и че играта е много приятна и за давама играчи. Предварителната подготовка не е твърде дълга, а самата играе е средно около 60 минути, макар играчите да получават усещането, че е минало по-малко време. Играта е динамична, без да е натоварваща. И същевременно е лека, без да е простовата. Въобще – много добър вариант за прохождащи играчи, за откриване или закриване на гейм вечер или просто за „да цъкнем нещо по-леко“.

 

Като последно впечетление – “Cony Island”е прекрасно попълнение за всяка колекция, понеже е от ония приятни игри, които стават за наистина голям кръг играчи. И ви уверявам, че дори дамите няма да мрънкат (твърде много), просто защото е добре работеща, ТЕМАТИЧНА и приятна за окото. Добре де, ако решите да й взимате работниците – играете на собствена отговорност!

First Train to Nuremberg – Мъка, мъка…

Въпреки, че не съм играл особено много игри на Martin Wallace, съм чувал и чел от различни места, че игрите му са хитри и доста оригинални, но в почти всички се крие един мъъничък проблем, който може да ти съсипе цялата игра (счупената стратегия в A Few Acres of Snow, ужасяващия ефект на снежна топка в Mythotopia и др). Е, тази игра е от същата злощастна поредица, макар и доста по-стара от двете, за които споменах.

First Train to Nuremeberg e ревизирана версия на Last Train to Wensleydale и е излязла през 2009 година. Всъщност една от най-яките черти на тази игра е, че картата от оригиналната игра може да се открие на гърба на основната. Двете са изключително азлични и гарантирам, че ще имате различно преживяване… въпреки, че не съм играл втората карта. …и не изпитвам нужда, и желание, да го правя. Всъщност, рядко съм изпитвал такова нежелание да играя игра отново. Наречете го непрофесионално отношение на човек, който прави ревюта ако щете, но предпочитам да си запазя нервите здрави.

След предното изречение, веднага ще кажа следното! Аз харесвам тази игра! Всъщност доста я харесвам. Механиките са оригинални, взаимодействието между играчите е на високо ниво, а напрежението, с което те държи геймплея през цялото време и отлично. 

Дори темата е оригинална. В тази игра вие не ръководите някакви огромни влакови компании, като в Ticket to Ride. Тук сте дребни и бедни ръководители, но даже не като църковни мишки, а още по-зле – като БДЖ.

Източник на тази снимка: Boardgamgeek.com

Вие управлявате своята си компания, като развивате маршрутите си в малка провинция. На всичкото отгоре се опитвате да си разпродавате маршрутите на големите компании за безценица, защото трябва да си позволите да си купите поне два-три влака втора ръка, за да можете да превозвате пощата и бирата. Да, това ще е основният ви товар – поща и бира. Разбира се и хора, които се пъхат в ужасните вагони с миризливи тоалетни. И ако това не ви е достатъчно да ви депресира с българска действителност – на много места ще срещате собственици на земя, които ще искат големи откупи, за да можете да прокарате железницата си от там.

Играта се развива само в няколко рунда, като освен по време на игра (от превозени хора, поща, бира и един особено дълъг маршрут), накрая се бележат точки и за комплект от всички видове ресурси в играта.

Всеки рунд е в няколко фази, като всяка фаза е доста интересна.

Източник на тази снимка: Boardgamegeek.com

В първата фаза има наддаване за влияние на големите компании, собствениците на земя, както и за ресурси за купуване на влакове. Това наддаване е напрегнато и често ще ви струва скъпо, особено в последните ходове. Спокойно, това не е така омразното на повечето – сляпо наддаване. Тук се използва по-хитра механика, която позволява хитри решения и блъф.

Във втората фаза се строят маршрути, като се използват малки цветни пръчици, но предполагам, можете да ползвате и влакчета от Ticket to Ride. Това за мен е най-интересната част, защото кой строи пръв и какво цели е от огромно значение. Пътищата могат да се сливат (в зависимост от влиянието на компаниите), както и да се блокират. Понеже всеки събира комплекти, целта му е да минава през повече зони с определени ресурси, които търси. Е… всички търсят същите ресурси, така че битката е неизбена.

В следващата фаза се събират ресурси от картата един по един и се купуват влакове, които да събират тези ресурси. Събират се един по един, защото често повече от един играч ще има маршрут в зона, която предлага даден ресурс. В тази фаза най-важното нещо е да бъдете оптимални, защото влаковете са скъпи, а събирането на конкретни ресурси е от огромно значение.

След това всеки играч „превозва” стоките и получава по една точка за всеки ресурс (в играта за двама има известни промени). Освен това и получава по една пара за всеки (освен бирата, която дава две. Да, бирата дава повече от колкото хората). От тези пари вадите броя на маршрутите си по картата и смятате колко ви остават. Намествате се на съответния трак на борда. Това е трак, който е от +5 до -13. В края на играта това ще са ви точки, а освен това, той определя и реда за залагане в първата фаза.

След като сте си разчистили сметките всеки играч може да реши да харчи влияние от компания и да продава маршрутите си на нея. Защо бихте искали да се продавате? Ами защото сте си продажни типове, затова! И освен това в края на играта за всеки останал ваш маршрут по картата получавате минус точки. От една страна, няма да ви се налага да плащате всеки ход за ваш маршрут, но от друга, вашите маршрути ви дават възможност за по-ефективно пренасяне на стоки.

Като цяло, механиките работят перфектно! Всичко е супер, освен…

Това досадно, досадно, ДОСАДНО следене и наместване на дискчета по тракове. Всички компоненти са болезнено микроскопични, а особено когато сте трима или четирима играчи, тези дискчета често стъпват едно върху друго. След наддаването има едни 5 минути наместване на дискчета и ако нямате пинцети, трябва да има изключително здрави нерви и нетреперещи пръсти, за да можете да размествате тези микро компоненти нагоре-надолу.

Да, и други игри имат тежък „бук кийпинг”, но това, с добавка на ужасния избор за големина на компоненти се получава убийствено комбо, достойно за наградата „Обърни масата”.

Добавете към това и тягостния сетъп и картинката ще ви се изясни. Ще го кажа така – играта пристига с голям лист със справки, които да следите по време на играта. Написан е ясно и всичко е добре изложено там (което само по себе си е голяма похвала, като за Argentum), но справката за играта е само от едната страна на листа. От другата страна, целият лист е запълнен със също толкова малък шрифт, само с инструкции за сетъп!

О, да! Препоръчвам ви да подредите играта преди да дойдат вашите приятели. Признавам, не е най-дългият сетъп, който някога съм правил (Earth Reborn и Sid Meier’s Civilization все още държат върха), но определено е най-досадният, защото освен, че отново трябва да използвате пинцети, трябва да знаете и че това е постъпков сетъп! Това не е просто схема, по която да подредите нещата. НЕ! Първо трябва да направите нещо, после да поправите първото нещо, после наново и така нататък. Признавам, че това донася огромна преиграваемост на играта, но не искам да ви занимавам с него. Който се интересува, да ми пише на лично.

Ако си наемете настолен иконом, можете ида се изкефите на играта, но начинът по който пристига сега ме кара да крещя всеки път, когато стане време за нагласяне на дискчета.

И последното нещо, което ще е не просто спънка, а ритникът, с който много хора ще изхвърлят играта е изборът на цветове.

В играта има малко разминаване с два цвята, но това не е големия проблем. Това го има в доста игри, простимо е. Това, което не е простимо е, че играта е абсолютен АД за хората с далтонизъм. Аз не съобразих, и в нашата компания за тази игра извиках приятел точно с такъв проблем. Какви ли не методи се опитвахме, за да му помогнем. Можете да видите от снимките как слагахме пръчки в определена позиция.

В играта има ОГРОМНО количество компоненти в различни цветове, като самите компоненти не се различават по нищо друго освен цветовете. Освен това повечето цветове са изключително близки – сиво-червено-тъмно зелено-кафяво. Това изглежда направо нарочно. Argentum, вие сте садисти, бе!

Прекъсваме това ревю, за да направя специално изявление:

Ванка, отново извинявай, че беше подложен на това мъчение, обещавам, че за новото издание на Fire&Axe няма да те викам.

Заключение

First Train to Nuremberg е доказателество за оригиналните механики на изветният дизайнер Martin Wallace. Темата е разкошна и води до забавни реалистични истории по време на разиграването. Взаимодействието е огромно и напрежението е на високо ниво. Играчите са ангажирани през цялото време. Строенето на маршрути и продаването им на големите компании е оригинално. Геймплеят върви гладко и всъщност правилата не се обясняват толкова трудно, защото всичко се вписва чудесно в атмосферата.

За съжаление обаче, и в тази игра, по класически Уолъски метод, има недостатък, който напълно може да ви пречупи преживяването. Този път обаче този недостатък не е в механиките, а в продукцията. Всички компоненти са микроскопични, а в играта има безкрайно местене и наместване, което прави всичко тежко и досадно. Изборът на цветове е повече от покъртително неправилен, а изпитвам огромно желание да измия огромна тенджера с развалено и засъхнало загоряло мляко пред това да направя отново този тягостен сетъп.

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинална тема
  • Хитри механики
  • Висока доза взаимодействие
  • Бързи ходове

МИНУСИ:

  • Садистичен избор на цветове
  • Унизително дребни компоненти
  • Потресаващо болезнен сетъп
  • Злокобен „буккийпинг“, който отнема половината от времето за игра

[divider]

Ако можете да си наемете настолен иконом ви препоръчвам играта с две ръце.  Не рискувате обаче да поразцъкате из сайта на производителите.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.argentum-verlag.de/first_train_en.html“ target=“blank“ ]Argentum Verlag[/button]

Hansa Teutonica: Britannia – разширение за професионалисти

Преди два дена пуснах ревю на един от новите ми фаворити в колекцията – Hansa Teutonica. Препоръчвам ви да се почекнете с него преди да се хвърлите тук, защото все пак това е разширение на базова игра.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/hansa-teutonica-review/“ target=“blank“ ]РЕВЮ: Hansa Teutonica[/button]

Аз съм сериозен, кликнете на бутона отгоре. Готови ли сте? Вижте какво, не съм ви учителка, така че ако искате! Сега продължаваме към днешния час – „Как се правят разширения за игри“.

Toва е второто разширение на Hansa Teutonica и вкарва единствено нова карта. Въпреки това променя играта на доста нива. Ще разделя това ревю на две части – за тези, които са запознати с играта и за тези, които се интересуват от това дали да не си вземат направо базовата игра с разширението, без да са играли Hansa Teutonica.

За тези, които са играли Hansa Teutonica

Разширението вкарва към стандартна карта две области (или една, ако играете с двама или трима) – Уелс и Шотландия. Там можете да слагате кубчета и дискове, само ако контролирате конкретни градове. Да, не просто трябва да имате кубче в тези градове, а да ги контролирате. Отделно, ако контролирате Лондон, можете да си избирате къде да слагате.

О, да. И можете да слагате само по едно кубче в област за всеки от тези градове (а те са три – Един в Шотландия, един в Уелс и Лондон, който действа и за двете области). С други думи, в тези области можете да слагате максимум две кубчета на ход.

В края на играта, играчите печелят точки за най-много контролирани градове в тези области. Точките са същите, като дългият маршрут, който можете да свържете в базовата игра – 7/4/2. Тук отново има такъв маршрут, но той е малко по-къс от колкото е базовата игра… или поне така ни се стори.

Възможно е да е по-къс, защото Britannia отваря безкрайни възможности. Ако преди сте си мислили, че имате твърде много опции, тук вече са почти безгранични.

В това разширение сякаш няма такъв център, както е в базовата. Тук можете да се концентрирате върху дългия маршрут, върху ключовете, върху Уелс, върху Шотландия, дори върху обикновеното вземане на градове, което не беше сякаш най-важното в базовата игра.

Разширението е така замислено, че вече всеки трак от личния ви борд е изключително важен. В базовата игра цветовете бяха почти неизползваеми първите ходове.Тук са едно от най-важните неща. В Britannia има или огромни градове или супер малки градове. И често тези малки градове изискват червен цвят – с други думи – трето ниво цвят. Дори вземането на второ място често изисква трето ниво цвят. Някои от градовете, които изискват бяло за първо място пък ви изискват диск.

О, да! Тук има много места по картата, които ви изискват дискчета – съвсем обикновени маршрути. Тоест, вдигането на трака с дискчетата е крайно важен.

Освен това по картата има принтирани бонуси, които ги вземате, ако направите маршрут там. Това са действия, които извършвате веднага. И двете действия са счупени, разбира се. Едното ви позволява да слагате кубчета в Уелс и Шотландия (нещо, което иначе е доста трудно), а другото ви позволява да разместите три кубчета/дискчета както си искате.

Като споменах това, сигурно сте отбелязали, че в базовата игра има бонус, който е крайно небалансиран – бонус, който ви позволява да премахнете три кубчета на някого и да му ги върнете обратно. Тук този бонус е леко смекчен, като просто размествате тези кубчета по картата.

За тези, които не са играли Hansa Teutonica

Не ви е срам!

Заключение

Това разширение на Hansa Teutonica прави точно това – разширява! Прави играта още по-разнообразна, още по-напечена, още по… агресивна.

Britannia определено е карта за професионалисти. В никакъв случай не я препоръчвам за първа карта. Ако вие сте опитен и играете с нови хора на Hansa, ще ги унищожите. И не защото допълненията са сложни, а защото те надграждат вече познатите стратегии от базовата карта.

Ако дори първата карта кара хората да се чудят какво да правят и да не са сигурни кое е правилно, тази карта има вероятност или да ги фрустрира, или да ги накара апатично да слагат кубчета на случаен принцип. Hansa Teutonica е една от най-стратегическите игри, които съм играл, а Britannia вкарва още повече стратегии. Добре е да знаете какво искате да направите и как да свършите играта още след първите ходове.

Това разширение оправя проблема с еднаквите първи ходове – вече не е толкова задължително да се бието по стандартния начин за допълнителните действия. Тук можете да ги вземете по няколко напълно различни начина. Освен това, вече е съвсем реално играта да свърши със запълване на определен брой градове. Първо, защото има доста от малките градчета, и второ, защото вече изискването не е 10 града, а само 8.

С други думи, Bratannia балансира играта и вече нищо не е предвидимо. Всичко е еднакво ценно, а играчите се впуснати в една още по-кръвожадна битка за влияние и мръсни номера.  Лов ит!

ПЛЮСОВЕ:

  • Разширява опциите
  • Увеличава стратегиите
  • Балансира действията и изборите вече не са толкова очевидни

МИНУСИ:

  • Не е подходяща за нови хора в играта
  • Твърде много опции могат да фрустрират някои хора

[divider]

Отново ви препоръчвам да чекнете сайта на производителите, защото ако не друго, то едно-друго. 

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.argentum-verlag.de/“ target=“blank“ ]Argentum Verlag[/button]

 

Desperados – уестърн игра на сляпа баба

Уестърн тематиката винаги е била нещо актуално, било то десетки години след излизането на уестърн класики на пазара. Ако питате който и да е човек, едва ли ще се намери такъв, който да не знае значението на думата каубой и факта, че всеки каубой винаги носи поне два пистолета със себе си. И че има кон. И че е много готин. Дори и във времена като днешните, в които вече почти всички касови екшъни са фентъзи базирани, често се намират привърженици на каубойската идея. Разбира се, това не подминава и света на настолните игри, така че нека хвърлим поглед на нещо сравнително ново и интересно.

Можете да видите нашите ревюта на други уестърн игри.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/nowheresville-review/“ target=“blank“ ]Nowheresville[/button] [button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/colt-express-review/“ target=“blank“ ]Colt Express[/button]

Desperados

Става въпрос за настолна игра и знам, че сте много изненадани от това съобщение, но ми се случва понякога да пиша и за такива неща. Настолната игра Desperados на Argentum Verlag е до голяма степен вдъхновена от филма Desperado с Антонио Бандерас или поне с такива впечатления останах, свързвайки някои елементи в играта със заглавието на филма или с петте минути, които всеки път успявам да хвана от него(последните 5-10). Основната идея на играта е доста интересна – всички срещу един, бандитите срещу маршала и неговите шерифи. Вашата цел като бандити е да играете екипно и да крадете от където ви падне по възможно най-безсрамния и неочакван начин, а целта на маршала е да ви вкарва често в затвора и да ви проваля плановете по един или друг начин. Може да не е нещо ново, но аз поне приемам тази идея като нещо нестандартно и разнообразно за момента, а за в бъдеще времето ще покаже.

Играейки играта, няколко неща ми направиха силно впечатление и понеже целта е да ви опиша всичко максимално точно, ще се опитам да ви въвлека в атмосферата, която се получава по време на игра. Нека започнем от самото начало, а именно с…

Правилата

Отваряме книжката с правилата и четем. Четенето продължава около час до час и половина (за десетина страници текст максимум, и дори не е на китайски) и полезната информация от него се свежда до по-малко от половината игра. За да съм по-точен, ще спомена само няколко примера за тази доста добре компресирана и орязана представа за играта. Когато някой обира банка, взима плочката на банката от борда и… нищо друго не пише? Другите 10 плочки, които се заделят в началото на играта не се ли използват за допълване на празните места по картата? Казва ли ти някой, в правилата не пише какво се случва. Кога се движат тези шерифи, които трябва да помагат на маршала? Кога се изиграват тези дискове с действия, когато се сложат или в края на хода? Има много неуточнени неща и трябва да призная че е доста дразнещо за някой, който иска да научи възможно най-бързо как се играе.

Също така, много правописни грешки! Не съм очаквал такова непрофесионално отношение към правилата на играта. По-добре да бяха махнали правилата и да имаше само едно съобщение вътре, което да казва „Направете си сами правила”. Честно, направо си помислих да не се занимавам повече с тази игра, защото предчувствах същото отношение и към геймплея и дизайна, но в крайна сметка реших да пробвам да си доизмисля правилата и да изиграем поне една игра за проба. Това беше много добро решение, защото играта се оказа доста приятна и интригуваща, нещо което въобще не очаквах от нея. В тази връзка, нека поговорим за основата на играта.

Блъф

Играта е базирана на блъф и програмиране на ходовете, два механизма с широко приложение последно време. Програмирането на ходовете не е нещо специално в играта, използван е абсолютно стандартен подход към този механизъм – всеки играе карти с лицето надолу и след като всички са готови, обръщате картите и движите. Всичките преговори между играчите обаче, всичките разпръсквания по картата и бягства по тъча, всичките напечени ситуации и разминавания с маршала правят ситуацията много динамична и наистина е много трудно дори да предположиш кой какво ще направи в даден момент. Хубавото нещо, което дизайнерите са направили в случая е, че са се сетили все пак да включат по едно дискче на играч, за да имат шерифите време за реакция, време да стигнат до мястото на дадения обир. Това работи много добре – не дава възможност на бандитите да направят атаките си още в първото си действие, защото ако направят така, възможността за противодействие е голяма и си увеличават много шансовете да бъдат вкарани в затвора. Вместо това, те трябва да издебнат момента и мястото, така че всичко да сработи по план, но дори тогава не е сигурно, че шерифа няма да им е дошъл на гости преди това.

Щеше ми се да има малко разнообразие в изиграванията от ход на ход, някакви събития или просто нещо като умения, но дори без тях може да се каже, че играта работи изключително добре и надлъгването което се получава е доста завладяващо.Това води и до най-силният елемент от играта, нещото което ме впечатли по някакъв начин и кара играта да изпъква сред останалите блъф игри – не се налага да лъжете някого в очите, за да блъфирате, достатъчно е да гледате в определена част на картата, докато планирате хода си на съвсем друг място. Този вид индиректна интеракция е нещо ново за мен, но ми беше много забавно докато съм маршал да наблюдавам кой на коя посока гледа, да се опитам да разпозная действията на играчите и целите им, а в останалото време да се разминаваме постоянно от град в град и да се дебнем. Сигурен съм, че и за другите е било така – смеейки се вътрешно гледат към един град, а в картите си вече са заложили маршрут на съвсем друго място и приготвят дискчето за кражба.

Заключение

Да си призная, за първи път играя такава игра и не мога да кажа нищо лошо, голяма веселба е – всички ти бягат, ти ги гониш, вкарваш в затвора и после им забраняваш да стъпват в града (шерифа е идеален за хора със садистични нагласи). Дори мога да кажа, че освен големите забележки относно правилата, играта е доста преиграваема и достатъчно добра за да остане в колекцията ми засега. Харесва ми уестърн темата и как е реализирана, елементите са тематични и не си пречат един на друг, както в други игри. Като цяло, една много добра игра за блъф и малко загадки, която да запълни вашето свободно време.  

 В моята класация НАЙ играта се нарежда на следните първи места:

1. Игра с най-лошо написани правила
2. Най-интересна каубойска игра
3. Най-интересна блъф игра

[divider]

Ако случайно сте играли Desperados и присъства във вашата класация НАЙ, моля, напишете ни един-два реда в коментарите 🙂

[button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]

Yunnan – игра за търгуване на чай

– Джон, миличък, би ли ми направил малко от онзи хубавия чай, май се разболявам.

– Разбира се, Маргарет, но за кой чай точно става въпрос? Добре знаеш, че всяка седмица набавям различни видове чай, така че ще ми е доста трудно да позная от кой вид чай искаш.

– Но, Джон, няма как да не помниш този чай, за който говоря. Онзи в зелената кутийка, със странните знаци по него…

–  Зелена кутийка, зелена кутийка ….. Та те половината са със зелена кутийка! Странни знаци казваш, зелена кутийка…. май се сещам за какво говориш…. Ами да! Да не би да искаш от китайския чай, който купих миналата седмица от билкаря на Трафалгар Скуеър?

– Разбира се, Джон! Точно за него става въпрос, как бързо се сети! Винаги съм казвала на приятелките ми, че ума ти е като бръснач. Хайде, набързо направи един чай на печката, че е почти 5 следобяд вече! Нали знаеш каква е традицията у нас?

– Да, Маргарет, знам за традициите, не съм чужденец или някакъв хванат от гората дивак! 

Yunnan

Yunnan (Юннан) е една скромна провинция в югозападен Китай, простираща се на  394 хиляди квадратни километра (колкото три пъти и половина площта на България!) и населена от около 46 милиона души (тук дори не мисля дори да сравнявам). Както може би предполагате, всички тези хора няма как да се изхранват без някакво производство, храната не пада от небето и както се казва „това го знае всяко хлапе“. За да могат да се изхранват, хората от Юннан са се възпозвали от образувалия се там тропически климат и са засаждали най-различни, може да се каже дори експериментални, култури. Още по-интересното обаче е, че в Юннан има невероятно големи площи с растения, от които се правят най-различни видове чай, най-известния сред които е чая Пу-ер. Не само това, но се оказва, че китайците са засаждали такива растения и пили чай от тях още преди 1000 години! И после ще ми казват, че само в Англия има традиции относно чая. Да, ама не! 

Досадния инспектор!

В настолната игра Yunnan всеки играч поема контрол върху една от китайските чаени династии, като целта на играча съответно е да изгради търговска система за своите чайове с помощта на всякакви средства. Може да звучи много лесно на пръв поглед, но не се подлъгвайте – борбата в играта е на доста високо ниво, независимо дали го искате или не. Има борба за територия, борба за влияние, борба за подаръци (ако представляват интерес за повече от един човек), борба за работници, борба за сгради. С две думи, за да успееш в търговията тук трябва да се бориш. И то много.

Стратегия

Поне 90% от играта Yunnan разчита на стратегията и това е напълно нормално за търговска игра. Дали ще се борите за влияние, за да можете да връщате хора в по-слабо платените области, или ще се борите за кончето, което от своя страна ще ви даде шанс да се движите до малко по-далечни дeстанции, всяко нещо си има плюс и минус и наистина е много трудно да определиш точно какво искаш в момента (казвам го от личен опит). Може да искаш повече работници за повече приход, може да се бориш за повече граници за минаване, дори имаш избор нищо да не правиш като специално действие и да вземеш пари. Толкова много възможности има, че понякога ти се струва невъзможно да избереш. И понякога наистина е така.

В част от случаите, толкова много опции в дадена настолна игра я правят трудна за балансиране и мисля, че тук това важи в пълна сила. Всичките опции изглеждат толкова различни и същевременно нужни, че хем не знаете какво точно правите, хем не искате да изпуснете никоя от възможностите, за да се задържите в играта. Правите сложни планове кой какво се опитва да вземе, как да се противопоставите и какво ви е най-изгодно в момента, правите си финансови отчети и прогнози без дори да се замисляте, че вече сте спечелили играта. Като цяло, наистина се чувства търговията, тежестта от взимането на решения знаейки, че конкурентите ви винаги са готови да ви изиграят някой номер. Много мислене, много действие и много стратегия. Не е лесно да си търговец, а?    

Тема и дизайн

Относно темата в Yunnan мога да кажа това – „добро или нищо“. Темата с чаените династии и всичките малки детайли ми хареса много, не е нещо обичайно и включвано под каквато и да е форма в настолна игра и мисля, че това е един много добър ход от страна на дизайнерите. Хареса ми, защото аз лично обичам теми, които успяват да те вкарат в атмосферата – в началото хората ти се борят едва ли не за оцеляването си, а на края на играта вече става състезание кой да вземе повече територия и да събере повече пари или повече точки, като през цялото време това изглежда много свързано и логично.

За дизайна мога да кажа, че съм още по-впечатлен. Играта използва много добри, прости и изчистени механики, събрани по много добър начин на едно място. Харесва ми идеята за балансиране на всички опции за изиграване използвайки банката, а също така и целия механизъм на движение между териториите, включващ мостовете, търговските пунктове, кончето и инспектора. Всичко е максимално просто и изяснено, сякаш са изтествали дори това дали играта би се сторила много сложна за начинаещи фенове на настолните игри (в случая отговора е отрицателен, въпреки многото на брой различни идеи и механики).

Компоненти

Компонентите в играта са много приятни – дървени и в различни цветове, много тематично изработени. Искам да отбележа, че доста ми хареса колко внимание са отделили на компонентите като част от темата на играта, даже според мен ако не го бяха направили, играта нямаше да е толкова интересна и тематична. Борда е доста семпъл, не е претъпкан с цветове, но пък е достатъчно шарен, за да не е скучен и за да е лесно различим. Дървените компоненти са изпипани и страхотно допълват тематично борда – разхождащите се работници с чанти на гръб, кончето, чаените къщички, та дори и инспектора! И на всичко отгоре, парите са направени по много интересен начин – всяка деноминация си има различен по форма и големина токън, като по-този начин много бързо можете да определите колко пари сте взели току-що.

Истината е, че дори компонентите да могат да бъдат подобрени, най-важното е налице – желание от страната на дизайнерите да направят качествен продукт, а не само да отбият номера. Можеха съвсем спокойно да представят играта с Meeple човечета, но как ще знаем, че те отиват да работят, как ще знаем с какво точно се занимават в тази игра, каква им е ролята, а? Важното е, че не са се подвели да търсят евтиното, а са заложили на качественото и резултата е игра с добри компоненти. Даже много добри, ако питате мен. 

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Останах с много приятни впечатления от Yunnan. Не защото съм голям фен на настолните игри с търговия, по-скоро е обратното – повечето търговски игри ми се виждат доста еднообразни и статични, дори в някои игри самата идея за търговията е хаос. Фактът, че тук всичко беше изчистено откъм глупости и възможни проблеми, че компонентите са направени много детайлно и внимателно и че дизайна на играта се позовава на идеята за повече на брой и по-прости механики ме привлякоха в тази игра. Всичко е подредено, чисто и приятно. Като момичешка стая, ама в настолна игра.

В моята класация НАЙ играта се нарежда на следните първи места:

  1. Най-внимателно направени дървени компоненти
  2. Игра с най-много стратегическо взаимодействие между играчите 
  3. Най-интересна игра с търгуване
  4. Игра с най-необиЧАЙна тема

Ако случайно сте играли Yunnan и присъства във вашата класация НАЙ, моля, напишете ни един-два реда в коментарите 🙂

Може да закупите играта от:[button color=“green“ size=“small“ link=“http://bigbag.bg/product/1465/yunnan.html“ target=“blank“ ]BigBag.bg[/button]

[divider] Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра! [button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]  

El Gaucho – „твърде немска“ настолна игра

Има една много специфична категория игри, които често наричаме „средно тежки“. Има още по-специфична категория, която аз лично наричам „твърде немски“ игри. Това не значи, че играта е лоша. Напротив – в повечето случаи играта е добра, но усещането, което носи е твърде еднакво с другите „твърде немски“ игри. Това са игри, които на пръв поглед изглеждат скалъпени за два часа, но когато се заиграеш разбираш, че всъщност има доста замисъл, вложен в  механиките. Дали това е гениалност… или просто произвеждане на конвейер, ще се опитам да стигна до някакъв извод в това ревю.

Ще отделя няколко абзаца, за да ви обясня как се играе играта, защото точно толкова обикновено ми трябват за „твърде немска“ игра.

Играчите са „гаучоси“ – кравари в Южна Америка. Опитват се да съберат колкото се може повече крави за себе си, след това да ги продадат за колкото се може повече пари.

В основата си, това е игра с колекциониране (най-близък превод до „set collection”). Играчите се опитват да събират еднакъв цвят крави. В центъра на картата има разположени на случаен принцип много крави с всякакъв цвят и числа. В играта има 4 цвята крави с числа от 1 до 12.

В началото на хода, първият играч хвърля зарове и си избира два от тях. Може да ги използва, за да си запази крава, като похарчи число/числа от заровете и си сложи един от гаучосите/човечетата върху определената крава.  След това всички останали правят същото и накрая на хода всеки си прибира кравите.

Ето и врътката. Когато започнете да събирате крави от определен вид трябва винаги да ги подреждате или в низходящ или възходящ ред. Ако се случи така, че сложите крава, която чупи този ред, тогава мигновено продавате всички крави от този цвят. Цената се определя като умножите броя на кравите по най-високото число, което можете да откриете върху крава от този ред. Парите са точки.

Това е основния принцип, но играта всъщност се концентрира върху центъра на дъската, където има няколко полета, върху които вашите гаучоси могат да извършват действия. Всяко поле ви изисква определен зар и не може да се блокира от другите играчи.

Дъската. Източник на тази снимка: boardgamegeek

Действията са:

  • Да продадете крави на по-висока цена и без да чупите веригата
  • Да си прибавите виртуален зар
  • Да си сложите крава не в края на реда, а да я мушнете където искате
  • Да откраднете крава от друг играч
  • Да погледнете 4 скрити плочки с крави и да си изберете която и да е, за да я вземете безплатно
  • Да си изправите до двама гаучоси или да замените един легнал на друг играч с ваш.

Какво означава легнал Гаучос? Ами… всяка крава има две стойности. Едната стойност е числото, с което си я вземате в края хода, а другата е половината на първата стойност, с която можете да си запазите кравата. Следващ ход можете да платите пак малката сума и чак тогава да си вземете кравата.

Играта продължава така, докато свършат всички крави. Накрая продавате останалите си стада и който има най-много пари/точки, той печели.

 Атмосферата

 Цялото усещане на играта наистина може да бъде причислено към краварската атмосфера. Дори картинките на някои карти съдържат ако от крави. El Gaucho e кратка като времетраене. Около час, даже по-малко от час. Всъщност… това е типичното времетраене за „твърде немска“ игра.

Темата ще навлезе в речника ви докато играете и ще се подхвърлят смешни аграрни коментари, неизбежно е.

Да не говорим, че в играта има 3D елемент – обор с 4 стени, между които хвърляте заровете си. Това носи много приятно усещане – първо, защото заровете са големи, леки и дървени и второ, защото няма да се налага да метете зарове на следващия ден от под дивана.

Оборът!

 

 Усещането в играта е като на пазар по време на Black Friday в някое тексаско ранчо – BigBoxYour

Въпреки това…

 Играта е повърхностна

 Казвам това в добрия смисъл. Понякога не ни се иска да навлизаме дълбоко в една игра, а просто искаме да си изкараме добре. Искаме да се забавляваме с глуповати подхвърляния или просто искаме да си поговорим по други теми. Тази игра е подходяща, защото няма да навлезете в дълбочинни разсъждения за южно американската селскостопанска действителност, нито ще ви забръмчат главите от тежки математически сметки… което понякога се среща в немските игри… но не в „твърде немските“ игри.

Играта не е „филър“ игра. Тоест не може да изпълнява функцията на игра, която да цъкнете между две други, по-тежки игри. Мястото на El Gaucho е в края на геймърска вечер за отпускане или в специална вечер на леки настолни игри (Казвам „вечер“, защото аз тогава съм свикнал да играя игри). В играта все пак има някакво тактическо и ненатоварващо мислене. Има няколко различни стратегии, което съвсем не е лошо за такава игра. Дали ще тръгнете да събирате едно голямо стадо от крави и ще направите много точки наведнъж или ще правите няколко по-малки стада и ще събирате пари през цялата игра? Можете да се концентрирате в краденето на крави от други играчи, а можете и да събирате крави чрез легнали гаучоси – тоест с повече зарове, но и с повече запазване на крави.

Това правят гаучосите в свободното си време!

Забавна и лека игра, която бих играл с удоволствие от време на време. Не съм сигурен обаче дали ще издържи теста за добра преиграваемост. – BigBoxGeek

С други думи…

 El Gaucho е твърде класическа „твърде немска“ игра

 Време е да дам определение на този термин. „Твърде немска“ игра е семейна лековата игра със съмнителна преиграваемост, приятелско усещане и малко математика.

Да не съм съвсем празнословен ще ви дам и примери за други такива игри – Firenze, Manila, Thebes, Village. Някои от тези са малко по-сложни, други малко по-прости, но всички тези спадат в категорията ми „твърде немски“. И четирите игри ми харесват, като Thebes особено много ми допада. Така че виждате – това не е негативна категория. Просто е… специфична.

Авторът на  El Gaucho – Арвен Фюлер има има три игри тази година и то това са първите му три игри – Pagoda, Scharfe Schoten и El Gaucho. Първо си казах – Уау! После си казах – Хм…

Това или означава, че човека е гений или просто не влага много в игрите си и ги разхвърля набързо. Ще бъда оптимист и ще го нарека „продуктивен“. El Gaucho определено не изглежда прибързана игра. Напротив – играта е измислена да работи гладко, елегантно и динамично. В края на играта нямаш усещането, че си загубил времето си. Напротив – чувстваш се разтоварен. Нещо, което рядко може да се срещне в днешните агресивни и конфронтиращи игри.

El Gaucho ми напомня на онези кутии, които съдържат 20 семейни игри в тях и които са за цялото семейство. За щастие, те все още се продават по книжарници и все още си имат мястото. Честно казано не бих отказал от време на време да цъкна някоя дама или дори микадо, за да имам една добра семейна вечер. Е, вече няма нужда да го правите ако просто си купите El Gaucho.

Лека игра, добро допълнение към всяка колекция с аграрни настолни игри (Agricola, Caverna  и др). – BigBoxCurlyLocks

[divider]

ПЛЮСОВЕ:

  • Лека семейна игра
  • Различна тема
  • Забавни илюстрации
  • 3D обор за заровете
  • „Твърде немска“ игра

МИНУСИ:

  • Малко взаимодействие между играчите
  • Няма дълбочина
  • „Твърде немска“ игра
А за това нямаме обяснение…