Архив за етитет: Abacusspiele

Nmbr 9 – Когато по-малкото е повече!

Въпреки че не мога напълно да схвана идеята на липсата на гласни букви в заглавието, освен ако не е някаква препратка към „Разгадаване на пъзел“, какъвто е и принципа на целия геймплей, не мога да виня създателите в неоригинално име. Да, глуповато е, но играта е толкова абстрактна, че както и да се казваше нямаше особено да ме впечатли. Дори не мисля да го спомена като минус в края на ревюто.

Това, което ме впечатли обаче е очарователният и минималистичен геймплей. Правилата на играта са по-малко от страничка и се обясняват за по-малко от минута. Компонентите също са минималистични – всичко, което получавате са 80 тетрисови компоненти – представляващи начупени версии на цифрите от нула до девет, както и малко тесте от 20 карти.

Кутията можеше да бъде поне 5 пъти по-малка и пак щеше да събра всичко, но аз съм доволен, че са взели такова решение.

Тя е така организирана, че дори, както пише в книжката, сетъпа е следния – сложете кутията до вас. И наистина – всичко, което трябва да направите е да разбъркате малкото тесте с карти и да си приготвите кутията на удобно място, тъй като тетрисовите части са подредени идеално за вадене.

И понеже дотук всичко е от минималистично до още по-минималистично, защо да спираме! Цялата игра трае не повече от 15 минути! И то това е независимо от броя на играчите, понеже всичко се случва едновременно и няма никакво взаимодействие между играчите. Ама абсолютно никакво. Ник‘во! Нула! Ич!

Това не трябва да ви плаши, защото играта е на принципа на Take it Easy (и донякъде Каруба).

Един играч тегли карта с пъзел част и всички си вадят от кутията съответната част. В тестето има по две от всяко число, а играта е до 4 човека. Винаги ще има част за някого, тъй като има по 8 части от всяко число.

Nmbr 9 е игра, в която строите „пирамида“ от тетрисови части, като първо ще слагате основа, а после ще се опитвате да слагате части колкото се може по-нависоко. В края на играта получавате точки спрямо числата на самите части и етажа на който са тези числа. На първият етаж, независимо какво число сложите винаги е нула. На втория етаж всяко число носи стойността си в точки, на третия етаж всяко число се умножава по две, на четъртия по три и така нататък. Всъщност, едва ли „и така нататък“, защото не съм виждал някой да стига до пети етаж.

За да сложите число, то трябва да се допира до друго число. За да сложите на горен етаж, не трябва никаква част да провисва или да минава над дупки, както и всяко число на горен етаж трябва да се постави минимум над две други числа под него.

И това са всички правила. Като свършат 20-те карти, свършва и играта, и се броят точки.

Заключение

Nmbr 9 е идеалният филър. Казвал съм го и преди за други игри, но дизайнът тук е насочен точно към жанра на игрите за загрявка, за запълване на малко време или за завършване на настолна вечер. Може да се играе както с деца (но малко по-големи), така и със семейства, нови играчи, и разбира се – геймъри.

Ако следите моите ревюта, знаете, че съм фен на пъзел игрите и обикновено съм добър на тях, но дори и аз се затруднявам понякога в Nmbr 9. Това е защото предизвикателствата могат да бъдат сериозни, защото никога не сте абсолютно сигурни какво число ще излезе от тестето. Да, можете да следите картите (и е препръчително), но шансът играе голяма роля тук. Не се плашете, защото едва това ще ви подразни много. Играта е светкавична, а предизвикателствата, които споменах може и да са ангажиращи, но не са чак толкова напрягащи, че да се налагате да търкате с лъжица мозъка си.

Не мисля, че останаха повече локуми за разтягане. Даже това ревю беше с пъти по-дълго от правилата на играта, а докато го четяхте, можехте да изиграете поне две игри на Nmrb 9.

ПЛЮСОВЕ:

  • Половин страница правила
  • Предизвикателен, но непрягащ геймплей
  • Може да се играе с всеки
  • Страхотна подредба на кутията
  • Идеално времетраене за този тип игра
  • Най-бързият сетъп, който някога съм срещал в игра

МИНУСИ:

  • Абсолютно никаква интеракция между играчите
  • Шансът играе немалка роля
  • Големината на кутията залъгва, че вътре има повече, отколкото реално има

Играта достигна до нас, отново благодарение на нашата шуробаджанащина с Pikko Games и ако ви харесва как звучи Nmbr 9, ви препоръчваме да посетите сайта на магазина, или пък физическото им кокетно място и да решите какво ще правите от там нататък. Няма да ви държа за ръка, я!

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Nmbr 9[/button]

Zooloretto – доказана семейна класика!

Знам, знам, играта е на двеста години. Но знаете ли какво? Тя има и приблизително толкова разшрения. Това значи, че хората все още я харесват и играят. Все пак е спечелила приза Игра на годината (Spiel de Jahres) през 2007 година.

Едва ли има геймър, който да не е чувал за нея, всъщност дори и хората, които рядко играят игри вероятно са подочували за тази крайно семейна игра. Това е, може би, най-големият хит на златния дизайнер на Abacusspiele – Майкъл Шахт.

Zooloretto е по-нова и лъскава версия на по-стара негова игра – Coloretto (която също съм играл и е повече от прилична). Coloretto представлява просто една механика. Играта е абстрактна и единственото, което правите там е да слагате карти в центъра на масата или да вземате карти от там.

Zooloretto използва същата концепция, но добавя още малко механики, по-шаренка визия и прекрасната тема – развиване на зоопарк. Всички фенове на „tycoon” тип игрите могат да си приберат лигите, защото това е не е класическа игра за строене и управление на сгради и ресурси.

В Зулорето, играчите събират животни, които най-оптимално пъхат в зоопарковете си, като междувременно имат възможността леко да разширят полето си на действие, както и да сложат тук там по някоя бутка за хапване.

Играта пристига с кила токъни с най-различни животни и в зависимост от броя на играчите се махат цели видове от игра. След това всеки играч взема еднакъв личен борд (зоопарк) и в средата се нареждат няколко камиона, готови да натоварят животни.

Тук следва основната механика на играта, която е същата като в Coloretto. Всеки камион има три места. По време на хода си играчът може или да изтегли плочка с животно и да реши в кой камион да я сложи (ако има място), или да вземе камион с животни (независимо дали е цял пълен или не), или да направи действие с пари (обикновено разместване на животни в парка и подобни неща).

Този елемент предоставя вълнуващо „пушурлък” усещане, защото не бихте искали да вземете полупразен камион, но не искате и да вземате животно, от което нямате нужда.

Ако нямате къде да сложите животното, то отива в хамбара ви. В края на игра всичко в хамбара ви носи минус точки. Спокойно, по време на ходовете си, ще можете и да поразмествате туй-унуй.

Всеки зоопарк има няколко места, където можете да слагате животни. Всяко оградено място може да държи само един вид животни. Целта ви е да напълните оптимално всяка зона. Ако в края на играта сте запълнили всички полета от дадено място, печелите точки. Ако сте запълнили всички полета, но без само едно – тогава пак печелите точки, но по-малко. Ако пък имате по-малко животни и от това, тогава не вземате никакви точки… освен ако наблизо не сте построили бутка. Бутките са плочки, които също се слагат по камионите. Те също носят точки. За всяка различна бутка, в края на играта получавате точки.

 

В играта можете да попаднете и на някои по… плодовити животни. Ако на дадено място вече имате животно с определен изявен плодовит пол (символ) и в същото място сложите животно от противоположния пол, то тогава мигновено се ражда бебе, което също отива там… евентуално. Трябва да внимавате, защото ако няма място за бебето и то отива в хамбара, милото.

След като всеки си е взел по един камион и си е сложил животните и бутките, започва нов рунд, като първи е последният, който е взел камион от центъра на масата предния ход. Играта продължава така, докато се изиграят определен брой плочки – това едва ли ще е след 40-та, 50-та минута.

Вече съм играл играта и с трима, и с четирима, и с двама. Открих, че колкото е по-голяма бройката играчи, толкова по-интересен става избора при качването на животните по камионите. Въпреки това, играта предлага доста интригуващ вариант за двама, в който камионите в средата са с ограничени места – има три камиона – един с едно място, втори с две места и трети с три места. С други думи, с трима човека, играта не е във вихъра си.

Заключение

Въпреки, че играта изглежда голяма, всъщност усещането е, че играете лек филър. С други думи, да, играта е семейна, но става и за отпускащо преживяване на геймъри. Ако имате деца – не само темата, но и геймплеят е повече от привлекателен за малките. Като нищо играта може да се играе от 6-7 годишни. Няма никакъв текст, а веднъж щом ви правилата, всичко е кристално ясно и няма да има нужда да се ровите постоянно в книжката.

Въпреки, че това е една от, може би, най-перфектните фамилни игри, тя има един недостатък. С времето започва да се изтърква. Да, основното разнообразие идва от взаимодействието между хората, но въпреки това, в основата си, това е неконфротационна игра и пасивната интеракция скъсява живота на Zooloretto.

Но! И за това си има решение. Ако преровите BGG или дори Фантасмагория, ще откриете, че играта има зилион разширения – някои от тях микроскопични, някои доста големи (едно от тях си е дори с грандиозното име XХL). Има даже и зарова версия, така че… гадинки да искаш!

Малко съм закъснял с това ревю, защото играта е доказана класика и вероятно не се нуждаете от мен, за да знаете, че това е гениална семейна игра. Ако пък сте били на ръба – е, нека аз бъда този, който ще ви бутне в пропастта, наречена – „Искам и това разширение, искам и това, искам и това, и това…”

ПЛЮСОВЕ:

  • Привлекателен арт и тема
  • Лесни правила и динамичен геймплей
  • Окей за филър с геймъри, отлична за семейства
  • Има десетки разширения

МИНУСИ:

  • Без разширенията бързо се изчерпва

[divider]

Zoooretto може да се открие в България.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigbag.bg/product/422/zooloretto.html“ target=“blank“ ]Фантасмагория[/button]

Ако проявите още по-задълбочен интерес, можете и да поразчоплите и сайта на производителите.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.abacusspiele.de/“ target=“blank“ ]Abacusspiele[/button]

Lео – номинирана за детска игра на годината!

Когато дизайнери произвеждат детска игра, сякаш винаги първото нещо, за което се сещат е „мемо“. Често тези игри са стандартно мемо преживяване с малко допълнения или изменения, но също не толкова рядко се случва и да създадат игра просто с мемо елемент.

Leo е нещо между двете. Играта изцяло се основава върху запомнянето на различни картинки, но в никакъв случай не напомня на стандартното – обърни две, ако са еднакви ги вземаш.

Компонентите, типично за повечето детски игри, са изключителни! Илюстрациите са шарени и топли, плочките са с добро качество, дори картите са толкова твърди, че почти напомнят на плочки. Времето се следи с голям картонен часовник, рудновете се отбелязват с пъзел, представляващ Лео и неговата коса, която расте и расте. Дори самият Лео е огромна пластмасова фигурка. Защо не правят така и игрите за възрастни! Какво, като пораснем спираме да се вълнуваме от шаренкото ли?! 

Темата е интересна и въпреки че има известна дупка в сюжета, можете да си я украсите така, че да предаде повече смисъл и кеф. Лъвчето Лео иска да отиде до бръснаря си. За целта обаче трябва да стигне навреме преди той да е затворил. Лео очевидно страда от синдром на дефицит на вниманието, защото по пътя през гората среща всякакви животни, които го заговарят и той сякаш забравя накъде е тръгнал. Може пък и да го занимават с битовите си проблеми – счупи се бойлера, наводни ми се външната тоалетна, ококошини се мъжа ми и други глупости, с които Лео като управник на гората трябва да се занимава. Проблемът е, че ако Лео не стигне навреме, бръснарницата затваря и той се връща обратно в леглото, като се надява другия ден да успее да стигне „овреме“. Като стане обаче, същите животни са на същото място и пак го занимават със същите проблеми. Ако той помни кой къде е, може само да го подмине. Ако не, тогава ще се наложи отново да се занимава с глупостите на гората. Това очевидно е версия на бюрократичен ад, в която всеки ден се налага да се занимаваш с административна бумащина, или е нещо като „Денят на мармота“ и Лео трябва да преживява всеки един ден, като единственото, което се движи е растежа на косата му. Ако пет пъти не успее да стигне до бръснарницата, косата му пораства толкова, че чупи пространство-времевия континиум и гривата му поглъща реалността такава, каквато я познаваме. Или с други думи – играчите губят.

Отделих толкова време за темата, защото самият геймплей не е толкова сложен, както бихте се досетили за детска игра.

Всички плочки в играта се разбъркват и нареждат в по определен начин с лицето надолу. Нищо не пречи да си ги наредите както искате, но е добре да си правите повече чупки, за да помните кое къде е по-добре. В началото на реда слагате леглото на Лео и фигурката на лъвчето, а в другия край – бръснарницата. Целта на Лео е да стигне до бръснарницата за определено време. Ако не успее, може да се пробва още четири пъти.

Всички карти в играта се разпределят между играчите по колкото се може по-равно. Всяка карта е с цвят, картинка и число. Числото и цвета са важните неща, картинката е само за гот и тема.

Играта е напълно кооперативна и можете да обсъждате каквото си искате с другите играчи. По време на хода си, играчът играе една от картите си и движи Лео с толкова полета, колкото показва картата. Като лъвчето стъпи някъде, плочката се обръща и ако цвета й съвпада с тази на картата, времето не се движи. Ако не съвпада, тогава времето се придвижва с толкова часове, колкото показва плочката. Най-много време отнемат лъвиците, защото… ами… Лео е млад и… нали, хормони. Говорят си, бе! Говорят! Това е детска игра, пууу, не ви е срам!

След като Лео не успее да стигне навреме първия път, а той НЯМА да успее, гарантирам, тогава всички плочки, които сте обърнали, отново се обръщат с лицето надолу и Лео се опитва пак да стигне. И така до пет пъти. Ако стигне „иху“, ако не стигне „буху“.

Заключение

Лео е изумителна детска игра. Да, може да се играе и от възрастни, но няма да ви задържи толкова вниманието, че да я играете редовно. Играта е сравнително лесна и вероятно ще я минете на трети-четвърти опит. Това е добре за детска игра, защото избягва проблема на фрустрацията и едновременно с това дава усещане за развитие и заслужена победа.

Плочките са с няколко различни гърбове и ако играете твъъъърде често, ще можете да смалите вариантите на плочките когато се опитвате да ги запомните, което отново мисля, че е плюс за малките.

Лео беше номинирана за Kinderspiel (детска игра на годината) съвсем заслужено. Играта е предизвикателна, но не твърде трудна, развива мисленето и е повече от приятна за окото. Ако имате деца е чудесен подарък, който можете да си цъкате и с малките. Освен това не виждам защо деца на 5-6 да не могат да играят и сами, ако ги научите на правилата. Текст няма да откриете по нито един компонент, така че е идеална за семейна обстановка.

Има много детски игри, които са прекрасни за филър, парти или дори само за отпускаща атмосфера при игра само с възрастни. Мисля, че Лео не е от този тип, така че, скъпи закоравяли геймъри, това няма да ви запълни дупката между Eclipse и Zombicide.

С други думи, Лео е чисто детска игра, която знае за какво е дошла и го прави с идеален профисионализъм.

ПЛЮСОВЕ:

  • Изумителни компоненти и прекрасен арт
  • Лесни правила и бърз геймплей
  • Не твърде лесна, но не и твърде трудна
  • Чудесна игра за деца, или за родители, които играят с децата си

МИНУСИ:

  • Не е подходяща за възрастни

[divider]

Играта можете да откриете в сайта на производителите, а скоро и съвсем навсякъде.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.abacusspiele.de/“ target=“blank“ ]Abacusspiele[/button]

 

Airlines Europe – Който инвестира пичели!

Никога не съм бил особено голям фен на игрите с акции. Вече съм фен на игрите с акции. Край на ревюто.

… добре де. За тези от вас, които никога не са чували класиката Airlines Europe, мисля, че е резонно да отделя няколко абзаца за тази стабилна и изгладена игра.

Първо малко история. Airlines Europe е римейк на стара игра, наречена Union Pacific, която пък е римейк на още по-стара игра – Airlines. Край на историята.

Както сте забелязали от снимката на корицата… а вероятно и от заглавието, това е игра, в която строите самолетни линии от различни компании и се опитвате да се сдобиете с акции от най-печелившите компании, защото който инвестира пичели, който не инвестира, ни пичели.

Който е играл Ticket to Ride определено може да усети духа на най-големия хит на Алън Муун. Изпитах възхищение към този човек, защото трябва да се има предвид, че механиките на играта са измислени мнооого преди влакчетата.

И въпреки това, не можех да се отърся от чувството, че въпреки разликите, на моменти цялостното усещане беше подобно на Ticket to Ride.

Дотук с абстракциите. Време е да ви поразхвърля на двеж на триж какво се случва с компаниите на Airlines Europe… за които е използван евтин хумор с пародийни имена на известни издатели и дистрибутори. Иначе казано – доста дебело продуктово позициониране.

Целта на играчите е да събират акции от пазар, идентичен на този в Ticket to Ride. Три пъти в играта (след известен сетъп) ще излязат специални карти и тогава играчите ще отбележат точки за всяка една компания, в зависимост колко добре развита е тя в момента. Печели се първо, второ… до пето място във всяка компания, като логично първият взема най-много, а последният най-малко. След третата такава карта играта свършва и който е спечелил най-много точки, ами представете си, печели.

Компаниите са десет, цветовете на самолетите са десет. Броят на самолетите във всеки цвят е равен на броя на акциите за всеки цвят.

По време на хода си, играчът може да направи едно от 4 различни възможни действия.

  • Първото е да сложи самолет на маршрут, който е съседен до друг маршрут от същия цвят. Играчът плаща пари, колкото пише на самият маршрут (от 3 до 8) и слага самолетчето си на съответната позиция. Ако иска, играч може да сложи и още един самолет, дори и да е от друг цвят. След това играчът взема една акция от пазара или една акция от тестето на сляпо. Това е единственият начин за получаване на акции, така че често е по-разумно да не харчите парите си за две линии, а само за една, за да можете и следващия ход да сложите, за да получите акция. Понякога обаче искате бързо да вдигнете цената на някоя компания, защото наближава карта за оценяване на компаниите.
  • Второто действие, което можете да направите е да свалите акции от ръката си пред себе си. Картите в ръка не се броят за нищо. Можете да свалите две различни карти или колкото искате карти от един цвят. За всяка свалена карта получавате и по два милиона евро (или както е известно на геймърски термин – две пари). Това е един от двата начина за печелене на пари.
  • Третото нещо е да купите една или две специални акции от компанията Абакус. За тази компания няма самолетчета, но също се оценява, когато излезе карта за оценяване. Даже най-много точки се получават от Абакус. Но… и акциите излизат най-скъпо. Можете да купите една акция за една карта с друга акция от ръката или две – за три от ръката. И разбира се, отново не се броят за нищо, докато не ги свалите пред вас.
  • Последното действие, което можете да направите е просто да вземете 8 милиона. Ще го правите често.

Както виждате, дизайнът на играта е изключително чист и правилата се обясняват за няколко минути. В играта има стабилно количество взаимодействие между играчите и въпреки, че в началото ще можете свободно да си придвижвате самолетните компании, в процес на играта започвате да ограждате ценните места. Освен това не бихте искали да издавате какви карти държите в ръка, докато не стане момент. По този начин друг може да вдига цената на компания и да му отмъкнете първото място в последния момент под носа.

Нещо, което открихме е, че „личните вражди“ водят до безапелационна загуба и за двете страни. Ако двама не спират да се надпреварват за дадена компания, те няма да могат да инвестират достатъчно в останалите и ще загубят стабилни позиции. В играта има десет различни компании. Най-разумното е да имате поне по една акция от всяка една компания. Понякога само с една акция можете да вземете 5 точки, а друг път с 8 да вземете 4. Всичко е въпрос до дебнене на другите играчи и разчитане на лек „пушурлък“. Защото колкото и да стискате картите си, ако не сте успели да ги сложите на масата навреме, „язък“ за потенциала.

Заключение

Airlines Europe е класика от Алън Муун и ако Ticket to Ride не съществуваше, сега вместо океана от разширения и карти за влакчетата щяхме да бъдем заляни от гигантски вълни самолетни маршрути. С други думи, гениалният дизайнер е позавил леко стария си продукт с… вече също стария. Да, и двете игри носят подобно усещане, тъй като и в двете има съставяне на маршрути и вземане на карти от пазара. Да, и двете са с напълно еднаква тежест. Да, и двете са с напълно еднакво времетраене.

И въпреки това, ако дадете шанс на Airlines ще откриете огромни разлики. Основното нещо са акциите. Всъщност, механично всичко се върти около манипулацията на тези акции. Кога точно ще ги играете и колко искате да сложите пред вас, за да подведете опонентите си.

Не ме разбирайте погрешно, игрите са напълно различни, но играчите на Ticket to Ride ще могат да усетят духа на Алън Муун. Предполагам, ако играете по-старата версия на Airlines (Union Pacific), която е с влакчета, тогава теорията ми би била още по-солидна.

Все пак! Airlines е отличен звяр за себе си. Играта е с толкова лесни правила, че можете да я играете както с геймъри, така и с вашето семейство. Според мен даже е една от по-добрите игри за вкарване на хора в съвременното хоби.

Мисля си обаче, че играта има ограничен живот. Да, няма да ви писне след 3-4 разигравания, но определено е игра, която ще вадите не чак толкова често. За да бъда напълно откровен, ако се задържи в колекцията ми, вероятно ще я вадя само, ако искам да запозная нови хора с настолните игри… от друга страна, имам Ticket to Ride за тази цел. Ох!

ПЛЮСОВЕ:

  • Елегантни механики
  • Отличен визуален ефект
  • Прекрасна кутия
  • Подходяща както за геймъри, така и за нови хора

МИНУСИ:

  • Евтино и не толкова смешно продуктово позициониране
  • Неголяма преиграваемост

[divider]

Играта може да се открие в България.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigbag.bg/product/551/airlines-europe.html“ target=“blank“ ]Фантасмагория[/button]

Освен това нищо не пречи и да се поровите в сайта на производителите.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.abacusspiele.de/?m=spiele&catid=4&id=137″ target=“blank“ ]Abacusspiele[/button]

Cacao: Chocolati: От какао – шоколад!

 

Cacaco е един от най-големите семейни хитове за миналата година. Точно заради това Abacusspiele реши да разклати практиката си за самостоятелни игри без разширениq и да добави още съдържание към така или иначе самодостатъчната Cacao. Дали това е стандартен „money grab” (лесни пари) или е вложен реален труд, ще разберем в това кратко, но надявам се, изчерпателно ревю.

Преди това, разбира се, препоръчвам да прочетете ревюто на базовата игра, защото не мисля да навлизам в обяснения свързани с нея.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/cacao-review/“ target=“blank“ ]Cacao Ревю[/button]

Можете да познаете от заглавието, че разширението набляга на шоколада и търгуването с него по време на играта. Не само обаче! Както е модерно, Abacusspiele използват актуалния термин „модулно разширение“. С други думи – няколко модула, които можете да вкарвате както си искате в играта. В тази игра, както и в много други, този термин е с напълно празен смисъл. Съвсем спокойно можете да си разглеждате разширението като съвсем стандартно, което мушка няколко различни неща в играта. Честно казано, не виждам защо не бихте използвали абсолютно всичко. Модулите вкарват нови и прости концепции, както и подобряват вече съществуващите.

За да бъда коректен, ще разгледам разширението, по начина, по който се рекламира. По модули.

Шоколадения модул

Този модул е основният за играта. Замества мините с плочки, които ви позволяват да заменяте какао за шоколад. Разширението пристига с доста дървени шоколоадови блокчета, така че не се хранете, докато играете, за да няма объркване.

Освен това, от игра се махат няколко от пазарите и на тяхно място влизат нови пазари, в които освен какао, можете да продавате шоколад, и то за грандиозните 7 пари за един шоколад.

Както споменах, това е центърът на разширението и това е модулът, който прави играта доста различна и по… епична, поне откъм печелене на пари. Сигурно затова в кутията пристигат и парички с деноминация 20. Както се досещате обаче, фокусът на играта малко се измества и вече шоколадовите плочки стават най-ценните в цялата игра. Ако не успеете да се доберете до тях, смятайте се вън от играта.

Водния модул

Този модул добавя нови плочки, които заместват някои от стандартните какаови плочки. Новите плочки ви позволяват да търгувате вода за цели 4 какао.

Това е страхотно допълнение, защото до този момент водата беше като някаква мини игра, която няма нищо общо с останалата част. Сега вече получаването на вода ще бъде не просто важно, а жизнено важно.

Модула с картите

В началото на играта слагате една голяма плочка до „пазара с плочки“. Вече виждате не само двете плочки, от които можете да си избирате, но и следващите две, които ще се появят следващия ход. Те се слагат върху голямата плочка. На всичкото отгоре всеки играч получава по два токъна „карти“, които може да използва в играта и да си вземе директно от бъдещите плочки – тематично, намира път през джунглата.

Това е доста приятен модул, който намалява шанса и ви дава малко повече възможности. Готино.

Модула с колибите

Този модул е най-разочароващият за мен. На идея звучи супер вълнуващо, но това, което се наблюдава е изпусната възможност. По време на играта, в края на всеки свой ход, играчите могат да си купят една колиба на цената, която пише върху самата колиба. Освен, че самата колиба дава специално умение, в края на играта вие ще си върнете парите, които сте платили за нея! Уау! Това е чудесна идея, защото не само имате стимул да събирате все повече пари ПО време на играта, но и всеки може да бъде със специални умения?! Еха…

Само че! За съжаление, тези умения са крайно неубедителни. В повечето случаи не си струва дори усилието да се присегнеш към тях. Повечето са крайно ситуационни. Примерно: Дава ти по една точка за всеки човек, който е на ръба на картата в края на играта. Или пък: Пазарите за Какао, които изкупуват за 2 пари, вече изкупуват за три. Дори и да си ги купите, повечето колиби дават само до 3-4 точки в края на играта. При положение, че играта се печели със средно 50-60 точки, всички тези колибки са просто решители на равни. Всъщност, няколко от колибките ви дават директно 5 или 6 точки, което е сравнително готино, но е толкова… скучно. Ех…

Заключение

Това разширение си е задължително за всички фенове на Какао. Въпреки, че не съм особено очарован от колибите, всичко останало се връзва чудесно. А и дори колибите… единственият ми проблем с тях не е концептуален, а липсата на смели решения в уменията, които дават. С други думи, да, окей са и бих играл винаги с тях, защото не пречат.

Центърът на играта обаче си остава шоколадът. Ако харесвате Какао и вече сте го играли безброй пъти, това разширение определено ще ви освежи. Ако никога не сте играли Какао, все пак ви препоръчвам да разцъкате няколко игри преди това само на базовата игра, за да разберете как работят основните механики. След това обаче… хвърляйте всичко вътре и започвайте да се потите по плантациите.

Има един малък проблем със съхраняването обаче. Ако искате да намърдате всичко в една кутия, вероятно ще се наложи да изхвърлите инсърта и да си купите торбички или кутийки. С новите допълнения трудно ще намерите място в базовата кутия. Е, ако решите напълно да изхвърлите заместените плочки, можете и да сбиете всичко, но все пак не бързайте да махате кутията от експанжъна.

ПЛЮСОВЕ:

  • Четири отлични допълнения
  • Повече стратегии
  • По-малко шанс

МИНУСИ:

  • Разширението с колибите е пропусната възможност
  • Съдържанието се събира трудно в базовата кутия
  • Шоколадовите фигурки не са чак толкова вкусни…

[divider]

Засега разширението го няма в България, така че можете да го потърсите на сайта на производителите.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.abacusspiele.de/?m=spiele&catid=4&id=170″ target=“blank“ ]Abacusspiele[/button]

 

Ricochet Robots – пъзел с блъскащи се роботчета

От дълго време наблюдавам както тази игра, така и Mutant Meeples, защото съм абсолютен фен на пъзел игрите. Може да не съм най-големият математически ум, но като изключим безумните таблици и формули, самата логическа база на математиката – как всяко нещо си има конкретното място и ти просто трябва да го откриеш – ето това е, което винаги ме е вълнувало и изумявало.

Само от предния абзац можете да прецените дали тази игра е за вас или не е за вас. Защото за мен Ricochet Robots не е точно игра, а просто математическо уравнение с много решения. Целта на всеки играч е да намери най-оптималното решение за най-кратко време.

В кутията на играта ще откриете доста двустранни дъски, които се съединяват по определен начин. Съчетанията обаче са толкова много, че дори в книжката с правилата са написали, че вариантите са над 1500. Така че за липса на преиграваемост не можем да говорим.

В играта има 5 големи и красиви роботчета от тежка пластмаса, която има усещане на гума. Странен материал, но има готин масивен усет, когато е в ръката ви. Освен роботчетата има и разни токъни, както и пясъчен часовник. Играта не е за бързи реакции, но е за бързо мислене.

Поставяте 4 от роботите в четирите построени табла, а сивият робот е само опция. Ако искате можете и него да сложите. Върху таблата се откриват пречки, ъгли, някои специални места, както и закътани символи с различен цвят.

Един играч обръща токън и той открива символ с определен цвят. Вашата цел е да успеете да закарате роботчето с този цвят до този символ, който е на картата. Не е толкова просто колкото звучи.

Роботчето се движи в ортогонална посока и се спира единствено, ако се блъсне в друг робот, стена или някоя друга пречка. След това играчът решава дали ще смени посоката му или ще мести друг робот.

Всички играчи едновременно решават как да стигне роботчето до този символ, като разбира се, могат да движат колкото и които си искат роботчета, за да изградят пречка, която да помогне за маршрута. Всеки се стреми да измисли най-бързо решение.

Наум.

В реално време.

Който пръв открие пътя, смята на ум ходовете, които са му нужни и ги казва на глас. След това се обръща пясъчния часовник и всички останали играчи имат точно една минута, в която могат да открият път, който е или толкова дълъг, колкото вече е казан вече, или по-къс.

След като пясъкът изтече започват проверките. Пръв има право да пробва този, който е казал най-кратък път. Ако успее да стигне навреме, той печели токъна. Ако не успее, роботите се слагат обратно на стартовите им позиции и следващият играч пробва залога си (има токъни, с които се отбелязват стартовете на роботите).

След това започва нов ход, в който роботите започват от мястото, където са завършили предния ход. Тегли се нов токън със символ и така, докато някой играч направи определен брой точки (събере определен брой токъни).

Заключение

Ricochet Robot е страхотно преживяване и едно от най-уникалните математически упражнения в моя дом. Компонентите може да са минималистични, но са повече от страхотни, а играта има прекрасен естетичен и най-вече функционален вид, щом се сложи на масата.

Правилата са елементарни и според мен можете да играете с всеки. С деца можете да махнете часовника и да добавите правило, че до всеки символ може да се стигне с всеки робот. Аз определено бих я пробвал играта с баща ми, защото той си пада по такъв тип изчислително математическо мислене.

Предупреждавам! Играта не е за всеки. В няколкото ми игри забелязах, че някои хора се справят изключително добре, докато други кажи-речи пропускат цялата игра. Това в никакъв случай не значи, че едните са по-умни от другите. Не. Просто играта изисква определен тип мислене, към което някои хора са свикнали или поне имат склонност към него.

Лично аз съм фен и такъв тип игри не ме натоварват, а напротив, почесват ми малко мозъка след като съм бил изцеден от други тежки мейджнайтови игри. Защото виждате ли, докато аз съм добър на този тип игри, аз сякаш никога не мога да се справя с картови комбинативни заглавия тип Race for the Galaxy. Това е просто начин на мислене.

От всичко това следва, че играта определено е „Опитай преди да купиш“. Аз не смятам да се разделям с моето копие засега, така че моят дом е отворен винаги, ако искате да „опитате“.

ПЛЮСОВЕ:

  • Прекрасно математическо упражнение
  • Чудесно компоненти
  • Бърз геймплей
  • Модулен сетъп и безкрайна преиграваемост

МИНУСИ:

  • По-скоро упражнение, отколкото игра
  • Някои не обичат такъв тип пъзел мислене (Аз го обожавам!)

[divider]

Играта от време на време се намира в България, но точно в момента не я откривам, тъй че що не разцъкате из сайта на производителите и да поразгледате малко там.

[button color=“green“ size=“big“ link=“http://www.abacusspiele.de/?m=spiele&catid=4&id=31″ target=“blank“ ]Abacusspiele[/button]

Africana – семейна игра за приключения и експедиции

През последните седмици имах възможността да пробвам известно количество игри на Abacusspile – някои нови и някои доста стари. Оказа се, че семейните им игри изненадващо са по вкуса ми. Преди да ме обвините в каквото и да е, трябва да признаете, че вкусовете на всеки един геймър се изменят с всяка изминала минута. И това не се дължи на неконсистентност в характера или повърхностно отношение, а на лични преживявания, опитност в ежедневието и възможността за игра. Колкото и абстрактно да звучи, това е истината. Човек преминава през етапи, променя се, случват се много неща в живота му, които не просто променят вкуса му в игрите, но и начина, по който гледа напред. Това е хубаво нещо, хора.

Казвам ви всичко това, защото който ме познава знае колко предпочитах тежките и дългите стратегически или приключенски игри. Сега, въпреки че ми харесва идеята за такава игра и обичам да си казвам, че „трябва да я играя някой път“, просто нямам време и нужната настройка. Променям вкуса си към по-кратките (до два часа) игри и такива, които мога да извадя да играя с почти всички.

Както и да е, дори това не е окончателно, защото кой знае какво ще ми предложи новата година и какво ще предпочитам след това, но се радвам, че мога да споделя вкусовете си и личните си преживявания в геймърския си живот с вас.

Уау! Колко глупости! Време е за Africana!

Темата

Играчите влизат в ролята на изследователи през деветнайсти век в Африка. Ще организират и ще се включват в експедиции, ще събират артефакти и ще наемат местно население, което да им помага в разкопките.

Илюстрациите, компонентите, дори геймплея може да ви помогне да се въвлечете поне малко в темата. Да, няма да изгорите от желание да си обуете мръсните приключенски ботуши, но пък и няма да искате да си ги изгризете от скука.

Играта

Дизайнерът е култивираният в Abacusspiele активен работник – Майкъл Шахт. Тези, които са играли друга негова игра – Valdora, ще познаят една от механиките в играта – приключенските книги. Преди това обаче да обяздим индийския слон в стаята. Africana e различна версия на Ticket to Ride. Не официално, разбира се. Дори механиките са доста различни, но още след третия ход ще си кажете: „Хм, това много напомня на Ticket to Ride”.

Целта в Africana е да събирате точки, като завършвате експедиции преди другите играчи и събирате артефакти. Когато експедициите свършват, играта също приключва.

В тази игра, играчите ще се движат по картата с помощта на карти със символи, които трябва да изхарчат (Да, точно както във „влакчетата“). Има една основна разлика обаче. В Africana ще ползвате много по-малко карти, от колкото във „влакчетата“. Това се дължи на ограничените маршрути, а и на това, че някои от картите си ги връщате в ръка в края на хода. С други думи, можете да си напълните ръката с карти, които никога няма да изхвърляте.

Картите, които не се изхвърлят символизират „местните“ и са изключително полезни, но в края на играта носят минус точки. И то доста минуси. Така че не е лоша идея да намерите начин да се отървете от тях към края на играта.

В играта има два основни начина за печелене на точки. Експедиции и Приключения.

Експедициите

В долната част на картата на Африка ще откриете място, където винаги ще има няколко експедиции, които можете да започнете и завършите. Всяка една експедиция има стартова локация и финална локация. Вашата цел е просто да преминете през стартовата и после да стигнете до финалната. Не е задължително да е в един ход. Веднага щом преминете през стартовата локация, можете (и вероятно бихте искали) да сложите маркер, че започвате експедицията. Не е нужно да бързате да я завършите, но трябва да внимавате дали някой няма да ви изпревари, защото само той ще спечели точките от нея.

Експедициите са изключително лесни и интуитивни. През цялото време ще искате да оптимизирате маршрутите си, като преминавате през максимално много стартови локации и после да се придвижвате така, че да завършвате за един-два хода няколко експедиции.

Това, честно казано ми допадна много, защото не изисква някакъв всеобятен мозъчен впряг, но всичко става с едно ефирно приплъзване на погледа върху експедициите. Картата е малка и има кратки пътища, тоест от локация до локация не е огромно разстоянието (с изключение на Южна Африка – там е пълно с кратки маршрути). С други думи – почти всеки ход ще имате възможността да започнете експедиция.

Най-интересното обаче е, че винаги когато започнете експедиция ще получите бонус. Да, има награда не само за завършилите, но и за всички започнали. Наградите са или пари или карти. Много често ще искате да преминете през дадена локация не защото искате да се захванете с определена експедиция, а просто защото ще ви трябват толкова ценните два кинта.

Както виждате, експедициите не са нещо сложно и хората, които са играли „влакчетата“ могат да схванат цялата механика за минути. Това, което е малко по-различно и ново обаче са…

Приключенията

Картата е разделена на две части. Горна половина (над Екватора) и долна половина (под Екватора). В двата края на картата има разположени две големи дървени книги. Да, това са реални компоненти. В разгънатите книги се слагат съответни карти с артефакти.

Когато сте в съответната половина на картата имате възможността да похарчите целия си ход като просто купите един или няколко от видимите артефакти. Ако не ви харесва това, което виждате, можете да разгърнете съответната книга – тоест, да преместите артефакта на другата страница. Ако искате да разгръщате по-дълго обаче ще трябва да плащате.

Ако си харесате артефакт, просто плащате и си го вземате пред себе си. Но! Той все още не е ваш! Вие просто сте открили следа към него. Ще трябва да влезете в приключение, за да си се сдобиете с него. Всъщност, всичко, което трябва да направите е да отидете до съответната локация, която пише на него и тогава вече можете да си го приберете.

Ще се опитвате да събирате комплекти еднакви или различни артефакти (има таблица на картата за това) и в края на играта те ще ви носят много точки!

Малко съм на ръба с тези артефакти. От една страна много ми харесва идеята с книгите, от друга, не мога да кажа, че работи толкова добре, колкото предполагах в началото.

Оказва се, че почти никога няма да разгръщате книгата, защото почти всичко, което е на разположение ще ви хареса. Да, след средата на играта вече ще събирате конкретни артефакти и тогава може и да поразгърнете две-три страници, но пък тогава картите ще са толкова малко, че едва ли и това ще се случва често.

От друга страна, много ми харесва тази… мини игра. Да, сякаш е леко отделена от основната механика, но се оказа, че има различни стратегии за игра. Ако човек се фокусира основно върху артефактите, тогава той ще губи много време да купува, а малко да се движи. В същото време, други ще се скъсват от разходки из Африка и ще обират експедициите. Може и да лавирате между двете, като съберете само един или максимум два комплекта артефакти, така че и това е вариант.

Което ме навежда на преиграваемостта. Да, стратегиите са ограничени, но като цяло, това е една състезателна игра, в която целта е да следите кой каква експедиция се опитва да изпълни и кои артефакти преследва, за да му ги измъкнете под носа. Така че взаимодействието е много, но пасивно и не агресивно. Типично по семейно му! Abacusspiele стайл!

Заключение

Africana е състезателна игра със семеен дух и прилично взаимодействие, която продължава около час. Няма да ви напрегне, но няма да остави и безучастни. Идеална е за събиране с родители или по-млади геймъри. Може да служи и за добра интро игра сред не геймърите. Въпреки че частта с приключенията може да ги обърка в начало, новаците бързо могат да схванат как върви динамиката само след ход-два. Ако харесвате Ticket to Ride, това е точно във вашата алея! Игрите си приличат по усещане, но са достатъчно различни, за да имате и двете… ако обичате този жанр. Лично аз не смятам да задържа Африкана, защото и без това изваждам „влакчетата“ много рядко. Вероятно ще се случи да извадя такъв тип игра веднъж на няколко месеца, така че за мен няма смисъл да държа и двете. Ако обаче искате разнообразие в пътуването из континтенти и изпълняване на маршрути/експедиции – силно ви препоръчвам Африкана.

ПЛЮСОВЕ:

  • Интуитивни механики
  • Няколко начина за печелене на точки
  • Доста взаимодействие, но не агресивно.

 МИНУСИ:

  • Има усещане на други игри, които са по-добри от нея.
  • Обръщането на страниците се извършва по-малко, от колкото ми се щеше

 Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

 Защо?

  • Страх ме е от Африка
  • Нямам подходящи хора, с които да я играя
  • Имам по-добра игра от този тип
  • Нямам място на секцията

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

 

Cacao – хитра и пристрастяваща настолна игра!

Abacusspiele са компания насочена към семейните геймъри и игрите им винаги са леки, без особена дълбочина и тема. Но понякога в тях има някакво странно пристрастяване.

Cacao е отново от този тип игри, който те грабва за онази част от мозъка, която след като изиграеш една игра иска още и още. Сякаш не ти е стигнала дозата, въпреки че се чувстваш пълен. Само че ние не обичаме просто да се храним, ние обичаме да преяждаме!

С други думи, Cacao ще ви даде стабилна доза преиграваемост, като ви залее с лек и задоволителен геймплей, който няма да ви натовари, но ще ви остави накрая с усмивка и желание за реванш… дори и да сте спечелили.

Cacao е игра, в която играчите влизат в ролята на племена, които развиват цивилизациите си като събират и продават какао за пари, копаят мини, владеят храмове и се опитват да не останат жадни.

Въпреки чудесните компоненти и приятни илюстрации, това е абстрактна игра за поставяне на плочки, в която играчите се опитват да нагласят оптимално своите плочки така,че да вземат колкото се може повече облаги и междувременно да блокират опонентите си.

Това може да звучи малко като Каркасон, и да, има елементи, които напомнят, но всъщност е тотално различна игра.

Механиката

Гениалността на Cacao е в това, че всъщност тя се основава на една единствена механика, която позволява безкрайно генериране на различни начини на събиране на точки.

Всеки играч държи идентични плочки пред себе си в собствения цвят. Разбърква ги с лицето надолу и тегли три.

Всяка плочка съдържа точно 4 работника, нарисувани върху нея. Само че в различна формация. Единият тип плочка е по 1 работник на четирите страни – 1-1-1-1, вторият тип е 2-1-1-0 и последният е 3-1-0-0. От последния вид има само две, а от другите по повече.

В центъра на масата има две други плочки с действия. А до тях – голям куп с плочки и две обърнати – пазара за плочки.

По време на своя ход, играчът слага една от плочките в ръка съседно до някоя от плочките на масата и след това изпълнява действието в зависимост от това колко работници има в съседство до съответното действие. Тоест – ако плочката е с какао, а вие сте сложили двама работника – ще вземете две какао.

Нямате право да слагате ваша плочка съседна до друга плочка с работници (ваша или на опонент). Плочка с действия не може да се слага до друга плочка с действие. Тоест, картата ще се образува в едно шахматно поле от плочки с работници и плочки с действия.

Компоненти на един играч

 

След като сложите плочката си, ако се образува празно поле между една плочка с работник и друга, то тя се попълва с някоя плочка от пазара. Това е единствения начин да слагате плочки от пазара. Спокойно, това ще се случва почти всеки ход и картата обикновено се превръща в своеобразен правоъгълник, въпреки, че сме имали игри, в които вида на картата е някаква странна фигура, която заема по-голямата част от масата.

Всеки играч има свое кръгло табло. Върху него има ограничено място за какао и токъни „Слънце“. Освен това и едно каркасонено човече, което носи вода на работниците – водоноската.

Споменах, че тази механика позволява безгранични възможности за точки.

Ето и какво имам предвид. Както е в момента, играта има няколко вида плочки с действие, всяка носи свой собствен начин за ночене на точки. С други думи, нищо не пречи да се добавят още много видове такива плочки, с които да можеш да заместваш стандартните в началото на играта. Разбира се, не и да ги добавиш, защото това само ще удължи играта. Но… това е Abacusspiele и те нямат особения навик да правят разширения, с малки изключения. Както и да е, всичко, което е в кутията е достатъчно, така или иначе. И без това инсърта е построен специално за сегашните компоненти.

Да се върнем на плочките действия. Те са следните.

  • Плочки с какао. Могат да бъдат единични или двойни. Тоест, умножавате работниците по броя какови плантации и получавате толкова какао.
  • Плочки с пазар. Тук продавате какаото, с което разполагате. Има три вида пазар. Такъв, в който едно какао е 2 пари, 3 пари или 4 пари.
  • Плочки с мини. Тук директно получавате пари. Има два вида мини. Такива с една пара за работник и такива с две пари за работник.
  • Плочки с храмове. В края на играта се смята кой има най-много работници около храма. Първият играч взема 6 пари, вторият 3.
  • Плочки с токъни „Слънце“. В края на играта дават по 1 точка, но също така ви позволяват да застроите ваша стара плочка, но само след като пазара с плочките се е изчерпал (а той ЩЕ СЕ изчерпи).
  • Плочки с вода. В зависимост от работниците, вие предвижвате водоноската си по трака с водата на личното си табло. Ако не го придвижите, цяла игра ще имате „-10“ точки, но ако сте го придвижили до края ще имате „16“ точки. Това си е голяма работа.
Различни видове плочки

В играта има ограничено количество плочки с действия и е добре да знаете и следите кои са излезли и кои остават. За щастие, това става по-лесно от колкото бихте си помислили, тъй като имате лист с тях на удобно място, а и самите плочки не са много. Това е общото с Каркасон – броенето на плочки. Честно казано, в Каркасон никога не съм го правил и това ми беше най-дразнещата част. Ако не го правиш, а някой друг го прави, то е почти сигурно, че той ще спечели. Така и не мога да призная Каркасон за състезателна игра. Това би трябвало да е малка игричка, в която се правят замъци и пътища, за да е хубавко. Твърде много се изроди… Както и да е. Лично отклонение… Да се върнем на по-добрата игра!

Щом всички играчи са сложили и последната си плочка играта завършва и се броят парите. Всъщност парите са точки, те не служат за нищо друго.

Кутията на играта побира всичко и изглежда дори тематично, като какаото го събирате в място с формата на какао… но… така или иначе трябва да извадите всичко, щом играете играта.

А и има много разстояние между компонентите и капака, така че щом обърнете кутията нагоре, всичко ще се разпилее. Това не е точно оплакване, защото винаги просто мога да махна инсърта и да сложа всичко в торбички… но засега ми е тъжно да го правя.

Примерна игра

Заключение

Това е страхотна игра, която на пръв поглед изглежда като нещо, което не би трябвало да е нещо особено. Дори и като пиша за нея не звучи като нещо особено, но простотата и изчистения геймплей, гладките ходове и интуитивни решения я правят безспорен победител за моята секция. Според мен, играта дори може да се използва за филър игра. На кутията пише 45 минути, но една игра от опитни играчи спокойно може да се изиграе и за половин час. Броят на играчите не забавя играта, тъй като с повече играчи се вадят от играта някои плочки. Въпреки това, има разлика с различната бройка играчи. Засега съм играл предимно с трима и веднъж с четирима. Оказа се, че с 4 човека застрояването е много по-ценно, тъй като купчината с действията свършва много по-бързо. Това означава, че борбата за токъните „Слънце“ ще е от изключително значние. Във всичките ми игри с трима обаче, възможността за застрояване не се отдаваше твърде много. Предполагам, че с двама играчи играта ще е брутална и тогава битката за храмовете ще е най-сериозна, защото всяка точка, която ще вземате ще е точка, която противника ви губи.

Cacao впечатлява със свежест и оригиналност във властвания от Carcassonne повече от десетилетие Tile Placement жанр. – BigBoxGeek

Едно нещо установих – в Cacao няма надделяваща стратегия. Печелил съм игра с почти никаква вода, печелил съм игра с почти никакви храмове, а в последната ни игра, един от играчите спечели с почти никаква продажба на какао.

Не е задължително да хванете едно нещо и да карате само по него. Ако само се опитвате да контролирате храмовете, това няма да ви е достатъчно. Така или иначе е добре да мръднете поне малко водоноската, колкото да не сте  „-10“ точки на финала. Все пак играта се печели с 50-60 точки, така че „-10“ е опустошително.

Да, в играта няма дълбоки стратегически решения, но тактическото позициониране за този и за няколко бъдещи ходове, краткото време за игра, бързите ходове и простите правила правят играта подходяща както за семейна обстановка, така и за геймъри.

О, и като говорим за правила – не направихме нито една грешка в правилата в първата ни игра. Това не е чудо, това е знак за добре написана книжка и логични и динамични правила.

ПЛЮСОВЕ:

  • Елементарни правила
  • Интересни, но лесни решения
  • Кратко, но задоволително време за игра
  • Пристрастяващ геймплей

МИНУСИ:

  • Хубава, но нефункционална кутия
  • Едва ли ще има разширения

 Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!
  •  

Защо?

  • Може да се използва във всякакви ситуации
  • Ще се, и се, играе често
  • Искам да смеля токъните с какаото
  • Допива ми се кафе, докато я играя

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Можете да закупите играта, като кликнете на бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.amazon.de/Abacus-Spiele-04151-Abacusspiele-Legespiel/dp/B00T44W68W/ref=sr_1_fkmr1_1?ie=UTF8&qid=1425392264&sr=8-1-fkmr1&keywords=cacao+board+game“ target=“blank“ ]Amazon.de[/button]

Mamma Mia – класика от Уве Розенбърг!

Уве Розенбърг е един от най-известните дизайнери на настолни игри. Най-хитовите му игри са Agricola и дебеличкия, но по-симпатичен малък-голям брат – Caverna. Малко хора обаче знаят, че този дизайнер на тежки (предимно физически) игри има минало свързано с точно обратния тип игри – малки, прости и хитри игри, основани само на една механика. Аз бях един от тези хора.

Днес ще поговорим за класическата игра от 1999 – Mamma Mia. Играта е номинирана за престижното Spiel deh Jahres същата година.

Mamma Mia има няколко версии – стандартна Mamma Mia, Mamma Mia Plus и Sole Mio. Във всяка една има малко промени в правила и различни добавки, но днес ще говорим за най-първата и изчистена Mamma Mia.

Когато видите кутията в магазина, първо ще си кажете „Какво прави тази кайма „Народен“ в магазин за настолни игри, но дори и да се залъжете от мушамената украска, всъщност няма да сте далеч от истината. Защото, може и да не правите кюфтета с играта, но ще готвите пици в пещ. И то колкото се може по-бързо, защото всеки пицар от тази пицария се опитва да се докаже повече от вас, а сервитьорите не спират да ви заливат с трудни поръчки.

Mamma Mia е абстрактна, но вкусна игра!

Въпреки, че всички механики в играта са обяснени тематично, вие определено може да усетите абстрактността на динамиката. Въпреки това, всички карти в играта са или с един от петте продукта (салам, чушка, гъба, сирене, маслина) или с поръчка за пица, така че дори само докато говорите за това ще ви потекат лигите.

Илюстрациите са рисувани като на ръка, почти детски – изчистени. Честно казано, илюстрациите придават характер на играта и добива една невинна и семейна насоченост.

В началото на играта всеки играч получава тесте от 8 карти с пици, специфични за определен цвят. Картите са почти идентични, защото докато общите съставки, изискващи тези пици са еднакви, всяка една пица от определен цвят изисква конкретна съставка, типична за този цвят. Жълтите карти изискват винаги сирене, червените – салам и така нататък.

На всеки играч се раздават по шест карти от голямото тесте със съставки и всеки тегли най-горната карта от своето тесте. Така той ще има много съставки и една поръчка за пица. Целта на играчите е да изпълнят колкото се може повече поръчки.

По време на хода си, играчът може да сложи колкото иска съставки в пещта, стига да са еднакви. Тоест – може да сложи един салам, една гъба или пък 6 сирена. След това, ако желае, може да сложи карта с поръчка и да се надява, че в пещта има достатъчно съставки за нея.

Всички карти се слагат една върху друга и нямате право да разглеждате какво има отдолу. В играта има засилен елемент на запомняне и следене на картите, така че с колкото по-малко хора играете, толкова по-лесно ще ви бъде да знаете какво се случва. С повече играчи е трудно и несигурно, което прави играта много по-интересна, според мен.

В края на хода си играчът допълва ръката си до 7, като тегли или от тестето със съставки или от това с поръчки. Трябва да внимавате с това теглене, защото можете да теглите само от едно тесте. Ако се наложи да теглите 5 карти и вие изтеглите от тестето с поръчки, няма да имате място за съставки и това ще ви ограничи значително.

След като тестето със съставки свърши, пещта с всички карти се обръща с лицето надолу и всички карти се теглят една по една като се нареждат на масата в зависимост от техния вид. Когато излезе карта с поръчка на пица се проверява дали в момента на масата вече има необходимите съставки. Ако ги има, те се махат и с тях се образува ново тесте за следващия рунд. Успялата поръчка е точка за съответния играч. Ако поръчката е неуспешна, тя се пъха най-отдолу на тестето с поръчки на играча, а картите със съставките не се пипат.

След като всички карти се обърнат, на масата ще останат вероятно карти, които не са влезли в никакви поръчки. Те образуват новата пещ (дискард купчинката). Тестето с изпълнените съставки се размесва и започва нов рунд. След три рунда – който има най-много изпълнени поръчки е победител.

Заключение

Охоо! С малко закъснение, но браво, Уве! Компактна игра, която е прекрасен филър, изпълнен с много смях, хаотично забавление и никакво напрежение. Да, хаотично – това е единствения начин да се забавлявате с тази игра, всичко останало е прекалено следене на картите. Ако сте твърде добър в помненето вероятно ще убиете насторението в играта. Не казвам, че е абсолютно голям хаос, но винаги има някаква несигурност – „Чакай – ти салам ли сложи или чушки… ама защо сложи тази рецепта, то май нямаше сирене. Ами ако е имало? Тогава ще се изпълни твоята рецепта и при обръщането ще откраднеш и гъбите… Тогава да сложа ли моята? Или пък да изчакам?“. Звучи като много мислене, но не е така. Mamma Mia няма да ви парализира мозъка, но ще ви позволи да вземате интересни решения. Решения, които ще се основават на предположения, спомени и понякога късмет. Играта определено влиза в категорията „филър“, но вероятно ще искате да играете още и още след първата игра.

Въпреки, че Mamma Mia е насочена към семейната целева група, геймърите също ще открият механиката задоволителна, за да се отпуснат след тежка вечер на Game of Thrones, примерно. Продължителността е 20-30 минути, но дори и това ще ви се стори малко, защото вие постоянно ще инвестирате времето си и в ходовете на другите. Особено в ходовете на другите! Не искате да пропуснете нито една съставка, която слагат играчите, за да се опитате да я запомните. Или пък, ако сте играли достатъчно – да прецените коя поръчка се опитват да изпълнят, за да я изпълните преди тях.

С други думи – малка, но гениална игра!

ПЛЮСОВЕ:

  • Малка и компактна кутия
  • Хитра механика
  • Арт дизайн с характер
  • Уве Розенбърг

МИНУСИ:

  • Изисква да сте добър с паметта
  • Ако сте твърде добър с паметта ще си развалите удоволствието

 

Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О, не!

Защо?

  • Рядко срещано добър филър
  • Мога да я нося навсякъде
  • Обичам кайма „Народен“
  • Ще се играе ежедневно

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Можете да закупите играта от тук:

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.amazon.de/Abacus-Spiele-08988-ABACUSSPIELE-Mamma/dp/B0002HY10G/ref=sr_1_1?s=toys&ie=UTF8&qid=1425293716&sr=1-1&keywords=mamma+mia+abacus“ target=“blank“ ]Amazon.de[/button]

[divider]

Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра! [button color=“pink“ size=“small“ link=“http://bigboxgamers.com/donation/“ target=“blank“ ]Дарение за сайта[/button]

BANG! BANG! – домашен вариант за Bang! The Dice Game

Позволявам си да дам ново име на заглавието, защото промените са повече отколкото е прието да прави един мод спрямо базовата игра. И така, това е Банг на квадрат, или на стероиди ако щете, но има най-важното за една игра да забавлява. Тук го имаме по две спрямо оригинала и ако от моята уста звучи най-малкото нескромно, то предполагам ще го  потвърдят всичките ми приятели, с които весело сме се изпозастрелвали в не една и две игри.

Питате ме как ми хрумнаха тези откачени неща и колко време ми отне за да ми блесне идея за нов мод?  Ами точно толкова, колкото е необходимо, за да се изиграе една нормална игра на оригиналния „Bang!The dice game”. С други думи – още след първото ми изиграване.  Бях едновременно очарован от едни елементи и отвратен от други, но най-вече изумен колко нереализиран потенциал се съдържа в тази концепция. Така че в края на тази първа игра в оригинал, аз вече виждах контурите на другия Bang. Освен това винаги съм харесвал този тип игри на зарове с определен брой рероли (хвърляне отново на заровете) и краен сбор. Първата такава, на която съм играл  беше „King of Tokyo”  (естествено). Тя и сега присъства редовно в менюто ми. В „Bang” бях запленен от скритите роли, от този втори слой на неизвестност, напрежение и  драматични обрати,  ох.. драма  и обрати да искаш.

Драго обяснява на новите каубои как стоят нещата в Дивия Запад

След момента на гениалното вдъхновение обаче идва продължителното време на плейтест, както си бяхме говорили преди няколко седмици. Лъсват първите недомислени неща и има разочарования, дори и съмнения, че нещата изобщо ще се получат. Колкото и да си гениален, не можеш да проиграеш наум всичките ситуации, които може да се случат. Дори след толкова време полиране, на последната игра преди седмица се създаде ситуация, която наложи издаването на микропач към играта.  Това е модинг-проектът, който ми донесе най-много опит. Също така усетих и трудностите съпътстващи работата на един дизайнер.

Харесвам тематичните игри и това в много голяма степен определя вкуса ми. Също така харесвам в дизайна на играта да са  имплементирани моделите и зависимостите от реалността. Пример: в  „Bang!The dice game” – патроните са ти всъщност точките живот (?!), е аз мисля че патроните трябва да са си точно патрони, нали? Това беше едно от първите неща, които ме накараха да възнегодувам. Друг момент е, че индианците в оригинал присъстват само като,  как да го кажа.. пул от стрели. Добре, мога да понеса тази абстракция, но не е ли по-добре да присъстват малко по-осезаемо, да вършат повече злини, да могат да правят това,  което най-обичат – да скалпират горките каубои, пък и да могат да им поизкъртят малко зъбки. В „Bang!Bang!” индианците са нещо като допълнителен играч, управляван от играта и понякога каприза на заровете прави да изглежда така, че сякаш си нарочват някой каубой  и му стъжняват живота на макс – измъчват, скалпират, умъртвяват и надават противните си викове… ах, как да не искаш после да мяташ динамит по тях.  „Лоша карма, амиго” – би заключил mad Sancho 🙂

Be quick or be dead..

Друг пример: Гатлинг картечницата в оригинала, когато бива задействана от един играч, прави щети на всички останали играчи, без никаква избирателност (@!).  Ами… неприемливо ми е. Разбирам с каква цел е вкаран този механизъм, но не ми доставя удоволствие така, освен това е и нереалистично.

Какво друго да кажа. Ако ви харесва играта можете да си замените картонените токени – патрони с истински – играта става доста по мъжкарска, вкарва атмосфера и събира очите на хикс на всички около вас За точките живот използвам много приятни стъклени „капки кръв”.  Добавям също дървени купички за тях и патроните. Препоръчвам и употребата на dice tray (специална дървена „чинийка” за хвърляне на зарове), като всичко това можете да намерите в специализираните магазини, без патроните де. Не забравяйте и саундтрака!

Необходими файолове за този вариант, може да намерите тук:

[sociallocker]Bang-2015[/sociallocker]

[divider]

Базовата игра можете да закупите от:

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://boardgames-bg.com/?subcats=Y&status=A&pshort=Y&pfull=Y&pname=Y&pkeywords=Y&search_performed=Y&q=bang+dice+game&dispatch=products.search“ target=“blank“ ]BoardGames.Bg[/button]