Архив за етитет: Топ игри на Денис (BigBoxMinimaniac)

BigBoxGamers препоръчва, Настолни игри, Според нас

Топ 5 игри от Битака – Ретро или „Винтидж“?

3 коментара

Бяхме говорили с Деян да започна рубрика преди време за игрите намерени на битака (в Сливен). Имам страхотен късмет все да случвам на интересни заглавия, някои от които никога не бях чувал. През годините са ми попадали какви ли не чудатости. Удоволствието от това да си намериш нещо на битака не е само в еуфорията от това да го видиш и да го купиш – трябва и да се спазариш, иначе какъв е смисъла да ходиш по битаците, ако плащаш колкото искат?! Най-много ме дразнят търговци, които не се пазарят. Ами като не искаш отвори си магазин! Последните две години поради нарастващия интерес към настолните игри взеха да се появяват все повече заглавия по разни втори употреби и открити сергии с вехтории. В по-голямата си част са внос от западна Европа, най-вече Германия и скандинавските страни. За мой късмет понякога се появява и някое чисто английско издание. Минаха доста игри през ръцете ми, повечето от които подарих на приятели, но все пак си заделих една малка част за мен в колекцията „ретро настолни игри“.

Набързо да отбележа какво наричам „ретро настолни игри“. Това е лична моя класация, в която вкарвам всички игри преди 1990 година. Такива със семпъл дизайн и продължителен геймплей (1-2 часа). Ретро са, защото времето, в което са измислени и създадени е нямало много домашни забавления и събота вечер семейството съвсем спокойно е можело да отдели няколко часа, за да изиграе една игра. И пак ретро, защото в повечето случаи са прашни и им липсват компоненти.

За това ще стартирам рубриката с петте си най-любими игри от БИТАКА, а по нататък ще пиша по едно малко ревю на всяка намерена там игра, която успея да спазаря изгодно.

№5

Go the original

Го е една от най старите „настолни игри“, да не кажа, че е  и най-старата (бел.ред. „недей). Със своите многобройни комбинации и лесни правила изпреварва дори шаха в много отношения. Най-ранната датировка за играта е от древен Китай от преди 4500 години (видях го в уикипедия). За играта на запознатите няма какво ново да кажа, а на вас, които не сте я чували, силно ви я препоръчвам. Това е от онези игри, които ако сте в хобито трябва поне веднъж да сте играли, за да имате представа, когато някой я спомене. А не като мен, дето даже Ticket to Ride  и Pandemic не съм играл още.

Забавното в случая с тази игра беше намирането й. Обикаляйки битака в Сливен попаднахме с Гери (жена ми) на една сергия, която отстрани имаше голям кош с плюшени играчки. Попогледнах ги но нищо не ми грабна окото. За това продължих нататък с разглеждането си, докато Гери не реши да се зарови по-на дълбоко и не след дълго ми извика да се върна, защото държеше една голяма кутия в ръце. Това беше Го. Много запазена, захваната с ластик (по това си личат търговците с отношение към стоката си) на скромната цена от 2 лева(за цени от 2 лева на долу не се пазаря – лично правило). Този вариант е издание на фирмата Jumbo от 1974 година. Липсват няколко пулчета, но не е болка за умиране. Играта е на 5-то място , не защото не ми харесва, а защото се играе най-малко от 5-те ми най-яки(до момента) игри от битака.

[divider]

№4

Хоп – хоп, Ура! (в превод)

Това е забавна семейна игра за ловкост, където влизате в ролята на жаба и мятате топчета по масата. Ако не харесвате игри със зарове, където всичко се решава с благословията на съдбата, е тук съвсем можете да „подскочите“.  Играта я намерихме на същия битак (този в Сливен да!) от „Чичака с очилата“. Ако идвате в Сливен за уикенда, то задължително трябва да отидете в събота на битака към 9ч. Чичака е точно в средата. Всичките му неща са на земята върху разни покривки, но е единствения с толкова много пъзели и от време на време някоя интересна игра. Прилича на истински 80-тарски НЪРД – голям и носи тениска с джобче и долнище на анцунг. За жалост не знам историята  на живота му, за да ви я разкажа. Спазарихме (почти винаги сме с Гери по тези места за лов на находки) я за 3 лева, като началната й цена беше 5.

Това беше в периода „втория ренесанс“. Наричам го така, защото когато дойдохме в Сливен в края на Ноември миналата година имаше доста заседяла стока и до януари пообрахме качествените неща – това беше „първия ренесанс“. След това започна периода на съзнателно зареждане. След като ни научиха на обичайните места, хората започнаха да ни намират интересни предложения (това е „втория ренесанс“). Всичко вървеше добре до началото на лятото, когато започна „демокрацията“. Появяваха се разни заглавия в леко смачкани, скъсани или изцапани кутии с липсващи елементи, а цените вече бяха тройни. Преди малка детска игра на Ravensburger се намираше най-много за 1,50 лева, а сега цените стартират от 6-7 на горе.

А играта е страхотна, стига да нямате пенсионери за комшии отдолу. Играем я често и винаги се забавляваме, защото е пълен хаос. Единственият недостатък е, че става максимум за 4-ма играчи. Издание е на Ravensburger.

[divider]

№3

KLETTERMAXE

(или както я наричаме ние – Даунхил (спускане с колелета по балкана) не се сърди човече.)

Това е една от най-добрите ни находки. Отново я намерихме при „Чичака с очилата“. Стара немска игра с миниатюри на колоездачи от 90-те години. Играта е с лесен за научаване геймплей и е доста бърза. Авторите са уловили емоцията и настроението от карането на планински велосипед и са запазили състезателния дух, като са успели да вмъкнат всичко това в механиката на играта. Най-забавният момент е когато отгоре на планината се получи сблъсък, от който последва верижно падане на всички играчи надолу по трасето.

Миниатюрите? Тръгнах малко на майтап, но миниатюрите са доста добри. За игра от 3 лева просто не мога да се оплача. Единственият минус на играта беше, че липсваше зарчето. Но какви фенове сме ако нямаме резервни зарчета у нас, а?

[divider]

№2

Baricade

Сребърният медал в нашата колекция

Играта я намерихме в един магазин за вещи втора ръка. Картинката  на кутията беше това, което ме спечели, защото силно напомняше на Самурай Джак на Тартаковски, но в уестърн вариант. Играта не е нищо особено = съчетава накратко „Дама“ и „Не се сърди човече“ в една игра, с добавен елемент на запушване. Играе се от 2-ма до 4-ма играчи. Реално в кутията имаше само дъската за игра, която е двулицева – с два мода на разиграване, пулчетата за барикадите (с тях се запушва) и три черни маниста (WTF?). Липсваха зара и фигурките за играчите, но като истински търсачи имаме запас от резервни части от други игри или от разни пликчета с миксове (това са пликчета с неща събрани от дъното на кашоните, обикновено зарчета, пионки, пулчета, фиби и т.н.т.) за по 1 лев. Нашето издание на Барикади е оригинално – немско (от западна Германия, не източна!) на Ravensburger от 1962. След това няма какво повече да допълня 🙂

[divider]

№1

Heroquest

Перлата в короната, златния медал, светия граал и оувър дъ топ форевър ин май харД

Представям си как Деян казва „не съм и очаквал друга игра да е на първо място, в която и да е твоя класация“. И аз не знам дали е възможно изобщо, но има време да проверим. Heroquest, за тази игра съм отделил една специална, супер-турбо-мега-гига статия за следващия месец. До тогава, който не е запознат с играта и се чуди защо за мен е най великото нещо, което съм играл има едно видео, което ще ви помогне да вникнете в нещата, а може би и да си потърсите играта в ebay.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.youtube.com/watch?v=Cx8sl2uC46A“ target=“blank“ ]Why Hero Quest is so great[/button]

Историята ми с Heroquest започна в Габрово. Там има един огромен склад разположен в 5 халета, само за стоки втора ръка. Бях там да закупя няколко камуфлажни комплекта и други армейски предмети, които да използвам в пейнтбол залата, която стопанисвах във Велико Търново. Това се случи през лятото на 2015. Ровим си ние с момчето от склада, за да изкараме най-запазените униформи, малко чантички, няколко полеви телефона и един танкистки костюм, и тъкмо решавам, че съм се натоварил достатъчно с покупки, когато нещо грабна периферното ми зрение. Отгоре на една купчина с дрехи на няколко метра от мен стоеше най-интересната кутия, която бях виждал някога. На нея имаше нарисуван варварин, а покрай него всякакви чудовища. Без да питам я отворих, видях че дъската с терена е вътре, видях карти, странни зарчета и куп миниатюри. Все едно беше Коледа в този момент. Попитах човека дали може да я взема, защото в склада се влиза с точна цел и нещата там по принцип не се продават така – склада е на верига магазини и ако искате нещо трябва да се появи в магазина им, а мен ме пуснаха в склада да си избера военна екипировка, защото говорехме за количество.

След калкулацията и близо 150 лева за екипировка момчето ми вика „играта е подарък“. Голяма радост беше. Последвана от тъга, защото след като се прибрахме видях, че картите и правилата са на немски… и така играта отиде на шкафа да чака едно по-светло бъдеще. По това време бях започнал да развивам и една фейсбук страница, където предлагах изработката на екшън фигурки, но това е друга тема. Именно на тази страница се свърза с мен един англичанин, месец след като бях взел играта. Човека ме открил в региона – търсел хора за DnD, но не точно. Когато му видях корицата на страницата, там беше Heroquest. Това беше знакът от съдбата, който чаках. Адам (така се казва англичанина, който ме потърси) остана изненадан, че от първия път намира човек с тази игра, и то в България. Изиграхме всичките десет кампании с него като дънджън мастър. И въпреки, че беше преправил правилата по свой дизайн (този, по който играем и до ден днешен), еуфорията и емоцията бяха несравними. Това е човека, който ме запали по дънджънкроУ игрите и на когото дължа страстта си към хобито като цяло. Искам да ви кажа още поне десет страници за тази игра, но ще се въздържа…за сега.

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Massive Darkness – Кеф цена няма!

Вашият коментар

Massive Darkness… каквото и да кажа няма да е достатъчно за да ви опиша възторга, който изпитвам от тази игра. Тук не става въпрос само за миниатюрите или хубавите рисунки, говорим за един изцяло издържан продукт на високо ниво. Точно за това се нарежда в ТОП-а ми на любимите настолни игри.

Разбира се, Cool mini or not стоят зад това. Както се казва в една реклама „Беше лятото на 2016 и никой не очакваше, това което се случи“. Пуснаха кампанията из невиделица и много хора изтърваха earlybird-a. Но това не беше никакъв проблем, защото стречголовете компенсираха всичко многократно, а ADD-оните помогнаха за тяхното отключване“. Някои от вас ще си кажат – „Край! Денис се побърка тотално“, да ама не. Цялата кампания беше едва началото на това голямо приключение. Трепетът и еуфорията от ежедневното отваряне на стречголове, които бяха освен фигурки и всякакъв допълнителен род компоненти допринасящи за разнообразието на играта, бяха неописуеми.

Това е втората игра от вселената на Zombicide Blackplague. Тук също се използват същите като система теренни плочки, а авторите направиха хитрия ход да пуснат допълнителни карти за свързване на героите и чудовищата от първата към втората игра. Освен, че е доста интересна и сравнително бърза за подобен род игри е и доста масивна. Кашона беше с размер 60 на 40 на 40 см. Това което получихме беше игра с около 200 миниатюри. Ако искате да усетите от второ лице вълнението от отварянето на играта, можете да видите видеото в канала ни в youtube.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.youtube.com/watch?v=FK59-9GOqGQ“ target=“blank“ ]Massive Darkness: Unboxing[/button]

Самата игра е дънджънкроул приключение ставаща както за един (много нацепен, хардкор, ветеран играч) така и за 6 играчи (с не чак толкова мускули и опит), с множество мисии, чудовища, предмети за откриване и различни класове за развиване на героите. Ще се постарая да не се разливам много с ревюто, защото с видеото малко прекалих. Но знаете как е с любимите теми, просто никога не се изчерпват. А това е Massive Darkness, и тя е велика.

Да започнем с това, което движи играта, а именно нейната механика. Тук за разлика, от някои по класически представители на този жанр нямаме дънджън мастър, дънджън лорд или човек, който ръководи лошите и движи играта по време на приключението. Въпреки това почти винаги има един играч, който тегли картите, слага миниатюрите, зарежда интериора на стаите, а останалите просто се грижат за героите си.

Системата е автоматизирана до толкова, че в нея са изчистени почти всички неточности относно кое как се движи и какво и до колко може да го прави. Звучи малко сложно, но реално не е . Всяко приключение е с ясно зададена цел, имате предварително подредена карта, заложени са ви тайните обекти, имате старт, финал и разположение на вратите за различните тъмници в подземието.

От тук на татък започва автоматичното зареждане на вражески единици и местоположението на съкровищата. При нормален ход на играта, няма как да знаете какво ще ви се падне, но ако желаете да се изправите срещу конкретна раса противници, можете да заредите само тях в тестетата(да няколко са, после ще разкажа и за тях).

Имате два типа противници, всеки разделен на две под категории. Едните се активират когато претърсвате дадена „стая“, а другите се появяват изневиделица в зависимост от събитието, което ви се падне в края на всеки рунд. Интересно в случая е залагането на предмет подарък към злодея, който получавате като награда, ако го победите разбира се.

В една от най-любимите ми дънджънкроул игри Heroquest, има случай – когато победите супер силната твар, решите да я претърсите и от нея се появява друго чудовище 😀 😀 😀 – кофти нали, особено ако сте на 1 живот. При MD този проблем е отстранен и слава на Лорда, защото тук някои от враговете ви са доста силни и тежко бронирани. В почти всяка стая има сандъци със съкровища – богата работа. Не се налага много да се напъвате, за да си намерите хубава екипировка. Обмислям идея за открит пазар в края на всяка мисия по мои правила, но за това в друга статия.

Класовата система е една страхотна иновация доразвита от Zombicide BP. Тук вече имаме класове герои с много и разнообразни умения. За разлика от ZBP, където всеки герои имаше няколко умения за отключване на различно ниво от своето развитие, тук героите имат две основни умения и могат да бъдат развити в какъвто клас (всеки клас има много и разнообразни умения за отключване) си пожелаете. Отдолу на всяка карта са ви предложени подходящи класове спрямо типа герой, но не е задължително да го спазвате. Някои от класовете бяха отворени като стреч голове (тази кампания имаше супер много неща като бонуси, а не само безброй герои, с които надали ще успеем да играем) общо 11 на брой.

За да вдигнете левел и да отворите умение в даден клас ви трябват експириънс точки разбира се, които се трупат като елиминирате противници. Има двоен стандарт на тези точки, доста добре измислен. Малък и голям експириънс, като ако просто играете една мисия с приятели вие използвате големия, за по бързо отключване на уменията. Но ако играете историята на всички приключения последователно, то тогава използвате малкия експириънс, където всеки 5 малки точки ви носят една голяма.

Нивата на терена са разделени от 1 до 5 в зависимост от броя плочки и зададеното приключение. Така на всяко ниво отваряте различен левел чудовище, но и теглите различен левел съкровища. Колкото са по силни тварите, толкова е по сладка наградата. Като играем, по някога се случва да намерим по-висок левел оръжие от този на нивото, на което се намираме и трябва да чакаме да преминем на следващото, за да можем да го използваме. Има герои с базови умения, които с подходяща екипировка стават недосегаеми още на второ ниво.

Важното на моята компания е винаги да се забавляваме, без значение какво се случва с героите по време на игра и да се наслаждаваме на развитието на дадената история.

Въпреки че са предварително зададени приключенията, платформата е достатъчно гъвкава, за да ви позволи да доразвиете историята и например да вкарате специален бос или персонаж, който да доокраси и да направи вашето приключение още по-вълнуващо.

Противниците в играта са сбор от всички класически раси характерни за дънджънкроул игрите – орки, гоблини, троглоиди,  джуджета, рептили и мишоци. Всяка раса разполага с по два вида войници, два вида босове и една специална единица наречена агент. Отделно от това има голям набор и големи чудовища – Бродещи, благодарение на стреч головете, те са над 30 броя – тролове, огрета, циклопи, минотаври, абоминейшъни, горгони и дори един бял еднорог, чиито грива и опашка са в цвят дъга.

Усещането от изиграването на една такава кампание е уникално най-вече зареди близкия контакт с хората. За това харесвам и настолните игри като цяло – гледаш човека пред себе си и можеш да усетиш емоцията му. За разлика от компютърния екран, където играете с „приятели“ от цял свят и уж сте ок, а в следващия момент, той е в противниковия отбор, избива отряда ти със скапания си хеликоптер и ти пуска ракета с термовиждане…“приятели“. Настолните игри сплотяват, а ролевите кооперативни настолни разкриват истинската същност на хората. Така разбирате кой е добронамерен, кой е алчен, кой е смел и безразсъден (това съм аз, винаги отпред с по два меча в ръката), и кой би ви оставил да кървите на пода в тъмницата, за да може да спаси себе си до финалната права.

Нека не пропускаме удобството от факта, че можете да вдигнете реална наздравица, след като задружно сте смачкали гигантския паяк на предпоследното ниво. Виждали сте какви ли не варианти на хора играещи този тип игри. Някои дори си правят и косплей парти, докато играят, за да могат да вникнат още по-на дълбоко в същността на героя си. Е ние не сме от тях, но за сметка на това съпреживяваме всичко, което се случва все едно е от първо лице.

Правилата са ясни и точни до толкова, че ако нещо не ви харесва можете винаги да си го промените. Хоумрулз бейби! Аз лично елиминирах няколко неща, които изискват отделно действие и ги направих безплатни в края на хода на играча, за да спестим време (…ще ми искат те на мен отделно действие да си пренаредя екипировката, как ли пък не!). Така или иначе една такава кампания се играе около час и нещо, а сбиването на тези действия не нарушава и не разваля по никакъв начин самата игра и удоволствието от нея. Тук реално героите имат взаимоотношения по между си. Могат да се комбинират като един отряд или да се разделят на екипи в зависимост от уменията си. Разменят си екипировка помежду си и се лекуват взаимно. Това е истинска отборна игра в тези трудни времена на мрак и агония.

Разполагаме с огромен набор от оръжия и екипировка и което е по-характерно за компютърните RPGигри тип Diablo, и тук има комплекти, които ако се съберат дават страхотно преимущество на героя.

Основният проблем на този тип игри е сетинга. Този проблем е основно от две части – време и място. Времето винаги е различно, но с подходящ органайзер бързо може да се сведе до минимум. Докато мястото е по-сложно, защото понякога се налага картата да е по-широка или дълга от масата ви. Това не са игри, които можете да играете в края на борд гейм вечерта след като сте загряли с няколко по-леки филъра. Тези игри, още от времето на D&D от края на 70-те изискват предварителна подготовка. Сега не е чак толкова голяма, като сами да си пишем сюжета и да си мислим героите, но отнема време.

Имаме, както споменах, един куп фигурки, които е добре да са подредени и подготвени по раси, за да може веднага да влязат на терена щом бъдат активирани. Отделно имаме терен за сглобяване, зареждане на карти със съкровища по нива, чудовища пак по нива, бродещи и не леката задача да си изберем герои – кой от кой по интересен. Препоръчвам ви, когато играете MD или която и да е от другите дънджънкроул игри, просто си отделете вечерта само за това. Така ще изпитате максималното удоволствие от приключението и спокойно ще можете да се потопите в атмосферата на фантастичния свят който е пред вас.

Платформата е гъвкава и то не само зареди домашните правила. В кикстартер кампанията пуснаха карти, които ни позволяват да вземем зомбитата и героите (само тези от магазинните версии, без кикстарските) от ZBP и да ги вкараме в света на MD. По този начин ето ни и зомбита в подземията, за къде сме иначе без тях?

Можем да взаимстваме и теренните плочки, което при едно авторско приключение би ни позволило да излезем на повърхността, да отидем до таверната, да ударим по един грог и да се върнем следобед, за да донакажем малките зелени пакостници. Самото „наказване“, което се изразява в битки с помощта на зарчета е доста иновативно, поне за мен.

Създателите на играта са направили зарове с уникални пиктограми специално за MD. Заровете се делят на два типа – атака и защита, и са разделени на две нива, слаби и силни. Друг интересен елемент е контра атаката, която е нещо нормално, поне за мен, но в някои игри става така, че аз удрям орката, после Стефчо я удря и чак в хода на чудовищата или дънджън мастъра орката има шанс да ни атакува. Най-накрая има възмездие за онеправданите орки. Играта стана хит още по време на кампанията. След като си получихме кашоните, най-върлите фенове (тези дето първи си взеха игрите и две седмици не ходиха на работа) създадоха групата Massive Darkness Fanatics (горд „член“ съм) и там света на играта се доразвива всеки ден. Лично аз, защото съм и комикс фен освен всичко останало, си намерих от ebay батман и жокера от ZBP и им направих геройски карти за MD (в групата също ги пробваха и доста се харесаха). За да не бъда в разрез с правилата съм комбинирал оригинални умения от други герои без да ги пресилвам.

…да пак се олях, като гледам текста. В заключение – MD е специфична игра, която за да играете ви трябват поне още трима души, готови да отделят 2-3 часа и да не си гледат телефоните, докато не приключите с куеста. Ако не си съсредоточен играч в приключението и да усетиш атмосферата – то тогава няма смисъл да играеш. Цената, ами да това си е една трета от средната заплата за страната (на мен кикстартера ми излезе почти една цяла средна заплата, но кеф цена няма, както гласи една поговорка). Силно препоръчвам Massive Darkness както за начинаещи, така и за напреднали играчи. Тази игра гарантира часове забавления. А ако не ви се свидят средства  разширенията са много добро допълнение към света на MD, защото освен фигурки на герои и едно голямо чудовище, в тях ще намерите и уникален клас герой характерен само за това разширение и допълнителни карти със съкровища и артефакти. А картите, които комбинират MD и ZBP ще се появят изгодно в ebay.

И не забравяйте  – For the Darkness is Massive, and full of terrors!

  • Речник:
  • ZBP – Zombicide Black Plague
  • MD – Massive Darkness
Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Penguin Pile-Up – „Детската Дженга“

Вашият коментар

Завършихме с детска игра предната седмица. Започваме новата по същия начин. Ravensburger наистина ми отвори очите към подценяваните игри от щандовете на детските магазини в моловете. За да не повтарям тезата си от предната статия, ще премина директно към играта.

Penduin Pile-Up е точно това, което звучи – накачулващи се пингвини.

Дам дам дам, дам да-дам, дам да-дам!

Играта е за ловкост и от типа на Jenga, но по… изпъкваща. Това е отново от онези детски игри, които пристигат с огромна джаджа в тумбестата си кутия.

В случая – това е гигантски айсберг, върху който ще слагате големи пластмасови пингвини.

Айсбергът е кух и пластмасов. Той едва се държи на поставка под него и се клати през цялото време. Върху него има места за стъпване, но те са обли и неравни, което ги прави напълно нестабилни.

Пингвините пък са с неловки и широки крака, които се закрепват едва-едва върху малкото място, където биха могли да стъпят.

Всеки играч получава по няколко пингвина и целта ви е да сложите всичките върху айсберга. Играчите се редуват да слагат по един пингвин и ако по време на хода ви паднат пингвини, вие си ги обирате за вас. Ако падне пингвин… вероятно няма да е само един, а ще бъдат всички, тъй като няма пингвин, който да не се държат на косъм.

На това се държи целия айсберг.

Моят син (4 години и половина) има опит с дженга още преди година и беше изключително добър на нея. Тук му трябваха няколко игри, за да свикне с внимателността, която изисква играта. Докато в Jenga ловкостта идва от това да изкарате блокче от кулата, тук идва от мисълта за баланс и внимателното поставяне на големия пингвин.

Въпреки че на Вики все още е трудно да схване принципите на баланса (да сложи пингвин от страната, която има по-малко пингвини), той се забавлява и започва да става все по-добър. С други думи, тази граница 5+ е отново безумна. Играйте си с три-четири годишните и не ги слушайте.

Penguin Pile-Up е отлична игра и си заслужава за игра във вашето семейство. Е… ако търсите геймърска игра за баланс, не мисля, че това е за вас. Пробвайте с Junk Art… въпреки че спънката в цената там е сериозна.

Това е… рядкост.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://comsed.net/%D0%B8%D0%B3%D1%80%D0%B0-%D0%BF%D0%B8%D0%BD%D0%B3%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B0″ target=“blank“ ]Купи: „Пингвини на леда“[/button]

 

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Aetherium – Добре дошли в кибер пространството.

Вашият коментар

След извесно отсъствие отново съм на линия и както се казваше едно време – „На есен с песен“.

Днес ще ви занимавам с една моя много любима реалност – света на Матрицата. Предполагам голяма част от вас са гледали не безизвестната трилогия (особено първия филм) на братя (вече сестри) Уашовски, където ни показаха, че реално живота, който водим е сън в инкубатор, а ние самите сме просто батерии захранващи съществуването на машините, превзели земята. Филма е с дълбоки замисъл и философия и за да не се отклонявам от темата ще ви предложа да го гледате, ако все още не сте.

Да се върнем на играта, която е настолната версия на гореспоменатия филм, в която вие и вашия противник поемате командването на една от двете враждуващи фракции – властта и съпротивата. Базовата игра пристига с всичко необходимо да се потопите в света на Aethera. Властта е представена от фракцията на управляващите – the Axiom, които налагат своите строги закони, за да запазят реда в реалния и виртуалния свят. Съпротивата е представена от сайбър пънк движението – The Nanomei, които се борят за свобода от поробилия ги виртуален свят. Личи си, че играта е правена от фенове за фенове, но това ни най-малко не трябва да ви спира да се впуснете в това виртуално настолно приключение.

Първото, което наистина прави силно впечатление са рисунките по кутията, ръководството и компонентите. Отваряйки книгата(книга – защото е доста дебелo това ръководство) за първи път ще се натъкнете на историята за възникването на Aetherium-a, което допълнително ще ви помогне да „влезете в Матрицата“, докато играете. Правилата и обясненията са много обстойни с подходящи изображения към тях. Лично аз до момента не съм попаднал на нерешима ситуация по време на играта.

Дъската за игра, или по-скоро „терена“ – защото не знам българския превод на текстилна основа за игра :), е направен от принтиран плат с гумена подложка и може както да се сгъва или да се навие на ролка. Лично аз не препоръчвам нито един от двата варианта, ако можете го съхранявайте изпънат, защото гумата ако преседи много време в свито състояние трудно ще се оправи. Нещо, което не ми хареса в терена е неговия размер. Като игра за двама души е направо огромно. Разбирам каква е била основната идея за това, но малко хора имат толкова големи маси за игра вкъщи.

Дашбордовете(тук наречени – командни конзоли) са оформени като екрани на футуристичен команден таблет. Добрата и ясна организация помагат на играча да ръководи бързо и лесно фигурите си (което е голям плюс при подобен род игри). Признавам си че това са най-големите дашбордове, с които сме играли, но тук няма да се оплаквам от размера, защото всичко е ясно и четливо – браво за доброто решение.

Както повечето игри с миниатюри и тази има свои теренни плочки, които тук се наричат – схеми. Те са разделени в три размера – S, M и L. За разлика от други игри тук авторите са измислили много интересна механика за раздвижване на терена по време на игра, като така наречените схеми могат или да се въртят по оста си или да се предвижват в пространството.

Важни компоненти в играта са фигурките на нодовете и пилоните. Това са програми – устройства, които стабилизират материята в Aetherium-a и я правят обитаема за посетителите й. По време на игра двете фракции се борят за контрол над тези обекти, защото притежанието им носи допълнителни точки и стратегическо преимущество .

Всеки герой(тук ги наричаме програми) в играта разполага с карта показваща характеристиките му и неговите специални умения. Програмите биват няколко типа, но в базовата игра са само три – Аватар, Функция и Подпрограма. Както в повечето случаи и тук имаме стандартните характеристики – име, клас, точки живот и специални умения, но и някои иновации добавени от авторите. На пример всеки Аватар има отделни точки RAM (това е заместителя на мана или енергия и  в общи линии това с което плащате за мащабните си действия като ръководител) от тези на командната конзола. Също така всяка програма има свой “.EXE” файл, който е уникално умение за всеки и има своя определена цена.

Както при всяко действие и тук имаме противодействие и то се нарича – Повреда в козолата. Това са специални карти, които се поставят под картите на програмите и се активират след тяхното унищожение. С други думи, както и в реалния живот, когато искаме да спрем дадена програма от мобилните си устройства, системата ни казва, че това може да доведе до трайна повреда или да забави производителността на устройството. Трябва да помислят и за ъпдейти, които да изискват по голяма командна конзола  😀 😀 😀

Зарчетата, ех зарчетата – специален дванадесет стенен модел с пиктограми, създадени специално за играта. Вършат страхотна работа в трудни моменти. Единственият недостатък е, че трябваше да са искрящо зелени с черни символи (матрицата, бейби).

И на края за компонентите, ще завърша с миниатюрите – да при мен почти винаги нещата опират първо до миниатюрите, после до „какво изобщо да правя с 20 миниатюри и кофти механика с липса на художествено оформление“(примерът е за друга игра). Та фигурките са супер детайлни. Минитата са 3D принтирани на висококачествен принтер с ненормалния детайл до микрон. След оцветяване ще изглеждат още по-добре. Но, едно голямо НО!!! Този материал е опасен за игра. При най-лекия натиск елементите се чупят, защото са малки и крехки. Това е като нож от хидравлична ножовка – стоманата реже всичко, но стане ли въпрос за еластичност се чупи като стъкло. Надявам се в масовото производство да са заложили на по-качествен полимер с по-висока еластичност, но запазвайки същия детайл. Дизайните са добре подбрани от различни филми и анимации показващи подобен род диктаторски системи. Един от аватарите на съпротивата е Ви от „В като Вендета“. Имаме цял отряд командоси взети от японската анимация „Джин Ро“ и един куп сайбър пънк постапокалиптични персонажи.

Геймплеят се изразява в няколко различни типа сценарии разделени в две категории – базови и допълнителни. Всеки сценарий се нарича Операция. Игралното поле се нарича сървър, чиято подготовка е различна за различните видеве операции. Но две са основните неща, които не се променят в играта – контрола на нодове и пилони, както и елиминирането на противникови програми. Въпреки заровете, единиците имат фиксиран ход, което допринася за по-добрите стратегически възможности по време на игра. Комбинацията от различни умения може както да ви помогне, така и да ви затрудни в зависимост колко добре познавате програмите си и техните възможности. Въпреки това играта е сравнително лесна за научаване с малко подсказки от ръководството при първите 2-3 игри. Интересните механики за движение и разместване на терена помагат за допълнителната гъвкавост на геймплея. Като фен на Матрицата, играта ми оставя откровено положителни емоции. Не харесвам особено така наречените уоргеймс с миниатюри, където само се изчислява разстояние и се хвърля една шепа зарове и се калкулират различни типове оръжия спрямо различни типове броня и „ама моите хора имат лазери за допълнителна точност +50% успеваемост, да ама моите са до ушите в яма с *@*@, което намаля твоята точност с 80% и трябва да хвърляш отново всичките си зарове с точно попадение“…и да, после защо Пешо замерил Иван с рулетката си!? Играта е хубава!

За финал ще отбележа, че с базовата игра получавате много малка част от програмите в света на Aetherium, но въпреки това тази част е повече от достатъчна, за да се забавлявате с приятел на същата вълна. За по-запалените ще добавя, че на скоро излязоха още две фракции House Ikaru – кибер корпорация, чиито програми изглеждат като роботи и киборги и The RezX – останките на могъщата корпорация RexCon, първата изследвала Aetherium-a, но за жалост разпаднала се след ,първата велика търговска война. Техните програми са в стиймпънк стилистика и наподобяват доста героите от “Лигата на необикновените”. Така че, ако имам шанс ще напиша още едно ревю и за новите фракции и как те се вписват в очевидно враждебния и изпълнен с жажда за контрол свят на Aetherium.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.anvil-eight.com/aetherium“ target=“blank“ ]Повече за играта: Anvil Eight Games[/button]

 

 

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Ghost Blitz – Една от най-добрите игри в жанра

Вашият коментар

Може да срещнете играта и само като Blitz, a някъде може дори да я видите и в по-малка кутийка. Както и да се сблъскате с Ghost Blitz обаче винаги ще получите едно и също – тесте карти и пет големи фигурки в различни цветове.

Преди няколко месеца писах ревюта на поредица от игри за наблюдателност и бързина. Blitz също се вписва в тази категория, но определено козметиката на играта е страхотна(не повече от тази на на Fun Farm, разбира се).

Тук принципът е същия като във всички подобни игри – имате фигурки (В случая бяло духче, червено кресло, синя книга, сива мишка и зелена бутилка). Обръщате карта от тесте и първият, който забележи това, което се търси в картата го грабва. Нищо забележително до момента…

В средата на масата се поставят петте фигурки.Картинките в тестето карти показват фигурка и цвят. Фигурката обаче не е изрисувана в стандартната форма. Рисунката е в различна поза и състояние от самата фигурка на масата, така че не е твърде очевидно веднага. Освен това, всяка карта показва точно две фигурки, като не е задължително цвета да отговаря на фигурката в средата на масата.

За да грабнете фигурка, трябва или фигурка от картата да е с правилния цвят или да грабнете единствената фигурка и единствения цвят, които не са на картата. Картите са така премислени, че верния отговор винаги е точно един.

По този начин вие винаги внимавате за две неща и мозъкът ви леко започва да стърже в две полюсни посоки. Или липсва цвят и правилна фигурка, или има правилна фигурка и правилен цвят.

Колкото и интересно да звучи обаче, дори и така, играта нямаше да се отличи от останалите си събратя. Това, което я прави да стои сред най-добрите игри от този тип е втория вариант, с който винаги трябва да играете според мен, освен ако не цъкате играта с много малки деца.

Във Вариант 2, към нормалните 2 изисквания за грабване на фигурка се добавя и трето, и тук мозъкът ви вече започва да блъска по черепа с викове за помощ.

Третото правило работи, само ако на картата е показана книга. Ако има книга, то тогава вместо да грабнете фигурката, която трябва да грабнете, вие трябва да извикате името й.

Това малко правило, на пръв поглед безобидно, може да ви скапе навика, който може да си изградите с тегленето на картите. Защото преди всяко теглене на карти не може да сте сигурни за какво точно трябва да гледате. А и нека не забравяме, че все пак всичко това се случва за бързина.

Заключение

Ghost Blitz е предизвикателна игра за наблюдателност и бързина. Добре де, не искам да си помислите, че това е тежка главоблъсканица тип Ricochet Robots, но от игрите тип Jungle Speed, Fun Farm, Dobble, Lightning, ButterKO и още сума ти подобни, мисля че се изкачва някъде нагоре, ако не и на самия връх.

Blitz предлага провокативни „задачи“ в реално време, които ще наградят по-пъзеломислещите от вас.

Както многократно съм заявявал, аз съм такъв човек и въпреки че тук не говорим за любимите ми пространствени пъзели, Blitz успява да почеше поне малко тази моя любима краста към преподреждане на картини в главата.

Препоръчвам я на всяко семейство, със или без деца, защото правилата са лесни, а забавлението е сигурно. Геймърите могат да открият предизвикателен филър в лицето на Blitz, но трябва да се има предвид, че все пак не всички си падат по такъв тип пъзели. Също така играта силно разчита на цветове, така че хората които имат проблеми с виждането на конкретни цветове, може би е по-добре да потърсят нещо друго.

ПЛЮСОВЕ:

  • Предизвикателна
  • С отлични компоненти
  • Подходяща както за деца, така и за геймъри
  • Играта е изцяло на български

МИНУСИ:

  • Ако не си падате по този тип игри, Blitz няма да ви промени мнението
  • Ако имате проблеми с цветовете, по-добре странете

Играта е разпространена в България от официалните представители на Zoch за нашата страна – Simba Toys и можете да потърсите Ghost Blittz из не чак толкова специализираните магазини за настолни игри като Хиполенд.

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Scotland Yard – Модерна игра от преди 34 години!

Вашият коментар

Не твърдя, че съм играл всички игри с дедукция и тайно движение, въпреки че през мен са минали едни от най-известните – Letters of White Chapel, Fury of Dracula и Specter Ops). Не твърдя и че съм особено добър на тях. Даже обратното – твърдя, че съм много зле. Не твърдя и че това ми е любимия жанр, въпреки че си изкарвам чудесно всеки път щом играя „шмугващия се“.

Всъщност, в тази игра, повече от всяка друга подобна, ролята на криещия се с пъти по-интересна от тези на гонещите.

Но да започнем от далеч. Да кажем от 34 години далеч, защото Scotland Yard се появява на пазара през 1983-та година и от тогава насам има сума ти версии, да не говорим за инспирирани игри от нея. Може да се каже, че Scotland е бащата на всички тези игри. Това е онзи консервативен патриархален баща, в чийто дом е по-добре да не се връщаш с боядисана коса, цигара и никоя друга оценка освен 5+, защото под това си провал за фамилията, а над това си „голямата работа“ или в най-добрия случай подлизурко.

С други думи, със Scotland Yard нямаш верен ход.

И нека ви кажа, има защо Scotland Yard все още да е толкова изискваща и арогантна. Това е игра на съвременно ниво, въпреки годините си. Като се има предвид, че съм играл нейните наследници преди нея, мога спокойно да кажа, че тати не отстъпва. Особено важи за Specter Ops и Fury of Dracula, но да кажем те са малко по-различни, така че да не навлизам грубо сред хората с вили и факли. Със сигурност обаче Scotland Yard има много общо с Letters from White Chapel. Освен някои механични прилики, не може да не се открои факта, че и двете игри се развиват в Лондон и се играе върху картата на града.

Историята в Scotland Yard не се развива около Шерлок Холмс, колкото и да не ви се вярва. Очевидно в Лондон има и кадърни детективи, които също могат да хванат този-онзи, без да разчитат на досадника с лулата.

Освен това, тук не издирвате и Джак Изкормвача, така че и това клише за стандартните лондонски стереотипни престъпници може да се наруши. Всъщност… не знаете кого точно преследвате, така че ако ви душата ви зове, можете да си го наречете Джак (име, което се ползва за някой, на когото не знаете името). Играта го нарича Господин Х, откъдето после се нароява и цяла поредица дедуктивни игри, до които така и не съм стигал.

Ако никога не сте играли подобни игри, ето ви идеята на кратко – Един от играчите е Господин Х, който се движи из уличките на Лондон, след като е извършил някакво неясно престъпление. Детективите и полицаите го търсят, но им е трудно да го открият, защото, и тук се крие цялата база на един немалък жанр, Господин Х се движи секретно без да се показва на картата.

Ако сте играли Letters of White Chapel сте виждали колко е улеснен Джак – той има собствено табло с мини карта, която да си следи и над която да си пише координатите, по които се движи. В Scotland Yard, този тип добавка все още не е бил измислен и всичко, което помага на Господин Х да не разкрият накъде му гледат очите, докато се взира в голямата карта на масата е малка козирка (която пристига с играта) и целия морал на другите играчи, които трябва да се извъртат, докато той се чуди къде да се движи.

Всъщност, на теория, би трябвало козирката да е достатъчно, защото наистина няма как да видите накъде гледа погледа му, но понякога Господин Х може да направи такиви хитри ходове и подвеждащи маневри, че в даден момент да е почти на другия край на картата. А в този случай ще се наложи да си обърне цялата глава… освен ако не използва това за объркване на другите. Аз не съм толкова умен, а когато се мисля, че съм и се правя, че съм, съвсем не съм, защото ме разбират, че се правя, че съм и знаят, че не съм. Така че най-вероятно в интернет има малки табла и параванчета, които да си принтнете за помощ.

И като казвам това, веднага вметвам – компонентите в Scotland Yard и илюстрациите по картата са с отлично ниво! Изобщо не можете да предположите, че тази игра е на над 30 години. Дори Господин Х използва гъзарско пластмасово табло, където записва тайните си местонахождения и слага токъни с билети върху тях, с които да подскаже на детективите с какво се е движил.

Билетите са оригинална част от играта и действат като ограничен ресурс, което не съм срещал в подобна игра. Всъщност, Господин Х има неограничено количество, но детективите има определен брой билети за автобус, таксита (да ги наречем ваучери) и такива за метро (явно картата за градския транспорт не важи за него).

Различните локации по картата имат различен метод за придвижване, като почти всяка локация има няколко различни начина за достигане. Всяка точка е достижима от всяка съседна точка с ваучър за такси. Спирките на градския транспорт обаче са по-полезни (в повечето случаи) от такситата, защото за един ход можете да изминете доста растояние, особено с метро. И тук изгубих геймърите таксиджии.

Тази механика позволява за бързо достигане на далечни разстояния, защото ако някой детектив се окаже далеч от Господин Х, трудно би се върнал в играта. А ако му свършат билетите за метро… кофти.

Целта е поне един от детективите, или в някои случаи полицаи (по-добрата версия на детективите според дизайна на играта) да е на едно поле с Господин Х.

Таблото на Господин Х.

На пръв поглед изглежда трудна работа… и е така, но ето и врътката, която дава полезна информация на издирващите.

На всеки няколко хода, Господин Х е задължен да се разкрие. Това не е лека работа за престъпника, защото трябва така да се е подготвил в предните ходове, че да не се окаже на една рЪка разстояние от детектив.

Тази механика е малко „насилена“ според мен, тъй като в известен смисъл „рестартира“ играта и единственото развитие до този момент се крие в разместването на фигурите по картата. В другите подобни игри няма такова „фиксирано“ разкриване. Там по-скоро използват механики, с които да откриват следи от криещия се, което допълнително обогатява интригантските възможности за блъф маневри на Господин Х.

От друга страна, тези допълнителни механики и забавят играта. Мога смело да твърдя, че Scotland Yard e с пъти по-бърза от другите три игри, които споменах (особено от безкрайната Fury of Dracula). Разбира се, както всички такива игри, дължината основно зависи от броя на играчите и както повечето от нас знаят – такива игри са най-добри с двама или трима.

Заключение

Scotland Yard е горд представител на жанра „скрито движение“, като с почти нищо не отстъпва на новите и по-„модерни“ игри от този тип. Играта е лесна за научаване, бърза и предлага достатъчна доза напрежение, за да ви задържи в атмосферата през почти цялото време. Почти всичко в компонентите е разкошно и определено ще получите доста за парите си.

Споменах толкова пъти думата „почти“, защото има някои неща, които са лек символ на остаряла игра, натъртвам на „лек“. Това са липсата на параван и лична карта на Господин Х и механиката с рязкото появяне на Господин Х от време на време, което „рестартира“ играта. Няма да навлизам в безумните правила за начинаещи, с които идва Scotland Yard, защото са абсурдно глупави. Въпреки, че от този тип, все още Letters of White Chapel ми е любимата, Scotland Yard гордо се намърдва на второ място и никога не бих отказал игра на нея.

Ние, геймърите, често си мислим, че ако нещо не е най-новото, то вече е загубило стойността си. Не отбягвайте Scotland Yard само защото е на 34 години. Aко не го знаете, няма никога да й дадете толкова. С право играта е толкова широко разпространена и до днес и ако не сте забелязали – можете да я откриете и у нас, и то изцяло на български.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични компоненти
  • Елегантен дизайн, който не отстъпва на отстъпва на съвременниците
  • Бърз и напрегнат геймплей
  • Изцяло на български

МИНУСИ:

  • Липсва параван за Господин Х, който е от критична важност
  • Играта с Господин Х е с пъти по-интересна от тази на детективите (освен ако не играете само двама)
  • Механиката с откриването на Господин Х на определено време рестартира цялата игра и прогресът да изглежда напразен

Sctotland Yard може да се открие тук-там у нас, затова просто ще ви дам линк към едно от тези места.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.game.store.bg/p146936/scotland-yard-strategicheska-nastolna-igra.html“ target=“blank“ ]Купи: Scotland Yard[/button]

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Лабиринт – стара, ама лачена!

4 коментара

Нарочно написах заглавието на български, защото играта е преведена на български и разпространена широко из страната. Толкова е разпространена, че е твърде вероятно много хора да я притежават и никога да не са чували за хобито на съвременните настолни игри. Просто защото тази игра си е извън статистиката.

Лабиринт вирее от 1986 в Европа и не мога да ви кажа в кой светъл ден се е преселила у нас. Във всеки случай името в момента й е толкова популярно, защото… ами защото не е само нейно. Вече съществуват толкова много други игри с името Лабиринт под една или друга форма, че нищо чудно да търсете детска игра и да попаднете на тежка военно-политическа симулация. Затова, ако търсите Labyrinth по чуждите сайтове в интернет, ви съветвам да я издирите с името The aMAZing Labyrinth.

Вече съм споменавал Лабиринта в една-две от общите ни статии в сайта като отлична семейна игра и такава, която можете да играете с децата си. Време е да поотделя малко повече време на тази класика. Причина номер 1 – това е една от първите игри в моя дом, и която все още е тук. Причина номер 2 – пристигна ми второ „ревю“ копие и ми се налага да я погледна пак… не че се оплаквам.

Познайте коя е новата кутия…

Лабиринт е една от игрите, които съм играл най-много… по принцип. Играл съм я десетки и десетки пъти (въпреки че не скоро време), като почти всички пъти са били с геймъри. Защото независимо от детския арт и старонемска визия, напомняща игри тип „100 в 1“, тази игра може да ви изпържи мозъците, ако я играете твърде състезателно… както би трябвало! И това особено важи, ако добавите едно малко правило, което не е в книжката, отново – а би трябвало.

За пръв път срещам карти на пънчборд…

В началото на играта нареждате всички плочки върху централна дъска. След това, слагате фигурките си върху съответния цвят и започвате. Когато сте наред теглите карта и тя ви показва картинка, съответстваща на друга картинка върху една от плочките на централната дъска. Вашата цел е да достигнете до това място с вашата фигурка. За целта, хващате единствената плочка, която не е на дъската и избутвате цял ред, избран от вас. С други думи – с всяко избутване става сериозно пренареждане и пътищата тотално се изменят. След като сте бутнали плочките, проверявате дали фигурката ви може да стигне безпрепятствано до съответната картинка. Ако не може – ходът ви свършва. Ако може – придвижвате се до картинката и си запазвате картата с лицето надолу (като точка). След това теглите нова карта и така, докато свършат картите (които са колкото картинките по дъската).

Новата фигурка от това издание – вляво. Старата – вдясно.
Новата фигурка от това издание – вляво. Старата – вдясно.
Новата фигурка от това издание – вляво. Старата – вдясно.
Новата фигурка от това издание – вляво. Старата – под някой диван.

За съжаление, този начин на игра е изключително случаен, защото понякога вашата картинка може да е на най-неподходящото място, което можете да достигнете чак след няколко размествания, и то само ако опонентите ви помогнат, което само по себе си е оксиморон.

За щастие, ние добавихме едно малко правило, което тотално измени опита ми с тази игра и я заобичах! Просто вместо да теглите една карта – теглите 3 и винаги допълвате до 3. Така винаги имате избор и шансът картинките ви да са заклещени е минимален.

Дотук говорих за играта като геймър. Сега ще ви кажа нещо и като баща. Големият ми син е на 4 години, и дори когато беше на 2, ние редовно играехме с Лабиринта. Казвам „с“ Лабиринта, защото ние често си измисляме правила с компонентите на игрите вкъщи. Лабиринта е един от най-благодатните инструменти за домашни правила, които съм срещал, защото не само, че има оригинално движение на плочки, но и самите плочки са с големи и с ясни илюстрации на пътища, по които малките момчета обичат да карат колички, или да движат човечета.

От тук и идва леко странният факт, че илюстрациите са като за много малки деца, а геймплеят е точно за такива, каквито пише на кутията – 7-99 (като навършиш 100 – край, няма повече игри, сори). Определено Лабиринта развива пространствено мислене, но деца на около 5 ще се поизмъчат с тази игра, поне с оригиналните правила.

Заключение

Все още мисля, че Лабиринта е една от най-добрите семейни игри, които можете да играете както с родителите си, така и с децата си. Не случайно играта има толкова много тематични версии.

Вярно е, че има страхотни съвременни заглавия, които на пръв поглед изместват тази „детинщина“, но простотата и бързината на геймплея поддържат Лабиринта във форма вече трето десетилетие. Искам да кажа, тази игра ми е почти набор! Ако съм знаел, че такива неща са съществували едно време, никога не бих прибегнал до стотиците часове на Монополи и „Гледай си работата“. Бих се разбивал само на бижута като Labyrinth.

ПЛЮСОВЕ:

  • 30 годишен, но все още свеж дизайн
  • Широко разпространена
  • По-добра и по-евтина от оригинално Монополи
  • С малко подобрения, става подходяща както за геймъри, така и за деца, така и за семейства, така и за семейства с деца, така и за нови хора, така и… абе за всички

МИНУСИ:

  • За разлика от геймплея, външният й вид е остарял
  • Илюстрациите са твърде детски

Можете да откриете играта навсякъде, но ето ви един линк към едно от местата.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.patilanci.bg/product/nastolna-igra-labirint-ravensburger“ target=“blank“ ]Купи: Лабиринт[/button]

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Goths Save the Queen – плъхове, брадви, прасета в катапулт и една твърде дебела кралица.

Вашият коментар

ВАЖНО!

Ако това ревю ви изглежда познато, то е защото вече сте го чели… за което искрено ви благодаря! Преди месеци бях написал превю на тази забавна игра, а както се убедих нищо не е променено (дори и мнението ми за играта), освен добавянето на кутия, така че ще подходя по мързеливия начин и ще ви препостна старото ревю. Поне ще плесна няколко нови снимки. 

Отборните игри са рядкост. Отборните игри, в които всеки има специална роля са дори още по-трудни за намиране. Изключения са игрите от Space Cadets франчайза… но пък те са в малко по-тежка категория. Goths Save the Queen се мушка в кратката блъф форма и се представя като филър игра, достъпна за всички.

С други думи, играта е създадена за 4 човека, но има варианти за двама и трима, както и за повече от 4, ако имате повече от едно копие.

Аз съм играл няколко пъти стандартния вариант от 4 човека, без да използвам и мода, който пристига с играта – Fog of War.

Goths Save the Queen е тактическа блъф игра с отборно планиране на действията, четене на противниците и съотборника, движение по карта, атаки… и хумор. Много хумор.

От невероятно детайлните и хумористични детайли до самата концепция на геймплея, която създава абсурдни конфликтни ситуации, всичко е във вените на хумора… и Saboteur.

Общото със Saboteur е следното. Имате два отбора. И двата отбора се опитват да стигнат до една и съща локация, като там ще открият три карти с лицето надолу и някъде между тях се крие дебелата кралица.

Самата концепция, че се бият идиоти остготи и също толкова изкрейзили вестготи за любовта на кралица загърбва историческият бекграунд и ни хвърля в лекия и семеен абсурд, подходящ дори за деца.

Всеки отбор е съставен от двама човека. Единият е Крал, а другият Военен лидер. Целта на краля е да дава кодирани заповеди, а целта на Военния лидер е да познава какви са заповедите и да реагира с ограничен избор спрямо тях. Заповедите са кодирани, за да не ги разбира другия отбор.

В средата на масата слагате три карти с лицето надолу. Някъде там е кралицата. След това слагате по три полета в две посоки и слагате базите си в дъното. Върху базите си слагате двама войника. До базата слагате и незареден катапулт, който стреля с прасета. Да. Точно така. С прасета.

По време на ходовете се избирате команди и те се случват в определен ред. Командите са най-различни – движение с армиите, стреляне с вашата армия по другата армия, зареждане на катапулта, мятане на прасето по другата армия, наемане на нова армия, барикадиране, пускане на плъхове в барикадите, крадене на чуждото прасе с лешояд, шпиониране на картите в средата.

Само че! Понякога не е толкова лесно да разбереш какво иска от теб този досаден крал! Само си седи в тронната зала и не разбира народа, да не говорим как се води война!

По време на хода си, кралят слага една карта с лицето надолу. Всяка карта показва на гърба си две възможности. Една фалшива карта и една реалната карта. Другият крал прави същото. След това двамата военни лидери трябва да познаят коя карта с действие техния крал желае да бъде изпълнена. За целта той има конкретни карти в ръката си, които също слага на масата. После картите се обръщат.

Ако военните лидери са познали, си изпълняват съответните действия в съответната ицициатива. Ако не, ходът се губи, командата на краля остава на масата и следващи ходове военният лидер може да си я изпълни спокойно, без да се притеснява каква ще бъде новата команда на краля. По този начин, ако комуникацията не съвсем добра на масата може да се понатрупат неизпълнени команди.

Ролята на Военният началник може да изглежда чисто изпълнителна, но не е така. Всяка команда има най-малко две опции, от които лидерът може да избере.

Така играта продължава, докато единият отбор стигне до центъра и открие местоположението на кралицата. На теория, играта се играе за около 20 минути. На практиката е така… в повечето случаи. Имали сме игра, която е продължавала и повече от 40 минути, защото ако играчите играят твърде дефанзивно и без риск, тогава всичко може да се закучи. Да не говорим, че има варианти, в които може да се влезе и в безкрайна спирала.

Това се случва, когато и двата отбора имат един очевиден най-добър ход. За да се прекъсне спиралата някой трябва просто да се откаже. Примерно някой е заредил прасето и е готов да го изстреля, за да избие всички единици на противника. Другият отбор знае това и иска да открадне прасето.

Или ситуация, в която ние конкретно влязохме. Имахме три зони с барикади, ние бяхме в средната. Плъхове се пускат в барикади. Ние имахме точно една армия в средната барикада. Всеки ход се налагаше да си добавяме нова армия, за да не ни убият и последната с плъхове. Съответно три-четири хода бяха – армия-плъхове, армия-плъхове, армия-плъхове. 

Разбира се, това няма да ви се случва във всяка игра. За да увеличите шансът това да не се случи, а и за да си изкарате весело ви съветвам – моля ви, следвайте си целта. Вие трябва да грабнете кралицата. Целта ви не е да се трепете един друг. GSQ е по-скоро състезание.

Горкият…

 

Заключение

Goths Save the Queen е малка филър игра изпълнена с блъф, смехове и малки историйки. Комуникацията със съотборника може да изглежда лесна в началото, но с напредването ще видите колко различно мислите. Със сигурност това е доста различна игра и ще ви трябват няколко изигравания, за да можете напълно да схванете как оптимално да играете. Не е достатъчно просто да си правите вашите неща. Нужно е да следите плановете на противниците и методите на тяхната комuникация, за да сте достатъчно ефективни.

Със сигурност дайте шанс на Goths Save the Queen. Да, имаше хора от моята компания, които не й бяха големи фенове (особено, заради тези луупове, за които говорих), но аз лично останах впечатлен.

ПЛЮСОВЕ:

  • Професионални илюстрации, изпълнени с хумор
  • Бърз и ангажиращ геймплей
  • Истински отборна игра

МИНУСИ:

  • Може да се получи досадна спирала от повтарящи се действия

[divider]

Можете да поръчате играта, като пишете на нашите партньори от Pikko Games в сайта им.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Time2Play[/button]

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Ghostel или Ghost Hunters?!

Вашият коментар

Предполагам повечето от вас са чували за ловци на духове (НЕ, не говоря за псевдо римейка от 2016). Та ако не сте чували, на кратко, става дума за 4-ма ловци на духове, които с футуристична технология улавят спиритичната материя на паранормалните явления и по този начина пазят света от зли духове и демони. В Ghostel нещата са леко на обратно. Тук вие влизате в ролята на един такъв призрак, който „лови“ (по-скоро плаши) хората.

Закачливото заглавие на играта само по себе си подсказва още преди отварянето на кутията, че ще става въпрос за игра в хостел обладан от духове. Малката симпатична кутия обаче крие много повече изненади от колкото може да се очакват.

Тематично разрисуваната карта на стара постройка от средата на 19 век идеално пасва на призрачната обстановка, в която авторите искат да ни потопят. Дъската на играта е максимално oползотворена както с илюстрации така и с всички необходими сектори за поставяне на картите с гости (за които ще разкажа по-подробно след малко) и следене на точките на всеки играч.

Какво още ще откриете в кутията? Ами голяма торба със зарчета по един комплект във всеки цвят съответстващ на дадения призрак. Четири страхотни, веселяшки фигурки на призраци, които са по-скоро сладки и миловидни от колкото страшни. Голямо количество карти – гости и ъпгрейди. И не на последно място – тоукъни и пулчета за следене развитието на играта.

 

Сетинга на играта е сравнително бърз и лесен, ако вече поне веднъж сте я играли. Ghostel е походова игра с фиксиран брой действия за всеки играч. Състои се от две основни фази – дневна и нощна. И се играе до момента, в който се изчерпат всички карти в посетителския дек.

Играта започва с нощна фаза, в която духовете започват да плашат посетителите на хостела. Всеки играч има по три хода, като играе само един на завъртане, така в края на фазата всеки е минал по три рунда. Основното занимание и най-важна цел на играчите е да плашат посетителите на Ghostel-a, като по този начин трупат точки, които в края на играта могат да ги направят победители. Също така играчите могат да се коооперират по двойки или да си пречат, поставяйки съответните тоукъни като бариери.

Плашенето на посетители може да стане по два начина. Събирайки необходимия брой точки чрез поставяне на зарче върху картата с госта или изпълнение на специалното условие в горния десен ъгъл на картата – специална комбинация от зарчета или фобия.

След края на нощната фаза идва ред на дневната фаза, по време на която духовете си отпочиват от тежката и изморителна работна вечер и отброяват спечелените точки. По време на тази фаза в хотела пристигат и нови посетители заемащи местата на страхливо избягалите (поставяте нови карти, изтеглени от посетителския дек).

Също така срещу част от натрупаните точки можете да си закупите една или няколко ъпгрейд карти от трите възможни вида. В началото на играта всички участници започват с равен брой зарове, но по време на дневната фаза  могат да си набавят още благодарение на ъпгрейд картите – Terror bonus. Другите два типа карти са: Spookie favours  и Scare tactics. Spookie favours  лично за мен са най-тактическите карти в тази игра, защото предлагат действия, които директно повлияват на хода на играта още в момента на тяхното изиграване. Scare tactics са картите, които ви позволяват да плашите гости използвайки техните фобии срещу самите тях. Без такава карта няма как да активирате която и да е фобия на дадения посетител.

Правилата на играта са кратки, точни и ясни,но въпреки това играта не е подходяща за деца под 10 годишна възраст. Авторите в случая са решили да ви улеснят максимално, като в книжката с инструкциите са сложили линк към видео с примерен геймплей, разясняващо бързо и лесно кое как и защо 🙂

Да не пропусна да кажа и нещо за артовете на дъската и картите – страхотно тематични са. Както вече казах, общия план на стара постройка изобразен на дъската директно създава призрачно усещане от самото начало, а карикатурно изобразените посетители допълнително подпомагат за веселото настроение по време на игра.

Като заключение Ghostel е една лека и приятна семейна игра, с голяма доза ретро излъчване. Много ми напомня за времето, когато нямаше видео и кабелна, а семействата можеха да отделят 2-3 часа събота вечер (защото по ефирната телевизия даваха само глупости) за две разигравания на подобно заглавие в компанията на децата си.

Ако искате да поразгледате още малко информация за играта, можете директно да се пренасочите към сайта на производителите. 

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://tinkerbotgames.com/“ target=“blank“ ]Tinkerbot Games[/button]

Можете и да се свържете и с партньорите ни от Pikko Games и да ги питате дали не могат да ви издирят някое друго копие. 

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Time2Play[/button]

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Ин совийет Раша, Гоблинс дайс ю!!! a.k.a. Gobline Dice ревю

Вашият коментар

Когато получих играта Goblin Dice искрено се надявах вътре да има миниатюри, не за друго, но идеята за гоблини лекоатлети, която се породи в съзнанието ми ме разсмя още преди да съм видял съдържанието на кутията. Е! Миниатюри нямаше, но въпреки това първоначалната емоция се запази.

Какво е Goblin Dice, с под заглавие на руски „Гоблински кости“ (буквален превод)… на пръв поглед играта не е нищо претенциозно. Но, едно голямо НО, под малкия спретнат капак се крие едно вълнуващо парти изживяване за цели шестима играчи.

И преди да съм започнал с изброяване на нещата, които харесвам или не, искам да ви разкажа за играта.

Имаме гоблини – не говорим за страшните митологични създания, а за онези малки зелени симпатяги с големи уши, остри носове, безкрайно чувство за хумор, сръчност, идейност и слабост към запалване и взривяване. Изцяло изградени в духа и стилистиката на „Warcraft“ нашите лекоатлети са готови да се впуснат в това необичайно за тях приключение, а именно шампионата на „Магическия камък“ – по всяка вероятност „Похитен от д-р Джоунс“. Целта на тяхната надпревара е да достигнат финала възможно най- бързо с помощта на два зара и ловкостта на техните треньори (това сте вие). Първият гоблин достигнал финала печели, a останалите биват прегазени от каменното гюле. Другия вариант за победа пак включва премазани опоненти, а победител е последния гоблин, достигнал най-близо до финала, защото магията на камъка пощадява последния оцелял играч.

Механиката на играта е лесна, гоблините се движат с помощта на зарове, комбинирани с ловкостта и бързината на играчите, а гюлето се засилва или забавя спрямо наклона на терена. Картата винаги е различна, благодарение на разнообразните теренни плочки. Най-лудата ни игра, която приключи в 4 хода беше по терен с наклон изцяло на долу и разбира се всички опоненти бяхме премазани. Освен движението със зарове всяка плочка от картата има и бонус опция, която въздейстъва върху играчите. Фигурките са картонени върху цветни стендове. Заровете са 2 см. от хубав полимер и се търкалят еднакво добре както върху гладка маса, така и върху покривка.

Играта пристига с инструкции на английски и руски, защото трябва да уважаваме родните играчи. На последно място за рисунките и художественото оформление на играта искам да кажа БРАВО! Защото благодарение на тях играча може да се потопи и наслади в дълбочина от цялото изживяване. Сама по себе си всяка плочка е произведение на изкуството. Изпълнени със свежо усещане и с вмъкната шегаджийска нотка, те ни карат да се усмихване, дори когато каменното кълбо прави на палачинка нашите претенденти.

В обобщение ще кажа, че играта е бърза, забавна, с капацитет до шестима играчи, има красиви и практични компоненти, ясни и точни правила и обяснения. Лично за мен няма отрицателни качества, защото се играе минимум веднъж на всяко наше събиране с приятели. Ако сте фенове на леките и забавни игри със свежо излъчване – това е вашата игра.

За повече информация, определено посетете сайта на производителите с тов звънко име.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.gaga.ru/“ target=“blank“ ]Gaga Games[/button]