Архив за етитет: социални игри

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Гибелапагос – Социален експеримент в 20 минути

Вашият коментар

Преди доста години играх игра наречена „City of Horror”. Много от вас не са я чували, но ако поне са чували за “Life boats” ще добият представа. В City of Horror, играчите са оцеляващи в зомби апокалипсис и основната идея на играта беше, че често някой трябва да бъде жертван за благото на другите. Този някой е хвърлен на зомбитата без геймплей логика. Все още помня горчивия вкус в устата ми от това, че всеки трепеше някого само по личен вкус. Като че ли играта искаше да ни скара, просто ей така. Да, в много игри има хейт по другите, но в City of Horror, някак си ставаше лично без да има нужда.

Казвам всичко това, защото Гибелапагос използва почти същата концепция като City of Horror. Потресен съм, че го казвам, но… Гибелапагос е полукооперативна игра, която… работи. Причините са няколко, но ще стигнем до там.

Първо трябва да започнем с цената. Гибелапагос пристига в тумбеста кутия и с малко, но отлични компоненти. Картите са със забавни илюстрации, има дори кутийки за тях. Дъската за игра е илюстрирана страхотно, а в торбата от зебло ще откриете 6 дървени топчета (5 бели и 1 черно) с нарисувани рибки. Като цяло компонентите са минималистични, но няма да ви се струва, че сте обрани, защото са адски качествени. А ето и цената. Гибелапагос може да се намери за под 40 лева! За модерна настолна игра с толкова игра, колкото предлага Гибелапагос, рядко се среща.

Основната концепция на Гибелапагос е простичка. Всички играчи са оцеляващи корабокрушенци на самотен остров, който има оскъдно количество вода и храна. Освен това скоро приближава буря и всички са застрашени от унищожаване. Целта на играчите е да построят по един сал за играч и да се запасят с храна и вода за из път. Врътката е, че тези салове се строят бавно и трудно, а времето минава и всеки трябва да пие вода и да яде храна. Тоест – всички ще трябва да ловят риба, да събират дърва и да се възползват от дъждовната вода, ако денят го позволява.

Много бързо ще осъзнаете неминуемото. Не всички ще оцелеете. Всъщност… в почти всички наши успешни игри само един, двама или, в краен случай, трима са оцелявали. А играта е до 12 човека!

Причината е проста. Много хора, много гърла, много стомаси, много проблеми. Всяка вечер ще трябва да пиете и ядете. Ако не стигат водата и храната хора ще трябва да умират. Това става чрез гласуване. За кого да гласувате тогава? Как да гласувате? И тук следва едно от най-тематичните преимущества на Гибелапакос пред City of Horror. Да, тук няма тайни цели, но има карти, които всъщност правят цялата игра. Всеки играч започва с четири карти с останки от кораба (предмети и благонки), но по всяко време можете да се връщате в разбития кораб и да търсите за още останки. Там можете да намерите полезни неща като въдици и манерки, и така да сте важен за общността. Така никой няма да гласува за вас. От друга страна можете да намирате сандвичи и изостанали бутилки с вода и когато гласуват за вас да се спасите. Да, можете да споделите водата предварително, но тогава това не гарантира, че няма да оставят вас жаден. Можете да действате и по-агресивно. Може да имате пистолет и да го сложите на масата, за да заплашите някого, че ще го убиете… дори и да нямате куршум. Този някого не знае това. Можете да казвате каквото си искате, защото Гибелапагос е игра на дипломация.

Започнах с усещането на играта, защото механиките на Гибелапагос са елементарни. Геймплеят се развива в рундове, като всеки рунд се обръща карта с време, което определя колко вода ще има на разположение този ход (зависи от дъжда). С най-долните пет карти се разбърква и страшната буря, която определя края на играта и последния шанс играчите да се измъкнат. След като се обърне картата с климата, всеки играч има точно по едно действие от възможни четири.

  • Събиране на вода – просто събирате вода колкото пише на картата с климата
  • Събиране на храна – теглите топче от торбичката с топчета и вземате толкова риба, колкото пише на топчето (между 1 и 3)
  • Егоистичното действие – тършуване на кораба. Теглите карта от тестето с останки и се надявате на нещо полезно, въпреки че можете да се натъкнете на настолни игри или пък гащи, които в играта не вършат работа, но е добре човек да си сменя гащите. Молим.
  • Събиране на дърва – Събирането на дърва е нещо като мини игра. Който решава да го прави казва предварително колко дърва ще се опита да отреже (между 1 и 5). След това този играч тегли точно толкова топчета от торбичката и се надява да не изтегли черното. Ако не го направи се движите по трака с дървата. Ако съберете 6 – построявате един сал. Ако този играч изтегли черното топче обаче, той е ухапан от змия, защото е ходил твърде навътре в гората. В този случай, играчът ще преживява жестока температура през нощта и няма да може да гласува, ако се наложи някой да умре. Освен това през целия следващ ден ще трябва да лежи и нищо да не прави. Тоест – пропуска ход.

 

Това са всички правила на играта. Те са малко, но дълбочината на Гибелапагос се изразява в психологията на играчите. Най-любопитният социален експеримент в играта е кой ще започне пръв да бъде „задник“. Кой ще тръгне да тършува из кораба? Или кой ще бъде първият, който ще заяви очевидното – няма смисъл да правим повече от 3 сала. Да, вие сте 12 човека, но очевидно някои от вас ще умрат. Кой ще е човекът осмелил се да каже това, което всички си мислят. И съответно – струва ли си да биеш на очи, когато знаеш, че някой ще трябва да гладува тази вечер.

Всички тези решения и социални препратки се разгръщат само в 20-30 минути! Повечето ни игри не продължават повече от 20 минути – дори с големи компании.

Заключение

Гибелапагос е игра, която заслужава мястото си в колекцията на всички – както на геймъри, така и на хора, които обикновено не играят игри. Да, това не е най-оригиналната игра и със сигурност можете да намерите повече дълбочина в други игри за оцеляване. Въпреки това, фактът, че играта продължава не повече от половин час, работи еднакво добре с 4 и 12 човека и правилата са само трибуна за вашите характери само подсилват факторът ниска цена. В моето заведение Гибелапагос се играе всеки ден и не съм срещнал разочарована компания, нито такава, която да изкара конфликтите на лично ниво. Всичко свършва толкова бързо, че дори да сте извън игра, вероятно съвсем скоро ще започнете втора игра.

Благодарим на Paladium Games за страхотния превод на играта и за предоставеното ревю копие. Препоръчваме с две ръце.

ПЛЮСОВЕ:

  • Малко правила
  • Тематичен геймплей
  • Бързо изиграване
  • Привкус на социален експеримент
  • Изцяло на български

МИНУСИ:

  • Трябва да сте поне 4, за да се разгърнат всички тематични дискусии
  • Ако не обичате игра с открита дипломация, това може би не е вашата игра
  • Картата „Вуду кукла“, която връща играч обратно към живот е безсмислена. Кой и защо би го направил?!

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://paladium-games.com/%D0%B3%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%81″ target=“blank“ ]Купи си Гибелапагос [/button]

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

BANG! The Dice Game – Вече на български

Вашият коментар

Окей, Bang! The Dice Game e сравнително старичка игра и който е навътре в хобито или я познава до болка, или вече я е надживял. Защо тогава говорим за нея? Пише го в заглавието – Озон ни помолиха.

Шегата настрана, нямам представа защо точно сега са решили на тази стъпка, но е факт, че Bang! The Dice Game е неостаряваща и виждам как в заведението, което държим се играе всеки ден. Е, може би не и през последните няколко дена.

Факт е също, че играта не е съвсем езиково независима, тъй като има купчина роли, които са с текст по картите и всъщност има много повече хора, които не знаят английски, отколкото такива, които са възприели играенето на настолни игри на чужд език за даденост. Така че дали Ozone.bg са закъснели или не, Bang! The Dice Game несъмнено ще бъде хит на нашия пазар.

Ако не сте запознати с играта, може би е добре да знаете, че Bang! The Dice Game е реимплементация на стара игра на компанията Dv Giochi – Bang! Оригиналният „Бум“ (Bang!) се играеше само с карти и можеше да бъде доста тромав и дълъг, което правеше присъствието на масата му нередовно… въпреки феноменалната кутия на куршум, с която пристигаше луксозното издание.

Само няколко месеца след като излезе версията със зарове обаче, хората мигновено забравиха за съществуването на оригиналния Bang!, а в днешно време трябва да пишем статии като тази, за да напомняме на хората колко сме възрастни, да ги бием назидателно по главата с елитарния си бастун и да си повтаряме колко е било хубаво едно време, белким си повярваме.

Bang! The Dice Game е изписала почти целия си геймплей в заглавието. Това е уестърн игра със зарове, която се основава на така популярните по „онова време“ социални игри с дедукция. Въпреки че днешно време този тренд отшумява, все още се намират шумни компании, които обичат да се лъжат. Но забележете – игрите, които тези компании избират са поне от преди 4-5 години – Avalon, Resistance, Върколаци… и Bang! The Dice Game.

Върколаци е преведена на български от години, Resistance и Avalon са на практика една и съща игра с различна тема и е езиково независима. Въпреки това Авалон също беше преведена тази година, така че явно има някакво завръщане към класиките. От вечната челна четворка в жанра остана само една игра, която имаше нужда от превод – Bang! The Dice Game, извинете – Bang! Игра със зарове.

Тук играчите влизат в ролята на:

  • Шериф
  • Заместник шерифи
  • Бандити
  • Ренегати

Ролите са тайни и се раздават на случаен принцип в началото на играта. Единствената открита роля е тази на шерифа. Всички знаят кой е шерифа, но никой не знае кой точно е бандит и кой е заместник шериф. Има нещо очевидно нескопосано в управлението на шерифския отдел в това малко градче в Дивия запад, щом не знае кой работи за него.

След като всеки си е получил ролята, на играчите се раздават (или те си избират) по един персонаж, който на практика му показва две неща – колко живот има и какво му е специалното умение. Играл съм играта безброй пъти и няма човек на този свят, който да ме убеди, че тези умения са балансирани. Някои от тях са очевадно по-добри от други, които пък са крайно ситуационни. От друга страна, на кого му пука – геймплеят е толкова светкавичен, че е възможно дори да забравите и да не си използвате въпросното умение на персонажа.

В играта всяка роля си има цел.

  • Шерифът има за цел да убие всички бандити, защото освен, че управлението му не струва, очевидно и системата за справедливост е доста калпава. Честно казано, не знам с какво Шерифът е по-добър от бандитите.
  • Заместник шерифите имат за цел единствено да опазят шерифа, което нямам представа защо искат да направят, след като тоя тип дори не им знае имената!
  • Бандитите искат да пречукат Шерифа. И с право.
  • Ренегатът… и той не знае кво иска. Този е толкова чалнат в главата, че просто иска всички да умрат. Това не е толкова лесно обаче, защото играта свършва на мига, в който някой си завърши мисията. С други думи, ако умрат всички бандити, Шерифът веднага печели. Ако умре шерифа, баднитите печелят.  На практика това означава, че за да спечели Ренегатът, той трябва в един ход да убие последния бандит и шерифа. Няма нужда да ви казвам, че това е най-трудната роля и през всичките ми години опит с тази игра съм виждал това да се случва под 5 пъти.

Дотук говоря само за убийства, но не и за реален геймплей. Ето как се случва всичко.

Когато е ваш ход вземате петте огромни и качествени зарове с издълбани символи върху тях, и ги мятате. Ако сте запознати с Yahtzee механиката, имате право да хвърлите колкото искате от вече хвърлените зарове до още два пъти. След като сте готови със заровете ги подавате на съседчето отляво и се надявате той да не ви пръсне мозъка, което всъщност е твърде вероятно да се случи.

Ето и какво означават символите на заровете.

Заключение

Bang! Игра на зарове e класика. И има причина това да е така. Правилата са лесни, геймплеят е под 20 минути, а мятането на зарове дава много по-добро тематично вълнуващо усещане за пуцане, отколкото играене на карти. Компонентите са минимални, но са на отлично ниво и вече дори на български. Цената напълно оправдава това, което ще получите в кутията. С други думи, Bang! Игра със зарове е идеалната парти игра.

И понеже споменах това, ето и двата леки проблема, на които ще се натъкнете. Първо, на теория можете да играете и с трима души, но преживяването ще увисне и не ви препоръчвам дори да го пробвате, за да не си развалите усещането от това, което може да бъде паметен кеф. Ако сте четири човека… моооже и да ви е окей, но все още доста от идеите в Bang! Игра със зарове няма да работят. За пълно размазване трябва да сте минимум 5 човека, като както в повечето игри от този тип – колкото повече, толкова по-добре.

Вторият проблем, който не винаги се проявява, но да кажем при едно 70 процента от изиграванията е, че тайните роли доста бързо стават очевидни, особено ако играете с неопитни играчи. Ако сте свикнали на игри тип Мафия и Върколаци, можете и да успеете да залъжете някого каква роля сте, но обикновените хора не обичат да лъжат, представете си. Забелязал съм, че най-сладката роля за ветерани лъжци е Ренегата, защото той е балансьорът на играта – опитва се да държи шерифа жив до последно, за да му тегли той сам куршума накрая.

Bang! Игра със зарове е страхотна игра. Очевидно е, че я харесвам и е очевидно, че се харесва на ветераните в игрите със социална дедукция. Най-очеивдно обаче е, че сега ще стане и любимка на прохождащите в хобито или на хора, които по принцип не играят игри. Bang! Игра със зарове е преведена на български и ако искате да си я закупите кликнете на линка отдолу.

ПЛЮСОВЕ:

  • Чудесни компоненти
  • Тематичен геймплей
  • Бързо разиграване
  • Изцяло преведена на български

МИНУСИ:

  • Липсва баланс в персонажите
  • Често тайните роли стават очевидни в началото на играта
  • Трябват ви минимум 5 човека за оптимално преживяване

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.ozone.bg/product/nastolna-igra-bang-igra-sas-zarove-parti/“ target=“blank“ ]Купи: Bang! Игра със зарове[/button]

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Zoocracy – Идват избори. Образовайте се.

Вашият коментар

Играта се размотава между мен и колегата Денис последните няколко месеца и няма да ви лъжем, никой от нас някак си нямаше огромното желание да я пробва. Все намирахме добри причини да я отхвърлим и да пишем за нещо по-интересно.

Моята причина бяха твърде сложните правила за игра, която на теория изглежда проста. Това все още е една от критиките ми… донякъде.

Последните месеци се интересувам малко повече от политика, заради невероятната способност на тези отгоре да превърнат тъпи политически решения в тенденциозна малоумщина. Освен това наскоро писах и драматургичен проект на тази тема, така че политиката в момента ми е малко по-близка.

А пък и идват избори, къде по-подходяща игра за периода.

Може би тези мои склонности са причината играта да ми допадне и то изненадващо не малко. Така че имайте предвид този субективизъм като четете това ревю.

Zoocracy е игра, занимаваща се изцяло с избори и формиране на кабинет. Не е първата, която се занимава с тази тема. Има купища игри засягащи по някакъв начин изборите, като най-добрите в областта винаги са били GMT. Можете да прочетете ревюто на нашия колега Иван на играта 1960.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/1960-the-making-of-a-president-review/“ target=“blank“ ]1960: The Making of a President[/button]

И докато други компании подхождат със сериозен реализъм към темата, Zoocracy се хвърля в шмекериите на Зоотрополис, – антропоморфни създания отразяват съвсем буквално и дидактично гротескно нашата действителност. Президентът е костенурка, премиерът е лъв, министъра на отбраната е доволно дебел носорог, а по някаква причина министъра на финансите е жираф.

В Zoocracy, играчите управляват животински партии, които хвърлят кебапчета на горските животни, за да гласуват за тях, след което си разпределят местата в кабинета чрез коалиционни разбирателства.

В кутията няма особено много компоненти – някакви карти, токъни и готин централен борд. Илюстрациите на животните политици са феноменално добри. За съжаление, те са не просто илюстрации, но и вършат работа за геймплея. Често уменията по картите са свързани с тази илюстрация. Разглезените геймъри като мен са свикнали да разделят арта от механиките и щеше да ми е много по-интуитивно да се използват някакви символи, вместо да се разсейваме с иначе разкошните картинки.

Първата ви игра ще бъде проблематична или поне леко досадна. От Haas Games са подходили с напълно езиков независим ход и няма да откриете никакви букви по цялата игра, освен тук-там името на играта и буквата „А“ на картите с действия.

Това може и да направи играта уж достъпна за повечето хора, но тук има толкова много събития, умения и действия, че по време на първото разиграване ще има редовно: „Това какво беше?“.

За да се компенсира това неудобство, в кутията има куп референтни карти с всички умения, но те са толкова огромни и фрашкани с текст, че това може да стресне по-плашливите от правила играчи. Знам, че с мен така се случи. Това беше и една от причините толкова време да отбягвам Zoocract. Освен това книжката е 15 страници, което за игра с този шантав арт, предполагащ нещо кежуъл, е доста.

Да не говорим, че на тези референции няма да откриете и картите със събития. Те са илюстрирани и обяснени на гърба на книжката с правила. Виждам опита и борбата на издателите с този „езиков независим“ проблем. Въпреки това, лично аз бих предпочел по картите да има И текст. Нека оставят символите, но нека има и текст. Това със сигурност щеше улесни поне първите ми игри.

И като говорим за тежест в правилата, трябва да знаете, че тази игра има 8 рунда със 7 фази, като всяка фаза е важна и не се случва всеки рунд. Фазите пък имат под фази. За това също са се погрижили – има отделен трак за фазите (който ние изобщо не ползваме) и отделно – фазите са споменати в референциите.  Сега разбирате защо играта е 12+. Трябва да сте доста търпеливи и инатливи, за да играете тази игра. Ще е грешка обаче да не й дадете шанс.

И сега – яката работа.

Zoocracy блести в тематичността си. Всяка една фаза и подфаза е толкова обвързана с реализма на темата за изборите, че ако сте фен на тази идея и обичате да влизате в роля, докато играете – рядко се среща по-добър инструмент за фантастично изкарване на маса. Ако обаче нито ви интересува политиканството, нито добавената стойност в роулплея, тогава чисто механично едва ли ще можете да извадите вълнуващо преживяване.

Целта на играчите в Зоокрация е да спечелят колкото се може повече политически цели. С други думи – победител е този, който успее да си прекара аджендите. Въпросните адженди са абстрактно понятие в играта и механично могат да се трансферират в термина „точки“. Тези точки се получават от изключително малко места, което е и основният ми проблем в играта (за това ще говоря след малко). Има три начина играта да свърши.

  • Някой да постигне 8 политически цели. Този играч мигновено печели.
  • След края на рунд 8, който има най-много политически цели печели
  • Ако се появи картата „Край на играта“, която се намира в едно от най-долните три карти на тестето със събития. Тогава отново се гледат политическите цели.

За да разберете по-добре идеята на играта ще ви опиша накратко фазите всеки рунд:

  • Избори за президент. Тази фаза се случва на всеки два хода, освен ако изборите не се провалят. Изборите стават чрез известната LOVE or HATE механика – сляпо наддаване. Валутата в играта е храна и тя може да бъде доста ограничена. Всеки слага тайно в ръката си колко храна би заложил, за да стане президент. След това всички обръщат ръцете си и който е дал най-много печели. Въпреки това обаче всеки губи половината от заложената храна. Защо половината, лично аз не разбирам. Може би идеята е да се предпазят по-неразумните от вас, които биха дали всичко, за да станат президент, а после няма да имат храна за подкупване на избиратели и няма да могат да влязат в парламента. Въпреки това е странно.
  • Кампания за избори. Тази фаза е най-познатата за геймърите, тъй като може да я определим като класическата механика – „контрол на територии“. На основната дъска ще откриете различни видове животни, които дават различни гласове, ако успеете да ги подкупите най-добре. Някои животни дават вотове дори и за второ място, което често ще бъде по-изгодно за вас, особено при игра с повече хора. Тук има няколко интересни врътки. Първо – вие подкупвате избирателите си с храна. Слагате храна на тяхното поле, но не можете да слагате повече от три на един вид животни и повече от пет общо за този ход. Тези неща се променят чрез карти и събития. Второ – Тази фаза се случва на всеки два рунда, а и добиването на храна се случва също на всеки два рунда (ако влезете в кабинета), така че е добре да си прецените ресурсите. Трето, в никакъв случай не може да се получи така, че да има еднакъв брой храна от различни играчи. Това напомня на системата във Furnace и смятам, че е чудесен механизъм за справяне със сложни ситуации, като в допълнение създава тактически възможности. Пример: Ако сложите три храна, знаете, че никой не може да ви бие при тези избиратели…. Освен ако премиера не е от тяхната партия, защото той слага допълнителна храна, която черпи от общата хазна, която се плаща от данъкоплатците. Задник.
  • Избори. В тази фаза просто се броят вотовете от всяко животно. За всеки спечелен вот, вашата партия получава едно място в парламента. След като всеки получи местата се смята колко е нужно за мнозинство в парламента. Събират се всички места, делят се на две и се добавя едно. Очевидно в горския парламент, депутатите не са фиксиран брой.
  • Сформиране на управляваща коалиция. Това е най-тематична част от играта и единственото време, в което свободната дипломация и политиканството вършат чудесна работа. Ако обичате игри, в които можете да правите обещания, далавери и съюзи, ще заобичате тази част. Тук целта е да се сформира мнозинство, за да може да се управлява ефективно гората. Ако не се събере мнозинство и не се разберете за коалиции, парламент няма да има и само дето сте изхарчили парите си за избори. Следващият ход ще има нови избори. Това обаче е трудно да се случи, защото обикновено облагите за управляващите са сладки. Като се започне от партията с най-много депутати, всяка партия предлага коалиция. Тази партия може да избере колкото иска други партии. Това, което може да предложи са следните неща – Премиерски пост, Министерски постове на отбраната и на финансите, както и две обещания за политически адженди. С механичен смисъл – разпределя три специални умения и две точки. Двете точки обаче не се получават сега, а в края на този рунд и в края на следващия. Отбелязват се със специални токъни. След като някой предложи коалиция, всеки гласува тайно. Ако коалицията мине, всеки, който не е бил съгласен минава в опозиция, а играчът в опозиция с най-много места в парламента става Опозиционен лидер и получава доста добро умение.
  • Събитие. В тази фаза се тегли карта със събитие, което малко повлиява на играта, а може и да е в повечко. Трябва да внимавате, защото има карти събития, които чупят токъните с обещания. И най-вече – може да е картата с край на играта.
  • Вот на недоверие. В някои редки случаи, по време на фазите, някой може да е изиграл брутални карти, които да променят бройките в парламента и управляващата коалиция вече да няма достатъчно места, за да държат мнозинството. В този случай опозиционният лидер има право да предложи нова коалиция. Ако тя мине, обещанията и позициите се разместват и ако вие сте бил човек с обещана политическа адженда, може вече да не ви се случи. Вотът на недоверие се случва изключително рядко, но винаги стои там в единия ъгъл, за да го имате предвид.
  • Прогрес. В тази фаза всеки играч в управляващата коалиция тегли карта, а всеки от опозицията тегли по две карти. Тук се получават и точки от обещанията. Понякога има и карти, които ви дават допълнителни точки. За мен е странно обаче, че първо се тегли карта, а после се получават точки. Това означава, че можеш да изтеглиш карта, която директно ти дава точки. Ако фазата беше разменена, тогава планирането и политиканството следващия рунд щеше да бъде по-смислено, и по-малко случайно.

Тези фази се повтарят, като избори за президент и за правителство се случват само през ход.

Преди да премина към заключението, нека спомена и…

Не толкова яката работа

Основният ми проблем с играта е, че политическите цели (а.к.а. точките) идват от твърде малко места и ако си назад в играта, трудно би се върнал. В момента точките идват от президентството, политическите обещания след избори и от случайни карти. В играта се усеща силна липса на още един метод за печелене на точки.

Случайността в събитията е окей, ако обаче беше малко по-добре построена около политическите обещания. Когато правите политически обещания за точки този рунд или следващия, на практика няма никакво значение, защото има събитие, което може да ти попречи да вземеш тази точка. Може да се появи този ход, може да се появи и следващия.

Всеки играч получава страхотен тематичен параван с фантастична илюстрация, но той само определя цвета ви. Не разбирам очевидната липса на специални умения, които бих направили всяка партия по-тематична и по-близка до играчите.

Заключение

Zoocracy има няколко проблема, които я изваждат от топ игра – нишова аудитория, малко по-сложни правила за това, което е, проблем с баланса на точките и липса на специални умения. Въпреки това, ако сте като мен и обичате да влизате в роли, докато играете, Zoocracy ще ви създаде незабравими преживявания. Паралелът между геймплея и реалния живот е толкова директен, че съм сигурен, че бързо ще забравите за антропоморфните си партии и ще започнете да хвърляте реалистични аналогии, особено сега в смутни изборни времена. Да, проблем е, че обикновено този, който е назад трудно би се върнал в игра, но забелязахме, че тук темата е в пъти по-мощна от механиките. Малко по-сложните правила започват да се плъзгат елегантно след като завъртите един рунд и ако сте фенове на идеята за избори, коалиции, сделки и обещания всичко ще ви цъкне много бързо.

Ако обичате да политиканствате, играта дори ви предлага вариант за напреднали, в който обещанията за политически цели не са задължителни да се спазват. Освен това Премиерът трябва да даде на някого една точка в последната фаза на рунда, което благоприятства по-дипломатичните от вас. И най-вече – вотът на недоверие може да се случва всеки ход, дори управляващата коалиция да има мнозинство. Препоръчва ви винаги да играете този вариант, дори и за първа игра.

Трябва да знаете, че Zoocracy работи най-добре с голяма група от хора. Играта е от 2 до 6. Знам, че в момента е трудно да съберете такава компания, но в никакъв случай не препоръчвам да се пробвате дори с под 4 човека.

ПЛЮСОВЕ:

  • Изключително тематичен геймплей
  • Механики с образователен характер
  • Създава незабравими реалистични ситуации
  • Предпоставя играчите да влязат в роля
  • Фантастични илюстрации

МИНУСИ:

  • Проблем с баланса на основните точки
  • Очевидна липса на специални умения
  • Езиковата независимост тук по-скоро вреди, заради твърде много неща, които трябва редовно да се проверяват

НЕУТРАЛНИ ТОЧКИ:

  • Ако не харесвате игри с влизане в роля – стойте далеч
  • Ако не харесвате темата – стойте далеч

 

 

 

 

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Wavelength – Смело с бутонките в жанра „парти игри“!

Вашият коментар

Според физиката, дължината на вълната е разстоянието между две последователни точки на дадена вълна с еднаква фаза. Копи пейстнах това от гугъл, но дори и след като гледах различни графики, пак не можах да направя директната връзка между идеята на играта и нейното име.

Wavelength е парти игра с асоциации – един претрупан жанр от хиляди игри, който все още е доминиран от Dixit и за щастие, наближаващия детронатор – Just One (вече и на български).

Управлявам заведение с настолни игри и водещите игри там са именно игрите с асоциации. Имам над 20 подобия на Dixit и някак си успявам да покажа на хората, че маркетинга не е всичко.

Wavelength привлича окото на всеки със загадъчната си шарена кутия, в която ако се вгледате или ще ви заболи главата или ще се пренесете в трансцедентен свят, управляван от перверзните художници от Dixit.

Вторият удар в привличането на презадоволените парти геймъри са компонентите на играта. Щом отворите кутията ще откриете гигантско устройство наподобяващо тези от детските игри от Джъмбо.

За щастие, устройството е стабилно и с отлично качество. Така че не очаквайте да ви се разпадне в ръцете на втория час. Тази игра се играе всеки ден при нас, а както знаем ние сме животни с чуждото… и въпреки това устройство все още е в перфектна форма.

Концепцията на играта започва по стандартния начин – разделяте се на два отбора. Всеки рунд ще има един човек, който подсказва нещо на своя отбор.

Подсказващият взема устройството пред себе си и тегли карта, която показва две противоположни определения. Например: „Красиво и грозно“, „Странно или обичайно“ или „Секси или несекси животно“. Слага картата на специално място пред устройството, завърта нещо, което можем да наречем колелото на късмета и отваря капачето пред това колело. Сега върху колелото ще се види диапазон от точки на определено място. Целта на играчa е да измисли нещо, което да влиза в този диапазон, като спази определенията. Примерно, ако диапазонът е в левия края, а наляво сочи „красиво“, играчът може просто да каже – Дидо. Щото нали… това е обективна информация.

След това играчът затваря капачето и обръща устройството към останалите. Сега те виждат определениeто „Красиво и грозно“ и са чули, че сте им казали Дидо (чудесен избор, между другото!). Сега отборът трябва колективно да се сети къде ли се намира този диапазон. За целта, играчите си помагат с червен индикатор. След като отборът е готов, се отваря капачето и се разбира, че Дидо и неговите съотборници очевидно имат различно мнение за Дидо. Ако все пак са уцелили диапазона, получават точките, които червеният индикатор би показал.

И те така до 10 точки.

Заключение

Wavelength е идеална парти игра за големи компании, но работи добре дори и с четири човека. Правилата се обясняват за по-малко от 5 минути,  а принципът е толкова чист, че ако дядо ви знаеше английски, вероятно бихте могли да играете и с целия му шах клуб.  Концепцията се разбира и от деца и ако сте около тях, можете да помагате с чуждите думи. Трябва да имате предвид, че някои от определенията може и да са им чужди, а други бихте искали дори да извадите от тестето.

Не е толкова лесно да се измисли очевидна асоциация и въпреки, че това налага малко мозъчен стимул, все пак е огромен плюс за играта.

Въпреки че аз съм се наситил на този тип игри и тази не би могла да промени това, смятам, че Wavelength е една от най-чистите и добри игри жанра и със сигурност помита с мощна сила по-голямата част от конкуренцията си в областта.

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинални компоненти
  • Изчистени правила
  • Предизвикателен геймплей
  • Може да се играе от всякакви компании във всякакъв размер

МИНУСИ:

  • Ако не харесвате игри с асоциации, тази няма да ви промени мнението

Ако си падате по такива парти игри, мястото е вече известно – Time2Play

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Нефтопукльовците – част от отлична образователна система

Вашият коментар

Пукльовците са измислени същества, на които им пука! Тяхната мисия е да превърнат нашите деца в истински „Пукльовци“ – хора, на които също им пука. За другите, за природата, за света. Защото вярваме, че само в свят, в който хората не са безразлични и им „пука“, може да има положителна промяна. А за да бъде устойчива тази промяна – трябва да сме заедно. Ето защо Пукльовците учат децата ни да работят в екип, да си помагат един друг и да се подкрепят взаимно.

Това ще прочетете щом влезете в сайта на пукльовците (thepoppals.com). Не знам защо чак сега откривам тези пукльовци! Те се оказаха страхотно интерактивно средство за учене на математика и литература за деца. Въпреки че децата ми са влюбени в книгите, все още учебната класическа литература не е в кръвта им и не знам каква част ще бъде по принцип, така че не мога да коментирам това. Големият ми син обаче е с развита математическа мисъл и спокойно решава задачи за втори-трети клас.

Децата ми са свикнали с образователни интерактивни платформи като Reading eggs, Уча се, Math seeds, Teach your monster to read и други подобни. И понеже чувам крясъците ви със зомбиращите теории ще кажа следното. Следното.

Нефтопукльовците е първата настолна игра от The Poppals и Ставрос Ставру, като тя напълно хваща духа на всички други пукльовци от сайта на производителите, където можете да откриете всякакви задачи за деца, покрити със социално ангажиращата тема за опазването на природата.

Честно казано, по улицата се спъвам от образователни инициативи, но от едни ме боли главата, а други заобикалям с писъци и покривам очите на децата ми, защото са твърде малки за ужаса и тъпотията на общоприетото образование. Да, аз съм един от онези хора.

Пукльовците ме грабнаха с ясната си насоченост и  баланс между това какво интересува децата и това какво реално им е полезно. Защото ако не хванеш средата, или ще превърнеш математиката в шестчасово детско, което хипнотизира децата ти и ги превръща в Пес патрул илюминати, или пък ще се потиш в опити да налееш цифри в ушите им със запушена фуния.

Окей, очевидно е, че сайтът и програмата им работи, но това вероятно вече го знаете. Относно настолната игра и качеството й като такава:

Нефтопукльовците не е първата игра, която се опитва да отмъкне парите ви с нуждата от образование. Има различни подобни компании на българския пазар, като най-открояващата се за мен е Efficiency. Играта, която най-много се доближава до идеята на Нефтопукльовците от Efficiency е Diceculus или „Залгебра“, но там нещата са много по-тясно насочени към един конкретен таргет от тийнейджъри, които просто обичат да смятат сложни алгебрични уравнения за кеф, по-известни с научния термин „зубъри“.

Нефтопукльовците таргетира малко по-малките деца, като според думите на автора това са второкласниците и може би третокласниците. Моят син влиза в тази категория, въпреки че не го определям с условия като „първокласник“, „второкласник“ и други, просто защото тези неща за него не важат. Да. Аз съм И от онези хора.

Темата на играта се издава от главоблъсканицата в заглавието. Тук ще чистите океаните от разливи. Не съм сигурен дали тази тема не е все още далечна на децата на тази възраст, но така или иначе тук история няма, а темата е просто претекст да събирате и изваждате числа.

Ще оставя компонентите на играта за края на това ревю, защото не искам да започвам с лошо.

Правилата на играта са написани чудесно. Пълно е с примери и илюстрации, и като изключим липсата на едно единствено правило, за което ние трябваше да се досещаме, всичко останало е на професионално ниво.

Освен книжката с правила, в кутията ще откриете още един огромен сгънат лист, който е по-скоро тематично обоснован, отколкото има реална нужда от него. Върху него са описани различни нефтени разливи в историята на човечеството, като всеки разлив представлява различна трудност на игра. Това напомня на картата на света в Codenames Duet, която работеше по същия начин. Откривам този исторически детайл за пипнат с отношение, което допринася за цялостното преживяване на играта.

Нефтопукльовците, която от тук нататък ще наричам НП, за да си спестя мъките, е чисто кооперативна игра, в която трябва да решавате прости математически уравнения в реално време.

В средата на масата се подрежда карта като пъзел, която отново служи по-скоро за естетически нужди. Целта ви е да изчистите определен брой разливи, като броят зависи от трудността, която сте си избрали предварително. Независимо от този брой обаче винаги имате точно 15 минути, в които да се справите със задачата.

В играта се използва тесте с числата от 1 до 100. Хубаво трябва да разбъркате това тесте, защото ако теглите поредни числа, можете да счупите играта. Бъркането ще ви бъде тегаво, но затова ще поговорим после.

След като се постараете в разбъркването и, за Бога не използвате розетка!, тогава раздавате определен брой карти на всеки играч.

След това на таблото в средата на масата се обръщат още две карти с числа. По-малкото е отляво, а по-голямото отдясно. Целта ви е да играете карти в диапазона между тези две числа. И ако това бяха правилата, дори така можехте да играете играта с 4 годишни деца.

Но понеже говорим за първокласни второкласници, ще се наложи да посмятате. Хвърля се зар, който може да покаже +, -, или каквото си изберете.  Целта ви е да слагате карти, които като се съберат или извадят да образуват число, което да се мушне в диапазона между обърнатите карти в началото. Колкото повече карти използвате, толкова повече разливи ще чистите.

Всеки може да играе колкото си иска карти и няма условие, което да ви забравни да си казвате картите на глас. Нямате право единствено да си ги показвате. Хейтърите на кооперативните игри биха открили веднага „алфа синдром“ в тази механика, но както може и да се казва, може и да не се казва в научния доклад на Анимационерите преди години – „Хейтърите да мрат“. В НП алфа синдрома, в който един играч напътства останалите е огромен плюс, защото това позволява на родител да играе с по-малки деца и да им помага. Казах да помага. Не да ги командори.

В играта има още няколко опции, които можете да използвате, ако искате да си напръскате преживяването с разнообразие. Можете да добавите тесте със събития, от което да теглите ограничен брой пъти по време на играта. Това тесте може да ви помогне, но може и да ви навреди. По принцип не съм фен на събития които могат да бъдат И добри И лоши, но тук геймплей ефектът е друг. Тук ВИЕ решавате дали да теглите или не. Тоест, може да се каже, че има известна доза „push your luck”, или както го наричаме побългарено „пушурлък“. Освен това картите в това тесте са много малко на вид с повече копия, така че див шанс не може да се очаква. Да не говорим, че и всеки играч разполаха с една карта „къща“, която да ви предпази, ако не можете да решите уравнението.

В книжката са написани шансовете, които да изразят вероятността от нерешимост на задачите. Аз не разбирам от проценти. Аз и от математика не разбирам, така докато сме почнали да си признаваме. Въпреки това още в първата ни игра имахме 4 поредни нерешими задачи, просто защото излизаха две поредни числа на таблото или пък всичките карти в ръцете ни са само големи или само малки, а долу са точно обратните.

Мисля, че това се дължеше именно на това, че беше първата ни игра и картите не бяха достатъчно разбъркани. И ето, че идва момента за лошото.

Компонентите са създадени от рециклирана хартия. Това е напълно похвално и в духа на играта, но… е възможно да унищожи цялото ви преживяване. Не само. Възможно е да унищожи цялата ви игра.

Материалът на картите е не просто изнервящо неудобен за разбъркване. Той създава предпоставки за изтъркване и изхабяване на картите. Още след първата игра вече имахме щети.

За щастие, има възможност за справяне със ситуацията – протектори за карти.

За нещастие, има два проблема в това. Първият е очевиден – хубавите протектори за карти са скъпи и един комплект няма да ви стигне, така че ще трябва да хвърлите поне още 15-20 лв.

Вторият проблем обаче е по-сериозен. Хубаво е, че създателите са решили играта да бъде компактна и да съберат всичко сгънато и наблъскано. Така играта е лесно преносваема. НО!

Ако ме послушате за протекторите (А трябва, защото няма да имате игра след 10 невнимателни изигравания), трябва да знаете, че протекторите увеличават значително обема на картите и със сигурност картите няма да се съберат обратно в кутията. Тоест – ще трябва да си измислите друга кутия.

Всичко е едва натъпкано обратно.

Така или иначе авторите са използвали сравнително стандартно опаковане с лого отпред, така че с малко крафтинг, ще можете да научите децата си и на още едно нещо – как да сглобяват кашони и да бъдат полезни вкъщи с повече умения. Нещо по-известно още с името „Така де, за какво иначе сме ги правили тия деца“.

Заключение

Нефтопукльовците е прекрасна образователна игра, която на всичкото отгоре е и българска. Тя си е поставила ясната цел да развие не само акъла на децата ви, но и техните способности за работа в екип. Мога с радост да ви споделя, че успява на сто процента. Да, моят син се затруднява понякога в задачите, основно заради натиска във времето, но именно това го стимулира да бъде по-активен в екипността и по-концентриран в конкретната задача.

Не знам физически какво точно представляват пукльовците, но знам че всичко създадено с кауза преуспява. Може и да не се продадат десетки хиляди копия по целия свят, но виждам динамичния успех в образователната полза на играта. Отличен пример за качество пред количество.

Нефтопукльовците е игра с идеална хармония между увлекателното и полезното, като в нито един момент едното не взема превес над другото.

Това е детска игра с отлични качества, носещи духа на Hanabi и една друга еко френдли игра – Mini DiverCity, но добавя дъвкане на цифри в приятна форма.

Ако детето ви е фен  на настолните игри, но не се кефи на математиката,гарантирам, че пукльовците, независимо дали настолната или видео версията, ще му вкара така нужните алгебрични витамини в системата. Ако пък сте семейство математици или по някаква извратена случайност всички просто обичате да си смятате за кеф, Нефтопукльовците ще ви допаминира ежедневието.

Само си вземете протектори за картите… и нова кутия. Инвестиция, без която за съжаление, е невъзможно да минете.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отличен баланс между полезно и приятно
  • Различни трудности на игра
  • Допълнителни модули
  • Чисти и ясни правила, символ на добър дизайн
  • Цяла допълнителна пукльовска система онлайн

МИНУСИ:

  • Компонентите са с много лошо качество и бързо трябва да измислите решение за опазването им

За повече информация ви препоръчвам да посетите сайта на производителите.

 [button color=“green“ size=“medium“ link=“https://thepoppals.com/“ target=“blank“ ]Пукльовците[/button]

 

 

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Detective Club – Най-достъпната парти игра. По принцип.

Вашият коментар

Често наричат Detective Club – „По-добрият Dixit “ и докато това не значи нищо за мен, понеже за мен почти всяка игра е по-добра Dixit, то бях длъжен да проверя каква е цялата тая врява.

Името на играта не е най-силната й черта, нека си го признаем. Това е една от онези игри, сякаш създадени от генератор, който смесва две банални думи в отчаян опит да създаде нещо запомнящо се. Detective Club звучи като 20 други игри, които без никога да съм ги чувал, имам чувството, че съм чувал.

И все пак, като прескочим очевидния недостатък, още щом отворите кутията ще откриете познатите огромни „Диксит тип“ карти с изумителени и шантави илюстрации. Артът не е чак толкова инспириран от инжектиране на течни гъби като в Dixit, което донякъде различава стилът и драматургията на картите и със своя мъъъничко го доближава до този на When I Dream. С други думи, илюстрациите са изпълнени отново с доста откачени идеи  детайли, но са доста по-конкретни от извратеното въображение на Dixit игрите. Това не е нито плюс, нито минус, но го има и е добре да го знаете.

И докато други игри с асоциации се опитват да приличат на Dixit, като Artbox например, Detective Club напълно зарязва тази идея и залита към блъфа в геймплея, които е почти на 100 процента взаимстван от Spyfall и A Fake Artist goes to New York.

Всеки играч има няколко карти със смахнати картини. Един от вас е „Разказвачът“. Той взема няколко тефтерчета, като на всяко тефтерче БЕЗ ЕДНО пише измислена от него дума. След това разбърква тефтерчетата и така всички ще видят думата БЕЗ ЕДИН. Този играч е конспираторът. Неговата цел е да заблуди останалите, че знае думата, а целта на останалите е да го открият.

Всичко това се случва не с въпроси и отговори, както е в Spyfall, нито с рисуване, както е в A Fake Artist goes to New York. Тук се изисква въображение и блъф.

Разказвачът взема една от картите си я поставя пред себе си. Това означава, че тази карта е обвързана с думата, която е измислил. След това следващият играч прави същото. Всичко се повтаря, докато всички играчи са поставили по две карти пред себе си. Сещате се, че конспираторът трябва да е доста изобретателен и най-вече наблюдателен, за да следва усещането на останалите карти. Другите играчи пък се опитват да не са твърде очевидни, за да не ги надуши конспираторът.

Най-интересната част в играта идва след това поставяне на картите. Разказвачът открито признава каква е думата и след това всеки играч, започвайки от ляво надясно трябва да защити картите си. Трябва да обясни защо е избрал точно тези две карти, като най-честото оправдание, което съм виждал е „Ми щото нямах други“. Понякога минава, почти винаги – Не.

Тук се изисква въображение „на място“ и ако не сте готови да импровизирате политически, след като очевидно са ви хванали в лъжа, може би тази игра не е за вас. Лично аз намирам Detective Club за предизвикателна, защото в почти всяка игра ще откриете, че всяка всички лъжат!  

След като всеки се е изредил в глупостите си е време за гласуване. Можете да играете с обсъждане и обвиняване преди гласуването, но играта ви позволява и да си го спестите, ако не се кефите на сочене на пръсти. Това е препоръчителен елемент в играта с непознати, защото може и да има обидени.

Гласуването се извършва отново по часовникова стрелка. Всеки гласува с токън, който поставя върху този играч, който смята, че е конспиратора. След като всеки е гласувал е моментът на разкритие, в който Конспираторът си признава. След като преминат шокът и изненадата, защото наистина твърде често ще се случва, се вижда дали и кой ще получи точки. Всеки, който е познал конспиратора получава по точки. Конспирaторът получава точки, ако никой или до двама са го посочили, а Разказвачът получава точки, ако Конспираторът е бил успешен. С други думи Разказвачът иска да помогне на незнайния от него Конспиратор, като му измисли не твърде сложна дума.

Заключение

Detective Club е вече първата игра, към която прибягвам, когато имам нужда от парти игра в заведението. Това е идеалната първа игра за нови хора или за кежуъл играчи. Това не значи, че не е за геймъри. Detective Club предлага достатъчно хитрини и малки вратички в правилата, за да завъртите интриги и да използвате правилата за вашите долни схеми. Да, това не е Avalon, Върколаци и подобни, в които ще се скъсвате от лъгане и обвинения, така че ако си падате по този по-агресивен подход на социалните игри, тази игра не е за вас. Detective Club е приятелска, добронамерена и макар също да изисква доза блъф и лъжа, то това няма да се отрази върху отношенията ви с хората около масата, тъй като игрите са бързи, а и всеки е за себе си.

ПЛЮСОВЕ:

  • Зашеметителни илюстрации
  • Достъпен геймплей, подходящ за всяка компания
  • Изисква въображие и блъф

МИНУСИ:

  • Тефтерчетата свършват светкавично и трябва да си намерите заместители.
  • Като игра за въображение, името й е изненадващо скучно

Както винаги, играта може да се открие в магазина нашите партньори от Time2Play.  Препоръчват сега да купувате онлайн.

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

ARTBOX – Dixit с рисуване?

Вашият коментар

Както вече съм споменавал, 2019 година беше годината на парти игрите с рисуване. С векове закъсняло ревю ще ви разкажа защо Artbox e изключителния хит сред всички тези игри.

Щото прилича на Диксит и всички се кефят на Диксит. Казах го.

След това описание няма нужда от повече обяснения, но все пак, за тези, които не са запознати с най-популярната игра на асоциации, ето ви малко повече инфо.

Artbox е кутия пълна с лъжи, защото вътре няма никакъв арт. Това е кутия пълна с бяло. Бяло, което вие ще запълвате всяка игра.

Концепцията е следната: В началото на всеки рунд играчите ще получават карти с думи, които трябва да нарисуват на листчета тайно зад параван.

За да ги нарисуват обаче имат условие. Хвърлят се четири зара, които показват базови геометрични форми.

  • Кръг (Можете да рисувате всякаква овална форма)
  • Квадрат (Можете да рисувате всякаква правоъгълна форма)
  • Триъгълник (Можете да рисувате всякакъв тригълник)
  • Линия. (Линия)

След като се хвърлят заровете, вие трябва да използвате точно тези форми – точно четири и точно тези. Можете да правите с тях каквото искате и да ги ползвате във всякаква големина, но как ще нарисувате пони с две линии и два триъгълника си е плод чисто на вашето въображение.

След като някой е готов си взема малък токън с числото 1 и си поставя картината около централно табло (наподобяващо това на Dixit Odyssey. Вторият готов си взема 2 и така нататък.

Във втората фаза на рунда всеки играч използва второ листче, на което ще гласува коя картина на кого е. Преди това обаче картите с думите на играчите се събират, евентуално се добавят още няколкото от тестето на случаен принцип и всички се разбъркват. След това се обръщат с лицето нагоре. Сега играчите записват на своето листче коя дума на кой номер от централното табло отговаря. Първият който е готов със записките си обръща пясъчен часовник и останалите имат толкова време да си допишат.

След това всичко се разкрива. Раздават се две точки за целия рунд, като не може един и същи играч да вземе и двете. Едната точка отива за този, който е познал най-много, а другата при този, чиято картина са познали най-често. Равенствата отиват при играчите с токъни с по-ниска стойност.

Има и по-сложен вариант за точкуване, но както е и при Диксит – точките в тези игри нямат никакво значение и дори и веднъж не съм играл по-комплицираната версия.

Така. Никога не съм бил фен Dixit. Dixit беше една от първите ми игри и съм я играл безброй пъти, но самият факт, че забавлението идва само при правилна компания в правилното настроение често ми е убивал кефа. Обичам парти игри, но Dixit се отплаща само, ако играете с познати и само с такива, които са в настроение за изтрещяване и креативна глупощевина. За нещастие, повечето от игрите ми със случайни хора на Dixit са изпадали в тъмна, мрачна и скучна дупка изградена от тъпо, която да ме накара да се замисля, че може би Експлодиращите котки не е толкова лоша игра. А дори не съм играл Експлодиращите котки.

НО!

Въпреки очевидните прилики в механиките между Dixit и Artbox, Artbox няма да ви изостави сами в пустинята, съзерцавайки невероятното въображение на група, която обяснява всяка карта в Диксит с изрази като „Цветове“, „Животни“ или „Надежда“, след което на картинките са хора с протегнати ръце.

Artbox ви предоставя възможност да бъдете креативни. Artbox ИЗИСКВА от вас да бъдете креативни. Ако пред вас има четири квадрата и вие трябва да нарисувате еднорог, то вие все пак ще трябва да се почешете малко под черепа.

Разбира се, това означава, че доста хора ще се чувстват фрустрирани от неочакваният натиск на останалите, които отдавна са измислили как да креатират.

Заключение

Artbox е идеална парти игра, която създава постоянни непринудени ситуации на истерични смехове и изненадващо изпростяване, без да се преминават някои неморални граници, което често е ситуацията с Dixit – другата крайност на безсилната липса на креативност.

Очевидно е, че Artbox и Dixit си приличат, но това не значи, че ако харесвате едната, ще харесате и другата. Пример съм аз. Не харесвам Dixit, но Artbox е една от първите игри, към които посягам за забавление в компания.

В тази игра ще се наложи да сте поне малко креативни без изобщо да имате опит в рисуването. Тук въображението ще е най-голямата ви сила, така че все пак ще трябва да се ангажирате малко повече отколкото в Dixit.

От десетките игри зад гърба ми с Artbox, както и още два пъти по толкова на хора в заведението ми съм забелязал, че веднъж на всеки две игри се намира някой, който да „рейдж куитне“ още след първия рунд, защото се чувства притиснат. Така че имайте предвид и този факт.

ПЛЮСОВЕ:

  • Елементартни и познати правила
  • Хилежи под масата
  • Изискване за креативност

МИНУСИ:

  • Понякога изискването за креативност създава усещане за натиск при някои хора

Ако сте готови за малко предизвикателна креативност, вие препоръчвам да се насочите към сайта на нашите партньори от Time2Play.

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Dungeon Mayhem – поредната безсмислена игра или?

Вашият коментар

Take that игрите с карти са най-популярния жанр за младши дизайнери. Обикновено хората, които не са вещи в хобито се хвърлят да правят такива игри, защото са елементарни и в 90 процента от случаите са копия една на друга. Семплостта на тези игри (теглиш карта играеш карта) ги превръщат в най-подходящите занимания за мъгълите в настолните игри.

Да, 90 процента от заглавията в този жанр обикновено се считат за тотална глупост от опитните геймъри дори без да бъдат пробвани. Аз също се вписвам към тази група и съответно е много трудно да ме накарате да седна и да играя подобно нещо.

Най-голямото изключение от жанра Тегли карта, играй карти за мен е Grandpa Becket Cover your Assets (или както е другото й име – Big Deal). Тази игра дори имаше скоро и успешен кикстартър с нова версия.

Dungeon Mayhem дълго време стоеше на рафтовете на магазините и изобщо не можеше да привлече вниманието ми. След като отворих заведение с настолни игри обаче накупих редица подобни заглавия с единствената цел да са подходящи за хора, които никога не са играли игри. Само че… играта се оказа една от най-играните от мен последно време и дори в момента е в моя дом.

Dungeon Mayhem е картова игра в света на Dungeons and Dragons, която продължава не повече от 15 минути! Тази игра спазва заглавието, като случайността й я превръща в пълен хаос. Но! Фокусът тук не е в случайното теглене на счупени карти, а в дипломатичните ви умения.

В началото на играта всеки играч си избира собствен герой, който идва със специфично тесте. Тестата са уникални за всеки герой, като има няколко общи неща, но сред тестетата ще откриете и специални умения само за конкретните герои.

Принципът на играта е следния. Всеки играч започва с три карти от собственото тесте. В началото на хода, активният играч тегли една карта и играе една карта. След това е следващият играч. Това е. Целта е да останете последен жив.

Картите могат да бъдат директни атаки – избирате си опонент и му зашивате толкова щети, колкото пише на картата. Някои карти имат пазачи, които работят на същия принцип като в игри от типа на Star Realms (първо трябва да нашамарите тях, преди да преминете към играчите). Има и разни други умения като лекуване, като дори камикадзета и даже размяна на животи. Не се притеснявайте, това не залита към Мънчкин, защото играта приключва за минути.

Осъзнавам, че геймплеят не звучи вълнуващо, но ХАХА моментите в това кой кога да наритате са забавни и дори да ви девастират на втората минута, вероятността за отмъщение само след 5 минути е огромна.

Не мога да нарека Dungeon Mayhem дори и бегло тактическа или стратегическа, но за игра от този жанр работи отлично. Тя не се приема насериозно и си личи. Уважавам, когато дизайнът е напълно ясно със себе си.

Тук всичко се свежда до „Аре стига вече по мене, гледай Гошо, той е на 10 кръв!“. И наистина. В тази игра е може би по-добре да се биете по-равно, вместо да изкарате един играч за два хода. Въпреки това, понякога някой просто не ви кефи и просто го анихилирате. Обикновено такива игри водят до фрустриране, но не и тази. Тя е толкова светкавична, че е по-вероятно да ви мотивира за жажда за кръв следващия рунд, отколкото да ви ядоса.

Единственият проблем, който открих в Dungeon Mayhem е играта за двама. Тогава няма никаква дипломация и играта се превръща във Война със специални умения. Със сигурност няма да е най-великото ви преживяване, но вкъщи дори и това работи, когато играя с големия ми син. По някаква странна причина, той много обича игри, в които може да ме прецаква. Не знам откъде го е научил…

ПЛЮСОВЕ:

  • Отличен анимационен арт
  • Елементарен и светкавичен геймплей
  • Подходяща е за всеки
  • Една от най-чистите и най-добрите игри от този жанр

МИНУСИ:

  • Каквото и да е, все пак това си е игра „Тегли карта, играй карта и кот такоа“

Ако смятате, че това е вашата игра, трябва да знаете, че дори цената й е привлекателна. Можете да си я купите от магазина на нашите партньори от Time2Play.

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Oh, Fox – Програмиране и покер?

Вашият коментар

Очевидната смешка в заглавието не е случайна. Това е игра с програмиране и по дефиниция тези игри често ще те карат да казваш „Лепи му малката!“ Или както е на английски – Oh, Fox.

И понеже това да се застреляш сам в крака е забавно, но все пак трябва да има тема, авторите са решили да му сложат забавна горска и защо пък не – детска тема.

Към темата са закрепили и лек почти отново детски арт, а компонентите наподобяват тези на Не се сърди, човече.

Мерси.

После аз трябва постоянно да обяснявам – Не се притеснявайте, това не е детска игра. Ама наистина, не е детска.

Причината не е в сложността на правилата, а в това, че Oh, Fox блендира както програмиране, така и надлъгване. Не знам как са вашите деца със „сошъл дедъкшъна“, но за моите, макар и геймъри, това все още е мътна каша.

Принципът на игра е следният: В началото на играта се избират 3 горски животни и 2 хищника върху пет малки квадратни картички. Всички пет големи карти с умения на тези животни се слагат на масата, за да ги видят всички. След това се маха една от малките картички с хищници и сега играчите остават с 4 карти – 3 вегeтарианци и един Пържолец.

Тези 4 картички тайно се раздават между играчите. Който е хищника си признава, но не си показва ролята. И така всеки е животно, но никой не е сигурен кое точно. Това има значение, основно за хищника, защото…

Ролите в играта са два вида – нормалните животни трябва да ядат тяхната си любима храна, а хищника – нормалните животни.

За целта се поставя карта в средата на масата и всеки поставя пионките си в тяхна къщичка, която е на определено място.

От тук нататък тези пионки ще се движат… чак в края на играта.

Идва ред на програмирането.

Всеки играч има куп карти в ръката. Картите са няколко вида:

  • Единична стрелка
  • Двойна стрелка
  • Единична стрелка и стоп
  • Само стоп
  • Стрелка със специално умение

От всяка карта има различен брой копия.

В тази част на играта всеки играч слага карта с лицето надолу. След това я обръща и всички я виждат. Това се случва 8 пъти.

След това всички едновременно се движат спрямо стрелките. Стопът означава хранене на обикновено животно. При хищника си е просто стоп.

И ако си мислите, че движенията са очевидни, ето къде се крие врътката.

Специалните умения са свързани с движения. Те могат да означават стрелка в обратната посока или пък стоп. Могат да означават всичко. И понеже вие не сте сигурен кой кой е, тогава трябва само да предполагате. Ако сте достатъчно опитен с играта и умеете да следите всички, може и да измайсторите правилна теория за играчите.

Ако сте обикновен горски тип, на вас целия този майнд гейм ви е през фокса, бихте си помислили. Но и това не е точно така. Вие трябва да следите хищника и както помните, на масата има две карти с хищници, а не сте сигурен коя точно е активната. Вие искате да бягате от хищника, защото ако той ви хване, не само, че той ще спечели точка, но и вие ще изгубите такава.

Трябва и добре да се прикривате, защото в края на играта ако хищника разбере кой кой е, той ще вземе още точки.

В играта има още няколко неща, като специални мисии, обиколки до вкъщи, модове и така нататък, но ако идеята ви кефи, всичко останало също ще ви кефи.

Заключение

Oh, Fox е прекрасна филър игра за хората, които обичат програмиране. Да, дедукцията и блъфа са неотменна част от нея, но програмирането натежава и въпреки, че ще се послъгвате, ако сте фен на върколаци, но не се кефите на планиране, едва ли това ще е вашата игра.

Oh, Fox е лека игра и сравнително бърза за обяснение. На теория може да се играе от двама, трима и четирима, но опитът ми показва, че е значително най-добра с четирима. Ако сте по-малко хора ви препоръчвам нещо друго. Във всеки случай, това е малка, компакта и не толкова скъпа игра, така че и без това няма какво друго да правите в момента, защо не излъжете баба си и дядовците. Спокойно, те са свикнали.

ПЛЮСОВЕ:

  • Минималистични компоненти
  • Лесни правила
  • Бърз геймплей
  • Оригинален микс междускрити роли и програмиране
  • Предизвиква смехове и обрати

МИНУСИ:

  • Подвеждаща тема
  • Ако не се кефите на програмиране, тази игра няма да ви промени мнението

 

 

 

 

Настолни игри, Ревюта на настолни игри

Paranormal Detectives – Ако Уиджа беше настолна игра

Вашият коментар

Black Stories е една от най-популярните игри… по принцип. Дори и да не сте чували името, вероятно сте я играли като деца. В нея един играч знае цяла криминална история, а всички останали му задават въпроси, на които знаещият отговаря само с Да или Не. Първият, който познае цялата история – печели.

Paranormal Detectives използва същата концепция, но я обръща наопаки – Всички питат въпроси, на които не може да се отговори само с Да или Не. Как тогава да отговори знаещият, за да не е твърде лесно? Ами… с играта.

Темата на играта сте я срещали в Mysterium. Един от играчите е призрак, който подсказва на паранормалните детективи как е умрял колкото се може по-ясно, но понеже е призрак… има някакви ограничения между нашия свят и неговия. Понякога ще издава едва-едва някакви нечленоразделни звуци, друг път ще докосва детективите, а ако детективите знаят какво правят, може да се включи в класическата Уиджа дъска.

Paranormal Detectives пристига с читави компоненти, като в кутията има 28 случая за разгадаване. Ако ви се струват малко, можете да си изтеглите апликация на телефона (това са Lucky Duck, все пак) и да играете още доволно количество постоянно увеличаващи се случаи.

Сравних играта с Black Stories. За разлика от елементарната бърза игра обаче, Paranormal Detectives си е голяма и ангажираща игра с достатъчно количество мислене и дедукция.

Тук всеки играч разполага с дъска, върху която с маркер ще си води записки и параван, илюстриран с неговия персонаж (всички персонажи са базирани на известни образи от киното, телевизията и поп културата). Освен дъската, играчите разполагат и с комплект карти, които просто показват различни начини за комуникиране с призрака. Когато е ход на някой, той използва една от картите си, задава какъвто иска въпрос (на който не може да се отговори с просто да или не) и тогава призракът отговаря с условието изразено на конкретната карта.

Ако картите на играчите свършат, тогава детективите могат само да се пробват да познаят как точно е умрял призрака. Ако два пъти сгрешат, тогава излизат от игра. Не се притеснявайте, това обикновено е към края на играта. Освен това при всеки сгрешен избор, призракът има право да подскаже с негови собствени механики.

А призракът иска да помага. Той търси своя мир, като някой просто разбере истината за неговата смърт. Призракът печели с играча, който познае всичко…

Упс.

Какво е това „всичко“? Тук идва единственият и не малък проблем на играта. Случаите със смърт обикновено са интересни и са така измислени, че подсказките да дават двойно значение. Тези случаи често имат забавни истории и интригуващи детайли. За жалост те нямат никакво значение, защото детективите трябва да познаят просто пет неща – Кой? Защо? Къде? Как? И Оръжие? Играчите могат да познаят думи, които отговарят на всички тези въпроси и въпреки че за тях те нямат никаква връзка пак ще спечелят играта. Тук, за разлика от Black Stories и повечето игри с разследване,  познаването на врътливата история няма никакво значение. Вие просто трябва да уцелите петте думи. А това често може да е доста разочароващ и blah финал.

Заключение

Paranormal Detectives е отлична добавка в жанра с разследващи игри. Тук се изисква сериозна доза мислене и дедукция, за да сте успешни. Играта предлага изключителна интерактивен и изобретателен геймплей, който ще провокира фантазия и въображение. Трябва да връзвате въженца, да нареждате букви, да решавате пъзели и понякога дори да се чувствате неудобно в това да пишете по гърба на някого или да се изразявате в пантомима. Всичко обаче добива тематичен смисъл в контекста на играта и успява да ви вкара в атмосферата на историята. За съжаление, играта има проблем, който отново е свързан с тематичността. Тук можете да сте победител без изобщо да сте разбрал за какво става въпрос, просто защото сте познал думите, които призрака ви е подсказал. Ако обаче заложите малко повече на историята и наистина влезете в духа… на духа, ще си изкарате страхотно. Просто имайте предвид, че Paranormal Detectives е поляризираща игра – Или ще получите страхотно изживяване, или играта ви ще увисне. Среден вариант не съм срещал.

ПЛЮСОВЕ:

  • Тематичен геймплей
  • Изисква въображение
  • Може да се играе от двама до шест човека

МИНУСИ:

  • Понякога финалът на играта увисва

Ако ви харесва как звучи всичко това, ви препоръчвам направо да скачате на линка отдолу и да си я поръчате от нашите партньори от Time2Play