Архив за етитет: игри с блъф

Curios – Игра без дизайнер

Въпреки трудностите на компаниите последните 1-2 години с преодоляването на пренаситения пазар, AEG продължават да мачкат с нестихващо количество игри, като поддържат и класическите си зверове като Smash Up, Thunderstone, че дори и Mystic Vale. 2019-та им беше особено силна, основно заради масивния успех на Edge of Darkness, Ecos, Valley of the Kings, Tiny Towns и още купища други. Някъде между тези маркетинг чудовища се намества и една малка игрица, която може да не печели с впечатляваща концепция, но пък върши работата, за която е създадена.

Curios e с малко правила, малко компоненти и донякъде с малко игра. Тя е с толкова минималистична идея, че дори са решили да не пишат кой е дизайнера и са го махнали от презентацията на играта, за да не утежнява много това 10-15 минутно преживяване.

Като отворите кутията ще откриете, че ако огромните пластмасови кристали бяха заменени с обикновени токъни, играта можеше да се събере в джобен формат кутия… и дори би й отивало. Но все пак AEG са подходили с нестабилните тенекиени кутии, които може и да се снаждат добре със себеподобните си (абсолютно същия формат като Sushi Go Party), но капаците им се отварят твърде лесно и като цяло не е трудно кутията да се огъне.

Тематично вие сте изследователи, които се борят за събирането на комплекти от ценни артефакти, без да сте абсолютно сигурни кои точно артефакти са ценни.

Curios е игра с лека доза блъф, дедукция и често твърде голяма доза шанс.

В началото на играта се нареждат 4 карти с места, където да слагате археолозите си. Когато е ваш ход, вие пращате археолог на първото свободно място и вземате кристал от цвета на мястото. Следващият, който иска да вземе кристал от същото място ще трябва да сложи повече археолози. Така че има състезание за това кой къде иска да си сложи човека. Когато свършат определени кристали играта свършва.

Цялата интрига в Curios се върти около карти, които придават стойности на различните кристали. От всеки вид кристали има 4 карти с различни стойности (1,3,5,7). В началото на играта на случаен принцип се слага по една карта от вид на съответното й място. Вие нямате право да я гледате, но в края на играта всеки кристал от този вид ще даде толкова точки, колкото е стойността на картата.

Единственият начин да предположите какви са картите долу е чрез дедукция. От всеки вид кристали има 4 вида карти. По една от вид е сложена до кристалите. Останалите 12 се разбъркват и се раздават между играчите, като ако играете петима или двама играчи, част от тези карти остават извън игра.

Така всеки играч има някаква информация, която може да е полезна, или не, за това какви са останалите карти до кристалите.

Играта се развива в рундове, докато свършат определен брой и видове кристали. В първата част на всеки рунд се слагат археолози и се вземат кристали, по начин, за който вече говорих.

Във втората част обаче всеки играч има шанс да си вземе още археолози, с които да има възможност да събира повече кристали… АКО покаже една от картите си. По този начин останалите добиват информация за ценността на кристалите. Коя карта покажете има голямо значение и ако сте играли подобен тип игри, знаете, че можете леко да блъфирате или да манипулирате опонентите си с избора си (защо точно тази карта е показал, дали знае нещо, защо я показва, а отива на друго място с археолозите, дали нарочно не ходи, за да може после изведнъж да завземе всичко… подобни дивотии)… но не твърде много.

Открихме, че играта не работи еднакво добре с различната бройка играчи. При трима и четирима работи добре, но при пет е ужасяващо случайна. Първо – всеки играч има само две карти в ръка и второ – остават две карти извън игра, което намалява дори малкия блъф до минимум. При двама е подобна ситуацията, като картите извън игра са дори повече.

Заключение

Да, Curios не е най-дълбоката, нито най-ангажиращата игра на пазара. Въпреки това, тя продължава около 15 минути и за запълване на времето става. Правилата са елементарни, Подготовката и прибирането са светкавични и като цяло върши работа за хора, които никога не са играли игри. Според мен, поради тази причина, може би щеше да спечели с по-малка кутия, дори и да беше с по-кофти компоненти.

В Curios има доза блъф, но това далеч не е покер, така че по-големите лъжци от вас могат да бъдат победени от високата доза късмет, с която играта ще ви залее. С други думи, тук има малко подправка, която да ви погъделичка, но няма нужното месо, с което да запълни нуждата ви от геймърски обяд.

За финал – Curios е една от онези „окей“ игри, които носят своя чар, но едва ли ще бъдат помнени след година-две.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отлични компоненти
  • Бърз геймплей

МИНУСИ:

  • Голяма доза шанс
  • Съмнителна преиграваемост
  • Щеше да спечели повече с по-малка и преносима кутия

Processing – Хипстърите на самун

Още отначало казвам – Processing ме грабна с една от най-оригиналните и идиотски теми, които съм срещал наскоро. Тук играчите са извънземни в нов политически режим, които се опитват да спечелят живота си, като самите те тормозят живота на другите. Не се притеснявайте обаче, защото тези други, които вие ще вкарвате на конвеера, ще изтезавате и ще вкарвате в месомелачката са крави и… хипстъри.

Всичко в играта е потопено в яката тема – от компонентите, арта, че дори и до негативните точки в играта, които са CAO точки.

Ако ви се мачкат хипстъри и отвличат крави, това е вашата игра. Всеки елемент от геймплея също е подкрепен от тематично основание. Играчите са под натиска над властта – изтезавай или ти ще бъдеш изтезаван. Въпреки това, всеки си има тайна цел и предпочитание към конкретни хипстъри и крави. Освен това в края на играта, играчът събрал най-много CAO точки отива на мелачката и изобшо не участва в точкуването.

И това е само базовата игра. Има пълна игра допълнителни токъни, правила и драфт. А има дори вариант с тайни бунтовници, когато ще искате да събирате въпросните CAO точки.

Има гъвкавост в това как искате да играете и дълбочина, която… би отблъснала доста от вас.

Играта изглежда като лек филър с брутална тема и много хаха. Всъщност обаче Processing е доста мисловна игра с изненадваща дълбочина. В тази игра се има контрол на територии, блъф, изчисления и планиране, които някак си не бихте очаквали от игра с такава тема и подобна визия.

И точно тук някъде се чупи балансът. Играта пристига със заявка за филър, но ви вкарва в мозъчен тръст на сериозна игра. Което по никакъв начин не означава, че играта е лоша, но…

Заключение

Processing малко ме разочарова. От нея отчаквах безмозъчно мелене на кайма от хипстъри, а вместо това получх докторска дисертация, която макар и да не е сложна на правила изисква дълбокомислие. Това не означава, че съм глупав (но не означава и че не съм). Обичам тежките и мисловни игри. Просто темата тук щеше да работи с по-малко претенциозни механики.

Ако обаче обичате да тегавеете във всяка ваша игра, вземете си този неточно филър с несъвсем тежки, но съвсем не леки механики. Това е от онези хладки ревюта, в които не съм сигурен дали ви препоръчвам играта. Със сигурност тя не е за мен, но има голяма вероятност да е за някои от вас. Обичам ви и лека нощ. Вече е обяд.

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотна тема!
  • Тематични механики
  • Голямо взаимодействие между играчите

МИНУСИ:

  • Малко по-дълга от колкото ми се иска
  • Малко по-дълбока от колкото би ми се искало за тази тема

Serial Killer – за добронамерени психопати


Хората, които ме познават, знаят, че обожавам социални игри – особено такива с блъфиране и манипулиране на другарчетата, като The Resistance например. Точно затова нямах търпение да изпробвам и Serial Killer. Дали е достатъчно забавна и предлага ли дълбочина и преиграваемост? Спокойно де, ей сега ще разберем.

Представям Ви Serial Killer – играта, в която безмилостно избивате приятелите си!

„Ама, Ники, аз харесвам приятелите си!“

И герите в A Game of Thrones сигурно харесвате, но повечето измряха. Все пак както е казал един много по-мъдър от мен човек, има две сигурни неща в живота – смърт и данъци. #позитивизъм

Основни Характеристики

Serial Killer е бърза социална парти игра в реално време за 5-50 психопати. Както в повечето подобни игри, борбата се води между два отбора – този на убийците и този на мирните граждани и полицията. Правилата са изключително прости, но доста странни. Това поражда много въпроси при разясняването им, което отнема около 5 минути, а самото изиграване – 5 до 20 минути.

Компоненти и Илюстрации

Играта се състои само от карти, които определят ролята Ви в разиграващия се сценарий. Илюстрациите не са нищо особено – черни силуети на сив фон. Не съм човек, който би играл глупава игра само защото е красива, но въпреки това не ми допада, когато създателите не се стараят да направят играта визуално приятна. И все пак, минималистичният, черно-сив външен вид пасва на “убийствената” тематика.

Тематика и История

Serial Killer е изключително постна откъм тематика, а в книжката с правила има само един абзац, който опитва да те “вкара във филма”, което доста ме разочарова. Дори не си заслужава да разказвам какво пише в него. Когато тематиката е толкова семпла според мен е добре да има повече история, която да придаде дълбочина на света, в който те потапя играта. В противен случай играта се усеща още по-суха и незавладяваща. А всъщност идеята на играта е да бъде забавна, което все пак се получава с правилната компания.

Правила и Геймплей

Обясняването на правилата на Serial Killer ми напомня на страхотната игра The Mind, която излезе съвсем скоро. И двете игри могат да бъдат обяснени с по едно изречение, но то звучи толкова абсурдно, че след това възникват ужасно много въпроси. Ще трябва да направите много разяснения, за да премахнете безкрайно обърканите физиономии на Вашите приятели.

В Serial Killer няма други компоненти освен картите, които определят ролята и отбора на играчите. Поради тази причина, за да могат убийците да “очистят” някого, те трябва да го сръчкат в ребрата, да му намигнат, да го погледнат лошо, да му направят муцка или каквото решат, че би накарало жертвата “да се почувства умряла”. Полицаите пък трябва да бъдат бдителни и да забелязват тези жалки опити за убийство, за да могат да заловят злосторниците. Не се шегувам, това е всичко. Е, има няколко малко по-интересни роли като експлодиращия, който размазва мозъците на съседите си по стената, ако бъде убит, което вкарва малко повече непредсказуемост и забава в тази игра на котка и мишка. Разбира се винаги можете и да блъфирате и да манипулирате останалите, но семплият геймплей не дава много възможности за това – което би се харесало на много играчи, които не си падат по прекомерното лъжене в игрите.

Заключение

Като всяка социална игра, Serial Killer има потенциал да бъде изключително забавна в правилната компания. Играчите трябва да могат сами “да се вкарат във филма” и да създадат подходяща атмосфера. Но ако това липсва, играта става изключително еднообразна и постна. Непривлекателните компоненти и липсата на интересна тематика също не помагат. Играта има и още потенциал, който според мен не е реализиран. С още 1-2 прости механизми и още различни роли би могла да бъде доста добра, без да се усложнява излишно или да става по-скъпа за изработка.

И все пак бих казал, че Serial Killer е нелош гейтуей филър и е подходяща за големи семейства с много деца, баби, и пухкави чичовци, които не знаят що е то настолна игра и не биха се справили с нещо по-сложно от Dixit. Точно затова ще задържа играта в колекцията си в Mulligan Rakovski – втория ни клуб за игри, който отвори преди месец на ул. Георги С. Раковски 111 (срам ме е да се саморекламирам, но се налага :)).

Плюсове:

  • Подходяща за големи групи хора
  • Бързо научаване
  • Разтоварващ геймплей
  • Подходяща за деца

Минуси:

  • Ниска преиграваемост
  • Нужда от подходяща компания за да бъде интересно
  • Непривлекателна визия

Превю: Dragon Canyon в Kickstarter

Играта в момента е в кикстартър, така че ще се опитам да бъда колкото се може по-обран откъм коментари, особено откъм визията… въпреки че играта изглежда наистина…. зашеметително. Добре, дотук с обещанията.

Dragon Canyon е особена игра, което е типично за тайванския дизайн. За мен това винаги е плюс.

В играта има карти, зарове и страхотно илюстрирани бордове, които се нареждат на случаен принцип в средата на масата. Стилът на рисунките е мангов… абе като манга… а темата очевидно е свързана с бой на дракони. Или поне на един дракон.

Темата е следната: „Всяко поколение, пет племена пращат най-добрите си герои в състезание дълбоко в пустошта на Каньона на дракона. Те са там, за да събират съкроища, да си правят номера и да се млатят един друг. И да, дори и работата заедно би ви била полезна в тази опасна земя.

Ще ловите свежо месо от динозаври и ще събирате ценни речни камъни и дървета. Ще ровите из драконовото леговище за кости. Ще нападате съседските кервани и ще търгувате с добре защитените села. Целта ви е да успеете да удържите тези блага и да ги инвестирате в слава и сила за вашето племе!

Както виждате, това е конфликтна игра и не само ще се нападате, но и ще си крадете един от друг. И да, има зарове и сравняване на статистики, но това е само малка част от тази… не бих казал арена тип игра.

В общи линии вие ще се опитвате да събирате ресурси и да ги опазвате, след което с тях да си купувате победни карти.

Тези победни карти са една от най-интересните части в играта. Всяка една има различен начин за събиране на точки в играта и обикновено се опират до събиране на комплекти. Самите ресурси ще ги вземате от борда в средата, както и от самите герои, които играете всеки ход, така че имате пълен контрол над стратегията си. Е, играта има склонност да „агресира“, така че не можете да разчитате, че другите няма да ви раздават шамари.

По време на вашия ход вие играете един от героите си в ръката с лицето надолу или лицето нагоре върху борда в средата. Ако го сложите с лицето нагоре, можете да нападнете друг съседен герой или да използвате умението му. Ако го сложите с лицето надолу блъфирате другите и се надявате да не ви го пипат, защото в края на хода вземате ресурси от плочките, където имате герои, както и от самите герои, които носят ресурси. След като ги получите, можете да си купите спешъл карта за точки. Всички имат еднакви герои, което води до баланс и тактика. Не можете да си вземете героите обратно в ръката, докато не изиграете всички, или някое от специалните умения, които биха ви свършили подобна работа.

Една от особените механики е тази кооперативност, за която споменах нагоре. Ако в даден момент се получат 4 героя един до друг в ортогонална редица се празнува фестивал на жътвата, в който всеки си събира яко ресурси. Това добавя силен абстрактен елемент малко тип „морски шах“. Да, има логика, но… абе абстрактно си е.

Остават няколко дни до финала на кикстартъра и ако ви кефи как звучи, кликнете на бутона отдолу и разгледайте по-подробно проекта. Може пък и да е за вас.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.kickstarter.com/projects/sweet-lemon/dragon-canyon“ target=“blank“ ]Dragon Canyon Kickstarter Project[/button]