Преди всичко, за запознатите с модерните настолни игри, съм длъжен да спомена, че това име е превод от игра, която на английски не е „Mandala”, а „Mandala Stones”. „Mandala” е друга игра, за която също имаме ревю.

Не искам да започвам с имена на други игри, но за да разберете трендовете, няма как да не споменем Azul. Абстрактните игри не са нещо ново. Всъщност те поставят началото на настолните игри. За тях винаги е имало специфична група от фенове и това не се е променило, но… Азул постави една специфична мода – фантастично изглеждащи абстрактни игри с 3д тактилно усещане. Това са игри, обикновено с дебели лакирани пластмасови плочки, които имат „тракащо“ усещане на керамика. И въпреки, че още Руммикуб и Hive пристигаха с някакви подобия преди много години, до преди Азул рядко можеше да срещнете нелуксозно издание на игра с подобни компоненти. Азул направи популярни тактилните компоненти и вече все повече игри ги вкарват в стандартните си версии.

Мандала също се качва на влака с тези компоненти, макар и вече да е назад сред конкурентите си. Но… кой съм аз да се оплаквам от луксозно изглеждащите дебели пулчета. 

В кутията ще откриете 96 „камъка“ (на английски играта е „Mandala Stones) в 4 цвята и в две разновидности, торбичка, няколко тънки табла за играчите, едно табло Мандала и едно централно табло. Освен това имате 4 дървени цилиндъра и малко карти.

В началото на играта подреждате всички 96 камъка на централното поле на означените места по четири в купчинка и всичко на случаен принцип. След това поставяте четирите цилиндъра на означените стартови места. Вземате си по едно табло и теглите по две карти, които ще ви дадат точки, ако изпълните условията им. В края на играта само едната от двете карти ще ви даде точки, така че имате избор да сменяте стратегията си, ако нещо не ви се получава.

По време на играта вие ще местите цилиндрите, които по някаква причина, която бързо ще забравите, са художници. Цилиндрите са от две разновидности. Това са същите разновидности, като плочките, извинете – камъните.
Когато е ваш ход можете да направите едно от две неща. Основното, което ще правите е да движите цилиндър. За целта си избирате цилиндър и го местите на което си изберете място по централното табло. След като го поставите започвате да събирате плочките около него по часовникова стрелка. Вземате само най-горните плочки от всяка колона с две изключения. Нямате право да вземате плочка с разновидност различна от цилиндъра и нямате право да вземате плочка, която се докосва до друг цилиндър. По този начин вземате от нула до четири плочки.

След като вземете плочки, вие трябва да ги поставите на едно от празните места по личното си табло в реда, в който сте ги взели от централното табло. За целта, след като ги съберете от средата вие просто ги обърнете наобратно и ги сложете на вашето си табло, формирайки кула. Внимателно подбирайте плочките си, защото преди да ги махнете напълно от личото си табло, там не можете да поставяте отново плочки.

Вместо да вземате плочки от централното табло или ако всичките места по личното ви табло са запълнени, тогава можете (или трябва) да направите втората опция – Точкуване.
Ако изберете опция точкуване, тогава ви се отварят две възможности:

• Махане на най-горните плочки от колкото желаете кули. Получавате по 1 точка за всяка плочка
•  Избиране на цвят, от който имате поне две видими плочки на таблото си (най-горни плочки от кули). След това отбелязвате  точки спрямо начина на точкуване, написан под кулата (вижте „Точкуване“) После махате плочките и ги слагате върху таблото Мандала. Тук плочките се поставят по ред, като образуват тематична спирала. Ако сложите плочка върху бонус точки, получавате тези точки веднага. Ако сложите плочка върху знака за съответния брой играчи, рунда се завършва (всеки играч трябва да има еднакъв брой ходове) и се броят точки.

Основните точки се отбелязват по време на игра, но бонус мисиите ви дават десетина точки допълнително.
Всички мисии са свързани с това какво има на вашето табло в края на играта, което значи, че каквото и да правите, почти няма смисъл да ги следите в началото на играта. Когато видите, че идва средата обаче е добре да си ги припомните. И въпреки това има мисии, които можете да следвате, като например събирането на конкретен цвят, но има такива, които почти изцяло зависят от ситуацията в последния ход, като например да имате точно конкретен брой плочки в края на играта. Освен това всички мисии са сравнително еднообразни, което е и един от основните проблеми на играта.

Заключение

Мандала е оригинална семейна абстрактна игра с хитри механизми, които се обясняват лесно и които ви позволяват да я играете дори с деца. Взаимодействието между играчите е доста добро, като за такъв тип игра, защото ако следите какво събират другите има начини да оптимизирате ходове тип „И на мен да е добре, И на вуте да му е зле“. Дъската Мандала е страхотен елемент и добавя лек стратегически елемент за това кога да точкувате и кога да изчакате, за да вземете бонусите по нея. Освен това обаче и предоставя вълнуващ „push your luck” момент. Често ще влизате в дилема дали да изчакате още малко, за да си направите хода „Точкуване“ по-добър и оптимален или да бързате и да приключите играта преди опонентите ви да са си точкували огромните си кули. Компонентите са фантастични за цената на играта и първите ви десетина игри ще си изкарате удивително. Проблемът е, че след това Мандала ще започне да губи чара си по една проста причина. Начините на точкуване на плочките са еднакви всяка една игра и въпреки че имате разнообразни начини, по които да стигнете до тях, крайната ви цел ще бъде еднаква. Мисиите също се усещат разнообразни и трудни за калкулиране, което понякога може да създаде и усещане за случайност. А това е странно, защото в Мандала няма нито една капка късмет, освен първоначалното зареждане на дъската. Проблемът с преиграваемостта ще се реши неизненандващо лесно, като се създаде разширение с още поне 10 начина на точкуване. Дано само хората да си запазят играта дотогава.

ПЛЮСОВЕ:

• Удивителни компоненти
• Елегантни и лесни правила
• Бърз геймплей

МИНУСИ:

• Скучни и хаотични мисии за край на играта
• Съмнителна преиграваемост

Играта е преведена и разпространена в България от Black Sea и можете да я закупите от Svetulka.bg, където в момента е на специална намалена цена или на място от магазина на Offline Cafe.

[button color=“green“ size=“big“ link=“https://svetulka.bg/bg-product-details-12.html“ target=“blank“ ]Купи Мандала[/button]

https://svetulka.bg/bg-product-details-12.html

Wheel Villeе първата българска настолна игра създадена с подкрепата на световната организация WWF(не става въпрос за КЕЧисти, а за природозащитници) и нейната цел е да ни научи като едни бъдещи предприемачи, как да балансираме между добра печалба и защита на околната среда. Играта е икономическа (12+) за до 4-ма играчи.

Да започнем със сетинга на играта. Имайки предвид, че говорим за опазване на природата, в кутята няма пластмасов инсърт както сме свикнали до момента. Големите картонени компоненти са свободно пръснати, а тоукъните и дървените мипъли са прибрани в текстилни торбички. Това по никакъв начин не затруднява подредбата на играта за стартиране, защото след като се запознаете с правилата, ще ви отнеме не повече от минута. Игралното поле представлява едно голямо село с няколко (2-4) махали и мегдан по средата (на който ваши работници чакат да изкарат своя надник).

Махалите са с форма на Хексагони, като три от страните са ви заредени с природните ресурси на вашаия регион, а в другите три можете да развивате бизнес, спрямо заобикалящите ви ресурси. Имате пазар с карти „бизнес“ и „иновация“ и разбира се тоукън за първи играч, който представлява стенд на пандата от логото на WWF.

Арта на кутията и картите е доста специфичен и интересен. Леко ми напомня на старите руски книжки с приказки, но в същото време има тази дигитална нотка, която го отличава от всичко друго на пазара. Рисунките са с пастелни тонове и действат успокояващо, което ви дава възможност да се съсредоточите в самата игра. Дизайна на „махалите“ и картите е много интуитивен и лесен за разбиране. С единственото изключение на червения знак Х на картите с иновация, които при нас пробуди различни асоциации. Но в крайна сметка в ръководството пише „Бонус“, което предполага, че Хикса показва, премахването от експлоатация на дадения природен ресурс и спасяването му по този начин (екологично решение един вид). Все пак щеше да е хубаво да има едно изречение за тази пиктограма и нейното действие, английския ми не е много добър, но когато правилата са на български и имам питания започвам да се чувствам странно.

В играта всеки един от вас влиза в ролята на предприемач в малко село в различна област (да кажем в България). Всеки от вас има ресурси и работници с помоща, на които да развие бизнеса си. Целта и смисъла на играта, разбира се е победата, но в този случай авторите ни учат да победим намирайки баланса между човек и природа. Заложени са много важни теми свързани с опазването на околната среда и това, че човек е пряко отговорен за екологичното състояние на цялата планета.

Тук освен победа трябва да намерите и хармонията в самите себе си. Авторите ви подсказват това с трите типа карти бизнес – екологичен(изцяло с възобновяеми ресурси), компромисен (50/50) и агресивен (изцяло невъзобновяеми ресурси). И съответно при първия тип печалбата ви е 1 (най-малка), а при последния 3 (най-висока). Т.е. колкото по бързо и с повече изразходени невъзобновяеми ресурси се развива вашия бизнес, толкова повече капитал ще натрупате, но толкова повече ще навредите на природата. Имате и скала за репутация, която е добро хрумване стига всички да сме достатъчно „узрели“ и да разберем, че можем да се развиваме и с по малко, вместо да сме алчни за сметка на природата и бъдещето на децата ни. Споменавам това, защото за всеки загубен ресурс губите и репутация, т.е. морала на населението в играта е на едно вече утопично ниво и хората са осъзнали сериозността на нещата свързани с опазването на околната среда.

Геймплеят е бърз, лесен и забавен. Нямам голям опит с икономическите игри за разлика от Деян, за това момента с ресурсите ми напомня най-вече на Катан (и тук някой ще въздъхне с отегчение знам), но има своята собствена иновативна механика с двата си типа – възобновяеми и невъзобновяеми ресурси.

При първите е ясно, че се връщат в игра на следващия рунд, но по-интересното е при вторите. Когато ги губите губите и съответния брой точки „репутация“ и тук идва интересния момент. Дори и след това вие можете да възстановите загубения ресурс, като изпратите работник да го направи с „доброволен труд“, което ще забави развитието на бизнеса ви, но ще покаже че сте загрижени за майката земя и ще ви донесе точки към репутацията ви.  Интересна е и идеята с картите „иновация“, които за да използвате, трябва предварително да сте обучили персонал, който да ви донесе необходимите точки за тяхото закупуване. Всяка карта иновация е в полза на вашия бизнес и може да го превърне от агресивен към екологичен и доходоносен.

Друг интересен момент в играта е стачката, където влизате в ролята на „Саботьор“ и изпращате свои работници да стачкуват в чужд обект, все едно противниковия персонал негодува срещу нещо. И не на последно място случайните евенти в края на рунда – първият играч хвърля шест стенен зар и в съответствие на цифрата се случва нещо на останалите играчи (50/50 положително или отрицателно).

Играта развива логическото и практично мислене. Лекотата на правилата я прави достъпна за повече играчи на по-малка възраст (12+) и дори бих казал, че в даден момент може да се превърне в любима семейна игра с образователен характер, стига 12 годишния подрастващ да не е залепен за някой екран.

Пазарната цена е почти двойна спрямо тази на други игри от подобен тип (брой и качество на компонентите), но е оправдана защото има кауза за която отиват спечелените средства и аз подкрепям това. Още повече, че ако инвестирате в тази игра, освен зареди вложения капитал, ще я играете и зареди самата идея и удовлетворението, което ще ви носи факта, че сте един от хората загрижение за нашата природа. Препоръчвам я на всеки млад предприемач, за да си зададе въпроса „моя бизнес повече вреди или помага за развитието на региона, в който се намирам?“

Коментар от Деян Георгиев

Съгласен съм с повечето неща казани от Денис. Играта използва иновативни механики, които не съм срещал другаде, артът е страхотен и като цяло Wheelville изглежда като уникална игра с фантастичен потенциал. Но имам няколко по-сериозни критики, които дори обсъдих с дизайнера и за щастие, той се оказа отворен към тези идеи и критики. 

Първо, относно компонентите – Като игра с еко кауза, намерих за изключително абсурден парадокс огромните листи за точкуване, които са (без да преувеличавам) минимум 5 пъти по-големи от това, което реално имате нужда. По думите на автора, това е грешка в принта. Имайте го предвид, докато преживявате първоначалния шок, защото това ще е наистина първият ви сблъсък с играта, щом отворите кутията. 

Книжката с правила също не е най-ясната и въпреки че разбирам колко трудно се пишат подобни наръчници, не мога да не спомена, че има реална липса на правила за някои механики. Другият проблем е и гърба на кутията, върху който липсва каквато и да е илюстрация на конкретни части от играта, което е изпусната възможност да покажеш малко повече на потенциалните си клиенти преди да си я купят.

Нека поговорим за очевидните истински проблеми обаче. Имам няколко забележки с малки механики, като например – изкуствената употреба на ресурс „Иновация“, който се получава само от едно място и се използва само за едно нещо, което го прави на практика ненужен за играта. Това обаче може лесно да се поправи с допълнения към играта, които го използват по-често.

Основните ми проблеми са два:

• Смяната на първия играч. Както в много игри и тук първият играч се сменя всеки рунд, но специално в тази игра, това създава доста проблеми и се налага дори изясняването на малки детайлни ситуации в книжката, понеже наистина ще навлизате в особени казуси. Проблемът е най-видим в играта с двама души. Понеже всеки играч има 4 действия на ход, при игра с двама играчи с механиката на смяна на първия играч ефективно означава, че всеки ще има 8 поредни действия. При нашия опит това беше не само „счупено“, но и трудно за следване. 
• Вторият ми голям проблем е дължината на играта. В основата си Wheelville е игра за създаване на двигател. Това е такъв тип игра, в която си изграждаш определена стратегия и с всеки ход ставаш все по-добър в нея, като се развиваш динамично. За жалост, играта приключва незадоволително и рязко точно в момента, в който си започнал да получаваш дивиденти от добре изградената си система. 

Като заключение искам да кажа нещо оптимистично. Дизайнерът Костадин Андонов ме попита нещо обнадеждаващо: „Може ли само с допълнение или просто с изяснителни правила да се оправят някои от проблемите.“. Абсолютно. Смятам, че проблемите са чисто механични и нямат нищо общо с компонентите. 

Wheelville има бъдеще. Личи си, че е хвърлено доста труд по нея и въпреки, че има нужда от още малко, смятам, че играта може да бъде чудесно семейно забавление, та дори и за по-малките. 12+ не е съвсем коректно. Моят 7 годишен син спокойно би могъл да я играе. Механиките са любопитни и не съм ги срещал на други места, а артът е наистина постижение. Да, цената е почти двойно по-висока от това, което бихте очаквали за такъв мащаб игра, но нека не забравяме, че Wheelville е игра с мисия и тук никой няма да забогатее от нас. Напротив – всеки, който си закупи играта ще допринесе за една достойна кауза.

Повече за каузата може да прочетете тук:

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://ozn.bg/3i0y5w9″ ]КАУЗА[/button]

Играта можете да закупите от тук:

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://ozn.bg/2DdAViN“ ]Купи от тук[/button]

Пукльовците са измислени същества, на които им пука! Тяхната мисия е да превърнат нашите деца в истински „Пукльовци“ – хора, на които също им пука. За другите, за природата, за света. Защото вярваме, че само в свят, в който хората не са безразлични и им „пука“, може да има положителна промяна. А за да бъде устойчива тази промяна – трябва да сме заедно. Ето защо Пукльовците учат децата ни да работят в екип, да си помагат един друг и да се подкрепят взаимно.

Това ще прочетете щом влезете в сайта на пукльовците (thepoppals.com). Не знам защо чак сега откривам тези пукльовци! Те се оказаха страхотно интерактивно средство за учене на математика и литература за деца. Въпреки че децата ми са влюбени в книгите, все още учебната класическа литература не е в кръвта им и не знам каква част ще бъде по принцип, така че не мога да коментирам това. Големият ми син обаче е с развита математическа мисъл и спокойно решава задачи за втори-трети клас.

Децата ми са свикнали с образователни интерактивни платформи като Reading eggs, Уча се, Math seeds, Teach your monster to read и други подобни. И понеже чувам крясъците ви със зомбиращите теории ще кажа следното. Следното.

Нефтопукльовците е първата настолна игра от The Poppals и Ставрос Ставру, като тя напълно хваща духа на всички други пукльовци от сайта на производителите, където можете да откриете всякакви задачи за деца, покрити със социално ангажиращата тема за опазването на природата.

Честно казано, по улицата се спъвам от образователни инициативи, но от едни ме боли главата, а други заобикалям с писъци и покривам очите на децата ми, защото са твърде малки за ужаса и тъпотията на общоприетото образование. Да, аз съм един от онези хора.

Пукльовците ме грабнаха с ясната си насоченост и  баланс между това какво интересува децата и това какво реално им е полезно. Защото ако не хванеш средата, или ще превърнеш математиката в шестчасово детско, което хипнотизира децата ти и ги превръща в Пес патрул илюминати, или пък ще се потиш в опити да налееш цифри в ушите им със запушена фуния.

Окей, очевидно е, че сайтът и програмата им работи, но това вероятно вече го знаете. Относно настолната игра и качеството й като такава:

Нефтопукльовците не е първата игра, която се опитва да отмъкне парите ви с нуждата от образование. Има различни подобни компании на българския пазар, като най-открояващата се за мен е Efficiency. Играта, която най-много се доближава до идеята на Нефтопукльовците от Efficiency е Diceculus или „Залгебра“, но там нещата са много по-тясно насочени към един конкретен таргет от тийнейджъри, които просто обичат да смятат сложни алгебрични уравнения за кеф, по-известни с научния термин „зубъри“.

Нефтопукльовците таргетира малко по-малките деца, като според думите на автора това са второкласниците и може би третокласниците. Моят син влиза в тази категория, въпреки че не го определям с условия като „първокласник“, „второкласник“ и други, просто защото тези неща за него не важат. Да. Аз съм И от онези хора.

Темата на играта се издава от главоблъсканицата в заглавието. Тук ще чистите океаните от разливи. Не съм сигурен дали тази тема не е все още далечна на децата на тази възраст, но така или иначе тук история няма, а темата е просто претекст да събирате и изваждате числа.

Ще оставя компонентите на играта за края на това ревю, защото не искам да започвам с лошо.

Правилата на играта са написани чудесно. Пълно е с примери и илюстрации, и като изключим липсата на едно единствено правило, за което ние трябваше да се досещаме, всичко останало е на професионално ниво.

Освен книжката с правила, в кутията ще откриете още един огромен сгънат лист, който е по-скоро тематично обоснован, отколкото има реална нужда от него. Върху него са описани различни нефтени разливи в историята на човечеството, като всеки разлив представлява различна трудност на игра. Това напомня на картата на света в Codenames Duet, която работеше по същия начин. Откривам този исторически детайл за пипнат с отношение, което допринася за цялостното преживяване на играта.

Нефтопукльовците, която от тук нататък ще наричам НП, за да си спестя мъките, е чисто кооперативна игра, в която трябва да решавате прости математически уравнения в реално време.

В средата на масата се подрежда карта като пъзел, която отново служи по-скоро за естетически нужди. Целта ви е да изчистите определен брой разливи, като броят зависи от трудността, която сте си избрали предварително. Независимо от този брой обаче винаги имате точно 15 минути, в които да се справите със задачата.

В играта се използва тесте с числата от 1 до 100. Хубаво трябва да разбъркате това тесте, защото ако теглите поредни числа, можете да счупите играта. Бъркането ще ви бъде тегаво, но затова ще поговорим после.

След като се постараете в разбъркването и, за Бога не използвате розетка!, тогава раздавате определен брой карти на всеки играч.

След това на таблото в средата на масата се обръщат още две карти с числа. По-малкото е отляво, а по-голямото отдясно. Целта ви е да играете карти в диапазона между тези две числа. И ако това бяха правилата, дори така можехте да играете играта с 4 годишни деца.

Но понеже говорим за първокласни второкласници, ще се наложи да посмятате. Хвърля се зар, който може да покаже +, -, или каквото си изберете.  Целта ви е да слагате карти, които като се съберат или извадят да образуват число, което да се мушне в диапазона между обърнатите карти в началото. Колкото повече карти използвате, толкова повече разливи ще чистите.

Всеки може да играе колкото си иска карти и няма условие, което да ви забравни да си казвате картите на глас. Нямате право единствено да си ги показвате. Хейтърите на кооперативните игри биха открили веднага „алфа синдром“ в тази механика, но както може и да се казва, може и да не се казва в научния доклад на Анимационерите преди години – „Хейтърите да мрат“. В НП алфа синдрома, в който един играч напътства останалите е огромен плюс, защото това позволява на родител да играе с по-малки деца и да им помага. Казах да помага. Не да ги командори.

В играта има още няколко опции, които можете да използвате, ако искате да си напръскате преживяването с разнообразие. Можете да добавите тесте със събития, от което да теглите ограничен брой пъти по време на играта. Това тесте може да ви помогне, но може и да ви навреди. По принцип не съм фен на събития които могат да бъдат И добри И лоши, но тук геймплей ефектът е друг. Тук ВИЕ решавате дали да теглите или не. Тоест, може да се каже, че има известна доза „push your luck”, или както го наричаме побългарено „пушурлък“. Освен това картите в това тесте са много малко на вид с повече копия, така че див шанс не може да се очаква. Да не говорим, че и всеки играч разполаха с една карта „къща“, която да ви предпази, ако не можете да решите уравнението.

В книжката са написани шансовете, които да изразят вероятността от нерешимост на задачите. Аз не разбирам от проценти. Аз и от математика не разбирам, така докато сме почнали да си признаваме. Въпреки това още в първата ни игра имахме 4 поредни нерешими задачи, просто защото излизаха две поредни числа на таблото или пък всичките карти в ръцете ни са само големи или само малки, а долу са точно обратните.

Мисля, че това се дължеше именно на това, че беше първата ни игра и картите не бяха достатъчно разбъркани. И ето, че идва момента за лошото.

Компонентите са създадени от рециклирана хартия. Това е напълно похвално и в духа на играта, но… е възможно да унищожи цялото ви преживяване. Не само. Възможно е да унищожи цялата ви игра.

Материалът на картите е не просто изнервящо неудобен за разбъркване. Той създава предпоставки за изтъркване и изхабяване на картите. Още след първата игра вече имахме щети.

За щастие, има възможност за справяне със ситуацията – протектори за карти.

За нещастие, има два проблема в това. Първият е очевиден – хубавите протектори за карти са скъпи и един комплект няма да ви стигне, така че ще трябва да хвърлите поне още 15-20 лв.

Вторият проблем обаче е по-сериозен. Хубаво е, че създателите са решили играта да бъде компактна и да съберат всичко сгънато и наблъскано. Така играта е лесно преносваема. НО!

Ако ме послушате за протекторите (А трябва, защото няма да имате игра след 10 невнимателни изигравания), трябва да знаете, че протекторите увеличават значително обема на картите и със сигурност картите няма да се съберат обратно в кутията. Тоест – ще трябва да си измислите друга кутия.

Така или иначе авторите са използвали сравнително стандартно опаковане с лого отпред, така че с малко крафтинг, ще можете да научите децата си и на още едно нещо – как да сглобяват кашони и да бъдат полезни вкъщи с повече умения. Нещо по-известно още с името „Така де, за какво иначе сме ги правили тия деца“.

Заключение

Нефтопукльовците е прекрасна образователна игра, която на всичкото отгоре е и българска. Тя си е поставила ясната цел да развие не само акъла на децата ви, но и техните способности за работа в екип. Мога с радост да ви споделя, че успява на сто процента. Да, моят син се затруднява понякога в задачите, основно заради натиска във времето, но именно това го стимулира да бъде по-активен в екипността и по-концентриран в конкретната задача.

Не знам физически какво точно представляват пукльовците, но знам че всичко създадено с кауза преуспява. Може и да не се продадат десетки хиляди копия по целия свят, но виждам динамичния успех в образователната полза на играта. Отличен пример за качество пред количество.

Нефтопукльовците е игра с идеална хармония между увлекателното и полезното, като в нито един момент едното не взема превес над другото.

Това е детска игра с отлични качества, носещи духа на Hanabi и една друга еко френдли игра – Mini DiverCity, но добавя дъвкане на цифри в приятна форма.

Ако детето ви е фен  на настолните игри, но не се кефи на математиката,гарантирам, че пукльовците, независимо дали настолната или видео версията, ще му вкара така нужните алгебрични витамини в системата. Ако пък сте семейство математици или по някаква извратена случайност всички просто обичате да си смятате за кеф, Нефтопукльовците ще ви допаминира ежедневието.

Само си вземете протектори за картите… и нова кутия. Инвестиция, без която за съжаление, е невъзможно да минете.

ПЛЮСОВЕ:

• Отличен баланс между полезно и приятно
• Различни трудности на игра
• Допълнителни модули
• Чисти и ясни правила, символ на добър дизайн
• Цяла допълнителна пукльовска система онлайн

МИНУСИ:

• Компонентите са с много лошо качество и бързо трябва да измислите решение за опазването им

За повече информация ви препоръчвам да посетите сайта на производителите.

 [button color=“green“ size=“medium“ link=“https://thepoppals.com/“ target=“blank“ ]Пукльовците[/button]