Архив за етитет: игри на български

Гибелапагос – Социален експеримент в 20 минути

Преди доста години играх игра наречена „City of Horror”. Много от вас не са я чували, но ако поне са чували за “Life boats” ще добият представа. В City of Horror, играчите са оцеляващи в зомби апокалипсис и основната идея на играта беше, че често някой трябва да бъде жертван за благото на другите. Този някой е хвърлен на зомбитата без геймплей логика. Все още помня горчивия вкус в устата ми от това, че всеки трепеше някого само по личен вкус. Като че ли играта искаше да ни скара, просто ей така. Да, в много игри има хейт по другите, но в City of Horror, някак си ставаше лично без да има нужда.

Казвам всичко това, защото Гибелапагос използва почти същата концепция като City of Horror. Потресен съм, че го казвам, но… Гибелапагос е полукооперативна игра, която… работи. Причините са няколко, но ще стигнем до там.

Първо трябва да започнем с цената. Гибелапагос пристига в тумбеста кутия и с малко, но отлични компоненти. Картите са със забавни илюстрации, има дори кутийки за тях. Дъската за игра е илюстрирана страхотно, а в торбата от зебло ще откриете 6 дървени топчета (5 бели и 1 черно) с нарисувани рибки. Като цяло компонентите са минималистични, но няма да ви се струва, че сте обрани, защото са адски качествени. А ето и цената. Гибелапагос може да се намери за под 40 лева! За модерна настолна игра с толкова игра, колкото предлага Гибелапагос, рядко се среща.

Основната концепция на Гибелапагос е простичка. Всички играчи са оцеляващи корабокрушенци на самотен остров, който има оскъдно количество вода и храна. Освен това скоро приближава буря и всички са застрашени от унищожаване. Целта на играчите е да построят по един сал за играч и да се запасят с храна и вода за из път. Врътката е, че тези салове се строят бавно и трудно, а времето минава и всеки трябва да пие вода и да яде храна. Тоест – всички ще трябва да ловят риба, да събират дърва и да се възползват от дъждовната вода, ако денят го позволява.

Много бързо ще осъзнаете неминуемото. Не всички ще оцелеете. Всъщност… в почти всички наши успешни игри само един, двама или, в краен случай, трима са оцелявали. А играта е до 12 човека!

Причината е проста. Много хора, много гърла, много стомаси, много проблеми. Всяка вечер ще трябва да пиете и ядете. Ако не стигат водата и храната хора ще трябва да умират. Това става чрез гласуване. За кого да гласувате тогава? Как да гласувате? И тук следва едно от най-тематичните преимущества на Гибелапакос пред City of Horror. Да, тук няма тайни цели, но има карти, които всъщност правят цялата игра. Всеки играч започва с четири карти с останки от кораба (предмети и благонки), но по всяко време можете да се връщате в разбития кораб и да търсите за още останки. Там можете да намерите полезни неща като въдици и манерки, и така да сте важен за общността. Така никой няма да гласува за вас. От друга страна можете да намирате сандвичи и изостанали бутилки с вода и когато гласуват за вас да се спасите. Да, можете да споделите водата предварително, но тогава това не гарантира, че няма да оставят вас жаден. Можете да действате и по-агресивно. Може да имате пистолет и да го сложите на масата, за да заплашите някого, че ще го убиете… дори и да нямате куршум. Този някого не знае това. Можете да казвате каквото си искате, защото Гибелапагос е игра на дипломация.

Започнах с усещането на играта, защото механиките на Гибелапагос са елементарни. Геймплеят се развива в рундове, като всеки рунд се обръща карта с време, което определя колко вода ще има на разположение този ход (зависи от дъжда). С най-долните пет карти се разбърква и страшната буря, която определя края на играта и последния шанс играчите да се измъкнат. След като се обърне картата с климата, всеки играч има точно по едно действие от възможни четири.

  • Събиране на вода – просто събирате вода колкото пише на картата с климата
  • Събиране на храна – теглите топче от торбичката с топчета и вземате толкова риба, колкото пише на топчето (между 1 и 3)
  • Егоистичното действие – тършуване на кораба. Теглите карта от тестето с останки и се надявате на нещо полезно, въпреки че можете да се натъкнете на настолни игри или пък гащи, които в играта не вършат работа, но е добре човек да си сменя гащите. Молим.
  • Събиране на дърва – Събирането на дърва е нещо като мини игра. Който решава да го прави казва предварително колко дърва ще се опита да отреже (между 1 и 5). След това този играч тегли точно толкова топчета от торбичката и се надява да не изтегли черното. Ако не го направи се движите по трака с дървата. Ако съберете 6 – построявате един сал. Ако този играч изтегли черното топче обаче, той е ухапан от змия, защото е ходил твърде навътре в гората. В този случай, играчът ще преживява жестока температура през нощта и няма да може да гласува, ако се наложи някой да умре. Освен това през целия следващ ден ще трябва да лежи и нищо да не прави. Тоест – пропуска ход.

 

Това са всички правила на играта. Те са малко, но дълбочината на Гибелапагос се изразява в психологията на играчите. Най-любопитният социален експеримент в играта е кой ще започне пръв да бъде „задник“. Кой ще тръгне да тършува из кораба? Или кой ще бъде първият, който ще заяви очевидното – няма смисъл да правим повече от 3 сала. Да, вие сте 12 човека, но очевидно някои от вас ще умрат. Кой ще е човекът осмелил се да каже това, което всички си мислят. И съответно – струва ли си да биеш на очи, когато знаеш, че някой ще трябва да гладува тази вечер.

Всички тези решения и социални препратки се разгръщат само в 20-30 минути! Повечето ни игри не продължават повече от 20 минути – дори с големи компании.

Заключение

Гибелапагос е игра, която заслужава мястото си в колекцията на всички – както на геймъри, така и на хора, които обикновено не играят игри. Да, това не е най-оригиналната игра и със сигурност можете да намерите повече дълбочина в други игри за оцеляване. Въпреки това, фактът, че играта продължава не повече от половин час, работи еднакво добре с 4 и 12 човека и правилата са само трибуна за вашите характери само подсилват факторът ниска цена. В моето заведение Гибелапагос се играе всеки ден и не съм срещнал разочарована компания, нито такава, която да изкара конфликтите на лично ниво. Всичко свършва толкова бързо, че дори да сте извън игра, вероятно съвсем скоро ще започнете втора игра.

Благодарим на Paladium Games за страхотния превод на играта и за предоставеното ревю копие. Препоръчваме с две ръце.

ПЛЮСОВЕ:

  • Малко правила
  • Тематичен геймплей
  • Бързо изиграване
  • Привкус на социален експеримент
  • Изцяло на български

МИНУСИ:

  • Трябва да сте поне 4, за да се разгърнат всички тематични дискусии
  • Ако не обичате игра с открита дипломация, това може би не е вашата игра
  • Картата „Вуду кукла“, която връща играч обратно към живот е безсмислена. Кой и защо би го направил?!

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://paladium-games.com/%D0%B3%D0%B8%D0%B1%D0%B5%D0%BB%D0%B0%D0%BF%D0%B0%D0%B3%D0%BE%D1%81″ target=“blank“ ]Купи си Гибелапагос [/button]

WheelVille – Изцяло българска игра с WWF кауза

Wheel Villeе първата българска настолна игра създадена с подкрепата на световната организация WWF(не става въпрос за КЕЧисти, а за природозащитници) и нейната цел е да ни научи като едни бъдещи предприемачи, как да балансираме между добра печалба и защита на околната среда. Играта е икономическа (12+) за до 4-ма играчи.

Да започнем със сетинга на играта. Имайки предвид, че говорим за опазване на природата, в кутята няма пластмасов инсърт както сме свикнали до момента. Големите картонени компоненти са свободно пръснати, а тоукъните и дървените мипъли са прибрани в текстилни торбички. Това по никакъв начин не затруднява подредбата на играта за стартиране, защото след като се запознаете с правилата, ще ви отнеме не повече от минута. Игралното поле представлява едно голямо село с няколко (2-4) махали и мегдан по средата (на който ваши работници чакат да изкарат своя надник).

Махалите са с форма на Хексагони, като три от страните са ви заредени с природните ресурси на вашаия регион, а в другите три можете да развивате бизнес, спрямо заобикалящите ви ресурси. Имате пазар с карти „бизнес“ и „иновация“ и разбира се тоукън за първи играч, който представлява стенд на пандата от логото на WWF.

Арта на кутията и картите е доста специфичен и интересен. Леко ми напомня на старите руски книжки с приказки, но в същото време има тази дигитална нотка, която го отличава от всичко друго на пазара. Рисунките са с пастелни тонове и действат успокояващо, което ви дава възможност да се съсредоточите в самата игра. Дизайна на „махалите“ и картите е много интуитивен и лесен за разбиране. С единственото изключение на червения знак Х на картите с иновация, които при нас пробуди различни асоциации. Но в крайна сметка в ръководството пише „Бонус“, което предполага, че Хикса показва, премахването от експлоатация на дадения природен ресурс и спасяването му по този начин (екологично решение един вид). Все пак щеше да е хубаво да има едно изречение за тази пиктограма и нейното действие, английския ми не е много добър, но когато правилата са на български и имам питания започвам да се чувствам странно.

В играта всеки един от вас влиза в ролята на предприемач в малко село в различна област (да кажем в България). Всеки от вас има ресурси и работници с помоща, на които да развие бизнеса си. Целта и смисъла на играта, разбира се е победата, но в този случай авторите ни учат да победим намирайки баланса между човек и природа. Заложени са много важни теми свързани с опазването на околната среда и това, че човек е пряко отговорен за екологичното състояние на цялата планета.

Тук освен победа трябва да намерите и хармонията в самите себе си. Авторите ви подсказват това с трите типа карти бизнес – екологичен(изцяло с възобновяеми ресурси), компромисен (50/50) и агресивен (изцяло невъзобновяеми ресурси). И съответно при първия тип печалбата ви е 1 (най-малка), а при последния 3 (най-висока). Т.е. колкото по бързо и с повече изразходени невъзобновяеми ресурси се развива вашия бизнес, толкова повече капитал ще натрупате, но толкова повече ще навредите на природата. Имате и скала за репутация, която е добро хрумване стига всички да сме достатъчно „узрели“ и да разберем, че можем да се развиваме и с по малко, вместо да сме алчни за сметка на природата и бъдещето на децата ни. Споменавам това, защото за всеки загубен ресурс губите и репутация, т.е. морала на населението в играта е на едно вече утопично ниво и хората са осъзнали сериозността на нещата свързани с опазването на околната среда.

Геймплеят е бърз, лесен и забавен. Нямам голям опит с икономическите игри за разлика от Деян, за това момента с ресурсите ми напомня най-вече на Катан (и тук някой ще въздъхне с отегчение знам), но има своята собствена иновативна механика с двата си типа – възобновяеми и невъзобновяеми ресурси.

При първите е ясно, че се връщат в игра на следващия рунд, но по-интересното е при вторите. Когато ги губите губите и съответния брой точки „репутация“ и тук идва интересния момент. Дори и след това вие можете да възстановите загубения ресурс, като изпратите работник да го направи с „доброволен труд“, което ще забави развитието на бизнеса ви, но ще покаже че сте загрижени за майката земя и ще ви донесе точки към репутацията ви.  Интересна е и идеята с картите „иновация“, които за да използвате, трябва предварително да сте обучили персонал, който да ви донесе необходимите точки за тяхото закупуване. Всяка карта иновация е в полза на вашия бизнес и може да го превърне от агресивен към екологичен и доходоносен.

Друг интересен момент в играта е стачката, където влизате в ролята на „Саботьор“ и изпращате свои работници да стачкуват в чужд обект, все едно противниковия персонал негодува срещу нещо. И не на последно място случайните евенти в края на рунда – първият играч хвърля шест стенен зар и в съответствие на цифрата се случва нещо на останалите играчи (50/50 положително или отрицателно).

Играта развива логическото и практично мислене. Лекотата на правилата я прави достъпна за повече играчи на по-малка възраст (12+) и дори бих казал, че в даден момент може да се превърне в любима семейна игра с образователен характер, стига 12 годишния подрастващ да не е залепен за някой екран.

Пазарната цена е почти двойна спрямо тази на други игри от подобен тип (брой и качество на компонентите), но е оправдана защото има кауза за която отиват спечелените средства и аз подкрепям това. Още повече, че ако инвестирате в тази игра, освен зареди вложения капитал, ще я играете и зареди самата идея и удовлетворението, което ще ви носи факта, че сте един от хората загрижение за нашата природа. Препоръчвам я на всеки млад предприемач, за да си зададе въпроса „моя бизнес повече вреди или помага за развитието на региона, в който се намирам?“

Коментар от Деян Георгиев

Съгласен съм с повечето неща казани от Денис. Играта използва иновативни механики, които не съм срещал другаде, артът е страхотен и като цяло Wheelville изглежда като уникална игра с фантастичен потенциал. Но имам няколко по-сериозни критики, които дори обсъдих с дизайнера и за щастие, той се оказа отворен към тези идеи и критики. 

Първо, относно компонентите – Като игра с еко кауза, намерих за изключително абсурден парадокс огромните листи за точкуване, които са (без да преувеличавам) минимум 5 пъти по-големи от това, което реално имате нужда. По думите на автора, това е грешка в принта. Имайте го предвид, докато преживявате първоначалния шок, защото това ще е наистина първият ви сблъсък с играта, щом отворите кутията. 

Книжката с правила също не е най-ясната и въпреки че разбирам колко трудно се пишат подобни наръчници, не мога да не спомена, че има реална липса на правила за някои механики. Другият проблем е и гърба на кутията, върху който липсва каквато и да е илюстрация на конкретни части от играта, което е изпусната възможност да покажеш малко повече на потенциалните си клиенти преди да си я купят.

Нека поговорим за очевидните истински проблеми обаче. Имам няколко забележки с малки механики, като например – изкуствената употреба на ресурс „Иновация“, който се получава само от едно място и се използва само за едно нещо, което го прави на практика ненужен за играта. Това обаче може лесно да се поправи с допълнения към играта, които го използват по-често.

Основните ми проблеми са два:

  • Смяната на първия играч. Както в много игри и тук първият играч се сменя всеки рунд, но специално в тази игра, това създава доста проблеми и се налага дори изясняването на малки детайлни ситуации в книжката, понеже наистина ще навлизате в особени казуси. Проблемът е най-видим в играта с двама души. Понеже всеки играч има 4 действия на ход, при игра с двама играчи с механиката на смяна на първия играч ефективно означава, че всеки ще има 8 поредни действия. При нашия опит това беше не само „счупено“, но и трудно за следване. 
  • Вторият ми голям проблем е дължината на играта. В основата си Wheelville е игра за създаване на двигател. Това е такъв тип игра, в която си изграждаш определена стратегия и с всеки ход ставаш все по-добър в нея, като се развиваш динамично. За жалост, играта приключва незадоволително и рязко точно в момента, в който си започнал да получаваш дивиденти от добре изградената си система. 

Като заключение искам да кажа нещо оптимистично. Дизайнерът Костадин Андонов ме попита нещо обнадеждаващо: „Може ли само с допълнение или просто с изяснителни правила да се оправят някои от проблемите.“. Абсолютно. Смятам, че проблемите са чисто механични и нямат нищо общо с компонентите. 

Wheelville има бъдеще. Личи си, че е хвърлено доста труд по нея и въпреки, че има нужда от още малко, смятам, че играта може да бъде чудесно семейно забавление, та дори и за по-малките. 12+ не е съвсем коректно. Моят 7 годишен син спокойно би могъл да я играе. Механиките са любопитни и не съм ги срещал на други места, а артът е наистина постижение. Да, цената е почти двойно по-висока от това, което бихте очаквали за такъв мащаб игра, но нека не забравяме, че Wheelville е игра с мисия и тук никой няма да забогатее от нас. Напротив – всеки, който си закупи играта ще допринесе за една достойна кауза.

Повече за каузата може да прочетете тук:

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://ozn.bg/3i0y5w9″ ]КАУЗА[/button]

Играта можете да закупите от тук:

[button color=“green“ size=“small“ link=“https://ozn.bg/2DdAViN“ ]Купи от тук[/button]

 

Нефтопукльовците – част от отлична образователна система

Пукльовците са измислени същества, на които им пука! Тяхната мисия е да превърнат нашите деца в истински „Пукльовци“ – хора, на които също им пука. За другите, за природата, за света. Защото вярваме, че само в свят, в който хората не са безразлични и им „пука“, може да има положителна промяна. А за да бъде устойчива тази промяна – трябва да сме заедно. Ето защо Пукльовците учат децата ни да работят в екип, да си помагат един друг и да се подкрепят взаимно.

Това ще прочетете щом влезете в сайта на пукльовците (thepoppals.com). Не знам защо чак сега откривам тези пукльовци! Те се оказаха страхотно интерактивно средство за учене на математика и литература за деца. Въпреки че децата ми са влюбени в книгите, все още учебната класическа литература не е в кръвта им и не знам каква част ще бъде по принцип, така че не мога да коментирам това. Големият ми син обаче е с развита математическа мисъл и спокойно решава задачи за втори-трети клас.

Децата ми са свикнали с образователни интерактивни платформи като Reading eggs, Уча се, Math seeds, Teach your monster to read и други подобни. И понеже чувам крясъците ви със зомбиращите теории ще кажа следното. Следното.

Нефтопукльовците е първата настолна игра от The Poppals и Ставрос Ставру, като тя напълно хваща духа на всички други пукльовци от сайта на производителите, където можете да откриете всякакви задачи за деца, покрити със социално ангажиращата тема за опазването на природата.

Честно казано, по улицата се спъвам от образователни инициативи, но от едни ме боли главата, а други заобикалям с писъци и покривам очите на децата ми, защото са твърде малки за ужаса и тъпотията на общоприетото образование. Да, аз съм един от онези хора.

Пукльовците ме грабнаха с ясната си насоченост и  баланс между това какво интересува децата и това какво реално им е полезно. Защото ако не хванеш средата, или ще превърнеш математиката в шестчасово детско, което хипнотизира децата ти и ги превръща в Пес патрул илюминати, или пък ще се потиш в опити да налееш цифри в ушите им със запушена фуния.

Окей, очевидно е, че сайтът и програмата им работи, но това вероятно вече го знаете. Относно настолната игра и качеството й като такава:

Нефтопукльовците не е първата игра, която се опитва да отмъкне парите ви с нуждата от образование. Има различни подобни компании на българския пазар, като най-открояващата се за мен е Efficiency. Играта, която най-много се доближава до идеята на Нефтопукльовците от Efficiency е Diceculus или „Залгебра“, но там нещата са много по-тясно насочени към един конкретен таргет от тийнейджъри, които просто обичат да смятат сложни алгебрични уравнения за кеф, по-известни с научния термин „зубъри“.

Нефтопукльовците таргетира малко по-малките деца, като според думите на автора това са второкласниците и може би третокласниците. Моят син влиза в тази категория, въпреки че не го определям с условия като „първокласник“, „второкласник“ и други, просто защото тези неща за него не важат. Да. Аз съм И от онези хора.

Темата на играта се издава от главоблъсканицата в заглавието. Тук ще чистите океаните от разливи. Не съм сигурен дали тази тема не е все още далечна на децата на тази възраст, но така или иначе тук история няма, а темата е просто претекст да събирате и изваждате числа.

Ще оставя компонентите на играта за края на това ревю, защото не искам да започвам с лошо.

Правилата на играта са написани чудесно. Пълно е с примери и илюстрации, и като изключим липсата на едно единствено правило, за което ние трябваше да се досещаме, всичко останало е на професионално ниво.

Освен книжката с правила, в кутията ще откриете още един огромен сгънат лист, който е по-скоро тематично обоснован, отколкото има реална нужда от него. Върху него са описани различни нефтени разливи в историята на човечеството, като всеки разлив представлява различна трудност на игра. Това напомня на картата на света в Codenames Duet, която работеше по същия начин. Откривам този исторически детайл за пипнат с отношение, което допринася за цялостното преживяване на играта.

Нефтопукльовците, която от тук нататък ще наричам НП, за да си спестя мъките, е чисто кооперативна игра, в която трябва да решавате прости математически уравнения в реално време.

В средата на масата се подрежда карта като пъзел, която отново служи по-скоро за естетически нужди. Целта ви е да изчистите определен брой разливи, като броят зависи от трудността, която сте си избрали предварително. Независимо от този брой обаче винаги имате точно 15 минути, в които да се справите със задачата.

В играта се използва тесте с числата от 1 до 100. Хубаво трябва да разбъркате това тесте, защото ако теглите поредни числа, можете да счупите играта. Бъркането ще ви бъде тегаво, но затова ще поговорим после.

След като се постараете в разбъркването и, за Бога не използвате розетка!, тогава раздавате определен брой карти на всеки играч.

След това на таблото в средата на масата се обръщат още две карти с числа. По-малкото е отляво, а по-голямото отдясно. Целта ви е да играете карти в диапазона между тези две числа. И ако това бяха правилата, дори така можехте да играете играта с 4 годишни деца.

Но понеже говорим за първокласни второкласници, ще се наложи да посмятате. Хвърля се зар, който може да покаже +, -, или каквото си изберете.  Целта ви е да слагате карти, които като се съберат или извадят да образуват число, което да се мушне в диапазона между обърнатите карти в началото. Колкото повече карти използвате, толкова повече разливи ще чистите.

Всеки може да играе колкото си иска карти и няма условие, което да ви забравни да си казвате картите на глас. Нямате право единствено да си ги показвате. Хейтърите на кооперативните игри биха открили веднага „алфа синдром“ в тази механика, но както може и да се казва, може и да не се казва в научния доклад на Анимационерите преди години – „Хейтърите да мрат“. В НП алфа синдрома, в който един играч напътства останалите е огромен плюс, защото това позволява на родител да играе с по-малки деца и да им помага. Казах да помага. Не да ги командори.

В играта има още няколко опции, които можете да използвате, ако искате да си напръскате преживяването с разнообразие. Можете да добавите тесте със събития, от което да теглите ограничен брой пъти по време на играта. Това тесте може да ви помогне, но може и да ви навреди. По принцип не съм фен на събития които могат да бъдат И добри И лоши, но тук геймплей ефектът е друг. Тук ВИЕ решавате дали да теглите или не. Тоест, може да се каже, че има известна доза „push your luck”, или както го наричаме побългарено „пушурлък“. Освен това картите в това тесте са много малко на вид с повече копия, така че див шанс не може да се очаква. Да не говорим, че и всеки играч разполаха с една карта „къща“, която да ви предпази, ако не можете да решите уравнението.

В книжката са написани шансовете, които да изразят вероятността от нерешимост на задачите. Аз не разбирам от проценти. Аз и от математика не разбирам, така докато сме почнали да си признаваме. Въпреки това още в първата ни игра имахме 4 поредни нерешими задачи, просто защото излизаха две поредни числа на таблото или пък всичките карти в ръцете ни са само големи или само малки, а долу са точно обратните.

Мисля, че това се дължеше именно на това, че беше първата ни игра и картите не бяха достатъчно разбъркани. И ето, че идва момента за лошото.

Компонентите са създадени от рециклирана хартия. Това е напълно похвално и в духа на играта, но… е възможно да унищожи цялото ви преживяване. Не само. Възможно е да унищожи цялата ви игра.

Материалът на картите е не просто изнервящо неудобен за разбъркване. Той създава предпоставки за изтъркване и изхабяване на картите. Още след първата игра вече имахме щети.

За щастие, има възможност за справяне със ситуацията – протектори за карти.

За нещастие, има два проблема в това. Първият е очевиден – хубавите протектори за карти са скъпи и един комплект няма да ви стигне, така че ще трябва да хвърлите поне още 15-20 лв.

Вторият проблем обаче е по-сериозен. Хубаво е, че създателите са решили играта да бъде компактна и да съберат всичко сгънато и наблъскано. Така играта е лесно преносваема. НО!

Ако ме послушате за протекторите (А трябва, защото няма да имате игра след 10 невнимателни изигравания), трябва да знаете, че протекторите увеличават значително обема на картите и със сигурност картите няма да се съберат обратно в кутията. Тоест – ще трябва да си измислите друга кутия.

Всичко е едва натъпкано обратно.

Така или иначе авторите са използвали сравнително стандартно опаковане с лого отпред, така че с малко крафтинг, ще можете да научите децата си и на още едно нещо – как да сглобяват кашони и да бъдат полезни вкъщи с повече умения. Нещо по-известно още с името „Така де, за какво иначе сме ги правили тия деца“.

Заключение

Нефтопукльовците е прекрасна образователна игра, която на всичкото отгоре е и българска. Тя си е поставила ясната цел да развие не само акъла на децата ви, но и техните способности за работа в екип. Мога с радост да ви споделя, че успява на сто процента. Да, моят син се затруднява понякога в задачите, основно заради натиска във времето, но именно това го стимулира да бъде по-активен в екипността и по-концентриран в конкретната задача.

Не знам физически какво точно представляват пукльовците, но знам че всичко създадено с кауза преуспява. Може и да не се продадат десетки хиляди копия по целия свят, но виждам динамичния успех в образователната полза на играта. Отличен пример за качество пред количество.

Нефтопукльовците е игра с идеална хармония между увлекателното и полезното, като в нито един момент едното не взема превес над другото.

Това е детска игра с отлични качества, носещи духа на Hanabi и една друга еко френдли игра – Mini DiverCity, но добавя дъвкане на цифри в приятна форма.

Ако детето ви е фен  на настолните игри, но не се кефи на математиката,гарантирам, че пукльовците, независимо дали настолната или видео версията, ще му вкара така нужните алгебрични витамини в системата. Ако пък сте семейство математици или по някаква извратена случайност всички просто обичате да си смятате за кеф, Нефтопукльовците ще ви допаминира ежедневието.

Само си вземете протектори за картите… и нова кутия. Инвестиция, без която за съжаление, е невъзможно да минете.

ПЛЮСОВЕ:

  • Отличен баланс между полезно и приятно
  • Различни трудности на игра
  • Допълнителни модули
  • Чисти и ясни правила, символ на добър дизайн
  • Цяла допълнителна пукльовска система онлайн

МИНУСИ:

  • Компонентите са с много лошо качество и бързо трябва да измислите решение за опазването им

За повече информация ви препоръчвам да посетите сайта на производителите.

 [button color=“green“ size=“medium“ link=“https://thepoppals.com/“ target=“blank“ ]Пукльовците[/button]

 

 

Коледно селце – отлична българска детска настолна игра

Нито една българска игра до този момент не ме е впечалявала толкова, колкото Коледно селце. Да, не съм играл ВСИЧКИ български игри, но поне популярните и тези на по-големи издателства са минали през мен по един или друг начин.

Още щом прочетох книжката с правила си казах, че е доста тъжно, че не се говори изобщо за тази игра сред общността на настолните геймъри, но тогава се запознах с Димитър Любенов (дизайнерът на играта), който ми обясни, че подхожда по друг начин с маркетинга Коледно селце. Той рекламира играта като подарък, а не като настолна игра. И го казвам от сега – Коледно селце наистина е един добър подарък за вашето дете.

Сега… Коледно селце не е най-оригиналната игра откъм механики. Това, което правите в играта е просто да обръщате плочки с вашето човече и да се справяте с трудността, която ще срещнете. Понякога ще печелите ресурси, понякога ще давате ресурси. Целта ви е да откриете 4 специални плочки и да дадете конкретни ресурси, за да спечелите играта.

Само че… Коледно селце е повече от няколко прости механики. Козметиката и презентацията на играта грабват както с тематичност, така и с чудесни илюстрации (на художничката Илиана Ставрева), които спечилиха не само мен, но и редица деца, на които обясних играта.

Тук играчите са коледни джуджета, чиято цел е да спасят Коледа, като върнат внезапно откраднатите подаръци от коледното селце. Дядо Коледа няма да може да закара подаръците на послушните деца, ако вие не успеете да му ги върнете навреме.

Играта има два основни варианта – кооперативен и състезателен. Въпреки че кооперативният е препоръчителен за по-малки деца, аз открих, че дори и състезателният работи идеално с всички групи. Всъщност, сред децата дори е предпочитан.

Времетраенето е един от основните проблеми на игрите на прохождащи дизайнери и смятам, че Димитър се е справил брилянтно. Коледно селце продължава точно толкова колкото трябва – около 20 минути и почти всички деца, които са пробвали играта бяха ангажирани през цялото време.

Книжката с правила е написана отлично – пълна е с примери и илюстрации, за да не се объркате.

На кутията пише, че това е игра за 4+. Смятам, че това не е правилно. В Коледно селце децата ще трябва да управляват три вида ресурси. Дори и на базовото ниво на което е, не мисля, че всяко четири годишно дете би се справило. Моят среден син е на почти пет и макар да разбираше играта му трябваше малко помощ с ресурсната част. От друга страна шест годишният ми е пълен мастър на Коледно селце. С други думи… предполагам зависи от детето, но за по-сигурно, смятайте надписа на кутията за 6+.

Заключение

Коледно селце е най-добрата българска игра, която съм играл. Да, аз съм геймър и обичам тежки игри, но също така съм и родител и мога да разгранича целта на една детска игра и тази на играта за възрастни. Коледно селце успява да уцели десятката с това, което цели и смятам, че повече хора трябва да чуят за нея. Играта е със запленителна визия, книжката е написана перфектно, а геймплеят е достъпен, ангажиращ и продължава точно толкова, колкото да не омръзне на децата. Въпреки че Коледно селце е на пазара от около година, създателят му се опитва да го разпространи  почти самостоятелно, за да добие опит в бизнеса на издаването. Очевидно има планове за нови игри, които не е задължително да бъдат детски, така че му пожелавам успех и нямам търпение да видя следващата му крачка.

Коледно селце получава жестока препоръка като една страхотна детска игра.

ПЛЮСОВЕ:

  • Прекрасна визия
  • Чудесно написана книжка
  • Тематичен и елегантен геймплей

МИНУСИ:

  • Надписът 4+ е грешен. Играта е за над пет, но за по-сигурно шест годишни

Криминални хроники – За модерни детективи!

Криминалните хроники (Chronicles of Crime) оглавиха немалко класации за най-добри игри на 2018-та година, като дори във феситвала в Есен, щанда на Lucky Duck Games беше един от най-затрупания от геймъри през цялото време.

С други думи – Криминални хроники е игра, на която очевидно си струва да се обърне внимание.

Аз се сдобих с версия на английски още ноември месец миналата година, играх я няколко пъти и не бях особено очарован. Играта беше окей, но не виждах защо се трупаше толкова хайп около нея.

Мнението ми обаче се обърна на 180 градуса, само заради едно малко нещо, което е по-скоро извън геймплея. За него ще говоря по-надолу.

Нека първо ви запозная с основната концепция на хрониките.

В Криминални хроники, вие влизате в ролята на детективи от Скотланд Ярд, които кооперативно се опитват да разгадаят криминален случай. Последно време, искейп стаите и подобен тип пъзел кооперативни игри са популярни, така че хрониките определено влизат в тренда.

Има едно нещо, по което обаче се отличават и това е използването на технологии и апликация.

Всички познаваме консервативни картонени геймъри, които веднага биха скочили срещу използването на технология в идеята за класическата физическа игра. Не мога да споря с тях, защото разбирам гледната им точка. Лично аз нямам проблем с апликациите и смартфоните в настолните игри, но аргументите на другата страна не бих подминал с лека ръка.

От тази гледна точка, нека ви го кажа от сега. От всички хибридни игри с апликация, които съм играл, Криминални хроники най-много се доближава до видео игра, така че ако имате нещо против най-малкия хай-тек, сериозно избягвайте тази игра.

Нещо повече – В Криминални хроники вие използвате (не е задължително, но звучи яко) VR. Ако сте от късметлиите да си откриете оригиналните очила, които вървят към Криминални хроники, значи сте ги хванали преди да свършат. За щастие, VR-a работи със стандартни Google cardboard очила. Лично аз използвах очилата от Escape Room: The Game. Казвам „използвах“, защото никога повече няма да го направя. Качеството е ужасно и пикселирано, което не знам дали се дължи на спецификите на телефона ми или по принцип е така в този вид VR.

Все пак можете и да не използвате VR-a, а просто екрана на телефона.

Всъщност тази конкретна част (VR или панорамно разглеждане на картинка без VR) е само малка част от всеки криминален случай. Това е частта, в която разглеждате мястото на престъплението.

Има и един трети начин да разглеждате това място и точно този трети начин вдигна играта с безброй точки за мен. Затова след малко.

Ако сте играли добрата стара игра за PC – CSI, ще разпознаете стандартното разглеждане на улики, сверяване с патолози и хакери, разпитване на свидетели, посещаване на локации, обрати, изненадi – стандартните драматични филмови врътки, които правят играта ви вълнуваща.

Миналата година излезе още една топ детективска настолна игра, използваща технологии – Detective. Не съм я играл, но доколкото съм запознат, тя е с пъти по-ангажираща, по-изискваща, по-изстискваща и защо не – по-реалистична.

Криминални хроники поема по лекия път и ви вкарва в сравнително прощаващи случаи, в които имате повече свобода за разузнаване и които не продължават повече от час. Това не означава, че разследването ви ще е лесно. Напротив – тук ще трябва да проявите дедукция и мисъл, за да се справите успешно.

Под свобода и лекота имам предвид следните две неща:

Първо. Играта ви води логично до различни пътеки и едва ли ще се усетите в задънена улица в който и да е момент. Дори и това да се случи, ще усетите как плавно сте навлезли в темата и историята, и колкото уморени да се чувствате, сторителингът е толкова добър, че ще ви вплете в сюжета си за минути. Аз играя играта само с моята съпруга и само вечер късно, след като си легнат децата. Обикновено сме скапани, но Криминални хроники успява да ни изкара от умората… защото използвам определен метод за игра… за който ще говоря накрая.

Второ. Криминални хроники се играе за време, но не за реално време. Това ще рече, че за разлика от искейп руум игрите, тук нямате тиктакащ часовник, а време, което се придвижва виртуално с всяко свое действие. Дали ще разпитате празноглавата директорка на читалището или ще се разхождате между кварталите – това ще ви отнема по около 5-10 минути. Но тук никога няма да се чувствате притиснати от реално време… освен ако не ви пада батерията на телефона. С днешните смартфони, това си е истински пясъчен часовник, за игра, залагаща на апликацията.

Сега! Как се играе самата игра? За целта използвате апликация и много малко реални физически компоненти, заради което и цената на играта е ниска.

Уверете се, че светлината в стаята ви е добра, защото ще използвате баркод четец, като баркода се намира върху почти всеки компонент в играта – локации, персонажи, улики, предмети…

Принципът е следния – Искате да отидете на определена локация – сканирате локацията. Искате да разпитате персонаж – първо сканирате локацията, където е той, след това сканирате персонажа, ако изобщо е там. Искате да го питате за изчезнал друг персонаж – сканирате разпитвания, после сканирате изчезналия.

По подобие на видео игрите от този жанр – вие все едно drag-and-drop-вате различни предмети, за да разберете дали някой знае нещо.

Както казах – всичко това прилича на видео игра и ако играете по стандартния начин – един играч сканира всичко и после чете последствията… играта може и да доскучее. Първите ми игри станаха жертва на това и когато съм с дори само още един човек на масата, хрониките се усещаха като стерилна соло видео игра с просто още един наблюдател.

ТАКА! Време е.

За мен, единственият начин, по който трябва да се играят Криминални хроники е на голям екран. Аз използвам моя телевизор (който не е смарт) с допълнение Chrome Cast и апликация Miracast.

Това дава три огромни предимства!

Първо – когато разглеждате местопрестъплението всички ясно ще виждат развитието на историята на голям екран.

Второ – всички ще могат сами да следят текстовете през цялото време, като дори винаги само един играч да чете на глас – поне информацията ще е изложена ясно.

Трето – саундтракът на играта е добър и леко натягащ. Със сигурност ще звучи по-добре от телевизора/колонките ви, отколкото от смарт устройство.

Заключение

Криминални хроники е отлична игра и ако се играе по правилния начин (за мен) мога абсолютно да я сложа сред любимите ми игри последно време. Това е настолна игра с малко физически елементи, в която повечето от геймплея се осланя на технология, така че ако не сте фенове на подобно нещо, не мисля, че играта ще ви промени мнението.

Артът е на ниво и леко анимационен, а текстовете…

СА НА БЪЛГАРСКИ! Криминални хроники е една от най-добрите модерни хитови игри, които можете да откриете на роден език. Трябва да благодарим на Paladium Games за отличния превод, в който все още не съм открил проблеми. Считам, че разбирам добре английски, но си признавам, че ми е много по-леко да играя сюжетна игра на български. Открихме само един малък детайл, който може би бил проблем за хора, които изобщо не разбират английски. В един от случаите се налага да търсите локациите не по букви, а по надпис във фона на една от картинките. Тези надписи не са променени, но и няма как, тъй като бувите не са написани, а нарисувани. С други думи – проблемът не е в превода.

За мен Криминални хроники е игра, която работи в малка компания – двама или трима души, а ако сте фенове на соло игрите, според мен също би се котирала.

Да, играта е страхотна, но все пак има изисквания – трябва да имате смарт устройство – телефон или таблет, като бонус бихте искали да имате и Google Cardboard очила, а ако сте като мен, ще желаете да свържете телефона/таблета си с телевизора, за да може всички в стаята да са ангажирани с историята през цялото време.

Струва ли си цялата тази играчка? Ако не сте tech geek, бих ви препоръчал първо да пробвате играта на място, където тя е сетната отлично. А ако нямате такова място, такива приятели или приятели по принцип, рискът в купуването на Криминални хроники не е толкова голям, защото цената е повече от приемлива.

Криминални хроники получава печата на одобрение от Bigboxgamers, което в скромния ни бюджет се равнява на един таг.

ПЛЮСОВЕ:

  • Ангажиращ геймплей
  • Вълнуващи криминални случаи
  • Изразителни илюстрации
  • Отлично работеща апликация
  • След като приключите криминалните случаи, можете да си купите още онлайн
  • Достъпна цена
  • Преведена изцяло на български!

МИНУСИ:

  • Играта се консумира. Случаите се играят само веднъж
  • За някои това е по-скоро видео игра, отколкото настолна
  • Ако играете по стандартния начин може да се усети като солова игра
  • Качеството на картината във VR-a не е особено добро

Можете да откриете това бижу на български в онлайн магазина на Paladium Games, а скоро навсякъде в България.

„Приказка от два свята“, или как да заобичаме четенето още повече

Добре де, у дома едва ли има как да заобичаме четенето ОЩЕ повече, понеже докато пиша този текст, големият ми син (на цели 5!) чете на глас приказки от близо час. Но „Приказка от два свята“ на Никола Райков е именно такава книга, която може да „запали“ децата по четенето – с нетърпение какво ще стане по-нататък, с различни „физически“ съществуващи добавки към четенето и интерактивност, напълно изключваща всякаква електроника. Знам, че и вас запалих!

„Приказка от два свята“ е книга-игра – по познатата механика с избор на следващо действие, водещо към нов епизод за прочитане на книгата. Историята разказва едно малко хонтолулче, което изследва широкия свят и преживява най-различни приключения, посещавайки различни дестинации по картата.

Карта, но каква! Картата е отделен елемент, с размери 67 х 43 см. Няма нужда да ви казвам колко я харесаха децата, щом я отворихме. А още по-забавното е, че по картата се пише с изтриваем маркер, което добавя страхотен момент в четенето. Вкъщи се редувахме да трием и пишем числата на епизодите, защото всеки искаше да опита от тази нова „механика“ на четенето на книги.

Друг прекрасен елемент е красивата кутийка с 29 карти с предмети, които намираш или получаваш по време на приключението.  Всичко – и книгата, и предметите, и картата са много добре изработени от издръжливи материали, които докарват хубавото усещане за високо качество и луксозна изработка.  Илюстрациите в книгата са наистина приказни, от този вид, който децата дълго изучават и разглеждат. А самата история се води от първо лице на малкият хонтолул, който преживява своето вълшебно приключение с помощта на читателите през общо 95 епизода, разположени на 100 страници в голям формат. Епизодите са сравнително кратки, което прави историята подходяща и за по-малките читатели, които трудно се съсредоточават в дълги сцени. Често в книгата има забавни описания на предмети и животни, които децата „отгатват“ още преди малкия хонтолул да е открил с какво си има работа. А вървейки през странната нова земя, която опознава, играчът открива и нови, тайни места по картата, които създават нови дестинации и правят приключението още по-вълнуващо.

Книгата е много подходяща за деца в училищна възраст, а с по-малките можете да прочитате само по няколко епизода наведнъж и пак да се забавлявате солидно! Освен забавлението от четенето, прекараното семейно време гарантирано ще добави скъпи спомени и забавление към горещия летен следобед в парка или в уютната зимна вечер вкъщи. Защото за добрите книги няма неподходящо време и място, а забавните приключения са винаги добре дошли за малките откриватели.

Ако искате да се сдобиете с това бижу, или пък с предната книга-игра за деца на Никола Райнов, която се превърна в хит (Голямото приключение на малкото таласъмче), можете да посетите сайта на производителите и да се се зарадвате, че това изречение все някога завърши.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://prikazka-igra.com/book4.html“ target=“blank“ ]Приказка от два свята[/button]

Билет за път: Първото пътешествие – И децата да се кефят!

Ticket to Ride е една от първите съвременни настолни игри, които съм играл. Играта все още е в колекцията ми и дори в моя личен топ 10 на всички времена.

Да, взаимоотношенията ми с нея преминаха през хълмче-долче преживявания, но в крайна сметка, всеобщата ми любов към франчайза си остана. Основното нещо, което запали отново силната ми любов към „влакчетата“ беше откритието, че тази игра може да се игра агресивно и състезателно.

Обратно на тази концепция, наскоро Paladium Games преведоха детската версия на играта на български. С други думи, няма как да очаквам такава състезателност тук. От друга страна, тази версия може да бъде идеален инструмент да запаля големия си син по поредица игри, на които само след няколко игри ще можем да се хейтим… по най-здравословния семеен баща-син начин, разбира се.

Като изключим не особено интуитивния превод на заглавието (Много по-подходящо би било „Билет за влак/влака“), всичко останало е перфектно и мисля, че хората от Paladium са се справили чудесно в предаването на духа на играта на български.

Относно компонентите. Това са Days of Wonder и по дефолт си очакваме отлично качество. Тук обаче… са се справили повече от великолепно. Влаковете са значително по-големи от стандартните в базовата игра, артът по дъската е свеж, с топли цветове, а самите илюстрации са обемни. Моят син (5) не е имал никакви проблеми с намирането на който и да е град по картата, а шрифтът макар и леко ръкописен, тип Comic Sans, е лесно разчетим за децата, които скоро са се научили да четат.

Като говорим за карта, тук очевидно използвате много по-малко градове, отколкото в обичайната карта на Европа.

Правилата на играта следват оригинала, но са орязани по такъв начин, че от една страна да не се предлага голям избор, който да обърка малките, но от друга страна – те да могат да правят задоволителни ходове, които да им дават усещане за добре свършена работа.

За тези, които не са запознати с правилата на базовата игра, ще се опитам да ви дам няколко изречения.

Всеки играч получава по два билета, всеки от които указва два града от картата на Европа в средата на масата. Целта на играчите е да свържат тези два града посредством едри пластмасови вагончета от цвят, който предварително са си избрали. Щом играч изпълни билет си тегли нов. Когато играч изпълни шест билета, печели автоматично. Тук няма точкова система, както е в оригинала за по-големи. Тази версия си е чисто състезание. Когато играем с моя син, обикновено е до около 4 билета, но той е под възрастовата граница и въпреки това се справя, така че да не ми се сърди Алън Муун (дизайнерът на франчайза).

Когато играчът е на ход, той или тегли две карти от тесте с нарисувани вагони, или играе карти с еднакъв цвят вагони и слага своите си влакчета на „релси“ върху дъската със същия цвят, като картите, които е изиграл.

За целта, картите трябва да са точно толкова, колкото са дълги релси. Има и жокери в тестето.

За тези от вас, които имате малки деца на 5 или 6 годинки, нека ви кажа кое може да затрудни малките и как бихте могли да им помогнете. Първо – не всички деца имат ловкостта и опита да държат карти в ръцете по начина, по който ние сме свикнали, така че ако можете, осигурете им нещо, в което да сложите или подпрете самите карти. Аз използвам или дървените държачки на карти от разширението Азия за базовата игра Ticket to Ride или държачите за плочки от играта Start 11!.

Второто нещо, което може би би затруднило детето ви е изборът за маршрут. Всеки играч получава по два и се опитва да направи и двата. За първата игра бих ви препоръчал да теглите само по един билет и след като го изпълните да минете на следващия.

Като изключим тези две неща, които със сигурност се преодоляват след няколко игри, мисля че децата ви много бързо ще схванат концепцията на играта и вероятно ще ви размажат на нея… както се случва и вкъщи с мен.

Заключение

Day of Wonder са хванали една от любимите ми игри и са я превърнали в игра, която да стане любима и на малките деца. За мен няма по-голямо геймърско щастие от това да придам на моя малък Мини-ми гениалността на вече доказалата се класика, след което да можем да преминем към богатите дълбини на игрите за големи. Големият ми син е на 5 и усещам вече как класическите детски игри вече са му скучни и все повече иска да играем от „игрите на тати“. Билет за път: Първото пътешествие е идеален инструмент, с който можете да запълните прехода между малки и големи, като гарантирам, че няма да ви е скучно, докато цъкате с малките си. За мен тази игра е силна котва в моята колекция и се надявам до няколко годинки и по-малкия ми син (а и още по-малката ми дъщеря) да тръгнат по пътя на бате… и на тати.

ПЛЮСОВЕ:

  • Уникално добри компоненти
  • Подход с разбиране към това от какво имат нужда децата
  • Може да се играе дори от пет годишни
  • Чудесен преход между детска игра и игра за големи

МИНУСИ:

  • Името на играта можеше да се преведе и по-добре

Играта е преведена от яките човечета от Paladium Games, така че ви препоръчвам да ги нацъкате хубаво.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://paladium-games.com/“ target=“blank“ ]Paladium Games[/button]

А ако не сте се уморили, можете да продължите с цъкането и в магазина на нашите партньори, откъдето, разбираш ли, можете да си купите също Билет за път.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Билет за път[/button]

Смелият Рицар – Каркасон за най-малките?

Когато не са Равенсбургер, ще са Хаба. За мен това са майсторите на детските игри. Смелият рицар чисто детска игра, която играя с 5 годишния ми син, но спокойно можете да я пробвате и с малко по-малки, ако детето ви вече има опит с подобни игри.

В основата си играта прилича на Каркасон, но правилата са толкова гладки, че няма нужда да се затормозявате с правила като за селяните, например.

В кутията ще откриете доста триъгълни плочки и една фигурка.

В тази игра пресъздавате картина на класически средновековен турнир между рицари… но приказен турнир, не реален исторически, или такъв от Игра на тронове. Освен това, играчите имат куп от токъни, които се слагат върху определени места.

Вашата цел е да се освободите от всичките си токъни. Първият, който успее да го направи – печели.

По време на хода си теглите плочка и й търсите място, като тя трябва да може да се свърже логично или с определен цвят Х, или с кръг от палатка, или просто с полянка. Когато успеете да направите пълен кръг или пък съедините два еднакви хикса, можете да сложите плочка от вашите със съответния цвят.

Това е играта. Тя развива наблюдателност, внимание в детайла и базово планиране. Нещо, с което децата на около 5 годинки биха могли да се справят.

Въпреки че играта беше интересна на моят син, за него истинското удоволствие дойде със соло вариацията (която всъщност ние играем заедно). Това е изцяло нова игра, която използва същите плочки. Целта е като теглите плочките една по една, да образувате определена фигура. Ако не успеете преди да свършат плочките – губите.

Това всъщност е готин пъзел, който може да върши работа и за големите, за да загубят малко време… но не тичайте да купувате играта, заради това.

Смелият рицар си заслужава… за деца. Това е игра за по-малките и свършва за около 10 минути – идеално време за вниманието на дребосъците.

Трябва да благодарим на Илинор, че са превели играта на български. Ако искате да разберете повече за играта ви препоръчвам да посетите техния сайт, откъдето може и да си направите поръчка.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://shop.ilinor.bg/nastolni-igri-detska-eko-igra-Haba-7123?keyword=%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%8F%20%D1%80%D0%B8%D1%86%D0%B0%D1%80″ target=“blank“ ]Купи от Илинор[/button]

Ако искате да я намерите и на друго място – вие си знаете нашите обичайници – партньорите ни от Time2Play.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи от Pikko Games[/button]

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Rhino Hero Super Battle – Не я подминавайте!

Момент, геймъри! Не си тръгвайте, защото има какво да научите. Ако сте чували или виждали Rhino Hero знаете, че това е детска игра за ловкост с Уно елементи. Можете дори да прочетете ревюто ми, като кликнете на бутона отдолу.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/rhino-hero-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Супер Рино[/button]

Rhino Hero Super Battle обаче е нещо съвсем различно! Да, отново строите кули от карти, но тук фокусът е много по изчистен и по-концентриран върху визуалната част и уменията на играчите, отколкото върху хаоса и играенето на карти.

Да го кажем така – тук игра на карти няма.

Всичко, което правите е да теглите от купчина (или от пазар) с покриви и да прочетете върху тях какви стени трябва да сложите.

В тази версия има два вида стени – големи и малки. Вашата задача е да сложите покрива си върху  тези стени. След това хвърляте зар и се качвате с вашата фигурка толкова етажи, колкото пише на зара.

Да, тук всеки играч има супер герой и целта му е да се качва колкото се може по-нависоко, защото когато свършат картите, който е най-нависоко печели. Общо взето – перковци се фукат един пред друг.

И понеже очевидно супер героите имат проблеми с егото, когато двама се срещнат на един етаж настава битка. Битката е класика – хвърлят се зарове и по-големият печели. Има само едно нещо, което е по-силно от мотивацията да спечелиш – и това е „другите да не спечелят“. Тук това не просто съществува като опция, но си е вплетено в основната концепция.

Победителят е този, който стои най-високо, когато свършат картите, но какво става, ако някой бутне кулата? Или дори… само една карта?

Това също означава, че играта свършва и в този момент също се гледа кой е най-нависоко. НО! Ако самият играч, който е най-високо бутне карта, тогава всички останали печелят. С други думи – ако на Вуте му е зле, ще черпим.

Споменах на няколко пъти думата „кула“. Това не е коректно. В тази игра не строите кула, вие строите сграда. И то не каква да е сграда, а най-причудливото изобретение на съвременната архитектура, което прилича на нещо начертано от трима пияни архитекти, които и идея си нямат, че проектират сградата едновременно.

В началото на играта се слагат основи – три големи плочки, които имат две страни. От едната страна има по-малко място за основи, а от другата повече. По правила плочките се подреждат плътно в колона, но аз обичам да експериментирам и да си ги нареждам във всякаква форма. Това определя и как ще изглежда сградата. Както виждате от снимките – прекрасен и огромен 3Д хаос. Обичам го!

За мен, това е една от най-добрите игри за 2017-та, не мога да си кривя душата. Въпреки това обаче, ако се задълбаете, ще откриете, че има кусури, което е доста нетипично за HABA.

Правилата са лесни и прости, но в играта често излизат въпроси, на които никъде няма отговор. Четох във форуми и видях, че хората играят с домашни правила. Говоря за правилата за слагане на стени. Още само 10 минути след началото на играта, нашият състезателен и агресивен геймърски дух откри, че можем да заклещваме фигурките на другите играчи така че да нямат измъкване. Можете напълно да затворите някого така, че физически да няма как да стигнете до него. В интернет четох варианти, в които да трябва да си оставяте определено място да си мушкате пръстите и така нататък, но дори и тези правила биха могли да бъдат експлоатирани. Затова ние просто си се заклещвахме и когато е ред на заклещения, той с пръсти си отваряше път. Не знам дали можем да разместваме в движение, но никъде не пише, че не можем. Въпреки това, разместването не е лесна работа, защото особено на високите етажи, това може да е пагубно. С други думи – просто внимавайте къде си слагате фигурката и най-вече, с кого играете.

Другото странно нещо в играта са маймунките. Признавам, изглеждат великолепно, когато се виснат от някоя карта, но те единствено слабо затрудняват играчите, когато трябва да бъркат и да ги местят. Според правилата нищо не се случва, когато паднат на земята.

Заключение

Rhino Hero Super Battle е фантастична игра. Може и да ви е смешно, че го казвам, а ако вече не бях ви се срутил като авторитет в игрите, сигурно сега потънах в блатото. Но да – може и да е детска към семейна игра, но работи страхотно с разкрепостени геймъри, в чиито мозъци се отключва някакъв инфантилен хормон, свързан с факта, че си строим кула от карти. Мога с гордост да кажа, че игрите на Rhin Hero Super Battle са едни от най-запомнящите се моменти за 2017-та. Не само, че визията е уникална, но и ситуациите, които създава могат дори да прераснат в истории, които се помнят дълго време.

Да, точа лиги. Не разбирам защо и вие не го правите. Не я подценявайте, защото е детска игра, по същия начин, по който вас ви подценяват, защото играете настолни игри. Заслужава си!

ПЛЮСОВЕ:

  • Внушителен 3Д ефект
  • Напрежение и непрестанни УАУ моменти
  • Подходяща както за деца, така и за геймъри

МИНУСИ:

  • Неясни малки правила
  • Ако не ви харесват игрите за ловкост, може би и тази не би била за вас

Играта е преведена на български от официалните представители на Haba за България.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://shop.ilinor.bg/“ target=“blank“ ]Илинор[/button]

Можете да закупите това прекрасно бижу и от магазина на нашите приятели от Pikko Games

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Купи: Rhino Hero Super Battle[/button]

7 Wonders Duel – Конфликтна игра за двама, напълно различна от оригинала

Осъзнавам, че малко закъснях с мнението за игра, която беше на върха на хайпа миналата година, но нека го кажа така – Тогава я пробвах и не бях очарован. Основната ми критика към играта беше, че е твърде брутална и непростителна. Може би ме бяха разкатали твърде зверски и понеже играта не беше планирана за ревю, не си направих труда да навляза по-навътре.

Така. Все още смятам, че 7 Wonders Duel е крайно непростителна игра, но… отношението ми се обърна на 124 градуса. Не е напълно на 180, но определено имаше въртеж.

Основната причина, поради която бях разочарован от играта тогава, която ще бъде и в много други хора по света, се крие в очакването. Аз съм фен на 7 Wonders и безгрижния комбо характер, който носи. Очаквах в Дуела да има „някаква“ конфронтация, но определено не видях откъде ми дойдоха шамарите по времето на първата игра.

След като имах нова възможност за нова проба на играта обаче, бях сложил бронята и дойдох подготвен! Бях съсредоточен и решен да не допускам грешки, защото всяка малка грешка в тази игра е твърде възможно да бъде вашия крах.

7 Wonders Duel е, ако не военна, то изключително конфротационна игра. Би трябвало заглавието да е подсказващо. Ако не сте запознати със 7 wonders – това е „драфтинг“ игра, в която играчите си подават карти един на друг и избират по една от подадените. Така картите се въртят няколко епохи и накрая се отбелязват точки спрямо таблото от карти, което сте си построили пред вас. Във всяка „драфтинг“ игра (игра в този стил), има едно нещо, наречено „хейт драфтинг“. Това е когато вие вземете карта, която не ви трябва особено, но на ваш опонент би свършила отлична работа. В игра с повече играчи не винаги е добър ход, защото по този начин не само опонента ви, но и вие оставате назад, докато останалите си джиткат с много повече точки от вас.

Правилата са на български. Да, картите са с английски надписи, но като цяло играта е напълно езиково независима.

Когато обаче играчите са само двама на масата, тогава „хейт драфтването“ става основен елемент в играта. С други думи – тук много често ще вземате карта, която дори изобщо не ви трябва, но на опонента ви е критична. В дуелна игра, всичко, което опонента изгуби може да се причисли, че вие сте спечелили.

И тук се крие елементът, който може да уплаши много от вас. Дуелът е игра, в която трябва да бъдете „Мухаха злодеи“ и да се стремите да пречите повече, отколкото да строите вашето си нещо.

За някои това е сърбеж, но за други – сърдеж. С други думи, особено ако вече сте опитни в играта, предупредете нехайните си мъгъли в играта, че ще се раздават ритници.

7 Wonders Duel е игра, която се „научава“. За да сте успешни, трябва да знаете всички карти в играта, както и какви са възможните тактически и стратегически комбинации, още преди да сте почнали.

Това е игра за строене на табло от карти пред вас и като всяка подобна – изграждането на двигател от ресурси и умения е критично. Ако не успеете да запалите някаква система за генериране на покупвателна възможност, просто ще стоите и ще чакате тъжния финал.

Най-чувствителната част в играта определено е начина, по който се вземат картите. От една страна този метод е оригинален – виждате от снимките. Вземате една карта от определена схема на подреждане (зависи от епохата, играят се три епохи), след което, ако горната карта е свободна става възможна за вземане. Ако е с лицето надолу се обръща.

От друга страна, това създава случайност, която често може да бъде верижна и решаваща.

Често се налага да освобождавате карта с лицето надолу, която е точно за вашия опонент. Той я взема и сега той не ви е открил нови карти, значи вие отново сте задължени да вземате карта, която не искате. Вземате и отново обръщате карта, която трябва на опонента. Това, признавам си, е най-дразнещата част от играта.

От друга страна, механиката е така вплетена в цялостния геймплей, че няма начин да се заобиколи. Няма как всички карти да са открити, защото тогава играта се превръша в броене на ходове. Всъщност, броене на ходове има и това може да превърне финала ви в некулминативен. Понякога просто се вижда кой е победителя, независимо, че това ще се случи след, да кажем, пет хода.

НО!

Ако дадете необходимото време на играта да влезе под кожата ви, нещо за което се радвам, че аз успях да направя, тогава тя ще открие огромните си възможности.

Има няколко открояващи се начина за победа – с военна мощ, с наука или с акумулиране на точки. Но това не е като в големия брат на играта (7 Wonders), където вие кротко си строите нещата пред вас и трудно някой може да ви спре, освен ако не превърне тази злост в делото на живота си. Тук трябва да сте прецизни, да сте внимателни и да се нагласяте спрямо ситуацията.

Строенето на чудеса е с лек изместен фокус, от това на оригинала. Тук всеки играч ще прави няколко чудеса, които са центърът на стратегията. Те ви дават умения и ресурси, без които трудно бихте потеглили в играта. Точно заради това, дори чудесата се „драфтят“ в началото на играта и всеки се опитва да си вземе такива, които биха работили добре в комбинация.

Заключение

7 Wonders Duel е тактическа игра за двама, бих казал, геймъри. Да, правилата не са много сложни и вероятно бихте научили баба си за не дълго време. Но ако искате да продължава да ви праща буркани с кисели краставички, по-добре й го спестете. 7 Wonders Duel е конфликтна и непростителна игра, което не идва само от факта, че това е игра за двама. Има много игри за двама, които не ти секат стратегията с бруталната секира в началото на играта и ти трябва да куцаш до финала, което неизбежно се случва тук. Не, това не е негатив. Това е предупреждение.

Ако обичате провокациите и предизвикателствата ви казвам директно – това е отлична игра. Определено влиза сред моите любими 100 игри. Но Дуелът е дълбок тактически сблъсък, в който всеки ход е важен и трябва да внимавате, защото това не е игра, която да разцъквате, докато си пиете кафенцето на терасата.

Не правете моята грешка и не очаквайте от 7 Wonders Duel да бъде смален вариант на 7 Wonders. Това са две съвсем различни игри, всяка страхотна по своя си начин.

Надявам се да съм бил ясен. Сега къш.

ПЛЮСОВЕ:

  • Лесни правила
  • Бърз и интуитивен геймплей – около 30 минути
  • Свежи цветове и арт
  • Различни начини за победа
  • Смислени и задоволителни решения

МИНУСИ:

  • Непростителна, което може да отблъсне някои
  • Свежите цветове и арт са копие от оригиналната версия

Игата е с изцяло преведени правила на български език, благодарение на приятелите ни от Paladium Games. Можете да си я закупите с поръчка от от партньорите ни от Time2Play.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“]Поръчай: 7 Wonders Duel (с български правила)[/button]