Архив за етитет: игри в които яко лъжем

Mantis Falls (A game of trust) – върколаци за двама?!

Like life… a cooperative game that’s only really cooperative sometimes.

Подзаглавието на играта описва не само концепцията на играта,  но донякъде и геймплея. И ако в главата ви вече се върти така омразната „полукооперативност“, не бързайте. Да, играта е полукооперативна. И да, построена е около върколашката идея, в която лошите се опитват да се прикриват. Но това е игра за двама. Как… изобщо се случва? Аз ще ви кажа как – с помощта на брилянтни идеи и изпипан дизайн.

Mantis Falls е доста успешен кикстартър проект, който пристига с уж малка кутийка, но тя е наблъскана с толкова материал, а геймплеят е толкова дълбок, че в никакъв случай не мога да нарека играта малка. Това е първата игра на гръцката компания Distant Rabbit Games и първата игра на дизайнера Adrian Kerrihard. Рядко наблягам на имена на дизайнери, но искам да запомня този, защото ще очаквам с нетърпение следващите му проекти.

 

В Mantis Falls двама играчи влизат в ролята на свидетели на тежко престъпление в град, управляван от мафията през петдесетте. Вашата цел е да си проправите път през града, за да стигнете до „вашите хора“. Да, и вашата работа не е чиста. Всъщност, може и да е още по-мръсна, защото ето врътката в играта.

Двамата играчи са уж свидетели, които се опитват да оцелеят, но единият от вас може не просто да не е свидетел, но направо убиец, изпратен да очисти другия. Това се случва, като в началото на играта се бъркат три карти – две със свидетел и една с убиец. Играчите получават по една и нямат право да си я показват един на друг. Могат да казват каквото искат, и вероятно ще го правят, но нямат право да си показват ролята.

Сега ще кажете, защо изобщо трябва да пазят тайни, а не се изтрепят. Причината е проста. В началото на играта и двамата играчи получават по една карта „Call in a hit”. Тя има две действия. Едното е да помогне малко със справянето на някоя трудна пречка, но другата е „счупената“ част. Ако сте наистина свидетел и притежавате все още тази карта, можете да стъпите на поле с телефонна кабина и да се обадите на „вашите хора“. Тогава те ще направят едно хубаво drive by и ще унищожите другия играч. Ако обаче този играч се окаже, че е също свидетел, тогава и двамата губите. Друг е въпросът защо ако можете да се обадите за помощ не дойдат направо да ви вземат.

Но…буквално преведено – доста се изпреварвам. Почти нищо не съм ви казал за играта още. Причината е, че играта има ТОЛКОВА МНОГО, че не знам откъде да започна.

На масата се нарежда голямо табло, а върху него се постила път от карти с лицето надолу, които се обръщат, когато ги наближите. Двамата играчи са презентирани от уникално изрязани мийпъли. Целта ви е да си придвижите човечето до другия край на картата. Но не само…

  • Ако в играта има двама свидетели, трябва и двете човечета да са достигнали края на картата преди някой да умре.
  • Ако в играта има убиец, един от двамата трябва да умре. Ако и двамата стигнат до края, а един от играчите е убиец, тогава печели свидетелят.

В играта има доста различни механики, които сме виждали в различни игри и са смесени прилично, но ако има едно нещо, което е сравнително уникално и доста скандално, това са събитията.

Всеки ход, един от играчите е „активният“ играч, макар и двамата играчи да могат да правят куп неща, независимо кой е на ход. Най-голямата сила на активния играч е свързана с тегленето на събития. В началото на всеки ход активният играч тегли карта събитие, която в общия случай представлява пречка, с която играчите трябва да се справят или ще получат сериозна щета в края на хода. И ето скандалната част. Събитията могат да са бели или черни. Ако картата е бяла, тя се обръща и информацията е видима. Ако обаче е черна, тя остава тайна, а активният играч може да каже каквото си иска. Може да лъже за условията, може да лъже за историята там, може да лъже дори за последствията. Врътката е, че каквото и да казва – в края на хода той трябва съвсем искрено да извърши последствията спрямо условието на картата, независимо какво е казал преди това. Още от сега чувам rage quit-a ви. Да, можете да казвате каквото си искате и да правите каквото си искате и играта разчита изцяло на вашата честност. Ма то и у вас е така, бе. Не бъдете задници, мола ви са. От друга страна, ако сте играли вече играта два-три пъти, това да се правите на лъжлив каруцар трудно ще мине, защото ще познавате картите.

Хитростта на черните карти за честност е в това, че те често са неща от типа – ако не успеете да се справите с предизвикателството, разпредели 3 щети между двамата. Така че нищо не пречи да си измислиш неизпълнимо условие и после „честно“ да разпределиш 3 щети между вас. Просто ти ще вземеш нула. Вие не сте излъгали. Казали сте „За съжаление, поемаш 3 щети“. И това деца, се нарича извъртане на истината. И е напълно в правилата.

След като се обърне (или не се обърне) картата със събитие, тогава се случва частта с планирането.

Mantis Falls е игра базирана на огромно количество карти. Всяка карта прави дълъг абзац от действия и трикът е да знаете всички карти. Не само това – да знаете точното разпределение в бройките на картите. Само тогава можете да сте успешни и смело да твърдите, че „знаете какво правите“.

При фазата на планиране всеки играч може да играе колкото си иска карти с лицето надолу, стига да са от един вид. След като и двамата играчи са планирали картите, те се обръщат и се изпълняват една по една – първо на активния играч, послед на другия – и така, докато се изпълнят всички карти.

Действията на картите са всякакви – от добавяне на сила за справяне с проблем, през слагане на предмет за бъдещо прилагане, до кооперативни карти, които се задействат само ако и другият играч играе същите.

Както вече казах, ключът е да познавате картите. И най-вече… да знаете, че в тестето има точно една карта пистолет, която в комбинация с куршими може да правите сериозни щети на когото си поискате – включително и на другия играч. Освен това, пистолетът е единствената карта, която свободно може да се менка между играчите. Така че когато ви помолят да ви заемат пистолета за един ход, за да се справят с проблема, помислете си пак, защото може да не го получите повече.

В играта има механика, наречена  „Последен дъх“, в която когато загубите последната си точка живот, вие имате право на отчаяно действие, с което можете да се измъкнете от смъртта. Това можете да го правите само няколко пъти в играта. На теория тази механика звучи прекрасно, защото дори и някой да си мисли, че ви е довършил, вие бихте имали последната дума. За съжаление, шансът да се върнете към живот граничи с нула. Причината е, че ви се дава шанс да играете отново, но с картите, които вече имате в ръка. Шансът да се спасите е да играете карта с лекуване. Ако вие сте пред умиране, така или иначе най-веротно ще сте изиграли лекуването и няма да имате такива карти в ръка. От всичките ми 6-7 игри, само веднъж някой е успявал да се спаси.

Освен всичко това, в Mantis Falls можете да откривате и съюзници от специално тесте със съюзници. Има малко неща, които ви позволяват да теглите от това тесте. Хитрото е, че вие не теглите на сляпо, а си избирате. Но… всеки съюзник има различна бройка карти и не можете да ползвате съюзника преди да сте събрали всички карти от неговия вид. С други думи, слабите съюзници имат две карти, силните – четири. Вие рядко теглите повече от две. Понякога е добре да си вземете директно съюзник, друг път да си събирате за по-добрите, а трети път да вземете от няколко вида по един, просто за да спрете противника от сдобиване на съюзници.

Има още много детайли в тази игра, но не искам да навлизам в тях, защото трябва да си оставя мъничко време да поговоря за разширенията, с които (поне при мен) пристига играта. Те ще ви разширят възможностите в пъти.

Full circle

Това е най-лесното разширение за вкарване в базовата игра. То добавя основно още готини карти за яки комбота, още съюзници и най-вече – персонажи със специални умения, които да заместят базовите безлични life tracker-и. Не са нищо особено, но малко уникалност помага. Това разширение е винаги в игрите ми и дори не обяснявам на хората, че е разширение.

Triad

Това разширение ви позволява да играете трима, като правилата става леко страннички. Всеки ход двама са активните играчи, но третият е „bystander”. Bystander-ът има малко специални правила, но като цяло това разширение е просто извинение да се добави още един играч. Не е задължително.

Under the Rose

Това е най-сложното разширение и ми допада, но то добавя още стабилно количество правила, като добавя асиметрия между играчите. Всеки играч има свой агент, който да му помага, ако изпълни някои условия. С това разширение се добавя малко повече контрол за ненужните ви карти и още опции по време на хода ви, но го препоръчвам само за твърде напредналите в Mantis Falls и то само понякога.

Заключение

Mantis Falls е приключение. Рядко се появява на пазара нещо толкова различно. Тази игра е ангажираща, вълнуваща, напрегната и най-вече тематична. Специфичният арт, визуалният дизайн, качествените компоненти и параноичният геймплей добавят към усещането за хаос през цялото време. Но това е контролиран и търсен хаос, който ако играят опитни играчи могат да използват в своя полза. За разлика от Върколаци, Avalon и подобни, тук дори и да сте добър (a.k.a свидетел), трябва пак да действате избирателно относно картите и информацията, която имате, защото не сте сигурни дали можете да се доверите на другия. Случвало ми се е да инвестирам в другия играч, да го лекувам, да му давам карти и да го дърпам при мен, само за да получа куршум в тила точно преди финала. Всъщност… за всичките ми игри, нито веднъж не ми се е случила игра, в която и двамата да сме се оказали свидетели. В една от игрите ми, другият играч не беше много опитен и доста бързо се издаде, че е убиец, след което играта свърши на следващия ход, защото извиках „моите хора“.

Ще кажа още нещо – дори и да знаете, че и двамата сте свидетели, пак ще ви е трудно да стигнете до края. Играта е трудна. Робинзон Крузо трудна. Но не невъзможна. И това е чудесен пример за добър баланс и брилянтни идеи. Да, за някои може и да дойде твърде сложна, но ви гарантирам, че ако й дадете шанс, Mantis Falls ще блесне след две-три изигравания. Дори дизайнерът потвърждава думите ми, като го е написал в книжката. Не само това, но в кутията ще откриете и втора книжка, която съдържа описание нa всички карту а в играта и стратегия за нея. Защото тук всяка карта е толкова силна, че има множество начини, по които да я използвате. Повтарям. Mantis Falls е събитие. Топ събитие.

ПЛЮСОВЕ:

  • Дълбока атмосфера
  • Тематичен геймплей
  • Уникални идеи
  • Social deduction, който работи перфектно за двама
  • Отлична книжка с правила

МИНУСИ:

  • Механиката с „последния дъх“ на теория звучи добре, но на практика е неизползваема
  • Първите две-три изигравания болят. Играта се отваря след това.

BANG! The Dice Game – Вече на български

Окей, Bang! The Dice Game e сравнително старичка игра и който е навътре в хобито или я познава до болка, или вече я е надживял. Защо тогава говорим за нея? Пише го в заглавието – Озон ни помолиха.

Шегата настрана, нямам представа защо точно сега са решили на тази стъпка, но е факт, че Bang! The Dice Game е неостаряваща и виждам как в заведението, което държим се играе всеки ден. Е, може би не и през последните няколко дена.

Факт е също, че играта не е съвсем езиково независима, тъй като има купчина роли, които са с текст по картите и всъщност има много повече хора, които не знаят английски, отколкото такива, които са възприели играенето на настолни игри на чужд език за даденост. Така че дали Ozone.bg са закъснели или не, Bang! The Dice Game несъмнено ще бъде хит на нашия пазар.

Ако не сте запознати с играта, може би е добре да знаете, че Bang! The Dice Game е реимплементация на стара игра на компанията Dv Giochi – Bang! Оригиналният „Бум“ (Bang!) се играеше само с карти и можеше да бъде доста тромав и дълъг, което правеше присъствието на масата му нередовно… въпреки феноменалната кутия на куршум, с която пристигаше луксозното издание.

Само няколко месеца след като излезе версията със зарове обаче, хората мигновено забравиха за съществуването на оригиналния Bang!, а в днешно време трябва да пишем статии като тази, за да напомняме на хората колко сме възрастни, да ги бием назидателно по главата с елитарния си бастун и да си повтаряме колко е било хубаво едно време, белким си повярваме.

Bang! The Dice Game е изписала почти целия си геймплей в заглавието. Това е уестърн игра със зарове, която се основава на така популярните по „онова време“ социални игри с дедукция. Въпреки че днешно време този тренд отшумява, все още се намират шумни компании, които обичат да се лъжат. Но забележете – игрите, които тези компании избират са поне от преди 4-5 години – Avalon, Resistance, Върколаци… и Bang! The Dice Game.

Върколаци е преведена на български от години, Resistance и Avalon са на практика една и съща игра с различна тема и е езиково независима. Въпреки това Авалон също беше преведена тази година, така че явно има някакво завръщане към класиките. От вечната челна четворка в жанра остана само една игра, която имаше нужда от превод – Bang! The Dice Game, извинете – Bang! Игра със зарове.

Тук играчите влизат в ролята на:

  • Шериф
  • Заместник шерифи
  • Бандити
  • Ренегати

Ролите са тайни и се раздават на случаен принцип в началото на играта. Единствената открита роля е тази на шерифа. Всички знаят кой е шерифа, но никой не знае кой точно е бандит и кой е заместник шериф. Има нещо очевидно нескопосано в управлението на шерифския отдел в това малко градче в Дивия запад, щом не знае кой работи за него.

След като всеки си е получил ролята, на играчите се раздават (или те си избират) по един персонаж, който на практика му показва две неща – колко живот има и какво му е специалното умение. Играл съм играта безброй пъти и няма човек на този свят, който да ме убеди, че тези умения са балансирани. Някои от тях са очевадно по-добри от други, които пък са крайно ситуационни. От друга страна, на кого му пука – геймплеят е толкова светкавичен, че е възможно дори да забравите и да не си използвате въпросното умение на персонажа.

В играта всяка роля си има цел.

  • Шерифът има за цел да убие всички бандити, защото освен, че управлението му не струва, очевидно и системата за справедливост е доста калпава. Честно казано, не знам с какво Шерифът е по-добър от бандитите.
  • Заместник шерифите имат за цел единствено да опазят шерифа, което нямам представа защо искат да направят, след като тоя тип дори не им знае имената!
  • Бандитите искат да пречукат Шерифа. И с право.
  • Ренегатът… и той не знае кво иска. Този е толкова чалнат в главата, че просто иска всички да умрат. Това не е толкова лесно обаче, защото играта свършва на мига, в който някой си завърши мисията. С други думи, ако умрат всички бандити, Шерифът веднага печели. Ако умре шерифа, баднитите печелят.  На практика това означава, че за да спечели Ренегатът, той трябва в един ход да убие последния бандит и шерифа. Няма нужда да ви казвам, че това е най-трудната роля и през всичките ми години опит с тази игра съм виждал това да се случва под 5 пъти.

Дотук говоря само за убийства, но не и за реален геймплей. Ето как се случва всичко.

Когато е ваш ход вземате петте огромни и качествени зарове с издълбани символи върху тях, и ги мятате. Ако сте запознати с Yahtzee механиката, имате право да хвърлите колкото искате от вече хвърлените зарове до още два пъти. След като сте готови със заровете ги подавате на съседчето отляво и се надявате той да не ви пръсне мозъка, което всъщност е твърде вероятно да се случи.

Ето и какво означават символите на заровете.

Заключение

Bang! Игра на зарове e класика. И има причина това да е така. Правилата са лесни, геймплеят е под 20 минути, а мятането на зарове дава много по-добро тематично вълнуващо усещане за пуцане, отколкото играене на карти. Компонентите са минимални, но са на отлично ниво и вече дори на български. Цената напълно оправдава това, което ще получите в кутията. С други думи, Bang! Игра със зарове е идеалната парти игра.

И понеже споменах това, ето и двата леки проблема, на които ще се натъкнете. Първо, на теория можете да играете и с трима души, но преживяването ще увисне и не ви препоръчвам дори да го пробвате, за да не си развалите усещането от това, което може да бъде паметен кеф. Ако сте четири човека… моооже и да ви е окей, но все още доста от идеите в Bang! Игра със зарове няма да работят. За пълно размазване трябва да сте минимум 5 човека, като както в повечето игри от този тип – колкото повече, толкова по-добре.

Вторият проблем, който не винаги се проявява, но да кажем при едно 70 процента от изиграванията е, че тайните роли доста бързо стават очевидни, особено ако играете с неопитни играчи. Ако сте свикнали на игри тип Мафия и Върколаци, можете и да успеете да залъжете някого каква роля сте, но обикновените хора не обичат да лъжат, представете си. Забелязал съм, че най-сладката роля за ветерани лъжци е Ренегата, защото той е балансьорът на играта – опитва се да държи шерифа жив до последно, за да му тегли той сам куршума накрая.

Bang! Игра със зарове е страхотна игра. Очевидно е, че я харесвам и е очевидно, че се харесва на ветераните в игрите със социална дедукция. Най-очеивдно обаче е, че сега ще стане и любимка на прохождащите в хобито или на хора, които по принцип не играят игри. Bang! Игра със зарове е преведена на български и ако искате да си я закупите кликнете на линка отдолу.

ПЛЮСОВЕ:

  • Чудесни компоненти
  • Тематичен геймплей
  • Бързо разиграване
  • Изцяло преведена на български

МИНУСИ:

  • Липсва баланс в персонажите
  • Често тайните роли стават очевидни в началото на играта
  • Трябват ви минимум 5 човека за оптимално преживяване

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://www.ozone.bg/product/nastolna-igra-bang-igra-sas-zarove-parti/“ target=“blank“ ]Купи: Bang! Игра със зарове[/button]

Oh, Fox – Програмиране и покер?

Очевидната смешка в заглавието не е случайна. Това е игра с програмиране и по дефиниция тези игри често ще те карат да казваш „Лепи му малката!“ Или както е на английски – Oh, Fox.

И понеже това да се застреляш сам в крака е забавно, но все пак трябва да има тема, авторите са решили да му сложат забавна горска и защо пък не – детска тема.

Към темата са закрепили и лек почти отново детски арт, а компонентите наподобяват тези на Не се сърди, човече.

Мерси.

После аз трябва постоянно да обяснявам – Не се притеснявайте, това не е детска игра. Ама наистина, не е детска.

Причината не е в сложността на правилата, а в това, че Oh, Fox блендира както програмиране, така и надлъгване. Не знам как са вашите деца със „сошъл дедъкшъна“, но за моите, макар и геймъри, това все още е мътна каша.

Принципът на игра е следният: В началото на играта се избират 3 горски животни и 2 хищника върху пет малки квадратни картички. Всички пет големи карти с умения на тези животни се слагат на масата, за да ги видят всички. След това се маха една от малките картички с хищници и сега играчите остават с 4 карти – 3 вегeтарианци и един Пържолец.

Тези 4 картички тайно се раздават между играчите. Който е хищника си признава, но не си показва ролята. И така всеки е животно, но никой не е сигурен кое точно. Това има значение, основно за хищника, защото…

Ролите в играта са два вида – нормалните животни трябва да ядат тяхната си любима храна, а хищника – нормалните животни.

За целта се поставя карта в средата на масата и всеки поставя пионките си в тяхна къщичка, която е на определено място.

От тук нататък тези пионки ще се движат… чак в края на играта.

Идва ред на програмирането.

Всеки играч има куп карти в ръката. Картите са няколко вида:

  • Единична стрелка
  • Двойна стрелка
  • Единична стрелка и стоп
  • Само стоп
  • Стрелка със специално умение

От всяка карта има различен брой копия.

В тази част на играта всеки играч слага карта с лицето надолу. След това я обръща и всички я виждат. Това се случва 8 пъти.

След това всички едновременно се движат спрямо стрелките. Стопът означава хранене на обикновено животно. При хищника си е просто стоп.

И ако си мислите, че движенията са очевидни, ето къде се крие врътката.

Специалните умения са свързани с движения. Те могат да означават стрелка в обратната посока или пък стоп. Могат да означават всичко. И понеже вие не сте сигурен кой кой е, тогава трябва само да предполагате. Ако сте достатъчно опитен с играта и умеете да следите всички, може и да измайсторите правилна теория за играчите.

Ако сте обикновен горски тип, на вас целия този майнд гейм ви е през фокса, бихте си помислили. Но и това не е точно така. Вие трябва да следите хищника и както помните, на масата има две карти с хищници, а не сте сигурен коя точно е активната. Вие искате да бягате от хищника, защото ако той ви хване, не само, че той ще спечели точка, но и вие ще изгубите такава.

Трябва и добре да се прикривате, защото в края на играта ако хищника разбере кой кой е, той ще вземе още точки.

В играта има още няколко неща, като специални мисии, обиколки до вкъщи, модове и така нататък, но ако идеята ви кефи, всичко останало също ще ви кефи.

Заключение

Oh, Fox е прекрасна филър игра за хората, които обичат програмиране. Да, дедукцията и блъфа са неотменна част от нея, но програмирането натежава и въпреки, че ще се послъгвате, ако сте фен на върколаци, но не се кефите на планиране, едва ли това ще е вашата игра.

Oh, Fox е лека игра и сравнително бърза за обяснение. На теория може да се играе от двама, трима и четирима, но опитът ми показва, че е значително най-добра с четирима. Ако сте по-малко хора ви препоръчвам нещо друго. Във всеки случай, това е малка, компакта и не толкова скъпа игра, така че и без това няма какво друго да правите в момента, защо не излъжете баба си и дядовците. Спокойно, те са свикнали.

ПЛЮСОВЕ:

  • Минималистични компоненти
  • Лесни правила
  • Бърз геймплей
  • Оригинален микс междускрити роли и програмиране
  • Предизвиква смехове и обрати

МИНУСИ:

  • Подвеждаща тема
  • Ако не се кефите на програмиране, тази игра няма да ви промени мнението

 

 

 

 

One Night Ultimate Werewolf Daybreak – Яжте, пийте, селският идиот черпи!

Не смятам изобщо да мисля разни интрота-минтрота. Просто вижте ревюто ми на базовата игра, пък после ще си говорим.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/one-night-ultimate-werewolf-review/“ target=“blank“ ]One Night Ultimate Werwold – Ревю[/button]

Готови-неготови, дайте да разшлякам това ревю набързо, че времето навън се разваля, а дечурлята почват да се пробуждат и ще искат да излизаме.

Daybreak е втори базов сет на One Night Werеwolf, което значи, че можете да играете само с него… въпреки че не бих ви го препоръчал съвсем.

Без да навлизам в идеята на базовата игра, ще ви кажа само, че ролите тук са доста специфични и ситуационни, което ги прави непривични за всяка една игра на върколака. С други думи – доста от ролите тук са такива, които ще искате да мушкате само от време на време, когато ви е скучно. А с тази игра рядко ви е скучно, така че вие си преценете дали ще ядете мазна кренвиршка, като си имате страхотна домашна баница у вас, която току що излиза от печката.

Ролите са 11, което автоматично увеличава шансовете ви да играете с масова група, ако комбинирате двата сета. Най-забележимото тук е, че има три специални върколака, които да подсилят или отслабят отбора на кекавите вълци. Тук има мистичен върколак, който е нещо като „Seer”-a на върколаците, има Алфа върколак, който може да „създава“ други върколаци, а има и един заспал върколак, който нищо не прави и нищо не знае, но другите върколаци го знаят кой е и цъкат с език.

В този сет има по-слаба версия на класическия Seer, което си е чиста загуба на плочка, освен ако не искате да балансирате отборите. Има един селски идиот, който би превърнал и играта ви в идиотска, тъй като размества ролите на всички. Точно така, казах на всички. Има изследовател на паранормалното, който гледа тук-там разни плочки и се превръща в други роли евентуално… нещо, което е сложно за обясняване и едва ли ще ползвате с нови играчи. С нови играчи няма да ползвате и куратора, тъй като той разхвърля случайни артефакти по играчите, които не само че трябва да четете допълнително, но и създават такъв хаос, че ако комбинирате тази роля със селския идиот е по-добре да хвърляте зарчета и който хвърли най-високото печели.

Заради целия хаос обаче има и две защитни роли, които могат да намалят малко случайността, както и един пич, който директно открива една плочка за пред всички. Най-балансираната роля вероятно е Вещицата, тъй като тя гледа и евентуално разменя само една карта. Пък и лесно се обяснява. Всъщност, ние често играем с нея.

Заключение

Ако вече имате One Night Werewolf и ви се разделя с малко кинтаж, бих ви препоръчал да си вземете разнообразието, което предлага Daybreak. Ако нямате нито една версия, но искате да си купите, със сигурност бих ви ритнал към оригинала, тъй като ролите са далеч по-лесни, и най-вече – ясни. Ако никога не сте играли играта и търсите вариант да влезете в хайпа, дори и не си помисляйте да посягате насам, че държа мухобойката.

Гледайте сега, Daybreak не е лошо нещо. Просто трябва да го разглеждате като разширение, не като базова игра. Ако осъзнаете тази истина за живота, ще постигнете дзен и няма да се занимавате глупости.

ПЛЮСОВЕ:

  • Нови и напълно различни роли
  • Вече можете да се сцепите и в голяма група

МИНУСИ:

  • Някои от ролите са ситуационни
  • Някои от ролите са идиотски… и селски

One Night Ultimate Werewolf – Върколакът, който става за нещо (поне за мен)

Социалните игри с дедукция започнаха да се изтъркват и това се забелязва от капитулиращото ниско количество игри от този тип, които едва-едва се прокарват последните месеци.

One Night Werewolf не е нова, така е. И дори имах щастието да се срещна с нея преди около две години, но за съжаление… никога не беше достигало ревю копие до нас до този момент, а както са се стекли нещата последните години, нямаме време за други ревюта.

Радвам се, че най-после мога да поговоря за тази игра, макар и вече сигурно да сте достатъчно запознати с нея.

One Night Werewolf взема основната концепция на игра, която сериозно не харесвам – Werewolf/Ultimate Werwolf и изстисква излишните сокове от нея – премахва елиминацията на играчите, убива неудобството от „Съда“ за двама души и унищожава напълно безобразно дългото време за изиграване, като и добавя малко хаос, което автоматично срязва през кръста варианта за „сърдеж“ от страна на по-докачливите.

О… и най-важното – играта вече може да се играе от малка група – дори и от трима! И работи.

Ако никога не сте играли върколак, вероятно сте чували за Мафия, или Убиец. Това са игри, в които всеки играч получава тайна роля, чрез карта. Всяка роля има различна функция и цел. Основната идея е, че Върколаците трябва да убият селяните, но през нощта, докато селяните през деня могат да линчуват някой, като го обвинят, че е върколак. Но никой не знае кой кой е (или поне някои знаят), защото има фази, през които всички без няколко души са със затворени очи.

В One Night Werewolf oсновната идея на Върколака все пак остава – всеки има тайна роля, всички си затварят очите и от тук нататък следва едно дълго отваряне-затваряне и шмекеросване, докато накрая всички се събудят.

За наша радост, можете да си изтеглите просто разкошната апликация, която да ви води тези „заспивки“. Освен това там има настройки, таймери, саундтракове и какви ли не още джиджавки, наред с прехваления (но тук добре работещ) глас на Ерик Съмърър от Дайс Тауър и гласа на една мацка, която малко предраматизира. Чил маце, чил.

В апликацията има и тук-там изненадки и подмятанки, което е свежарско, но като цяло не мисля да говоря повече за нея, защото все още си спомням онзи култов стреч гоул от кикстартър кампанията на играта – Ако достигнете еди каква си сума, в апликацията ще сложим бутон „пауза“. Да.

Основната разлика от стандартния върколак тук е хаосът. Във върколака всеки има роля и знаете, че всичко участва в играта, докато тук има три роли, които стоят скрити в средата на масата. Докато всички спят има разни тарикати, които местят плочките (да, тук са плочки, а не карти) на играчите наляво-надясно, а когато всички се събудят ще трябва едно доста сериозно „бактракване“, за да се разбере кой кой е… и това е, ако никой не лъже. Да не говорим, че в края на играта вероятно няма да сте тази роля, която си мислите, че сте.

Извинявам се… Най-основната разлика от обикновения върколак се крие в името на тази игра – One Night. Тук играчите преживяват само една нощ, след която имат около 5 минути да открият върколака. Тук върколаците са поставени в защитна функция. Те никого не убиват през нощта, но се опитват да останат самите те живи през деня.

Освен това, играта е наситена с роли и ако искате да ви е скучно си сложете няколко базови селяни. В противен случай – всяка останала роля има някаква дейност или функция, която да направи живота ви малко по-интересен.

Играта има няколко прилики с една от предишните версии на Върколака – Werewolf Inquisition. Огромният плюс, който споделят и двете игри е, че могат да се играят с малко хора – дори и с трима. Скоро играхме десет игри поред с трима души и беше повече от фън.

За съжаление, двете игри споделят и огромен минус. Поради действията, които много от играчите извършват по време на нощта се вдига шум и тези с по-шумни дрехи или столове ще бъдат лесно издадени. Да, Bezier Games са се опитали да оправят проблема, като са сложили шумен саундтрак и дори плеймат, който можете да закупите, но проблемът все още съществува. Препоръчвам ви да си говорите през цялото време, докато сте със затворени очи и да издавате някакви шумове, ако щете и подпръцквайте – дори и реакцията на хората спрямо ароматерапията ви ще помогне, защото е важно да има шум.

Джъст сеин’

Заключение

One Night Werewolf е наистина гениална игра. Да, ако играете всеки ден, вероятно ще ви втръсне, но мисля, че е годините преработка на върколака са дали резултат. Двете игри все пак са различни и ако имате група от 20 човека, може би е по-добре да се хвърлите на старата кака. Ако обаче си търсите стандартен филър за 4-5 човека – One Night Werwolf е повече от удобен. Играта е  пет минутка, социална е и никога е нямало сърдити. Поне при моите игри.

ПЛЮСОВЕ:

  • Компактен пет минутен геймплей
  • Достатъчно драма и интриги, без шамари

МИНУСИ:

  • И най-малкото скърцане би ви издало

Моето копие беше изпратено от Ravensburger и съответно е на немски, но играта е толкова езиково независима, че ако не ви пречат немските букви за заглавие на персонажите, цената определено би ви хванала окото. Значително по-ниска е от оригинала. Относно това, откъде можете да си я намерите на тоз приятен език – вижте в сайта на производителите или поръчайте през Комсед. Все ми е тая. Оправяйте се. Да не сте малки!

Bluff – 25th Anniversary – Ако нещо работи, защо да го променяш?

Оригиналната игра Bluff е издадена преди 25 години и всъщност е копие на класиката Liar’s Dice. Не съм напълно убеден, че и Liar’s Dice е издадена по това време, но няма кой знае колко значение.

Liar’s Dice е игра, която се играе свободно, стига да имате достатъчно зарчета. Правилата са лесни и освен зарчетата, имате нужда единствено от нещо, с което да ги прикривате… което на практика може да се прави и с ръка.

И все пак! Тук сме да говорим за Bluff. Нищо, че е същото като другото.

Кутията на играта е със сигурност твърде голяма за това, което има вътре – куп шест стенни зарове (вместо шестица имат звезда) и шест чашки. Това автоматично значи, че играта е до шест човека.

В кутията има и дъска, която се ползва за следене на залаганията. По принцип бих казал, че можете и без нея, но има една специфика, която е по-добре да бъде видна през цялото време.

Целта в играта е да останете последния оцелял на масата, което се надявам, че ще стане с помощта на механиките, а не с цигански шамари. С други думи – целта ви е да освободите всички останали от техните зарове, които представляват техния „живот“ в играта.

В началото на хода се хвърлят всички зарове и всеки си ги поглежда тайно. Ако сте чели ревюто ми на Spoils of War знаете какво следва. Който е на ход си гледа заровете и се опитва да прецени колко общо от дадено число се намира в момента около масата. Разбира се, това е невъзможно, заради което се намесват блъфа и поемането на риск.

Примерно – казвате „4 петици“.Следващият играч има две опции – или да качи вашия залог, като каже нещо по-високо (примерно 4 шестици, или пък 8 единици), или да ви предизвика.

Ако ви предизвика, всички си отваряте чашките и се вижда колко петици наистина има около масата. Ако има повече от предположението, тогава този, който е предизвикал губи толкова зарове, колкото е разликата между реалните петици и предположението. Ако пък има по-малко от предположението, тогава този, който е предположил губи разликата. Ако е бил прав с точност, тогава всички останали, освен него, губят по един зар.

Както виждате, тук можете да излезете от игра още първия рунд… и се е случвало.

Ето и една от най-яките черти на играта. Вместо шестици, заровете имат звезди. Звездите могат да се ползват като всякакъв зар, което значи, че шансовете да има от някое число малко зарове са ниски. Освен това обаче, можете и да вдигате залози със звезди.

Когато го правитем, залогът се променя. Ако сте вдигнали залог с две звезди, най-ниският следващ залог е 4 единици. Ако вдигнете пет звезди – се качва до 10 и така нататък.

Единствената разлика от стандартния Bluff е в един от заровете на всеки играч, който е оранжев. За 25 години човек би си помислил, че ще могат да измислят и още, но ако нещо работи, защо да го променяме, нали?

Оранжевият зар просто се брои за два зара. Което ако е звезда ви дава усещане за сила в този рунд.

Заключение

Bluff е истински комар. Играта носи усещането на покер и въпреки че това са зарове и има късмет, за да сте добър, трябва да можете добре да блъфирате. Трябва да знаете кога да вдигате на зарове, които наистина имате и кога на такива, които нямате. Трябва да можете да четете противниците и да усещате, кога ви подвеждат. Първите ходове са доста случайни, но когато намалеят заровете започва истинското надлъгване.

И това е Bluff. Игра на чист блъф. Заради това името й е толкова просто. Защото е ясно и точно. Да, можете да си направите играта у дома с достатъчно зарове, но ако се докопате до това копие, ще можете да си спестите поне малко нерви.

А ако имате вече Spoils of War? Еми… гарантирам ви, че усещането е доста различно. Тази можете да я играете с всеки, докато специалните умения на Spoils of War са по-скоро за геймъри. Но! Не виждам защо да нямате и двете игри в колекцията си.

ПЛЮСОВЕ:

  • Класически интуитивни правила, които работят и до ден днешен
  • Носи покер усещане и дава възможности за постоенен блъф
  • Да, има игри, обогатили простите й механики, но тази все още отстоява позицията си като нещо уникално

МИНУСИ

  • Твърде голяма кутия за компонентите, които са вътре
  • Чашките са твърде малки и трудно се крият заровете с тях

Tortuga 1667 – Една от най-тематичните социални игри с дедукция

Социалните игри с дедукция малко ми се поизчерпаха. Преди години се скъсвах да играя Авалон, но вече тази игра ме напряга. Последният ми досег до подобен тип игра беше Leaders of Euphoria, но там нещата са в най-лекия възможен край и обикновено всичко опираше по-скоро до умения, отколкото до дедукция.

Tortuga 1667 е някъде по средата, като най-силната й черта не са лъжите, нито дори страхотните минималистични компоненти, а тематичността. Досега не съм играл „лъженка“ с толкова много тема.

Играта пристига в магнитна кутия, която прилича на стара книга, а борда е като пад за мишка. Играчите са пионки, но по картата има разпръснати съкровища.

Всеки играч е пират, който принадлежи към британската или френската фракция. Ако играете с нечетен брой играчи (и трябва!), тогава в игра влиза и Холандец (или повече от един), който да вдъхне още малко смут.

Никой не знае кой е от неговата фракция, но често ще се налага да работите с другите, за да постигнете целите си. Играта свършва след като свърши едно тесте със събития. Тогава се гледа кой отбор има повече съкровища. Ако съкровищата са равен брой и в игра има Холандец, той печели. С други думи – холандците са онези ваши колежки, които нямате идея какво точно правят в офиса, но знаете, че слуха, че сте изяли вие сандвича на шефа е пуснат от тях. Мръсни интригантки. Нищо, че прави.

Играта се развива около централното поле, където ще видите два кораба, испанския галеон, който е фрашкан със съкровища и Тортуга, където няма кой знае колко злато, но може да реши победата, ако губернатора знае какво прави.

Всеки кораб има няколко места за пионки. Който стои най-отгоре е капитанът, който е втори е боцмана, а който е трети е обикновен моряк. Моряците могат да сменят съкровища между полетата на французите и британците. Боцмана може да предизвика бунт срещу капитана и да го изхвърлят в лодка, а капитанът може директно да изрита някого на Тортуга… или да нареди нападение срещу испанския галеон.

Който стои най-отгоре на острова на Тортуга пък може да започне бой, чийто победител ще разпредели златото на острова.

В играта има карти за гласуване. Всяка карта има три секции.

  • За нападение на галеона
  • За вдигане на бунт
  • За бой на Тортуга

В зависимост от това, какъв вот се изисква, се гледа конкретната секция. Всеки път щом се предизвика вот, всички участващи избират една от своите карти и я слагат в средата на масата. По подобен на Battlestar Galactica начин се добавя и една случайна карта от тестето. Има различни символи в зависимост от вота и ако има нужното количество, действието успява. В противен случай… започват разправиите и нормалното бръщолевене и обвиняване, което бихте очаквали от такъв тип игра.

Само че нека ви го избия още сега от главата. Това не е съвсем „такъв тип игра“. Обикновено след няколко хода хората имат някаква идея кой от коя фракция е… освен ако няма холандец. Ако сте капитан и ударите галеона, вие може и в началото да сложите съкровище за другия отбор за заблуда, но след това ще бързате да работите за своите хора. Ако няма холандец, решенията ще са очевидни.

Но дори и така да е. Дори и всичко да се знае, играта не свършва тук.

Основната механика се върти около тесте със събития. Пет от тези събития стоят на конкретно място с лицето надолу. По време на хода си можете да взаимодействате с тях. Можете да:

  • Видите две и да ги върнете на мястото им
  • Можете да отворите едно от тях
  • Можете да посочите две такива на друг играч и да го накарате да си избере едно от тях, които да обърне

Забелязвам, че повечето играчи, които играят за пръв път се хвърлят здраво в обръщането на тези събития. Само че нека ви кажа следното – да, има и лоши такива, но… НО! Всяка игра сред тези събития се мушват няколко ултра-дупер-мега силни събития, които се наричат дори „game changer” събития. Пак – понякога са добри, но понякога лоши. С някои от тях дори може да си смените тайната роля. Така че не е най-разумната идея да отваряте на сляпо. Освен ако не сте холандец. Всички мразят холандците. И в играта.

Всичко свършва, когато последната карта от тестето се обърне – Испанската армада. Тогава койт‘ пиратствал пиратствал, чичо Митко идва с лопатата и ви разорава пясъчника, дето си играете с количките… И се броят точки.

Заключение

Tortuga 1667 е и стандартна игра с дедукция и не е стандартна игра с дедукция. Да, тя ползва същите прийоми като класическия The Resistance, но смесва тематични действия и почти роул плей до такова ниво, че играта няма да се върти само до това колко Герги лъже или Мамул се прави на лош, само да му е забавно, въпреки че е добър. Тук, вие реално ще се опитвате да работите за вашата фракция, та дори и да ви разберат кои сте. Да, ясно им е, че сте французин, но какво от това! Нали си млатите испанския галеон. Бъдете горди с това! Поне ще ви се доверят… докато не разберат, че сте холандец. Пак. Този. Холандец.

Споменах го по-рано, пак ще го кажа – ще искате да играете винаги с холандец, защото въпреки че ще има винаги какво да правите, хубаво е да внесете повече смут в играта, за да създадете поне малко напрежение в играта. Освен това, както се досещате, в книжката може и да пише, че играта е за 4 до 9 играчи, но това не е вярно. С 4 играта просто не е добра. Пробвайте с 5 и нагоре. Това е парти игра с лъжене все пак. Истинските интриганти имат нужда от по-голяма аудитория.

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинални компоненти
  • Тематичен геймплей
  • Бързо разиграване
  • Като за такъв тип игра, лъжите не са основния фокус в играта

МИНУСИ:

  • Добре е да сте нечетен брой хора
  • Добре е да сте над 5 човека

Играта можете да поръчате от нашите партньори Pikko Games.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Поръчай: Tortuga 1667[/button]

Leaders of Euphoria: Choose a Better Oppressor – Смес между успешна тема и успешна игра!

По заглавието много от вас сигурно са си помислили, че това е разширение на настолната игра Euphoria, дори и подзаглавието е близо. Не е. Това е напълно различна игра, но развиваща се в света на антиутопията на Euphoria. Препоръчвам ви да кликнете на бутона отдолу, за да се запознаете със света.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/euphoria-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Euphoria: Build a Better Dystopia[/button]

Ако пък сте чували играта Good Cop Bad Cop, тогава да – Leaders of Euphoria е на 95 процента същата игра, но с друга тема. Затова ви препоръчвам да прочетете и ревюто ми на Good Cop Bad Cop.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://bigboxgamers.com/good-cop-bad-cop-review/“ target=“blank“ ]Ревю: Good Cop Bad Cop[/button]

Ако не сте чували за нито една от двете игри, тогава най-добре – няма да има объркани.

Преди всичко трябва да знаете, че компонентите от снимките са от Делукс изданието на играта. То няма никаква разлика откъм геймплей със стандартното издание, освен с очевидните огромни лични бордове и пластмасови лазери. В нормалната игра няма лични бордове, а лазерите са от картон и в по-малък размер.

Компонентите от Делукс изданието.

Leaders of Euphoria е от категорията на игри, които бяха по-популярни предните една-две години, но все още държат стабилна база фенове. Това са, така наречените, Social Deduction Games – или социални игри с дедукция. В тези игри обикновено брутално се лъже, маже и преструва, като след една такава сесия има обидени, обесени, предадени и пребити, горе-долу в този ред.

Leaders of Euphoria използва методите на Good Cop Bad Cop, като намалява до минимум елементите за предателство и ограничава конфликтните разговори, защото играта е толкова светкавично бърза, че докато сте си отворили устата и тя е свършила. Стандартна игра на Leaders of Euphoria трае около 15 минути, може би малко повече, ако сте седем-осем човека. Да, това е игра, която може да се игра до осем човека и като всяка парти игра, не мисля че си струва да я отваряте, ако сте под 5 на масата. Пробвал съм, не става.

В играта има два отбора – Еуфорианци и Подземни. Тематично, играта е нещо като прикуъл на Euphoria, защото все още не са се образували другите две фракции – Икарити и „Пустиняци“.

За да е по-ясно, ще наречем двете фракции така, както вероятно и вие ще ги наричате – „Сини и червени“. Сините се опитват да разкрият лидера на червените и да го застрелят. Червените се опитват да направят същото със синия лидер.

За целта всеки получава по три карти с лицето надолу. От който цвят имате повече, вие сте тази фракция. Ако ви се е паднал Лидер, значи сте от този цвят, независимо от другите две карти. Има механика, чрез която ще се уверите в един играч да не са и двата лидера.

По време на играта вие ще си гледате тайните карти, ще си ги обръщате, дори ще си ги менкате. Ако по някаква случайност се случи така, че след някоя шашма някой притежава и двата лидера, той автоматично печели самостоятелно. Не съм виждал това да се случва, но на теория е възможно.

В средата на масата имате няколко лазера. По време на вашия ход можете или да погледнете карта на някого, или да ползвате Артефакт (силни и „счупени“ в добрия смисъл карти с действия), или да си вземете лазер от средата на масата и да го насочите към някого, или да стреляте, ако пред вас има лазер и е насочен към някого. Можете и да си закриете някоя карта, която е била открита. Каква полза има, след като всички я знаят?

Ами… За да си вземете лазер или за да играете карта, вие трябва лекинко да се издадете като откриете една от вашите три карти.

Артефактите са една от основните разлики от Good Cop Bad Cop. В оригиналната игра също имаше такива карти, но те бяха много по-ситуационни и доста усложнени. Тук те са изключително ясни и в повечето случаи хипергигамегадженга силни. Толкова са мощни, че почти не съм видял някой да тегли карта и да не направи „Ухаа! Само да ми дойде хода!“. Така де, има и карти с реакции, които могат да обърнат хода на играта за секунди.

Имал съм игра, в която 4 лазера са били насочени към някого и въпреки че нещата са изглеждали обречени за лидера, той се е измъквал.

Всъщност, точно тези карти са центъра на играта. Те превръщат Leaders of Euphoria в шумно и хаотично преживяване, в което нищо никога не е сигурно. Но е гарантирано, че ще ви бъде забавно.

Това не Авалон или Резистънс, където хората също са доста шумни и където в повечето случаи се стига до лични нападки и агресивно поведение. Тук всички знаят какво играят и просто се наслаждават на тематичната безразбория с множество УАУ моменти.

Другата разлика от повечето игри от жанра е, че много бързо след началото на играта е горе-долу ясно къде се крие лидера. Това не трябва да ви притеснява обаче, защото не това е центърът на играта. Тук хитростта идва в маневрирането между живота и смъртта и подобни клишета. Трябва добре да си „изиграете картите“ и да разчитате на своите съотборници, защото те ще искат да ви дават карти или да рефлектират на карти на опонентите.

С други думи, това е чисто социална игра с известна доза дедукция, която не е център на играта.

А сега ето и основната разлика на Leaders of Euphoria от Good Cop Bad Cop. Тук няма елиминиция на играчи. Ако някой умре, на негово място влиза „Пустиняк“. С други думи, докато хората в столицата се бият, хората които се борят за оцеляване в пустинята надават вой. Ако трябва да се направи аналогия с нещо актуално. Представете си, че сините и червените са Ланистър и Тирел, а хората от пустинята са Диваците отвъд Вала (вече не толкова отвъд).

Целта на „Пустиняците“ е да убият който и да е лидер. Ако успеят, всички пустиняци бият.

Заключение

Leaders of Euphoria е развитие от Good Cop Bad Cop. Ако вече имате оригиналната игра нямате никаква причина да си я държите. Просто си вземете новинкото. Освен, че Лидерите са с по-добър арт, играта идва и с по-балансирани и вълнуващи артефакти. За компонентите от Делукс версията дори няма да споменавам.

Ако никога не сте играли Good Cop Bad Cop – Leaders of Euphoria е една от най-добрите парти игри, които напоследък съм играл. Тя предизвиква смях, тематични истории и УАУ обрати. Хаотичното приключение ще трае не повече от двайсетина минути и не съм имал сесия, в която да играем само една игра.

Leaders не просто е по-добра с колкото се може повече играчи. Аз дори не мога да я препоръчам за по-малко от пет. Когато са малко хората, геймплеят скучнее и не се случва почти нищо, тъй като всичко става доста предвидимо. Когато имате множество хора около масата обаче, навсякъде ще летят лазери и артефакти, и винаги лидерите ще се измъкват на косъм.

Това е лека игра, която не предизвиква междуличностни конфликти и агресивни спорове. Leaders of Euphoria пристига просто да ви отпусне и да се посмеете.

ПЛЮСОВЕ:

  • Подобрение от Good Cop Bad Cop
  • Лесни правила
  • Бърз геймплей (15-20 минути)
  • Постоянни обрати и вълнуващи УАУ моменти
  • „Счупени“ карти с артефакти
  • Изненадващо тематична
  • Създава истории

МИНУСИ:

  • Не си струва за под 5 човека
  • За някои пълния хаос може да им дойде повече
  • Стандартната игра не пристига с компонентите от снимките

Играта скоро се очаква да пристигне в магазина на нашите партньори – Pikko Games. Ако желаете, можете да си резервирате копие, но имайте предвид, че то ще бъде стандартно, а не Делукс. От друга страна е доста по-евтино. 

[button color=“green“ size=“big“ link=“https://time2play.bg/“ target=“blank“ ]Поръчай: Leaders of Euphoria[/button]

 

Печенька 2.0 – мозъчен тръст от пияни руснаци

GaGa Games имат няколко известни заглавия, които са с англоезични издания или поне мултиезични, и са сравнително широко разпространени. Първоначално бях озадачен защо тяхна игра, която не само, че вече е с второ издание, ами дори и не e опитва да бъде преведена.

След това прочетох правилата (с допълнителната книжка на английски, която ми пратиха Гагините) и всичко ми стана ясно. Играта определено звучи като нещо, което само един дълбоко афектиран от водка и вероятно всякакви други случайни опиати руснак може да измисли. И тук не говорим за толкова странна игра. Съвсем не. Даже се изненадах колко добра, балансирана и изискваща стабилно количество мислене е Бисквитката. Въпросът е именно в темата на Печенката.

В играта се сблъскват най-нетипичните персонажи, които бихте очаквали не просто да се сблъскат, но дори и да се използват в… каквото и да е!

Играчите влизат в ролята на Персийци, които всъщност са котки… но не са персийски котки, химическия елемент Стронций, Бисквитката (която е най-нормалното нещо в тази игра), числото 37, цвета синьо и… косинус. Точно така, можете да играете с Косинус.

В основата си Печенката е абстрактна игра с карти, която се върти около идеята на Камък-ножица-хартия, но в много по-раздут вариант и в раздута тема.

Така. Не ме разбирайте погрешно. Докато играете играта няма да откриете нищо тематично, но от GaGa Games толкова са се отнесли с това да измислят някаква тема колкото да има, че нещата очевидно са излезли извън контрол.

Първо – всеки играч има собствено тесте с напълно идентични карти, но докато функцията на картите е една и съща, то илюстрациите са напълно различни и детайлни! Тук е моментът да похваля илюстраторите, защото картите изглеждат просто великолепно. Сладкият и абсурден арт на моменти дори пародира известни неща от попкултурата.

Кхъ…кхъ…

Второ – с всеки един от тези персонажи пристига и малка история за това защо той се страхува от определен персонаж и защо има надмощие над друг. Дори само да прочетете тази част от книжката няма как играта да не ви хареса. Признавам си, аз си падам по такива откачени напушении, така че мнението за геймплея вероятно ще бъде под влиянието на това, което и дизайнерът е вземал, докато е мислил тази абсурднящина.

Няма да ви разказвам напълно всичко, но само ще спомена, че например Бисквитката се страхува от Косинуса, защото за да се изчисли косинус, тя трябва да влезе във формата на триъгълник, а тя не иска да бъде рязана. Синьото пък се страхува от Бисквитката, защото синьото е цвета на Бсквитеното чудовище, а бисквитеното чудовище не може да живее без бисквитки, следователно бисквитката има власт над него. Няма да навлизам дори при числото 37, защото там нещата избиват вече на психария.

Идеята на играта е колкото проста, толкова и тежка мозъчна болка. Всеки играч получава тесте със следните карти.

  • По една карта от всяка роля в играта
  • Една карта с Флаг
  • Един меч
  • Един щит

По специална камък-ножица-хартия схема всеки иска да убие някой, като друг иска да убие него.

В началото на играта от друго тесте се раздават на играчите роли и така всеки си избира от неговото тесте ролята, която му се е паднала и я отделя.

След това започва играта. Всеки си избира карта с лицето надолу и едновременно всички я откриват. От първият играч започват да се въртят действията.

Всъщност само две от картите имат действия, другите просто издават информация.

Ако дадете карта с роля, показвате на хората, че очевидно не сте тази роля. Ако дадете флаг, нищо не показвате, но ако сте си запазили флага, в края на рунда ще получите една точка.

Ако играете меч, вие си избирате един от останалите играчи и слагате меча пред него. Ако в края на рунда сте познали, че това е вашата цел, получавате 3 точки. Освен това, този играч няма право да играе щит срещу вас.

Ако играете щит е същото, само че се опитвате да познаете кой ви гони и ще получите две, вместо три точки. И да, този играч, пред който сложите щита няма право да ви играе меч.

Играят се толкова карти, колкото са играчите и толкова рундове, колкото са играчите. Както виждате, правилата не са сложни, но изискват не само внимателно преценяване на това кой какво и кога играе, но и правилен тайминг, защото искате да дадете рано меч или щит, за да не могат да се отбраняват после от вас, но от друга страна с малко информация рискувате да не уцелите. Да не говорим за това, че обикновено другите играчи вероятно ще се объркат от вашите напълно случайни действия и ще действат спрямо тях, което ще доведе до тотален хаос!

Печенката пристига обаче не само с една игра. Втората игра отново се играе със същите карти, но концепцията е съвсем друга и е нещо между лъженка и Визини ефект.

В тази игра се слага тайна цел в средата на масата и играчите, по подобен на Coup начин, могат да лъжат за своите роли, но в крайна сметка се опитват хем да убият целта в средата, хем да се убият един друг. Обаче всеки играе с всички карти и в края на рунда всички убийства се случват едновременно… както се досещате, в игра, която е на принципа камък-ножица-хартия е трудно някой да остане жив. Защото всеки си казва – Знам, че отдолу е Синьо, но ако аз играя Бисквитката, за да го убия, то вероятно Пешо ще играе Конуса, за да ме прецака. Затова е по-добре да играя Персийците, за да му прецакам косинуса и да съм последния жив, което ми дава бонус точки, а Пешо ще отпадне. От друга страна, ако и Пешо си мисли това…  Нека ви успокоя, не си мъчете мозъците. Първо, защото ще влезете в безкрайна въртележка и второ, защото каквото и да дадете често ще се опира до случаен принцип, особено ако играете с 4 човека. Каквото и да дадете вероятно ще направите някакво убийство и вероятно ще умрете.

Всичко в кутията.

Заключение

Печеньката 2.0 се оказа абсолютна изненада. Странна игра със странна история на руски, никога непревеждана на английски. Очакваше се да е пиянска изцепка… и донякъде е такава, но в най-добрия смисъл. Изненадата не дойде само от това, че играта е всъщност доста добра, но и от това, че тези абсурдни картинки и историите всъщност са заблуда. Играта може и да е кратка, но изобщо не е лека. За да сте успешни, трябва дълбоко да поровите из мозъците си и да сметнете напълно объркващата на пръв поглед дедуктивна ситуация.

Ако не сте добри в дедукцията, вероятно ще ви размажат, а ако всички сте зле в този тип игри, хаосът и смеховете са неизбежни. С други думи, съберете си глупавата компания, извикайте ме да попълните бройката и можем да си поглупеем заедно в една омазана патаклама.

Вторият мод на играта също е интригуващ и изисква допълнителна доза блъф, но той по-често се опира до случайност, така че на нас лично не ни допадна особено. Но дори и само заради първия вариант, играта определено си заслужава. Ти да видиш!

ПЛЮСОВЕ:

  • Идиотска история с идиотски арт
  • Лесни правила
  • Бърз геймплей
  • Предизвикателна дедукция

МИНУСИ:

  • Заради забавните илюстрации много хора биха се залъгали, че играта безумна. Не е.
  • Вторият мод не е кой знае какво
  • Играта е разпространена единствено в Русия

Както казах, играта се намира трудно, но ако случайно ви се намира път към Русия, първо поздравете държавната им поща, защото се оказа, че има по-зле и от нашата, и второ – посетете магазините на GaGa Games – Ще си откриете нещо интересно. Ако не ви се ходи до Русия, или просто сте нормален човек, на който не му минават такива странни мисли през главата, можете да кликнете на трезвия линк отдолу и да разгледате лудориите на братята руснаци.

[button color=“green“ size=“small“ link=“http://www.gaga-games.com/“ target=“blank“ ]GaGa Games[/button]

Gentleman’s Deal – Ако са ви останали още приятели за губене…

По принцип играя игра поне два пъти (често повече, в зависимост от нужната дълбочина за ревю), преди да изкажа глупавото си мнение, което можем да официализираме с помпозния израз „ревю“.

След първата ми игра на Gentleman’s Deal ви гарантирам, че това ми беше и последната. Стоп! Не бързайте, защото това не означава, че играта е лоша. От друга страна съм я играл само веднъж, така че може изобщо да не ме слушате, така че беше ми приятно.

За тези от вас, които сте още тук – веднага казвам. Gentleman’s Deal е всъщност отлична игра, която върши идеално това, към се цели. А това, което цели е да троши приятелства. Сега ще кажете – „Ама ти нямаш приятели, така че от какво се притесняваш?“ Така е, аз съм тъжен човек… което прави събирането на минимума за играта от 5 човека още по-трудно.

Gentleman’s Deal е игра за от 5 до 10 човека, която ни заплюва в лицето с откровената лъжа, че продължава 30 минути. Това е все едно да кажеш… че игра, която продължава два часа, продължава 30 минути.

Всъщност, играта може и да продължи по-малко от два часа, но е болезнено възможно да продължи и над три. Ако искате да контролирате ценното си време, дори дизайнерът ви препоръчва да ползвате някакъв вид таймер.

Сега пък таймер? Личи си, че съм играл само веднъж играта, обяснявам я отзад напред.

Както името подсказва – Gentleman’s Deal е игра, в която се правят сделки. Но не какви да е сделки. Говорим за шумни, напрегнати, агресивни и твърде нечестни сделки. Ако не обичате социалните игри, или пък сте по-плах човек, който трудно може да се защити вербално, след като ви засипват с обвинения и спекулации, тогава по-добре спрете да четете.

И не, това не е Resistance или Avalon. В тази игра няма нищо скрито, освен парите, които си държите в личния сейф. Което всъщност е достатъчно голяма причина за всякакъв вид спекулации, тъй като победителят след определен брой рундове е играчът с най-много пари.

Играчите влизат в ролята на заможни и авторитетни фигури в малко забутано градче, в което няма никаква логика да живеят заможни и авторитетни фигури. Само дето има всякаква логика, защото точно в такива живеят заможните и авторитетни фигури, които не искат да се показват много много пред хората. Това пък защо? Ами защото парите, които тези хора са натрупали, за да се качват по масите всяка петък вечер, са ги натрупали „под“ много други маси.

С други думи – цялата игра се върти около едни съмнителни фигури, които делят едни съмнителни пари по един съмнителен начин.

Nothing to see here…

Всеки играч получава по един сейф (параван), зад който ще крие парите си. На масата се нареждат 6 роли (политик, индустриалец, шериф, шеф на мафията, репортер и банкер). Тези роли ще се сменят между играчите постоянно, като ще им дават различни специални умения.

Всеки ход различен играч е „дилър“. Той тегли карта от специално тесте. На тази карта е указано колко пари и какви роли трябва да разпредели между останалите играчи (и него) от тайните си сделки. Защо иска да ги разделя? Ами за да не го издадат на полицията. Тоест, дилърът иска всички да са доволни, или по-правилно казано – доволно подкупени.

На всяка карта винаги има указани три роли и сума от между 12 и 16 милиона.

Тази карта дилърът никога не я показва. Или поне, докато сделката не бъде извършена. Дилърът решава на кой какво ще даде, но гледа все пак да остави нещо и за себе си. Той раздава роли („съучастници“) и пари. След като раздаде първия път, настъпва истинския фокус на играта. Започва обсъждане, предложения, заплахи и изнудвания. Това е дипломация в най-чиста форма без никакви тайни цели, които играта да ви поставя. Тоест, всичко зависи от начина ви на комуникиране. Ако сте твърде убедителен, можете да си изпросите повече пари, но тогава на другите може да не им хареса. Ако пък сте твърде агресивен, могат директно да ви изключат от сделката, ако не сте достатъчно добър изнудвач.

След като тази брутална, агресивна и шумна част завърши (която доста ми напомня на City of Horror), дилърът има право на още едно разпределение. След това идва моментът на гласуване.

Всички едновременно гласуват с палец нагоре за „Съгласен съм“, палец надолу за „Несъгласен съм“, пистолет нагоре за „Супер съгласен съм“ и пистолет надолу за „Айм-а-гангста-бейби-нъц-от-мен“.

 

Пистолетите нагоре или надолу са двойни гласове и можете да ги ползвате само три пъти в играта, което не е чак толкова рядко, при положение, че играта трае 7-12 рунда (в зависимост от броя на играчите).

Ако сделката мине, всеки получава това, което му е обещано и дилърът разкрива картата си, за да се види и той колко взема – по презумция, при обсъждането винаги дилърът е изтеглил 16, въпреки че всички 16-ки вече са минали. Играчите просто никога не вярват на дилъра.

Ако сделката не мине, дилърът отива в затвора и е изключен от гласуването за следващия рунд. Той все пак ще може да получи нещо, ако някой е благосклонен, но едва ли – защо да му даваш нещо, ако той няма право на глас.

Ако пък някой не е получил нищо от успешна сделка, тогава свиква бандата и получава „Gang” карта, която му дава +1 глас към следващото гласуване.

Така. Това са основните правила, а ето и ролите, около които се върти целия геймплей. Сами по себе може и да не носят много пари, но често служат за разменна монета или чисто и просто изнудване, защото имат голяма власт при гласуването.

  • Шериф – Ако някой иде в затвора, само той получава 2 милиона
  • Индустриалец – Взема 1 милион ако сделката мине
  • Банкер – Взема по 1 милион за всеки съсед, който е получил нещо от сделката
  • Политик – „Пищовите“ носят 4 вота, вместо 2
  • Репортер – Получава по 1 милион за всеки съсед, който използва „пистолет“
  • Шеф на мафията – Дилърът получава карта с банда, ако шефът на мафията гласува за неговата сделка положително
Йеа боии

Заключение

Gentleman’s Deal е агресивна игра на чисти преговори, в които в продължение на два часа няма да млъкнете, за да може да си издействате вашето. Ако мълчите, също може да е от стратегическо значение, защото минавайки между капките може и да спечелите. Важното е да убедите другите, че нямате много пари и да спекулирате, че други имат повече. Това е игра, в която никога не може всички да са доволни. Във всеки един ход ще се налага да отцепвате хора и да отрязвате някого. Точно това може да бъде изключително фрустриращо и напрягащо. За много хора това ще донесе горчив вкус в устата.

Ако обаче я играете в правилната компания ви гарантирам сигурен успех. Ако няма обидчиви, а само хора, които са  фокусирани в играта през цялото време съм сигурен, че макар и да се чувствате уморени от напрегнатите преговори, накрая ще усетите Gentleman’s Deal като преживяване.

Ако търсите тема… това е една от най-тематичните игри, които последно време съм играл, а най-интересното е, че темата не идва от правилата, а самите играчите. Всичко, което правите е тематично и макар да не се налага да влизате в роли, вие ще го правите неусетно.

Започнах с това, че съм играл играта веднъж и може да не приемате това мнение за напълно правилно, но ако познавате всички карти и откриете правилния начин за общуване и изолиране на други играчи, и играете винаги с една и съща компания, мисля че това ще бъде сигурен победител във вашата колекция. Мене кучета ме яли, ако щете ме отразявайте…. важното е на Владо да не му давате никакви пари тоя ход.

ПЛЮСОВЕ:

  • Изключително тематичност без почти никакви правила
  • Всички са ангажирани през цялото време
  • По-скоро преживяване, отколкото игра

МИНУСИ:

  • Преговорите могат да са напрегнати и уморителни (особено като сте дилъри)
  • Играта може да бъде твърде агресивна
  • Продължава много повече от абсурдният надпис „30 минути“

Ето и лошата новина. Пичовете от GaGa Games още търсят начин за дистрибуция на Gentleman’s Deal извън Русия и като го намерят ще можете свободно да си я закупите. Засега… можете да посетите сайта им и да следите прогреса на ситуацията.

[button color=“green“ size=“medium“ link=“http://www.gaga-games.com/“ target=“blank“ ]GaGa Games[/button]