Site icon Big Box Gamers

T.I.M.E. Stories – двойно ревю без спойлери!

Това ще е малко по-различно ревю. За тези от вас, които не знаят какво е T.I.M.E. Stories, това е игра, която пристига с една история. Веднъж щом изиграете тази история, играта се консумира и няма защо да я играете втори път. Спокойно, компанията Space Cowboys (производителите на Splendor) са измислили начин да поддържа новия си хит свеж. На всеки три месеца те ще изкарват различни разширения, които да можете да интегрирате с базовите правила. Дори вече съществува такова първо разширение.

Базовата игра пристига с една история и след като я изиграh мисля да направя ревюто в две части. В първата част ще говоря за механиките, във втората за историята, а в края ще обобщя дали целия пакет си заслужава. Добре де, частите май ще бъдат три.

ЧАСТ 1ИГРАТА

Общата история е следната: Играчите са агенти, които пътуват във времето и пространството. Целта им е да се намесят, когато се появи аномалия, която може да разруши правилния поток на времето. Агентите влизат в машина и се вливат в телата на персонажи от съответното място и време, за да могат да оправят проблема. Проблемът може да е в миналото, може да е в бъдещето, може дори да е в друга реалност (доколкото знам се очаква фентъзи разширение). Това е всичко, което мога да ви кажа до този момент.

Кутията е сравнително голяма, но само защото има просто разкошен „инсърт“. Всеки токън, фигурка и карта си има конкретно място. Най-готината част е, че са измислили система за „записване“. Тоест, ако не сте довършили играта си ще можете да си сложите токъните и картите на съответно място, за да запомнете докъде сте стигнали и колко живот сте имали.

Отначало потвърждавам това, което всички се изсипаха да повтарят. Компонентите са страхотни, а качеството на илюстрациите е феноменално. Поне за настолна игра. Аз, като човек, който се е сблъсквал с търсене на илюстратори за настолна игра знам колко е трудно художник да отделя толкова от времето и сърцето си, за да създаде комерсиален труд, който на всичко отгоре не е център и хората често го подминават.

Тук няма как да подминете арта. Не само, защото е извънземен, а и защото на доста места е важен – както за историята, така и за геймплея.

В средата на масата има голяма и изчистена дъска. Там ще разполагате различни локации, карти, предмети и какво ли не. Най-важен обаче е тракът с времето. Когато времето ви свърши, вие губите играта и трябва да започнете отначало. Или… поне първите пъти. Но това сами ще си го откриете.

Всеки играч има собствен персонаж със свои статистики и специални умения. Статистиките са свързани с това колко зара ще хвърля персонажът, когато срещне предизвикателство.

През огромната част от играта вие ще се занимавате с „чекове“. Това са предизвикателства, които ще ви изискват да хвърлите определен брой „успехи“ върху заровете. Ако не успеете, ще губите много време, може би живот, а понякога и важни следи. Ако успеете, ще печелите информация, предмети, оръжия, живот, може би нищо, а понякога дори повече от нищо. Това… също сами ще си го откриете.

Една история е едно тесте от карти. Когато отворите първата карта, малко по малко ще се разкрие нова история и нови механики. В кутията има най-различни токъни с абстрактни картинки и форми, за да могат да олицетворяват всякакви неща в историите – предмети, оръжия, „кокаин“ (спойлер, муахаха), следи и други.

В горния ляв ъгъл на дъската ще имате карта с локация, в която се намира групата ви. Вие не можете да се разделяте и заедно трябва да решите къде ще се движите. В процес на играта ще откривате нови места и тази карта ще се актуализира.

Основната част обаче се развива в долната част на дъската. Там винаги ще има някаква локация, която е съставена от три или повече карти. Те образуват панорама със умопобъркващо добър арт. Всяко парче от панорамата е отделно място, което може да се посети. Играчите заедно решават къде ще отидат. Могат да стъпят заедно някъде, а могат и да се разделят. Да, от време на време е добра идея да се движат в група, но по-често ще искате да се разделяте, за да не губите много време.

След като си изберете кой къде ще ходи, всеки си взема картата с панорамната част до неговата пионка и си прочита това, което е на гърба, но тайно. Всеки играч може да сподели всичко, което пише на картата, но няма право да чете дума по дума. Играчът трябва да разкаже от свое име какво се е случило, но както той го интерпретира. Това добавя към тематичността и ролевият момент, но на моменти, честно казано, това ни се стори странно. Обяснявам. В повечето случаи, когато на гърба има огромна картинка и малко текст, вие няма как да сте буквални. Когато обаче картата е пълна с текст ми се вижда малко безумно да нямате право да прочетете всичко. Да… аз като тематичен играч винаги влизах в ролята на персонажите си и се опитвах от тяхно име да разкажа, но не мога да задължа всички на масата да го правят, когато няма нужда от това. Както и да е. Не е чак толкова важно.

Това, което е важно обаче с тази механика е, че играта не работи добре с двама. Аз не съм я играл с двама и няма как да съм, защото играта съм я консумирал основно с трима, но правилата за двама гласят, че всеки играч взема по два персонажа. Това напълно бяга от идеята за ролево преживяване, така че съвсем не препоръчвам T.I.M.E. Stories за двама играчи.

Има още доста правила, за които не говорих, но основата е това. Важно е да разберете, че играта върви гладко и елегантно. Дизайнерът така е балансирал играта, че простите механики да не отнемат от историята. Все пак всички сме се събрали за това, нали?

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

ЧАСТ 2: ASYLUM

Първата история е за психиатрична клиника, в която нещо всеки момент ще се случи и целта на играчите е да разберат какво е то и как да го спрат.

Повече за историята в конкретика няма да говоря, но искам да засегна някои точки по един по… абстрактен начин.

Сюжетът не е особено оригинален

Съжалявам, колеги ревюъри, наистина не виждам защо толкова се превъзнасяте по историята. За мен, това е една стандартна история с не особено неочакван край, нито с кой знае какви обрати (да не кажа никакви) по време на самото действие.

Трябва да призная, че бях малко разочарован и само заради историята, T.I.M.E. Stories ще се размине да влезе сред най-добрите ми игри на всички времена. Това го казвам, защото щом четох правилата, бях сигурен, че тази игра с тези механики има шанс да се мушне сред моите топ 10, а защо не и сред топ 5 любими игри. Дори се стигна до там, че чак завидих, че някой друг е измислил елегантна система, чрез която може да разказват безброй оригинални истории.

Да, историята ми е малко… окей, но ни очакват толкова много истории в близките месеци, така че все още има шанс играта да бъде  абсолютен хит.

Виж, персонажите в Asylum са нещо наистина оригинално. Те са най-интересната част от сюжета и придаваt вкус и цвят. Не мога да кажа повече, ще си ги откриете сами.

Въпреки баналната история, играта вървеше чудесно! Защо? Защото…

Пъзелите бяха страхотни!

Въпреки малкия си брой, пъзелите в играта бяха сравнително леки, колкото да не ни изваждат от атмосферата. Poследният пъзел обаче… О, последният пъзел! Само той ни отне около 30-40 минути и дълго време се чудихме дали не сме объркали нещо.  Само заради него, T.I.M.E. Stories остава в историята като една от много малкото игри, в които съм „давал пет“ при успех.

Общо усещане за Asylum

Не знам как ще бъдат построени другите истории, но тази много напомни на старите видео игри тип Myst, които не само сме играли, но сме и изгубили много часове да гледаме заблудения Роро да се мъчи с тях по телевизията. Намираме странен предмет, после се оказва, че ни трябва за случаен пъзел, но пък нямаме друг предмет за него и ходим да търсим него, и така нататък.

T.I.M.E. Stories се развива в така наречените „Пробези“. При всеки пробег през времето вие ще се опитате набързо да разрешите случая. Гарантирам ви, че няма да успеете през първия си пробег. Да, теоретично е възможно, но това ще бъде с астрономически късмет.

Ние минахме през всяка локация и срещнхаме абсолютно всички, което беше малко разочароващо. Искаше ми се историята да беше малко по-отворена и зависима от изборите ми. Мислих си, че това ще бъде като книга-игра, в която решенията ни ще имат поне малко значение. С изключение на едно единствено нещо, ние просто минахме през една сравнително банална история, като по пътя решавахме приятни пъзели. Звучи като нещо скучно. Нe, не беше така. Усещането, че не знаете какво ще срещнете е чудесно, а артът създава страхотна и мрачна атмосфера, която се изисква от историята. Да, сюжетът не е кой знае какво, и да, изборите ни не бяха от значение, но пък останахме със свеж дъх в устата. Не се напрегнахме и може да не помним това приключение дълго време, но пък новите истории започват да пристигат една по една! Остава вечния въпрос. Струва ли си парите?

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

Заключение

T.I.M.E. Stories е иновативно приключение, от което настолната общност имаше нужда. Space Cowboys са хванали вълната на актуалното и в правилния момент пускат най-търсещото се в момента – игра с интерактивно развиваща се история. Не. По-скоро – платформа за интерактивно развиваща се история. Т.I.M.E. Stories не е просто игра. Това е система, която е изградена по елегантен начин и може да ни докара десетки, а защо не и стотици истории. Поради ненатрапващият си характер, не мисля че механиките някога ще ни писнат, стига да имаме достатъчно ангажиращи сюжети.

Като говорим за сюжети, базовата история – Asylum не е нищо особено. Да, артът е повече от възхитителен, но драматургията е банална, а решенията на играчите са ограничени и превръщат преживяването от игра в едно гледане на средно статистически хорър. Asylum не е подходяща за деца, защото има някои стряскащи и потискащи мрачни картинки, а самата история е изпълнена с насилие.

Не мисля, че това трябваше да бъде първата история в такава хитова система, но въпреки моето разочарование открих, че се забавлявах по време на играта. Можеше и повече, но… колкото толкова. Засега.

Нещо важно – цялото ни приключение продължи около 4 часа. Чувал съм, че при други е продължавало и около 5-6. Така че освен консумацията на историята, трябва да имате предвид, че изиграването на цялата игра е сравнително бързо.

Финалният въпрос, който трябва да си зададем е следният – Играта струва ли си своите 90 лева? Няма да бъда уклончив и ще го кажа директно. Ако ще си купувате само базовата игра – категорично не. Ако смятате да я пазите за бъдещите истории – мисля, че е повече от добра инвестиция! С други думи – T.I.M.E. Stories е страхотна система, която можете да си инсталирате върху рафта си и през три месеца да си купувате игри, с които да я зареждате. Заслужава си!

Благодарим на приятелите ни от Paladium Games, заради които T.I.M.E. Stories достигна до нас. Можете да си поръчате играта от тях, дори и да не я виждате в сайта им.

Paladium Games

Exit mobile version