петък, септември 22, 2017
Sugi – хладко ревю

Sugi – хладко ревю

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Дълго време отлагах това ревю, защото ми е едно от най-трудните последно време. И това не е защото играта е лоша. Проблемът е, че играта не е и супер впечатляваща. Тези хладки ревюта се пишат най-трудно и винаги изглеждат като скучни и тягостни букви, изсмукани от пръстите.

Тематично играта е особена, което за мен е голям плюс. Играчите влизат в ролята на душите на предци на самураи и се опитват да упътят духовете на част от тези самураи да се мушнат в един храм, за да станат част от семейното дърво. Междувременно има и един друг дух, който се опитва да пречи. Очевидно това не е моята езотерична чаша атмосфера, но дори и някои от вас да си падат по такива неща, едва ли ще има значение. Играта може и да не е абстрактна, но темата трудно излиза, ако въобще излиза.

pic2827281

В играта има няколко мийпълчета в различен цвят. Всеки играч има тайна цел – опитва се да закара три от тези мийпълчета до храма. В момента, в който три каквито и да е мийпълчета стигнат храма, играта свършва и се обръщат тайните цели. Който е събрал най-много точки според тайната си цел – печели.

В средата на масата се слагат две големи плочки с пътища, а между тях се слагат още няколко плочки с пътища, но с лицето надолу. По време на играта, тези плочки ще се обръщат и манипулират, за да може да се състави нужната инфраструктура, към която се целят играчите.

Всеки играч получава карти, които се използват или за програмиране на движение или за действие.

pic3026789_lg

Когато се програмира, се слага една карта в средата на масата. Ако там се наредят пет, рудна свършва. Другият вариант за края на рунда е, ако картите на играчите свършат.

Тук има един малък технически проблем, който всъщност не е толкова малък. Картите за програмиране са с цветове и стрелки. Въпреки, че има известно разминаване между цветовете по картите и една от фигурките, не там се крие досадният детайл. Проблемът е, че картите не са с фиксирани посоки (ала Каруба). Тоест всяка стрелка можете да поставяте както си искате. По принцип това дава свобода, но всъщност това, което се случва е, че всеки отделя много време да преценява как точно да сложи картата с лицето надолу така, че когато се обърне по определения от играта начин да се получи посоката, която е целял. Често няма да е според желанието ви.

pic3022491_lg

След като свърши тази част, картите започват да се обръщат една по една и се гледа коя стрелка от кой цвят къде посочва. Движи се съответното човече и ако то срещне обърната надолу плочка, просто я обръща с лицето нагоре и продължава по пътечката, докато все още може да се спазва посоката на картата.

Картите с действия пък правят разни неща като размествания на програмирането на плочките, както и други манипулиращи неща. Освен тя, те могат и да движат призрака. Призракът просто блокира мийпълчетата и ако влезе в тяхно поле ги избутва една плочка. Нищо повече.

Когато три мийпълчета стигнат финала играта свърша и се гледат точките, както вече казах.

pic3022489_lg

Заключение

Sugi е елементарна като правила и всъщност съвсем не лоша като геймплей. Солидните механики и шарените и готини детайлни компоненти добавят към общото усещане. Темата е различна и има доста хора, които си падат по азиатски страннотии.

Играта може да предизвика десетки УАУ моменти и сума ти хилежи, което е напълно нормално за игра с програмиране, но може и яко да зацикли.

Понеже всеки се опитва да закара определени мийпълчета до другия край, редовно играчите ще ползват картите за действията им и ще пречат на останалите. Това ще позабави развитието на тази иначе съвсем лека игричка.

Готино е, че всеки има подобни, но не съвсем, цели и някак си негласно ще се образуват съюзи между играчите, ако играете с 4 души. Ако сте пък двама, тогава играта става тактическа и можете да предвиждате ходовете на другия.

Знам, знам… все още нямам крайно мнение. За да не ви разочаровам съвсем бих казал, че играта е добра. Да, не е най-великата оригиналност, но си струва поне да се опита. Особено ако обичате леките, неангажиращи и на моменти „take that” игри.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

  • Вероятност  за зацикляне
  • Нищо чак толкова открояващо

За други, някои от които много по-добри заглавия, разгладайте сайта на производителите :

GDM Games

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*