неделя, октомври 22, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Sub Terra – най-тематичната игра за 2017!
Sub Terra – най-тематичната игра за 2017!

Sub Terra – най-тематичната игра за 2017!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

a.k.a. 

The Descent: Настолната игра

От както прочетох правилата на Sub Terra знаех, че ще я заобичам. Просто защото на теория звучеше като един от любимите ми английски ужаси – The Descent. И понеже, по необясними за мен причини, всеки с когото съм играл играта не е гледал този прекрасен клаустрофобичен хорър ето ви на кратко сюжета – Група пещерняци влизат в пещера. Входа се срутва и те трябва да търсят изход. Осъзнават, че не са сами.

Компонентите.

От тук насетне можете да се досетите накъде отиват нещата. Ако имате нормалната версия на Sub Terra, която аз имам, ще осъзнаете, че подхода наиграта може и да е отново като във филма клаустрофобичен и донякъде отчайващ, но ужасиите, които ще ви се случат са олекотени с пулчета и пластмасови човечета, което е едно от нещата, които правят Sub Terra достъпна и в семейна атмосфера.

Ако сте лепили по челата на производителите още някоя друга пачка сте могли да се сдобиете и с по-реалистични фигурки на персонажите, както и с вече по-тематично уродясалите „Ужаси“ (както играта ги нарича).

Ето ви ги „страшните“.

Целта на играчите е да открият изход от една доста агресивна пещера. Изходът е чак в дъното на гигантски куп от плочки, така че още от началото вероятно знаете, че ви чака оригиналния завършек на Descent, а не този на американския римейк.

Това е кооперативна игра и притесненията ми, че ще е поредното алфа геймърско клише се изпариха още след първата ми игра.

Да, тук отново може да имате човек, който да се опитва да диктува на всички какво да правят по време на ходовете на другите, но повярвайте ми – играта е толкова тематична, че вие ще се привържете бързо към човека си и ще искате да си го държите живичък. Всъщност, на практика, хората тук не умират, а остават в безсъзнание, докато някой не ги спаси. Спасяването може да е доста трудно, защото въпреки всякаква логика и здрав разум, вероятно ще се пръснете в различни посоки. А връщането е ужасно трудно, освен ако не сте инженера, който гърми стени и отваря входове, или водолаза, който намира преки пътища под водата.

Заветната цел.

Sub Terra е най-тематичната игра за тази година и въпреки че осъзнавам, че това може отчасти да се дължи на любовта ми към „The Descent”, всъщност истинската причина се крие в нещо, което обсъждахме наскоро с приятели – тематична игра е тази, която наглася механиките спрямо темата, а не обратно. В Sub Terra правилата са толкова малко и толкова изчистени, че темата изпъква и дори без да сте кой знае какви фенове пещерняци.

Инженер? По-скоро бомбаджия!

Всяко действие, което вършите е не само логично, но създава история. Ще ви дам пример:

В една от игрите, аз (Лидера на групата) и приятел (Бодигарда на групата) разкривахме едно отделение на картата, докато осъзнахме, че сме навлезли в леговището на ужасните същества и колкото да търсихме изход, сякаш всички пътища бяха затворени. Накрая, точно когато тръгвахме обратно да се съберем с останалата група, съществата се събудиха и започнаха да ни преследват. В същото време водата се надигна и беше трудна за преминаване. Заради това аз използвах лидерските си качества и жертвах свои действия, за да ги дам на бодигарда, който да може по-бързо да плува, благодарение на моите напътствия. След това аз останах на място, за да мога да задържа гадовете, които докато ме нахапваха даваха време на бодигарда да изплува. След това аз дълго време си лежах там, и дори на няколко пъти групата се опитваше да ме спаси, но по някое време се оказа, че харчи твърде много усилия и тръгна без мен… Скалите се струпаха на главите им де, но това няма значение.

Всяка една игра се получават такива истории. В почти всяка игра някой трябва да се жертва за останалите. Дали ще трябва да преминава през опасни местности като отровни газове, срутващи се стени, хлъзгави камъни и високи скали, няма значение. Открих, че дори и да не печеля, че дори и да съм извън играта от началото, аз съм ангажиран с всичко, защото следя история като на филм. Един доста напрегнат и клаустрофобичен филм.

Sub Terra е трудна. Всъщност доста трудна. Само веднъж сме успявали да излезем от пещерата и то на най-ниска трудност… и то само двама от четирима.

И като заговорих – Sub Terra поддържа игра за от един до шест човека. Ако играете с по-малко от четири ще трябва да управлявате минимум 4 човека.

Без значение с колко човека сте в игра, геймплея винаги е еднакво дълъг, защото използвате същите плочки.

С повече хора на теория е по-лесно, защото ще разполагате с повече специални умения, но от друга страна ще ви се случват повече гадости, създанията по-лесно ще си намират нещо за папане, а и понякога няма значение колко сте, когато ви се срути нещо над главата на всички едновременно.

Това, което не те убива, те увива… в пашкул.

В базовата кутия има 8 персонажа, всеки един с готино специално умение, което ви гарантирам, че ще използвате.

Системата за опасности е основана на „пушурлък“ (изпитай си късмета) механизъм, но това не е от типа – да отворите плочка и каквото стане. Всъщност, понякога на плочката може да има пори за отровен газ, но това е само потенциална опасност. Понякога може да има вода, но това все още е безопасно. Понякога дори можете да видите, че всички стени наоколо са пред срутване, но да не паднат.

Това, което прави този „пушурлък“ по вкуса ми се крие в текста на онази песен „Should I stay or should I go”. С други думи, не е много добре да се застоявате на потенциално опасна плочка, защото в края на хода се тегли карта, която активира някоя от опасностите. Ако пък играете на самоубийствената „Трудна“ трудност, тогава може някоя карта да се активира два пъти.

Цялата игра не трае повече от час, а самите ходове са светкавични. Всеки има просто две действия на ход, като с тях може да прави редица неща, като плуване, премахване на камъни, слагане на въже, криене от създанията, промушване през тесни пространства, лекуване, представете си и движение. Да не говорим и за специалните неща, които са свързани с всеки персонаж.

Не казах нищо за компонентите. Време е. Фокусът на играта се крие в клаустрофобичното усещане, което искат да ни пресъздадат от ITB Games. Съответно, така е измислено, че плочките светват на UV светлина. Дори зарът е флуоресцентен и се вижда в тъмното. С други думи можете да пробвате да цъкате на поти никакво осветление, само с няколко свещи. Ако имате и фигурките със страшнотиите, тогава предполагам усещането ще е съвсем Descent-ско.

Плочките са от дебел картон, персонажите са от дебел картон, картите са с добро качество. В кутията дори имате малка тематична поставка, където да държите плочките. Тя е доста хлабава, не са преценени добре захващачите и определено е нестабилна, но това е само бонусче, така че няма какво да се оплакваме.

Заключение

Вече сигурно ви е ясно, но аз бързо заобичах Sub Terra. Толкова, че тя не просто влиза в моя топ 3 на най-добрите игри за 2017-та (а това е силна година), но дори е с бясна скорост се мята в личния ми топ 20 за всички времена.

Sub Terra е не и просто тематична. Тя създава истории всяка една игра. Не помня да е имало друга игра наскоро, в която да не ме интересува дали съм излязъл от играта и да следя прогреса на останалите до самия край.

Правилата са толкова елементарни, че можете да я обясните на почти всеки. Имам някои забележки по подредбата на книжката, но от толкова лиги по играта съм готов да ги пренебрегна, защото веднъж щом я прочетете, няма изобщо да се връщате до нея.

Sub Terra е вълнуваща, изненадваща и крайно ангажираща. Едновременно с това е динамична, плавна и интуитивна, което я прави достъпна за всякакъв вид компания.

Ако пък сте фенове на The Descent, филм, който очевидно е инспирирал създателите, Sub Terra си е направо мъст хев.

ПЛЮСОВЕ:

  • Силна тематичност
  • Лесни и интуитивни правила
  • Бързи ходове
  • Отлични компоненти, които светят в тъмното
  • Непрестанно създава ангажиращи и вълнуващи истории с обрати

МИНУСИ:

  • Книжката е ясна и качествена, но можеше да е подредена малко по-добре
  • Твърде много хора не са гледали The Descent

Играта скоро ще се появи на пазара, а до тогава можете да следите сайта на производителите.

Inside the Box Board Games

 

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*