петък, май 26, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Stronghold – обсада и защита на крепост за стратези
Stronghold – обсада и защита на крепост за стратези

Stronghold – обсада и защита на крепост за стратези

Камен Цветанов

Камен Цветанов

Казвам се Камен, програмист съм по професия и геймър по душа. През свободното си време се занимавам с най-различни занимания, преобладаващо играя футбол и свиря на китара, но напоследък настолните игри изместват всичко останало лека-полека.От една година те са ми най-силното хоби, като от известно време организирам хора за игри в Студентски град и си прекарваме весело заедно. Обичам да играя както с близки приятели и познати, така и с непознати, важното е да е весело и все пак… нека най-добрият победи!
Камен Цветанов

Гледали/чели ли сте “Властелинът на пръстените”? Ако сте изпълнили поне едно от двете неща, ще ме разберете много добре, а ако не сте… изпълнете поне едно и се върнете пак! Та, както вече знаете, епичната битка в частта “Двете кули” е решаваща за оцеляването на голяма част от главните герои и е един от най-напрягащите моменти в трилогията. Експлодиращи орки, един милион билион неексплодиращи такива и само шепа от “нашите хора”, като накрая всичко завършва славно за добрите, разбира се. Но какво общо има това с играта, за която ще говорим днес?

Stronghold e едно от ярко отличаващите се заглавия в “tower defense” линията настолни игри.   Няма да говоря за разликите между второто и първото издание на играта, защото нито съм играл първото, нито го имам. Това обаче не ми пречи да ви кажа мнението си за второто, “ошлайфано” издание, което е силно аплодирано от редица ревюъри по целия свят. През това време обаче, няма и как да не сравнявам Stronghold с една базирана на нея игра, която играхме преди няколко месеца – The Exiled: Siege. Двете имат доста сходства, но и няколко важни разлики, които смятам да отбележа и да натрия носа на едната или другата игра. Да започваме!

Обща идея и компоненти

Stronghold е игра за двама – единият напада крепостта, другият я защитава. Целта на защитникът е да издържи, целта на нападателят е да бутне една кула. Единият ползва гоблини, орки и тролове, за да премаже защитите, другият ползва стрелци, войници ,ветерани и герои за защитата. И тук започвам да мрънкам… Докато стрелците, войниците и ветераните са яки дървени фигурки, няма как да не отбележа, че гоблините, орките и троловете са значително по-непривлекателни… кубчета. Ясно ми е, че това е така поради целта да има много гадове в играта и постоянно да се появяват нови и нови. И въпреки това изглежда малко странно. Сега да включим и The Exiled…. В The Exiled не се залага на мащаб и единиците не са толкова много, но пък там всяка единица е миниатюра, визуално изглежда много по-добре. Относно самите крепости, също се вижда голяма разлика – в Stronghold се слагат малки дървени парченца за ново укрепление, докато в The Exile се сменят самите кули и сгради като им вдигнеш нивото или като се рушат… След първият рунд Stronghold претърпява тотален погром визуално, но да видим натам!

Механики

Откъм механики Stronghold залага на интересна смес от избиране на действия и поставяне на тайни неща по картата. Нападателят има тесте карти в началото на играта, от което тегли произволни по време на подготовката за игра и те определят началната стратегия. Картите правят най-различни неща – събирате армии и ресурси, правите някакви заклинания срещу защитите, правите подобрения на войските движите се към кулите, правите обсадни оръжия. Трябва да призная, че от гледна точка на стратегии има как да играете и десет игри, без играта да се повтори. Казвам това не само заради картите в играта, а и заради ефекта им за защитниците – всеки похарчен ресурс дава време на защитника да организира защитите си. Това време е под формата на малки дървени часовничета, които той слага по бордовете в крепостта и прави различни действия. Тази основна част от играта обаче е по-интересна за нападателя, защото той постоянно се старае да надхитри защитите, сменяйки картите си и стратегиите си, а защитника се старае единствено да издържи на постоянните атаки до края на играта, ползвайки едни и същи сгради през цялото време. Странно, нали? За края на играта – играта свършва или след 7 рунда, или след като нападателят успее да пробие защитите на която и да е една кула и да избие всичките защитници там (освен героите).

Сравнението тук е в полза на Stronghold. Въпреки очевидно странната логика за някои от скритите действия и претрупването с ненужни ресурси към края на играта, откъм стратегии и зависимост от действията на един играч спрямо друг Stronghold е много по-напред от The Exiled и се усеща една идея по-тематична. Усещането, че каквото и да направиш, ще дадеш време на защитника държи нападателя в постоянно напрежение и дори го кара да мисли по-креативно. Това обаче отнема и доста повече време и прави играта изключително мудна (браво на издателите за това, че са написали 90+ на кутията). При пълни седем рунда сериозно мислене, Stronghold отива към пет часа, докато The Exiled беше около два часа максимум и ни се стори доста “плавна” през цялото време. Коя от двете си заслужава повече тогава?

Заключение


Stronghold е един звяр откъм възможности по време игра и откъм времетраене. За някои може единият фактор да е по-важен, за други другият. Ако искате да играете приятна и сравнително бърза, красиво изглеждаща “tower defense”  игра, вземете си The Exiled: Siege (ако има от къде да я намерите). В противен случай, ако решите, че мозъците ви не са тормозени достатъчно напоследък, че външният вид не е важен и имате половин ден за уплътняване, Stronghold ще ви хареса много и даже може да изиграете две игри наведнъж… ако успеете. (бел. ред. – Чак пък две!).

ПЛЮСОВЕ:

  • Много възможности за различни стратегии
  • Интересна „ако направя това, ще му дам това“ механика
  • Тематични умения и действия

МИНУСИ:

  • Може да продължи с часове
  • Нехомогенност при компонентите и странни скрити действия, които през повечето време се усещат безсмислени 

 

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

За Камен Цветанов

Камен Цветанов
Казвам се Камен, програмист съм по професия и геймър по душа. През свободното си време се занимавам с най-различни занимания, преобладаващо играя футбол и свиря на китара, но напоследък настолните игри изместват всичко останало лека-полека. От една година те са ми най-силното хоби, като от известно време организирам хора за игри в Студентски град и си прекарваме весело заедно. Обичам да играя както с близки приятели и познати, така и с непознати, важното е да е весело и все пак… нека най-добрият победи!

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*