четвъртък, септември 21, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Steel Arena: Friday Night Robot Fight – Бой с роботи, к’во искате повече!
Steel Arena: Friday Night Robot Fight – Бой с роботи, к’во искате повече!

Steel Arena: Friday Night Robot Fight – Бой с роботи, к’во искате повече!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Винаги съм харесвал биткаджийските „Арена“ тип игри, в които просто влизаш и раздаваш шамари и ритници без много-много да му мислиш.

Steel Arena хваща напълно духа на това настроение, като използва една от най-перфектните теми за целта – бой с роботи.

И не, това не е Battlebots, предаването, в което куци кутийки с батерии се млатят за това кой ще успее да бутне другата костенурка по гръб.

Ако трябва да се сравнява с нещо, Steel Arena повече прилича на Трансформърс + „От скрапа“. С други думи – няколко робота тършуват из скрап, за да си открият (или направят, зависи от интерпретацията ви по темата) оръжия, брони и всякакви други машинарии, които да завинтят по тялото си.

След това ги използват по противниците! Първият, който успее да начупи десет части от противниците печели, или ако някой е дал тотал щета, тогава играта приключва и се броят трофеите (частите, които отчупвате от колегите ви).

Първото, с което ще се сблъскате щом отворите кутията е липсата на миниатюри. Човек би очаквал нещо YEAHGR! Фигурки, с които да си прави пиу-пиу и пш-ба-баам по роботи, но всъщност не – получавате за всеки робот по голяма звездообразна плочка, към която ще се прилепват всякакви модули, както и малък шестоъгълен токън, който да се движи по картата.

Мисля, че стилът на играта успява да превърне тези токъни и плочки по-скоро в хомогенна смес, отколкото в липса. С други думи – цялата работа някак си се връзва.

Към това трябва да добавя, че артът е бижу! Можете да видите от снимките, но шарените и ярки цветове, заедно със свежарската леко анимационна графика прибавят лековатост, която си отива с атмосферата, за която вече споменах.

Сетъпа на играта е най-голямата тегавиня, която Steel Arena може да ви причини, тъй като в зависимост от броя на играчите, централното табло се сортира и нарежда по различен, почти случаен начин. Това си отнема доста чувствително време, което е леко дразнещо.

Въпреки това, след като започнете игра, като изключим няколко тромави неща в символите, геймплеят върви гладко и светкавично. Тук говорим за 30 минутна игра, приятели. Може би и по-малко. Това е както чудесно, така и „бъг“ в системата, за който ще говоря след малко.

Цялостната идея на играта е, че вие всеки един ход „програмирате“ своя робот да прави движения, маневри и атаки. Но тук програмирането е чисто тематично. Нищо в механиките не предполага класическото почти сляпо планиране като в игри като Robo Rally.

Има четири вида модула в играта:

  • За движение
  • За маневри
  • За атака
  • За защита

По време на играта вие ще ги събирате и ще си ги лепвате за робота. Можете да имате максимум 12, но това едва ли ще се случи. Ако имате 6 или по-малко пък роботът ви се окипазява и става по-слабичък.

От всеки вид има сума ти плочки. Примерно от тези за движение някои ви позволяват да прелетявате, други да да се движите повече, трети да се приплъзгате. Тези за атака са също всякакви – пушки, резачки, гранатомети, лазери… Маневрите пък са изключително важни, защото без тях ще се движите само натам, накъдето гледа робота ви.

По време на хода си имате две действия и след всяко ползване на модул, той прегрява. Ако искате, вместо да карате ход, можете да „охладите“ всички прегрели модули. С други думи, класическо „rest” действие.

НО! Има модули, които никога не загряват, както и такива, които са ви безплатно действие. Тоест, след като ползвате „безплатен“ модул, веднага можете да ползвате и още един. А има и немалко незагряващи модули с безплатно действие. Тези са си направо счупени!

Защитните модули са сравнително пасивни. Обикновено те ви предпазват от определено посока на атака (отпред, отстрани, отзад), понякога от всякъде. Когато някой ви удари, вие можете да „прегреете“ някоя броня и тя да попие част от щетата. Останалата част влиза в робота ви, като за всяка щета давате на нападателя си някои от вашите така ценни модулчета. Той не може да ги ползва, но са му трофеи за края на играта.

И така се въртите и се млатите през поле пълно с изхвърлени на боклука оръжия и модули, както и различни препятствия или бункери, докато някой не събере 10 модула, един играч не излезе от игра или свършат плочките.

ТАКА! Има два проблема, с които се сблъскахме с тази игра. Първият е абсолютно неинтуитивните иконки, които на всичкото отгоре не са добре обяснени в книжката, да не кажем, че някои направо не са.

Постоянно трябва да ровим и да интерпретираме объркани правила на иначе съвсем просто нещо.Със сигурност играта има нужда от стабилни външни референции, защото всеки модул прави различно нещо и понякога не е толкова лесно да разбереш точно какво.

С това се свиква, окей. Вторият проблем е по-сериозен и за щастие, поне според мен, поправяем с малко домашни правила.

Говоря за края на играта. Steel Arena носи леко усещане на „строене на двигател“ и „подобряване на герой“. По време на играта вие си правите идеалния за вас робот и всеки ход той се превръща във все по-вълнуваща машина и докато тъкмо когато сте решили, че започвате да мачкате… играта приключва.

Проблемът ми не е свързан с десетте трофея или елиминирането на играч. Говоря за другия край на играта.

В края на всеки ход вие вземате плочката под робота си и я слагате някъде. Можете да я държите с лицето надолу да не се издавате какво сте намерили, докато не я ползвате. След това, дупката се запълва с нова плочка от предварително изготвено тесте от плочки. Когато това тесте приключи, играта тегли гилотината. И наистина краят се усеща като гилотина. Сякаш е дошла майка ви в стаята и ви е накарала да прибирате DnD-то, точно когато влизате в най-богатата пещера, пълна с безценен луут. Да не говорим колко часове подготовка е изразходил тъжния „дънджън мастър“.

Ние открихме решение на проблема… и то е изключително просто. Препоръчваме ви да не вадите излишните плочки, както пише в сетъпа. Препоръчваме ви да бухнете всички останали плочки в купчинката. Да, играта ще трае близо час, но за мен тези 30 минути, които гонят GaGa Games така или иначе ми изглеждат като самоцел.

Има и още един дребен проблем. Играта е напълно небалансирана в базовия си вариант. Някои плочки са с пъти по-полезни от други. Да, вярно е, че на гърба на плочките пише тяхната сила (от 1 до 3), но дори и във всеки един от тези видове има изключителна липса на баланс. За мен това не е проблем, защото Steel Arena е до чистите ритници, юмруци и пушки, но някои хора може и да се издразнят. Добрата новина за тези хора е, че играта предоставя мод, в който всички плочки се нареждат с лицето нагоре. Така ще можете да преценявате къде и кога искате да се наместите. Е… така или иначе новопоявилите се плочки ще са на случаен принцип, така че все пак от шанса не можете да избягате.

Заключение

Steel Arena: Friday Night Robot Fight е точно това, което звучи – главоломно бухане по тенекиени мутри с тежки и пресилени оръжия. В играта има всичко – от задоволително рязане с резачки, до хумористични лафове и забавни илюстрации.

Компонентите са изключително качествени. Всъщност, компонентите са просто един тон дебели плочки, които си редите около централния модул – вашия личен робот.

Steel Robot не е перфектна игра, но това не ни е пречило в нито една от нашите игри. Да, тя е крайно не балансирана, да, фрашкана е със случайност и да, има проблеми с правилата и символите. Но в крайна сметка, всеки път сме играли с усмивки и с подмятане на тематични реплики и заплахи. Самата игра ви вкарва в нещо като ролево преживяване, която е типично за момчета, които се бият с войничета.

Мисля, че знаете какво да очаквате…

ПЛЮСОВЕ:

  • Оригинална тематика
  • Тематичен геймплей
  • Отлични компоненти и илюстрации
  • Огромно разнообразие
  • Лесни правила и бърза игра

МИНУСИ:

  • Проблеми с книжката с правила
  • Проблеми с баланса
  • Проблеми с дължината на играта

Играта не може да се намери май никъде, но докато тръпнете, можете да се поровите из сайта на братушките.

GaGa Games

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*