четвъртък, март 28, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Spartacus: A Game of Blood and Treachery – не лъжат с това заглавие!
Spartacus: A Game of Blood and Treachery – не лъжат с това заглавие!

Spartacus: A Game of Blood and Treachery – не лъжат с това заглавие!

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Започвам от очевидно, сериала. Имайте предвид, че пиша това ревю като човек, който е абсолютен фен на сериала. Дори и на втория кратък сезон… който всъщност не се води втори, а отделни мини серии и е прикуъл… докато изберат нов актьор за Спартак, защото другият почина… както и да е. Малко за сериала – Като изключим първите няколко епизода, в които прекалиха със слоу моу моментите, мисля че Спартак е чудесно нещо за телевизията. Да, има някои неподходящи сцени за по-малките и да, има доста кръв, но според мен кръвта не е притеснителна, защото е хиперболизирана и откъм количество и откъм цвят. Мисля, че са направили правилното решение, за да не изглежда сериалът твърде реалистичен. Както и да е, това е ревю на играта, не на сериала. Въпреки че… не е много сигурно.

Сериалът с втория актьор, който беше еднакво добър.

Сериалът с втория актьор, който беше еднакво добър.

Преди всичко, трябва да кажа следната твърда позиция за играта. Spartacus е една от най-отличителните „америтраш“ (американски тип) игри, които съм играл. Ако някой ме пита какво е америтраш – винаги първият ми избор за пример ще бъде тази игра. В нея има всички определящи стереотипи за такъв тип игра и може би само една част, която бегло да напомня за евро игра – печеленето с точки. Така че за вас – евро играчи (Цонко, веднага затваряй прозореца!), мисля, че Спартак не просто би ви отблъснала, но би ви изгонила от дома си, би ви изхвърлила всички дрехи през прозореца, би си изключила телефона и би взела попечителство над децата ви.

Кои са основните опорни точки на една класическа „америтраш“ игра? Ако не сте запознати, мисля, че Спартак би бил вашият чудесен класен.

Силно застъпена тема

Spartacuscontents

Честият заместител на израза „америтраш игри“ е „тематични игри“. Обикновено този тип игри разчитат основно на тема и по-малко на чисти и балансирани механики. В тях често темата определя механизмите, задвижващи играта, а не обратното, което е типично за евро игрите. Тоест, ако темата е силна, играта вероятно би била добра, ако е слаба, играта вероятно е боклук.

Spartacus е на Gale Force Nine и въпреки последните им доста успешни хитове, базирани на сериали, мисля че Спартак е една от първите игри, за които хората се сещат щом чуят заглавието на компанията.

Както споменах, тази игра се основава на сериалът Spartacus: Blood and Sand (или Swords and Ashes и War of the Damned, заглавия от втория и третия сезон), както и по прикуълът между първия и втория сезон – Spartacus: Gods of the Arena.

Първото разпознаваемо нещо свързано с темата е още от кутията. Всички илюстрации в играта, кутията и книжката са всъщност снимки, извадени директно от сериала. За единност (а и може би за уважение към починалия оригинален актьор) , GF9 са използвали снимка на вторият актьор, който играе Спартак.

Източник на снимката: http://www.paladium-games.com/

Източник на снимката: http://www.paladium-games.com/

Честото разбиране за лицензирани продукти по телевизия и кино е, че тези игри са маркетингов боклук, който се използва само за реклама и няма никаква друга стойност. Е, GF9 не само няма такива боклуци, а може би са най-големите майстори на обличането на тема в чудесно сработващи се с нея механики.

Всичко в играта е тематично. Всяко действие, което ще вършите ще ви даде усещането на атмосферата от сериала. Дори домовете, с които ще играете имат тематично усещане. Да не говорим за многото кръв, битки и политически интриги.

Преди всичко, бих отбелязал, че това е игра по-скоро по първите два сезона, защото няма да октриете избягали роби в играта, а и собствениците на домовете, с които ще играете са… ами още живи. От друга страна, има персонажи, които се появяват и засилват в последните сезони, така че може да се каже, че темата е микс от всички персонажи от сериите, а действието се развива в стандартната атмосфера на първи сезон – роби, гладиатори, битки на арената и задкулисни игри.

Огромно взаимодействие

spartacus_board

Източник на снимката: http://www.paladium-games.com/

Основен момент в америтраш игрите, това е социалният елемент, или по-скоро – постоянното крещене, заплашване и фалшиви обещания. Добре де, това не е във всички такива игри, но знаковите америтраш не могат без този тип взаимодействие.

Спартак предлага това в пълната му форма. Играчите са инвестирани през цялото време в играта, дори и по време на чуждите ходове. Това е така, защото дори, когато някой играч си кара хода в продължение на 10 минути, обикновено той има нужда от съдействие или се опитва да тормози друг. Ще го кажа така. Целта на играта е да съберете определено количество Влияние.

Играта се състои от няколко фази:

  • Смятане на доход
  • Теглене и играене на карти интрига. Основната част от играта, в която всеки  играе карти, които обикновено намаляват Влиянието на някого или повишават тяхното, или пък дават пари. Всяка карта обаче изисква да имате определено влияние, за да я играете. Ако го нямате, можете да искате някой да помогне с тяхното влияние… разбира се, никой няма да иска… освен ако няма нещичко за тях.
  • Пазар. Отварят се карти, които се купуват на търг. Картите могат да бъдат роби (дават доход), гладиатори (за битка) или оръжия, броня и предмети за гладиаторите, които да помогнат в битката. След това се наддава за това кой ще е домакин на игрите на арената.
  • Арена. Домакинът кани двама играчи, които предлагат своите гладиатори за битка. Всеки може да откаже, но… губи влияние ако го направи. След като гладиаторите влязат на арената се сбиват. Победителят печели влияние, а загубилият… разчита на милостта на домакина, който решава по класическия римски начин дали да умре или живее. Ако победеният е шампион обаче е обичан от тълпата и някак си няма как домакинът да нареди неговата смърт.

След тези фази, всичко започва отначало.

В почти всяка фаза, дипломацията е на високо ниво. Като се спазят няколко правила, играчите могат да разменят и продават гладиатори, роби, предмети, могат да си дават пари, да се подкупват, да си обещават неща, да си помагат. Но… да не забравяме, че играта се печели само от един. От това следват изключително много…

Предателства и прецакване

20150914_220009

Има нещо в америтраш игрите, което разваля приятелства. Това е твърде отворената дипломация. Хората са си зли по природа и някак си, това избива в пълна сила, когато ги оставиш свободно „да се оправят“. Ако човек е по-хрисим и не обича конфронтацията… по-добре да не играе тази игра. Ако човек се обижда лесно… оооо! Далеч, приятелю! ДАЛЕЧ! Често в тази игра ще ви прецакват без да имате какво да направите. Неща от типа – „играя тази карта и губиш ценния си гладиатор (отрова във виното). Играя тази и ти крада пари. Играя тази и губиш влияние.“ Да, има карти за защита, но тях я ги имате, я не.

Ако не се съюзите с някого или поне не поддържате приятелски отношения с друг играч, който би ви помогнал в трудни ситуации, нямате никакъв шанс. Съвет. Не си правете много врагове. Твърде лесно могат да ви скапят, ако другите искат. Разбира се, всичко си има цена. Ако не поддържате интереса си един на друг, всяко приятелство се превръща в предателство… и точно, когато сте най-уязвими.

20150914_220004

Всичко това е в стила на сериала, да. Това е само игра, да. Но това е игра за темерути… като мен. Не трябва да приемате нищо лично, въпреки,че понякога е твърде лесно да се превърне в лична борба.

Играта страда от класически „Мънчкин“ проблем. Тоест, всички смъкват лидера. Така че отново съвет – не прибързвайте да печелите влияние, защото ще се откроите и ще си закачите мишена за дартс от ядрени торпеда върху гърба. Разпространена тактика е да трупате карти, които ви качват влиянието и да ги играете всички наведнъж в правилния момент, за да спечелите играта рязко.

Дипломация и мънчкин ефект = голямо времетраене. Играта е от 2 до 4 часа. Това е в зависимост от броя на играчите и най-вече от дължината, която изберете в началото. Според мен, 3 часа е най-разумното времетраене. Разбира се, всичко зависи от това колкото е „социална“ вашата група. На по-разговорливите, манипулативните и дипломатичните гейминг компании ще им отнеме повечко време, а на по-мълчаливите… играта вероятно няма да се хареса.

Зарове и късмет. Много късмет.

Ако америтраш игрите имаха печат, то това би бил един дебел и тлъст зар! Една игра няма как да се нарече американски тематичен тип, ако в нея няма мятане на поне една шепа зарове.

Битките в арената между двамата гладиатори са изцяло основани на зарове. Някои гладиатори мятат повече, други по-малко. Някои имат умения, които да манипулират заровете, други не.

Понякога битките могат да се проточат, защото гладиаторите не могат да си уцелят краката (с други думи – хвърлят слабо), а други битки могат да свършат с един удар. Каквото и да се случи обаче, отново – всички играчи са инвестирани.

В началото на битката се приемат залози. Кой ще спечели, дали някой ще бъде ранен и дори дали някой ще бъде озаглавен. Така че дори и битката да е дълга, всички ще викат за своя любимец. За да не се експлоатира тази система има правило за максимален залог и такова, че не можеш да залагаш против своя гладиатор.

Миниатюри

20150914_223057

Като една добра америтраш игрица, и в тази има миниатюри. Те са напълно излишни, можеше те да бъдат само токъни, тъй като се използват много рядко – само в кратката битка в края на хода. НО! Те придават атмосфера и визуален ефект, което помага на темата. А темата, както установихме – това е най-важното нещо за американски тип игра. Фигурките са само 4 и се използват са всеки вид гладиатор, но са детайлни и стоят чудесно на кървата арена. Да, арената е кървава.

Заключение

Spartacus е игра от високо ниво. Има ясни и достъпни механики и се справя отлично с това, към което се цели. Това е една от най-америтраш игрите, които съм играл – изпълнена е с дипломация, предателство, безцелно прецакване, случайно теглене на карти и още по-случайно хвърляне на зарове. Играчите със слаби сърца трябва да я избягват, защото играта може да предизвика агресия и обръщане на масата. Можете да планирате дълбоки стратегически ходове, но в крайна сметка някой да ви унищожи само с една карта. Като казвам това, трябва да добавя и че не съм се забавлявал с игра така от много време. Ако всички на масата приемат играта за това, което е, гарантирам, че прекарването ще е вълнуващо и изпълнено с множество изблици на  смяха, „дай пет“ и „Това заслужаваш скапана, мръсна робска твар!“. Ако очаквате да играете с истинския исторически Спартак, няма да откриете такъв. Това игра по сериала Spartacus: Blood and Sand, а който го е гледал знае, че Спартак е само прякор на един доста темпераментен и инатлив тракиец. Темата е ангажираща и обхваща с точност настроението от епизодите. Ако сте фенове и обичате конфронтацията, това е перфектната игра за вас. Ако никога не сте гледали сериала, мисля че пак ще откриете солидна игра, която заслужава високата си оценка в BGG. Играта е на няколко години не знам защо толкова време не я бях играл, но получих преживяване, което не се забравя. Всяка игра на Spartacus създава напрегнати истории, които ще продължават да ви интригуват и в следващите седмици. С други думи, получавате чудесно качество за парите си.

Разбира се, както повечето настолни игри и тази си има няколко недодялани неща – като например късмета. Да, казахме, че е нещо нормално за такъв тип игра, но не говоря за заровете. През цялата игра ще теглите от едно огромно тесте с карти, а картите са с широк спектър на полезност. Някои очевадно са по-добри от други. Това… може да подхрани ядовете у по-нервните геймъри.

Битките са колкото интересни, толкова и почти „гимик“. Разполагате с огромна арена с шестоъгълни полета за тактическа изява, но в края на краищата вие няма да се движите особено по нея (с малко изключения), а ще се млатите някъде в средата. Тоест – заставате един до друг и мятате зарове като ненормални. Освен това, движението е малко странно, защото ако нямате някакво по-специално оръжие, можете да тичате колкото си искате без да се нападате… докато накрая някой склони да поеме пръв удара. Малко заяждане… но си е досада.

Като изключим тези неща обаче, няма да сгрешите ако отделите малко време, за да се позабавлявате и да намразите приятелите си. Заслужава си!

ПЛЮСОВЕ:

  • Перфектно пресъздава сериала “Spartacus: Blood and Sand”, на който аз съм голям фен
  • Огромно взаимодействие между играчите
  • Всички играчи са ангажирани през цялото време
  • Вълнуващи моменти и постоянни обрати
  • Чудесни компоненти

МИНУСИ:

  • Играта продължава средно около 3 часа
  • Постоянно прецакване и подтикващи към агресивен начин на игра механизми (за някои това е плюс)
  • Изключително много късмет
  • Битката дава фалшиво усещане за тактически решения (това съм го казвал и друг път… хм…)

Ще остане ли в колекцията ми?

  • О, да!
  • Засега
  • Не
  • О,не!

Защо?

  • Играта няма да се играе често в моята компания.
  • Времетраенето ме притеснява.
  • Темата е страхотна.
  • Очаквам много игри в следващите седмици и може би ще ми трябва място…

Ако ви е харесало това, което прочетохте, можете да си поръчате играта от онлайн магазина на Паладиум Геймс. 

Купи Spartacus: A Game of Blood and Treachery

Ех... ще ми липсвате!

Ех… ще ми липсвате…

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Собственик съм на кафене с настолни игри насочено към хората без опит в игрите. Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите. Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers