четвъртък, март 28, 2024
Заглавна страница » Домашни правила » Space Hulk: Death Angel – мод за настройка на трудността

Space Hulk: Death Angel – мод за настройка на трудността

death-angel-logo-horizontal

++Incoming Transmission LEVEL RED++

Blood Angels Mission Briefing 7362-1

Brother Sergeant Lorenzo:

Assemble your Terminator squad and assault space hulk ++Sin of Damnation++ via boarding torpedo. Extreme Genestealer infestation aboard. Your objective is to destroy the forward launch control rooms. Expect heavy resistance.

Estimates: 44% chance of mission success with 86% squad casualties.

++End Transmission++

Няколко часа по-късно..

Питали ли сте се някога дали спейс-марините крещят когато загиват, дали крещят когато все още живи телата им биват разчленявани от  „genestealers“, или биват изгризвани от инсектоподобните тираниди, или загиват по някакъв друг особено мъчителен начин?

Не, те не крещят. Не могат, защото техния войнски кодекс, издигнат до религиозен статус, не допуска да проявяват страх или да отстъпят пред врага, дори когато това е чисто самоубийство. Няма по-голяма награда за доблестния спейс-марин да загине в битка с врага, доказвайки   пред своите братя, че е заслужил да бъде в бойния строй редом с тях. Не е посрамил инсигнията и името му ще се нареди в пантеона на славата, редом с имената на всички загинали геройски за Императора. Да се слави името му!

Така че те загиваха един след един, без вик, без стон, крачейки в боен ред из мрачните, изпълнени с мирис на смърт коридори на  ++Sin of Damnation++.  Загиваха понякога в самото начало, друг път поради великодушието на случайността стигаха до самия край на мисията. И така отново, отново и пак отново, сражавайки се доблестно до последен… зар.  Но кой крещеше тогава? Крясъци  раздиращи мъртвешката тишина на този прокълнат кораб – крясъци на болка, отчаяние и безсилие…   нима бях аз?

Малко предистория

Нека да ви разкажа малко предистория и как се стигна до тук, преди още да получа онази суха шифрограма от Висшето командване, в която се обещаваше много смърт, изразена в хладни статистически проценти.

“Space Hulk: Death Angel – The card game”  е игра от вселената на Warhammer 40K, която считам и до ден днешен за шедьовър.

Освен това, тя е играта с  която имам най-много навъртяни соло часове, което ме изумява, защото имам в колекцията си далеч по-сложни и скъпи игри за един човек. Поддържа от един до шестима играчи в кооперативен режим, командващи взводове от безстрашни спейс марини, които изпълняват различни по сложност мисии на инфестиран с genestealers космически кораб.  Това е една изключително тактическа игра, която дори успява да създаде специфичната атмосфера на Warhammer 40K, при това само с карти.

Първата ми среща с нея беше благодарение на мой приятел, който ми я даде за около месец да я разуча спокойно, но със срам ще призная, че аз не успях да се справя. Проблемът беше в безумно сложно написаните правила (а може би не си дадох и достатъчно труд), при положение, че играта се обяснява от някой, който я е играл, за точно 5 минути. Така бях на път да се размина с този диамант, ако една година по-късно покрай едно новогодишно намаление не я съзрях и вече я притежавах.

Насилих се да прочета правилата до край и тогава.. тогава открих, че е съкровищенце в малка кутийка. OLYMPUS DIGITAL CAMERA Ентусиазирано се заех да изпълнявам различни мисии, но  само за да се сблъскам с втория проблем, който ме съкруши вече. Как да ви кажа, има трудни и много трудни игри, но тази е извън скалата. На най-лесната мисия и при добро стечение на картите с нива,  до финалната цел имаш приблизително шанс около 25-20% за успех и при условие, че не допускаш почти никакви тактически грешки и играеш оптимално според картите със събития.

При по-трудните мисии шанса пада на 15-10% и по-надолу. Адски обезокуражаващо е да водиш маринците си през няколко нива, оцелявайки с по-малко от половината група на косъм в коридорите и накрая да бъдат брутално убити, без дори да имат теоретичен шанс  (чисто математически) за някакъв успех.

Бях покрусен. Захвърлих играта и реших че няма да се самонаказвам повече с това недоразумение. Но сърце не ми даваше и след някой ден пак я изваждах, страдах, крещях и я захвърлях отново. Нямам нищо против трудните и предизвикателни игри, всъщност, такива харесвам. Но една игра все пак трябва и да възнаграждава. Не може когато си успял веднъж да победиш играта – да тичаш да пускаш тото и да правиш вечерта банкет и след това да те е страх да започнеш нова мисия, за да не отмиеш вкуса на успеха.

Съзнавах ясно, че играта е садистично трудна, но не можех и да се откъсна от нея, беше като болест, като обсесивно-компулсивно душевно разстройство, от което няма лечение. Бях правил до този момент опити за модинг, но не бяха много добри резултатите, а и приятелите ми тогава не гледаха с добро око на такива ереси в групата. Но пък можеше и соло да се играе,  така че какво ме спираше да поекспериментирам? С днешна дата мога да кажа, че това беше първият ми малък успех, който ме насърчи и ми даде самочувствието, че мога. И така, без да навлизам прекалено в подробности, ще ви разкажа само какво промених. Идеята ми беше да създам механизъм, който леко да занижи трудността на играта до поносимо ниво, без да губи от предизвикателността си.

pic1166084

Първо направих едно малко домашно правило

В играта се казваше следното: когато хвърляш зара за защита на спейс-маринец от genestealer-swarm-a, който го напада – ако зара е по-малък или равен на броя genestealers  в swarm-a  =>  маринеца е съсечен от  genestealer-ите и съответно оцелява само при зар по-голям. Какво направих – само промених това че маринеца оцелява не само при по-голям, но и при равен зар. Обаче тази малка на пръв поглед промяна, чувствително промени баланса, а нали си спомняте какво говорихме миналия път за баланса и плейтеста в една игра. Играта стана по-лесна отколкото желаех, макар че в сравнение с други игри се доближи като трудност, но сега пък някак си загуби от уникалното си усещане и опиянението от победата.

(В момента този хаусрул служи само за обучение на спейс-марини новобранци :))

Death_angel_set_up

Отново бях неудовлетворен и тогава разбрах – трябваше да създам истински мод.

Какво представлява модификацията и какво е  нужно за прилагането  – само няколко броя (зависи за колко човека е сет-а) и три различни на цвят токъна. Аз използвам така приятните за окото цветни „стъклени” кубченца на вирусите от „Pandemic” – ползвам жълти, сини и червени.

pic1631090

Така, значи в играта издаваш на взвода, който командваш (състоящ се от двама маринеца) три вида заповеди: „Aтака”, „Подкрепа” и „Движение”. Идеята е следната – ако маринеца е бил нападнат и ранен, (а не мигновенно заколен, както е по оригиналните правила) от  genestealer-ите се поставя на съответния маринец кубченце в цвят в зависимост от командата, която му е била дадена по-рано от вас. Ако е изпълнявал  „Aтака” – се поставя червено кубченце, при „Подрекпа” – жълто, а при „Движение” – синьото.

Кубченцето маркира, че маринеца е претърпял нараняване и той вече не е в състояние да изпълнява отново тази команда. Ако проявим малко въобръжение, можем да си представим, че например си е загубил ръката и не може вече да държи оръжието си и съответно да изпълнява командата „Атака”.  

При жълто кубче да речем си е загубил окото и не може да подкрепя добре другарите си и да следи техните действия и т.н., при загуба на крак – синьото кубче – не може активно да се движи, но може да бъде изместван пасивно от другарите си, но и без да има възможност да променя посоката си до края на нивото. Ако ръката все още може да държи оръжието обаче, той ще продължава да наказва. Маринец може да понесе най-много  до две рани (не искам и да си представям как изглежда и какво са му направили) и дефакто да бъде в състояние да изпълнява само една единствена заповед, която респективно се заключва за следващия ход и той е неупотребим докато отново не се отключи заповедта.  Той продължава да е в бойния строй, до своите верни другари,  до последен дъх, докато тялото откаже вече да се подчинява на волята и рухне безжизнено и безполезно. Другарите му ще отдадат мислено почит и ще продължат.

Добре ли се получи така с модинга в крайна сметка – слабо е да се каже добре! Не само се балансира играта точно до перфектното ниво на трудност, но вкара и повече тема, ако щете. Цвилили сме от удоволствие, когато нашите маринци оредяли, окървавени, осакатени, обгорени, загубили крайници и с усилие на волята, каквото едва ли можем да си представим…   те завършваха мисията си на косъм. Това е по-драматично и по-къртещо и от холивудски филмов сценарий.

О, Halleluiah..  Тhey Аre Victorious..   

And They Shall Know  No Fear    \m/

brother-zael-flamer

Когато съм запознавал с тази игра хора и сме изигравали по някоя мисия, (естествено с мод-а) те не можеха да повярват после, че тази механика е добавена от мен и не е в оригинал. Е, какво да кажа, само тихичко се възгордявам.

[Сетих се, че после направих и един мини-мод специално за мисията, в която трябва да се унищожат люпилнята на genestealer-ите.  Беше доста ненормална трудност заради чудовищата майки! 

Tук марините носят един токен  Dirty-Nuclear-Symbol (преносимo ядренo устройство-бомба), могат да си го предават един на друг по време на мисията, но накрая един от тях ще трябва да се пожертва и да остане, за да го активира.]

Впоследствие се сдобих с всичките мини експанжъни за тази игра и тя ми е доставила и продължава все още да ми доставя  тонове удоволствие.

pic762899

BoardGames.Bg

Фантасмагория

Ако ви е харесала статията и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра!

 

Дарение за сайта

Източник на снимките: Boardgamegeek.com

Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Иво Биков 'BigBoxHeterodox'

Казвам се Иво и съм Главен завеждащ на Отдела по модване и хаусрулване. (домашни правила… език безценен на нашите деди!). Освен това отговарям и за военния жанр в този сайт, който надявам се с вас (нашите читатели) да успеем мъничко да популяризираме. За мен бордовите игри са извор на креативна енергия и вдъхновение, поле за творчество с безкраен хоризонт. И докато някои, които ме познават, се усмихват, аз ще ви поканя да седнем и да изследваме заедно вселената, която лежи разтворена пред нас… на масата.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers