Site icon Big Box Gamers

Sofia Board Game Weekend 2019 – фестивалът за прототипи

Миналият уикенд се състоя Sofia Board Game Weekend за втори път. Този път събитието се проведе в НДК, в същата зала, където преди няколко години се проведе Hexacon – фестивал, с който за съжаление, интуитивно Board Game Weekend се сравняваше.

Казвам „за съжаление“, защото двата фестивала нямат нищо общо. Всъщност, Board Game Weekend нямаше почти нищо общо и с миналогодишната си форма. Дали беше търсен ефект или не, мога с ръка на сърцето да потвърдя заглавието на тази статия, защото фокусът тук бяха многобройните прототипи, които авторите си представяха.

Ако това е било, което сте търсили на фестивала, сте останали доволни. Има шанс обаче да сте били и разочаровани, защото освен задължителните стандартни турнири на популярните игри, страхотният куиз на Shadow Dance (за него след малко), представянето на преведената игра Криминални хроники от Paladium Games, малката мета промо игра на Cardcore и пристрастяващата VR игра на щанда на Абордаж (чиято мелодия все още си тананикам, защото беше постоянния саундтрак на фестивала), не мога да кажа, че имаше нещо кой знае колко вълнуващо откъм интерактивни предложения. Нямаше гигантски версии на игри, нямаше искейп стаи, нямаше готини трежър хънтове и какъвто и да е друг УАУ елемент. Нямаше онази специфична тръпка, която бихте очаквали от „фестивал на настолните игри“.

Играхме и други игри.
Две.

НО! Отново казвам – ако разгледаме Sofia Board Game Weekend като фестивал на прототипите, мисля, че беше пълен хит.

Аз не успях да пробвам абсолютно всеки прототип, просто защото тази година използвах голяма част от времето си по турнири. Два, за да бъдем точни.

Турнирът на Ticket to Ride беше по-тромав, отколкото очаквах, което главно се дължеше на това, че играехме по 5 човека на карта, което прави геймплея крайно непредвидим откъм времеви диапазон. Това от самосебе си създаде леко фрустрираща ситуация на досадно изчакване. За мен не беше чак такъв проблем, защото, както се очакваше, ми нашокаха репата набързо и понеже нямах шанс след втората игра, аз се отказах. Моята липса не промени нищо. И по принцип.

Турнирът на Каркасон беше на другата крайност. Той беше стегнат, бърз и, в противност на очакванията ми, по-скоро беше с приятелски дух, отколкото със състезателен. Това, предполагам се дължеше на участниците и на добрата организация, за която можем да благодарим на Руси и Краси. (P.S – в този турнир се справих малко по-добре, макар и да не бях в топ 10😊 )

За мен лично, събитие номер 1 на SBGW беше куизът на Shadow Dance. Вълнението ми може и да се дължи на факта, че участвам за пръв път на такъв куиз, но доколкото разбрах от съотборниците ми от Търново, самият куиз е доста подобрен от предните версии.

Куизът беше на „фантастични“ нърдски теми и използваше мултимедия и апликации. Радвам се, че се включих в отбора на приятелите ми от търновската компания (познати ви от „Да играем“, с които забелязвам, че все повече си пасваме както откъм вкус, така и откъм отношение към хобито. )

Този куиз изкара някакъв сериозен състезателен геймър от мен, който не знаех, че съществува. Всички отбори бяха нахъсани през цялото време и мисля, че нашето трето място на куиза си беше съвсем достойно. Аз малко издъних отбора на три въпроса (и то свързани с настолни игри), но то си е нормално за мен.

Мога само да кажа, че когато има такъв турнир, пак бих участвал. Стига някой да приеме такъв идиот като мен в отбора си. 😊

Снимка на Чавдар, който пада. Просто ей така.

Сега, нека преминем към прототипите, сред които също имаше големи хитове… и някои не чак такива.

Както вече казах, не успях да мина през всички, като най-голямото ми съжаление се крие в това, че така и не пробвах победителя от състезанието за прототипи – румънската игра Tribute, но приятели споделиха, че е наистина добра. Другата ми мъка е, че вързах супер готините пичове от Dice Open Games, след като няколко пъти ме поканиха на шерифската им social deduction игра. И този път не ни се случи. Наистина съжалявам.

Така, сега нека започна от най-лошите си впечатления на игрите, които играх до най-добрите.

Кукери

Значи… първо да кажа. Играта не е зле. В най-добрия случай, тя е средняшка игра, която бързо ще забравите седмица след като сте я играли. Лошият вкус в устата ми остана от отношението на дизайнера не само към критиките, но и към създаването на игри, по принцип.

Признавам си, вероятно съм бил и малко по-пасивно-агресивен в разговора, но наистина подходих с уважение в началото. Изключвам арогантното отношение и себеизтъкване, в което авторът откровено се дразнеше на това, че играта му прилича на много други игри, които са не само с остарял дизайн, но и правят всичко по-добре. Ще отдам това поведение на някаква защитна реакция и все още девстване към острата критика.

Това, което истински ме запали обаче беше една единствена реплика от негова страна – „Моят бонус е, че не съм играл много игри“. Тезата, в която не играеш игри, за да не ги копираш не мисля, че има нужда да я коментираме, но лично на мен ми е болна тема (не само при игрите), така че ще наруша твърдението си, за да мога да се обърна към дизайнерите и да ги помоля очевидното:

„Може да не сте съгласни с мнението на хората. Може да не сте съгласни и с мнението на геймъри, които са играли стотици игри. Може да не сте съгласни и с мнението на хора, които са оценявали близо 1000 игри. Въпреки това, моля ви, дръжте се на ниво и приемете простия факт – Играйте игри. Играйте игри. Играйте проклетите игри и вземайте пример. Няма да измислите топлата вода, но поне се научете да пускате кранчето. „

Така!

Другата игра, която не беше сред най-големите хитове, но и не очаквах да е, беше игра на автор на пловдивска статия, която предизвика доста смут в някои групи във фейсбук – Лазар Босаков.

Лукави лисици

Значи… първо да кажа. Играта е зле. Тя представлява изключително базов take-that с досадна повтаряемост. Не мога да си кривя душата и да не призная, че роул плейването на авторите не помогна на и без това неловкия геймплей. Вметка – не е само мое мнение, но и на приятели с отделен опит с Лукави лисици.

И преди да кажете, че аз я оплювам само, защото не е геймърска игра, който ме познава знае, че аз играя всякакви игри – от най-тежките до най-леките, от най-популярните до най-странните. Ако ще правиш Take that е добре да вземаш от класики като „Big Deal” или дори от миналогодишния Travelin’, който все още се радва на почит тук и там.

Точка. Свършвам с лошото.

13th Card

Това е лека „drinking” игра, с готин и оригинален арт. Авторът беше едно учтиво момче, за което ми стана тъжно по простата причина, че няма как да тества играта. Просто защото беше забранено да се вкарват каквито и да е напитки в залата.

Играта ми звучеше приятно, но аз не пия твърд алкохол, така че не е за мен.

Dazbog Games

Значи… кажете ми, че пичът вляво не е Jason Sudekis!

Комшиите от Сърбия дойдоха с игра, която беше успешно финансираната в Кикстартър – Overtime: класическа, отново take that, игра, но пък с оригинална тема. Не останах особено впечатлен, но мисля да обърна внимание на един от прототипите, които имах възможността да тествам.

Не помня името на играта, но мога да я нарека „геймърския Reef”. Играта представлява сериозен мозъчен пространствен пъзел и нямам търпение да пробвам завършената версия.

Случайно продуктово позициониране.

After All

Тази игра я тествахме с Вики. After All е игра за разказване на истории с интересно точкуване, което все още се изчиства откъм дизайн. Създателите от Efficiency си разбират от работата и най-готиното при тях е, че се вслушват в това, което хората им говорят. Аз съм им фен отдавна и чакам с нетърпение завършената версия.

Cosmic Illiad

Иван и Веселин са все още на ниво първи драфт, но както виждате от снимката, дизайнът изглежда прекрасно като за първи прототип.

Това е дуелна фликинг игра с готини ъпгрейди и различни сценарии. Не мога да съдя сериозно за играта, тъй като е в доста начален стадий, но по всичко личи, че момчетата са на прав път. Пожелавам им успех.

Bloodshot Arena

Някои от вас може би си спомнят – преди няколко години имахме автор на нашия сайт за известно време – Теодор Кожуков.

Знам, че този човек е геймър и има години опит зад гърба си в игрите. Освен това знам, че е разумно момче и знае кое би се котирало.

Използвал е компоненти от 7 други игри за този прототип.

За мое щастие, той е създал вълнуващо творение в стил Battle Royal. Личи си, че той е ентусиазиран относно проекта си и мога да видя защо. Да, това е биткаджийска игра с яко мятане на зарове, но в интерес на истината имате не само интересни избори, но и блъфиращи елементи. Нямахме време за пълна игра, но Blood Shot си струва само заради една от най-яките механики, които съм срещал досега и която се справя с проблема с аналитичната парализа. Решението е… пригответе се… мятане на зарче! Добре де, не е ЧАК толкова просто, но ПОЧТИ толкова просто. Начинът, по който той е имплементирал тази механика в играта обаче е някак си тематичен и изключително забавен. Евала и успех, Тео.

И сега, номер едно…

Duskmore

С авторът (Герасим) се запознах онлайн и отдавна планираме да се срещнем на живо, за да тествам играта.

Duskmore е единствената игра на фестивала, която не само играх два пъти, не само завърших напълно цяло игра, но и на втората игра се хванах, че самияt аз обяснявам правила. Това показва две неща. Първо – играта очевидно ми харесва и второ – правилата са толкова интуитивни, че лесно се запомнят.

Duskmore изглежда като завършена игра, макар и с тук-там проблеми в баланса. В общи линии можем да я наречем нещо като смесица между 7 Wonders и Res Arcana. Това е игра с почти стандартен драфтинг и engine building със стандартните „tap-untap“ елементи. Да, не е нещо свръх нечувано, но дизайнът е брилянтно чист и всеки ход оставя удовлетворение у играчите.

Личи си огромния труд и познание положени по играта и съжалявам, но не мога да сравня и за секунда отношението на Герасим към хобито и това на „чукча писател“ дизайнерите.

Пичът е от Пловдив и ако сте от там ви препоръчвам да я тествате, защото няма да останете разочаровани. Пожелавам успех на Герасим, защото знам колко ще му е трудно в Kickstarter с картова игра.

Това бяха всички прототипи, които тествах, но ви уверявам, че на феста имаше сигурно още десетина.

Заключение

Тръгнах си от Sofia Board Game Weekend със смесени чувства. Фестивалът беше добър, но концентриран само в прототипи. Имаше малко странични дейности, но пък куизът на Shadow Dance беше велик. Имаше страхотни попадения сред прототипите, но имаше и такива, които ви оставят лош вкус в устата. Имаше още много игри… но нямах време за всичко. И това беше най-големият негатив. Просто не можеш да видиш всичко.

По-голям позитив от този негатив не може да бъде по-добър комплимент за организаторите. Ще се видим догодина!

Exit mobile version