Site icon Big Box Gamers

Small Star Empires и разширенията – ова е добро!

Преди около две години написах превю на играта, още преди тя да влезе в кикстартър, така че можете да видите статията ми от тогава..

Превю: Small Star Empires

Ако не сте запознати, ще го кажа така – това си е Hey, that’s my Fish на стероидите на Хафтор Бьорнсон. Особено след като добавите разширенията. Препоръчвам ви ги. Разширенията, не стероидите.

Това е второто издание на играта и директно говоря по него, без да споменавам първото, нито ъпгрейдваните компоненти – тоест, фигурките, които така или иначе не бих предпочел пред по-стилизираните в момента мийпъли.

Играта пристига със зилиард вариации и модове, които ако щете, можете да плеснете върху играта.

Ако решите обаче да разцъкате една бърза 10-15 минутна игра, просто играйте базовата игра.

Сетвате на случаен принцип дъска и си слагате по няколко ракети в стартовото поле. След това, когато ви е ход просто си движите една от ракетите в права посока колкото си искате полета, стига да няма чужди фигурки. Като спрете можете да направите или град или търговска станция. Градовете ви дават точки спрямо планетите в системата (или от комплекти, ако си ги направите в небули), а търговските станции ви дават точки спрямо чуждите фигурки наоколо. Играта свършва, когато всички играчи се запушат така, че повече нямат легални ходове.

Това е.

Така играта няма особена дълбочина и въпреки че се усеща ретро, можете да убиете малко време на терасата. Ако ви е остъклена. И сте се навлекли. И сте с духалка. Защо, по-дяволите, играете зимата на терасата?!

Ако искате, можете да добавите няколко различни мода.

Тези, последните токъни, са едно голямо НЕ, защото вкарват огромна доза шанс в иначе изненадващо мисловната тактическа игра.

Черните дупки и порталите са окей, но не прекалявайте с тях, защото играта ви може да стане непредвидима.

Казах „мисловна“. Това, което имах предвид е… ако направите Small Star Empire от читаво забравяемо преживяване в истинска игра за големи.

Това може да се случи единствено с добавяне на двете разширения.

Да, и само едното е окей, но така и така сте почнали – мушкайте и двете! Така вече думата „Empire” може и да добие някакъв смисъл.

Не ме разбирайте погрешно, това все пак си е абстрактна игра, независимо от корабите, станциите, черните дупки и бла-блатата. Просто играта вече ще стане апетитна за геймърите.

The Galactic Divide

С това разширение идват расите – нещо, което е „duuh” за такъв тип игри. Всяка раса идва с две различни умения, които се захранват с мощ. Как идва мощ? С нова сграда, разбира се – военна база.

Тази сграда действа на подобен принцип на търговските станции. Само че вместо точки, дава мощ.

По време на хода си, можете да харчите мощ и да изпълнявате едно от специалните си действия. Това обикновено дава точки по време на играта, но и дава точки в края на играта, ако сте го използвали повече.

И нямаше да е в духа на абстрактната игра, ако нямаше абстрактна механика.

Понеже мощта не се получава много лесно, има и втори начин сами да си изградите малко двигателче за мощ. Това е, когато използвате балансирано двете си умения. Всеки път щом токъните за траковете по уменията се засекат получавате мощ. Ей така – на.

Уменията са уникални и тематични. Те счупват правилата по вълнуващ начин, който може да помогне на тактическите ви решения.

Една раса е добра в пътуването – може да прескача единици, докато друга раздава шамари и е по-добре да страните от нея.

Това разширение е задължително и не виждам защо някой би играл без него, ако го притежава.

Снимка с подобрените компоненти.

Dawn of Discoveries

Това е мааалко по-сложно разширение, тъй като добавя цял комплект от карти с технологии. Технологиите са още специални умения, които можете да изпълнявате еднократно.

Тези технологии се купуват с ресурси, които вече ще събирате от централното табло.

В началото на играта на всяко място само с една планета се слага по един ресурс на случаен принцип и вече тези планети стават по-апетитни за колонизиране.

Всеки път щом построите сграда там, вие печелите този ресурс. По време на хода си, можете да изхарчите ресурси, за да купите карти от пазар с технологии.

В края на играта, независимо дали сте използвали технологиите или не – вие си вземате точки и за тях.

Сградата, която добавя това разширение е търговска. Това е един пръстен, в който щом го построите слагате ресурс. Първият опонент, който построи сграда до него си взема този ресурс, но вие си теглите друг на случаен принцип. След това, всеки следващ опонент, строящ наоколо не получава нищо, но вие продължавате да си теглите на техен гръб.

Тези сгради са полезни, ако ги строите в началото, но ако изпуснете тази възможност, открихме че няма много смисъл да се слагат нататък.

Снимка с подобрените компоненти.

Уменията са доста добри и са подобни на уменията на расите.

Това разширение вкарва малко повече сложност и е добре да се замислите дали ще го пъхате, ако играете с нови хора. Сложността не идва толкова от самите правила, а от това колко претрупана изглежда картата. Психологически можете да отблъснете хората.

Не и мен, батко.

Аз обичам многотията в тази игра и смятам, че й придава дълбочината, от която имаше нужда. Така че – каунт ми, Инче!

Снимка с всичко от моето копие:)

Заключение

Small Star Empires e особено животно. Това не е точно игра, а система. Една елементарна система, върху която можете да мятате и да мятате, после да махате какво си пожелаете и накрая да мятате още. Това е игра, която ако ви се занимава можете да си измайсторите перфектната комбинация за вашите нужди и кеф. В тази малка кутия ще откриете толкова много МНОГО стъф, че е трудно да направя ревю на всичко. Ако играете само базовата игра е миии… окей. Ако сложите абсолютно абсолютно всичко… може би е твърде много. Ако обаче натурите точното количество неща – играта би била топ! Няма смисъл да говоря за разнообразие. Мисля, че е ясно.

Но! Всичко това важи, ако имате двете разширения, които ТРЯБВА да имате.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

 

Exit mobile version