четвъртък, ноември 21, 2019
Заглавна страница » Настолни игри » Small Islands – Играйте двама. Добра а. Не четете това ревю.
Small Islands – Играйте двама. Добра а. Не четете това ревю.

Small Islands – Играйте двама. Добра а. Не четете това ревю.

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Вече стана клише да казваме – това е като Каркасон, но… Това не прави чест на играта, за която говорим. Дори аз използвам израза „каркасонена игра“. Истината е обаче, със срам или без срам, че това е най-лесният начин да обясниш една игра.

Стига съм се оправдавал, защото днес ще говоря за поредната Каркасонена игра, която уж няма нищо общо с каркасон, но… не е и съвсем така.

Small Islands е красива малка игра, която пристига не само с изумителен изпъкващ арт, но и с качествени дебели плочки. Тук вие ще строите голяма обща карта и ще си слагате къщички из островите, за да бележите точки.

Играта се играе в неопределен брой рундове, които винаги ще бъдат максимум четири. Това се фиксира от уникална система, в която всеки играч може да определи когато точно ще свърши рунда, но може да го направи само веднъж в играта (при по-малко от четири играчи ще има тази възможност повече пъти).  Точкуването в Small Islands се случва в края на всеки рунд и точно заради това силата да спреш играта точно, когато е най-изгодно за теб те превръща в Супермен. Или Батман. Което ви кефи.

Играта е простичка, но не е лесна за разбиране. Поне не и в началото. Поне не и от нови играчи. Ако играете базовата игра (а не би трябвало), тогава всеки играч получава по една карта, на която е оказано условие, което ако в края на рунда се изпълни, вие ще получите точки по друга схема (оказана на същата карта), за всеки остров, на който имате къщичка.

Прочетете го отново. Х 2.

Източник на тази снимка: Boardgamegeek.com

В базовата игра условието и точкуването са горе-долу вързани и имат логика едно с друго. Ако играете играта за напреднали обаче, всеки ще получи комплект от две карти – условие и точкуване. Това значи, че често тези двете няма да имат нищо общо и това е огромен плюс за играта, тъй като базовите мисии са твърде малко и лесно се запомнят. А не искате другите да знаят към какво се целите. Защото тук има хейт. Ще стигнем и до там.

Ето още една от врътките, които правят играта мааалко по-геймърска, и които биха привлекли запалянковците на Seasons. В началото на играта и на всеки рунд, вие не получавате просто по един комплект от условия и точкуване. Вие получавате по два (в началото три). От тези карти вие ще избирате какво ще точкувате този рунд (в началото на играта) и какво ще точкувате следващия рунд. С други думи, всеки следващ рунд ще изпълнявате условия и ще точкувате неща, които сте планирали от предния ход.

В началото на играта е трудно да се планира, тъй като все още картата не е особено разкрита, но от всеки рунд нататък, може да правите хитри сметки, защото виждате откритите острови и възможностите за зилион точки.

Помните ли като споменах къщички? Това е още едно нещо, което трябва да менажирате. Всеки рунд ще разполагате с по 4 къщички, като общо имате 8 в играта, така че внимавайте как ги харчите.

След като някой завърши рунда, този някой първо поставя по една къщичка на който си иска остров и където вече няма къщичка. Открива си картите и показва, че изпълнява условията да сложи там къщичка (най-често – на острова да има определени видове ресурси). След това играчът отбелязва точки за всяка новопоставена къщичка.

Силата да закриеш рунда не се крие само в това да спреш играта точно, когато си изпълнил перфектно условията (защото понякога условието е да има повече от един ресурс, спрямо останалите, а това бързо се променя), но и защото местата за къщички са ограничени.

Играта е особена и изисква научаване, което ще започне да цъка в главата ви след няколко изигравания. По навик първите игри ние се хвърляхме да правим големи острови, но ако обърнете внимание на заглавието на играта – за да сте успешни, вие трябва да контролирате колкото се може повече острови (в повечето случаи).  Причината е, че всеки различен остров се точкува отделно.

Забелязахме и, че в играта може да има „hate placement”.  Това е нещо, с което феновете на Каркасон за запознати. Това е, когато сложите така плочка, че на съседни места да е невъзможно да се сложи друга плочка. Това може да прецака някои идеи на вашите опоненти. Разбира се, не е ЧАК толкова страшно, защото за да се отбележат островите, не е нужно те да бъдат завършени.

Още нещо, което струва да се отбележи е, че играта носи „геймърски дух“. Причината е, че картите с условия и точкуване са ограничен брой и ако играете 4 човека, всички карти ще са в игра през цялото време. Това означава, че вие лесно можете да ги запомните и да се опитате да пречите на другите. Това, заедно и с предните неща, за които говорих, означава, че опитните играчи ще размажат новаците.

За мен обаче Small Islands има три основни проблема, които си противоречат с горния абзац. С други думи – пречат на „геймърството“.

  • Слагането на плочки е твърде случайно. Купа от плочки е огромен, а ресурсите върху самите плочки са най-различни и в най-различна комбинация. Това значи, че не можете да планирате добре ходовете си, нито да следите плочките (ала Каркасон).
  • Мисиите и точкуванията не са балансирани. Някои от мисиите са много прости – можете да сложите къщичка на всеки остров, който има поне еди кои си ресурси. Докато други условия са  – определен ресурс да се показва точно толкова пъти, колкото определен друг ресурс.  Да, всеки играч раполага с токъни с ресурси, които да използва за своя изгода, но това не променя факта, че понякога ще се чувствате прецакани, защото не стига, че мисията ви е трудна, но и слагането на плочките е непредвидимо за вашата стратегия.
  • Завършването на рунда при по-голяма бройка играчи е твърде ограничително. В началото на всеки рунд се прави купчинка от шест плочки, която когато свърши, някой играч може да реши да завърши рунда, като сложи кораб. Всеки има един кораб и може да го сложи само веднъж.  При двама играчи това не е проблем, защото всеки ще има минимум три хода, но при четири играчи, на теория някои от вас ще имат само един ход, ако някой реши бързо да приключи рунда. Това значи, че в добавка със случайността и липсата на баланс, вие разчитате на плочките на другите играчи.

Заключение

Small Islands не е лоша игра. Тя е красива и с изпипани компоненти. Има малко правила и ако успеете да си увъртите главата около тях, всяке следващ път ще бъде все по-динамичен. Играта носи каркасонено усещане повече отколкото много други подобни игри с плочки носят. Причината е, че тук има известна доза хейт драфтинг и хейт плейсмънт, което значи, че можете да поставяте кофти плочки, за да прецакате другите. Това не е лошо, защото я превръща в малко по-гъймърска игра, в която на теория (заедно с планирането на мисии ход напред) можете да прецените стратегия, която да ви залее от точки. За жалост Small Islands може да е твърде случайна и небалансирана, което важи с особена сила в играта с четири човека.

Играл съм я с различна бройка играчи и мога да потвърдя, че в играта за двама Small Islands  блесва както откъм тактика, така и откъм стратегия. Тогава всяко ваше дейстиве има директен ефект върху вас и опонента ви. Да, играта може да бъде малко агресивна и да доведе до „зацикляне“, ако се инатите за някой остров и просто всеки ход го правите по-голям и по-голям, докато някой не се откаже. И въпреки това – за мен това е единственият начин да я играете.

ПЛЮСОВЕ:

  • Изумително красива
  • Оригинални концепции
  • Геймърски елементи, които ви позволяват да планирате
  • Отлична за двама

МИНУСИ: (с трима и четирима играчи)

  • Твърде случайна
  • Твърде небалансирана
  • Липса на контрол

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*