Нинджите са били тайните агенти и наемници на феoдална Япония. Те са изпълнявали шпионаж, саботаж, убииства и други тъмни поръчения. Но тези шиноби (друга дума за нинджа) не са работили за себе си, те така са си изкарвали хляба. В Shinobi Wat-aah! именно вие сте поръчителите, скритите зад кулисите фигури, които ще се възползват от клановете, за да достигнат собствените си цели!
Бой с нинджи!
Shinobi Wat-aah! е игра на манипулация, прецакване и тънки номера за 2 до 4 играча (по-надолу ще ви кажа защо не е съвсем така). Вие сте влиятелни фигури в света на Шинобитата – велики кланове от нинджи, всеки от които има уникално умение и митичен лидер. Вашата цел е така да използвате въпросните кланове, че опонентите да се поклонят пред вашите хитрост и лукавост. Но преди да стигнем до там, първо да отворим кутията.
Компоненти
Токените са толкова сладки.
- Карти на клановете – най-големите от всички карти в кутията и с невероятен арт.
- Карти на храмовете – стандартен размер, без арт. Не са толкова яки, но не им се и налага.
- Карти на босовете – отново, добър арт, но щях да бъда по-щастлив, ако не бяха само пет.
- Четири цвята нинджа токени и шурикени – малките звездички изглеждат готино и е по-добре, че ги има, вместо това да бъде просто още една игра с кубчета.
- Дъска – единственият й проблем, е че надписите по нея са малки, така че ако не е сложена срещу вас, може да пропуснете някои неща.
- Златното шоджо – токен за първият играч и след това за победителя.
- Самата кутия – изглежда по-голяма, отколкото трябва, но нищо.
- Книжка – точно толкова тънка, колкото се очаква от игра с кратки правила.
А какво да ги правя тези шурикени?
Играта има две части – книжката ги нарича Grasshopper Mode и Grandmaster Mode. При нови играчи е по-добре първо да се изиграе само първата част и това да бъде играта за тях, а след като свикнат с нея втората част е нормалното й продължение.
Три обикновени карти и два Юкай.
И така, да започнем от началото – в Grasshopper Mode ви трябват само тестето от карти на клановете. Всяка карта е нинджа, която има брой точки, които носи, красив арт, определящ от кой клан е тази нинджа, име и две умения. Играта се развива по следният начин – избира се първи играч и на всички, освен него, се раздават по осем карти от размесеното тесте с карти на клановете. Първият играч получава само седем, но първият ход носи своето преимущество. На своят ход играчът тегли карта, играе или подсилва клан и маха една карта от ръката си, в този ред.
За самото теглене – можете да теглите една карта като обикновен, добромислещ човечец или да бъдете корумпиран бос. Ако решите да използвате корупция, вместо да теглите най-горната карта на тестето я обръщате и теглите толкова карти, колкото точки носи картата плюс две. Да теглите повече карти е хубаво, но обърната карта остава за вас и ви носи отрицателни точки.
Ронинът ще отиде в който клан му кажат.
Със самите карти ще се възползвате от услугите на клановете. Двете възможности са да повикате нов клан или да подсилите вече поставен. За да повикате нов клан слагате пред себе си две, три или четири карти от един и същи клан. Слагайки ги, вие използвате тяхното умение. По-слабото, ако сложите две карти или по-силното, ако сложите три или четири. За да подсилите клан слагате колкото карти искате на вече поставен клан, като ограниченията са следните – клановете не могат да се смесват, във всеки клан може да има до четири карти и всеки клан може да бъде пред вас само по веднъж. На края на хода си играчът изхвърля една карта и започва хода на следващия играч. Играта приключва в момента, в който някой играч сложи четвърти клан пред себе си. Тогава се броят точките по картите на клановете, вадят се точки заради корупция и който има най-много печели.
Всяка карта на клан си има цвят, за да се разпознава лесно. Но има два вида карти, които са по-специфични – ронин и юкай. Ронините са като безцветни карти – те носят само една точка, но могат да се играят заедно с всеки клан. Юкай са митичните лидери на клановете. Те имат златиста рамка, но нямат определен цвят и се играят самостоятелно върху някой вече поставен клан пред вас.
Още не си казал за шурикените…
След като се запознаете с основната игра, Grandmaster Mode е нейното продължение. Всеки играч получава токен, под който да си държи корумпираните карти, и малки шурикени, които ще играят ролята на неговите агенти. Идеята е следната – изиграва се Grasshopper Mode, след което всеки играч получава шурикени в зависимост от това, на кое място е завършил по точки. С тези шурикени се използват уменията по дъската. Върху нея ще откриете:
Един лош бос.
- Основен бос в центъра, от който зависи по-голямата част от точките ви.
- Три заблуждаващи боса, които можете да проверите, за да се убедите в идентичността на основния бос.
- Сената на Императора, който предоставя светлите карти с умения.
- Храма на тъмнината, който предоставя тъмните карти с умения.
Победителят на Grasshopper Mode получава златното шоджо, ставайки първи за следващия рунд и първи поставя шурикени. Основният бос носи определен брой точки в зависимост от броя шурикени върху него. Всеки бос има различни условия за точки, за това е добре първо да се проверят трите заблуждаващи боса. Когато се постави шурикен при заблуждаващ бос така, че броят на шурикените да е четен, играчът тайно поглежда картата на боса. В сената на Императора срещу един шурикен играчът получава карта, която може да изиграе веднъж на следващият рунд. Храма на тъмнината е само за последния играч, за да може и той да се върне в играта. Използвайки храма, последният играч не слага шурикен и има право да погледне един от заблуждаващите босове или да погледне най-горните две тъмни карти с умения и да си избере едно, което остава при него като постоянно преимущество за следващия рунд. След това се изиграват още два рунда на Grasshopper Mode, като след всеки отново се слагат шурикени по дъската. На края се броят точки за шурикените и който има най-много точки печели.
Бойното поле на шинобите.
Струва ли си всичко това?
Да! Играта е лека, забавна и незатормозяваща. Артът по картите е в леко комичен стил, което може би няма да допадне на всеки, но пък самите нинджи са невероятно красиви. Дори играта да беше само едно тесте карти, с което да се пуснете на основната игра, пак щеше да е добре. Но трябва да се има предвид, че заглавието не е за всеки, понеже има много конфронтация и малко късмет в самото разиграване. Често ще ви убиват или връщат кланове в ръката, ще ви откраднат картите в ръката или просто ще ги изхвърлите. Възможно е и просто да не ги теглите добре и да използвате корупция, трупайки отрицателни точки. Но добрата страна е, че и вие ще го причинявате на другите! Ако в един момент ви поомръзне базовата игра, минавате на Grandmaster Mode, където картите с умения могат да изкривят баланса във ваша посока.
Единствено препоръчвам да не се играе от двама – късметът в тегленето и първият ход могат да бъдат прекалено голямо преимущество. Но пък установихме, че играта може да се играе и от петима (и е много забавно)!
Заключение
Ако търсите лека, забавна игра с конфронтация, Shinobi Wat-aah! е за вас. Научава се лесно, няма твърде дълбока стратегия за победа и поощрява интерактивност между играчите. Пък и картите са много красиви. Внимание за тези от вас, които не обичат прецакването – в играта това се случва неминуемо. Но ако това не ви пречи или напротив, искате да опропастите иначе така хубавите планове на другите около вас, тогава хващайте Шинобитата и нападайте!
