Една от първите ми настолни игри беше Arkham Horror. Въпреки, че цялата игра беше тегли-карта-виж-какво-ще-ти-се-случи-умри-за-нищо-не-струваш тип преживяване, атмосферата беше силна, а Ктулу все още ми се струваше като нещо оригинално.
Аркам обаче има един сериозен, дебел и грозен белег около носа, който не може да остане незабелязан. В крайна сметка той беше причината и да го зарежа. Наречете ме суетен, но многотията ми дойде в повече. Десетки декове, токъни и механики, които правят играта тегава и дълга. Да, Eldritch Horror пооправя някои проблеми, но вече тръпката от едни и същи плакатни носове е изчезнала и никакви козметични и пластични намеси не биха я оправили.
Последните две години се намираме в зоната на елегантните и достъпни игри. Хората все повече предпочитат всичко да е чисто, ясно, гладко и хомогенно. Shadows Over Westminster е наясно с това. След като гледах клипчета за нея си казвах – „А, те сигурно отгоре-отгоре разказват правилата“. След това прочетох правилата и си казах: „Ъ? Това ли е всичко?“. След като изиграх една игра си казах: „Ооооо…“
В Shadows Over Westminster…
Темата е всичко
Дори статиите в тези вестници са различни!
Най-много труд в играта определено е хвърлен върху темата, историята и флейвър текстовете. Ако сте хорър фенове и обичате катострофичните сюжети, това е точната игра за колекцията ви.
В SOW играчите са агенти на тайни общества – Илюминати, Набюдатели, Тамплиери и Аутсайдери. Лондон е ударен от сериозен Kатаклизъм, който застрашава светa от унищожение. Катаклизмът се определя на случаен прнцип, а играта пристига смного на брой. Всички са религиозни, митологични или дори художествени версии за края на света. От Четирите конника, през Рагнарок, до Ктулу и нещо като зомбита. Има шанс дори и едно от вашите тайни общества да бъде Катаклизма. В този случай играта се превръща в един срещу всички.
Всяко общество има подробна предистория, всеки персонаж има предистория. Самата игра има предистория. Почти всички карти имат… някаква история. С други думи, вие не купувате само игра, купувате си сериозна литература.
Ако искате и за самата игра малко да дръпна две приказки,а? Ако трябва да я определя механично, бих се доближил до дек билдър с поставяне на работници. Не е съвсем точно, но като се има предвид, че в играта има горе долу три цяло и пет механики, ще ме извините.
В средата на масата се поставя дъска с няколко локации. Една от локациите ви е вашата база, друга е за Катаклизма (който не се знае точно какъв е в началото), а останалите са за купуване на предмети и решаване на проблеми (Disturbance).
В играта има два ресурса – изследване и знание. Знанието се ползва за купуване на артефакти (и някои други по-специфични неща), а изследването за решаването на проблеми из Лондон, както и за справянето с големия гад.
Базовите карти (а и почти всички останали) се ползват единствено за символа в единия край. Всичко останало е флейвър. По време на вашия ход се движите до локация и извършвате действието й – или да изследвате (справяне с проблеми), или да купувате, или да използвате знанието от изследването, за да подобрите умения.
Само малка част от Катаклизмите.
Когато изследвате, отивате на дадена локация и обръщате карта с проблем. Върху тази карта ще открите безкрайно дълъг флейвър текст и цифра. Това е броят на изследване, който трябва да достигнете с картите от ръката ви. Ако не можете да го направите този ход, не е проблем. Картите си ги оставете пред вас и следващия път ще довършите. Въпросът е, че ако оставате на такива места, хората ви забелязват и получавате карта „уязвимост“, която абсолютно нищо не прави, но ви пълни тестето.
В края на хода си изхвърляте неизползваните карти, допълвате до съответния максимум и ако искате запазвате една карта. Можете винаги да имате до една запазена карта.
В процес на играта ще се сдобивате с умения от артефакти, както и специфични карти за вашето тайно общество. Всеки агент има умение. Едно, което може да го ползва когато си иска и друго, което се отключва при определено условие.
След като откриете Катаклизма, можете да посетите локацията му и просто да съберете нужното количество изследване, за да го победите. Разбира се, всеки Катаклизъм си има разни умения, които, както се досещате, не са приятни.
Звучи лесно? Ами… ето врътката. В началото на всеки ход се тегли карта, която или ви вкарва онази кофти карта „Уязвимост“ в тестето или показва коя от локациите на дъската потъва в тъмнина. Когато някоя локация изцяло потъне, Катаклизмът набира сила. Когато събере достатъчно сила всичко свършва.
Играта е бърза, лесна за научаване и сравнително лека. Не е особено трудна за побеждаване, но това зависи и от комбинацията карти, които си натрупате в тестето. Като всеки стабилен декбилдър, започва бавно и към края вече имате мощни карти, които се комбинират една друга по вълнуващ начин. Различното от другите декбилдъри е, че гърбовете на различните по вид карти са различни. Тоест, когато стане време за теглене (или някое умение ви позволява) вие виждате най-горната от тестето си. Не е кой знае колко грандиозно нещо, но добавя още една малка дълбочина към стратегията ви.
Открихме един проблем. Картите „Уязвимост“ се оказаха крайно недостатъчни и не намерихме в книжката какво да правим, когато вече няма такива в играта, а ние трябва да теглим. Предполагам, че това може и да е ситуационен опит, защото тези карти по принцип могат да се чистят. Просто ние не го правихме, защото един от героите ни можеше да ги ползва за полезни цели.
Заключение
Shadows Over Westminster е бърза и гладка игра. Геймплеят е неангажиращ и изчистен. Всъщност, всичко е изчистено. Дори дизайнът по борда и картите. Всичко изглежда някак си… гъзарско.
На масата имате дъска и фигурки, които обикалят по нея, но не се залъгвайте. Деветдесет процента от играта е концентрирана в строенето на тестетата и уменията на картите. Това е класически декбилдър с няколко малки, но хитри добавки. Фактът, че виждате вида карта, която ще изтеглите освежава иначе преизползвания жанр.
Картите не са особено разнообразни, а повечето от тях се ползват единствено за символа им в единия край. Въпреки това останах изненадан колко много комбинации и възможности имахме дори само с 4-5 уникални умения.
SOW е кооперативна, но има мнооого малък шанс единият от вас да се окаже предател. Това не усложнява геймплея, просто този човек вече ще има малко по-различна цел. Тази механика прилича малко на предалската механика от Dead of Winter, защото предателят няма как да изпълни целта си, ако Катаклизмът се случи твърде рано. Разликата е, че тук този предател, не знае, че е предател преди да се обърне самият Катаклизъм.
Илюстрациите и компонентите са чудесни, играта има привлекателен вид и би могла да мине и за семейна игра, въпреки темата си. Със сигурност това е игра, която лесно можете да обясните на нови хора.
Мисля си, че би могла да се обясни дори по-лесно от Доминиън.
С други думи, да, това Е добра игра. Това Е отлична игра дори, но трябва да я приемете за това, което е. Лека, неангажираща и бърза игра, която не виждам как може да ви бъде основното ястие за вечерта.
ПЛЮСОВЕ:
- Елегантен и гелосан геймплей
- Минималистични, но чудесни компоненти
- Подходяща за семейна , въпреки темата си
- Огромно количество литература
МИНУСИ:
- Няма особена дълбочина
- Няма особено разнообразие в картите
- Сравнително лесна… което за някои може ида е плюс
- Твърде малко карти „Уязвимост“
Сайтът на играта е добре поддържан и ще откриете още повече информация, отколкото моите неясни обяснения:
Източник на повечето снимки: Boardgamegeek.com
