Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
- Serial Killer – за добронамерени психопати - май 23, 2019
- Escape the Nightmare – кой казва, че кошмарите не могат да бъдат забавни? - ноември 15, 2016
- Ninja Dojo Fight! – игра с опасни оръжия и… супи - март 2, 2016
Хората, които ме познават, знаят, че обожавам социални игри – особено такива с блъфиране и манипулиране на другарчетата, като The Resistance например. Точно затова нямах търпение да изпробвам и Serial Killer. Дали е достатъчно забавна и предлага ли дълбочина и преиграваемост? Спокойно де, ей сега ще разберем.
Представям Ви Serial Killer – играта, в която безмилостно избивате приятелите си!
„Ама, Ники, аз харесвам приятелите си!“
И герите в A Game of Thrones сигурно харесвате, но повечето измряха. Все пак както е казал един много по-мъдър от мен човек, има две сигурни неща в живота – смърт и данъци. #позитивизъм
Основни Характеристики
Serial Killer е бърза социална парти игра в реално време за 5-50 психопати. Както в повечето подобни игри, борбата се води между два отбора – този на убийците и този на мирните граждани и полицията. Правилата са изключително прости, но доста странни. Това поражда много въпроси при разясняването им, което отнема около 5 минути, а самото изиграване – 5 до 20 минути.
Компоненти и Илюстрации
Играта се състои само от карти, които определят ролята Ви в разиграващия се сценарий. Илюстрациите не са нищо особено – черни силуети на сив фон. Не съм човек, който би играл глупава игра само защото е красива, но въпреки това не ми допада, когато създателите не се стараят да направят играта визуално приятна. И все пак, минималистичният, черно-сив външен вид пасва на “убийствената” тематика.
Тематика и История
Serial Killer е изключително постна откъм тематика, а в книжката с правила има само един абзац, който опитва да те “вкара във филма”, което доста ме разочарова. Дори не си заслужава да разказвам какво пише в него. Когато тематиката е толкова семпла според мен е добре да има повече история, която да придаде дълбочина на света, в който те потапя играта. В противен случай играта се усеща още по-суха и незавладяваща. А всъщност идеята на играта е да бъде забавна, което все пак се получава с правилната компания.
Правила и Геймплей
Обясняването на правилата на Serial Killer ми напомня на страхотната игра The Mind, която излезе съвсем скоро. И двете игри могат да бъдат обяснени с по едно изречение, но то звучи толкова абсурдно, че след това възникват ужасно много въпроси. Ще трябва да направите много разяснения, за да премахнете безкрайно обърканите физиономии на Вашите приятели.
В Serial Killer няма други компоненти освен картите, които определят ролята и отбора на играчите. Поради тази причина, за да могат убийците да “очистят” някого, те трябва да го сръчкат в ребрата, да му намигнат, да го погледнат лошо, да му направят муцка или каквото решат, че би накарало жертвата “да се почувства умряла”. Полицаите пък трябва да бъдат бдителни и да забелязват тези жалки опити за убийство, за да могат да заловят злосторниците. Не се шегувам, това е всичко. Е, има няколко малко по-интересни роли като експлодиращия, който размазва мозъците на съседите си по стената, ако бъде убит, което вкарва малко повече непредсказуемост и забава в тази игра на котка и мишка. Разбира се винаги можете и да блъфирате и да манипулирате останалите, но семплият геймплей не дава много възможности за това – което би се харесало на много играчи, които не си падат по прекомерното лъжене в игрите.
Заключение
Като всяка социална игра, Serial Killer има потенциал да бъде изключително забавна в правилната компания. Играчите трябва да могат сами “да се вкарат във филма” и да създадат подходяща атмосфера. Но ако това липсва, играта става изключително еднообразна и постна. Непривлекателните компоненти и липсата на интересна тематика също не помагат. Играта има и още потенциал, който според мен не е реализиран. С още 1-2 прости механизми и още различни роли би могла да бъде доста добра, без да се усложнява излишно или да става по-скъпа за изработка.
И все пак бих казал, че Serial Killer е нелош гейтуей филър и е подходяща за големи семейства с много деца, баби, и пухкави чичовци, които не знаят що е то настолна игра и не биха се справили с нещо по-сложно от Dixit. Точно затова ще задържа играта в колекцията си в Mulligan Rakovski – втория ни клуб за игри, който отвори преди месец на ул. Георги С. Раковски 111 (срам ме е да се саморекламирам, но се налага :)).
Плюсове:
- Подходяща за големи групи хора
- Бързо научаване
- Разтоварващ геймплей
- Подходяща за деца
Минуси:
- Ниска преиграваемост
- Нужда от подходяща компания за да бъде интересно
- Непривлекателна визия
