четвъртък, март 28, 2024
Заглавна страница » Настолни игри » Scape – приятна блъф игра с неприятен арт
Scape – приятна блъф игра с неприятен арт

Scape – приятна блъф игра с неприятен арт

Много игри от настолните се опитват да впечатлят не само с красотата на компонентите и гениалността на механиките си, но и с невероятна достоверност на събитията в играта. Всички съвременни исторически военни игри включват доста детайлна информация за битки, армии и събития по време на отминалите войни, като в някои случай тези подробности доста удължават играта и я усложняват до краен предел. Някои от компаниите като GMT наблягат на тези детайли и въпреки досадата от многото изключения в правилата, които този подход налага, всяка изиграна игра се запомня с месеци, даже години!

Какво представлява SCAPE

Играта, за която ще говорим днес се опитва да ни въвлече в действие по време на Втората световна война, като се стреми да го направи по възможно най-индиректен начин. SCAPE, както я е наименовал дизайнерът Франсиско Аредондо, е малка картова игра за малки и големи игрални групи с блъф механизъм и нестандартен подход. Като казвам малка, наистина е така – спокойно ще успеете да съберете играта в джоба на панталона си (ако джобът е празен, разбира се). Колкото до големите групи, играта е за 3-14 души, което значи, че доста голяма група от хора ще могат да се включат в това състезание по надхитряне от световна величина.
Тъй като започнахме от кутията и размера на играта, мисля че е редно да продължим с разглеждането на

Компонентите

Играта представлява малка кутийка с карти и малки правила, това е всичко. Картите са с ненатрапчив арт, доста семпъл по мое мнение, но може би това е заради този стремеж към историческа коректност, за който споменах по-горе. С две думи – нищо особено. Предполагам, че целта на GDM Games е всичко да е възможно най-простичко и преносимо (изглежда така и от другите техни игри, които имах възможността да видя). Дали това решение води до добър краен резултат обаче, ще ви споделя на края на статията.

Правилата

В основата си играта е доста простичка. Разделени сте, условно казано, на два отбора – американци и британци, като има и трета, изолирана формация – SS агентите. По време на играта се редувате да играете карти, които имат две функции – за строене на тунел за бягство или за специални умения. Главната цел – строите тунел от карти, като се надявате точно вашия отбор да излезе от военния затвор и, разбира се, да няма знак на SS агент в тунела. Когато тунелът бъде построен идва краят на играта и се обръщат най-горните карти за да се види кой печели. Ако всичко се случи точно както сте го очаквали (няма SS агент и вие имате повече знаци от противниковия отбор, или пък сте SS агент и има ваш знак в тунела), браво – успели сте да измамите повече от половината играчи на масата. Ако обаче не сте SS агент и не успеете да построите тунела или има поне един SS знак вътре, значи шпионинът е излязъл от затвора заедно с вас и предавайки ви, печели сам играта. При липса на шпионски знак в тунела, сравнявате гласовете и гледате кой отбор печели с повече гласове от другия.
Както виждате, правилата са доста елементарни. Простотата на правилата обаче съвсем не се отнася автоматично и за геймплея, поради това там има някои важни неща за отбелязване.

Геймплей

След няколко изигравания на играта, впечатленията ми са по-скоро добри. Казвам по-скоро, защото играта според мен е на ръба на определението ми за прекалено хаотична игра. При нас това не се случи, но виждам много възможности за поява на такъв момент – действията, тунела и разбира се, самите играчи. От друга страна, точно този разчупен вид блъфиране, който води до хаос (слагане на карти за строене на тунела или използването им за действия) прави играта много необичаен тип блъф игра. Определено не е особено интересна с малко на брой играчи, но с 8-9 човека вече става истински купон! В големи групи става много трудно да познаеш кой какъв е, за какво се бори и защо слага на определени места. На два пъти дори цяла игра играех срещу един играч и накрая се оказа, че сме съотборници!

Това, с което ме впечатли SCAPE беше интересният блъф елемент. Мога да играя карта със своя символ в тунела, мога да я играя за действие и така по един хитър начин да подлъжа другите за това на чия страна съм, а може въобще да нямам карта с нужния ми символ. Възможностите за блъф са няколко и за разлика от други блъф игри, тези възможности се променят по време на хода на играта (защото теглите карти след всеки ход), като в същото време не се усещат като нещо затормозяващо и „утежняващо“ играта.
Сега да кажа малко и за другата страна на нещата. Има нещо, които не ми хареса хич. То, за съжаление, е свързано точно с този прехвален от мен блъф елемент. На няколко пъти ми се случи да не знам нищо за никого, ама абсолютно нищо за никого около мен. Причината за това е прекалено слаб механизъм за разкриване на самоличността на другите играчи. Има няколко карти с действие, което дава да видиш ролята на друг играч, но при повече хора винаги ще има човек, който няма да разбере нищо от случващото се, защото тези карти са малко и няма да има за всички. Другият начин да „разбереш“ кой какъв е е не по-малко сложен. Трябва да провериш тунела, да запомниш кой е слагал там и да си сигурен, че е искал да сложи заради своя знак. Дори и всичко да успееш да направиш, някои карти са с по два знака и е едно към две шанс да познаеш. Разбира се, имаш и следващи ходове, но ми се струва прекалено трудоемко и пак не е сигурно, че накрая ще знаеш истината.

Заключение

SCAPE е една от най-нестандартните блъф игри, които съм играл.Това не я прави по-добра от другите, разбира се, но подкрепям с две ръце избора на блъф механиките и решението за търсене на по-нестандартни идеи при блъф игрите. Според мен ще е интересна за феновете на блъфа, както и за нови играчи в хобито, защото играта е лека и се учи за по малко от две минути. Определено ще ви хвърли в „джаза“, особено в групи с повечко хора. Там си е цяла детективска загадка да разбереш кой какъв е, но точно това ѝ е чара. Въпреки непретенциозните илюстрации и някои трудности със самата игра, мисля, че SCAPE има какво да предложи и затова ще я запазя в колекцията си. Засега.

В моята класация НАЙ играта се нарежда на следните първи местa:

  • Най-интересен подход към блъф механиката
  • Най-трудна блъф игра при игра с големи групи
  • Игра с най-семпли илюстрации
  • Най-компактна игра
Facebooktwitteryoutubeinstagram

За Камен Цветанов

Казвам се Камен, програмист съм по професия и геймър по душа. През свободното си време се занимавам с най-различни занимания, преобладаващо играя футбол и свиря на китара, но напоследък настолните игри изместват всичко останало лека-полека. От една година те са ми най-силното хоби, като от известно време организирам хора за игри в Студентски град и си прекарваме весело заедно. Обичам да играя както с близки приятели и познати, така и с непознати, важното е да е весело и все пак… нека най-добрият победи!

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*

Big Box Gamers