Класическите настолни игри като „Монополи“ и „Не се сърди човече“ се радват на огромна популярност – всеки знае за тях. Това обаче не винаги влияе добре за представата на незапознатите хора за съвременните настолни игри. Когато предложиш на някой да играете настолни игри може да си представи тях и да реши, че става въпрос са детски, прости и зависими предимно от късмет. Тъй или иначе, в тях има една механика – хвърляй зар и се премести с толкова квадратчета напред по дъската колкото показва зара. Това е много лоша механика зависима изцяло от късмет и не дава никакъв избор на играчите. За щастие в модерните настолни игри почти не се използва. И все пак, понякога е вмъкната модифицирана нейна версия, която в някои случаи сработва добре.
В “Santiago de Cuba” играчите са брокери (но по-реално да се каже контрабандисти, или „тарикати“), които си набавят стоки (тръстика, тютюн, портокали, пури и ром) и ги товарят на заминаващите кораби. Целта е след отпътуването на 7-мия кораб от пристанището да имате най-много точки. Всички играчи (по неизвестна причина) пътуват заедно в една кола в кръг из градчето и играчът, който е наред ползва услугите на кубинеца, при който спре колата. Тук е „хвърляй и придвижи“ механиката, но вместо всеки да има собствена „пешка“, всички са с една. Вместо да хвърлят зар се придвижват с едно място напред или плащат толкова пари с колкото допълнително места искат да придвижат колата. Тук е една от интересните части на играта – може да искате да се придвижите повече, за да не може другия играч да използва определено място. Кубинците предоставят различни неща – ресурси, пари, точки, възможност за кражба от друг играч и закупуване на собственост върху някоя от сградите (за които ще спомена надолу).
Градчето Santiago из което весело обикаляте с вашата таратайка.
В началото на играта и при идване на нов кораб се хвърлят 5 зара, които показват какво е търсенето на различните стоки от текущия кораб. Играчът на ход избира един от тези зарове да премахне и да няма търсене на тази стока. Когато играч „стъпи“ върху пристанището има право пръв да продаде колкото има от един вид стока и да намали зара на търсенето на тази стока с толкова. След това и другите играчи имат право да продават, ако имат налична от търсените стоки като получават точки за това. Тук също е интересно да се следи коя стока да си продадеш първо, тъй като наличните стоки на играчите са скрити зад параван и е полезно да помните кой какви стоки си е набавил. Ако използваш пристанището в този ход не получаваш стоки и не активираш сграда, но пък продаваш първи и ако кораба отпътува (ако няма вече търсени стоки) избираш зара (тип стока). който не участва за следващия кораб.
Заровете показват търсенето на стоките – тютюн (зелено) и портокали (оранжево) не са желани на този кораб.
Само събирането на ресурси от кубинците и превръщането им в точки не би било толкова интересно, но тук влиза в игра втората част на хода на всеки играч, който е поставянето на „човече“ (тип worker placement) върху незаета сграда. Освен, че трябва да е свободна сградата трябва да има определен цвят цвете, което зависи от цветето на кубинеца при който е колата. Това дава допълнително материал за размисъл кой кубинец искаш да използваш, за да се комбинира добре и със сградата, която ще може да използваш след това. Всяка игра кубинците и сградите се разполагат произволно, което дава по-добра преиграваемост и разнообразие. Сградите дават различни облаги като пари, ресурси, превръщане на суровини в продукти (например тютюн в цигари), възможност да продадеш стоки предварително, да деактивираш за хода някой кубинец, да манипулираш колко точки ще се спечелят при товаренето на стоки в кораба и други. Ако имаш маркер за собственост в сградата (получен от адвоката), когато някой друг я използва получаваш точка.
„Упоритостта ще ни донесе победата.“ – Фидел Кастро
Правилата на играта се обесняват бързо и лесно, играта се харесва и на сравнително нови играчите, както и на геймъри. Продължава под 1 час, за който играта тече с високо темпо и има доста интересни решения за вземане. Интерактивността е висока като за кратка евро игра. Най-добра е с двама и с трима, което за мен е предимство тъй като са малко евро игрите, които са интересни за двама. С четирима също е забавна, но е по-хаотична, тъй като докато дойде хода ти доста неща са се променили. Темата е интересна – малко са игрите за Куба, илюстрациите са чудесни – намесен е легендарния Майкъл Мензел, компонентите са добри също и механиките се вързват добре с атмосферата. Не на последно място – може да се намери на добра цена.
Защо играта не е популярна?
Santiago de Cuba е на около 500-но място в BoardGameGeek, дизайнера не е неизвестен (Pillars of the Earth, Cuba и др.) Може би в момента, в който е излязла пазарът е бил пренаситен с леки евро игри. Обикновено повече внимание се обръща на сложните или пък на съвсем леките gateway евро игри. Фактът, че част от илюстрациите са преизползвани от играта Cuba също е предизвикал негативно влияние. Въпреки, че във всяка игра кубинците и сградите се поставят произволно по дъската все пак преиграваемостта на играта не е огромна – всеки път правите сходни неща… въпреки че, ако не я играете всяка седмица (аз например рядко играя една игра два пъти дори и в месеца а понякога и в годината) не мисля че това е проблем. Аз, а също и други автори от BigBoxGamers екипа я препоръчваме като „скрит диамант“, който макар и да не е много популярен е достатъчно интересен и забавен. Пък и може да запълни ниша във вашата колекция от настолни игри.
