сряда, ноември 20, 2019
Заглавна страница » Настолни игри » Santa Maria: American Kingdoms – разширението, което отиде твърде далеч
Santa Maria: American Kingdoms – разширението, което отиде твърде далеч

Santa Maria: American Kingdoms – разширението, което отиде твърде далеч

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Santa Maria е една от най-добрите игри с противоречива дата на издаване (тя е от 2017, но се появи тук през 2018).

Вече съм писал ревю за нея, така че ако ви скимне, можете и да го прочете.

Днес ще говоря за огромното разширение, което добавя почти толкова съдържание, колкото базовата игра. И компоненти. Компонентите не са малко.

Общо взето, разширението добавя 5 модула. Нека ги разгледаме един по един.

Какао

Какото е нов ресурс в играта, който освен, че се ползва за контрол на зара, може да се продава за висока цена на външния пазар с „shipping” действие.

Но това не е всичко, което прави модула Какао.

  • Премахват се досадните минуси на точките за мисии, както и най-безсмисленото поле за точки с монаси, на чието място се слага какао.
  • Добавят се още един вид плочки – отново тройни, но тези не са извити, а са в права линия
  • Добавят се нови пазари, където можете да продавате какао и като цяло повече неща, като отплатата е не само, че е по-голяма, но и плочката, която печелите можете да сложите където искате до борда си (с малки условия).

Специалисти

Специалистите са най-различни токъни, които се слагат над колоните от зарове. Когато си вземате зар, можете да си вземете и специалист. Специалистите дават готини бонуси и колкото повече имате от вид, толкова по-добри ще са бонусите, но за да си ги вземете трябва да си платите.

Губернатор

Всеки играч получава по един губернатор, който се движи по личния борд. Всеки път щом използвате този зар, губернаторът се движи или вертикално или хоризонтално. Той се движи само напред и надолу, като крайната му цел е долния десен ъгъл. Ако в края на играта не сте го доизбутали близо до финала, ще ви отрежат негативни точки. Ако успеете обаче, ще получите пай. Шоколадов.

Когато губернатор е върху сграда, вие не можете да я ползвате, но ако го избутате върху сграда, тя веднага се активира.

Губернаторът може да бъде гъз, но може да бъде и най-добрият ви приятел. Той може да е само една фугурка, но допринася с нова посока, в която да мислите.

Посланици

Посланиците променят основната динамика на играта. От една страна я правят по-бърза, от друга – докарват ниво на малко по-директна конфонтация, макар и пасивна… но дозата шанс се увеличава.

Ако играете с послании, премахвате едно завидно количество зарове.

В играта ще има един син и един бял зар, които работят за всички. Ако някой си вземе някой от тези зарове, тогава всички играчи изпълняват действието на съответния зар и не могат дори да го манипулират. С други думи – темата за това да бъдете „гъз“ се засилва. Ако вземете зара в правилния момент, вие можете да направите много точки, докато другите ще изгорят.

От всички модули, този ми е най-малко любимия и не мисля че бих играл с него. Точно така. Не съм играл с него. Поради причините, които казах.

Градът на маите

Това е най-големият модул в играта. И най-странният. Странността идва само от една дума. ЗАЩО?! Не разбирам напълно защо този модул съществува освен, ако причината е експериментална.

Ако играете с града на маите, един от играчите си заменя неговия личен борд с напълно различен борд, който идва със собствени компоненти и собствен уникален геймплей. Да, има нещо общо с принципите на останалите играчи, но това общо се крепи на конец. Играта с маите е толкова различна, точкуването е толкова различно, че никой дори няма да ви обръща внимание, докато си цъкате самотно в единия ъгъл. Играта и без това е почти пасиансова. С това, проблемът за това, че никой не ви следи става още по-сериозен.

Разбирам, че Vast и Root вкараха на пазара тази откачена концепция на това всеки да си играе собствена игра, но маите са върха на какаото.

Не ме разбирайте погрешно. Да играете с маите е забавно и има своите нюанси. Изисква се научаване и всяка игра ще е малко по-различна от предната, но това е още един комплект от правила, които другите играчи няма да искат да помнят.

Взаимодействието между маите и останалите е предимно фиктивно и е свързано с трака за злато. Ако маите са най-напред, тогава никой не може да взема злато. Това е готино и наистина създава сериозна борба, но това е „предимно“ частта. Казах „фиктивно“, защото има някаква странна динамика относно това как маите складират злато. Те си трупат злато, докато другите играчи крадат от там. Златото обаче не дава никакви точки на маите, а ако маите нямат злато, тогава играчите си вземат от резерва. Четох няколко пъти правилата, но не схващам цялата концепция за трупане и обиране на злато от маите. Както и да е.

Заключение

Santa Maria: American Kingdoms е почти задължителен експанжън за феновете на базовата игра. Повечето модули са отлични и винаги бих играл с тях. Губернаторът вкарва допълнителен стрес, но и възможности към играта, а какаото изглежда като естествена част, която сякаш е била в първоначалната кутия.

Специалистите са готино допълнение и няма да отнемат голяма част от вниманието ви. Единственият модул, който не харесвам са посланиците, тъй като променят цялата динамика на играта.

Градът на маите е фокусът на разширението и въпреки че асиметричната игра е оригинална и има своите вълнуващи моменти, мисля че цялостно – не помага на играта. Беше ми интересно да пoбеждавам с тях, но не мисля че бих се изключил отново от общата игра. Усещането беше, че докато приятелите ми се забавляват на футболното игрище, аз си правих замъци в пясъка. Замъците бяха уникално произведение на изкуството и постоянно крещях другите да ги отбележат, но те нито разбираха концепциите ми, нито имаха време да се занимават с мен, защото футболът, макар и позната до болка игра, е много по-забавна, защото се играе с други хора.

ПЛЮСОВЕ:

  • Какото модулът
  • Губернаторът
  • Специалистите

ПО-СКОРО МИНУСИ:

  • Градът на маите

МИНУСИ:

  • Посланиците

Можете да си вземете разширението от сайта на нашите партньори от Pikko Games.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и три деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*