неделя, септември 24, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » RoboRace – Странна смес между мозъчен тръст и хаос
RoboRace – Странна смес между мозъчен тръст и хаос

RoboRace – Странна смес между мозъчен тръст и хаос

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Сигурно не сте чували за тази игра. Това се дължи основно, заради нейният по-голям брат, който напълно я засенчи. Компанията A-Games създадоха един от хитовете на 2016 – Ave Roma. Точно заради това реших да бъда солидарен с мъника и да му дам сцената преди по-големия си и страшен батко. За съжаление, се оказа, че дребосъка все още не е готов да направи име за себе си и въпреки, че няма да го изхвърлим с развалени домати и яйца, мисля че не може да се вреди сред изключителните.

Проблемът на Robo Race не е в това, че не е нищо особено. Проблемът е… в нейните пролеми. Но.. да не избързввам.

В Robo Race играчите са роботчета, които се състезават. Май нямахте нужда от предното изречение. Както и от предното…

pic3093677_lg

Играта използва нелош„gimmick” (нещо кичозно, което прави изкуствено добро първо впечатление). Вътрешността на кутията всъщност е пистата, по която се сътезават мийпълчета (роботчетата). Казвам, че е „gimmick”, защото въпреки някои от уменията в играта, това си е чисто и просто тракер за победните точки. След като някой стигне определен брой точки (определен брой обиколки) всичко приключва.

Като концепция, играта е мой тип. Даже основната механика беше това, което ме привлече към това заглавие. RoboRace e абстрактна игра, която разчита на пространствено пъзел мислене. Ако не в друго, смея да твърдя, че ограниченият ми ум е сравнително добър в това. Този тип игри ме вълнуват и провокират. Не случайно толкова много харесах Ricochet Robots. Това са игри, в които трябва да настроиш ума си по конкретен начин. В никакъв случай не ме прави по-умен от когото и да било. Все пак губя унизително в почти всичко, което играя.

20161029_132429

И точно заради провала на тази хитра идея, съм толкова разочарован от играта. Но… пак бързам.

Играта е задвижвана от карти. Играчите използват големи квадратни карти, a всяка карта разделена на 4 части. Във всяка част има изобразено роботче в един 4 цвята в най-различни комбинации. В средата на масата се слагат 4 карти, които образуват схема от 8х8 роботчета. По време на хода си, играчите се опитват да слагат карти от ръката си върху масата по специфичен начин – трябва да закриват роботчета с еднакви роботчета от ръката си. Трябва всичко, което покривате да съответства на това, което е върху картата. Освен това, ако покривате повече от едно роботче, трябва да покриете повече от една карта.

В зависимост от това колко роботчета покриете, се движите определен брой стъпки по пистата.

По пистата пък са разхвърлени токънчета със специални умения, които събирате, ако стъпите точно върху тях. Те обаче са сравнително особено разпределени, което може и да е търсено. Така се получава, че понякога трябва да жертвате ход и да се движите бавно, за да ги оберете. При първата ми игра, аз винаги се стараех да се движа с максимална скорост, и колкото пъти да въртях около пистата, така и не се случи да попадна върху такова токънче.

Ииии тук играта започва леко да се пропуква. За игра, която разчита на мозъчната ви „мощ”, случайността разбива концепцията на „по-умния” печели. Токъните са силни и ви дават разни допълнителни действия просто ей така, но генералния проблем на играта не е дори в тях, а в мега-супер-уау-оф-дразнят-ай-стига-бе бонус действия, които всеки играч има.

Всеки има няколко токъна, които може да ползва само веднъж в играта, а ако не ги ползва получава по точка в края на играта. Йей. Точка. При положение, че всеки един може да ви изкара мнооого повече.

20161029_132426

Повечето токъни ви позволяват да изкривявате правилата за поставяне на карта в общия пространствен пъзел, което не е никаква опция. Естествено, че ще ги ползвате!  Дори само те чупят провокацията и предизвикателството на самото решаване на пъзела.

Да не говорим за двата супер счупени бонус токъна. Единият ви позволява да имате още един ход, а другият да си върнете един от използваните токъни… който в 100 процента от разумните случаи на ползване се изхвърля, за да си върнете токъна за екстра ход. По този начин вие можете да направите три хода, които ще ви изтрелят толкова напред, че докато е дошъл ред на следващия вие вече ще сте направили една пълна обиколка. Тази твърде „счупена” комбинация се използва предимно в края на играта и напълно обезсмисля останалото прекарано време в мислене и изчисляване. Играли сте 40 минути да се трудите върху пъзела и да се движите с по 2 или 4 полета, а последния ход някой прави комбото, добавя някои от специалните умения от токъните и се изстрелва с почти 30 полета! Това е безумие.

Окей, ще кажете – всеки има тези бонус токъни. Да, но ако някой има правилните карти, той може да използва конкретен момент и да накара другите да му дишат прахта. От друга страна, може другите играчи цяла игра да търсят правилните карти за целта и да си останат с пръст в устата. В случая и прах.

Нямам решение на този проблем. Защото ако не ползвате токъните, някой играч може да дръпне напред, защото умът му сече по определен начин, или пък защото му е вързало с картите, и тогава останалите няма да имат какво да направят. Според мен, най-разумното решение е „подрязване” на силата на тези токъни… с което нямам никакво намерение да се захващам.

pic3103470_lg

Заключение

RoboRace имаше отлична идея и идеалния шанс да се превърне в хит сред пространствено-пъзел тип игрите. За жалост е изхвърлила тази прекрасна възможност с добавянето на огромна доза случайност и твърде силни бонус действия.

Компонентите и хитрия „gimmick” са готини и очаквах от играта да провокира ума ми, и го прави… първите няколко хода. След това всеки играч започва да ползва умения и токъни, които тотално обезсмислят хитро замислените решения. Всичко в играта се опира до опортюнистично използване на уменията и до случайността на токъните, които теглите.

Не искам повече да хвърлям обвинения, защото идеята е добра и някой може да харесва тази странна смес от провокиращо мислене и абсолютна случайност. За мен обаче това не е само странно, но е и безсмислено. Съжалявам.

ПЛЮСОВЕ:

  • Готини компоненти и хитър „gimmick“
  • Страхотна идея за пространствен пъзел

МИНУСИ:

  • Пропиляна идея, заради твърде голямата случайност
  • Пропиляна идея, заради твърде силните бонус действия

Играта все още се открива трудно, но нищо не пречи да разгледате сайта на производителите.

A-Games

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*