Колекционирането на картички, картинки от дъвки, капачки или пощенски марки, може би е останало в миналото за повечето от нас, но това не означава, че няма сериозно количество приложения, които се опитват да пренесат тези страсти в цифровата ера, маскирани под названието игри с карти. Rival Stars Basketball се опитва да постигне точно този ефект, но го прави по един доста некадърен начин и естествено не успява.
Все пак, доколко е игра с карти? Ами има карти – всеки играч, напълно измислен и доста често с повтаряща се картинка, който имате представлява карта. Картата трупа опит по един доста притеснителен начин, поглъщайки други карти с безполезни играчи, освен това има атака и защита. На тези два показателя се базира и тактическия елемент от играта. По-елитните карти имат и специално умение от тип „Бонус защита, ако отбора губи“, или „Подобрена атака и защита в първа четвърт“. Имате пет играча, противника също има пет, дотук свършват и приликите с баскетбола, в произволен момент ще имате възможност да изберете един от вашите играчи за единоборство с някой от противниците. Всеки играч може да се използва веднъж, като нападател или защитник. Който има повече атака/защита съответно печели. В зависимост от резултата отборът ще е „под пара“ или ще се спече и ще му напълнят кошарката.
Моят отбор: Ишиаса Джонсън, Джим Сакат, Лумбаго Смит, Дани Артрито, Дюс Табан
Освен този, хм, тактически елемент, в играта има и нещо като екшън такъв. Отново в произволен момент от мача ще имате възможност да разиграете ключова ситуация с вашите играчи. Чрез провлачване на телесен крайник(или подходящ спомагателен предмет) по екрана ще трябва да подадете/откраднете/стреляте/забиете топката. Необходимо е да координирате първоначалния контакт на крайника и екрана да бъде в относителна близост до позицията на топката и посоката на провлачване да бъде в относителната посока на целта ѝ. Ако случайно не успеете, вероятно защото сте търкали нервно екрана поне 10 пъти преди играта да реагира, имате втори шанс. „Само“ за една златна паричка можете да опитате отново.
Споменавайки златните парички, то вече ви е ясно, че това са виртуалните пари, които се купуват с истински пари, или гледане на рекламни филмчета, но и от тях няма да съберете достатъчно, така че ако не плащате и не си купувате „бустери“ с карти, няма да напреднете особено в играта. Имате си и задължителната ограничена енергия, която да забавя „гринд“-енето, както в глупава фейсбук игричка. Почти всички лоши практики във freemium модела са налице. Как тогава тази глупост се изстреля толкова напред в класацията за card games на iTunes Store, за мен е мистерия. От много време смятам, че вече е крайно време производителите на игри да престанат да наричат игри, нещата които пускат в категория игри.
Приложението можете да свалите от iTunes или Play Store, но няма да ви дам линкове, за да не ви прецакам.
