събота, февруари 24, 2018
Заглавна страница » Настолни игри » Riga – Имах големи надежди, но…
Riga – Имах големи надежди, но…

Riga – Имах големи надежди, но…

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Ostia Games са малка немска компания, сравнително нова, която миналата година излезе с две, на пръв поглед невзрачни игри. Едната беше Tallinn, която имаше своите кусури, но в крайна сметка не беше лоша. Другата обаче ни удари от никъде.

Blindes Huhn, или „Слепите кокошки“ се превърна в тотален хит, който не само, че задмина почти всички големи хитове за годината, но даже се настани за постоянно в моя личен топ 20. Почти всички, с които съм играл играта са се влюбвали в нея. А съм надул главата на цял народ с тия кокошки.

Невзрачната кутия на Riga подходи по същия начин както миналогодишните издания на компанията към нас. На пръв поглед не изглежда като нещо особено, а правилата не са написани по най-добрия начин. Дори има едно доста важно правило, което колкото и да се ровим, не можахме да открием. Играхме го по предположение. Възможно е и това да е проблем само в английската версия.

Riga не е Blindes Huhn, нека това ви кажа от сега. Не можа да се надкачи тази висока топка. От друга страна, играта не е толкова незапомняща се и от Талин, въпреки че дизайнерът, иконографията и някои от идеите леко напомниха на Tallinn (Догодина предполагам чакаме и Вилнюс). Тук е моментът да споделя, че дизайнерът на играта е Щефан Рифтхаус, който нашумява с дизайна си на тежката игра Arkwright, както и на Gentes – съвсем нова игра, набираща умерен хайп.

С други думи, може никой да не е чувал и очаквал Riga, но аз имах заложени очаквания.

Вземането на сравнително неинтуитивната иконография от Tallinn, беше проблематично, но най-голямото разочарование в Riga всъщност идва от липсата на добри илюстрации.

Riga е игра, в която събираме ресурси и с тези ресурси купуваме сгради. Сградите ни дават специални умения и начини за точкуване в края на играта. 2017-та е годината на сплендороподобните игри, в които с гладки и почти никакви механики, играта става достъпна не само за кежуъл играчи, но и създава дълбочина и възможност за стратегия за геймърите.

Riga е смес между игра със създаване на двигател и събиране на комплекти. Правилата наистина са прости.

По време на хода си вие имате едно от две взможни действия:

  • Теглите карти с ресурси или карта със сграда.
  • Строите карта със сграда от ръката си, като плащате нужните ресурси

От всяка карта има по 4 копия, като всяко копие от картата се строи с различни ресурси, спрямо цвета. Основният фокус на Riga е оптимизирането на ресурсите в ръката ви. Има 4 вида ресурси, като всеки ресурс е различно ценен за различния цвят карти. Въпреки че в началото тази механика ми се стори като излишно усилие, което само утежнява, всъщност грешах. Цветовете лесно се запомнят, а мин-максването на ресурсите не е толкова сложно, колкото звучи.

Обичам игрите със създаване на двигател, както и тези за комплекти, така че Riga би трябвало да е за мен. Проблемът ми е, че играта не предоставя смели възможности за нито едно от двете неща.

Уменията са свързани основно с улесняване на купуване на нови сгради, но в повечето случаи тези умения са еднократни, което автоматично отхвърля „дигателния“ характер на играта. Относно събирането на комплекти…

В играта има два символа, около които се въртят картите – фермери и рицари (същите като в Талин). Помислих се, че е добре да се концентрирам в единия или другия вид, за да печеля точки, но всъщност…

Единственото предимство да имате повече от единия вид е ако имате карта, която ви дава пари за определени символи. Отново – картата е еднократна, но поне се среща 4 пъти, а парите в играта не са точки, а виртуална валута, която се харчи само за хода. Така че в един момент, тези символи биха ви били излишни.

Единственият начин символите да ви донесат точки е, ако имате сградата, която ви дава точки за комплект от двата символа – тоест да имате балансирано количество.

Навлязох в такава дълбочинна конкретика, защото исках да наблегна на това, че играта не е комбинативна и липсва задоволителна синергия. Тук не можете да се концентрирате в конкретна стратегия, защото просто трябва да се борите за сградите с много точки. Самите умения не са толкова вълнуващи.

Е… трябва да обърна внимание на една от сградите, единствената, която даваше наченка за задоволително събиране на комплекти.

Има сграда, от която колкото повече копия имате толкова повече точки ще получите. Само че… Вижте.

Това значи, че ако по някаква случайност успеете да съберете 3 от 4-те изобщо е играта ще получите ЦЯЛА ЕДНА ТОЧКА БОНУС! Йей. Тази сграда сама по себе си е добра, защото дава доволно количество точки, което значи че никой няма да я взема за излишното й умение, а за точки, което прави събирането на сета дори по-трудно… и безсмислено.

Добре! Ако се абстрахираме от нещата, които очаквах от Riga, не мога да нарека играта лоша. Просто тя е… твърде балансирана. И всъщност не носи лошо усещане, когато я играете, защото е доста бърза. Говорим за 30 минути. И дори бих си я запазил… ако имаше илюстрации на сгради. Оо, Рига толкова се нуждае от илюстрации! Говорих за сплендоровите игри – бързи и леки игри за половин час с пристрастяващи и динамични механики. Да, Рига е от този тип, но това, което не е взела от тях е обикновено отличната им козметика. Компаниите знаят, че щом не предлагат дълбочина на геймърите, те трябва да разчитат на визия. Тук, за съжаление, визия липсва.

Заключение

Бях твърде строг с Riga, но това е защото Ostia Games е произвела една от любимите ми игри. Riga е втората от поредицата скандинавски игри на компанията и определено е надграждане над Tallinn. Играта предлага някои оригинални механики и има заложена интуитивна концепция за динамично развиване на двигател.

За мен, този двигател е „твърде балансиран“ и уменията в играта не са достатъчно задоволителни. Не казвам, че баланса е лошо нещо, но когато той застъпва удоволствието, че си построил нещо свое и пречи на изборите ти да развиват играта в усещане за уникална стратегия, тогава играта започва да се усеща еднаква всеки път и няма да имаш желание за повтаряне.

И въпреки това, Riga е бърза и носи „умерено“ заводоление, което не мисля, че би се превърнало в „загуба на време“. Проблемът е, че не виждам с какво Riga би изместила други игри от този жанр като Splendor и Century: Spice Road, защото идеята е сходна, но визията е проблемна. Ех, ако имаше изпъкващ арт, сигурен съм че би спечелила повече геймърски сърца. Както е сега обаче, се съмнявам. Жалко…

ПЛЮСОВЕ:

  • Лесни правила
  • Интуитивен геймплей
  • Оригинални и актуални идеи

МИНУСИ:

  • Липсват качествени илюстрации
  • Липсват смели решения в уменията на сградите
  • Липсва основно правило в книжката

За повече информация – посетете сайта на производителите:

Ostia Games

 

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.