Big Box Gamers Българският портал за настолни игри
Стремя се да играя всички модерни и актуални настолни игри, но се опитвам да давам светлина основно на по-странните, по-отритнатите, по-апокрифните и тези игри, които рядко се появяват под прожекторите.
Имам дългогодишен опит като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
- Blood on the Clocktower – Събитие в социалните игри - март 27, 2023
- Страната на чудесата – Българският Dixit? - декември 14, 2022
- Tabannusi: Builders of Ur – За феновете на екселски таблици - януари 24, 2022
Още е март месец, a Tomas Lehmann изкара две игри, които трудно ще бъдат отместени от най-добрите игри на годината, поне за мен.
Sand Castle Games е съвсем нова компания, която по подобие на Plan B Games се появява с хора, събрали се от различни компании и опит зад гърба си.
Tomas Lehmann е небеизвестен дизайн, популярен най-вече с поредицата си Race For the Galaxy и Roll For the Galaxy.
По-рано тази година, на пазара се появи New Frontier, която следваше структурата на предните игри и усъвършенства до перфектност.
Res Arcana е ново животно, но почеркът на дизайнера е очебиен, ако сте играли предни негови игри. Усещането за малко компоненти – дълбока игра тук е на астрално ниво, a избирането на роли (нещо, което Том е наложил с годините) отново съществува и тук, макар и на микро ниво.
Да започнем от нещо, което обаче досега никога не е била силата на неговите игри – визуалната презентация, или както аз обичам да я наричам – козметиката.
Res Arcana пристига със страхотен органайзер, който не само, че събира всичко идеално, но е с останало място за още поне три разширения. Даже има отделение за нещо, което все още не съществува. Въпросът какво може да се сложи там все още ме държи буден през нощта!
Следващото нещо, което се забелязва от мили са фантастичните илюстрации по всяка една плочка и карта. Тук няма нито една картинка, която се повтаря, а някои от плочките са дори двустранни.
Да кажем обаче, че всичко това зависи от издателя. Нека сега видим душата на играта – нейните механики.
Res Arcana е най-минимилистичната дълбока игра, която съм срещал… може би, по принцип!
Тук не само механиките са крайно изчистени и елегантни, но дори компонентите са сведени до минимум.
Res Arcana е игра с карти, но всеки играч разполага само с 8 карти. За цялата игра. Това е. Да, освен картите всеки ход ще вземате предмети (аналогично на избирането на роли), както и ще купувате чудеса и “Places of Power”, но всичко ще се върти около вашите 8 карти.
Най-главозамайващата част в играта е, че вие знаете кои са вашите 8 карти. Ако използвате драфт за избирането им (И трябва!), то вие сами сте си ги избрали.
След като сте си избрали картите, вие разбърквате това малко тесте и теглите 3 карти. В края на целия рунд, вие теглите само 1! До момента, в който играта свърши, вие може дори да не сте си изтеглили всички 8 карти.
Причината играта да работи с толкова малко се крие в дълбочината на всяка една карта.
Res Arcana е икономическа игра за конвертиране на ресурси. Тук има пет ресурса, които ще манипулирате с картите си, за да купувате карти с монументи, които дават директни точки (и малки умения) или плочки с „Places of Power”, които биха могли да ви дадат най-голямата част от точките, ако спазите условията на всяка една от тях.
Целта ви е да стигнете до 10 точки. В края на рунда, в който някой е достигнал тази цел се гледа кой има най-много точици.
Res Arcana е игра за изграждане на двигател чрез строене на табло пред вас с класическa „tap – untap” врътка. Това значи, че всяка карта, която слагате пред вас има едно умение, а в повечето случаи и повече от едно. Почти всички умения ви дават по един или друг начин ресурс, ако завъртите картата (тапнете). Тази карта не може да се използва втори път този рунд, освен ако нямате нещо, което я вдига, или в някои случаи я използвате за защита (след малко за това). Някои карти, дори не ви изисква да ги завъртате. Тях можете да ги ползвате постоянно, стига да имате съответните ресурси.
Всяка карта има и цена, която се плаща със същите тези ресурси, които повечето карти ви дават. Трябва да си платите, за да я сложите пред вас – в личното ви табло.
Ако обичате комбинативните игри, вече се досещате, че за да сте успешни в тази игра, трябва да сте си избрали перфектно комбиниращи се една с друга 8 карти. Така че варианта, в който вие просто на случаен принцип си вземате тестето е абсурден – дори и за първата ви игра. Не. Тук трябва да го играете геймър и да задвижите мозъка си, защото Res Arcana ще ви премаже преди да сте казали „Ама чакай, аз още нямам една точка, а вие сте с по осем“.
Res Arcana развива опасна динамика. Първите няколко рунда вие вероятно няма да сте боднали и една скромна точица. В този момент всички около масата ще започнат да мрънкат и да си викат: „Баси, тази игра ще продължи два часа“. Да, ама не. Ако сте си планирали добре нещата, в един ход можете да направите и 6-7 точки, понякога и повече. Тоест, тук не печелите точките една по една. Тук вие правите двигател, който в един момент ще избухне и ще ви изстреля на финиша.
Всяка карта е уникална и символите може да ви стреснат в началото, но бързо ще свикнете с тях. В Res Arcana има няколко карти, които атакуват другите играчи, но аз не ги откривам за кой знае колко страшни, защото първо – има много начини да се предпазите и второ – повечето неща, което тези атаки правят е да ви унищожат някой друг ресурс. Понякога е кофти, но не е нещо, заради което да се наврете в ъгъла и да ревете (кхъ…Rahdo…кхъ).
Заключение
Res Arcana е елегантна геймърска игра, която с малко правила успява да ви грабне вниманието на мозъчните клетки и да го задържи от началото до края. Това е ангажираща състезателна игра, в която всяка грешка може и да не ви дърпа назад, но дава възможност на останалите да тичат напред. Има едно нещо, което може да ви унищожи удоволствието и това е лошия избор на 8 карти от началото на играта. Ако си изберете неправилно комбинирани и неконцентрирани в конкретна стратегия карти, се застрелвате в слабините още преди да сте започнали игра. Вярно е, това превръща първата ви игра в разузнавателна, но геймплеят е около 40 минути, което значи, че мъката ви няма да е огромна. Гарантирам ви обаче, че ако знаете какво правите, удоволствието от шофирането на идеално смазана машина е извънземно допаминично!
Като казвам това, трябва да внимавате за едно нещо = да, механиките са гладки и илюстрациите удивителни… но темата е толкова ангаживаща, колкото и беленето на краставици. Има някаква алхимия, някакво фентъзи и тук-там дракони, но като цяло в нито един момент няма да влезете в нещо като история. Ако решите да зачоплите, всъщност умението на картата отговаря тематично на заглавието й, но цялостната игра ще сте толкова концентрирани в „Тап-ънтап“ и конвертиране, че няма да си отместите погледа от иконките на уменията. Демек, тема-йок.
ПЛЮСОВЕ:
- Фантастични илюстрации
- Елегантни правила
- Дълбок геймплей
- Малко компоненти – огромно разнообразие
- Идеален органайзер
МИНУСИ:
- Темата я няма никаква
- Ако сте си избрали лоша стартова комбинация, играта ви ще се превърне в мъка
- Какво ще има тук?!?!
