Всеки вид игра има някакви действащи механизми зад всичките си компоненти – някакъв вид заложена идея за работата на играта като цяло. В света на настолните игри това наричаме механики и днес всеки от нас ще сподели коя механика го е впечатлила най-много, препоръчвайки я на всички минали, настоящи и бъдещи бордгеймъри.
Ето и нашите препоръки:
Story Telling (разказване на истории)
По професия и образование съм сценарист, което е свързано с разказване на истории. Още преди това обаче, от малък се занимавам с писане и измисляне на всякакви глупости, така че знам, че в това ми е спешъл силата (за разлика от всички други области, където съм пън). Като изключим художествените ми изцепки, опитът ми с игрите, свързани с разказване на истории започва с писане на няколко книги-игри (неиздадени) като малък, а по-късно и играене на D&D и Ендивал. След това дори написах една огромна ролева игра, която може би не беше най-успешната откъм механика, но си харесвах историите вътре (отново неиздадена). Последно време излизат все повече игри с разказване на истории и те доста ме привличат, особено ако са в чистия си вид. Любимите ми са Co-Mix и Once Upon a Time. Няма да разказвам подробно за тях, можете да кликнете на бутоните и да прегледате ревютата. Ще чийтна и ще добавя едно малко разделение към игрите с разказване на истории и ще спомена за нещо, което по принцип не е механика Story telling, но косвено има нещо общо. Това са игрите, които разказват истории без да са story telling игри. Ние написахме вече такива препоръки преди време, така че можете да кликнете и на този бутон. Като цяло, темата и историята в игрите винаги са ме привличали на първо място преди механиките, ако и вие сте така, проверете игрите, които ви препоръчвам!
Co-Mix ревю Once Upon a Time ревю Игри, които разказват истории
Modular Board (Модулна дъска)
След дебат със себе си, стигнах до извода, че много ми харесва, когато дадена игра е представител на механиката Modular Board или „Модулна Дъска“ (игрално поле). Естествено, не можем да изградим игра използвайки само тази механиката. В повечето случаи, тези механика допълва играта, като й придава огромно количество преиграваемост, защото всеки път игралното поле е различно. Този вид механика можем да намерим при игрите базирани на сценарии или тези, които използват някакъв модел за изграждане на игралното поле. Ярки примери за представители на тази механика са Descent (първото и второто издание), настолните игри по D&D (Castle Ravenloft и т.н.), Super Fantasy: Ugly Snouts Attack, Memoir ’44 и други.
Защо ми харесва тази механика и ви я препоръчвам? Игрите, които я реализират са обикновено с голям фактор на преиграваемост и това, което може би най-много ми допада – този тип механика позволява на играчите да създават съдържание. Примерно, за Descent и Super Fantasy – играчите могат да създават свои сценарии, а в Memoir ’44 – бойни полета и т.н. Примерите са много. 🙂
Descent: Journeys in the Dark ревю Castle Ravenloft ревю Memoir ’44 ревю
Кооперативност
Кооперативният елемент е един от най-спорните в обществото на бордовите игри и това съвсем не е случайно. В много игри присъства този елемент, дали директно заложен като цел на играта или като странична механика за разнообразяване на самата игра. При наличието на игри като Pandemic и Eldritch Horror няма как да не кажем за кооперирането, че е в основата на геймплея и по-скоро е нещо необходимо за играта да остави необходимото усещане за екипна работа. Няма нищо по-приятно от това да решавате заедно проблеми, да си давате градивни (понякога не толкова) съвети и да се обедините в един отбор по време на игра, а дори и след нея.
Проблема с тази механика (и причина за това някои хора да не харесват кооперативните игри) идва обаче в момента, в който съберете играчи без опит и играчи с опит в дадена игра. Не е тайна, че във всяка кооперативна игра има оптимален начин всеки да изиграе хора си имайки предвид ситуацията в момента и наличните си действия. В това, разбира се, няма нищо лошо, но когато съберете човек с опит в играта и хора без опит, в повечето случаи или той казва на всички какво да правят, за да изиграят оптимално хода си (алфа играч), или пък се ядосва през цялото време за неоптимизираните ходове на другите и това, че в повечето случаи играта не прощава такива пропуски.
Препоръчвам кооперативната механика на всички, защото ако сте с добра нагласа, тя е почти сигурен начин да седнете спокойно с група хора, да изиграете една игра, знаейки че печелите заедно и губите заедно. Много добър вариант е за тийм билдинг или игра със семейство и приятели, като внася нужно разнообразие в света на бордовите игри.
Variable Player Powers (Различни умения на играчите)
Механиките в настолните игри могат да бъдат разглеждани по най-различни начини и попадат в най-различни категории. За да напиша тази статия отворих различните игри, които имам в boardgamegeek.com и погледнах в категорията “Mechanics” коя е тази, която най-често фигурира в тях. Не се изненадах да видя, че това е тъй наречената Variable Player Powers или „Различни умения на играчите“. Зад това мистично заглавие се крие една проста концепция – различните играчи имат различни умения на героите/расите/цивилизациите си. Например, в Sentinels of the Multiverse всеки герой е различен и стилът ти на игра ще се промени в зависимост от героя, който си избереш. В BattleCON е същото – всяко човече е различно и начинът ви на игра ще се определя от това кого сте си избрали. За сравнение да вземем шаха например – там двете страни са идеално симетрични и няма голямо значение дали играеш с белите или черните – едни и същи тактики ще са ти полезни. Monopoly също е пример за игра, която няма елемент на различни умения за играчите – няма значение коя фигурка си избереш, винаги ще играеш по един и същ начин.
Една забележка – когато тази механика е налична, винаги трябва да се внимава с баланса в играта. При симетричните игри, колкото и да е по-силно едно нещо от друго, всички имат равен достъп до него, но когато имаме различни умения, единици и технологии е важно да сме сигурни, че въпреки различията си, отражението им върху играта е сравнимо по мащаб.
Аз обичам разнообразието и затова за мен тази механика е много важна. Ако погледнете ревютата ми на Clash of Cultures и експанжъна му Civilizations ще видите, че за мен играта става по-добра след него, защото той я превръща от симетрична игра в такава с различни умения на играчите.
Tile-Placement (поставяне на плочки)
Механиките в настолните игри, а и не само, е това което ги спасява, ако тематиката им е слаба, зле реализирана или липсва. Често дори механиките са това, което продължава да ви кара да играете отново и отново.
Tile-placement или „поставяне на плочки“ представлява изтегляне на една плочка, на която има стая, поляна, път, част от замък и какво ли не. След като я изтеглите я поставяте, така че тя да стане част от останалите вече изиграни от другите играчи. Два примера за игри използващи много тази механика са Carcassonne и Betrayal at house on the hill.
Поставянето на плочки ми се утвърди като любима механика, защото гарантира разнообразие при всяко преиграване, кара ви да мислите и никога не знаете какво ще ви се случи. Също така има нещо много забавно в това да гледате как полето за игра всеки път приема различна и уникална форма, което бие дори modular board. (=P)
Betrayal at the House on the Hill ревю Carcassonne ревю
Това бяха нашите предложения за механики в настолните игри, ако вие искате да ни помогнете, можете също да напишете вашите предложения в коментарите. Също така, не забравяйте да гласувате в анкетата вдясно на екрана – какво да ви препоръчаме другата седмица! Ако ви е харесала тази статия и като цяло нашия сайт, моля да ни подкрепите! А ние ще ви благодарим с подарък – игра! Дарение за сайта
Източник на снимките: Boardgamegeek.com
