събота, октомври 21, 2017
Заглавна страница » Настолни игри » Raise Your Goblets – Какво е да си на сватбата на Джофри
Raise Your Goblets – Какво е да си на сватбата на Джофри

Raise Your Goblets – Какво е да си на сватбата на Джофри

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри.Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца.От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.
Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Latest posts by Деян Георгиев 'BigBoxGamer' (see all)

Всички знаем, че Веско Маринов е ранима душа. Всички знаем как ни дави в сълзите на подмишниците си с болезнените си излияния в песните, потопени в чаши червено вино.

Тери Пратчет казва, че идеите хвърчат във въздуха и случайно могат да шибнат както гениален ум, вече удостоен с нобелова награда, така и най-куцото „специално“ пиле. Въпросът е какво правиш след това.

Е, представете си паралелна вселена, в която тамошният Веско Маринов за щастие не е певец, а гейм дизайнер (знам, знам, гледам твърде много „The Flash“). Представете си как в тази вселена идеята за Cash and Guns е подминала Людовик Маубланк и се е лепнала за челото на Веско като двулевка на весково концертно изпълнение, изнесено на сливенския битак в ранните му години.

Въпреки, че Raise Your Goblets и Cash and Guns са съвсем различни като механики, усещането, което носят е подобно. Започва се с фаза на подготовка и се стига до фаза на Стрелба/Наздравица, след която се метат трупове от земята.

Всъщност, темата в Raise Your Goblets се базира на класически благороднически „вечеринки“ по времето на ренесанса, когато всички са смърдяли на непрани гащи и са носели перуки да прикриват бълхите си, и вместо да впрегнат усилия в нещо градивно, като например да си изградят отходен канал, хората са си се тровели един друг като за „добър ден – довиждане.“

Всъщност, за да бъдем актуални и за да влезете още по-добре в темата, си представете, че сте на сватба в Игра на тронове и всички сте Джофревци.

Играта пристига с големи пластмасови чаши, много кристалчета и още повече карти с роли. Ролите дават специални умения и бях силно разочарован, че въпреки огромното количество, предполагащо безкрайно разнообразие, всъщност тези умения не бяха особено вълнуващи.

Кристалчетата са три вида в три цвята – вино, отрова и антиотрова. По време на играта, всеки ще слага тайно от всеки вид във всяка чаша, ще върти чашите, ще ги размества и ще прави всякакви други дивотии, които умението ще му позволява, докато някой не реши да каже „Наздраве“ и тогава всеки пие гняста, която е в чашата пред него… и вероятно ще умре.

Всеки играч има параванче, зад което крие своите кристалчета. По време на хода си има две действия, които му позволяват да манипулира чашите и основно да се гъбарка с противниците си, които си мислят, че той блъфира и двойно блъфира и ги мамоти с някакви погледи, докато пича просто си налива вино. На сватба е, пие му се, слуша сръбска музика, защото нали помните – Веско Маринов в този свят не е певец. Да, точно така. Вземете си 10 секунди почивка в мечти за един такъв свят.

След като някой вдигне наздравица, всички изсипват съдържанието на чашите, надявам се на масата, не в устите си. Който има повече отрова – гът. Който има повече антиотрова – йей. А който има най-много вино, печели точки.

Да. Печели се с точки. Играе се в три рунда. Всеки рунд, играчите получават цел, която се стремят да отровят и получават бонус точки, ако освен, че са успели, и те са останали живи. А това е трудна работа, нека ви кажа. В играта има доста повече отрова, отколкото антиотрова. За да останат живи повече от един-двама на масата, определено някой от вас е доста мразен, че да му бъде изсипана толкова лилав „удушвач“. Да, чел съм Игра на Тронове. Не, това не го помних, проверих в Гугъл.

Raise Your Goblets свършва за около 20-30 минути и всичко минава леко и хаотично без никакво напрежение и всъщност, с доста тематични прехвърляния.

Играта е наистина хаотична, това трябва да го имате впонавпредвид. Колкото и да следите кой какво прави, вие никога не знаете какво точно са пуснали в чашата ви опонентите. Да, като действие, имате право да погледнете в чашата пред себе си, но в повечето случаи това е изпусната възможност за нещо по-полезно. Да не говорим, че всички чаши започват с по един случайно избран кристал преди изобщо да се почне с манипулирането.

В някои моменти, играта ми заприлича на една не много обичана от мен друга игра – Mascarade. Дори и темата е подобна. И в двете игри има синдрома – ако играете с твърде много хора, геймплеят е хаотичен, а ако играете с твърде малко, всичко може да се сведе до мини „мемори“ битка. За щастие, в Raise Your Goblets винаги има случаен елемент, който поне малко бори аналитичната част.

С други думи, ако питате мен, а не ви питам дали ме питате, Raise Your Goblets е малко по-смислена, ако играете с 4 човека и пълен хаос, ако играете с 5 и 6. От друга страна, не виждам нищо лошо в хаоса, защото все пак това се котира за парти игра. Просто не разчитайте да „надвивате“ опонентите си и да ги надхитрявате с блъф. Блъф има, така е, но в повечето случаи, дали слагате в чашата отрова или антиотрова не е от такова значение, защото след ход или два, тази чаша няма да е на същото място, а почти всеки на масата може да я мести, така че докато дойде вашия ход, вие не може да направите кой знае колко, за да повлияете на цялостното положение.

В играта има и допълнителни начини на игра, като един засилва мемо елемента (което я превръща баш в Mascarade), а друг вкарва отборен вариант за игра от 7 играча нагоре. Честно казано, отборният вариант изглежда доста забавен, но аз нямам толкова приятели, а и без това вече привършвам парите, с които подкупвам случайни хора от улицата да ми идват на гости и да ми се смеят на тъпите смешки…

Заключение

Raise Your Goblets е парти игра и изпълнява идеално функцията си. Създава парти усещане. Защото трудно можете да „играете“ тази игра. Хаосът е твърде голям, дори и в най-геймърския й вариант. Решения има, интересни ходове има, блъф също има, но в края на краищата, случайността надделява и крайния резултат ще бъде изненада и за най-дълбоките ви планове.

Ако знаете какво да очаквате от играта обаче и подходите към нея с това, което е – мисля, че ще бъде чудесен филър за геймърска вечер или пък дори игра в негеймърска вечер, а просто на обикновено събиране (какво пък ще да е това…). Всеки може да схване правилата, всеки може да влезе в темата, всеки може да се забавлява, особено срещу определена сума. У нас е винаги забавно! Пишете ми за повече подробности на лично съобщение за адреса и за да оставите IBAN-a си…

ПЛЮСОВЕ:

  • Страхотни компоненти
  • Бърз геймплей
  • Оригинално изпълнена тема
  • Хаос

МИНУСИ:

  • Хаосът може да е твърде голям
  • Ролите не са толкова интересни
  • Веско Маринов пее

Това са Horrible Games, така че очаквайте играта да бъде масова. До този паметен миг обаче си налейте чаша червено вино, изперете си ризите, счупете диск на бат Весо, и кликнете на бутона.

Horrible Games

Магазинът, в който се тества.

За Деян Георгиев 'BigBoxGamer'

Деян Георгиев 'BigBoxGamer'
Името ми е Деян. Считам се за вярващ християнин и като такъв очевидно държа на някаква ценностна система, но освен това и на хората. Хората, според мен са центъра при играенето на настолни игри. Вярвам в семейните ценности и често погледът ми над игрите е завъртян по този начин, тъй като самият аз съм семеен с прекрасна съпруга и две деца. От години работя като сценарист в телевизията, предимно на комедийни предавания и затова от време на време пускам неуместен и несъдържателен хумор, който понякога е толкова тъп, че са налага да го обяснявам.

Отговори

Няма да публикуваме електронната ти поща. Задължителните полета са маркирани *

*