Site icon Big Box Gamers

Race to the North Pole – генно модифицирано „Не се сърди, човече“

Както се досещате от заглавието (което беше първият коментар на BigBoxWolfyy още след като чу правилата), това е лека игра, която безпардонно праща към добрата стара класика. Никъде в играт не се твърди, но много от механиките ще ви върнат в познатите детски и твърде плитки води.

Не искам да ви гоня надалеч обаче, защото начинът, по който играта се презентира не е претенциозен и идеята, която гони я постига добре. Играта има ясна целева група и мисля, че мноого хора биха я заобичали. Аз от тях ли съм? Ще разберете след малко.

Първото нещо, което ще забележите са…

Оригинални и красиви компоненти

Артът по кутията, борда и личните табла е отличен. Пародийният и анимационен характер са тематично свързани с лековатия геймплей на играта. По картите няма да откриете текст, а символите са логични и интуитивни. С други думи, веднъж щом научите правилата всичко ще ви се отдаде лесно.

Нарочно казах „Веднъж щом научите“. Книжката е направена в оригинален комиксов стил, като е пълна с примери. Само че! Заради опита за нещо различно, правилата са трудни за разбиране и още по-трудни за откриване, ако ви трябва нещо конкретно. Това е много странно, защото след като научихме как се играе осъзнахме реално колко елементарни са механиките и колко плавно върви геймплея. Всъщност книжката е три пъти по-голяма от колкото реално трябваше да бъде.

Когато видите компонентите първия път ще се объркате. Сума ти бордове в причудливи форми, разни дупки, плексигласови квадратчета, капачки, съединителни елементи… Странна работа. Когато веднъж построите борда, всичко ще ви се заклещи на място. Буквално. Първо се слага една дъска, около нея се слага рамка. Отгоре се слага друга дъска в кръгла форма и пълна с дупки. В тези дупки се слагат плексигласовите квадратчета. В центъра на всички дъски има дупки, които се свързват с общ механизъм, който ги заклещва заедно. На върха на този механизъм се слага токън  – „върхът на северния полюс“. Това е там, където трябва да стигнете. Когато съедините всичко ще осъзнаете, че централната дъска се върти, а под плексигласовите прозрачни квадратчета се сменят полетата. Върхът в центъра обаче си остава същия. Лудост, казвам ви. Това е го измислил някой напушен, но гениален „откаченяк“!

Правилата на играта обаче са лесни. Всеки играч има група от учени, които се опитва да прекара до центъра. Първият, който успее да закара целия си екип печели.

От тесте с карти се поставят по три във всеки край на картата. Трите карти, които се падат пред играч са избора му за действие този ход. Щом играчът използва действието, запълва дупката с нова карта и е следващият играч. Действията са следните:

Забелязахте „Не се сърди, човече“ принцип, нали? Целите да вкарате хората си в центъра и ако стъпите на поле с друг играч, той се връща назад.

Ето хитрия момент. Всеки път, щом използвате карта, тя се трупа в куп такива карти. Всяка карта има показател за буря. Когато този показател стигне определено число, буря се задава. Гледате какво показва най-горната карта от тестето с карти и завъртате централната дъска толкова пъти.

Това често обърква всички планове. Играчи се забиват в трудни за излизани полета, а картите с действия, които сте смятали да ползвате се появяват в ръцете на друг играч.

В играта има и предмети. Когато бутнете някого и го върнете в лагера му, вие теглите от купчинка с предмети. Всъщност… там можете да откриете както предмети, така и нещо лошо. В повечето случаи това лошо ще прати човечето ви обратно в лагера. В други случаи ще завърти буря, в трети ще изкара мечка на борда или пък леда ще се пропука.

Предметите са най-различни – някои ви позволяват да минавате през трудни места, други ви позволяват да пазите карти за бъдеще, трети ви дават още един ход и така нататък.

Както виждате, фактът, че дъската постоянно се променя и това, че механиките ви карат да нападате другите играчи, превръща Race to the North Pole в една хаотична игра с много прецакване. Тези игри имат тенденция да се проточат. Дизайнерът на играта очевидно е наясно с този проблем и е измислил начин да се справи с него. В моментът, в който купчинката с предмети свърши, играчите имат право да стъпват в поле с друго човече и повече нямат право да използват действие с прецакване.

Лично аз имам сериозен проблем с това. Разбирам, че това съкращава геймплея значително, но заедно с това съкращава и забавата. Аргументирам се.

Когато играч е вече напред и няма какво да направите, за да го спрете, всичко е въпрос на време той да спечели. Така или иначе всички пионки се движат с горе долу еднаква скорост. Представете си, че играете „не се сърди човече“ и в някой момент, вие премахнете зарчетата. Тогава всеки, един по един, просто ще си движи човечетата напред с по едно поле, понякога с маалко повече полета.

Да не говорим, че тематично това е пълен абсурд. Не може да сме се били току що с остри зъби и нокти и изведнъж да ставаме най-добри приятели. Цялата механика за съкращаване на геймплея е нагласена и… просто глупава.

Друг малък проблем, който си остава в зоната на мрънкането, това са стикерите, които залепвате върху човечетата. По принцип те са напълно ненужни и служат единствено, за да вкарат някаква индивидуалност във всяко човече – например – дядо Коледа с име „Крис“ е с един символ, докато Рудолфус е с друг. Както и да е, това не е проблем, дразнещото е, че тези стикери са прозрачни с черен шрифт. Не само, че някои фигурки са тъмни и трудно се различава знака върху тях, но единият от екипите си е изцяло от черни фигурки. Никакъв шанс да разпознаете кой кой е в този отбор.

Играта пристига с апликация за смартфон, която можете да си дръпнете безплатно. Вътре ще откриете различни модове, които да добавите към играта, както и нови начини за игра. Примерно, можете вместо да смятате всеки ход кога ще дойде бурята, да използвате апликация, която на случаен принцип да ви го казва. На мен това не ми допада, тъй като и както е в момента, играта е твърде случайна. Друго нещо, което напълно променя играта е пазар, който ви позволява да контролирате кога и какви предмети да получавате. Харесва ми идеята, но не съм играл играта с този мод, защото би забавило геймплея. Ако искате пък можете да използвате телефона си като… лично табло, върху което да си държите човечетата. Да. Точно така.

Рязко заключение

Повтарям. Race to the North Pole е хаотична игра с много прецакване. Въпреки това, всичко в играта се променя толкова бързо, че едва ли някой може да бъде отписан когато и да е, в каквото и състояние да се намира в момента. Това щеше да е истина, ако в играта не беше добавено глупавото правило, в което след като бъдат взети всички предмети, играчите нямат право повече на прецакване. От този момент нататък, ожесточеното състезание се превръща в мъчително влачене към победата, в което победителят е почти ясен. Да, бурята може да промени нещо, но играчите спират да имат какъвто и да е контрол, да не говорим да измислят нещо, за да спрат водещия играч.

Като тегля чертата, играта се озовава малко над повърхността. Със сигурност си има своите проблеми, но добрите и оригинални компоненти, динамичността на картата и бързите ходове правят Race to the North Pole чудесна семейна игра, която можете да играете с децата си. Проблемът е, че в момента пазарът е пълен с такива игри. Може ли тази игра да се мери с останалите? Ще взема страна и ще кажа… да, според мен – играта е достатъчно различна, за да може да се задържи в колекцията на множество семейства, които търсят нещо по-различно и подходящо за бърза и приятна за окото игрица с малките. Аз от тези хора ли съм? Ами… не. Но това не трябва да ви скандализира. Аз съм друга боза.

ПЛЮСОВЕ:

МИНУСИ:

За повече информация, можете да посетите сайта на производителите:

Playmore Games

 

Exit mobile version